Първият въпрос, който скандалът „Кутев поставя е много принципен. Той е защо, с какво право и с каква логика висш функционер на бсп един от говорителите на партията дава интервю в жълтата преса

Първият въпрос, който скандалът „Кутев” поставя е много принципен. Той е защо, с какво право и с каква логика висш функционер на БСП – един от говорителите на партията дава интервю в жълтата преса. Какво търси политическата позиция на една сериозна българска партия със 120 годишна история между светските клюки за силикона на Черната Златка, историята на новия хит на Азис, поредния прием на „лорд” Евгени Минчев и поредната „автентична” снимка на зелени човечета. Някой веднага ще побърза да отговори, че жълтата преса е много четена и дава достъп до широк кръг от хора. Да, но ако БСП има претенциите да бъде алтернатива на чалгаджийската политика и публичен образ на ГЕРБ, тя няма място на страниците на този тип медии. По същата логика, доста четени са и порнографските списания и вестници. Значи ли това, че утре някой медиен корифей от „Позитано” 20 ще реши да представи визията на БСП за управлението на държавата между две снимки на разголени сексбомби. Първият фундаментален извод от скандала „Кутев” е този, че БСП не бива повече да използва жълтите медии като свой информационен канал, защото те принизаяват партията. Уви, това едва ли ще се случи, защото помним, че тъкмо жълтата преса доста активно се включи в предконгресната битка в левицата, атакувайки яростно кандидата за лидер на БСП Георги Първанов, вменявайки му всички възможни грехове. По странен начин тези публикации в масовия им формат секнаха в деня, в който конгреса приключи, оставяйки след себе си чувството за някаква неясна и нездрава връзка, чиято закъсняла проява е дружески звучащото интервю на Антон Кутев.

Вторият принципен въпрос е в самото сравнение на привързаността към левите идеи със СПИН-а. Предавали се, видите ли, по полов път или по наследство. Иска се съвсем малко интелигентност, за да разбереш, че изричайки точно тези думи, даже и като шега, утре те ще бъдат използвани срещу БСП. Просто това е логиката на политическата пропаганда. Фразата на Петър Младенов „Ней-добре е танковете да дойдат” така и не бе доказана като произнесена, а още по-малко се видяха и танкове по софийските улици. Но тя коства главата на Младенов, който бе президент на България и основна фигура в промяната на 10 ноември и на пътя на България към демокрация. Кутев много ясно трябваше да се досети, че изричайки, че БСП е като СПИН ще даде мощно оръжие в ръцете на противниковия политически отбор, защото утре никой няма да помни в какъв контекст е изречена, но ще помни, че я е изрекъл висш функционер на БСП.

Третият въпрос е за обидата, която с невероятно лековато отношение Кутев е отправил към една 120 годишна партия, към поколения нейни искрени симпатизанти, част от които и са рискували и пожертвали живота си за идеята. Явно Благоев, Кирков и Димитров са серопозитивни, както и Гео Милев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров. СПИН-ът е бил размътил и главата на хилядите партизани, политзатворници, ятаци, които изведоха България сред нациите, противопоставили се на фашизма. Явно и хилядите младежи на Хаинбоаз, Прохода на Републиката и Дмитровград са отишли не с идеала за строителство на нова България, а от жажда да предадат или получат малко социализъм по полов път. Може би и Валери Петров, Леда Милева, Джеки Вегенщайн, Стефан Продев и десетки други Дон Кихотовци на лявото слово не са социалисти, а обикновени жертви на коварното заболяване, което им е позамътило мозъка. С репликата си Антон Кутев не просто свърши работата на колегата си – ПР-а на ГЕРБ, давайки му мощно пропагандно оръжие, но успя да обиди целокурната членска и симпатизантска маса на ГЕРБ, да подиграе и омаловаважи историята на тази партия. Подобно клеймо на гърба на БСП не можа да сложи нито някогашното СДС, нито която и да е друга формация, кръстосвала шпаги с левицата в 23 годишния преход. Ако СДС достигна морален крах с прословутата карта с черепите, то Антон Кутев може да стане „идеолог” на „Картата с презервативите”, която тепърва ще нанася морални щети и ще носи присмех срещу хората, симпатизиращи на лявата идея.

Един следващ проблем, който интервюто на Антон Кутев поставя е защитената от него теза, че социализмът се предавал едва ли не по наследство. Тоест, БСП е едва ли не някаква наследствена каста, в която влизаш пълноценно, само ако баща ти и дядо ти са социалисти. Това не просто ще нанесе ущърб на левицата, но и ще демотивира много млади хора да членуват в нея. Важен момент тук е и намека, до който лесно може да се стигне, а именно – че и високите постове са по наследство. А, както се изрази във Фейсбук публицистът Иво Атаносов – може би и по полов път…БСП ясно трябва да се разграничи от твърдението на Кутев и да даде на хората гаранции, че всякакви кастово-аристократични тежнения, всякаква семейственост и шуробаджанащина ще бъдат санкционирани.

Своеобразен бисер на Кутев бе и твърдението, че Георги Първанов е опитал да направи преврат в БСП, както и че ако до месец май зад него са били 20 на сто от социалистите, то днес много по-малко симпатизират на бившия президент. Тук си струва на Антон Кутев да се напомнят три простички факта. Георги Първанов се кандидатира за лидер на БСП преди редовен партиен конгрес – право, което има всеки социалист, който има три години членски стаж в партията. При това той го направи съвсем публично, изразявайки критики към стила на работа на БСП, което също е изконно право на всеки партиен член, бил той бивш президент или квартален активист. А кутевата „социология” се сблъсква не само с факта, че Георги Първанов все още е единствения социалист, радващ се на рейтинг от първата десетка на политиците в България. Ако едва ли не единици харесваха бившия държавен глава, то как би обяснил Кутев факта, че той е избран с две трети от конгреса за член на Националния съвет на БСП, и бе посрещнат на Бузлуджа с аплодисменти. Обвиненията срещу бившия президент не просто не са доказани с аргументи, но и чертаят нови разделителни линии сякаш именно за Кутев и неговите приятели конгресът не е завършил и те държат постоянно да се хвалят с тяхната победа над единствения друг кандидат за лидер на левицата Георги Кадиев...

Не по-малко въпроси идват и от реакцията на Антон Кутев по повод на критиката на колежката му Корнелия Нинова, която го разкритикува по повод спинозното интервю. Ето три основни и особено скандални моменти от този отговор, който на всичкото отгоре е меко казано некавалерски. Първото са думите, че Нинова „Бих могъл да й напомня реплики, които не мога да произнеса. Които тя е произнасяла и много добре знае, че ги има записани със СРС-та”. Заплахата със СРС-та, която Антон Кутев отправя към колежката си са скандални не просто защото трудно може да се обясни откъде той разполага с такива нейни записи, кой ги е правил, и дали са законни, а най-вече защото заплахата и размахването на СРС-та е приоритет на една друга партия, чиито бивш формален лидер и настоящ вътрешен министър нерядко използва в политическите си битки. Именно Цветан Цветанов четеше присъди на базата на СРС, тъкмо той обвини депутати за връзки със Сретен Йосич, той набеди един бивш главен прокурор за убиец, защото такива слухове се чували…Ако БСП иска да бъде алтернатива и коректив на политиката на ГЕРБ по отношение на масовото слухтене, то незабавно трябва да се разграничи от тази истерична заплаха със СРС-та, която Кутев по цветановски отправи в медиите.

Вторият момент, с който Кутев меко казано сгреши са думите: „Моята дъщеря не учи в Съединените щати както прави синът на Корнелия”. Тук Антон Кутев не просто по Сталниски намеси в политическите си битки децата на опонента, но и си позволи да назове като политически грях това детето на някого да учи в САЩ. Така Кутев буквално закла собствения си шеф Сергей Станишев, който е учил в Лондон…Но третият момент е най-интересен: „Няма да се оттегля от поста, който заемам, най-малкото, защото не Корнелия ме е сложила на този пост. За този пост ме е предложил Сергей Станишев и са ме гласували хора. Ако тези хора, и този човек кажат, че трябва да се оттегля, ще го направя”. Сигурно и Кутев в качеството му на депутат е искал оставките на министри от ГЕРБ. Ако го е правил той добре знае, че стандартният отговор е именно този: „Мен Бойко Борисов ме е сложил там, само той може да ме махне”. Това изреченеие е повтаряно стотици пъти от всевъзможните Симеон Дянковци, Трайчо Трайковци, Божидар Наневци, Миро Найденовци, потвърждаващи, че ГЕРБ е една банална лидерска партия, в която един бащица решава…И БСП ли трябва да заприлича на това?

Не е маловажно, че интервюто на Антон Кутев е пълно и с други бисери, не толкова гръмки, но не по-малки от този за СПИН-а. Един от тях, е че не бил влюбен в руската демокрация, и че харесал боядисването на паметника на Съветската армия от миналата година. Тук си струва да се напомни, че с леки изключения, този акт бе по общо мнение акт на вандализъм. Посланието, че съветските войници са комиксови герой, защото така е „ В крак с времето”, бе цинично и неуважително към историята. Но явно наистина Кутев не е влюбен в руската демокрация. Въпросът е в коя е влюбен? Явно не е и във вътрешнопартийната, щом приема на нож различното мнение…Може би е влюбен в демокрацията на някой нов Голям брат от Брюксел или Вашингтон, или пък в Румънската „Понтокрация”…

В крайна сметка, Кутев нанесе на БСП вреди, които вече не могат да се върнат. Явно е, и че защитниците на Кутев нямат много аргументи. Абсурд е тезата, че Кутев се е шегувал, а видите ли – хората не го разбрали. В крайна сметка, ако един човек иска да е политик, той ще трябва да носи отговорност за неуместните си шеги. Още по-голям абсурд е тезата, че Кутев е жертва на вътрешнопартийни интриги. Да, но в крайна сметка думите, че социализмът е като СПИН са си негови. Те не са записани от СРС (с каквото той плаши Корнелия Нинова), нито са казани в кръчмата. Те са част от интервю, което той е дал с пълно съзнание и доброволно. Още по-абсурдно, е че той просто отказа да се извини. Едно негово извинение щеше да се приеме съвсем нормално от членовете на БСП и в значима степен да понижи градуса на напрежението, както стана след Пернишката изцепка на червения говорител…Но най-абсурдна е тезата, че случаят не трябвало да бъде раздухван в БСП, защото идвали избори, а БСП трябвало да е единна. Странна представа имат някой хора за политическото единство, щом го разбират като ръкопляскане пред всяка глупост, стига тя да идва от ръководството.

След неколкодневно чакане БСП най-после получи позицията на партийния лидер Сергей Станишев. Той е в чужбина и може би не е проследил ситуацията, защото изрази пълна и абсолютна подкрепа за Антон Кутев, с което еднозначно застана на негова страна. Позицията бе дотолкова категорична, че в нея даже нямаше нещо от типа „Антон сгреши, но нека му дадем възможност да се поправи”, или „Разграничавам се от тези думи, но нека не наказваме човека, защото ни е нужен”, или поне „Кутев, кажи си, те ще те разберат…”.

Не, в позицията на партийния лидер се преповтаряха тезите на самия Кутев – това било просто виц, а го раздухвали разни функционери, които работели за чужди интереси, той бил нашето острие, което давало самочувствие на всички социалисти.

Странна представа за даване на самочувствие. Не по-малко странна и нелепа е представата, че – видите ли – наказанието, заради виц било част от отдавна отминало време. А виц ли разказа Кутев, защото той никъде в интервюто даже и не казва „пошегувах се”, за да усетим, че вица е виц? А част от кое време е да се заклеймява несъгласието с ръководството, а несъгласните автоматично да се обявяват за врагове. Май по времето на Сталин…Или грешим? И дали наистина случилото се не интересува редовите членове на БСП и недоволните от управлението на ГЕРБ, както ни казаха от най-високо място. Та нали членовете на БСП са част от една идейна и масова партия. Едва ли им е безразлично, че човек, който я представлява открито се присмива на техните идеи, приравнявайки ги до полов акт и наследствено задължение. А и как „БСП е като СПИН” ще мотивира недоволните от ГЕРБ да гласуват на следващите избори за нея? Но в крайна сметка, на Антон Кутев бе дадена най-висша подкрепа, при това до ниво даже от него да не се иска извинение. Разбира се, право на партийния лидер е да подкрепи думите на своя близък съратник, но оттук нататък те са и негови думи.

Вероятно Антон Кутев няма да подаде оставка, влизайки в каноните на българската политика да се правиш на застреляна лисица след не една и две, поредни изборни загуби. Част от традицията да не носиш отговорност за думите и делата си, част от традицията да обвиняваш другите за собствените си грешки. Разбира се, Кутев ще бъде и в бъдеще депутат, член на висшето партийно ръководство, ще дава още много интервюта, и ще привлича още много социалистки към идеята…Но през това време на редовите симпатизанти на БСП няма да им е лесно, защото започва кампания за следващите избори. По време на нея вместо да обясняват за поразиите, направени от ГЕРБ и за идеите на левицата, ще трябва да приемат като подарък презервативи, и да разясняват, че социализма не е като СПИН, а всъщност другарят Кутев просто се е шегувал…