14.4. Организиране на комуникациите в групата Според едно изследване на IBM разпределението на работното време на
софтуерните специалисти е 50% за комуникации, 30% за самостоятелна работа
и 20% — за други дейности. Затова и комуникациите между членовете на гру-
пата трябва да се регламентират така, че да се осигури ефективността им.
Формите и интензивността на контактите зависят от:
— числеността на групата. За група от N членове възможните контакти са
N(N-1)/2 ;
структурата на групата. Поради психологически или организационни
причини комуникациите между членовете от различни нива на йерархията мо-
гат да бъдат затруднени;
състава на групата, доколкото тя включва личности с различна степен на
комуникативност.
Регламентираните формални контакти могат да бъдат централизирани (чрез
координатор) или свободни (на всеки със всеки).
При първия вид организация се определя координатор, който приема всички
съобщения и решава към кои членове на групата да ги пренасочи. Тази форма
се предпочита за неголеми групи и съществени за успеха й са личностните ка-
чества на координатора, като информираност, бързина на реакцията, акурат-
ност и др. Координиращото лице може да поеме и допълнителни функции, като
присвояване на приоритет на съобщенията, документиране и архивиране на
разменяната информация.
178
При втория вид организация всеки член на групата може да общува дирек-
тно с всички останали. Недостатък на тази форма е големият поток неструкту-
рирана информация, който изисква допълнително време за класифициране на
съобщенията и може да забави обработката и очакваните като реакция дейст-
вия.
14.5. Организиране на сбирки и заседания на групата Сбирките са форма на комуникация, която поддържа колективния стил. Цел-
та им може да бъде анализиране на текущото състояние на проекта, информира-
не на участниците за настъпили изменения, вземане на решения в случаите, кога-
то е необходимо обсъждане и съобразяване с различни гледни точки и т. н.
Няма правила за броя, типа и лродължителността на провежданите сбирки,
но са формулирани някои препоръки [7], следването на които би повишило
ефективността на работа.
а) планиране на сбирката Преди всичко трябва да се определи необходимо ли е провеждането на
сбирката и тя да се свиква само ако проблемите не могат да се решат чрез инди-
видуални срещи, разговори по телефона или размяна на съобщения. Всеки учас-
тник трябва да бъде информиран своевременно за деня и часа, очакваната про-
дължителност, мястото на провеждане и дневния ред, както и за задълженията
му (проучване на материали, подготовка на отчет, проект или предложения).
б) провеждане на сбирката .3a ефективното протичане се определя водещ, който:
открива сбирката, представяйки целите и начина на протичането й;
ръководи сбирката, като се опитва да поддържа изказванията и обсъж-
данията в конструктивен, коректен и положителен тон в съответствие с дневния
ред и ограниченията във времето.
в) закриване на сбирката Сбирката се прекратява, когато свърши заплануваното време, когато се
изчерпи дневният ред или когато групата няма ресурси да продължи. Задължи-
телно е резюмиране на постигнатите резултати и взетите решения и насрочване
на следваща сбирка, ако е необходимо.
14.6. Ергономика Основната цел на ергономиката е да изследва и да предложи подходяща
работна среда, така че човешките ресурси да се използват по най-ефективен
начин.
Ще се спрем накратко на някои ергономични фактори, свързани с процеса
на разработване на софтуера.
Организацията на работното място влияе в най-голяма степен на произво-
дителността. От значение са:
индивидуалното достъпно пространство,
мебелировката,
вътрешното оформление на помещението,
179
контролираното ниво на шум и температура,
чистотата и подредеността,
наличието на помещение за почивка с достъп до кафе машини и др.
Изследване, финансирано от фирмата IBM, e показало, че минималните
изисквания са 9 кв. м обща площ и 2,7 кв. м работна площ за всяко лице. Нару-
шаването на тези изисквания би трябвало да се компенсира с подобряване на
някои от останалите.
Работните места могат да бъдат в общо помещение или в индивидуални стаи
за всеки разработчик. Двата вида организация са с различни възможности за кон-
трол на работата и за комуникации между участниците в работните групи. Имай-
ки предвид творческите елементи в процеса на създаване на софтуер, възмож-
ността за самостоятелна и съсредоточена работа в индивидуални стаи или в обо-
собени пространства се предпочита за ефективната реализация на всеки проект.
Освен характеристиките на физическата среда от значение са и наличните
комуникационни, хардуерни и софтуерни средства, предоставени на всеки учас-
тник в софтуерната разработка. Според статистическите данни подобряването
им може да увеличи производителността до 3 пъти.
Като ергономични фактори могат да се разглеждат и установените в софту-
ерната фирма процедури и правила за осъществяване на спомагателните дей-
ности — административни, финансово-счетоводни, снабдителски и др.