Реализъм (Моргентау, Щраус, Кенан)



страница1/4
Дата20.01.2023
Размер22.48 Kb.
#116331
  1   2   3   4
ШКОЛИ

  1. Реализъм (Моргентау, Щраус, Кенан) - след Втората световна война и новите условия на Студената война, реализмът заема доминиращата позиция в теорията на международните отношения , която запазва чак до началото на 80-те години на XX век. Самата теория на реализма е доста обширна и съдържа в себе си няколко направления. Класическият реализъм възниква в междувоенния период в рамките на спора с доминиращата тогава утопична теория за международните отношения и е развит в трудовете на учени като Ханс Моргентау, Робърт Щраус, Джордж Кенан и др. Той обхваща две нива на анализ – ниво международна система и ниво национална държава. По-късно на поставената от него основа се оформят другите две по-нови теоретични направления -неореализма и неокласическия реализъм.

  • Неореализмът (Уолц), наричан още структурен реализъм ), развит в трудовете преди всичко на Кенет Уолц , прави опит да подходи към въпроса за същността на международната политика, поставяйки акцент върху изследването на структурата и процесите в рамките на международната система.

  • неокласическият реализъм поставя ударението върху анализа на ниво отделните държави като ключови играчи в международната политика. И все пак независимо от отправната точка на анализ и трите направления на реализма всъщност се занимават с два съществени въпроса: от една страна какво обяснява поведението на държавите на международната сцена като цяло и по-специално с оглед тяхното оцеляване и съперничеството помежду им; и от друга – какво причинява и обяснява динамиката на международната система.

  • 1) националните държави са базовите съставни единици на международната система и ключови участници в нейните процеси ; 2) юридически те са напълно равнопоставени помежду си на база на суверинитета , който притежават, но се различават по политическия, военния и икономическия потенциал, с който разполагат ; оттук 3.) всички национални държави в международната система се намират в постоянно съперничество и конфронтация помежду си , за да осигурят собственото си оцеляване ; 4.) всички държави са рационални играчи , чиито решения са продиктувани от националните им интереси 5.) по своя характер международната система е анархична 6.) силата е най-важната концепция при обяснението и предвиждането на поведението на държавите на международната сцена.

Според реалистите всяка една държава може да гарантира националната си сигурност единствено чрез своите собствени действия , а не разчитайки на чужди действия. Това се дължи на специфичната структура на международната система.

  • Същността на класическия реализъм може да се обобщи в 3 основни елемента или принципа – т.нар. 3 “ S “ statism, survival, self-help – т.е. националната държава като ключов играч в международната политика, оцеляването като първостепенната по важност цел на всяка една национална държава в международната сфера и накрая само помощта , с други думи разчитането на собствените сили , е единственият според реалистите ефективен начин държавите да гарантират собствената си сигурност в анархичната международна среда.






  1. Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница