Първа Понятийно -концептуален апарат Концепции за семейно развитие
Изтегляне 52.93 Kb.
|
УводГлава първа Понятийно –концептуален апаратКонцепции за семейно развитиеСемейството е отличен пример за институция, която може да бъде изследвана на микро-, мезо- и макрониво на анализ. Например, дебатът между функционалистите и критичните социолози относно нарастването на ненуклеарните семейни форми е дебат на макро ниво. Той се фокусира върху семейството във връзка с обществото като цяло. От 50-те години на миналия век функционалисткият подход към семейството подчертава значението на нуклеарното семейство — съжителстващи мъж и жена, които поддържат социално одобрена сексуална връзка и имат поне едно дете — като основна единица на едно подредено и функционално общество. Въпреки че само 39% от семействата отговарят на този модел през 2006 г., във функционалистките подходи той често действа като модел на нормално семейство, което означава, че ненормалните семейни форми водят до различни дисфункции в цялото общество, като престъпност, употреба на наркотици, бедност и зависимост от социални помощи. От друга страна, критичните перспективи подчертават неравенствата и властовите отношения в семейството и връзката им с неравенството в по-широкото общество. Съвременното разнообразие от семейни форми не показва „упадъка на семейството“ (т.е. на идеала за нуклеарно семейство), а разнообразните отговори на семейната форма на напрежението от неравенството между половете и историческите промени в икономиката и обществото. Типично голямото, разширено семейство на селската, базирана на селското стопанство икономика преди 100 години в Канада е много различно от ръководеното от единични изхранващи се „ядрено“ семейство на фордистката икономика след Втората световна война; то отново е различно от днешните семейства, които трябва да реагират на икономическите условия на несигурна заетост, течна модерност и норми за равенство между половете и пола. В критична перспектива, нуклеарното семейство трябва да се разглежда по-малко като нормативен модел за това какви семейства трябва да бъдат, а повече като историческа аномалия, която отразява специфичните социални и икономически условия на двете десетилетия след Втората световна война. Това са анализи, които имат за цел да разберат семейството в контекста на процесите на макро ниво или обществото като цяло. На мезониво социологията на избора на партньор и брачното удовлетворение разкрива различните начини, по които динамиката на групата или самото семейство се формира, действат върху желанията, предпочитанията и изборите на отделните участници. На мезониво социолозите се занимават с взаимодействията в рамките на групи, където множество социални роли си взаимодействат едновременно. Тъй като спонтанността на романтичната любов и представите за индивидуалната „химия“ са станали толкова централни за нашите концепции за избор на партньор в западните общества, интересно е да се отбележат социалните и групови влияния, които засягат това, което иначе изглежда като чисто индивидуален избор: оценката на социално дефинирани „активи“ в потенциални партньори, динамика в групата/извън групата в предпочитанията за партньор и демографски променливи, които влияят на наличието на желани партньори. На микрониво на анализ социолозите се фокусират върху динамиката между индивидите в семействата. Един пример, за който вероятно всяка семейна двойка е наясно, е интерактивната динамика, описана от теорията за обмена. Теорията за обмена предполага, че всички взаимоотношения се основават на даване и връщане на ценени „стоки“ или „услуги“. Индивидите се стремят да максимизират своите награди в обмена си с другите. Как те преценяват кой допринася повече и кой допринася по-малко от ценните ресурси, които поддържат брачната връзка (като пари, време, задължения, емоционална подкрепа, романтични жестове, качествено време и т.н.)? Какво се случва със семейната динамика, когато един съпруг е нетен длъжник, а друг нетен кредитор в отношенията на размяна? вНепоносимата лекота на битието, чешкият писател Милан Кундера описва начина, по който всяка връзка създава имплицитен договор по отношение на тези обмени в рамките на първите 6 седмици. Сякаш е създаден шаблон, който ще управлява естеството на конфликтите, напрежението и разногласията между брачната двойка по време на връзката им. Кундера пише фантастика, но динамиката, която той описва, е пример за анализ на микрониво, тъй като този „договор“ е форма, създадена чрез взаимодействието между конкретни индивиди. След това действа като структура, която ограничава тяхното взаимодействие. В по-тежките случаи на неравен обмен резултатът може да бъде домашно насилие, било то физическо или емоционално. Динамиката на „интимния тероризъм“ и „насилствената съпротива“ описва екстремните резултати от неравностойния обмен. Теорията за семейното развитие се фокусира върху систематичните и шаблонни промени, преживявани от семействата, докато преминават през своя жизнен път. Терминът семейство, както се използва в теорията, представлява социална група, съдържаща поне една връзка родител-дете. Семейната група е организирана и управлявана от социални норми. Общата представа за семейния жизнен цикъл има дълга история, която датира от 1777 г. (Mattessich and Hill 1987). Една по-съзнателна формулировка, известна като теория за семейното развитие, започна след Втората световна война с работа върху семейния стрес от Рубен Хил (1949). Един от първите дизайни на семейния жизнен цикъл е разработен от Пол Глик през 1955 г. В оригиналния дизайн на Глик той твърди, че повечето хора ще пораснат, ще създадат семейства, ще отгледат и стартират децата си, ще преживеят период на „празно гнездо“ и стигат до края на живота си. След това този цикъл ще продължи с всяко следващо поколение (Glick, 1989). През 1955 г. Глик характеризира следните седем етапа от жизнения цикъл на семейството (Табл.1) Таблица 1
В етап 1, според Глик, семейният тип е семейно семейство без деца. Този етап е мястото, където моралът на семейството се установява между двамата партньори. Терминът хомогамия се отнася до концепцията, че хора с подобни характеристики са склонни да се женят един за друг. Често е вероятно да се влюбим и да се оженим за хора, които са близо до нас, може би някой, когото срещаме на работа, в университета или църквата. Вторият етап е етапът на размножаване, когато семейната двойка започва да има деца. В много случаи това се счита за началото на семейния живот. Да имат деца е важно за много двойки и проучване, проведено от Powell et al. (2010) установяват, че определящият фактор за повечето хора (когато определят семейство) са децата. Етапът на развитие на семейния живот започва, когато децата започнат да посещават училище. Етапът на развитие включва: Семейство в предучилищна възраст Семейство в училищна възраст Тийнейджърско семейство Етап 3 от жизнения цикъл на семейството включва семейството на предучилищна възраст. Към този момент децата в семейството са на възраст 2,5-6 години и започват училище. Етап 4 от жизнения цикъл на семейството включва семейството в училищна възраст. На този етап децата в семейството са добре навлезли в училищния живот. Техният морал, ценности и страсти се формират както от семейната единица, така и от образователната институция. Те могат да бъдат повлияни от своите връстници, медиите, религията или обществото като цяло Етап 5 от семейния жизнен цикъл включва тийнейджърското семейство. Този етап е ключова част от цялостния етап на развитие, тъй като това е, когато децата в семейството израстват във възрастни. Тийнейджърските години са важна част от живота на индивида, както и ключова част от семейния живот. Често децата се чувстват уязвими и родителите може да се затрудняват да разберат как могат правилно да помогнат на децата си. На този етап родителите често помагат на децата си да се опитат да определят бъдещия си път в живота. Етапът на развитие е може би най-предизвикателният етап, защото това е моментът, в който децата в семейството се развиват и научават за света около тях. Това се случва чрез социалните институции на образованието и семейството, които учат децата на нормите и ценностите на обществото. Началния етап на семейния живот е важен. Това е, когато децата са пораснали като възрастни и са готови да напуснат семейния дом. Етапът на изстрелване включва изстрелващото семейство и последващото празно гнездово семейство . Колегата на Глик, Евелин Дювал, разработи жизнения цикъл на семейството, като разви тези класически етапи на семейството Според теорията за семейното развитие на Дювал (1988), семействата преминават през етапи в определен ред във времето, след като членовете успешно усвоят задачите за всеки етап. Тази теория е различна от другите теории през това време, защото: „(a) нейното измерение на семейния жизнен цикъл, което осигурява основа за изучаване на семействата във времето; (б) акцент върху задачите за развитие на отделните членове на семейството и на семействата на всеки етап от тяхното развитие; (в) вграденото разпознаване на семейния стрес в критични периоди от развитието; и (г) признаването от 1947 г. насам на необходимостта от услуги, подкрепа и програми за семействата през целия им семеен жизнен цикъл.“ [2] Важно е да се отбележи, че тази теория се основава на традиционното, ядрено, непокътнато семейство, което се доказва от следните етапи: Изтегляне 52.93 Kb. Сподели с приятели:
|