58 пътя и резултатите може да бъде илюстрирана по следния начин. Да си представим, че има човек, окован във вериги. Той използва енергията си и строшава оковите. Моментът на разбиване на оковите е като момента на пътя, когато оковите са строшени. В мига, в
който строшава оковите, той чувства облекчение и щастие и това е подобно на момента на плода.
Йогинът става 'навлязъл в пътя', ариец, благороден. Той навлиза в потока на
Дамма, необратимо обвързан с пълното освобождение. В максимума на развитие, той ще достигне
ниббана след седем живота, които ще бъдат изживяни в човешката или божествените сфери. Той повече няма да се прероди в сферите на нещастие – адове, животни, страдащи духове или титани. След достигане на нивото - навлизане в потока,
йогинът желае да се развие напред, да достигне следващият етап на освобождение.
Отново предприема развитие на прозрение, преминавайки през различни нива на прозрение. Когато достигне най-високата точка, когато развие своите способности, той достига до втория път. Това е пътя на веднъж-завръщащият се (
сакадагами). Този път отслабва, а не изкоренява някакви окови.
Пътят на веднъж-завърщащия се отслабва две окови, оковите на сетивното желание и зложелателството.
Йогинът изпитва съответното състояние и се връща обратно към нормално съзнание като веднъж-завръщащ се, връщайки се само веднъж в човешкия свят. Желаейки за напредне, той отново предприема развитието на прозрение, постига най-високите нива на прозрение и достига третият път, пътят на незавръщащ се (
анагами). Този път премахва оковите на сетивното желание и зложеланието.
Йогинът изпитва плодовете и става незавръщащ се. Един незавръщащ се няма да се върне в никой свят.
Той или достига пълно просветление в този живот, или печели прераждане в специална божествена сфера наречена чиста обител, където би могъл да постигне окончателно пълно освобождение.
За да
достигне крайната цел,
йогинът отново развива прозрение до най-високи нива и достига четвъртия път - пътя на
араханта. Четвъртият път премахва петте оставащи окови, желанието за съществуване във фините материални и нематериални форми, самомнение (коварна самонадеяност за съществуващ 'аз'), безпокойство и невежество. Следвайки пътя,
йогинът изпитва плодовете на
арахантството.
Той се проявява като арахант, завършен, някой който е завършил своето обучение и живее в изпитване на
ниббана. Като един
арахант, той вече не е обвързан с кръга на съществуване. Той пребивава в мир (елементът
ниббана с остатък) до смъртта. С неговото отминаване той достига крайната цел, елементът
ниббана без оставащ остатък.
Това е завършекът, края на пътя.
Сподели с приятели: