Социализмът като общество на мрежите
Изтегляне 38.81 Kb.
|
|
Социализмът като общество на мрежите* (Деница Ненчева) Социализмът е един от най-големите политически, социални и идеологически експерименти, които човечеството е сътворявало и изживявало някога (или все още изживява). Той се превръща в тема, която трудно може да бъде подмината с лека ръка – от научния свят до обикновения, всекидневен човек, чакащ на опашка. Това е период (и мироглед) мразен от едни и подкрепян от други, и рядко бива пренебрегван в очите на обществото. Той оставя дълбока следа, както върху историята на всяка една от страните, станали част от социалистическия блок, така и върху личната биография на неговите съвременници, а дори и върху техните наследници. Като такъв Социализма е изключително интересен предмет за изследване от гледна точка на социалните и хуманитарните науки. Той предизвиква любопитство с всичките си явни, и не толкова явни структури и практики. Макар, че СССР вече не съществува и Социализмът е само една страница от миналото на страните от Съюза, то темата според мен продължава да бъде актуална. Той може би е мъртъв като държавна организация, но все още живее чрез хората, в които се е загнездил и до днес. Пример за това е и темата на настоящата статия, която ще се фокусира върху един ярък аспект от социалистическата действителност, превърнал се в начин на живот през този период - това са вторите мрежи, отглас от които можем да открием и в настоящата българска реалност. Това е тема, която засяга реалните принципи за справяне с действителността в обществото по това време. На базата на тези практики се развиват и теоретични постулати. За целите на тази работа, а именно - да се опитам да докажа защо Социализма може да бъде оприличен като общество на мрежите, ще се позова на няколко теоретични източника. Като основен изворов материал ще използвам книгата на Иво Можни „Защо така лесно…”1, фокусираща се върху връзката между Нежната революция и организацията на семейните кланове в тогавашна Чехословакия; статията на Януш Корнай „Възпроизводството на дефицита”2; лекцията на Андрей Райчев „Генезис, мутация и дегенерация на вторите мрежи”3, както и част от неговата книга „Младата личност и „малката правда”4. С помощта тези теоретични обосновки ще се постарая да обхвана спецификата на това характерно за Социализма явление през призмата на няколко случая – чехословашкия, унгарския и българския. Паралелно с това ще се постарая да подкрепя изложената теоретична база чрез анализирането на фрагменти от интервюта отнасящи се по темата, взети по време на първата ми практика проведена през лятото на 2014г5. Като начало ще направя преглед на някои особености на Социалистическия режим, които за ключови за разбирането на разглеждания от настоящата работа феномен. След това ще се спра върху въпроса за дефицита и върху самите втори мрежи. Като последна стъпка ще разгледам какво се случва с тях след падането на Режима. Няма да се впускам в подробно описание на това що е Социализъм, а по-скоро ще отбележа някои пунктове, през които трябва да се премине, за да се достигне до същността на разглеждания проблем. Идеята на Социализма се ражда като пълно отрицание на Капитализма и пазарната икономика. Основен тласък дава философията на Карл Маркс6 и Фридрих Енгелс с теорията за принадената стойност и класовата борба. Като такава тя се противопоставя на неравенствата, които съществуват в капиталистическите общества – огромното количество парични средства се владеят от капиталистите и предприемачите, докато работническата класа, експлоатирана от тях бива оставена с празни ръце. Според Маркс тъй като пролетариата не разполага с нищо друго освен работната си сила и няма какво да губи може да бъде носител на промяна. Целта е създаването на едно утопично общество, в което властта на вещите е иззета и отново върната на хората, едно общество на трудещите се, в което всички са равни без значение от половата, етническата или религиозната си принадлежност. След революцията всички отличителни черти на капитализма биват разрушени – саморегулиращият се пазар бива премахнат, като на негово място идва плановата икономика, контролирана от държавата. Идеята за хуманно общество скоро обаче започва да се пропуква, защото на практика това равенство не се реализира. Новопридобитата власт, която до скоро е била въплътена във вещите сага е в ръцете на хората7. Но тя не може да бъде разделена по равно между всички, а вместо това бива концентрирана в ръцете на едни (в случая това е управляващата върхушка и техния приближен кръг) и упражнявана върху други (обикновените хора). Социализма от общество на равноправието мутира в своеобразна тоталитарна хегемония. Доказателство за това е съществуването на държавен апарат (правителство, президент и т.н.) в страните от социалистическия блок, който в действителност има само бутафорни функции. Има избори и народно събрание, но те са чисто формални при наличието на само една легитимна партия. Съществува плурализъм на медиите, но той не е реален, защото отразява само пропагандата на официалния държавен дискурс, свобода на словото няма. Върху тези отказали да се подчинят на зададените от партията норми бива оказвано, както символно8, така и физическо насилие. Ежедневието бива пропито от непрекъснатото ритуализирано афиширане на идеологията. При въвеждането на плановата икономика усложнената структура на модерната капиталистическа икономика не може да бъде удържана и синхронизирана между всички субекти, взаимоотношенията и раздробяване на действия, от една субективна власт, каквато е социалистическата. Парите са поредното нещо, което формално съществува, но се оказва неизползваемо. Парадоксално, но хората, които разполагат с тях няма в какво да ги вложат. Парите губят ролята си на посредник между хората и стоките. В общество, в което господства дефицит, не паричният капитал става основен инструмент за постигане на целите. За това много по съществени стават символният и културният капитал9. И именно по тази линия започват да се плетат и нишките на вторите мрежи. Социализма освен като общество на мрежите често е описван и като общество на дефицита. Това има своето обяснение – двете явления са не само болезнено характерни за този политически строй, но са и взаимно свързани. В посочената във въведението статия на Януш Корнай, авторът обяснява механизмите, чрез които дефицитът в социалистическите общества се възпроизвежда и се превръща в хроничен. Той твърди, че „Социалистическата икономика в нейната „класическа” форма е ограничена от ресурсите икономика.”(Корнай 2003:40) т.е. при този тип икономика слабата бръмка е снабдяването с ресурси на нивото на производството, а от там и на потребителите, за разлика от пазарната икономика, при която търсенето среща ефективни ограничения10. Специфична черта на този тип система е, че съществува различие между бюджетните ограничения на предприятията и домакинствата. Бюджетното ограничение на вторите е твърдо т.е. то е ефективно – домакинството зависи единствено и само от своите парични постъпления и личните си спестявания, докато при първите това ограничение е меко и неефективно. Това означава, че предприятията получават парична подкрепа от държавата, която е склонна да инвестира пари в губещи проекти. В този случай „Държавата е една универсална застрахователна компания, която рано или късно компенсира щетите от всяка загуба” (Корнай 2003:43). Това поставя предприятията в привилегирована позиция в метафоричната (и не до там метафорична) борба на търсене и предлагане. Авторът подчертава, че едновременно с дефицита на желан продукт, суровина, стока и т.н. съществува и стремеж към натрупване на запаси т.е. едновременно се наблюдава недостиг и излишък. Във тази връзка Корнай разглежда предприятието от две различни гледни точки – на купувач и на продавач. Предприятието-купувач е в ситуация на постоянно търсене на ресурси. Тъй като получават финансова поддръжка от страна на държавата предприятия в тази си позиция са готови да заплатят завишена цена. Предприятието-продавач от друга страна всячески се стреми да задоволи търсенето, което в ситуацията на меко бюджетно ограничение е неограничено. За да направи това то се старае да произведе колкото се може по-бързо повече продукция, за което обаче се нуждае от суровини т.е. също е поставено в позицията на купувач. Това затваря предприятията в „създаващия сам себе си порочен кръг на дефицита” (Корнай 2003:50). В такива условия дефицитът се възпроизвежда и става хроничен. Важно е да се отбележи, че в страните от блока има не само икономически дефицит, но и дефицит на власт11, свързан именно с национализацията на производствените средства и собствеността. Икономиката бива управлявана административно от политическата власт чрез утежнен и неефективен бюрократичен апарат. При социалистическата политическа система конкретни субекти са натоварени със задълженията на една овещнена обективна структура. В такъв случай, колкото по-нагоре се изкачваме по йерархичната политическа стълбица, толкова по-голям става властовият дефицит. Това означава, че от най-силен дефицит на власт страда Сталин. На границата на тези два дефицита - на икономиката и на политическата власт се пораждат вторите мрежи (Райчев 2003:6-7). За да компенсира това състояние на постоянен дефицит, в което паричният капитал се оказва безполезен обществото задейства други неофициални механизми, развивайки и използвайки своя социален капитал. Това всъщност са т. нар. втори мрежи12 или както биват наречени на всекидневен език връзки или шуробаджанащина. Тук става противопоставянето на „малката правда”13 (която се възприема от партията като отрицателно явление) срещу „голямата правда”14. Проявленията на втората мрежа се окачествяват като „малка правда”. Мрежата е недържавна организация и се развива на „микроравнището на социалната дейност” (Райчев 1985:22). Райчев също така я определя и като „формата на съществуване на гражданско общество при социализма” (Райчев 2003:7). Тя представлява флуидна система, която има функцията не да произвежда, а да преразпределя. Обект на размяна в тази система са както вещи, така и социални статуси (т.е. власт) под три форми – вещи срещу вещи; вещи срещу социални статуси; социални статуси срещу социални статуси15. Вещите, които представляват предмет на размяна трябва да бъдат стоки (логично това са труднодостъпните дефицитни стоки като автомобили, техника, вносни изделия и т.н.16). Следната кратка част от интервю демонстрира една частна гледна точка по този въпрос: ЖВ: - На мен синът ми се ужени. А… направихме сватба, нали ни можем да му купиме, викам, нещо секция, лигло, приста, ни можи. С връзки. Аз съм ветеринарен техник, клала съм агни, нали да занесъ, на която продава… Изтегляне 38.81 Kb. Сподели с приятели:
|