Рамкова директива за заетостта (Директива 2000/78/ЕС) – Европейски закон, забраняващ дискриминация

Съветът на Европейския съюз

Отчитайки Договора, създаващ Европейската Общност и в частност член 13 следва,

Отчитайки мнението на Европейския парламент (2),

Отчитайки мнението на Икономическия и Социален Комитет (3),

Отчитайки мнението на Kомитета на регионите (4),

1. 
   В съответствие с член 6 от Договора за Европейски съюз, ЕС е основан на принципите на свобода, демокрация, спазване на човешките права и фундаментални свободи, върховенство на закона, принципи, които са общи за всички държави-членки, и спазва основни основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на човешките права и фундаментални свободи, конституционните традиции на държавите-членки и основните принципи на правото на Общността.
   
2. 
   Принципът за равно третиране на жените и мъжете е добре заложен чрез един важен инструмент на правото на Общността, в частност директива 76/207/ЕЕС от 9 февруари 1976 за прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените що се отнася до достъп до заетост, професионално обучение, повишаване и условия на труд.
   
3. 
   При прилагането на принципа за равно третиране Общността трябва, в съответствие с член 3 (2) от ДЕС, да цели премахването на неравенствата и насърчаването на равенството между жените и мъжете, особено след като жените често са жертви на различни форми на дискриминация.
   
4. 
   Правото на всички лица на равенство пред закона и защита срещу дискриминация представлява всеобщо право, признато от Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията на ООН за премахването на всички форми на дискриминация срещу жени, Договорите на ООН за гражданските и политически права и за икономическите, социалните и културни права, Европейската конвенция за защита на човешките права и фундаментални свободи, по които държавите-членки са страни. Конвенция № 111 на Международната организация по труда (МОТ) забранява дискриминацията в сферата на заетостта и работното място.
   
5. 
   Важно е да се спазват всички фундаментални права и свободи. Тази директива не накърнява свободата на сдружаване, включително правото на създаване на съюзи с други и членуването в съюзи за защита на нечии интереси.
   
6. 
   Хартата на Общността за основните социални права на работниците признава важността на борбата с всяка форма на дискриминация, включително необходимостта да се предприемат подходящи мерки за социална и икономическа интеграция на възрастните хора лицата с увреждания.
   
7. 
   Договорът за Европейски съюз включва сред своите цели насърчаването на координацията на политиките по заетостта на държавите-членки. До този момент нова глава по заетостта е включена в ДЕС като средство за развитие на координирана Европейска стратегия по заетостта за насърчаване способна, обучена и адаптивна работна сила.
   
8. 
   Насоките по заетостта 2000, одобрени от Европейския съвет в Хелзинки на 10 и 11 декември 1999 подчертават необходимостта от създаване на трудов пазар, благоприятстващ социалната интеграция чрез формулиране на кохерентен пакет от политики, целящи борбата с дискриминация срещу такива групи като лицата с увреждания. Те също подчертават необходимостта да се обърне специално внимание на подкрепата на по-възрастните работници, за да се увеличи тяхното участие на пазара на труда.
   
9. 
   Заетостта и професията са ключови елементи за гарантиране на равните възможности за всички и силно подпомагат пълното участие на гражданите в икономическия, културния и социален живот и реализирането на техния потенциал.
   
10. 
    На 29 юни 2000г. Съветът прие директива 2000/43/ЕЕС, прилагаща принципа за равно третиране независимо от расовия или етнически произход. Тази директива вече регламентира защита срещу такива дискриминация в сферата на заетостта и професията.
    
11. 
    Дискриминацията, основана на религия или вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация може да попречи на постигането на целите на Договора за Европейски съюз, в частност на достигането на високо ниво на заетост и социална закрила, повишаване на жизнения стандарт и качеството на живота, икономическата и социална кохезия и солидарност, свободното движение на хора.
    
12. 
    До този момент, всяка пряка или непряка дискриминация, основана на религия и вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация що се отнася до сферите, споменати в тази директива, трябва да бъдат забранени в цялата Общност.
    
13. 
    Тази директива не се прилага към схемите за социално осигуряване и социална закрила, чиито ползи не се третират като доходи по значението на термина, дадено за целите на член 141 от ДЕС, нито пък за всеки вид плащане на държавата, целящо осигуряване на достъп до заетост или извършване на заетост.
    
14. 
    Тази директива не накърнява по никакъв начин националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия.
    
15. 
    Оценяването на фактите, от които може да се заключи, че е налице пряка или непряка дискриминация е от компетенциите на националните съдилища или други компетентни инстанции, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство или практика. Такива разпоредби могат да регламентират , в частност, за установяване на непряка дискриминация чрез всички средства, включително въз основа доказателство на статистиката.
    
16. 
    Разпоредбите, регламентиращи създаването на необходими условия на работното място за лицата с увреждания е важна част от борбата с дискриминацията, основана на увреждане.
    
17. 
    Тази директива не изисква наемането, повишението, оставането на работа или обучението на лице, което не е във възможност, състояние или наличие да изпълнява основните задължения на дадена длъжност или да премине през съответно обучение, без обаче да се накърнява задължението за осигуряване на подходяща работна среда за лицата с увреждания.
    
18. 
    Тази директива не изисква въоръжените сили и полицията, затворите и службите по спешност да наемат или оставят на работа лица, които нямат изисквания капацитет да изпълняват кръга от задължения, свързани със легитимната цел за подържане на оперативния капацитет на тези служби.
    
19. 
    По-нататък, за да могат държавите-членки да продължат да съблюдават бойната готовност на техните въоръжени сили, те могат да изберат да не прилагат разпоредбите на тази директива относно лицата увреждания и възрастните хора към всички или част от техните въоръжени сили. Държавите-членки, които направят своя избор трябва да определят обхвата на дерогацията.
    
20. 
    Трябва да се осигурят подходящи мерки т.е ефективни и практически мерки за адаптиране на работното място за лицата с увреждания, например адаптиране на сградите, оборудването, работното време, разпределянето на задачите, осигуряване на обучение и средства за интеграция.
    
21. 
    При определяне дали въпросните мерки са пропорционални трябва да се вземе предвид , в частност финансовите и други разгоди,възможностите и финансовите ресурси на организацията или предприятието, както и възможността за получаване на държавно финансиране или друг вид помощ.
    
22. 
    Тази директива по никакъв начин не накърнява националното законодателство относно семейното положение и зависещите от това облаги.
    
23. 
    При много ограничени обстоятелства разлика в третирането може да бъде оправдана, когато характеристика, свързана с религия или вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация
    
24. 
    Съставлява основно и професионално определящо изискване, когато целта е легитимна и изискването пропорционално.Тези условия трябва да бъдат включени в информацията, осигурена от държавите-членки до Комисията.
    
25. 
    Eвропейският съюз в своята декларация № 111 за статута на църквите и религиозните организации, анексирана във Заключителния акт на Договора от Амстердам, напълно признава , че признава и не накърнява статута на църквите и религиозните организации и общности, даден им от националното законодателство и еднакво признава статута на философските и религиозни организации. С оглед на това държавите-членки могат да прилагат или регламентират специфични разпоредби относно действителни , легитимни и справедливи професионални изисквания, които могат да бъдат необходими при изпълнение на служебно задължение.
    
26. 
    Забраната за дискриминация по възраст е основна част от изпълнението на целите, заложени в Насоките по Заетостта, и насърчава многообразието на работната сила. Разликите в третирането относно възрастта могат да бъдат оправдани при определени условия и следователно се изискват специфични разпоредби, които могат да се различават в съответствие със ситуацията в държавите-членки. Следователно е необходимо да се разграничат разликите в третирането , които са оправдани, в частност от легитимна политика по заетостта, трудовия пазар и целите на професионалното обучение и дискриминацията, която трябва да бъде забранена.
    
27. 
    Забраната за дискриминация по никакъв начин не трябва да накърнява прилагането или приемането на мерки, целящи да предотвратят или компенсират за претърпяни щети група лица от определена религия или вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация, когато тяхната главна цел е подпомагането на специалните нужди на тези лица.
    
28. 
    В своята препоръка 86/379/ЕЕС от 24 юли 1986г относно заетостта на лица с увреждания в Общността, Съветът създаде насочваща рамка, даваща примери за позитивно действие по насърчаване на заетостта и обучението на лицата с увреждания и в своята резолюция от 17 юни 1999 относно равните възможности за заетост на лицата с увреждания потвърди важността на отдаването на специално внимание на лицата с увреждания чрез наемане, задържане, обучение и непрекъснато обогатяване на знанията.
    
29. 
    Тази директива регламентира минимум изисквания като дава на държавите-членки възможността от въвеждане и прилагане на по-благоприятни разпоредби. Прилагането на тази директива по никакъв начин не трябва да служи за оправдаване на всяка регресия на ситуацията, която вече съществува в всяка държава-членка.
    
30. 
    Лица, които са били обект на дискриминация, основана на религия или вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация трябва да разполагат с адекватни средства за съдебна защита. За осигуряване на по-ефективно ниво на защита, асоциациите или законовите институции също трябва да са упълномощени да участват в съдопроизводството, като държавата определи дали от името или в защита на всяка жертва без да се накърняват Националните Правила за процедура относно представянето и защитата в съда.
    
31. 
    Ефективното прилагане на принципа за равенство изисква адекватна юридическа зашита срещу измама.
    
32. 
    Правилата за тежестта на доказване трябва да бъдат адаптирани, когатое налице…на дискриминация и за ефективното прилагане на принципа за равно третиране, тежестта на доказване трябва да е насочена към ответника, когато е налице доказателство за такава дискриминация. Не е необходимо ответникът да доказва, че ищецът принадлежи към определена религия или вяра, има определено увреждане, възраст или сексуална ориентация.
    
33. 
    Не е необходимо държавите-членки да прилагат правилата за тежест на доказване за дела, по които съдът или друг компетентен орган е длъжен да разследва фактите по случая. Споменатите дела са онези, по които ищецът не е длъжен да доказва фактите, а съдът или компетентният орган правят разследване.
    
34. 
    Държавите-членки трябва да насърчават диалога между социалните партньори и, в рамката на националната практика, с неправителствените организации да посочват всички форми на дискриминация и да се борят с тях.
    
35. 
    Необходимостта от насърчаване на мира и помирението между основните общности в Северна Ирландия налага включването на конкретни разпоредби в тази директива.
    
36. 
    Държавите-членки трябва да осигурят ефективни, пропорционални и убедителни санкции в случай на нарушения на задълженията по тази директива.
    
37. 
    Държавите-членки могат да възложат на социалните партньори, по тяхна обща молба, прилагането на тази директива що се отнася до разпоредбите, засягащи колективните договори.
    

ГЛАВА I

Член 1

Целта на тази директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията по признак на религия или вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетост и професия , с оглед прилагането в държавите-членки на принципа за равно третиране.

Член 2

Понятие за дискриминация

2. За целите на параграф1:

a) Проява на пряка дискриминация е когато едно лице е, било или ще бъде третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, споменати в член 1;

b) Проява на непряка дискриминация е когато явно неутрална разпоредба, критерий или практика ощетява лица от определена религия или вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица, овен ако:

i) Тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от легитимна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

ii) Що се отнася до лица с определени увреждания, работодателят или всяко лице или организация, за които тази директива се прилага, са задължени според националното законодателство да предприемат подходящи мерки във връзка с принципите, съдържащи се в член 5, за да се премахнат вредите, произтичащи от такава разпоредба, критерий или практика.

3. Тормозът се приема като форма на дискриминация по силата на параграф 1, когато нежелано действие, свързано с някой от признаците, упоменати в член 1, се извършва с цел уронването на достойнството на личността и създаването на сплашваща, враждебна, срамна, унизителна и обиждаща среда. В този контекст понятието за тормоз може да бъде определенo в съответствие с националните закони и практика на държавите-членки.

4. Всеки подтик към дискриминация на лица въз основа на някои от признаците, упоменати в член 1, е проява на дискриминация по силата на параграф 1.

5. Тази директива не накърнява мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, подържането на обществения ред и предотвратяването на криминалните деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите.

Член 3

1. В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността тази директива ще се прилага към всички лица от държавния и частния сектор, включително във връзка с:

а) Условията за достъп до заетост, само-наемане или работа, включително селективен критерий и условие за наемане на работа, в който и да е клон на дейност на всички нива на професионалната йерархия, включително повишение;

b) Достъп до всички видове и нива на професионално обучение и развитие, включително стажуване;

c) Заетост и условия на труд, включително уволнение и заплащане;

d) Членство и участие в организация на работниците или работодателите или друга организация, чиито членове упражняват дадена професия, включително ползите, осигурени от такива организации;

2. Тази директива не покрива различията в третирането, основани на националност и не накърнява разпоредбите, свързани с влизането и пребиваването на граждани от трети страни и лица без гражданство на територията на държавите-членки, както и всяко третиране, произтичащо от легалния статус на засегнатите граждани от трети страни и лицата без гражданство.

3. Тази директива не се прилага към всички видове плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила.

4. Държавите-членки могат да регламентират, че тази директива дотолкова, колкото тя е свързана с дискриминация въз основана увреждане и възраст не се прилага към въоръжените сили.

Член 4

1.Въпреки, член 2, алинея 1 и 2 държавите-членки могат да регламентират, че разлика в третирането, която е основана на характеристика, свързана с някой от признаците, упоменати в член 1, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират , че целта е легитимна и изискването пропорционално.

2. Държавите – членки могат да изпълняват националното законодателство в сила от датата На приемане на тази директива или да регламентират бъдещо законодателство, инкорпорирайки съществуващите национални практики при датата на приемане на тази директива в съответствие, с която в случай на професионални дейности в църкви и други обществени или частни организации характера, на които е основан на религия или вяра, разлика в третирането, основана на религията или вярата на лицето не представлява дискриминация, когато поради характера на тези дейности или в контекста, в който те се упражняват религията или вярата на лицето съставлява основно, легитимно и оправдано професионално изискване, отчитайки характера на организацията. Тази разлика в третирането ще бъде прилагана, като се вземат предвид конституционните разпоредби и принципи на държавите-членки, както и основните принципи на правото на Общността, като не се оправдава дискриминация по друг признак.

Гарантирайки, че другите разпоредби са спазени тази директива не накърнява правото на църкви и други обществени или частни организации, чиито характер е основан на религия или вяра, действайки в съответствие с националните конституции и закони да изискват от лицата, работещи за тях, да вярват и да бъдат лоялни с характера на организацията.

Член 5

Подходящо настаняване на лицата с увреждания

Член 6

1. Въпреки член 1, алинея 2, държавите-членки могат да регламентират, че разлики в третирането по признак възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национален закон, те са обективно и разумно оправдани от легитимна цел, включително легитимна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такива разлики в третирането могат да включват сред другите:

a) Създаване на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и професия, включително условия за уволнение и възнаграждение на млади хора, по-възрастни работници, лица с отговорности, за да се насърчават тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита;

b) Поставяне на минимални условия за възраст за наемане, основана на изискванията за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта;

c) Определянето на максимална възраст за наемане, основана на изискване за обучение за дадената длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди пенсиониране;

2. Въпреки член 2 (2), държавите-членки могат да регламентират фиксирането на възраст за достъп до социално-осигурителни схеми, право на пенсия или обезщетение за инвалидност, включително в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници и групи или категории и използването в контекст на такива схеми на критерий за възраст при статистическите изчисления не представляват дискриминация по признак възраст, като се гарантира, че това до дискриминация по признак пол;

Член 7

1. С оглед гарантиране на пълно равенство на практика, принципът за равно третиране няма да попречи на всяка държава-членка да прилага или приема специфични мерки за предотвратяване или компенсиране наети, свързани с някой от признаците, упоменати в член 1.

2. Относно лицата с увреждания принципът за равно третиране няма да накърни правото на държавите-членки да прилагат или приемат разпоредби за защита на здравето и безопасността при работа или правото на мерки , целящи създаване или прилагане на разпоредби или правото на подпомагане или правото на насърчаване тяхната интеграция
в работната среда.

Член 8

1. Държавите-членки могат да въведат или осъществяват разпоредби, които са по-благоприятни за защита на принципа за равно третиране от онези, изложени в тази директива.

2. Прилагането а тази директива при никакви обстоятелства не представлява основа за намаляване на нивото на защита срещу дискриминация, което вече е постигнато от държавите-членки в сферите, покрити от тази директива.

Глава 2

Член 9

1. Държавите-членки ще осигурят, че юридическите и / или административни процедури, включително когато те считат за подходящо и помирителни процедури, за прилагането на задълженията по тази директива са достъпни за всички лица, които считат себе си ощетени поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране дори след като връзката, в която е извършена предявената дискриминация е приключила.

2. Държавите-членки ще осигурят, че асоциации, организации и други юридически лица, които имат в съответствие с критерия, изложен от тяхното национално законодателство, легитимен интерес при гарантиране спазването на разпоредбите на тази директива могат да участват от или от името, или в подкрепа на ищеца, с нейно или негово съгласие във всяка юридическа и/или административна процедура, осигурена за прилагането на задълженията по тази директива.

Член 10

1. 
   1. Държавите-членки ще предприемат такива мерки каквито са необходими в съответствие с техните национални легални системи да гарантират, че когато лица, които считат себе си за ощетени поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране представят пред съда или друга компете4нтна власт факти, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация, ответникът е длъжен да докаже, че няма нарушение на принципа за равно третиране.
   
2. 
   Параграф 1 не пречи държавите-членки да въведат правила за доказване, които са по-благоприятни за ищеца.
   
3. 
   Параграф 1 не се прилага към криминални процедури.
   
4. 
   Параграфи 1, 2 и 3 също не се прилагат към всички законови процедури, извършени в съответствие с член 9 (2).
   
5. 
   Държавите-членки не е необходимо да прилагат параграф 1 към процедури, при които съдът или компетентен орган разследват фактите по случая.
   

Виктимизция

Държавите-членки ще въведат в техните национални легални системи такива мерки, каквито са необходими да защитят работника срещу уволнение или друго неблагоприятно третиране от работодателя като реакция срещу оплакване в предприятието или други легални процедури, целящи привеждането в съответствие с принципа за равно третиране.

Глава 3

Член 15

1. 
   За да се преодолее непредставянето на една от главните религиозно общности в полицейската служба в северна Ирландия, разликите в третирането относно наемането в тази служба, включително технически персонал, не представлява дискриминация доколкото тези разлики в третирането са регламентирани от националното законодателство.
   
2. 
   За да се запази баланса на възможност при наемането на учители в Северна Ирландия докато продължава помирението на историческото разделение на главните религиозни общности там, разпоредбите относно вяра и религия няма да се прилагат към наемането на учители в училищата в Северна Ирландия доколкото това е регламентирано от националното законодателство.
   

Заключителни разпоредби

Член 16

Спазване

Всички разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, които са включени в колективни договори, вътрешни правила на предприятията или правила, регулиращи свободните професии и организации на работници и работодатели са/ или могат да бъдат обявени за нулеви и невалидни, или да бъдат променени.

Член 17

Държавите-членки ще регламентират правилата за прилагане на санкции при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с тази директива и ще предприемат всички необходими да гарантират тяхното прилагане. Санкциите, които могат да включат изплащане на обезщетение на жертвата, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и убедителни. Държавите-членки ще представят тези разпоредби на Комисията най-късно до 2 декември 2003г. и ще уведомяват без закъснение за всяка следваща поправка, която ги засяга.

Член 18

Прилагане

За да се вземат предвид дадените условия, държавите-членки могат, ако е необходими, да ползват допълнителен период от 3 години, считано от 2 декември 2003г, т.е. общо 6 години, да приложат разпоредбите на тази директива относно дискриминация по възраст и увреждане., В този случай те ще информират Комисията незабавно. Всяка държава-членка, която избере да използва този допълнителен период ще изготвя годишен доклад до Комисията относно стъпките, които предприема за преодоляване на дискриминацията по възраст и увреждане и напредъка, който се прави по прилагането им. Комисията ще изготвя годишен доклад до Съвета.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, те ще съдържат препратка към тази директива или ще бъдат съпроводени от такава препратка при тяхното официално публикуване. Методите за правене на такава препратка ще бъдат регламентирани от държавите-членки.

Член 19

Държавите-членки ще представят на комисията най-късно до 2 декември 2005г и след това на всеки пет години цялата информация, необходима на Комисията да изготви доклад до Европейския Парламент и съвета относно прилагането на тази директива.

Докладът на Комисията ще отчита, както е необходимо, гледните точки на социалните партньори и релевантните неправителствени организации. В съответствие с принципа на джендър всеобхватност, то зи доклад ще осигури оценка на влиянието на мерките, насочени за жените и мъжете.В светлината на получената информация, този доклад ще включва, при необходимост, предложения за ревизиране и обновяване на тази директива.

Член 20

Тази директива ще влезе в сила в деня на нейното публикуване в Официалния вестник на Европейските Общности.

Адресанти