Република българия висш адвокатски съвет

987-55-13, факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com

Изх. №………….

Дата…………….2011 г.

ДО Г-ЖА МАРГАРИТА ПОПОВА

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПОПОВА,
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) Висшият адвокатски съвет изразява следното становище.
Законопроектът за изменение и допълнение на ЗИНЗС съдържа голям брой редакционни промени и пояснения към различни разпоредби, които трябва да бъдат подкрепени, тъй като подобряват качеството на закона и облекчават неговото тълкуване и прилагане.

Останалите предложения целят да се освободи държавата от задълженията да финансира важни дейности на местата за лишавани от свобода, да се облекчат възможностите за изолирано настаняване на осъдените, обвиняемите и подсъдимите и да се засилят рестрикциите при изпълнение на наказанието лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража. Към тях изразяваме сериозни резерви и предлагаме за обсъждане бележки и становища по отделни параграфи на проекта на ЗИД на ЗИНЗС, които считаме, че имат по–важно значение.

1. В § 11 от законопроекта се предлага създаването на Фонд за изграждане, преустройство, реконструкция и ремонт на места за лишаване от свобода. Възстановява се едно старо решение на Закона за съдебната власт, с който беше създаден Фонд съдебни и затворни сгради. Фондът просъществува кратко време, през което не беше финансиран строежът или ремонтът на нито една сграда. В мотивите към законопроекта не се прави анализ на миналия опит и не се отбелязват никакви обстоятелства, които да ни дават основания за други по-добри очаквания.

Ръководството на фонда ще се осъществява от управителен съвет, в който членуват заместник-министри на пет министерства, един представител на Висшия съдебен съвет и Главния директор на ГДИН. Фондът се председателства от министъра на правосъдието. Предлага се тромава структура на управление, която поставя под съмнение изобщо вероятността да бъдат събрани на едно място толкова отговорни ръководители, при това най малко четири пъти годишно.

Разчита се приходите на фонда да се събират на първо място от субсидии от републиканския бюджет. До колко са реалистични тези очаквания личи от по-нататъшните предложения на вносителя на законопроекта, с които се предлагат да отпаднат редица задължения на държавата към работата на местата за лишаване от свобода поради наличието на сериозен финансов дефицит.

Припомняме за съществуването на Държавното предприятие „Фонд затворно дело”, което набира средства от по-реални източници. Разходването на тези средства се осъществява от министъра на правосъдието за цели, които включват тези, предлагани със създаването на Фонда за изграждане, преустройство, реконструкция и ремонт на места за лишаване от свобода. При необходимост е по-целесъобразно вместо да се предлага създаването на нов фонд да се разширят приходоизточниците на Държавното предприятие „Фонд затворно дело” или да се увеличат правомощията на министъра на правосъдието по разходване на средствата.

2. В § 14 от законопроекта се предлага да бъде провеждано задължително психологическо изследване на осъдените на доживотен затвор, на осъдените с наложено наказание над десет години лишаване от свобода и други категории лица с повишен поведенчески риск. В чл. 55, ал. 2 ЗИНЗС се предвижда провеждането на психологическо изследване, което е задължително за всеки новопостъпил, а не само за отделни категории лишени от свобода. Изследването приключва с оценка, която съдържа изключително важна информация за бъдещото третиране на лишения от свобода. Тази оценка по същество представлява вид психологическо заключение, тъй като се изготвя със задължителното участие на психолог. Затова предлагаме да се промени редакцията на ал. 2, като се отбележи, че изследванията на всички новопостъпили лишени от свобода приключват с изготвянето на психологическо заключение. Съгласяваме се с необходимостта от по-сериозно изучаване на лицата с повишен риск, които са изброени в предложената нова ал. 3 на чл. 55 ЗИНЗС. Считаме, че на тях трябва да се извършва специализирано психологическо изследване, а не просто задължително, както се предлага. Новата алинея би трябвало да регламентира какво е специфичното на този вид изследвания и каква различна и допълнителна информация трябва да съдържа специализираното психологическо заключение.

3. Предлага се да бъдат създадени четири нови алинеи към чл. 57 ЗИНЗС, с които да се регламентират нови правомощия на главния директор на ГДИН за регулиране на пренаселеността в местата за лишаване от свобода.

Пренаселеността в затворите и следствените арести от много години е най-сериозният проблем, който негативно се отразява върху цялостната дейност по изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Тя може да бъде редуцирана с нова наказателна политика, която да доведе до прилагането на лишаването от свобода само като крайна мярка за въздействие, да разшири приложното поле на помилването и предсрочното освобождаване, да разшири възможностите за трудова ангажираност на лишените от свобода, на които чрез зачитането на работни дни да се намали остатъка от наказанието, и не на последно място – чрез строителството на нови затвори. Внесеният законопроект не съдържа подобни намерения. Предлагат се административни мерки за редукция на числеността на осъдените, които предварително са обречени на неуспех.

Разпределението на лишените от свобода по затвори се извършва със заповед на министъра на правосъдието, съобразно капацитетните възможности на отделните места за лишаване от свобода и принципа наказанието да се изтърпява в най-близкия затвор до постоянния адрес на осъдения. Поради недостиг на места за осъдените сегашното разпределение на лишените от свобода по затвори поставя в неравностойно положение лицата от областите в градовете Варна, Добрич, Шумен, Пазарджик, Хасково, Кърджали и други региони от страната, като ги принуждава да изтърпяват наказанието си в затвори, отдалечени от постоянния им адрес. Освен това няма затвор в страната, който да има нормативно определен капацитет. Единственият критерий за изчисляване на пренаселеността са определените 4 кв. м. жилищна площ, която се полага на всеки осъден и която не е осигурена в нито един затвор, с изключение на този за жени в гр. Сливен и поправителния дом за непълнолетни в Бойчиновци. Жените и непълнолетните не могат да бъдат премествани на други места, тъй като те трябва да изтърпяват наказание в обособените за тях заведения. На практика излиза, че пълнолетните лишени от свобода мъже могат да бъдат размествани безконтролно по всички затвори.

Пренаселеност с един или двама души в повече не е проблем за нито един затвор, за да се предлага преместването им от главния директор по реда на новите алинеи.

Затруднения възникват, когато се налага преместване на осъдени от цели области, а не по единично. В тези случаи би трябвало да се изготви ново разпределение и да се промени заповедта на министъра на правосъдието, тъй като проблемите не могат да бъдат решени с преместването на един, двама или няколко осъдени. С новите алинеи към чл. 57 ЗИНЗС не се решават тези проблеми. Те дават само едно правомощие в повече за преместване на осъдени в други затвори, от което главният директор не се нуждае, тъй като разполага с достатъчно други възможности.

4. Към чл. 58 ЗИНЗС се предлага създаването на нова ал. 4 за изолирано настаняване на осъдените за участие в организирана престъпна група в рамките на затвора или затворническото общежитие, в което изтърпяват наказание.

Понеже проблемите с пренаселеността в затворите и затворническите общежития са известни, законопроектът не регламентира императивно изолирано настаняване, а се предлага то да бъде осъществявано по възможност. Става дума за едно пожелание, от което няма никаква нужда. По същество не е ясно защо изобщо е необходимо да се настаняват изолирано осъдени, чиято съвместна престъпна дейност е разкрита и разобличена и общуването им по време на изтърпяване на наказанието не създава никакви проблеми на разследването и администрацията на местата за лишаване от свобода. Ако между осъдените от тази категория е възникнала някаква несъвместимост във връзка с дадени показания през различните етапи на наказателното производство или по друг повод, те няма да бъдат настанявани съвместно поради тези причини, а не защото са членове на организирана престъпна група.

Възразяваме срещу предложението да бъде създадена нова ал. 2 към чл. 64 ЗИНЗС. Съгласно ал. 1 на същата разпоредба не само осъдените за участие в престъпна група, но и всички останали лишени от свобода може изобщо да не се настаняват в затворническо общежитие от открит тип, ако се прецени че нямат добро поведение или са налице други основания да се наблюдават и охраняват в затворнически заведения от закрит тип, независимо от това, че са изтърпели предвидената минимална част от наказанието и имат необходимия според закона остатък за преместване в по лек тип места за лишаване от свобода. Те ще останат в заведенията от закрит тип, докато не се прецени, че могат да бъдат поставени при облекчени условия. Защо е необходимо да се увеличава размерът на минималната част от наказанието, което трябва да бъде изтърпяно, и да се намалява размерът на остатъка за настаняване в затворнически общежития от открит тип, след като тези ограничения по отношение на осъдените за участие в организирана престъпна група могат да бъдат реализирани и при действащия регламент?

5. С §23 от законопроекта необосновано се предлага ограничение на времето за провеждане на срещи с адвокатите в рамките на работното време за администрацията на съответното място за лишаване от свобода. От дълги години насам срещите с адвокатите са провеждани по всяко време през деня до вечерна проверка или до 20, 30 ч. вечер. Обикновено обвиняемите и подсъдимите се връщат от дела след работното време за администрацията и имат най-голяма нужда от срещи с адвокат точно след приключване на работното време на администрацията. Затова тези срещи се провеждат най-често от 18 до 20 часа. Освен това на осъдените лица, които работят, срещите с адвокат могат да се провеждат също по това време. Организацията и провеждането на срещите с адвокати след работното време на администрацията до вечерна проверка не създават сериозни затруднения за служителите от охранителния състав на местата за лишаване от свобода и не е ясно защо се предлагат промени.

Другото предложение, което се отнася до срещите с адвокатите, е направено с § 32 от законопроекта. Предвижда се след среща с адвоката или защитника на лишените от свобода да се извършва задължителен обиск. Приемането на това предложение ще нагнети излишно напрежение във взаимоотношенията на персонала на местата за лишаване от свобода и адвокатите. То е излишно, защото обиск на лишения от свобода след приключване на срещата с адвокат може да се извърши и без да съществува задължителен регламент за това. Създава се невярното впечатление, че адвокатите и защитниците са най-големите нарушители на реда в местата за лишаване от свобода. Практиката показва, че опити за внасяне на непозволени вещи се констатират например след срещи с журналисти, представители на неправителствени организации и религиозни общности, но в тези случаи не се предлага провеждането на задължителен обиск. Срещите с адвоката са особено важна част от правото на защита и към всяко ограничение за провеждането им трябва да се отнасяме с много голямо внимание. Ако приемем за необходимо извършването на задължителен обиск след тяхното провеждане, би трябвало на още по-голямо основание да създадем норми, които да определят и да създадат гаранции за документите, които не подлежат на проверка и изземване – кореспонденцията с адвоката, книжа и документи за представяне по делото и т. н. В противен случай разпоредбата крие риск от противоконституционност.

6. С ­§ 25 от законопроекта се предлага изменение на чл. 80 ЗИНЗС, което има за цел да разшири приложното поле на доброволния незаплатен труд, който се полага по желание от лишените от свобода. Мотивира се с желанието на работодателите трудът да се полага за по продължителен период от време и на обекти, извън местонахождението на затвора или затворническото общежитие или на практика без ограничение, тъй като се предвижда зачитане до 21 работни дни месечно. По този начин се предлага доброволният труд се предлага да се полага по принцип вместо по изключение. Почти със сигурност може да се предположи, че той ще се превърне в основен вид труд в местата за лишаване от свобода и няма да останат възможности за полагането на заплатен труд. Предложението се прави, когато в затворите преобладават неплатежоспособни лишени от свобода, които за да си осигурят примерно цигари, са готови да изтъргуват честта и достойнството си. Същевременно те са принудени да си осигуряват собствено облекло и обувки, да доплащат за медицинското си обслужване и да поемат разноските, включително и за молбите и жалбите, които подават. Това само по себе си има антисоциален характер.

7. Възразяваме срещу предлаганото изменение на чл. 89, ал. 2 ЗИНЗС. Според предложението всяко бракосъчетание на лишен от свобода следва да се извършва задължително в затвора, затворническото общежитие или следствения арест. Практиката показва, че често сключването на брак се иска от обвиняеми във фазата на досъдебното производство, но в тези случаи началникът на затвора или на следствения арест не може да освободи желаещия да встъпи в брак, тъй като не разполага с такива правомощия. В останалите случаи началникът на затвора трябва да положи всички усилия осъденото лице да бъде освободено да извърши бракосъчетанието на свобода, ако няма пречки от охранителен характер или основания да се счита, че лицето ще извърши друго престъпление. Това се отнася дори и за случаите, при които и двамата желаещи да встъпят в брак са лишени от свобода. Сключването на брак в затвора от осъдено лице трябва да става по изключение само при наличието на много сериозни основания. Тук следва да се зачетат международните стандарти, принципът за хуманност и изискванията на професионалната етика.

8. Задължението на лишените от свобода да носят униформено облекло се счита за изискване, което унижава човешкото достойнство. Съгласни сме, че държавата не следва да осигурява безплатно униформено облекло и обувки за всички лишени от свобода, а само на тези, които не могат да си осигурят собствени. Колкото и да е трудно да се намерят необходимите средства, това следва да стане. Повече от десет години не са купувани облекло, обувки и спално бельо, необходими за затворите и следствените арести. Лишените от свобода са принуждавани да носят стари армейски униформи, с които приличат на военнопленници. Те са изразявали многократно своето недоволство от това обстоятелство, включително и чрез бунтове и неподчинение. Предлагаме да се създаде нова разпоредба към чл. 84 ЗИНЗС, която да гарантира, че държавата ще изпълнява тези свои задължения така, че да не унижава човешкото достойнство на лишените от свобода. Със съжаление констатираме, че практиката налага да се създадат норми за защита на лишените от свобода от държавата, чиито граждани са.

9. Предлагат се изменения в чл. 90 ЗИНЗС, с които лишените от свобода се задължават да заплащат пощенските разходи за подадените от тях молби и жалби. Не са предвидени никакви изключения дори и за молбите и жалбите до съда и органите на досъдебното производство. Нормално е личната кореспонденция на лишените от свобода да е за тяхна сметка, но да се заплащат разноските за молбите и жалбите е недопустимо и не се е случвало и в периоди на по-сериозни кризи и финансов недостиг.

В мотивите към законопроекта се твърди, че кореспонденцията се осъществява в запечатани пликове, които не подлежат на проверка. По тези причини не може да се прецени коя кореспонденция е лична и коя е във връзка с изпълнение на наказанието. Нима има съмнение, че писмо, адресирано до Президента на Републиката, Парламента, МВР, прокуратурата, съда, както и до други официални държавни органи може да има личен характер? Предложението да се заплащат пощенските разноски за подадени жалби, молби, сигнали и предложения от лишените от свобода по въпроси, свързани с изпълнението на наказанието, е грубо нарушение на едно от основните им права, защитено от нормите на националното и международно законодателство.

С изменението на чл. 90, ал. 5 ЗИНЗС се предвижда да се въведе дисциплинарна отговорност за молби и жалби с обидно и клеветническо съдържание. Тази възможност беше отменена по препоръка на Европейския комитет против изтезанията още в средата на 90–те години, защото противоречи на европейските стандарти за третиране на правонарушителите. През 2009 г. при обсъждането на ЗИНЗС, по изключителното настояване на началниците на затвори и синдиката на служителите, компромисно беше приета разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т. 7 ЗИНЗС, която определя като дисциплинарно нарушение отправянето на клевети и набеждаването на служители и други лишени от свобода. Тълкуването във връзка със сега действащата разпоредба на чл. 90, ал. 5 ЗИНЗС даваше възможност да се счита, че дисциплинарна отговорност може да се търси само ако клеветата или набеждаването бъде направено устно и пред повече хора, защото в противен случай това няма да стане известно. Законът изрично забраняваше да се търси дисциплинарна отговорност от лишените от свобода за подадени от тях молби и жалби. В този смисъл считаме ,че е по правилно да се предложи да бъде отменена разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т. 7 ЗИНЗС, отколкото да се внасят изменения и допълнения към чл. 90, ал. 5 ЗИНЗС.

10. С §§43 и 44 от законопроекта се предлагат значителни промени в условията и реда за изолирано настаняване на лишените от свобода, които не подкрепяме. Поставянето в изолация е най-суровата мярка за третиране, която причинява сериозни неблагоприятни последици от физиологичен и психологически характер. Изолираното настаняване в най-малка степен допринася за постигането на основната цел на наказанието – ресоциализацията. Не е възможно лишените от свобода да се приучат към нормален начин на живот на свобода, като по време на изтърпяване на наказанието им са лишени не само от контакти с външния свят, но и от нормално съжителство с останалите лишени от свобода. Международните стандарти категорично отричат продължителната изолация като средство за въздействие, а я приемат като вид изтезание и я обявяват за недопустима. Това се отбелязва в Предварителния доклад, изготвен от специалния докладчик на Съвета по правата на човека към ООН, разпространен на 66 сесия на Общото събрание, проведена през месец август 2011 година. Според този доклад изолация за срок по дълъг от 15 дни не се препоръчва. Изолация с такава продължителност може да бъде приложена само с цел да се овладеят временни състояния на гняв и агресия.

Вместо да разширява приложното поле на изолираното настаняване, държавата би следвало да направи точно обратното – да извърши преглед на действащото законодателство и регламентираната продължителност за изолирано настаняване да се приведе в съответствие с международно допустимата.

Без да се посочва защо това е необходимо, в чл. 120 ЗИНЗС се предлага лишените от свобода да може да бъдат изолирани в единична килия без право на участие в колективни мероприятия за срок до 6 месеца, вместо до два, както е до сега. Според закона няма пречка изолираното настаняване да бъде продължено за нов срок, ако се прецени, че това е необходимо. Ограничени правомощия да настаняват лишените от свобода изолирано се предоставят и на началниците на затвори, а не само на главния директор. Те могат да издават заповеди за изолирано настаняване за срок до 3 месеца. Предложенията не се нуждаят от сериозен коментар от гледна точка на съответствието им с международните стандарти. Струва си да бъде отбелязано,че по данни на Главната дирекция за изпълнение на наказанието, изолацията по чл. 120 ЗИНЗС е била приложена само 20 пъти за цялата 2010 година и 16 пъти за настоящата 2011 г. Тези данни показват, че няма никаква практическа необходимост нито от удължаване срока на изолацията, нито от разширяване на кръга на длъжностните лица, които могат да я постановяват.

Предлага се да бъде създадена нова разпоредба чл. 120а, съгласно която началниците на затвори с мотивирани заповеди ще могат да настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана лишени от свобода, които грубо или системно нарушават установения ред или влияят отрицателно върху останалите и с това застрашават сигурността. Подобна разпоредба съществуваше и в отменения ЗИН от 1969 година. Дори в онези години кръгът на лицата, които се настаняваха в постоянно заключени помещения, беше ограничен до тези, които бяха поставени на строг или усилено строг режим. Сега такива ограничения не се предлагат. От мотивите към законопроекта не става ясно кое налага така масово да се прилага настаняването в постоянно заключени помещения. На практика излиза, че местата за лишаване от свобода вместо заведения за ресоциализация ще се превърнат в места за заключване на осъдените, от каквито едва ли обществото има нужда. Освен това ще възникнат и сериозни затруднения при избора на подходяща мярка, тъй като едни и същи критерии, които се предлагат за новата разпоредба на чл. 120а, се използват и като основания за преместване на лишените от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС, а така също и за промяна на режима в по-тежък, съгласно чл. 67, ал. 1 ЗИНЗС.

11. Предлагат се и промени в преходните и заключителни разпоредби на ЗИНЗС. Срокът за осигуряването на минимална жилищна площ за всеки лишен от свобода от 4 кв. м. се удължава вместо до края на следващата година до 1 януари 2019 година!

Вносителят на законопроекта от името на държавата и този път декларира нежелание да се създадат необходимите битови условия и материални предпоставки за хуманно и цивилизовано отношение към лишените от свобода. Битовите условия в българските затвори са най-лоши измежду тези на държавите–членки не само на Европейския съюз, но и на Съвета на Европа. Вместо да изпълни препоръката за 6 кв. м. жилищна площ, държавата е готова да се откаже и от поетия ангажимент за осигуряването на санитарен минимум от 4 кв. м. Много европейски държави са постигнали по-високи стандарти от препоръчаните още на този етап. Във Великобритания минималната жилищна площ е 8 кв. м. Турция, която е извън Европейския съюз и до началото на 90-те години на миналия век беше емблематична с лошите условия в затворите, сега предлага минимална площ от 10 кв. м. на лишен от свобода. В държавите от Скандинавския полуостров тази площ е още по-голяма. Можем ли да си представим на какви позиции ще бъдат тези държави към 1 януари 2019 г., когато ние очакваме да разполагаме със санитарния минимум. Във всички държави от Централна и Източна Европа, в това число и Румъния, с която сме в постоянно съревнование, се построиха по един или повече затвори в годините на прехода. В България такова нещо очевидно няма да се случи в близко бъдеще. При наличието на средства един затвор може да бъде построен максимум за 3 години. Към страната ни се проявява значителен инвеститорски интерес при съществуващи възможности за възстановяване на по-голямата част от вложените средства с труда на самите лишени от свобода. Въпреки това перспективата се очертава като далечна и нереализуема.

Независимо от това дали ще се удължи срокът съгласно предложението или не, България ще продължи да плаща обезщетения на своите граждани заради лошите условия в местата за лишаване от свобода. Нищо чудно до 1 януари 2019 г. лишените от свобода да получат като обезщетение сборно по-голяма сума от необходимата за построяването на нов затвор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ

АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: