Семейството като основна клетка на обществото
Изтегляне 47.9 Kb.
|
Свързани:
inbound313483348584881405, ЕЛЕНА КОСТОВА
| Изложение
Точно семейството е този главен фактор, който е и масов, и директен, и социално лимитиращ в самата система на обществото и държавата като цяло. Благодарение на цялата съвкупност на всички семейства, се стига до създаването на нови поколения, като имат пряка връзка и отношение към пазара на труда, производителният труд, както и обществената ангажираност, всичко това обаче ни води до понятието ,"гражданско общество". В последните години сме реални свидетели на това как животът постепенно започна да поскъпва и това от своя страна води до едно крайно поляризиране на потребностите в едно общество. Също така, поради тази причина, семейството се превърна в една изключително нужна и основна сила за удържане на високи и привилегировани обществени статуси и професионални позиции сред елитите и средните класи. Но има значение и в обратната посока - семейството се превръща в основна житейска форма за предотвратяване на по-дълбока бедност, за оцеляване в зоната на нормалността. Създаването на определени условия на живот във всяко едно семейство включващо и разнообразните въздействия оказвани върху психиката на всички деца, имат особена роля за това да бъде създавано отношение на самите деца спрямо цялата действителност. Биха могли да се откроят най- конкретно три основни функции на едно семейство, те са възпроизводствената, социалната и възпитателната. Възпроизводството на хората се явява всъщност добра основа за това едно семейство да бъде създадено именно като такова. Възпроизводствената функция на едно семейството не се конкретизира единствено и само до случването на самото физическо възпроизводство на човешките същества, а освен това и включва в себе си формирането на този човек като самостоятелен индивид и личност, това е т. нар. негово социално формиране. А иначе възпроизводството е от основните задачи, които има семейството. На семейството като такова се пада изключително отговорната задача да създава следващите поколения. Децата в едно семейство са огромна отговорност и на семейството принадлежи голямата отговорност да възпита и отгледа децата си в атмосфера, която да ги превърне отговорни граждани на нашето и всяко друго общество. Наличието на социализация на всеки един човек ,разбирана като задължителен процес, за да бъде усвоен и създаден социалният опит и културните ценности, притежава неизменен характер и се случва през целия живот на човека, като по-бързо е именно в детската и юношеска възраст. Семейството е важният фактор, оказващ особено влияние през тези възрастови периоди в огромна степен. Първите стъпки, които едно дете прави в своя живот, за да се превърне в част от обществения живот, са немислими без изключителната роля на семейството. В тази си дейност семейството бива подпомагано от предопределените за това институции, общественото образование и възпитание, но все пак неговата доминираща роля безспорна в процеса на социализация. Много трудно би могла да се изучи в своята конкретика възпитателната функция на съвременното семейство, особено ако тя се разглежда единствено в параметрите на семейната микроструктура, като никак не се отчита засилващата и се връзка и със специализираните обществени институции, които променят тази функция и съдействат за нейното по-ефективно и целенасочено реализиране. Институциите, които оказват своето значимо наместване в отглеждането и възпитанието на децата и юношите са именно образователните училищни институции. И колкото и да е голяма ролята на тези институции, все пак най-отговорно си остава семейството, което е източникът на всички налични възпитателни методи. Факторът семейство няма как да бъде заменен, родителите са си родители и те винаги ще бъдат такива и тяхната роля като възпитателна институция е неизменна. Много от трудностите, пред които са принудени да се изправят много съвременни семейства, са свързани с липсата на пълноценно изпълнение на възпитателните функции. Варианта, в който и двамата родители са работещи и нямат реална възможност за пълен контрол над своите деца, не ги превръща в по- малко отговорни , а просто тяхното обществено положение и социализация не им го позволяват. Специфичната възпитателно-социализираща се функция на семейството се обуславя от определени фактори, някои от които са: материалните условия на живот, жизнен стандарт на семейството, характер на труда упражняван от родителите, социален статус на родителите, отношението на родителите към различните сфери на тяхната жизнена дейност и други. За възпитанието на едно дете абсолютно винаги трябва да се вземат предвид неговите възрастови особености. Родителите не бива да са много строги, но не бива и да се отнасят към децата си с прекалена мекушавост. И единият и другият подход биха били погрешни. Най-добре е да се потърси оптималния вариант, в който възпитателната роля на родителя и неговото лично отношение към собственото му дете ще се намират в равностойност на по-суровото и по-мекото отношение. Семейството представлява една особено динамична система, която е социална и притежава структурни закони, компоненти и правила. Като важни правила във всяко едно семейство се случват тези, които дават ясно да се разбере какво е да си човешко същество. В това число влизат основополагащите схващания за възпитанието на децата. Днешното семейство, с риск доста хора да не се съгласят, се намира в доста сериозна криза и това произтича от липсата на правилна приемственост между различните поколения ,чрез които се предават правилата за възпитание, за отношение към останалите хора, за отношение към човечеството изобщо. А редът и наличието на правила са от голямо значение за семейната структура. Като понятие ”семейството като система” е може би популярно от около 35 години насам. Но все пак то успява да даде отговор на множество налични странности в човешкото поведение. Разглеждайки семейството като една реална система, бихме могли да забележим, че възпитанието, което е погрешно, се предава от поколение на поколение. Съществуващия модел на семейните системи демонстрира каква роля има всеки един човек част от тази семейна система. Освен това, благодарение именно на семейната система можем да тълкуваме защо децата от едно и също семейство са толкова различни по характер и отношение към останалите. По отношение на брака бихме могли да отбележим, че ако той е нефункционален, то определено членовете на потърпевшото семейство ще са загрижени и се адаптират нефункционално. И обратното, ако бракът е функционален, то децата ще получат добрата възможност сигурно и правилно да се реализират в своя живот. Едно семейство може да се каже, че е функционално, когато е: -място, благодарение, на което човек формира своето самосъзнание; -гарантира израстване и просперитет на всеки отделен член, включително и на родителите; -почвата, гарантираща емоционалните нужди на всички членове - баланс между независимост и зависимост, както и социална и сексуална подготовка; -единицата, благодарение, на която съхраняваме и растем; -основна социална единица, жизнено важна за обществото. Семейството изпълнява специфични функции в процеса на началната социализация на индивида. Чрез ежедневни грижи за сън, бодърстване, емоционална сигурност в обществото и други, родителите реализират най-ранния стадий на приобщаване на детето към обкръжаващата го среда. Наред с осигуряването на условия за опазване на живота и здравето му, родителите имат и обществените задължения, отнасящи се до неговото лично формиране. М. Андреев определя семейството като малко група, първична социална общност с фундаментално значение за социализацията на подрастващото поколение. Подобно становище застъпват и други автори, според които семейството е първата възпитателна среда за детето и от хронологична гледна точка, и по степен на важност за цялостното му развитие, то е едно микрообщество, което му дава знания и ценности, необходими за интеграцията му в глобалното социално пространство. В съвременното общество, при бурно разгръщащия се технически прогрес настъпват редица промени в социалните връзки между хората, нарушават се психологическите закономерности в общуването. Променят се отношенията между родители и деца, а ролята на семейството като един от най-важните институции на социализация все повече се стесняват. Изменят се структурата и функциите на самото семейство. Всяко семейство е сложно социално образувание, в което участват хора с различни възгледи и интереси, с различен материален и образователен статут, духовна култура и различно разбиране на собствената си роля в семейството. Всичко това дава основание на отделните автори да говорят за изменение или отмиране на функциите на семейството. Естествено е семейството като съществен елемент на социалния организъм да търпи промени, да отразява в една или друга степен противоречия, които съпровождат живота в обществото. Големите социални изменения в наши дни, засилващата се самостоятелност на младите по отношение на родителите, ограничеността на родителската власт над подрастващото поколение са явления с изключително значение за облика на съвременното семейство, за възпитателните му и социалните му възможности. В най-общ план те влияят и върху специфичните социални функции, които то изпълнява. Още в древността Аристотел е нарекъл семейството “основна клетка на обществото”, а като такова, в него рефлектират по най-прекия и директен начин всички изменения на съответното общество - независимо дали е с положителен, или с отрицателен знак. Върху семейството най-пряко влияят и икономическата ситуация на съответната страна и политическата ситуация, а и всички други културни, социални и прочие детерминанти. Затова с право учените твърдят, че семейството като едно микрообщество дава на детето съответните знания и ценности, необходими му за интеграцията в глобалното социално пространство. Ще цитирам някой изтъкнати учени-педагози, които правят формулировка, що е семейство: -”Семейството е малка група, първична социална общност с фундаментално значение за социализацията на подрастващото поколение” -”Семейството е първата възпитателна среда за детето и от хронологична гледна точка, и по степен на важност на цялостното му развитие” -”Семейството е социокултурен фактор, определящ личностното развитие на човека...Именно там, чрез общуването с най-близките хора, се изграждат представи, ценностни ориентации и нагласи, овладяват се норми и правила за поведение” Изтегляне 47.9 Kb. Сподели с приятели:
|