Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

През 1967 г. Бурзински завършва медицина с отличие - пръв сред своите 250 съвипускници, а една година след това защита­ва и докторат по биохимия - постижение, с което могат да се похвалят малцина на тази възраст.

Темата на дисертацията му е свързана с изследването на кръв от пациенти с различни заболявания и връзката между тях и наличието на определени аминокиселини в организмите им. Наблюденията, които той прави през този период, насоч­ват в определена посока проучването на живота му. Успехите му обаче предизвикват завист сред колегите му в социалисти­ческа Полша и той е привикан в казармата. Благодарение на влиятелни учени след 2 г. емигрира в САЩ. През 1974 г. получа­ва финансова помощ от Националния институт по рака на САЩ, която използва, за да купи уредите, необходими за продължаване на научноизследователската си дейност. ,

Д-р Бурзински открива, че група пептиди, естествено съ­ществуващи в тялото, потискат развитието на обикновени­те клетки в ракови. Според него те са част от биохимична за­щитна система на организма, която допълва имунната, но все пак има по-различно действие от нея. Тези пептиди ни защита­ват от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а чрез препрограмирането им. Бурзински ги нарекъл антинеопластони. Той открил, че раково болните хора имат много си­лен недостиг от тези пептиди в тялото си - само до 2-3% от количеството, намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на достатъчно антинеопластони през устата или инжекционно водело до бързо намаляване на повечето видове ракови образу­вания и до тяхното изчезване. Приложението им не е свързано със странични ефекти за разлика от химио- и лъчетерапията, дори и при приемане на много големи количества от тях.

Благодарение на тази терапия от 1977 до 1992 г. при повече от 2000 раково болни хора, много от които в терминален ста­дий и обявени за "нелечими", било постигнато излекуване или подобрение със значително удължена преживяемост.

През 1983 г. FDA се опитва да попречи на Бурзински да прилага своето лечение, като завежда гражданско дело срещу него. Съдията не вижда никаква вина и искът е отхвърлен. Но адво­катът на Бурзински споделя какво му е казал представителят на Управлението Робърт Спилър: "Имаме и други начини да го спрем."

През юли 1985 г. агенти на FDA нахълтват в клиниката му в Хюстън, Тексас. Без да имат право, агентите конфискуват около 200 000 страници документация по случаите на неговите пациенти и във връзка с проучванията му.

През 1990 г. д-р Бурзински отново е призован в съда да дава показания. През 1991 г. петима експерти от NCI посещават клиниката му и преглеждат документацията на 7 души с ту­мори в мозъка, които са били смятани за нелечими. Те устано­вяват, че петима от тях са в ремисия (т.е. при тях не се забелязва никакъв тумор), а други двама са в регресия, т.е. новообразуванието е намаляло. Експертите утвърждават, че прилаганото лечение има антираков ефект и препоръчват по-ната­тъшни опити.

На 24 март 1995 г. д-р Бурзински заедно с трима свои изле­кувани пациенти е поканен в предаването на Си Би Ес "Дис Морнинг". Още същия ден следобед агентите на FDA нахлуват в клиниката му, където извършват обиск, и след като 7 часа тероризират персонала му, си тръгват с пълни кутии с документация - негова лична, медицинска и на фирмата му.

Независимо че не било намерено нито едно доказателство, уличаващо го в каквото и да е престъпление, до 1997 г. д-р Бур­зински живее в един кошмар, непрекъснато преследван по раз­лични начини - призовки за съдебни дела, конфискация и унищожаване на информация за лекуваните от него хора, като дори е оказван психически тормоз над някои от последните.

За да е ясно докъде могат да стигне медицинската индуст­рия в отстраняването на тези, които пречат на "бизнеса" й, ще ви представя накратко историята около доклада на Бенедикт Фицджералд от 3 август 1953 г.

Някъде в началото на 50-те Чарлз Тоуби, бизнесмен на около 40 години от Ню Хемпшир, заболява от рак. След като бил диагностициран, официалните медицински власти му да­ли още 1-2 години живот. Но приятел на неговото семейство му препоръчал да се консултира с Робърт Линкълн, уважаван лекар от Медфорд, Масачузетс, който работел с една група учени от Бостънския университет върху нова терапия за ра­ково болни. Тоуби оздравял напълно, като бил само един от стотиците успешни подобни случаи в практиката на д-р Линкълн.

Историята вероятно щяла да свърши дотук, ако бизнесме­нът не се оказал син на влиятелния сенатор Чарлз Тоуби стар­ши, който по това време бил председател на комитета по междущатска и чуждестранна търговия и освен това участ­вал в отпускането на значителни финансови средства за научноизследователска работа на известни ракови центрове. Ес­тествено той останал много учуден, като разбрал, че терапи­ята, която предлагал д-р Линкълн и която спасила живота на сина му, е съвсем неизвестна. А същевременно организации ка­то АМА, Американското раково общество и Министерството на здравето, образованието и благосъстоянието непрекъснато декларирали, че няма друго лечение на раково болните освен хи­рургия и лъчетерапия.

Сенатор Тоуби поканил лекари и представители на ор­ганизации, имащи отношение към терапията на рака, за да се за­познаят с метода на д-р Линкълн и да дадат научна преценка, но никой не проявил особен интерес. Той бил доста изненадан от тази очевидна съпротива, тъй като ракът е заболяване, което струва на данъкоплатците милиони долари годишно, похарчени в търсене на лечение. Изалеждало му невероятно, че една ефекасна терапия в това отношение не предизвиква интерес в медицинската общественост. Същевременно Тоуби старши разб­рал и за някои други нетоксични лечебни методи, които били предложени от заслужаващи доверие лекари и към които също не се проявявала заинтересованост. Той решил да разбере какво става и потърсил помощта на адвоката Бенедикт Фицджералд, следовател при сенатската комисия по междущатска търговия и експерт по разкриването на незаконни монополистични практики. Дал му срок една година, за да направи задълбочено проучване на цялата щатска система, която има отношение към лечението на раково болни хора, и да установи дали не съ­ществува някаква конспирация по отношение на ефикасните новаторски терапии. Същевременно решил да запази в тайна разследването и запознал с него само някои конгресмени, тъй ка­то лобито на АМА (разбирай на фармацевтичната индустрия) било най-влиятелното (то вероятно продължава и сега да е такова) и можело да попречи на работата на Фицджералд.

След една година, когато получил доклада, Тоуби бил потре­сен от разкритията и веднага поискал слушане по доклада пред комисия на Конгреса. Но твърде странно, съвсем наскоро след това, преди да се състои официалното представяне на докла­да, сенатор Тоуби починал. Сенаторът Брикър, който бил из­вестен с това, че получавал значителни средства от АМА, бил избран на негово място и съответно оглавил комитета по междущатска и чуждестранна търговия. Едно от първите неща, които направил Брикър, било да уволни веднага Фицджералд и да потули разследванията му.

Но все пак Чарлз Тоуби младши се погрижил доклада да вле­зе в официалния архив на конгреса. За съжаление конспираци­ята, описана от Фицджералд, продължава и днес, половин век след това, като ежегодно обрича на смърт милиони хора.

Искам да ви запозная накратко и с българския принос в та­зи област, който е неизвестен не само за широката обществе­ност, но и за медиците у нас.