Може ли учението за трилогията да ни води до освобождение Буда учи, че пътя до края на дукка преминава през разбирането. Докато не разберем истинската същност на съществуването - до тогава ще продължи обвързването ни с дукка. Поради нашата жажда и вкопчване - ние сме привързани към тялото и ума, защото ги виждаме като постоянни, приятни и като 'мен'. Ние ги интерпретираме като 'аз', 'мой' и 'мен'. От тези погрешни схващания възникнат всякакви замърсявания. Алчността възниква от стремежа за придобиване. Ние искаме да придобием и задържим повече власт, повече удоволствие, високо положение. Заблудата за 'аз-а' поражда гняв и омраза, към това което се противопоставя на 'мен'. Води до зараждане на егоизъм, завист, гордост, суета, съперничество. На най-ниско ниво, идеята за постоянство, удоволствие и индивидуалност поддържа колелото на самсара. Когато се изморим от тичане за достигане на обектите на нашите желания, когато се изморим от опитите за доказване на нашето чувство за индивидуалност, тогава се извръщаме и търсим път за спасение. Буда отбелязва, че освобождението лежи именно в осъзнаването на трите характеристики на съществуването: непостоянство, неудовлетворителност и липса на 'аз', чрез вглеждане в нашия житейски опит с проницателност. Когато спрем да се идентифицираме с петте групи, ние ги виждаме като 'не-мой', 'не-аз' и 'не-мен'. Тогава ставаме непривързани към петте групи и с това отделяне идва освобождението. Това е краят на дукка, целта на учението.
