С т а н о в и щ е на проф д-р Христо Стефанов Гагов Биологически факултет на су „Св. Климент Охридски”



Дата06.02.2018
Размер71.88 Kb.




С Т А Н О В И Щ Е

На проф. д-р Христо Стефанов Гагов

Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
Относно дисертационния труд на Теодора Димитрова Велкова на тема:

Философски импликации на теорията за интелигентния дизайн” представен за придобиване на образователната и научна степен „Доктор” по професионално направление 2.3 Философски науки (Философия на науката)


Дисертационният труд на редовния докторант Теодора Велкова е разработен под научното ръководство на чл. кор. проф. дфн Ангел Стефанов. Той е базиран на 10 научни публикации, от които 8 са отпечатани, 1 е под печат и една е подготвена, но още не е приета за печат в академично издание. Дисертацията съдържа 184 страници. Използваната литература е изчерпателна и конкретна по разглежданите в дисертацията проблеми. Цитирани са 134 научни източника, от тях 15 на български език, 2 – на руски и останалите 117 – на английски език, като повече от половината от тях са от последните пет години. Дисертационният труд е структуриран според изискванията и стандартите в направлението. Авторефератът се състои от 26 страници, в които се разглеждат и обсъждат основните твърдения на докторантския труд. Той съдържа четири приносa и списък на 10 публикации по темата на дисертацията.

Дисертацията е написана стегнато и без излишни отклонения. Този труд е посветен на въпроси от областта философия на биологията тъй като теорията за интелигентен дизайн (ИД) анализира и коментира факти от емперичната наука и не разглежда твърдения от религиозен характер. По религиозните си убеждения поддръжниците на ИД са от креационисти до агностици. Това ги отличава от вероизповедно по-монолитната група на неодарвинистите, които са предимно атеисти, но също агностици и др. Разнообразните философски възгледи по основните въпроси на теоретичната биология показват, че научните данни от областта на биологическите науки не са в състояние да им дадат еднозначен отговор. Затова не е странно, че решаващо за личното мнение на специалистите в областта на биологията за произхода на живота и човека се оказва тяхното разбиране за наличие или отсъствие на (крайни) причини за съществуването на живот въобще, за това какво представлява човека, както и на влиянието на комплекс от социални фактори. Това е в ярък контраст с мненията по конкретни теми като структура и функция на ДНК, РНК и белтъците, на механизмите за копиране и реализиция на заложената в тях информация, процесите на клетъчна биоенергетика, междуклетъчна сигнализация, фотосинтеза и много други, по които има консенсус. Следователно е твърде интересно и полезно разработването на дисертация, целяща да запознае с почти неизвестната в България теория за ИД. Поздравявам Теодора Велкова и нейния научен ръководител за избраната тема на дисертацията, както и за задълбоченото, обективно и критично нейно представяне.

Пространният увод на дисертационния труд на 16 страници въвежда читателя в същността на възникналата преди около три десетилетия теория за ИД, както и на Дарвиновата теория и неодарвинизма с техния инструментариум от химически теории за възникване на живота. Същността на ИД е идеята, че модели, произведени от интелигентни (разумни) причини са в основата на възникването и развитието на живота и човека. ИД не разглежда тези причини по същество, а се ограничава в полето на емпиричната наука. Споменати са и някои нерешени от ИД въпроси: за произходът на живота - чрез еднократен акт или по друг механизъм, за произхода на морала, за това дали интелигентната намеса е по начало или се ограничава само в рамките на биосферата чрез използване на налични (неорганични) елементи и др.

ИД предполага смисъл в съществуването на човека като логично следствие от постулиране на предварителен план, а с това и на причина за съществуването на биосферата и на човека. Това е в противовес на еволюционната идея, която разглежда живота като спонтанна и безцелна динамика на материята. Доведен до масовото съзнание вторият възглед съдейства за постепенното отпадане на всякакви задръжки и развитието на повсеместна и комплексна деградация. Тези процеси протичат паралелно с елиминиране влиянието на традиционните култури и с редукция на населението.

Впечатлен съм от разглеждането на голям брой публикации от последните години, включително и на над двадесет от 2015 г. Това позволява на читателя да се запознае с твърденията на някои от авторитетите в областта на ИД до днешна дата. Осветлен е фактът за хетерогенността от вероизповедни възгледи на философите на ИД, което ясно разграничава техните разнообразни религиозни убеждения от теорията на ИД. Това обстоятелство подкрепя тезата, че ИД не е просто опит за намиране на версия на креационизма, която секуларното образование би включило, а нов синтез, базиран на логичен анализ на достиженията на науката. Това кара неодарвинистите, които в момента са доминиращата образованието общност с произтичащите от това финансов, медиен и административен конфорт, да избягват принципна полемика с теоретиците на ИД като се ограничават в повтаряне и развиване на собствените тези и аргументи. Причините за тази някак странно несъстояла се дискусия по същество са добре анализирани в дисертационния труд. Основното съображение да се избягват такива полемики е, че те биха разкрили пред по-широка публика твърде многото слабости в обосновките на базисни еволюционни твърдения и постулати. Затова тактически се премълчават системните проблеми пред неодарвинизма като например невъзможността да се докаже експериментално тезата, че връзката изменчивост-естествен подбор е в състояние да генерира качествено нови форми и структури с нередуцируема сложност в процеса на макроеволюцията; твърдението, че решаването на неизяснени въпроси от областта на биологията (за фосилните организми например) предстои; тезата, че неодарвинизма е вярната теория за произхода на живота и човека, защото ги обяснява с изцяло материални явления и процеси, и др. под. Освен това на обществото се внушава легендата, че в науката, за разлика от другите сфери - политика, спорт, социология, история, религия и т.н. цари висок морал, а честността на най-известните и успели изследователи е извън всякакво съмнение. Свидетели сме на съвсем друго - по някои ключови въпроси учените заблуждават безогледно, организирано и системно.

Към дисертацията имам следните забележки. На стр. 160, в края на 1-вия параграф – „... извън пределите на човешкия опит” според мен е по-правилно да се напише „... извън пределите на научното изследване”. След текста „неотдавнашната статия в PNAS...” на стр. 147, в началото на втория параграф, не е пояснено коя точно статия в PNAS подкрепя твърдението. Ако това е на споменатите веднага след този текст Самърс и съавтори, то тя отсъства в списъка на литературата. Има проблем и с цитирането на някои литературни източници – част от тях са представени само с ел. адреси. Добре е при всяко цитиране да се дава заглавие и автор на материала, а също и година.

Трудната за разбиране теза на ИД, че спонтанните процеси в живата материя не могат да генерират необходимата за макроеволюцията информация, се нуждае от по-подробно обосноваване. Отчитам, че това до голяма степен се дължи на начина на разглеждане на този въпрос в използваните източници, но факт е, че в дисертационния труд той остава не докрай изяснен. Затова си позволявам уточнението, че в природата съществуват неживи (термодинамични) системи, които се стремят към или се намират в състояние на равновесие с минимална свободна енергия и висока ентропия, и други, живи системи, които поддържат постоянство на своите структури и състав (динамично равновесие) чрез сложни молекулни, клетъчни и надклетъчни структури с характерна за тях удивително ниска ентропия. Последните могат да оцелеят за определено време в заобикалящата ни физическа реалност само ако всичките им компоненти работят според строго определени програми в ясно дефинирани физикохимични условия, гарантиращи тяхното постоянство (хомеостаза) чрез обмен на вещества и енергия с околната среда. Нарушения в протичането на тези процеси или в структурите, които ги осъществяват, води до смърт на организма, при настъпването на която тялото се превръща в система от първия вид. Това води до разграждане на опериращите до този момент комплексни системи, съпроводено с непрекъснато повишаване на ентропията до достигане на пълен разпад. Универсално приетото твърдение на Рудолф Вирхов „Всяка клетка от клетка” важи и за по-прости клетъчни компоненти – всяка нуклеинова киселина от нуклеинова киселина чрез процеси на репликация или транскрипция и всеки белтък от РНК чрез транслация на информацията в рибозома, т.е. биологично значимата информация се запазва и реализира само от налични матрици. И накрая сложните явления в биосферата не могат да се сведат до опростени процеси като например тези, обуславящи необратимите преходи в неравновесните физикохимични системи.

Дисертационният труд включва 4 приноса. Те са кратко и ясно формулирани. Според мен добре би било принос 3 „Обоснована е тезата за извъннаучния статус на стандартната теория за ИД” да бе представен по-разгърнато в смисъл какво се разбира под стандартна теория на ИД (има ли нестандартна такава)? Дали се има предвид логичното предположение за наличие на Дизайнер или дизайнер? Този въпрос не се разглежда от теоретиците на ИД, а и по разбирането си за него те се различават. Ако ИД се изключи от областта философия на науката поради негови логически следствия би трябвало да се усъмним в научния статус на дарвинизма и неодарвинизма, в които по подобен начин се предполага наличие на емпирично недоказуема творческа способност (сила) на материята, което е откровена вероизповедна позиция. Твърдението за извъннаучния статус на ИД е на тези, които желаят да избегнат диспут по същество с привърженици на ИД.

Намирам включването на текстове на Кант в дискусията на ИД за интересно. Тезата „Всяко произвеждане на материални неща и на техните форми трябва да се преценява като възможно според само механически закони“ е в съгласие с дарвинизма, „Някои продукти на материалната природа не могат да се преценяват като възможни според само механически закони (преценяването им изисква съвършено друг закон на каузалността, а именно закона за крайните причини)“ звучи доста креационистки, a „Целесъобразността може да лежи в свръхсетивния субстрат на самата природасе споделя от някои привърженици на ИД.

В заключение, дисертационният труд на тема „Философски импликации на теорията за интелигентния дизайн” на редовния докторант Теодора Велкова представя съдържащо приноси философско изследване, което напълно отговаря на изискванията на ЗРАСРБ и Правилника за неговото приложение. На базата на гореизложеното препоръчвам на членовете на научното жури да присъдят на Теодора Димитрова Велкова образователната и научна степен „доктор по философия” по професионално направление 2.3 Философски науки (Философия на науката).

Подпис:


София, 21.12.2015 г. проф. д-р Христо Гагов




Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница