Редникът от Трета рота

Взех автомата и се насочих към поста си. Бях уморен и ужасно ми се спеше, не знаех как ще издържа четири часа буден, стоейки прав и неподвижен като кол. Добре поне, че беше захладняло. След жегата през деня, направо ми се стопи мозъка.

Кимнах на Смит, той отдаде чест и с облекчение тръгна към палатките, завършвайки смяната си – беше мой ред. Застанах неподвижен, мъчейки се да пробия с поглед мрака наоколо.

Откакто беше свършил бензина в камионите, трябваше да мъкнем тежките сандъци с амуниции на ръка. Вярно, че се сменяхме, но жегата, пресечения терен, прахоляка от тропота на десетки военни кубинки и полуистеричните врясъци на сержанта направо ме влудяваха. За капак трябваше постоянно да се озъртаме за орди на Орките с проклетите им шамани.

Загърнах се плътно с куртката, стана ми студено от стоенето на едно място. Беше почти безсмислено да се опитвам да видя нещо в непрогледния мрак, затова се ослушвах повече, като разчитах опасността да се издаде с невнимателен звук. Вече няколко седмици стояхме като на тръни по време на пост, откак попаднахме в тази проклета земя. През ден се налагаше да отбиваме атаки на орните, като всеки път давахме жертви. Ако бяха само йоркските воини, щяхме безпроблемно вече да напускаме земите им, но тези Шамани с тях бяха истинско проклятие. Успяваха чрез магия да създадат защитно поле или по-скоро невидима броня около бойците си за куршумите ни. Тази броня можеше да се пробие, само ако уцелиш в рамките на 5 секунди още веднъж целта, но с отклонение от предното попадение не повече от 20 см. С една дума – два изстрела на едно място. Трябваше да дадем доста жертви, докато разберем ограничението на магията им. Оръжията им бяха примитивни – лъкове, копия, къси мечове и брадви. Имаха щитове, но те им служеха само в близък бой срещу нас. Ние разчитахме най-вече на АК47 и ръчни гранати, като инженерната рота се наложи да ни направи метални и дървени брони срещу стрели и копия. Бяхме комична гледка, дрънчаща като тигани и тенджери.

Наближаваше края на смяната ми, когато чух подозрителен шум вдясно от мен. Прицелих се с автомата в тази посока, но мракът не ми разкри нищо.

• 
  тръгнах към шума, решен да проверя за какво става дума - 2
  
• 
  клекнах с едното коляно, опряно на земята и насочих автомата към шума - 5
  

2

Тръгнах към шума, решен да проверя за какво става дума. Вървях бавно, държейки здраво автомата в ръцете си. Направих около 20 крачки, подозрителния шум не се повтори, а и нищо не видях. Огледах наоколо, колкото да се убедя, че няма нищо подозрително.

- продължих да търся, страхувайки се, че ще изтърва опасността - 4

Върнах се на поста си, спокоен, че шумът е дошъл от някое животно. Скоро смяната ми свърши. С голямо облекчение се върнах в палатката и легнах да поспя. – 8

Продължих да търся, страхувайки се, че ще изтърва опасността. Обикалях настръхнал, докато съвсем се изнервих от тишината и тъмнината. Нито звук, нито картина – върнах се, изпотен от напрежението, и наругах тази нощ и тази земя. Скоро смяната свърши и отидох да поспя. (код: заек) - 8

Клекнах с едното коляно опряно на земята и насочих автомата към шума. Стоях така, под напрежение около пет минути, но така и не се появи опасност, а звукът не се повтори. Цареше пълна тишина.

• 
  изправих се успокоен, че няма опасност - 6
  
• 
  продължих да стоя под напрежение, очакващ всеки миг опасност - 7
  

6

Изправих се, успокоен, че няма опасност. Скоро смяната ми свърши и отидох да поспя - 8

Продължих да стоя под напрежение, очакващ всеки миг опасност. Цареше пълна тишина, но аз бях подозрителен. Чаках, чаках, опасност така и не се появи, изправих се скован, бях се изпотил въпреки студа. Скоро смяната ми свърши и отидох да поспя (код: заек) - 8

8

-Ставай – силния вик на дневалния се впи в мозъка ми – ставай, стига спахте. Няколко ругатни, някой и друг ритник по палатките и скоро бе невъзможно да спиш. Протегнах се, изсумтях нещо не цензурирано и се надигнах. Напоследък все не си доспивах, умората беше постоянно усещане, но това не бе целият кеф - обикновено човек, като стане рано, очаква закуска, приятна и топла. Тук обаче ме очакваше отново Юфка, мразех я, ако някога се измъкнем от това проклето място, ще си купя два кашона с тази закуска и тържествено ще я изгоря.

Обикновено сутрeшния развод минаваше спокойно, преброявахме се, даваха се заповеди за прехода през деня и се избираха двама за разузнаване от взвод. Обикновено късмета беше на моя страна и досега бях ходил само веднъж на разузнаване – 9

Около три часа след сутрешното строяване, аз и редник Ковалски бяхме на около 10 километра пред батальона, разузнавайки терена за потенциална опасност. Ругаехме късмета си и се оплаквахме един на друг. Да ходиш в тази жега и да се озърташ за Орки не е никак приятно. Бях потен, жаден и мръсен от прахоляка. Скоро се озовахме в скалиста теснина, търсейки сянка, където да отдъхнем.

Ковалски ми разказваше за някакъв бар с готини сервитьорки и калпава бира. Слушах го вяло и гледах оттегчено в някаква случайна посока. Тъкмо стигна частта, където щял да размаже фасона на някаква мутра, когато внезапно изкрещя “Орки!”. Това беше последната му дума – стрела проби врата му отзад и излезе през гръкляна, обляна в кръв. Нямах време за жалеене, трябваше да бъда мълниеносен.

Към мен тичаха двама Орки - единият с копие, а другият с брадва, бяха на около 30 метра, но зад гърба ми очевидно имаше стрелец. Наляво и надясно стояха непреодолими скали, задействах се светкавично:

• 
  Обърнах се бързо и елиминирах стрелеца с бърз откос – 10
  
• 
  Стрелях по Орка с копието и се обърнах към стрелеца - 11
  
• 
  Стрелях по двамата пред мен и се обърнах – 12
  

10

Обърнах се светкавично, стрелецът беше на около 15 метра и вече насочваше стрелата към мен. Беше лесна цел, полуавтоматичен режим на АК-то, три изстрела и главата му цъфна за части от секундата. Нямах време да се радвам на гледката, обърнах се отново и се оказах в следната ситуация. Вдясно оркът с брадвата се беше покатерил на една скала и тъкмо се канеше да скочи върху мен, а другият искаше да забие копието в муцуната ми от 15 метра.

-Воинът с брадвата щеше да ми скочи първо – 15

Прицелих се бързо, светкавичен откос на автомата и оркът падна, оставаше другият с брадвата, но по-важен беше стрелецът. Обърнах се, оркът тъкмо опъваше втората стрела, трябваше да бъда бърз и точен

Имаш кодова дума Заек – 16

Нямаш – 17

Защо ми трябваше да проявявам неблагоразумие. Да, застрелях двамата Орки, но онзи зад мен беше достатъчно бърз и точен.

Прицелих се, леко натиснах спусъка и 3 куршума се забиха в копиеносеца. Имаше магически щит, но бях точен и смъртта му беше бърза - 14

Оставаше онзи с брадвата, обърнах се, оркът беше вече скочил от два метра височина вдясно. Щеше да се сгромоляса право върху мен, трябваше да действам. Хвърлих се настрани с нескопосан плонж, но достатъчен, за да избегна туловището на орка. Той се изправи бързо след като не ме улучи и замахна с брадвата. Прицелих се от легнало положение

- в краката - 18

- в главата – 19

Обърнах се полунадясно и издумках три патрона в гърдите на Брадваря. Онзи се строполи тежко, но в следващия миг нещо с ужасяваща бързина и сила се заби в подмишницата ми, достигайки с лекота до сърчицето ми.

16

Дали от умората, дали от пренапрежението нощес, но не бях достатъчно точен. Втория куршум беше твърде далече от първия, а с третия изобщо не улучих целта. Това се оказа фатално за краткия ми живот на тази земя.

Един изстрел не беше достатъчен, очевидно наоколо имаше Шаман. За щастие втория беше в целта и гадът замина във вечните ловни полета. – 14

Натиснах спусъка, побеснял от страх, онзи дори не можа да изреве като хората. Подкосих го като стръкче трева. После се изправих бавно и го довърших с откос в гърдите.