Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

„Европейска стратегия за главните базови технологии – мост към растеж и заетост“

(текст от значение за ЕИП)

1. Въведение

ЕС е решен да не изостава от основните си международни конкуренти и да постигне целите на „Европа 2020“. Възлов елемент при реализирането на този замисъл е преодоляването на големите предизвикателства пред обществото чрез разгръщането конкурентоспособна промишленост на световно ниво. Способността на Европейския съюз да разработва и да използва в промишлеността главните базови технологии (ГБТ) играе важна роля за постигането на устойчива конкурентоспособност и растеж.

Европейската комисия е убедена, че освен съществената необходимост от бюджетна консолидация са необходими и още усилия за повишаване на растежа, конкурентоспособността и създаването на работни места. На Европейския съвет през март 2012 г. европейските лидери дадоха недвусмислената си подкрепа за този подход, като по-конкретно те се застъпиха за укрепването на главните базови технологии (ГБТ)¹.

В настоящото съобщение се очертава единната стратегия за ГБТ, която да позволи максимално оползотворяване на потенциала на ЕС на конкурентните пазари. Освен това с него се предоставя обратна информация на Парламента и на Съвета след първото съобщение за ГБТ² през 2009 г. и се дава отговор на препоръките на експертната група на високо равнище относно главните базови технологии (ЕГВР за ГБТ)³.

Комисията определя ГБТ като „изискващи широки познания и свързани с активна научноизследователска дейност, бързи иновационни цикли и наемане високо квалифицирани кадри. Благодарение на тях могат да бъдат реализирани иновациите в преработвателната промишленост, производството на стоки и предоставянето на услуги във всички икономически отрасли, като едновременно с това те са от значение за цялото общество. ГБТ са мултидисциплинарни, тъй като засягат едновременно многобройни технологични области с тенденция към сближаване и интеграция. Те могат да бъдат от полза за лидерите в областта на технологиите в други области, за да извлекат ползи от усилията си в областта на научните изследвания“⁴. Въз основа на сегашните научни изследвания, икономически анализи на пазарните тенденции и техния принос за разрешаване на предизвикателствата пред обществото за ГБТ на ЕС бяха набелязани микро/наноелектрониката и нанотехнологиите, фотониката, усъвършенстваните материали, промишлените биотехнологии и модерните производствени технологии (признати за „междусекторни“ ГБТ).

ГБТ са ключов източник на иновации. Те предлагат незаменими градивни за технологиите елементи, които предоставят широк набор от приложения, включително и тези, необходими за разработването на енергийни технологии със занижено отделяне на въглерод, повишаването на енергийната и ресурсната ефективност, подкрепяне усилията за борба срещу изменението на климата или предлагане на условия за остаряване в добро здраве.

Макар да е трудно да се определи точният пазарен потенциал на ГБТ поради тяхната характерна способност да предлагат възможност за напредък във всички отрасли и сектори, прякото им икономическо отражение е значително. В доклада на Комисията за европейската конкурентоспособност за 2010 г. се посочва глобален текущ пазарен обем от 646 млрд. евро (за периода 2006—2008 г.), който се очаква да надхвърли 1 трилион евро до 2015 г.⁵

Социалната възвращаемост на инвестициите от ГБТ е значителна. Проучвания на конкретни случаи показват, че публичните инвестиции могат да генерират доход в допълнителни данъци и социалноосигурителни вноски до над четири пъти първоначалната инвестиция⁶. Още по-значими са приложенията на ГБТ, които пряко и непряко дават тласък на конкурентоспособността и създаването на работни места, на растежа и благосъстоянието в икономиката⁷.

ГБТ се включват по различни начини в редица разнородни промишлени сектори и вериги за създаване на стойност. Те предлагат допълнителни предимства по цялата верига — от суровините през оборудването и устройствата до продуктите и услугите. Благодарение на това междусекторно естество и значимост за цялата европейска промишленост в следващите години ГБТ ще катализират укрепването и модернизирането на индустриалната база и ще начертаят пътя на развитие на изцяло нови производства.

За междусекторната и многоаспектна роля на ГБТ свидетелстват големият брой МСП, които развиват дейност в тази област, както и създаваните редица висококвалифицирани работни места. Например само в областта на нанотехнологиите по приблизителни данни за заетостта през 2008 г. са били наети 160 000 работници в световен мащаб. Това представлява 25 % увеличение от 2000 г. насам⁸. През последното десетилетие микро- и наноелектрониката и естествено възникващите производства на ИКТ надолу по веригата създадоха над 700 000 допълнителни работни места в Европа, което показва тенденция към работни места с по-отчетлива насоченост към сектора на услугите и висококвалифицирания персонал, както и признаци за бързо възстановяване след кризата⁹. Промишлените биотехнологии са признати за движещи ГБТ за биоикономиката. Според направените оценки за всяко евро, инвестирано в научноизследователска дейност и иновации в тази сфера, ще има десеторна възвращаемост¹⁰. Освен това МСП са основната движеща сила на иновациите и заетостта в Европа и се очаква именно те да допринесат за повечето от бъдещите работни места в областта на ГБТ. В областта на фотониката по-голямата част от 5 000-те европейски дружества са МСП. В Германия около 80 % от дружествата, работещи в сферата на нанотехнологията, са малки или средни предприятия¹¹.

3. Анализ на ситуацията – силни позиции, но и опасност от загуба на конкурентоспособността

Европейският съюз е световен лидер в областта на разработването на ГБТ. Той има на свое разположение всички необходими качества да запази тези позиции. Въз основа на данните за патентите докладът за европейската конкурентоспособност за 2010 г. и докладът на групата на високо равнище за ГБТ потвърдиха, че ЕС има силно конкурентно предимство: Европа е единственият регион, в който се владеят всичките шест ГБТ. През годините Европа със своята стабилна основа за научноизследователска и развойна дейност е насърчавала всички шест ГБТ, запазвайки водеща позиция с 32 % от заявките за патенти между 1991 г. и 2008 г. в световен мащаб¹². Въпреки тези свои предимства обаче ЕС не оползотворява оптимално своите знания.

Както бе подчертано в съобщението относно ГБТ от 2009 г. и потвърдено от групата на високо равнище за ГБТ, най-голямата слабост на ЕС е при превръщането на познанията в стоки и услуги. Производството, свързано с ГБТ, намалява¹³ и патентите на ЕС все повече се използват извън ЕС. Индексът на иновациите за 2011 г. показва сходни тенденции и отрицателното въздействие върху МСП¹⁴. Групата на високо равнище за ГБТ квалифицира разликата между създаването на основни познания и последващото им превръщане в стоки и услуги като „долината на смъртта“. Необходимостта да се действа бързо се илюстрира и от скорошното развитие на металообработващата промишленост, един от ключовите сектори за приложение на ГБТ: Европейският дял в световното производство е спаднал от 44 % през 2008 г. до 33 % през 2010 г. в полза на азиатските конкуренти, най-вече Китай (включително Тайван) и Корея¹⁵. Тази липса на свързано с ГБТ производство е в още по-голям ущърб за ЕС поради две причини. На първо място, в краткосрочен план, ще бъдат пропуснати възможности за растеж и създаване на работни места; на второ място, в дългосрочен план е възможно също така ЕС да загуби позиции при създаването на знания, тъй като научноизследователската и развойна дейност и производството са неразривно свързани, взаимно подпомагащи се и поради това често се осъществяват в непосредствена близост едно до друго.

Причините, поради които ЕС не се е възползвал в достатъчна степен и навреме в търговски аспект от своята отлична база от научни изследвания в областта на ГБТ, са следните:

До неотдавна ЕС нямаше общо определение и понятие за ГБТ. В Съобщението за ГБТ от 2009 г. за пръв път беше дадено определение за главните базови технологии на ЕС и беше застъпено общо разбиране и на равнището на държавите членки. В него също така се набелязват ключовите политики, които ще трябва да бъдат разгледани, за да се ускори внедряването на ГБТ в промишлеността. Действащите политики не бяха достатъчно и имаха за цел: 1) използването на синергичното въздействие на ГБТ и 2) ускоряване на появата им на пазара.

Повечето иновационни продукти в днешно време, независимо дали става въпрос за „интелигентен“ телефон или за електрически автомобил, включват няколко ГБТ едновременно като самостоятелни или интегрирани части. Затова е важно съчетаването на ГБТ, за да се извлече максимална полза от синергичното им въздействие. Макар съвместните усилия, по-специално в промишлеността в рамките на публично-частните партньорства (ПЧП) и плана SET (Стратегическия план за енергийни технологии)¹⁶, вече да са факт в съвременния свят, интердисциплинарният характер на отделните ГБТ по цялата верига за създаване на добавена стойност трябва да се доукрепи и затова е необходимо да се създаде интегриран подход за подкрепа на ГБТ.

Навременната реализация на ГБТ на пазара изисква разработването на високорискови проекти за демонстрация на продукти и за доказване на изпълнимостта на концепцията им. Водещата инициатива на Комисията „Съюз за иновации“¹⁷ потвърди този подход, а предложенията по програмата „Хоризонт 2020“¹⁸ предвиждат извършването в нейните рамки на повече дейности по демонстрация на продукти. Размерът, обхватът и разходите за тези промишлени научни изследвания и експериментална развойна дейност, които често са в мащаб, много по-голям от обичайните научноизследователски дейности, изискват по-ефективно използване и координация на публичните ресурси. Освен това тези проекти за иновации са по-близо до пазара и когато включват държавна помощ, обществената подкрепа подлежи на правилата за държавна помощ.

Продуктите, базирани на ГБТ, поглъщат много капиталовложения. Научните изследвания и разработването на иновации отнемат много време, а производствените процеси предполагат сложни монтажни методи. Следователно за частните инвеститори ГБТ са свързани с изключително високи рискове. Това, в комбинация с недостатъчния достъп до подходящи източници на рисков капитал в ЕС, от който стартиращите предприятия и МСП са особено зависими, обяснява факта, че много иновации въобще не достигат до пазара. С икономическата криза ситуацията се влоши още повече. Например през 2000 г. в Европа беше набран 22 млрд. евро рисков капитал. През 2010 г. набраната сума спадна до 3 млрд. евро. И отново, като се имат предвид ограниченията на публичното финансиране, от съществено значение е да се обединяват и съгласуват публичните ресурси посредством различните инструменти на ЕС и да се позволи тяхното възможно най-рентабилно и целево разходване.

Затова е необходима съгласувана европейска стратегия за преодоляването на установените проблеми, така че да се използват изцяло относителните предимства на Европейския съюз в полза на растежа и заетостта.

Дейностите, свързани с ГБТ, понастоящем са фрагментаризирани сред различните участници (ЕС, националните и регионалните органи). Общата цел на настоящото съобщение е да се създаде полезно взаимодействие между политиките и инструментите на ЕС и да се гарантира координация на дейностите в ЕС и на национално равнище.

Освен че предлага своеобразна рамка за дейности от гледна точка на съответната политика, с която подробно се разглеждат конкретни технологии специфични технологии²², тази хоризонтална стратегия, отнасяща се за всички ГБТ, има за цел преди всичко да хармонизира усилията, за да се осигури оптимално използване на публичните ресурси по целенасочен и ориентиран към резултатите начин. Макар да не предлага увеличение на публичното финансиране за ГБТ, тази нова рамка ще позволи по-разумно и продуктивно разпределение на средствата.

Комисията вече определи ГБТ като приоритет в своята стратегия „Европа 2020“ и свързаните с нея водещи инициативи²³ и сега предлага европейска стратегия за ГБТ, основана на три стълба: технологични изследвания, демонстрация на продукти и конкурентни производствени дейности.

Стратегията за ГБТ ще спомогне да се попречи на тенденцията за свиване на промишления сектор и да се ускори прехвърлянето, използването и експлоатация на ГБТ в ЕС, за да стимулира растежът и заетостта.

ЕС обаче не може да се справи сам с тези предизвикателства. Дейностите по внедряване на ГБТ изискват цялостен подход. Дейностите на ЕС няма да могат да постигнат търсените резултати, ако не са съобразени с националните и регионалните дейности и допълнени от тях. В годишния обзор на Комисията за растежа за 2012 г.²⁴ се подчертава, че националните усилия трябва да се активизират, за да се насърчи устойчивият растеж и конкурентоспособността чрез структурни реформи. Предвид факта, че ГБТ са движеща сила за разработването на нови стоки и услуги, държавите — членки на ЕС, имат голям интерес да им дадат съответния приоритет. Усилията на национално равнище трябва да бъдат по-интензивни, за да се адаптират съответно производствените политики за иновациите и да се внедрят подходящите механизми.

И не на последно място, заинтересованите страни в ЕС, по-специално промишлеността, ще трябва да изиграят своята роля. Комисията демонстрира волята си за насърчаване на по-рисковани и скъпоструващи иновационни проекти, които са по-близо до пазара и са от ключово значение за конкурентоспособността на ЕС. Във времена на ограничени публични финанси е още по-важно публичните средства да водят до възвращаемост на инвестициите в подкрепа на растежа и работните места. В този контекст членовете на експертна група на високо равнище се споразумяха за ангажиментите на заинтересованите страни за създаването на индустриални пилотни линии. Като се опират на тези ангажименти, от заинтересованите страни от промишлеността се очаква да разработят и подпишат меморандум за разбирателство (МР) помежду си, с който да изразят ангажираността си да дадат своя принос чрез ГБТ за стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Лицата, отговорни за политиките на европейско, национално и регионално равнище, трябва да разполагат със съответните инструменти и регулаторна рамка, за да могат да бъдат разработени основните етапи от научноизследователската и развойна дейност и иновациите (НРДИ), така че да се осигури гладкото функциониране на конкурентните пазари.