С ъ д ъ р ж а н и е том I текст
Геолого-хидрогеоложка изученост
Изтегляне 0.65 Mb.
|
1.2. Геолого-хидрогеоложка изученостСведения за отделни части на района се срещат в маршрутните описания на Ами Буе и Франц Тула , по-късно Г. Златарски и Г. Бончев, които имат преди всичко историческа стойност. Върху литостратиграфията и тектониката са направени твърде много изследвания от Ек. Бончев (4,5), Ил. Кънчев (9), Т. Николов (10), Хр. Христов (15) и др. Проведени са редица кондиционни картировки в М 1:100000 на Г. Чешитев, Ю. Карагюлева, С. Савов, Ив. Сапунов, Ил. Кънчев в периода 1955-1957 г. През 1957 г Ил. Кънчев провежда геоложко картиране в М 1:25000 на северните отдели на Балкана, където се дават и много нови данни за геологията и се поставя в нова светлина въпроса за стратиграфията и възрастта на горната креда. Същият автор през 1959 г провежда геоложко картиране на Еленския Предбалкан в М 1:25000. С помощта на богат фаунистичен материал са доказани нови геоложки формации, неизвестни по тези места. Доказана е тектонската възраст на голяма част от приеманите по-рано за валанж и хотрив седименти, а също и на една част от флишките материали южно от с. Вонеща вода, приемани дотогава за сенон или палеоген. Установени са нови титонски седименти в Тревненската дислокация и южно от нея. В по-късни етапи по различни поводи са провеждани картировачни и търсещо-проучвателни работи за подземни води, въглища, скалнооблицовачни материали и др. Натрупаният богат фактически материал от различни автори е обобщен в съставената геоложка карта в М 1:100000. Картните листове: Севлиево и В. Търново с редактор Хр. Хрисчев, Габрово - Ц. Цанков, Твърдица - Ил. Кънчев и Т. Николов послужиха за основа на геолого - проучвателните работи по задачата. Хидрогеоложките условия в района за пръв път се разглеждат в “Хидрогеоложкото райониране на България”, издание на БАН - 1962 г, под ръководството на Н. Плотников. По-късно през 1966-70 г в обяснителните текстове към хидро - геоложката карта и картата на прогнозноексплоатационните ресурси на България се разглеждат пресните подземни води в района. Хидрогеоложките условия и проучване на минералните води в района се извършват паралелно с останалите проучвания (П. Петров и кол. 12). Съществен принос за изучаване на района е “Записка за резултатите от хидрогеоложката картировка в района Вонеща вода - Трявна, проведена през периода 1970-1971 г” с автори инж. Г. Михайлов и инж. В. Михайлова от “Геопроучване” ЕООД - Ямбол (архив. литература). В резултат на това се дават препоръки и насоки за търсене на пресни и минерални води, където поименно са насочени геологопроучва-телните работи. “Геопроучване” ЕООД - Ямбол провежда редица търсещи сондажни работи в района (арх. литер.), които допринасят за изясняване на хидрогеоложките условия и разкриване на допълнителни количества пресни и минерални води (Вонеща вода, Трявна, Енчевци). Последното най-пълно обобщаване на района е от 1980 г на Хр. Антонов и кол. (2), където подробно са разгледани и обобщени резул-татите от районирането: Ловешко - Търновски басейн, Стражевски басейн, Габровско - Тревненски басеин, както и пукнатинните води във флишкия Централен Предбалкан. Голям обем хидрогеоложки работи и информация има Районна проектантска организация В. Търново. Те отнасят основно проучванията в алувиалните отложения на реките Янтра, Дряновска, Белица. Направени са твърде много режимни наблюдения и химически анализи на изворите по цялата територия на задачата. Софийските проучвателни организации и ПДНГ - Плевен разпола-гат с оскъдна хидрогеоложка информация - обикновено единични сондажи, изпълнени по договори за малки водоснабдявания. В и К В. Търново и Габрово разполагат с информация и документация на изградените водовземни съоръжения. Общински съвет - Габрово има данни за каптажи, собственост на някои малки селища - махали и колиби. На базата на всички тези резултати от редица проучвания и обобщения и допълнителни геологопроучвателни работи е изготвен настоящия доклад, за района на задачата. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|