Работен документ на службите на комисията обобщена оценка на въздействието придружаващ

Този документ се състои от доклад за оценка на въздействието на предложение за многогодишен план за управление на запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море. Многогодишните планове за управление са доказали, че са важни за устойчивото управление на рибните ресурси. Чрез установяване на норми за експлоатирането на запасите и свързаните с това мерки, необходими за управление на риболова за постигане на определена цел, се осигуряват стабилност и предсказуемост, като същевременно се гарантира, че рибните запаси се експлоатират в рамките на договорените ограничения.

Управлението на риболова на европейските рибни запаси се основава на подхода на предпазливост и на принципа на максималния устойчив улов. Подходът на предпазливост има за цел да гарантира, че всеки рибен запас се поддържа над минималния размер на запасите, известен като предпазна биомаса. Ако запасът падне под това ниво съществува повишен риск от нарушаване на способността на рибния запас да се възпроизвежда. Съгласно подхода на предпазливост управлението може да се разглежда като недопускане запасът да достигне до нежелано ниски нива. За разлика от него, при подхода на максималния устойчив улов се определят по-скоро желаните нива на запасите и се прилага нужното за целта управление. В ЕС максималният устойчив улов обикновено се определя по отношение на дела на рибата, която умира вследствие на риболова, който е известен като „процент на смъртност от риболов“ или F. Чрез поддържане на процента на смъртност от риболов в близост до целева стойност (често известно като F-MSY) е възможно да се гарантира, че като цяло средната стойност на улова от запаса е близка до максимално възможната, без да се нанасят вреди на запаса. Тази стойност е известна като максимален устойчив улов.

В Балтийско море се извършва риболов основно на треска, херинга и цаца. Треската в източната част на Балтийско море и в западната част на Балтийско море се считат за отделни запаси. Съществуват редица различни запаси от херинга в Балтийско море, като основният запас се намира в източната част на морето. По-малки запаси се срещат в Ботническо море, залива на Рига и западната част на Балтийско море. Херингата в западната част на Балтийско море хвърля хайвера си в западната част на Балтийско море, след което мигрира към Скагерак и източната част на Северно море, за да се храни. В Балтийско море съществува един запас от цаца. От седемте запаса в Балтийско море, разгледани в настоящия документ, само три се отнасят до запаси от херинга: в централната част на Балтийско море, залива на Рига и Ботническо море понастоящем те се експлоатират на нива, отговарящи на максималния устойчив улов.

Запасите от треска са обхванати понастоящем от дългосрочен план за управление, който вече не отразява реалното положение на запасите. Определените в плана цели не съответстват на подхода за постигане на максимално устойчив улов. С плана се въвежда паралелна система за управление на запасите, ограничаваща риболовното усилие, което по последни научни констатации не е необходимо. Основният инструмент за управление на пелагичните запаси са определените от Съвета годишни ограничения на улова. ОДУ и квотите се основават на годишни политически споразумения в Съвета и от година на година може да се наблюдават големи колебания. Поради това е твърде трудно да се гарантира, че до 2015 г. процентът на смъртност от риболов ще бъде приведен в съответствие с максималния устойчив улов. Поради непредсказуемостта на бъдещите възможности за риболов е трудно секторът да планира, тъй като това може да доведе до допълнителни разходи за адаптиране. Твърде високи или превишени ОДУ имат отношение към това смъртността от риболов да е над целевите стойности, което води до спад на улова и доходите.

За справяне с този проблем са разгледани три варианта на политиката: съществуващият режим на управление и две предложения за подходи за създаване на планове за управление. Различията между подходите се отнасят до основните видове, при които има биологични взаимодействия, т.е. източните запаси от треска, запасите от цаца и запасите от херинга в централната част на Балтийско море. Разликите произтичат от използваните за тези запаси целеви проценти на смъртност при риболов; подход А включва сравнително ниски проценти на смъртност от риболов, които са близки до съществуващите стойности за един вид запас, докато подход Б включва малко по-високи проценти за смъртност от риболов, което може да се счита за по-съвместимо с подхода, обхващащ различни видове запаси. И в двата случая варианти 2 и 3 следва да се разглеждат като най-общи подходи за изготвяне на планове за управление, отколкото като специфични планове сами по себе си; необходими са допълнителни научни изследвания и консултации, за да се изяснят подробностите на произтичащите от тях планове за управление.

Съществуват ясни предимства за включването на всички съответни запаси в един план за управление, тъй като подобен вариант би осигурил стабилност и предвидимост на улова, по-голяма вероятност за постигане на международното задължение за спазване на максималния устойчив улов до 2015 г. и на добавената стойност от въвеждането на такъв план. Поради тази причина вариант 2 и вариант 3 са предпочетени пред вариант 1.

Международното задължение на Съюза да осигури устойчиви риболовни дейности на нивото на максималния устойчив улов до 2015 г. за съответните запаси ще реализира ползи за околната среда. Вероятното намаляване на общия обем на риболова също така предполага намаляване на емисиите от двигателите на плавателните съдове.

Обединяването на запасите от херинга и цаца в план за управление ще послужи за систематична основа за определянето на годишните ОДУ, така че ще има предвидимост на улова за пелагичния сектор, което ще подпомага икономическото планиране и стабилността на доставките. Подобна мярка би донесла добавена стойност, тъй като плановете за управление обикновено са предпоставка за сертифициране на риболовните предприятия — например от Съвета за стопанисване на морето (MSC). Уловената при такъв сертифициран риболов риба след това може да се реализира на по-високи цени на пазара.

Намаляването на възможностите за риболов може да доведе до лек спад в печалбата за рибарите и преработвателната промишленост и да се отрази отрицателно на потребителите в краткосрочен план, но възстановяването на състоянието на рибните запаси ще гарантира дългосрочни ползи по отношение на печалбата и устойчивото рибарство. Освен това временното намаляване на квоти обикновено води до увеличаване на цената за съответния запас.

Премахването на системата на риболовното усилие и на изискването за единна зона на риболов ще опрости законодателната рамка и ще облекчи административната тежест върху държавите членки и сектора.

Между двата варианта за планове за управление вариант 2 (план за управление съгласно подход А, с по-нисък целеви процент на смъртност от риболов за отделни видове запаси) е за предпочитане пред вариант 3 (план за управление съгласно подход Б, с по-високи целеви проценти на смъртност от риболов за някои запаси). Въпреки че разликите във въздействието от двата варианта са относително малки, при вариант 3 има повишен риск от неблагоприятни въздействия върху околната среда. Освен това според НТИКР, използваните при вариант 2 целеви проценти на смъртност от риболов са достатъчно стабилни за използване в план за управление, докато за всички по-високи стойности (като например използваните във вариант 3) е необходима допълнителна работа, за да се оценят свързаните с тях рискове. В действителност вариант 2 представлява набор от планове за управление на отделни видове, докато вариант 3 би представлявал стъпка към план за многовидово управление. Към момента науката не е достатъчно напреднала, за да подкрепи една такава стъпка, макар че според учените това може да бъде постигнато в близко бъдеще.