Soil characteristics of agricultural area in baltchik region

Изследвани са земеделски земи в район, известен с почвеното си плодородие, където поземлените ресурси са фактор с голямо значение за развитието на района. В същото време липсват данни за почвените му характеристики.

Основната цел на изследването е осигуряване на първоначални данни за по-нататъшно пълно и цялостно изследване на района и проследяване на динамиката по отношение на почвеното плодородие предвид гарантиране на стабилни добиви.

При търсене на лицензирана фирма за изготвянето на същите анализи за сравняване с нашите данни стана ясно, че в районите Добрич и Варна няма лицензирана фирма ,която да извършва такива почвени анализи .Единствената лицензирана такава е лаборатория за почвени анализи- Пушкаров.Проверихме в още няколко фирми:Добруджански земеделски институт-Добрич,Добруджански земеделски институт-Ген.Тошево,фирма за растителна защита АГРО и Областна управа гр.Добрич-Съвети в земеделието ,където приемат почвите ,но анализите се извършват в лаборатория за почвени анализи- Пушкаров-София.

Взетите проби за анализ са от селата Тригорци и Гурково, намиращи се на 20 км на североизток от град Балчик на територията на област Добрич. Те са представителни за масив от общо 2155 дка, основни отглеждани култури на който са пшеница, царевица и слънчоглед и представляват 0,06 % от общата земеделска обработваема земя в община Балчик.

Отбрани са общо 6 почвени образци от дълбочина 0-30 см и 30-60 см от три масива.

Първият изследван обект е масив № 35 . Намира се в село Тригорци и има площ от 500 дка. Предшественици са били: царевица, пшеница,слънчоглед съответно за 2006, 2005, 2004г.В момента на пробоотбирането полето е било угар и е било подготвено да бъде засято със слънчоглед. През посочения период е торено главно със стабилизирана амониева селитра и са използвани хербициди.

Вторият масив № 36, е разположен също в с. Тригорци и е с площ от 570 дка. Предшествениците са пшеница, слънчоглед, пшеница съответно за 2006, 2005, 2004г.

Извършвано е торене главно със стабилизирана амониева селитра и са използвани хербициди .

Третият масив № 106, е разположен край село Гурково и е с площ от 1085дка. Предшествениците са пшеница, слънчоглед, пшеница съответно за 2006, 2005, 2004г

В момента полето е пшеница. Извършвано е торене със стабилизирана амониева селитра и са използвани хербициди.

На таблици 1, 2 и 3 за представени добивите от изследваните площи през послед-

ните 4 години за основните отглеждани култури.

Всички анализи са извършени на солев извлек. От отбраните почвени проби бяха приготвени солеви извлеци в хидролитично неутрална сол - 1n KCl при съотношение почва-разтвор 1:2,5 . Солевите извлеци са приготвени на въздушно-сухи проби,като резултатите са преизчислени за абсолютно суха маса.

Почвената реакция обикновено се характеризира със стойността на рН, измерена във воден или солев извлек от почвата. Ако извлекът е солев, освен количеството на свободните водородни йони , се определя и количеството на водородните йони, преминали в почвения разтвор вследствие на обменните процеси между катионите на солта и почвата. Ето защо киселинността в солевия извлек ( KCl ) е по-висока от киселинността във воден извлек. Стойностите на рН са измерени потенциометрично с рН-метър Metrohm 654 по изискванията на методиката за измерване рН на почва по международния стандарт ISO 10390 .

Резултатите са представени на табл.4 .

Табл.4 Стойности на рН на изследваните проби

Към определен обем от почвения извлек се прибавят необходимите реагенти за утаяване на пречещите йони , буфер за установяване на необходимата реакция на средата и индикатор за установяване на еквивалентния пункт. Отчита се обема на титранта при промяна на цвета .

Определяне на сумата на калциеви и магнезиеви йони се извършва по формулата
V. N. F. Vразр . 100

n ( Ca²⁺ + Mg²⁺ ) = ---------------------------------, meq /100 g почва

m . V пр
където

V - на разртвора за титруване до еквивалентния пункт с индикатор ерихром черно Т , ml

N - нормалността на стандартния разтвор на комплексон за титруването , eq/l

m – масата на абсолютно сухата почва, g

F - фактор на 0,02 n комплексон _, изразяващ точната концентрация на разтвора.

Определяне на обменна киселинност (сума на обменен водород H⁺ и aлуминий Al³⁺)

се извършва по метода на Соколов. Солев извлек се титрува със стандартен разтвор на натриева основа при индикатор бромтимолблау до рН 6.7 Методът дава възможност освен сумарното съдържание на водородни H⁺ и Al³⁺ алуминиеви йони, преминали в извлека от калиев хлорид , да се определи отделно и съдържанието на водород H⁺ .

V. N. F. Vразр . 100

n ( H⁺ + Al³⁺ ) = ---------------------------------, meq /100 g почва

m . V пр
На таблица 5 са представени получените резултати от направените изследвания за съдържание на калциеви, магнезиеви, алуминиеви и водородни йони.

От състава и съотношението на обменните катиони и почвения поглъщателен комплекс зависят в най – голяма степен физико – химичните свойства на почвата и нейната структура. Степента на наситеност на постоянните сорбциони позиции с лесно подвижни обменни бази по Палавеев и Тотев е показател, който отразява съотнишението между лесно подвижните обменни йони на алуминий, водород и манган и лесно подвижните обменни базични катиони - калций и магнезий

( Ca²⁺ + Mg²⁺ )

v ₃ % = --------------------------------------------------------- . 100

Този показател се изчислява въз основа на получените резултати от почвения анализ, изразени в брой милиеквиваленти за 100 g почва.Степента на необходимостта от варуване се определя по класификационни таблици с индекси, получени от многогодишни полски опити, включващи култури с различна чувствителност към съдържанието на водород, алуминий и манган. Отчита се и ефективност от варуването в зависимост от необходимостта ( според v ₃ % )

Показателят V₁ не включва съдържанието на Mn ²⁺ .

На табл.6 е показана степента на наситеност с бази V₁ за изследваните почвени образци.

( Ca²⁺ + Mg²⁺ )

v ₁ % = --------------------------------------------------------- . 100

1. 
   Основният почвен тип на изследваните масиви е слабо излужени и излужени черноземи, предполагащи отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви.
   
2. 
   Според показателя рН, който представлява само ориентировъчен критерий за киселинната токсичност, реакцията на почвите на изследвания район е неутрална. Тази среда е благоприятна за развитието на земеделски култури и високи добиви.
   
3. 
   В изследваните почви се установи слабо наличие на потенциална киселинност, дължаща се на съдържанието на алуминиеви и водородни йони. Показателят трябва да бъде контролиран занапред с цел проследяване динамиката на почвените процеси.
   
4. 
   Предвид степента на наситеност на постоянните сорбционни позиции с лесноподвижни обменни бази по Палеев и Тотев, съществува средна степен на необходимост от варуване.Препоръчва се предварително да бъде направено цялостно изследване на тези показатели.
   
5. 
   Предлагаме за учебната година 2008/2009 да се направи подобно изследване на района в Генерал Тошево, за което сме в състояние да осигурим почви и окажем съдействие.
   

[1]. Т.Томов, Г. Рачовски, Св. Костадинова, Иван Манолов, Ръководство за упражнения по агрохимия, Пловдив, Академично издателство на ВСИ Пловдив , 1999

[2]. Ж.Бекярова, Я.Спасова, Почвознание, замърсяване на почвите и технологии за пречистване, Учебно пособие, Варна, ТУ Варна, 2006

[3]. Стефан Горбанов, Л.Станчев, Т.Томов, Г.Рачовски , Агрохимия, София, Дионис, 2005

[4].Борислав Карадаков и колектив, Ръководство за лабораторни упражнения по аналитична химия и физични методи в аналитичната химия , София, наука и изкуство, 1992
За контакти:

Пламена Янкова, „Агрономство” при ФМНЕ на ТУ – Варна, ул.”Студентска”№ 1,e-mail: Plamena88@gbg.bg

Красимира Комитова, „Агрономство” при ФМНЕ на ТУ – Варна, ул.”Студентска”№ 1,e-mail: krassi_88@abv.bg

Йордан Калинов, „Агрономство” при ФМНЕ на ТУ – Варна, ул.”Студентска”№ 1,e-mail: iodrdan_vn@abv.bg