Сборник материали София, 2010

Иванка Д. Добрева-Драгостинова

Проектирането и изграждането на дизайна за интериорна среда, насочена към здравето на децата, може да включва различни видове изкуство, да се ползва от техните изразни средства. Цветът, формата, образният свят, архитектурните елементи и пространства, осветлението са основни средства за изграждане на емоционалния и психологически климат на дизайнерското решение.

Докладът разглежда цвета като едно от най-директните средства за въздействие върху детската емоционалност и като фактор за постигане на хармонична, естетична, привлекателна и благоприятна среда в здравните центрове за деца.

* * *
Цветът е най-видимата, съществена, въздействаща директно и индиректно характеристика на предметите. В интериорната среда, цветовете имат важна роля като средство за въздействие. Те са в състояние да подобрят или влошат настроението и излъчването на дадено помещение. Подборът им е необходимо да се обмисли много внимателно, за да се постигне желаната атмосфера. Цветовете могат да бъдат от спокойни, топли и приветливи, през дразнещи, стимулиращи и съживяващи, до притъпени и потискащи. Цветът, като част от интериорната среда, е необходимо да се изследва обстойно. Изграждането на цветова среда е неотменна част от оформянето на цялостната композиция на вътрешното пространство. В същото време цветът има особено място и значение от гледна точка на различното психофизиологично въздействие, което може да се постигне чрез целенасочено разработване.

Системата на възприемане и влияние на цвета е сложен процес, в който участват не само зрителният апарат на човека, но и много други фактори - символичното значение, физиологичното, емоционалното, психическото въздействие. Всеки отделен цвят е характерен с различно въздействие, което оказва върху човека.

● Червено - Червеният цвят се асоциира с властта, гнева, напрегнатостта, силата на характера, самоувереността, въодушевлението, харизмата и енергията. Този цвят предизвиква в човека прилив на физическа енергия и силни чувства. Червеният цвят приковава вниманието. Той „крещи”, изисквайки внимание. Той тревожи. Носи възбуда, ентусиазъм и определя темпа на нещата. Не е подходящо да се използва червено, когато се търси въздействие насочено към спокойствие, вглъбеност и вътрешна тишина. Тъй като е силно активен цвят, в дизайна за интериор на здравни заведения, червеното е добре да се употребява изключително за отделни акценти, внасящи бодрост и привличащи вниманието.

● Оранжево – Жив и динамичен, оранжевият цвят също внася топлина в интериора, но действа възбуждащо и е добре да се използва по-предпазливо и в по-приглушени нюанси в средата на здравните заведения. Той е блестящо топъл, олицетворява здраве, деен живот, жизнерадост. Оранжевият цвят стимулира доброжелателно общуване, сплотяване и сътрудничество (Уайдра 2004: 131). Характерен е и с това, че възбужда апетита. Подходящ е за цветовия климат в приемни помещения, зони за хранене и общуване. Интензивността трябва да е съобразена с размерите на повърхността, оцветена с оранжево.

● Жълто – Жълтият цвят се свързва с представите ни за слънчева светлина. Той е жизнерадостен и блестящ. Излъчва и утвърждава светлота, ободрява и активизира мисловната дейност (Дишков 2002: 59-60). Топлината и емоционалността на жълтия цвят се съчетават хармонично с ранното детство. Жълтото е цвета на просвещението и яснотата на мисълта, помага на детето да възприема света наоколо. Средата, решена в жълто предразполага към общуване. В периоди на сътресения и важни събития, жълтият цвят може да помогне на детето да се справи с емоциите си и да породи в него чувство на благополучие. Подходящо е да се използва яркожълт цвят, когато детето е болно. Той ще му помогне по-лесно да понесе този период. За детето времето тече по друг начин, различен от този на възрастния. Това, което за възрастния изглежда миг, на детето може да се стори цяла вечност. Жълтият цвят, подобно на играта в слънчев ден, е антипод на спрялото на едно място време. Ако детето се възстановява след боледуване, внасянето на елементи, разработени в жълт цвят в интериора ще помогне на детето да се почувства по-добре и ще намали неговата раздразнителност. Необходимо е да се отчете обаче, че тъй като жълтото спомага за появата на оптимистични мисли, твърде голямо количество от него може да предизвика еуфория и да извади детето от равновесие (Уайдра 2004: 128-129). Използването на жълтия цвят в интериора на детската среда придава топлина, създава весело настроение и оптимизъм, като в същото време не променя помещението оптически.

● Зелено – Възприето е, че зеленият цвят предизвиква представи за свежест, хлад, начало на нов живот, нежност. Действа успокояващо, въздържано, предразполага към тишина и отмора. Наложило се е мнението, че зеленият цвят и неговите нюанси отморяват очите и успокояват (Дишков 2002: 59; Казакова 1993: 42). Това може би е и главната причина зеленият цвят да намира доскоро широко приложение в интериора на здравните заведения. Може да се каже, че той е станал дори шаблонен за обществени интериорни пространства - в училища, болници, поликлиники, санаториуми. Продължителният период от време, в който е бил използван масово в този вид институции, го превръща в не толкова желан за съвременните здравни заведения. Освен това съпоставен с естествения зелен цвят от природата, изкуственият зелен може да дразни подсъзнателно, да създава психологически дискомфорт (Дишков 2002: 133).

Зеленото е цвят на растежа, на промените на живота. Затова зеленият цвят не означава покой. Много хора погрешно смятат, че зеленият цвят успокоява. Това заблуждение е частично обосновано от асоциацията, която правим със зеления цвят от природата. Истината е, че когато сме сред природата, ние общуваме с нея с всичките си сетива, затова се чувстваме умиротворени. Когато гледаме зеления цвят на един предмет, във възприятието участват само очите. Този цвят е катализатор на растежа, промените и преобразуванията, затова дава сила и енергия, а не покой (Уайдра 2004: 117).

● Синьо – В интериорната среда синьото най-често намира приложение като се използват ненаситените тоналности. Те предразполагат към съсредоточаване и усещане за простор. Синият цвят развива самоконтрол, снижава физическата активност и намалява темпото на живот. Когато хората обитават стая, боядисана в светло синьо, кръвното им налягане се понижава, а пулсът се забавя. Синият цвят успокоява, отпуска и действа благотворно върху нервната система. От друга страна, синият цвят може да усили самодоволството, скуката и чувството за опустошеност и да предизвика меланхолия и усещане за самота. Синият цвят помага на детето да добие уважение към себе си, но в същото време засилва чувството за откъснатост от другите (Уайдра 2004: 125 -127). Въпреки възприетото мнение, че синьото излъчва вътрешно спокойствие, предразполага към задълбочаване и съсредоточаване (Дишков 2002: 59), е добре да се отбележи, че този цвят е неподходящ за разработки в учебни заведения, защото светлосините нюанси внасят успокоение и даже сънливост у учениците (Николова 1998а: 121). Това въздействие на цвета е добре да се има предвид при проектирането на цветовия климат в помещения, изискващи концентрация, бързи реакции, повишено внимание и т.н.

В интериорната среда на здравните заведения за деца, светлосиният цвят е подходящ най-вече в зоните за сън и почивка. Дори да е препоръчително от гледна точка на конкретното заболяване и лечение да се поддържа по-слаба физическа и емоционална активност на децата, не трябва да се забравя, че интериорната среда в здравните заведения е и работно място на медицинския и обслужващия персонал и решението при избор на основния цвят е добре да бъде съобразено и с това.

● Пурпурно - Този цвят е подходящ за деца, прекарващи по-голямата част от времето си в обкръжението на възрастни. Той осигурява вътрешен мир и спокойствие, подпомага развиването на мечтателност и фантазиране. Подобно на светлосиния, той усилва стремежа към самоанализ, но за разлика от него пурпурният не подбужда към сериозно, активно внимание и отношение (Уайдра 2004: 134).

● Охра – Охрата и кафявият цвят предизвикват представа за дърво, земя, за нещо здраво, устойчиво, топло. Земните тонове се избират сравнително рядко при обзавеждането на детски стаи. Вероятно кафявият, сивокафявият, охрата, теракотеният цвят се струват на дизайнерите и на възложителите унили и мрачни в сравнение с радостното настроение на детството. Но цветовете на земята ни свързват с реалността и носят чувство на стабилност, безопасност и комфорт. На кафявия цвят не му достига енергията, необходима за активна дейност и движение. За дете, което не може да бъде физически активно поради заболяване или друга причина, земните цветове са много полезни. Те му помагат например да не се безпокои от факта, че не е толкова бързо и ловко като другите деца. (Уайдра 2004: 134).

● Бяло – Този цвят поражда представа за чистота. В интериорната среда чистият бял цвят се възприема като студен и безизразен. В съчетание с цветове близки до природните и с естествени материали - дърво, желязо, мед, тухла, естествен камък и др. дава много добри естетически резултати. Липсата на белия или на светлосивия цвят в интериора лишава останалата цветова гама от нейната колоритна звучност (Бойчев 1993: 149). Белият цвят притежава свойството да не поглъща, а да отразява както светлината, така и другите цветове. С това, че дава отблясък, белият цвят поражда чувство на предпазливост. Ако в стаята доминира бялото е по-трудно човек да се отпусне. От друга страна, този цвят придава на помещенията по-светъл вид и излъчване през нощта. В непознатата за детето болнична среда, бялата повърхност срещу детското креватче може да разсее нощните страхове.

Заради усещането за чистота и стерилност, които излъчва, белият цвят дълго време е бил основният, използван в цветовата разработка на здравните заведения. Той се е превърнал в шаблонен за този тип институции и дори някои хора, работещи или пребивавали по-продължителен период от време в болнична среда, са развили непоносимост към белия цвят в интериора. С риск да се превърне в мода, самоцел, в съвременните профилактични и лечебни заведения съзнателно се избягва употребата на бялото за големи повърхности.

Въпреки всичко белият цвят остава най-предпочитания и подходящ за таваните на помещенията. Когато се нанася на стените, за да се избегне студеното и стерилно излъчване, е добре той да се обогати чрез затопляне, графични елементи (при тапетите), текстура на покритието и т.н.

● Сиво – Сивото е неутрален цвят. Истински „неутралното сиво” се променя в зависимост от обкръжаващите го цветове. Сивото въздейства на цветове, с които влиза в допир, като ги смекчава и ги уеднаквява. Той е неизразителен, меланхоличен, безжизнен и придобива значение и израз след съчетаването му с други цветове.

● Черно – Този цвят буди представа за тъмнина, тежест и скръб. Взет самостоятелно, действа потискащо и тежко. В допир с други цветове той може да усили тяхното въздействие. Интериорна среда, разработена в тъмните цветове, в които липсват контрасти, е тежка за възприемане от децата. Падащите сенки и неясните образи пробуждат смътно усещане за опасност. Затова черният цвят не е предпочитан за дизайн на детска среда.

При разработването на дизайнерски проекти за интериорното пространство в детски здравни заведения е добре да се използва обстоятелството, че различните цветове и комбинациите между тях спомагат за придаването на специфична атмосфера в интериора:

Въпреки, че са разработени различни таблици и схеми за въздействието на цвета, от които дизайнерите се ползват, не трябва да се забравя, че това въздействие е силно зависимо от личностните разбирания, предпочитания, наследен и натрупан опит, моментното физическо и емоционално състояние и т.н. За това може да се каже, че въздействието на цвета е в голяма степен субективно. Освен това, цветът в интериора, като най-видимата, бърза и първосигнална за възприемане характеристика на интериора е силно подвластен и на модните тенденции. Необходимо е да се отбележи и, че цветът в реалната среда никога не се възприема в изолиран и чист вид. Въздействието на отделните цветове може да бъде твърде различно, когато са самостоятелни и когато са в съчетание с други.

Един и същи цвят може да приеме коренно различно звучене в зависимост от мястото, на което е поставен. Неговото излъчване е свързано в голяма степен с общия цветови климат, материала, формата, която е носител на цвета, функцията, с която е натоварен.

Цветът е от изключително голямо значение в средата, предназначена за деца. Доказано е, че деца, растящи в монохроматична обстановка, се изморяват по-бързо, не учат добре и не са жизнени, весели и енергични. Цветът е необходим за доброто емоционално и физическо състояние на детето, за развиване на неговите чувства, фантазия и т.н. В дизайна за детската среда, цветът, като средство, заема важно място. Именно той до голяма степен определя климата на помещението, а оттам и въздействието, което то оказва върху децата. Необходимо е прецизно и целенасочено разработване на цветовите решения. Пълната липса на колорит би направила обстановката стерилна и безлична, а цветовото предозиране – претоварена и хаотична.

Силното въздействие на цвета и отвореността на децата към външните въздействия определя изготвянето на всеки цветови проект като изключително отговорна дизайнерска задача. Неправилно изградената цветова среда може да нанесе непоправими травми в детската психика (Николова 1998а: 120). Може да предразположи към агресия, свръхактивност или пасивност, стеснителност и т.н. Например стая, в която доминират ярки цветове и силни контрасти, е възможно да потисне въображението и изобретателността. Разнообразието на умерено наситени тонове, близки до естествените, влияе най-благоприятно върху децата. В интериорната среда, предназначена за деца е целесъобразно да се прилагат свежи, но омекотени цветови гами, на ограничен брой - два-три цвята с техни нюанси. Те ще осигурят необходимото цветово разнообразие, без да създават опасност от прекалена пъстрота (Николова 1986: 59).

Подходяща цветова среда е тази, съобразена и със специфичните предпочитания на децата в различните възрастови групи. Те до голяма степен са свързани с етапите на развитие на зрителния апарат. Характерен за предучилищната възраст е интересът към ярките тонове. Децата на този етап трудно реагират на нюансите и полутоновете. Предпочитат топлите цветове – червен, жълт, оранжев. При учениците се отчита влечение към меките, пастелни гами и по-матираните лицеви повърхности на мебелите, които не предизвикват заслепяване. По-големите деца имат афинитет към зеления, синия цвят и техните производни (Дишков 2002: 113; Калайджиев 1996: 62)

В последно време при дизайна за детска среда се наблюдава търсене на връзка с природната среда. Както вече беше отбелязано, се връща интересът към естествените материали – дърво, текстил от естествени влакна, хартия и др., като се подчертава тяхната натуралност. При изграждането на цветовия климат в интериорната среда също се отбелязва стремеж към връзка с естествената среда. Отдава се дължимото на цветовете, които се асоциират с природата - светлосиньо, синьо-зелено, зелено, пясъчножълто, охра, екрю, брик, кафяво (Писарева 1999: 16). Подобни решения спомагат за създаването на уютна, приятна, носеща топлина атмосфера .

Освен подбора на цветове, които се свързват с представите ни за природна среда, съществуват и други похвати за ориентиране въздействието на цвета в тази насока. В природната среда сравнително рядко се среща еднотонова цветна повърхност (Райчев 2005: 70). В естествената среда много по-често се наблюдава ефектът на оптическото смесване на цвета. При него цвета не е един равномерен тон, продукт на тоново смесване на багрила, а се получава чрез оптическо смесване на различни по цвят петънца. В интериорната среда този похват се използва най-често в текстила и някой повърхностни покрития – ламинати, фолиа, подови настилки, минерални мазилки, мозайки и др. Използването на две или повече различни на цвят нишки при тъканите или отпечатването на растер от две или повече цветни точки дава ефекта на оптическо смесване на цветовете. Гледани от известна дистанция, разработените по този начин цветни повърхности, изглеждат по-свежи и чисти и са по-приятни за окото от равномерния цветен тон.

При изграждането на цветното решение не бива да се пренебрегва факта, че два различни материала с еднакъв цвят нямат равностоен израз. Цветът варира повече или по-малко според релефа на материала. Един и същи цвят ще изглежда по-плътно и по-неактивен върху плътна материя. Цветът се променя силно и според повърхността на материала. Гланцовите повърхности го правят по-активен, докато матовите го поглъщат. Бих казала също, че нанасянето на равномерен цвят върху релефна повърхност създава условия за оптическо смесване на цветовете. Когато осветлението не е насочено пряко, а под ъгъл, се образуват сенки, хвърлени от изпъкналите части. Получава се растер от два нюанса на цвета.

От направените проучвания, както на теоретични, така и на изпълнени в практиката разработки на дизайн за интериор, намирам че за постигането на хармонична с човешките възприятия цветова среда в интериора, е добре до голяма степен да се съблюдават принципите на разпределение на цветовете в природата.

● Подът се свързва с впечатлението на земя. Той обикновено е най-тъмен в сравнение със стени, под, таван. Като най-подходящи цветове се определят жълто-кафяви и оранжево-кафяви. Зеленият под се възприема благоприятно. Белият - е лек и буди чувство за нестабилност и несигурност. Черният - е прекалено тъмен и много тежък, но може да се използва, ако е олекотен със светли, елементи, или е в сивите нюанси (Дишков 2002: 60).

● Стените, особено в интериор, предназначен за деца, е подходящо да са в по-светли цветове. Третирани в бяло, жълто, светло синьо и т.н. плоскостите оптически се уголемяват, отдалечават, извисяват, олекотяват, правят помещенията по-просторни, докато тъмните и интензивни стени в черно, наситено тъмно синьо, червено създават обратен ефект. При изграждане на цветовия климат е добре да се определи един цвят, който да бъде основа на цветната гама. Тя трябва да доминира, да образува фон на всички предмети без да ги обезличава. Обикновено стените представляват такъв обединяващ фон. Предпочитанията са към светлите цветове, тъй като експонирането на няколко близки тона върху светла основа подчертава цветността им, докато тъмният заден план ги уеднаквява (Грозев и др. 1993: 30-33; Дишков 2002: 38). При цветовото решение на по-големи площи в интериора, каквито са и стените, е добре да се има предвид, че според източника на светлина, цветовете могат да рефлектират и да оцветят в нюанс съседни стени, предмети и т.н.

● Таванът се асоциира с небето и обикновено е най-светъл. Най-често предпочитания цвят е белият. Това до голяма степен е обосновано и от неговата роля за осигуряване на качествено осветление. Стените и таваните, боядисани в светли тонове - бели, кремави, сламеножълти – отразяват 60-80% от светлината. Докато по-тъмните – светлосиви, светлосини, пясъчножълти, розови – 45-60%. Независимо колко е силно осветлението, когато стените и таваните са в тъмни цветове, се получава усещане за тъмнина (Дишков 2002: 44).

Стените, таваните и подовете са главни цветоносители в помещенията. Когато обаче стените се заемат в по-голямата си част от мебели или декоративни елементи, тяхното значение като носители на цветовете се конкурира с това на обзавеждането и декорацията. Подовете и таваните са в по-голяма степен свободни от други елементи и винаги силно въздействат върху общото възприятие.

В известен смисъл подът е по-силен цветоносител, тъй като по-продължително време попада в полезрението и обикновено се намира в съчетание с други цветове – на мебели и т.н. Затова подът често се използва за успокояване и обединяване на останалите цветове (Казакова 1993: 43).

Особеност в интериора на болничните стаи, кабинети за преглед и др. е, че таваните попадат пряко в зрителното поле. При оцветяване в светли тонове те увеличават пространството и създават усещане за лекота и простор, докато тъмните цветове понижават височината на помещенията, затъмняват ги и в някои случаи могат да създадат усещане за потиснатост. Този похват за оптическо снижаване на тавана може да се използва при неотговарящи на хармоничните за интериорната среда пропорции на помещенията.

Цветът е органично необходима визуална характеристика на средата. Едновременно с това той изпълнява и композиционни задачи, които са свързани с изявата на логиката на обемно-пространствената структура. Цветът може да изгради ритъм в пространствата, да ограничи площите, да подчертае или обезличи релефа и обемите, да акцентира върху стойността на определен предмет. Той може да увеличи светлината на едно помещение или да я намали. Може да накара да звучат в хармония разнородните предмети или в дисонанс – еднородните. (Писарева 1999: 16). Цветът е неделима част от създаването на психофизиологичен комфорт в интериорната среда на профилактичните и лечебните  заведения за деца.

Грозев, Огнян, Калин Тихолов. Интериор. Ръководство за проектиране. София, Изд. „Техника”, 1993.

Дишков, Георги. Проектиране на мебели и интериор. София, Изд. „Просвета”, 2002.

Казакова, Верка. Дом, уют, отдих. Енциклопедия за дома. Поредица „домашен помощник”. Изд. „Чито”1421, 1993.

Николова, Милена. Изграждане на цветовата среда в архитектурния интериор. Обществени пространства и елементи на дизайна в тях. Дис. Март 1998 НХА, София, 1998а.

Николова, Милена. Изграждане на цветовата среда в архитектурния интериор. Обществени пространства и елементи на дизайна в тях. Автореферат. Март 1998 НХА, София, 1998.

Уайдра, Ненсили. Фън шуй за детското пространство. София, Изд. „Шамбала”, 2004.

Райчев, Румен. Цветовете в изкуството. София, Изд. „Лик”, 2005.

Писарева, Елена. Обзавеждане на обществени сгради. София, Изд. „Лесотехнически университет”, 1999.

ДМТ, Мебелна и дървообработваща промишленост, Г. ІІ, бр. 10.София, Изд. „Бисмар” ООД, 2001 бр. 1, стр. 16-17.