*Индикаторите са описани в текста Информация за наличността и качеството на данните

• 
  Информации и отчети за дейността на МВнР и ЗП;
  
• 
  Отчет на участващите в програмата организационни структури;
  
• 
  Доклади и данни на институциите на ЕС и от заседанията на Съвет „Външни работи”, Съвет „Общи въпроси” и работните органи на ЕС; доклади от ПП към ЕС;
  
• 
  Информации, паметни бележки от срещи/събития на двустранна и многостранна основа;
  
• 
  Постановения и Решения на МС;
  
• 
  Доклади и данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;
  
• 
  Участия в международни форуми.
  

Вж. Програма 5

Програмен ръководител е определен съгласно Заповед на Министъра на външните работи № 95-00-28/ 30.01.2014 г.

Програма „Активна двустранна и многостртанна дипломация” включва дейности на Министерство на външните работи, които имат за цел да повишат видимостта и представителността на страната ни на международната сцена. Основните направления, по които се реализират дейностите в Програма 7 са:

• 
  Участие в международните усилия за гарантиране на стабилност, мир и сигурност
  
• 
  Участие в международното сътрудничество за развитие
  
• 
  Развитие на многостранна дипломация
  

През годината в рамките на тази програма бе изпълнявана и одобрената от Министерския съвет Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода 2016-2019 г., както и изпълнението на чл. 10, ал. 4 от Закона за държавния бюджет за 2017 г.

1. 
   Координация на участието на Република България в ООН и специализираните организации от системата на ООН
   

През отчетния период, до протече работата по темите от дневния ред на 71-ата сесия на ОС на ООН. Бе осъществена подготовката за участието на страната в 72-та сесия на ОС на ООН.

Представители на МВнР взеха участие в редовните заседания на Работната група на Съвета на ЕС по въпросите на ООН (CONUN). Позициите на българската страна по темите от дневния ред на ООН са част от общите усилия за утвърждаване на ЕС като активен регионален партньор на ООН, един от основните й сътрудници в дейностите по поддържане на международния мир и сигурност, защитата на ценностите на демокрацията, правата на човека и доброто управление.

България активно съдейства за развитието на капацитета на ООН в областта на превантивната дипломация, включително по отношение на посредничеството и мирното разрешаване на конфликти.

МВнР продължи с проследяването изпълнението на решенията от протеклите процеси на преглед на операциите на ООН за мир, на архитектурата на ООН за изграждане на мира и на Резолюция 1325 за жените, мира и сигурността. Тъй като не е член на Комисията по изграждане на мира (КИМ), България участва в съответните прегледи в рамките на координацията на ЕС в Брюксел и Ню Йорк. Страната проследява и визията на новия Генерален секретар на ООН за въздигане на дипломацията в полза на мира, съчетаването ѝ с концепцията за постигане на устойчивост на мира (sustaining peace) и поставянето на превенцията и инструментите на превантивната дипломация, каквито са специалните политически мисии на ООН, и посредничеството на ООН, в центъра на усилията на световната организация за гарантиране на мира и сигурността. Темата е особено значима, вкл. и с оглед подчертания интерес на Европейския съюз към темата за реформата на ООН, в т.ч. подкрепяното от Съюза виждане за необходимостта превенцията да бъде поставена в центъра на усилията на реформирането на дейността на ООН.

Продължава търсенето на възможности, в координация с Министерство на отбраната, за подновяване на участието на военнослужещи в операции по поддържане на мира на ООН и за увеличаване на участието в мисии и операции на ООН с полицейски служители.

МВнР допринася с информационно-аналитичен принос към формирането на националните позиции в областта на санкционните режими на СС на ООН. Работи се по проект на Постановление на Министерски съвет относно създаването на механизъм за междуведомствена координация по приемането и прилагането на международни ограничителни мерки.

Продължиха усилията за намиране на съвместен и адекватен отговор за противодействие на тероризма и насилствения екстремизъм. Страната ни подкрепи първата съществена реформа, реализирана по инициатива на новоназначения генерален секретар Антонио Гутереш в областта на противодействието на тероризма, чрез създаването на Служба за борба с тероризма на ООН, начело на която застана заместник генералния-секретар Владимир Воронков. България продължи да отстоява позицията си за значението на осигуряването на силно лидерство в укрепването на координацията и осъществяването на изпълнението на Глобалната стратегия за борба с тероризма от 2006 г .

Усилена бе работата за намирането на общо решение в рамките на ООН по въпроса, произтичащ от широкомащабните мигрантски и бежанки потоци. България участва активно в консултативните тематични сесии по Глобалния пакт за сигурна, законна и редовна миграция (ГПМ) и към всеобщите усилия на държавите членки за отстояване на европейските позиции по темата. Протича подготовката за активно участие на България в сближаването на позициите между ДЧ на ЕС по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, когато ще започнат и приключат междуправителствените преговори по Глобалния пакт.

Република България продължи да подкрепя концепцията „Отговорност за защита”. Страната ни участва в Седмата среща на Глобалната мрежа на националните лица за контакт, която се проведе в Доха в периода 24-25 април 2017 г. Страната ни подкрепя визията на новия ГС на ООН, че ОзЗ следва да има по-видимо практическо измерение в политиката на Организацията. Застанахме твърдо, наред с другите ДЧ на ЕС, зад идеите заложени във визията, включително приоритетното място на превенцията, и подкрепихме препоръките в Деветия годишен доклад на ГС на ООН на тема „Отговорност за предотвратяване на масови и тежки престъпления и нарушения на правата на човека” от м. август 2017 г.

Участие на България в провелата се 105-та сесия на Изпълнителния съвет на Световната организация по туризъм към ООН (СОТ), 10-12 май, Мадрид, по време на която беше избран кандидатът на Грузия за Генерален секретар на СОТ посланик Зураб Пололикашвили, като беше сключено споразумение за взаимна подкрепа, съгласно което Грузия ще подкрепи кандидатурата на г-жа Г. Тишева за член на Комитета на ООН по премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените /CEDAW/ за периода 2019-2022 г.

МВнР продължи да оказва подкрепа на дейностите по изграждане на Субрегионално техническо звено в гр. Бургас за оказване на съдействие на операциите по проект BlackSea4Fish, който се осъществява от Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) чрез Секретариата на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM).

Текущо продължи и дейността по координацията на приоритетните български кандидатури за изборни органи и организации от системата на ООН, и систематизиране в досиета-справки на отправените молби, сключените споразумения, предложенията за обвръзки и получените подкрепи.

След промяната през ноември 2016 г. на периода на българската кандидатура за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) от 2018–2019 г., и издигнатата кандидатурата на Република България за периода 2038 – 2039 г., беше извършена работа по подновяване на постигнатите обвръзки и за набиране на нова подкрепа.

Кампанията по кандидатурата на Република България за член на Комисията на ООН по превенция на престъпността и наказателното правосъдие (CCPCJ) за периода 2018-2020 г. протече успешно и предвид липсата на конкуренция в ИЕРГ, българската кандидатура бе ендорсирана от регионалната група и приета.

МВнР следеше и анализираше стартиралия процес за преглед и последващи стъпки по изпълнението на Програмата 2030 на ООН за устойчиво развитие (Agenda 2030 on Sustainable Development), приета през септември 2015 г.

Активно участвахме съвместно с МОСВ при подготовката и участието на българските делегации в оганите по линия на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК) относно операционализирането на Споразумението от Париж по климата, както и в рамките на Конференцията на страните по РКООНИК (COP 23), 6-17 ноември 2017 г., Бон, Германия.

Съвместно с ПП-Ню Йорк, МВнР следеше, подпомагаше и при необходимост изпращаше съответните указания, свързани с участието на България в работата по линия на Втори комитет на ОС на ООН по време на неговата 72-а сесия. Специално внимание бе отделено на дискусията по въпросите.

Аналогична дейност бе осъществена и по отношение на работата на Пети комитет на ОС на ООН. Предприети бяха съответните действия за погасяване от МВнР на задълженията на България към операциите на ООН по поддържане на мира и към редовния бюджет на ООН за 2017 г.

Продължи активната работа в рамките на функционалните и регионалните комисии на ИКОСОС.

Текущо бе осъществявана необходимата координация по подготовката и участието на представители от заинтересованите български ведомства в експертните заседания на органите на Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ), които работят в 8 основни направления. Извършени бяха действия в подкрепа на българското участие в 67-ма сесия на Икономическата комисия на ООН за Европа (Женева, 26-27 април 2017 г.) и Регионалния форум по устойчиво развитие за региона на ИКЕ (Женева, 25 април 2017 г.)

Извършване на действия в подкрепа на подписването от Р България на резолюцията „Да открием нова ера за устойчив вътрешен транспорт и мобилност“ (“Embracing the new era for sustainable inland transport and mobility”) по време на Министерската среща „Минало и бъдеще на Комитета по вътрешен транспорт на Икономическата комисия на ООН за Европа“, 21 февруари 2017г.

Участие в програмите и фондовете на ООН

През 2017 г. МВнР продължи да следи дейността на борда на ПРООН/УНФПА/УНОПС и на съответните програми, като текущо изготвяше становища по проблеми, разглеждани на редовните му заседания.

Ведомството поддържа активно сътрудничество с Фонда на ООН за населението (УНФПА) и по-конкретно с неговия регионален офис за Източна Европа и Централна Азия в Истанбул.

Продължи обмяната на информация с временно управляващия посолството ни в Адис Абеба, който е и нотифициран постоянен представител на България към Програмата на ООН за околна среда (ЮНЕП) в Найроби, Кения, относно провежданите заседания на ръководните органи на ЮНЕП. Продължи активното съдействие на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по въпроси, свързани с участието на България в работата на многостранните екологични конвенции (общо над 20), администрирани от ООН, ЮНЕП или със самостоятелен статут.

Предприемане на действия за осигуряване на подкрепа за подновената българска кандидатура за длъжността „Заместник-генерален директор” на Международната организация за космически връзки (МОКС) „Интерспутник“ на българския гражданин Светломир Стойчев на изборите, които се проведоха по време на предстоящата съвместна сесия на Съвета и на Експлоатационния комитет на МОКС „Интерспутник“ на 14 юни т.г. в Прага;

Подготовка, съвместно с Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” на българското участие в Конференция на Международната асоциация на фаровите администрации (Париж 18-19 април 2017 г.), във връзка с трансформирането й в междуправителствена организация.

Координиране позицията на България, съвместно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в рамките на 40-та среща на Асамблеята Европейската организация за спътникови съобщения, (ЕВТЕЛСАТ), 15-16 март, Париж.

Координиране позицията на България, съвместно с Министерството на икономиката, в рамките на 119-та сесия на Съвета на Международна организация по кафето (МОК), 13 – 17 март, Лондон.

Координиране на българската позиция за избор на Генерален директор на Евроконтрол за периода 2018-2022 (Брюксел, 16 юни 2017 г.)

Извършване на дейности в изпълнение на РМС за присъединяване на Р България към Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги.


2. Международно сътрудничество за развитие

През периода екипът продължи своята дейност по осъществяване на българската политика на сътрудничество за развитие в контекста на общата политика на сътрудничество за развитие на ЕС, на новия Европейски консенсус за развитие и Европейския консенсус за хуманитарна помощ. Тази дейност беше основана на принципа, че политиката на сътрудничество за развитие е неразделна част от външната политика на България, на усилията за постигане на устойчиво развитие, укрепване на международния мир, сигурност и стабилност на основата на ценностите на демокрацията, плурализма, върховенство на закона и зачитането на правата на човека.

Бяха положени усилия за про-активно участие във формирането на европейската политика на сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ в различни форуми и на различни нива.

Заседанието на СВнР/Развитие на 19/5/2017 бе предшествано от съвместна работна вечеря на министрите на вътрешните работи и външните работи за обсъждане на външните аспекти на миграцията. Беше обърнато внимание върху миграционните потоци по Централния Средиземноморски маршрут, като бе поставено ударение върху краткосрочните и дългосрочни коренни причини за нелегална миграция и ефективното противодействие срещу контрабандата и трафика на хора.

При разглеждането на хуманитарните кризи министрите обсъдиха влошаването на обстановката в страните от Африканския рог и Нигерия. Съветът прие Заключения относно операционализирането на взаимовръзката между хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие.

Съветът одобри Новия Европейски консенсус за развитие, в който се излагат основните принципи, които ще ръководят подхода на ЕС и ДЧЕС в сътрудничеството за развитие с всички развиващи се страни през следващите 15 години и в този смисъл представлява стратегия за осъществяването на Целите за устойчиво развитие.

България взе активно участие в Международната конференция Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона (4-5 април 2017 г., Брюксел). Българската делегация беше водена от заместник-министъра на външните работи Бойко Мирчев, който изрази съпричастност с международната подкрепа към сирийския народ и обяви принос в размер на €4.13 млн. за 2017 -2019 г. към Механизма на ЕС за бежанците в Турция.

През април 2017 г. България участва в срещата на генералните директори по развитието на ДЧЕС в Брюксел. Заедно с Естония и Австрия бяха координирани основните направления в политиката за развитие в Програмата на Триото.

Предвид предстоящото Българско председателство на три работните групи към Съвета на ЕС „Сътрудничество за развитие” (CODEV), „Африка, Карибите и Тихоокеански басейн” (АСР) и „Хуманитарна и продоволствена помощ” (COHAFA) беше активизирана дейността по следене, анализ и изготвяне на указания за българското участие. Успешно беше договорена помощта по програма на ГД ДЕВКО на двама експерти с акцент върху работните групи „Сътрудничество за развитие” (CODEV) и „Африка, Карибите и Тихоокеански басейн” (АСР).

С неправителствената организация Българска платформа за развитие беше извършена координация по съставянето и представянето на проект на Българското председателство на Съвета на ЕС за финансиране от ГД ДЕВКО. Проектът беше успешно класиран и получава европейско финансиране в размер на 245 хил. евро.

Българският представител взе активно участие в заседанията на Ръководния комитет на Механизма за бежанците в Турция.Продължи изпълнението на Средносрочната програма на МС за помощ за развитие и хуманитарна помощ 2016-2019 г. В изпълнение на РМС № 1015 от 24.11.2016 г. бяха финансирани със 640 хил. лв. 37 проекта за развитие в Сърбия (15), Република Македония (2), Босна и Херцеговина (7), Украйна (6), Молдова (6) и Виетнам (1). Значителна част от са ориентирани към подпомагане на културните и образователните институции и сдружения чрез финансиране на ремонтни дейности  и оборудване,  насърчаване на образованието, културното многообразие и междукултурния диалог, изграждане и поддържане на малка социална инфраструктура.

Продължи изпълнението на нашия първи тристранен проект САЩ—България-Грузия, съфинансиран чрез Фонда EDCF на Държавния депртамент. Проектът се изпълнява от Българската агенция за безопасност на храните и има за цел повишаване на стандартите в Грузия до нивото на ЕС.

Министерството на външните работи отвори Покана за заявяване на интерес към служби на омбудсманa (или идентични национални институции) от страни партньори от Западните Балкани и Черноморския регион, които да участват в подбор за получаване на финансова подкрепа.

През първата половина на 2017 г. проектът Софийски форум по конкуренция (СФК) получи ново финансиране в размер на 98 хил. лева. Целта е България, като ДЧ на ЕС, да предаде своя опит в областта на правото и правоприлагането по конкуренция на органите по конкуренция в страните партньори в рамките на постоянно действаща платформа за техническа помощ, обмен на опит и консултиране, насочена към целевата аудитория от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Република Македония, Косово, Сърбия, Черна гора), както и Грузия.

След подготвяне и приемане на Решение на МС през април 2017 г., за справяне с хуманитарните кризи в Афганистан, Йемен и Срия бяха направени три превода по 100 хил. евро.

Бяха докладвани на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обобщените данните за предоставената от България официална помощ за развитие (ОПР) по бюджетите на всички ведомства. През изминалата 2016 г. страната ни е предоставила 120 млн. лева, което показва нарастване на предоставената ОПР до 0,13 % от брутния национален доход (БНД) в сравнение с 0,09 % за 2015 г. Основната част от средствата – 98 млн. лв. са предоставени по многостранна линия към ЕС, международни финансови институции и ООН. България е предоставила и 19 млн. лева хуманитарна помощ, от които 14,94 млн. са за издръжка на бежанците в България.

2. 
   Права на човека
   

Механизмът беше създаден в края на 2013 г. за подобряване на координацията между държавните органи и независимите институции, занимаващи се с различни аспекти на правата на човека.

Мрежата от контакти в рамките на НКМПЧ твърдо се установи като надеждна платформа за оперативно разглеждане и реакция по редица въпроси в правозащитната област. Активното участие на всички компетентни държавни органи, на националните институции по правата на човека – Омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация, както и на неправителствения сектор, в редовните заседания на НКМПЧ, носи голяма допълнителна стойност и позволява прилагането на всеобхватен подход при повишаването на качеството на защитата на правата на човека в страната.

В рамките на механизма през 2016 г. бяха координирани и в последствие успешно реализирани, всички инициативи по време на българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Извършена беше подготовката за защитата на периодичния доклад на България по изпълнение на задълженията по Конвенцията за правата на детето. В изпълнение на взето от НКМПЧ решение беше издигната кандидатурата на доц. Велина Тодорова за член на Комитета по правата на детето на ООН, която на изборите през юни 2016 г. получи втория най-висок резултат от всички избрани членове.

В периода 1–10 февруари 2017 г. в Ню Йорк се проведе 55-та сесия на Комисията за социално развитие. България участва в сесията като наблюдател. Приоритетната тема за 55-та сесия беше „Стратегии за изкореняване на бедността за постигане на устойчиво развитие за всички“. В продължение на добрата практика от минали години в българската делегация за сесията участваха младежки делегати. Дирекция „Права на човека” допринася редовно за подготовката на младежките делегати по отношение на участието им в пленарните заседания и в други паралелни инициативи при подготовка на техните изказвания. Тази година делегатите направиха изказване по приоритетната тема на сесията и организираха две съпътстващи събития. Младежките делегати участваха също активно и в преговорите по резолюцията „Политики и програми по отношение на младежта”. Традиционното участие на български младежки делегати в сесиите на Комисията за социално развитие и в Младежкия форум и успешното им представяне допринасят значително за утвърждаването на позициите на България като водеща страна в ООН по линия на насърчаването на младежкото участие в глобалните процеси на вземане на решения.

Подготвено беше изказването на заместник-министър Любомир Иванов за участие в сегмента на високо ниво в рамките на 34-та редовна сесия на Съвета по правата на човека (СПЧ) към ООН, 27.02-24.03.2017 г., Женева. Беше обезпечено участието на експертно ниво в най-натоварения период от сесията с цел подпомагане работата на ПП-Женева. Нашата делегация направи национални изказвания в годишните панели по правата на детето и по правата на хората с увреждания, в засиления интерактивен диалог по миграцията, в интерактивния диалог по Украйна, както и при приемането на окончателните доклади от Универсалния периодичен преглед по правата на човека във Венецуела и в Молдова. Постоянният представител на България в Женева бе основен панелист в съпътстващо събитие по правата на хората с увреждания, чиито съорганизатор бе нашето постоянно представителство.

Оказано беше съдействие при изготвянето на националните позиции за 61-та сесия на Комисията по положението на жените, Ню Йорк, 13-14 март 2017 г. България участва с национално изказване в рамките на общия дебат, както и с доброволна презентация, направена от българския постоянен представител в ООН и г-жа Геновева Тишева, кандидат на България за член на Комитета на ООН по премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW). Осъществяването на доброволната презентация бе изключително важно за официалното представяне на кандидатурата на г-жа Геновева Тишева за член на CEDAW за периода 2019-2022 гг.

На 4 и 5 май 2017 г., в Женева се проведе защитата на консолидирания доклад на Република България по Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация. Българската делегация бе водена от постоянния представител към ООН и другите международни организации в Женева, посланик Деяна Костадинова, и включваше експерти от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС, Държавната агенция за бежанците, Държавната агенция за закрила на детето, Съвета за електронни медии, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи. В продължение на две заседания, българската делегация направи национална презентация относно законови, съдебни, административни и др. мерки, предприети с цел привеждане в действие на разпоредбите на Конвенцията и получи поздравления от Комитета за високата и задълбочена подготовка на защитата и изчерпателните и професионални отговори на поставените 95 допълнителни въпроси.

Бе подготвено и осъществено участие в 35-та редовна сесия на Съвета по правата на човека към ООН в периода 6-23 юни 2017 г. в Женева. Постоянният представител на България направи изказвания по време на: 1) Индивидуалния интерактивен диалог със Специалния докладчик относно трафика на хора, 2) Панелната дискусия относно непридружените деца и подрастващи мигранти, 3) Годишната панелна дискусия относно права на жените и Дневния ред 2030 за устойчиво развитие: здраве и равенство на половете, 4) интерактивния диалог за състоянието на правата на човека в Украйна.

Представители на МВнР, в сътрудничество с експерти Министерството на здравеопазването и дипломати ПП-Женева, координира съгласуването на българските позиции във връзка с темите в дневния ред на 140-та сесия на Изпълнителния съвет на СЗО (Женева, 23 януари – 1 февруари 2017 г.) и със 70-тата сесия на Световната здравна асамблея (СЗА) (Женева, 22-31 май 2017 г.), в т. ч. позиция относно избора на нов генерален директор на СЗО, позиция по палестинската резолюция, по въпроса за евентуално участие на представители на Тайван в СЗА като наблюдатели и др. Представител на отдел „МХО” участва в състава на българската делегация за сесията на СЗА с ръководител министъра на здравеопазването проф. д-р Николай Петров и експерти на МЗ и дипломати от ПП-Женева и МВнР. Бяха проведени двустранни срещи и с тримата основни кандидати за генерален директор - д-р Тедрос Адханом Гебрейесус (Етиопия), д-р Саня Нищар (Пакистан) и д-р Дейвид Набаро (Великобритания), както и с министрите на здравеопазването на Норвегия, Румъния, Испания, Дания и с регионалния директор на СЗО за Европа д-р Жужана Якаб. На 23 май българската делегация даде подкрепата си за д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, който бе избран за Генерален директор на СЗО.

С новия ръководител на Офиса на СЗО в България д-р Скендер Сила, бе проведена среща с представители на отдела още през м. януари, като бяха обсъдени възможните форми на засилено сътрудничество с Европейския офис на СЗО в Копенхаген.

МВнР продължи да работи пълноценно по линия на международното сътрудничество на страната ни с Програмата на ООН за контрол на наркотиците (UNDCP), Комисията на ООН за наркотичните вещества (CND), Службата на ООН за наркотици и престъпност (UNODC), Международния съвет за контрол на наркотиците (INCB), както и по линия на институциите и програмите на ЕС в тази област. През м. февруари бе в ход подготовката на 60-та сесия на Комисията по наркотични вещества – Виена, 13-17 март 2017 г., като се разглеждаха и съгласуваха с компетентните ведомства позициите на България по внесените проекторезолюции. Представител на отдел „МХО” участва в състава на българската делегация за 60-та юбилейна годишна сесия на Комисията на ООН по наркотични вещества (КНВ) – Виена, 13-17 март 2017 г., в състава на която бяха включени представители на Министерството на здравеопазването и Националния център по наркомании, МВР, Министерството на икономиката, Агенция „Митници”, МВнР. 

В периода януари-юни 2017 г. продължи работата по линия на приоритетни български кандидатури за органи и организации от системата на ООН в областта на правата на човека: кандидатурата на Република България за член на СПЧ за 2019-2021 г., кандидатурата на България, г-жа Геновева Тишева, за член на CEDAW за 2019-2022 г. и кандидатурата на България за член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Дирекция „Права на човека”, в сътрудничество с ПП-Ню Йорк, ПП-Женева и други компетентни звена в МВнР, продължи да работи за постигането на максимален брой подкрепи за горните кандидатури.

След направен анализ и съгласуване с ръководството на МВнР, ПП-Ню Йорк и ПП-Женева бе решено дейностите по набиране на подкрепа да се съсредоточат преди всичко върху кандидатурата на България за CEDAW/ Г. Тишева поради високата степен на конкуренция, която се очаква на тези избори през юни 2018 г. и поради слабата вероятност за конкуренция на кандидатурата ни за СПЧ. Към края на отчетния период са постигнати споразумения за подкрепа/взаимна подкрепа за българските кандидатури, както следва: 82 подкрепи за кандидатурата на България за член на СПЧ за 2019-2021 г. и 52 подкрепи за кандидатурата на Геновева Тишева за член на CEDAW за 2019-2022 г.