Психопатология и психиатрия въведение
Според системната гледна точка
Изтегляне 0.65 Mb.
|
| Според системната гледна точка на един от фамилните терапевти има т.нар. "психосоматични семейства", в които конфликтите, директните сблъсъци се избягват, нещата не се казват открито, избягват се скандалите. За избягване на откритата агресия често в такова семейство се "прибягва" до соматоформно, психосоматично заболяване на някой от членовете му. В случая болестта служи за избягване на открити конфликти и разпадане на семейството. Често хроничната болест на едно дете (диабет, астма) така обслужва семейството, че то се "върти" около нея. Болестта става основния начин родителите да не си задават въпроси и да са единни. Обаче много от болестите отминават. Когато семейството остане без болест, много е възможно някой друг член да развие психосоматично разстройство.
Соматизационното разстройство често обслужва интерперсоналните отношения. Напр. в една семейна (или несемейна!) двойка с проблеми, единият, който "не издържа", може да развие симптоми от соматизационен тип без реална причина, с които всецяло ангажира другия. Идеята за телесната болест служи като заместител не само на решението на личните проблеми, но и на интимните, интерперсонални отношения. Болестта поставя другия партньор в положение на зависимост от нея и регулира дистанцията между двамата и близостта им. Много често това състояние в семейството се вижда отстрани от роднините и приятелите, но участниците почти никога не ходят при психиатър. Не може да им се каже, че съществува не телесна болест, а психичен проблем - за хората със соматоформно разстройство това е заплаха. Дори и намекът за това ги влудява. Хипохондричното разстройство до голяма степен е свързано с нарцистичните проблеми на личността. Силен пример в това отношение е юношеството - предизвикателство към самооценката. Хипохондричните разстройства са много чести и в периода на остаряването, когато самооценката отново е поставена на изпитание. Това разстройство се проявява не само със страх от болест, а и със страх от обезобразяване (неоправдан страх, че ще погрознееш вследствие на болест). Тези състояния са много трудно лечими и се срещат у хора с известна недостатъчност на себеоценката ("не се чувстват добре в кожата си"). По принцип трайните оплаквания без реална телесна болест при соматизоционните разстройства причиняват дистрес на пациента. Хората с психосоматични заболявания НЕ СА СИМУЛАНТИ, те са наистина страдащи! Но в един момент започват да дразнят всички околни с вечното си оплакване. Когато близките им се убедят, че им няма нищо телесно (обикновено след "ходене по мъките" за разни изследвания и прегледи), много често игнорират оплакванията. Тогава болният несъзнавано ескалира симптомите си, като се стреми да докаже колко е зле. ДРУГИ СОМАТОФОРМНИ РАЗСТРОЙСТВА (освен соматизационно и хипохондрично): Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|