София 2014 год. Настоящият документ е разработен от колектив в състав


Изводи Автобронетанкова техника



страница8/30
Дата24.07.2016
Размер1.54 Mb.
#3338
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   30

Изводи

  1. Автобронетанкова техника


Краткият анализ на намиращите се на въоръжение видове автобронетанкова техника /платформи/ към настоящия момент дава основание да се направят следните изводи:

2. Въоръжението на всичките бронирани машини намиращи се в БА не отговаря /по калибър/ на изискванията на стандартите на НАТО.

3. Разгледаните по-горе групи машини на въоръжение в БА към настоящия момент не отговарят на съвременните изисквания, а по-голяма част от тях са морално и физически остарели. Те трябва да се модернизат или да се снемат от въоръжение и да се доставят нови образци отговарящи на стандартите на НАТО.

4. Република България не разполага с индустриален потенциал за производство на машини /платформи/ от този тип. Снабдяването на БА с изделия от този тип и до 2035 г. ще бъде само от внос. С наличния индустриален потенциал би било възможно извършване на частични модернизации на отделни обекти. Необходимо е да се извърши проучване и търсене на кооперативни (кооперирани) възможности с държави/компании/ за индустриално производство на елементи, възли и комплектовки от тази технология, поради високата им технологична и икономическа значимост.

5. Едновременното превъоръжаване на БА с всичките изброени по-горе групи бронирани платформи е невъзможно и не е реално този процес да завърши и до 2035 г.

6. Основните предизвикателства и бъдещи интереси свързани с реализацията на ангажименти, поети по цели на силите за усъвършенстване способностите изискват да се започне превъоръжаването на БА с бойни бронирани машини, които да са и базови платформи за други видове наземни системи.

  1. Тенденции в развитието на основните платформи за воденето на военните действия по суша

  1. Автомобили – леки и товарни с повишена проходимост и колесна формула 4х4,6х6 и 8х8.


Повишаване на енергозапасеността /мощността/ на силовите установки /двигателите/ на военната автомобилна техника.

Към настоящия момент определено може да се каже, че дизеловите двигатели до 2035 г. няма да бъдат заменени. Възможно е на отделни образци да се монтират и хибридни двигатели по схемата – ДВГ - генератор - електро двигател, но това няма да е правило, а изключение.Такова решение /хибридна силова установка - електро трансмисия - двигателни модули/ може да се очаква при модулни платформи с товароносимост 50 - 80тона.



Повишаване на мобилността. Средната скорост на намиращата се на въоръжение към момента автомобилна техника в БА при движение по пресечена местност е 20-25км, а на тези във водещите страни на НАТО 35-40 км. Предполага се, че средната скорост ще достигне 45-50 км/час. Този параметър е свързан не само с мощността на двигателите, а и с качеството и конструкцията на трансмисията, окачването и ходовата част.

Подобряване на защитеността с минимално увеличение на масата на автомобилите. Тенденцията е всички военни автомобили да са както с балистична, така и с противоминна защита, независимо от това дали са предназначени за превозване на военно-техническо имущество, личен състав или са платформи /базови шасита/ за монтаж на въоръжение. Освен защита от стрелкови оръжия с калибър 5,56 и 7,62мм и от импровизирани взривни устройства (ИВУ) и мини в конструкцията на бъдещите военни автомобили се предвижа възможност за монтиране на панели като елемент от пасивна броня, осигуряващи защита и от едрокалибрени картечници. Тези изисквания определено ще наложат изменение на ходовата част и вграждане в нея на противоминната защита.

Товароносимост. Предвижда се увеличение на товароносимостта на автомобилите с повишена проходимост, като това ще доведе до увеличаване натоварването на мост до 11-13 тона, при сегашното ниво-за тези автомобили 8-10 тона на мост.

Унификация на транспортните средства. Разработване на нови унифицирани базови платформи /шасита/. Съществено съкращаване на броя семейства базови платформи /шасита/.

Към края на разглеждания период /след 2025г/ може да се очаква да постъпват на въоръжение в БА унифицирани, бронирани базови платформи /шасита/ с колесна формула 4х4 и 6х6.
  1. Бронетранспортьори и бойни бронирани машини


Тенденцията за развитието на БМП е разработване на модулна конструкция на базова платформа /шаси с маса 16-20 тона/ и създаване на нейна база на машини с различно предназначение:

  • бронетранспортьор;

  • машина за подвоз на боеприпаси /снаряди/;

  • транспортер за пускане на безпилотни летателни апарати;

  • разузнавателна машина;

  • бронетранспортьор, команден пункт за управление /С2/, свързочна апаратна (CV);

  • артилерийска установка;

  • санитарна машина;

  • минометен транспортер и др.

На базата на тези платформи се очаква да бъдат разработени при максималната унификация и роботехнически платформи. Оръжейните системи, използвани от Сухопътните войски трябва да включват дистанционно управляеми роботи за обезвреждане на бомби и мини, експлозиви и правене на проходи в минни полета.

Изброените видове машини са семейство от машини с различно приложение, но са с единна конструктивно-технологична база. Те се различават по въоръжение, окомплектоване и ниво на защита в зависимост от изпълняваните задачи. В същото време трябва да имат максимално количество стандартизирани конструктивни елементи - силова установка, трансмисия, ходова част, системи за управление и навигация, информационно осигуряване и противопожарна защита. Трябва да използват едни и същи гориво-смазочни материали (ГСМ) и други експлоатационни материали. От особена важност е конструкцията на базовата платформа /машина/ да позволява монтирането на най-различни надстройки и въоръжение.

Приемането на въоръжение в БА на базова платформа /шаси с маса 16-20 тона/ като основно транспортно средство за съвременната пехота и осигуряващо огнева поддръжка на бойното поле ще замени сегашните БМП и БТР. Към края на разглеждания период тези транспортни средства ще са основните базови бронирани платформи. В съвременните условия тези класове бойни машини се срещат, както на колесна, така и на верижна база. И двете бази имат своите предимства и недостатъци. Въпросът е дискусионен и се нуждае от допълнителни анализи и изследване с отчитане конкретните задачи стоящи пред БА, условията за експлоатация и резултатите от анализа „стойност-ефективност”

Производството на машини и от двата типа ходова част ще продължи до края на разглеждания период.

Тенденциите в изменението на основните параметри на бронираните унифицирани платформи до 2035г.:

Повишаване на енергозапасеността /мощността/ на силовите установки /двигателите/ на бронираните унифицирани платформи до 2035 г.:

Петнадесет години преди края на разглеждания период е видно, че дизеловите двигатели до 2035 г. нямат алтернативен заменител.Тенденцията при развитието на дизеловите двигатели се свежда до: намаляване разхода на гориво под 220 g/kWh, намаляване на токсичността на отработилите газове, увеличаване на габаритната мощност - над 260 kW/m3. Възможно е на отделни образци да се монтират и хибридни двигатели по схемата – ДВГ – генератор - електро двигател, но на настоящия етап е трудно да се прогнозира, какъв процент от производителите ще завършат изследванията в тази област и ще преминат към серийно производство. Силовите установки от този тип имат редица предимства, но имат недостатъци – сложна конструкция, по-висока цена, проблеми с компановката.



Намаляване на масата/теглото/ - тенденцията е към намаляване масата на машините. По-малката маса осигурява по-висока подвижност, по-добри плавателни параметри, по-ниска стойност.

Повишаване на подвижността - при съвместни операции на тези машини с танковете, те не трябва да изостават от тях в боя. Това налага те да преминават там, където минават танковете т.е. проходимостта и подвижността им трябва да е близка до тази на танковете. При форсиране на водни прегради танковете форсират преминавайки по дъното с предварителна подготовка, а БМП трябва да могат да преминават преградата чрез плаване.

Транспортиране по въздуха - тази възможност е важна за въздушно-десантните войски и за морската пехота и това ще се осигурява от съответния модул /олекотен/ и съответната конструкция

Цена. Този фактор има особено голямо значение при условията на ограничени финансови възможности. Ниската маса/тегло/ на машините е предпоставка за по-ниска цена, но като правило това е съпроводено с по-ниска живучест и до по-големи загуби от вражеските противотанкови средства. По-високата стойност на бъдещите транспортни бойни платформи частично ще бъде компенсирана от широката унификация по възли, части и агрегати.

Защитеност. Защитата на бойните машини и техните екипажи е пряко свързана с глобалната архитектура на системата (принцип на „слоеве“ на защита) чрез различни методи: пасивна защита, пасивна защита от мини и ИВУ, намаляване на уязвимостта на машините (обратен огън, взрив и удар), активна защита чрез маскировка и заблуда, активна защита чрез прихващане преди сблъсък, контрол на демаскировката.

Повишена защита ще бъде осигурена чрез голям брой по-ефективни контрамерки, приложение на нови типове активна броня и намалена електронна сигнатура. Платформите трябва да имат защитни системи, осигуряващи оцеляване на екипажа в случай на разрушаване на платформата, чрез вътрешни капсули и други конструктивни решения.

При участие на БМП заедно с танковете, те би трябвало да притежават защитеност на нивото на танковете. Въпросът е дали бъдещите бойни машини да са в категорията „тежки”, близки по параметри до тези на танковете, а „леките” да останат на въоръжение само във въздушно-десантните войски. Може да се очаква, че и двата варианта ще намерят приложение в практиката. Очакванията са, че „тежките” унифицирани платформи ще заменят днешните танкове към края на разглеждания период.

Развитието на броневата защита – пасивна и активна ще продължи в разглеждания период до 2035 г. Ще намерят приложение разработваните „разумни” брони, с помощта на които се отклонява снарядът в момента на пробиване на първия слой на бронята и електромагнитната броня, която изменя формата на пробиващия снаряд. Този тип защита най-вероятно ще намери приложение през втората половина на разглеждания период.

Защитата по време на военни операции на чужда територия е сфера, в която непрекъснато се отбелязва технологичен напредък. Приоритет остава пасивната защита, но тя все повече се обвързва с активната защита, което означава бързо откриване на потенциални опасности. На бойното полета войниците, дислоцираната инфраструктура и системи за командване и контрол, са изложени на многобройни заплахи (самоубийствени атентати, импровизирани взривни устройства, ядрени, химични и биологични рискове, снайперистки атаки и др.).

Очаква се развитие на технологиите за:



  • защита на войниците, чрез пасивна защита на база на нови материали, намаляване на възможността за демаскировка, разработка на системи за откриване на снайперисти;

  • защита на обекти чрез сензорни мрежи и др.;

  • защита от непряк огън (ракети, артилерийски снаряди, осколки);

  • противоминни дейности и борба с ИВУ чрез нови методи за откриване на мини и експлозиви и тяхното обезвреждане.

Предвид новите оперативни нужди, бойните машини на бъдещето ще разполагат с повече интегрирани електронни прибори и системи (за наблюдение, защита, комуникации, за работа в мрежи), като:

  • прибори за наблюдение във всякакви климатични условия, монтирани или не (в т.ч. прибори за непряко и панорамно виждане);

  • средства за контрол на струпвания на хора или лица, представляващи заплаха; средства за неутрализация с минимални странични ефекти;

  • системи за откриване на снайпери;

  • средства за осигуряване на мобилност на пехотинците (например: екзоскелетон и/или роботи за пренос на товари);

  • намаляване на теглото на оборудването за балистична защита и друго оборудване, носено от войниците;

  • иновативни технологии за мобилност на военни машини (хибридни, електронно управление);

  • модулна, стандартизирана и по-ефективна ветроника (електроника за превозни средства), с автоматизирани функционалности (за откриване, разпознаване и идентификация, за проследяване на мишени) и развит интерфейс за комуникация между човека и машината (гласово разпознаване, мулти-модални интерфейси, подсилена реалност, шлемове с дисплеи);

  • средства за изграждане на надеждни и гъвкави мрежи за тактическа информация в тежки условия (градски зони и др.), които могат да се преконфигурират;

  • инструменти, подпомагащи взимането на решения и оценката на тактическата ситуация в реално време; защита на войниците в неблагоприятни условия (климатични, яхбз) и психологична подкрепа.

Въоръжение - основното въоръжение на бойните бронирани машини към настоящия момент е автоматично оръдие с калибър от 20 до 40 мм. Най-вероятно и до края на разглеждания период тази тенденция ще се запази.

Възможно е до края на периода да се вграждат и многоцелеви „интелигентни” оръжейни системи. Многоцелевата природа на оръжейните системи се състои във възможността за тяхното използване за различни задачи, посредством тяхното окомплектоване с подходящи за съответната мисия помощни средства, които в зависимост от нуждата, ще бъдат бързо сваляни и заменяни с други системи.

Платформите за Сухопътните войски ще бъдат оборудвани с модерни навигационни системи, системи за насочване и прецизно въоръжение (амуниции, ракети, отсеци със само насочващи се съставни боеприпаси, програмирани да водят бой само с предварително определени категории обекти и чрез средствата на електронната борба), както и с несмъртоносни оръжия.

По-голяма огнева мощ ще бъде постигната в резултат на повишената ефективност на бойните глави, на по-ефикасни системи за управление на огъня и на системи за събиране и обмен на информация на бойното поле.

Огневата мощ ще бъде повишена с прилагане на нови оръжия и боеприпаси, нови системи за наблюдение, откриване, идентифициране, прихващане на цели и насочване на оръжията и чрез способности за съвместни бойни действия и стрелба извън обсег.

Оръжейните системи, използвани от Сухопътните войски трябва да включват дистанционно управляеми роботи за обезвреждане на бомби и мини, експлозиви и правене на проходи.

Възможността за събиране на данни от външна информационна мрежа, необходими за откриване и локализирани на обектите, които трябва да бъдат атакувани, за тяхното разпознаване и за насочване на бордовите системи за разрушение ще се осигурява като бойните платформи ще бъдат оборудвани с необходимите системи, осигуряващи тяхната работа в мрежовоцентрична бойна среда. Очаква се и интеграция на сухопътните платформи с други продукти и технологии (системи за управление на бойни действия, малки безпилотни летателни апарати (БЛА), телекомуникационни системи, оборудване за мониторинг, позициониране, системи за ядрена, химическа и биологична защита (ЯХБЗ) и др.) и да имат интерфейс с други платформи: военновъздушни, военноморски и системи за командване, контрол, комуникации и разузнаване (C3I);

Важен проблем остава да се постигне баланс между защита, мобилност на платформата и огнева мощ.

В тази връзка, инвестиционната политика на страната следва да бъде насочена към изследвания за определяне на най-перспективните транспортни платформи предлагани на пазара с отчитане на показателите „стойност-ефективност” при бъдещото превъоръжаване на БА с многофункционални (модулни) транспортни платформи.

Индустриалният потенциал и възможности за развитие на сухопътните платформи ще бъде с капацитет за поддържане и извършване на текущи модернизации на бойните машини и танковете краткосрочни перспективи и в силно конкурентна среда.




  1. Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница