Психология Реферат Тема: Възприятие Съдържание: Основни характеристики перцептивна организация



страница4/5
Дата16.01.2024
Размер97.5 Kb.
#119971
ТипРеферат
1   2   3   4   5
Възприятие
Бинокулярно несъответствие
Впечатлението за дълбочина, което се създава когато гледаме околния свят с едно око, твърде много наподобява това, което получаваме когато гледаме телевизия. Телевизията създава определена представа за дълбочина. В реалният свят дълбочината се възприема с две очи. Тъй като двете ни очи са разположени на известно разстояние едно от друго, всяко от тях вижда околния свят по различен начин. Тази разлика, която е най-силно изразена за близко разположени обекти, се нарича бинокулярно несъответствие.

Познавателен и екологичен подход
Този подход разглежда начина, по-който информацията се съхранява в паметта ни, влияе върху разпознаването на обектите от непосредственото зрително обкръжение. Например ние не бихме могли да четем, ако не свързваме знаците върху страницата с букви и думи, които се съхраняват в паметта ни. Когато разглеждаме възприятието на дълбочина, ние говорим за екологичния подход.
Според психологът Улрик Найсер, познавателният и екологичния подход не си противоречат. Тези два подхода съсредоточават вниманието си върху различните страни на възприятието, съответстващи на системите „Какво?” и „Къде?”. Например, за да открием колата си в препълнен паркинг, е необходимо да извършим преработка на зрителната информация за цвета, формата и свойства, които имат значение за системата „Какво?” и се описват от познавателния подход. Възможността да се приближите до колата си, без да се сблъскате с останалите коли на паркинга, включва преработката на информация за движение и дълбочина - свойства, които са важни за системата „Къде?” и се описват от екологичният подход. Познавателният и екологичният подход дават заедно по пълно описание на възприятието, от колкото всеки от тях поотделно.

Константност на размер и илюзии
При възприятието за големина, колкото по-голям е обектът, толкова ще е по-голям образът, който той проектира върху ретината. Действителните размери на обекта зависят от разстоянието на предмета от наблюдателя.
Подобен проблем възниква и при възприемането на форма. Формата на образа на обекта върху ретината зависи от части и от ъгъла, по-който се гледа.
При проследяването на движещ се обект, размерът и образа на формата му върху ретината непрекъснато се променя, но въпреки това, човек го вижда като непроменящ се и в двете отношения. Този феномен е известен като перцептивна константност. Константността в големината и формата са само два от многото случай на константност във възприятието.
Константността при възприятието може да се разбере като се изследва разграничението между близки и отдалечени стимули. Близките стимули са модели физическа енергия, които достигат до сетивните рецептори. Образът върху ретината е близък стимул, такъв е и звукът, който оказва натиск върху тъпанчетата ни. Отдалечените стимули са обектите на разстояние, които пораждат близките стимули. Съществуването на перцептивната константност показва, че перцептивният опит е свързан по-тясно с отдалечените стимули. Например, когато човек приближи книга към себе си, а след това я отдалечи, ще възприемете големината и формата и като непроменяща се: отдалеченият стимул-книгата остава в една и съща форма и размери, макар че близкият стимул-образът върху ретината - флуктуира в много по големи граници.

Зрителни илюзии
Перцептивните илюзии възникват винаги, когато има несъответствие между отдалеченият стимул – обектите в реалния свят – възприятията ни за тях. Понякога тези илюзии възникват в средата, а понякога в перцептивните ни органи, друг път в мозъка, докато конструираме перцептивните образи.
Фокусниците много често използват в своите представления, именно създаването на тези зрителни илюзии, с цел да изненадват и объркват публиката си.
Илюзиите възникващи в рецепторите се създават много преди нервните сигнали да достигнат мозъка. Такава илюзия може да се нарече решетката на Херман. Тя представлява множество малки черни квадрати, когато човек се загледа в нея, между квадратите вижда малки сиви петна, където се пресичат белите линии близо до ъглите на оцветените квадрати. Тези малки сиви петна са чисто илюзорни, когато човек се вгледа в тях те изчезват. Петната изчезват, когато се вгледаме продължително в тях, защото латералното потискане е много слабо във фовеята, отколкото в периферията на окото. Латералното потискане определено служи за полезна цел да засилва възприятието за контраст и да заостря неясните и замъглени контури. Така илюзията възниква от система, която в нормалния случай подобрява зрението ни.
Съществува и друга възникваща в окото илюзия, при която късчета тъкан се отлепват от вътрешната му стена и безвредно плуват в течността, изпълваща основната му камера. Тези плуващи частици вътре в окото, сянката, която хвърлят върху ретината, изглежда като истински обект. Те се срещат най-често у хората над 30годишна възраст. В някой случай, тези частици не са илюзии, защото са малки обекти в самото око. Илюзията се появява тогава, когато те се проектират в света като действително съществуващи.
Илюзиите, които възникват в мозъка се осъществяват посредством сетивните сигнали, които достигат до мозъка за по нататъшна обработка. Поради сложната организация в мозъка, от тази на ухото и окото, ние незнаем къде точно в мозъка възникват.
Съществуват пространствени илюзии са „трикове”, които включват изкривяване на геометрични форми, например дължината и правилността на линии. Мюлер-Лайер изследва пространствената илюзия. Той дава като пример в своето изследване: две вертикални линии, които изглеждат с различна дължина, въпреки че са идентични. От експеримента, в който релавантната информация се представя отделно на двете очи (т. е. линиите се представят на едното око, а окончанията им на другото, така че информацията се комбинира в мозъка, а не в окото), илюзията на Мюлер-Лайер не възниква в ретината.
При пространствените илюзии, наблюдателят може да определя големината на обектите чрез умозаключения или интелигентни догадки за разстоянието до тях. Понякога самите догадки да се оказват погрешни, тук говори м за илюзорно различие в размера.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница