Третият Илия п-р Веселин Дончев

Първо искам да ви пожелая “Благословена събота” и после да ви кажа, че ми е много приятно да бъда сред вас, отново да се видя с хора, които обичам и съм сигурен, че ме обичат. Събота е, братя и сестри, и тази сутрин искам да споделя с вас нещо, което през седмицата много развълнува духа ми. Нещо,което в книгата “Животът на Исус” е озаглавено с думите “Времето се изпълни”. Преди да продължа с тазсутрешната ми проповед, старейшината ме помоли да кажа две думи за довечера, това, което ще говоря. Ще говоря за Евангелието на Йов. Върху шестте проповеди на Сатана в книгата “Йов”. Защото искам да насърча вас и себе си с онова, което е неотменно, вечно и живо и ни води при Божиите нозе. Когато Исус Христос беше на земята, един ден в Своя живот Той се изправи пред Своите съграждани, беше Му поднесена книгата на Исая. Той прочете един текст, след което коментарът Му беше: “Времето се изпълни. Божието царство наближи.” Божията служителка казва, че “Тогава Исус Христос, за да обоснове Себе Си, използвал думите в пророчеството на Даниил, че времената са изтекли в очакването на Божият народ да се събуди. Дошло е времето Божият народ да чуе последната вест към себе си. Съвсем искрено, четейки тази глава, аз се учудих, защо така един народ, който познава словото на своите пророци и обича да чете всяка събота това слово, един народ, който размишлява върху словото на своите пророци, на своите водачи, в един момент не позна вестта. Не можа да я разпознае като вест за себе си.

Времената днес са различни. Ние с вас стоим в една близка и далечна епоха. Почти 2000 години ни делят от Исус Христос. В тази епоха, в която ние живеем, вестта е едновременно същата и едновременно различна. Едновременно същата, защото когато Исус Христос беше на земята, Той беше запитан нещо много интересно, което искам да прочета. Евангелието е на Марк. Девета глава на Марк, дванайсетия стих. Всъщност, единайсетия преди това.

Попитаха Го , казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

Защо книжниците казват, Учителю, че първо трябва Илия да дойде?

Учениците на Христос са разисквали, отстоявали са авторитета на своя Учител. Те Го обичат много, те Му вярват безпределно, те са видели неща, които никой друг не е видял. Те са видели чудеса, на които са присъствали само те. Те са убедени, че това е Исус Христос, Месията. Сега обаче се случва нещо много интересно. Срещу Христос се изправят Неговите съвременници, евреи по кръв и по плът, които също чакат Месия, но те имат своите претенции. Месия трябва да бъде първо – това, второ – това, трето – това, а Този не отговаря на нашите очаквания.

Можеше ли Исус Христос да не е Месия?

Ха! Появяват се книжниците и казват: Как може Месия да Се появи, преди това ако липсва Илия?

Учениците са сразени в тая ситуация, в тоя диспут. Отиват при Христос и питат: “Защо първо трябва да дойде Илия?” А Илия фактически го няма.

Тогава Исус отговаря в дванайсетия стих:

“Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

Тринайсетия стих.

“Но казвам ви, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.”

Вие и аз знаем за какво говори Исус. Говори за Йоан Кръстителя. Защо Исус нарича Йоан Илия? Какво е общото между Йоан и Илия? В основни линии две неща. Две неща. “Това е глас на един, който вика в пустинята: Прави правете пътя за Господа”. Второто нещо. Вестта на Илия, както и вестта на Йоан, беше една права вест, беше една директна вест. Директна толкова, че носеше болка на сърцето на всеки човек, който слушаше тези думи.

Спомнете си само онези слова, които един човек, влизайки в палата на цар Ахав, в Трета книга на царете, 17 гл., ще изрече

3 Царе 17:1. В името на живия Господ, Израилевия Бог, комуто служа, заявявам ти, че през тия години няма да падне роса или дъжд, освен чрез дума от мене.

Кой е Илия? Никой не го познава. Един селянин, който до вчера е орал своята нива вярно и безропотно. Плащал си е данъците вярно и безропотно. Вършил е всичко, което се е очаква от него, вярно и безропотно. До мига до който той осъзнал: това не може да продължава така! Това, което се случва в Божия дом, не може да продължава така. Каквото и да си мислят тези хора, време е да се вземат мерки.

“В името на живия Господ, комуто служа, казвам ти, ти, който се мислиш за цар; ти, който се мислиш, че си главата на този народ; сега ти казвам, че от тебе нищо не зависи. Дъжд ще вали на тая земя, когато кажа аз, слугата на Господаря.

Това беше вест, която обезглави царството на Израил. Това беше вест, в която директно и вярно беше заявено на един, който се считаше, че без него Бог не може: Ти си отхвърлен, докогато аз кажа.

Вестта на пророците, братя и сестри, винаги е била вярна на Божия дух. Това беше една вест, която по-късно Даниил също имаше. Водеха го на смърт и Даниил пита: По каква причина трябва да умра тая сутрин?

И трябваше в движение да научи един сън за историята и за това, че всички трябва да умрат заедно с него.

Езическите жреци.

Илия е поставен в същата ситуация. Той и езическите жреци. И понеже Даниил знае тая история, той не иска да умре с езически жреци на един и същ дръвник. Съдбата му е различна. Илия е човек, който идва от пустинята или по-скоро вика в пустинята.

Кое е Илия , братя и сестри? Човек, който идва от пустинята, или който вика в пустинята? Който вика в пустинята. Кому е потребно да вика в пустинята? Замисляли ли сте се? Кой пророк би отишъл насред пустинята да вика? В пустинята обикновено няма никой. Най-много скорпиони и змии да се появява около вас и да се чудят: Това ли е нашият обяд днес?

Какво прави Илия в пустинята? Стадото Господне е в пустинята. Верният овчар, верният пастир, когато разбере, че е изгубил едната, оставя Своето стадо..Къде? В пустинята. И се връща да търси изгубеното. Вие сте пустинята, братя мои и сестри. Вие сте пустинята Господня. Вие сте сигурното място в този свят. Вие не сте на сигурно място. Вие СТЕ сигурното място за всичко объркани, отчаяни и унижени в този свят. Самите вие сте вест. Разбирате ли го? Вие сте пустиня. Вие сте там, където никой от народите – амонци, моавци, аморейци и всичките онези, които Господ унищожи пред Своя народ. Вие сте онези, които можете със своя Бог неща, които никой друг народ не може. Никой друг народ не можеше да живее четиридесет години в пустинята – там, където няма нито храна, нито вода. Разбирате ли? Вие сте народът на пустинята. Кое ви прави да сте толкова специални? Вие следвате своя Бог. Вестта на Илия е една вест, която е вест на послушание. Една вест, която се изправя срещу вестта на непокорството в дните на Ахав. Има обаче още нещо много интересно. Когато говорим за Илия, ние ще се срещнем и с думите на пророк Малахия и вероятно точно на тези думи стъпват книжниците в дните на Исус Христос. Четиристотин години преди Христа последният Божий вестител на Стария завет, Малахия, в четвъртата глава на своята книга и там петия стих:

Помнете закона (ще започна от четвъртия) на слугата Ми Мойсей, който му заповядах в Хорив за целия Израил, сиреч повеленията и съдбите. Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен.

Шести стих:

И той ще обърне сърцето на бащите към чадата и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и да поразя земята с проклетия.

“Времето се изпълни” – каза Исус.

И аз тази сутрин искам да ви кажа: Времето се изпълни Илия да дойде. Илия трябва да дойде. Илия беше в дните на Ахав; Илия беше в дните на Ирод. Сега ще има ли още един Илия? Ще има. “Третият Илия” – чувам. Кой е третият Илия? Вие сте. Добре, улеснявате ме. Така мислим всички адвентисти.

Третият Илия има да свърши две неща. Според пророк Малахия той трябва да се появи точно преди деня Господен. Точно преди Господ да излее проклетия на земята. Какво ще направи Илия? Илия трябва да вземе законите дадени на Мойсей, Божия слуга, на планината Хорив и с тези закони да сплоти сърцата на чадата и бащите.

Братя и сестри, чувате ли ме? Не търсете телевизията днес, нито педагозите в детската градина за да възпитат вашите деца в пътя на доброто. Търсете законите, които от вечността не се променят. И които са единствена гаранция за вас и за вашите домочадия, че ще стоите пред Господа, живия Бог, довека. Илия е жив пример. Той се отнесе правдиво към своя Бог, носейки една ясна, категорично твърда и вярна вест, и той стои вечно пред своя Бог. Вторият Илия също поднесе една такава вест. Спомнете си само думите на Йоан към неговите приятели – фарисеите: “Рожби ехиднини. Кой ви научи да бягате от идващия гняв?” Това са управниците на обществото. Сиреч проповедници и пастори днес. Един мирянин се изправя и казва: “Чада на змията. Кой ви учи на всички тия хитрини, с които имитирате Божието царство?” Третият Илия няма да бъде проповедник. Третият Илия няма място сред проповедниците. Да ви кажа ли защо? Чели сте Откровението, предполагам. Тези от вас, които сте адвентисти, със сигурност познавате едни думи, записани в трета глава:

Откровение 3:14. До ангела на Лаодикийската църква пиши: Така казва Амин! Начинателят на всичко, което Бог е създал.

Истинският Свидетел, Който не е Илия, не е човек, това е Исус Христос, свидетелства на ангела на Лаодикия. Няма да се впускам в подробности в тази вест. Искам само заедно да видим нещо сега. Откровение, братя и сестри, започва с Исус Христос, седем ангела и седем седмосвещника. Нали така? Съгласни ли сте? Всеки един ангел – това са пастирите и проповедниците на всяка една от църквите, на всеки един седмосвещник. Светилник му казваме ние, но това е седмосвещник. Така започва Откровение. Това е Божият план. Исус Христос искаше да работи и със Своите приятели фарисеите, свещениците, садукеите, но понеже те отхвърлиха Неговото дело, забавиха, забавиха реформата, която Той дойде да извърши. Така започва Божието дело. Бог винаги планира бъдещето на този свят, без да се вглежда в онези, които се считат Негови неприятели. Той ги брои за Свои приятели. Историята обаче не завършва така.

Откровение 14:1. И видях, и ето Агнето стоеше на хълма Сион и с Него 144 000.

Исус и църквата. Ангелът? Къде е ангелът? Няма го. Благодаря. Няма го.

Когато говорим за Илия, има нещо много странно в цялата история, която стои пред нас. КОЯТО ПРЕДСТОИ ПРЕД НАС! Йоан беше от рода на свещеници. Помните ли? Йоан Кръстителят беше от рода на свещениците. И той трябваше да скъса с кастата на свещениците, за да извърши делото Господне вярно.

Ако четете внимателно в Животът на Исус, вие ще видите, че Исус Христос много често е бил упрекван, че не е ходил в училището на равините и там Духа на пророчеството казва, че “Той съзнателно избягваше техните училища, за да извърши делото Господне.”

Откровението е една болезнена тема. Тук има страшно много надежда за нас, ако искаме да бъдем верни на Бога. Но има и малко болка. Трябва да дойде Илия. Трябва да дойде третият Илия. Аз и вие сме третият Илия. Сега искам малко да ви вкарам в подробностите на трите картини. Дойде Илия и започна едно дело на реформация. Но делото на Илия трябваше да бъде продължено. Бог реши да вземе Илия на небето и кой щеше да продължи това дело? Елисей. Ние днес си говорим за реформация. За събуждане и реформация. Делото на Илия по времето на Ахав и Езавел, братя и сестри, беше едно дело на реформа, което се състоеше от две отделни части. Ние говорим за Илия – реформаторът, но много често пропускаме Елисей. Илия беше последван от Елисей. Характерното за Елисей. Той получи двоен дял за да завърши това дело. От Святия Дух. Вгледайте се в Йоан Кръстител. Този, който е гласът в пустинята и имаше вестта на Верният Свидетел. Той беше последван от Един Човек. И Илия посочи своя наследник, и Йоан посочи своя наследник. За Исус Христос се казва, че точно както Елисей Той е получил Святия Дух без мярка. Това не са случайни съвпадения. Това са типологични пророчества. Времето се изпълни. Днес трябва да се появи Илия. Но искам да ви кажа: Илия няма да е сам. С него ще върви Елисей. Днес, ако говорим за третия Илия, трябва да имаме отворени очи и за Елисей. Кой е Илия? Третият Илия кой е? Ние, адвентният народ. Ако е така, а аз считам, че е така, разбира се, мога и да греша, искам да ви отведа в една история в Евангелието на Матей, която се отнася за нас. Евангелие на Матей, 25-а глава.

Това е една история, която вероятно сте слушали много пъти и която познавате много добре. Това е една история, която ни отвежда далеч отвъд, с надеждата да седнем на масата, на която всички поканени на Христовата сватба ще присъстват. Но преди тази история...Трябва да ви кажа, че тя е неразривно свързана с Матей 24 гл. за края на света. Исус е запитан: “Учителю, кога и какви знамения ще ни известят Твоето идване?” Христос разказваше всичко онова, което трябваше да знаят. И една голяма част от проповедници и пастири не осъзнават, че проповедта за края на света не свършва с 24 гл. Тя продължава и в 25-а. Три притчи. Аз ще използвам само едната. “Притчата за десетте девици”. Нямам идея защо някой някога е избрал тя да се нарича така. За мен това е “Притчата за сватбата”. За поканените на сватбата. Защото има още една подобна. Всъщност, още две подобни притчи за сватбата на Исус Христос. Онова, което искам да видим тази сутрин в тази “Притча за десетте девици” , ще го фокусирам върху самите тях. Верният Свидетел е там. Исус Христос е там. Той е влязъл на сватбата. Всъщност сватбата е вече започнала, Той е извървял пътя от дома на Отца към дома на булката, влязъл е в дома на булката и десетте девици са там, пред дома на булката. Облечени празнично, десет шаферки, в специални дрехи, за да почетат булката. Може би на първо място булката, защото тя е тяхна приятелка и да участват в празничната церемония в цялото пътуване обратно към дома на Младоженеца и цялата церемония. Самата тази история обаче започва подчертано с една идея.

“Тогава...Кога?...По времето на сватбата. Апропо, кога започва сватбата? Кога започва сватбата? Утре? Не е утре. Кога започва сватбата? Днес? Не, бъркате. Сватбата е започнала в 1844 г. Исус Христос е в дома на булката. Великата борба. Елън Уайт го е описала много ясно. Сватбата е започнала, братя и сестри. Като че ли тази притча за сватба, заобикаля идеята за сватбата,но в крайна сметка цялата притча има своя смисъл в сватбата. Сега имам въпрос към вас. Считате ли, че е време да се приготвим за сватбата? Сватбата е започнала отдавна. Благодаря. Отдавна трябваше да се приготвим. Братя и сестри, време е. Време е да се приготвим. Защо? Внимавайте.

“Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.”

Тук Исус Христос говори за небесното царство. Но трябва да ви кажа, че когато аз чета Библията си , разбирам, че небесното царство сте вие, моите братя и сестри. Дай Боже, и аз да съм част от небесното царство.

“...взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.”

Ние, надявам се, Го чакаме. Чакаме ли Го? Това означава, че е време да направим нещо и ние.

“От тях пет бяха неразумни и пет разумни.”

Това е коментарът на Бога, защото само Той може да види какво става в моето сърце и във вашето. Но Бог го вижда. Сега искам тук да направя едно вмъкване от една друга “Притча за житото и плевелите”. Слугите на Господаря казали “Може ли да оплевим плевелите? И тогава Господарят казал...” Помните ли? ... “Не.” Защо? Защото все още има надежда някои хора да променят посоката на сърцето си. Когато чета тази притча, да знаете, че има надежда. За петте неразумни все още има надежда.

“Защото неразумните, като взеха светилниците, не взема масло със себе си.”

Те са десет, те са девойки, те са облечени в бели дрехи, защото отиват на сватба. На сватбата, знаем много добре, не може да присъства никой в собствените си дрехи, трябва да облече специалната дреха на сватбата. Те имат светилници – “Твоето слово е светилник на нозете ми”. Кой е вашият светилник, братя и сестри? Кой? Учихме Захария. Светилникът е Христос. Той е, Който стана плът между нас. Разбирате ли? Това са десет девойки, които са покорни на своя Бог. В тях няма дух на бунт; в тях няма дух на модернизация; в тях няма дух на осъвременяване; на вярата, на разбиранията, на принципите и на каквото и там да решите. Те са... Какво са? Те са Илия. Обаче...

“Но разумните заедно със светилниците, взеха и масло в съдовете си. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всички и заспаха. А по среднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете. Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си, а неразумните рекоха на разумните: “Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.”

Сега тук имам един въпрос.

Искате ли да бъдете третият Илия? Колко от вас? Искам да видя ръце. Колко от вас искат да бъдат на страната на Бога вестители в последния час? Благодаря.

Сега имам втори въпрос.

Колко от вас искат да се окажат в позицията на неразумните девици, които не са взели масло? Искам да видя ръка. А! Тука сте много пасивни! Моля ви се! По-лесно е, няма да ви тежи! Няма да ви пречи на сватбените аксесоари: на дългата рокля, на токчетата... Ама помислете само една стомничка с масло колко променя външния ви вид! Вие отивате на сватба. На сватба е важно...Какво? Да изглеждаме шик. Нали? Да изглеждаме шик! Както казват днес младежите: “Да сме секси”. Пет от девойките избрали да не изглеждат секси. Носят нещо със себе си, което ще им пречи през цялото време: в едната ръка светилник, в другата – масло. Пет от девойките обаче в едната ръка държат светилника си, а в другата... А-а-а, бъркате. Бъркате. Водят си приятелче от мъжки пол. Помолили са някого да бъде с тях. “Молим те да бъдеш с нас...заради името ти. Нищо друго не искаме от тебе. Ние си имаме нашите светилници, имаме си нашия хляб, ние си имаме нашето богослужение, ние си знаем какво да си правим. Само ей така... за аксесоар. Господи, ще бъдеш ли с нас за аксесоар? Като притурка, която да ни украсява. Нищо друго не ни трябва на нас. Ние си имаме всичко останало.”

Не ви ли хареса? Не? Не ви хареса? Не ви хареса, защото не сте съгласни, или защото сте съгласни? Не сте съгласни? Добре. Отново ще ви разходя до Откровението на Йоан. Глава трета. Този Йоан, този Йоан и неговия Апокалипсис. Петнайсети стих.

“Зная делата ти, че не си студен, нито топъл...”

Кой е това? Не чух? Ако твърдите, че сте вие, значи не сте вие. Защото Лаодикия внимава на Светилника. А Светилникът казва, че това писмо е до ангела, а не до Лаодикия. Това е до пастора. Нали така пише: “До ангела на Лаодикийската църква пиши”? Ангелът на Лаодикийската църква е много интересен, защото той не е нито със света, нито с Бога. Нито е топъл, нито е студен. Той обаче има...има своя представа за себе си. Той си прави анкета, изследва нещата и си казва: “Аз съм богат, забогатях, портфейлът ми е пълен, нямам нужда от нищо.” Той е самозадоволен.

Сега, понеже не ми повярвахте, ще ви помоля да отворите Откровение осемнайсета глава.

Откровение осемнайсета глава. Тук се срещаме с една красавица, която е... Тя е на сватба. Тя е на сватба, само че не се жени за Исус Христос, жени се за змея. Блудницата от седемнайсета глава в осемнайсета глава казва... Какво казва тя?

Откровение 18:7...седя като царица..

Цариците какво са? Защо младите момичета все си мечтаят да се оженят за принц? За да бъдат царици. Като станат царици...имат всичко! Т.е. те са богати. Съгласни ли сте? Тя е царица, което означава, че е богата. Я да видим какво още се случва с нея.

...не съм вдовица...

Тя няма намерение да умира, нито нейният младоженец. Апропо, нейният младоженец, змеят, той не умира като нас. Това означава, че нейните удоволствия са безкрайни. Тя има всичко! Спомняте ли си думите в Лаодикия? Лаодикия също има всичко. И тя е богата, и Лаодикия е богата; т.е. Лаодикийският ангел е богат - и той има всичко. Я да видим какво още се случва тука?

“...печал никак няма да видя...”

Ха! Тази жена планира розово бъдеще за себе си за вечни времена! Лаодикия не планира да вижда своите недостатъци. Тя не иска да знае, че е гола, бедна и така нататък. Извинявам се, говоря на автопилот...Лаодикийският ангел. Вгледайте се в предупреждението към Лаодикийския ангел и в предупреждението към блудницата Вавилон. Братя и сестри, те трябва да се появяват в епохата на Лаодикия. Тази епоха започва...кога? 1844. В епохата на Лаодикийската църква трябва да се появи седмата църква. Църквата е нещо различно от епохата, защото в епохата на Лаодикия ще се случат много неща, освен да се появи Лаодикия. Но заедно с Лаодикия трябва да се появи още една жена – блудница. Интересни съвпадения.

По времето на Илия имаше една Езавел. Нали така? А после нейната дъщеря, Готолия, продължи да върши делото й. Затова на Илия му трябваше наследник – Елисей. Езавел свърши своето пъклено дело в Северното царство Израил, Готолия трябваше да го довърши в Юда. Йоан започна своето дело, но му беше нужен последовател. Трябваше му наследник – Исус Христос. Имаше едно пъклено дело от Езавел – езическата държава Рим, която по-късно щеше да се превърне в религиозна държава Рим. То беше започнато, но трябваше това дело да влезе вътре сред Божия народ. И както се случи по времето на първия Илия и първия Елисей, така се случи по времето на втория Илия и втория Елисей.

Сега аз имам един много съществен въпрос към вас. Вие искате ли да бъдете Илия? Да?

“Тогава всички онези девици станаха и заприготвяха светилниците си. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло.”

Да си Илия е едно. Да си мислиш че си Илия, да си мислиш, че ще бъдеш Илия, е нещо съвсем различно. В какво се състои разликата? В какво се състои? Илия има вярното свидетелство и говори на църквата Господня в пустинята. И Илия много добре знае, че това ще доведе до конфликт душата му с другите.

Знаете ли, много е странно, че сред Божия народ винаги е имало хора, които идват не с цел да бъдат спасени, а с цел да погубват спасените. Това беше Езавел, това беше Готолия.

“Времето се изпълни”. Те са между нас. – и Езавел, и Готолия. Кои сме ние, обаче? Кои сме ние днес? Ако времето е настанало да се определим на Божия страна, кои сме ние днес? Не дай, Боже, да сме Готолия.

Амин!

Братя и сестри, ние очакваме Илия да дойде, но истина е, че според плановете на Комитета на кардиналите в ЕС миналия септември трябваше да бъде обявен Неделният закон за Европа. Тези от вас, които четете, знаете тези неща. Какво ще се случи с Божия народ, когато Неделният закон бъде въведен? Трябва Исус Христос да напусне небесното светилище и да направи...Какво? И да извика: “Пригответе се!” Младоженецът излиза. Той излиза от Светая Светих, разбирате ли? Той излиза, Той става от трона на Съдията и излиза, в Даниил дванайсета глава.

В тази притча пет от девойките имат два пъти повече масло. И тук става въпрос за разделянето на девойките: те се пресяват. Искам да ви кажа, че това е една притча, която е много стряскаща, защото тя ни казва, че е трябвало отсяването и запечатването на Божия народ да се случи миналия септември. Аз съм благодарен на нашия Господ, че обърка плановете им във Ватикана и накара един папа да си отиде. Това забави нещата. Готово ли сме? Кои сме всъщност ние? На чия страна сме? От кои сме? Имаме ли масло? Ако нямаме, искаме ли поне два пъти повече, отколкото сме видели досега? Да, светът е приятно място. Става все по-спокойно и по-добре. Европа скоро ще ни отпусне средства, ще заживеем един по-добър живот, един по-приятен живот... “Ще станете като Бога. Няма страшно.” Като кой бог? Като оня от Ватикана? Че те всички умират. Всички умираме. Вие такова ли искате да бъдете? Не чувам! Не! По-силно: Не!

Илия пътува за небето. Тогава ние стражи ли сме на себе си, на собствените си души и на нашите ближни? Търсим ли правдата от Господа? Насърчаваме ли другите да я вършат? Заставаме ли всеки ден пред Божието слово, което трябва да е олтарът на нашите души и сърца? Слагаме ли там сърцето ни да бъде претеглено и да се отчаем от нашата недостатъчност? Ние предаваме ли живота си в молитва на Бога? Не ви питам дали пет минути на ден сме в молитва. Предаваме ли се в Божията ръка?!

Братя и сестри, ако вие сте Илия (а Илия трябва да се появи преди двойната мярка на Духа, преди Елисей), искам да ви кажа, че днес е времето на Илия. Ако сте Илия, бъдете с мен Илия, разпалете олтара на вашия живот. Олтара на живота, запалете го. Молете толкова много, че оттук да почне да излиза огън от небето, който да очисти нашите домове; който да покаже на нашите деца и на нашите родители благостта и добротата на закона Мойсеев. И този закон да потърсим от Бога сила и средство да поканим всички изгубени и отчаяни в този свят при Бога. Вие сте третия Илия, братя и сестри. Но съвсем скоро, въпрос на месеци е, Елисей да се появи на сцената. Ние все още имаме шанс да бъдем третият Илия. Разбирате ли? Разбирате ли ме? Разбирате ли ме, наистина? Запечатването, разделянето на Божия народ е появата на Елисей. Ние с вас живеем в последните минути от вестта на Илия. Носим ли я? Очаквате проповедника на амвона да извика: “Аз съм глас на един, който вика в пустинята”? Недейте! Вие сте гласа на един, който вика в пустинята! Да! Светът е вече твърде голям. Светът не е само Израил или Юдея. Светът е над 250 държави и Бог има плановете да изпрати всеки от нас там, далеч отвъд, при всеки един от тях, които Го търсят. Вие, братя и сестри, сте Илия. Елисей чука на вратата и ние нямаме време да се приготвим за това. Помислете си. Времето настъпи. Ние трябва да решим. Трябва да изберем къде стои сърцето ни. Не ви призовавам за аскетизъм, но искам да ви кажа: Ако не сложим сега Божието царство на първо място в живота си, може повече никога да нямаме този шанс. Никога повече.

“Те постъпиха с Илия както си щяха. Така ще постъпят и със Син Човешки.”

Знаете ли, последните двайсет и четири часа си мисля върху всичко това и установих нещо много интересно: те, които убиха Йоан, не бяха работодатели нито на Йоан, нито на Христос. Те нямаха нищо общо. Но ги привикваха да им се карат. Да ги навикват. И понеже нито Йоан, нито Христос ги чуха, решиха да ги смълчат. Защо? Защото хора се спасяваха. Хора се спасяваха.

Вестта на Верния Свидетел носи спасение, каквото не подозираме днес. Ние не трябва да излезем, ние просто трябва да се предадем. А Бог ще ни прати. Но има опасност да не осъзнаем времето, в което живеем и да го пропуснем.

Бог да ни благослови да мислим за това и да вземем своето решение на Негова страна.

Адвентист не върши работа. Християнин вече не върши работа. Сега е времето на Илия. Или си Илия, или си плява.