Реферат на тема: съпоставяне на литостратиграфски единици с инженерно геоложки типове и комплекси скали; инженерногеоложка характеристика на район
Изтегляне 17.54 Kb.
|
Свързани:
река Русенски Лом, р. Лом Мария Вучкова
|
Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ РЕФЕРАТ НА ТЕМА: СЪПОСТАВЯНЕ НА ЛИТОСТРАТИГРАФСКИ ЕДИНИЦИ С ИНЖЕНЕРНО ГЕОЛОЖКИ ТИПОВЕ И КОМПЛЕКСИ СКАЛИ; ИНЖЕНЕРНОГЕОЛОЖКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАЙОН. Изготвил: Мария Вучкова Проверил: Специалност: ХИГ проф. д-р инж. Върбанов Фак. № 181205 Сапарева баня е град в югозападна България, административен център на община Сапарева баня в област Кюстендил Намира се в северните склонове на Рила на 15 km от Дупница. Градът е известен с горещата си минерална вода (103 °C). Средната надморска височина в периметъра на селището е около 750 m, като релефът тук може да се отнесе към типа на хълмисто–нископланинския релеф. Районът на депото, според геоморфоложкото райониране на България (по География на България, 1997 г.) се отнася към Рилския подрайон на Рило–Пиринския район на подобласт на Рила и Пирин и Местенската грабенова долина на Македоно–Родопската област. Релефът на община Сапарева баня е твърде разнообразен – от равнинен, през ниско- и средно планински до високо планински. Северната и северозападната част на общината (около 20% от територията ѝ) се заема от обширната и равна, леко наклонена на югозапад Горна Дупнишка котловина. Тук в коритото на река Джерман, северозападно от село Ресилово се намира най-ниската точка на общината – 545 m н.в. коло 3/4 от площта на общината се заема от крайните северозападни части на Рила. Югозападно от долината на река Джерман до границата с община Дупница се простират северните склонове на Северозападния Рилски дял. В най-южната част на общината, западно от езерото Окото (от Седемте Рилски езера) се издига безименен връх с височина 2696 m, най-високата точка на община Сапарева баня. Районът източно и североизточно от долината на Джерман, до границата с община Самоков е зает от югозападните части на Лакатишкия дял на Рила. Северно от хижа „Вада“ се намира неговият първенец – връх Зекирица (1734 m). На североизток от Горната Дупнишка котловина в пределите на общината попадат части от крайните югозападни склонове на планината Верила. Тук, в изворната област на река Семчин (десен приток на Джубрена, от басейна на Джерман), на границата с община Самоков надморската височина достига до 1310 m. Основна водна артерия на община Сапарева баня е река Джерман (ляв приток на Струма). Реката води началото си от Седемте Рилски езера. Тя тече на север и северозапад в дълбока и залесена долина, която служи за граница между двата дяла на Рила – Северозападна Рила и Лакатишка Рила. При град Сапарева баня реката излиза от планината, завива на запад, протича по югоизточната периферия на Горната Дупнишка котловина и северозападно от село Ресилово напуска пределите на общината. Нейни основни притоци в на територията на общината са: леви – Скакавица, Перущица, Валявица, Фудиня и Горица; десни – Джубрена. Левите ѝ водят началото си от Северозападна Рила, а река Джубрена – от Лакатишка Рила. В Сапарева баня, няма регистрирани свлачища. Най-близкото, регистрирано свлачище в близост до града е регистрирано в община Дупница, с. Джерман. То е регистрирано като делапсивен тип свлачище. Като тук е 2/12/д от картата за свлачищата в България от 2000 година. Като 2 е броя регистрирани свлачища в района на населеното място, 12 е броя на засегнат сграден фон и д степен на изкуственост на свлачището. Край Сапарева баня можем да срещнем алувиални образувания- русови и на заливните тераси (чакъли, пясъци, глини), също й алувиално-проувиални образувания (чакъл, валуни, пясъци). Не на последно място и богутевски плагиогнайсова свита мигматизи-рани биотитови и двусюдени гнайси, също й гнайсово-мигматитов комплекс- беотитови и двуслюдени гнайси, мигматити. Инженерногеоложките типове скали са: скални. Комплекса от инженерногеоложките типове скали е: скални, полускални, глинести. Екзогенни геоложки явления и процеси, важни за строителството: мощни разломни и навлачни зони със силно натрошени скали. Генетични и литоложки типове скали: Метаморфни: Гнайси, филити, слюдени, амфиболови и други видове шисти. Също се срещат и седиментни, континентални. Ледникови несортирани разнозърнести материали. Сеизмичността е от 0.18 Изтегляне 17.54 Kb. Сподели с приятели:
|