Уеб­с­тър то­ва са фи­ни, су­хи дреб­ни час­ти­ци. Ние поч­ти не мис­лим за тях, ко­е­то на­ис­ти­на е стран­но. За­що­то в та­зи стая има два пъ­ти по­ве­че прах, от­кол­ко­то къ­де­то и да е на­вън. Уче­ни­те твър­дят

Пра­хът

Спо­ред реч­ни­ка Уеб­с­тър то­ва са фи­ни, су­хи дреб­ни час­ти­ци. Ние поч­ти не мис­лим за тях, ко­е­то на­ис­ти­на е стран­но. За­що­то в та­зи стая има два пъ­ти по­ве­че прах, от­кол­ко­то къ­де­то и да е на­вън. Уче­ни­те твър­дят, че 43 ми­ли­о­на то­на па­дат са­мо над САЩ. Как­во е то­ва? Нак­рат­ко ка­за­но – прах. Знам как­во си мис­ли­те, но не при­бър­з­вай­те. За­що­то из­с­лед­ва­не­то на та­къв мик­рос­ко­пи­чен фе­но­мен има сво­е­то вдъх­но­ве­ние. Спи­са­ние Дис­ка­въ­ри от но­ем­в­ри 1986 г. пуб­ли­ку­ва док­лад на Пе­ни Уард Мо­зи­ер за нас­тъп­ва­ща­та ера на пра­ха. Там тя пи­ше: За­бе­ля­зах пра­ха са­мо за­що­то умът ми ис­ка­ше да си по­чи­не. То­ва се слу­чи, до­ка­то из­чис­ля­вах да­нъ­ци­те си. И та­ка, един ден под бю­ро­то ми се по­я­ви го­ля­мо вал­мо прах и се за­ка­чи на па­ле­ца на кра­ка ми. Вдиг­нах го. За­чу­дих се как­во е то­ва. Пре­жи­вя­ва­не­то на ав­тор­ка­та е не­що, ко­е­то все­ки от нас е из­пи­тал в един или друг мо­мент. Кол­ко пъ­ти сте наб­лю­да­ва­ли бав­но плу­ва­щи­те в слън­че­вия лъч час­ти­ци? Пра­хът е не­що по­ве­че от мис­тич­но­то ве­щес­т­во, от ко­е­то се раж­дат меч­ти­те. Той е съ­що та­ка те­ма­та на ед­на реч. Реч, раз­г­леж­да­ща су­бект, кой­то бук­вал­но ни до­кос­ва все­ки ден от на­шия жи­вот.

И та­ка, ако поз­во­ли­те, аз ще го­во­ря за пра­ха. Как­во пред­с­тав­ля­ва той, от­къ­де се по­я­вя­ва и как мо­же да ни за­сег­не. Тряб­ва да си приз­ная, че дос­ко­ро въ­об­ще не се бях за­мис­лял по те­зи въп­ро­си. Оба­че кол­ко­то по­ве­че на­у­ча­вах за пра­ха, тол­ко­ва по-го­ля­мо ста­ва­ше мо­е­то въз­хи­ще­ние. Оно­ва, ко­е­то чес­то смя­та­ме са­мо за мръ­со­тия, под мик­рос­ко­па цъф­ти и при­до­би­ва ек­зо­ти­чен вид. Се­га ще за­ба­вя тем­по­то, за да не за­гу­би­те ниш­ка­та. В биб­ли­о­те­ка­та на Кон­г­ре­са съ­щес­т­ву­ват 322 кни­ги, ко­и­то раз­г­леж­дат пра­ха. Да ви­дим как­ва ин­фор­ма­ция мо­гат да ни да­дат те.

В сво­я­та кни­га Тай­на­та къ­ща ав­то­рът Дей­вид Бо­дайн да­ва дос­та об­шир­на ин­фор­ма­ция. Из­ли­за, че ос­нов­ни­ят еле­мент, кой­то из­г­раж­да оно­ва, ко­е­то на­ри­ча­ме прах, е поч­ва­та. С дру­ги ду­ми – кал­та. Или, ако оти­дем по-на­та­тък, сол­та. Точ­но та­ка! Те­зи ми­ни­а­тюр­ни крис­тал­че­та из­ли­тат от оке­а­ни­те със ско­рост 300 ми­ли­о­на то­на го­диш­но. Ос­вен то­ва в пра­ха ще от­к­ри­ем ниш­ки от тъ­ка­ни, спо­ри, по­ле­ни и най-раз­лич­ни дру­ги не­ща, за ко­и­то – си­гу­рен съм – не дър­жи­те да чу­е­те. Не се тре­во­же­те, аз ще за­па­зя най-ин­те­рес­но­то за нак­рая. Яс­но е, че пра­хът не е прос­та ра­бо­та. Въп­ре­ки то­ва про­дъл­жа­вам нап­ред. За­що­то пра­хът се прев­ръ­ща в се­ри­о­зен проб­лем. По­ра­ди та­зи при­чи­на Ме­ди­цин­с­ки­те ла­бо­ра­то­рии на Ме­ри­ленд от­с­тъп­ват ня­кол­ко от сво­и­те ла­ви­ци. Ос­во­бож­да­ват ги от кул­ту­ри­те за но­ви би­о­тех­но­ло­гии и бак­те­рии, за да от­г­ле­дат об­раз­ци от праш­ни­те вал­ма на г-жа Мо­зи­ер. Те вед­на­га раз­цъф­на­ли в храст, кой­то из­с­лед­ва­ли под мик­рос­коп. За опи­та тя пи­ше: Всич­ки ид­ва­ха да се чу­дят на моя прах, ох­ка­ха и ах­ка­ха над пред­мет­ни­те стък­ла, ко­и­то бях­ме при­гот­ви­ли. Под мик­рос­ко­па мо­ят оц­ве­тен прах пред­с­тав­ля­ва­ше про­из­ве­де­ние на из­кус­т­во­то. То­га­ва раз­б­рах, че пра­хът мо­же да бъ­де аб­со­лют­но всич­ко.

Г-жа Мо­зи­ер от­бе­ляз­ва съ­що та­ка, че пра­хът ид­ва от­в­ся­къ­де, как­то и че съ­дър­жа всич­ко. Нап­ри­мер по­я­вя­ва се от гор­с­ки­те по­жа­ри. Око­ло 7% от всич­кия прах на зе­мя­та ид­ва от гор­с­ки­те по­жа­ри. Го­ля­ма част, как­то ве­че се спо­ме­на, про­из­хож­да от оке­а­ни­те. Раз­би­ра се, не мо­жем да про­пус­нем за­мър­си­те­ли­те, ко­и­то са тво­ре­ние на чо­ве­ка – ин­дус­т­ри­ал­ния прах. И все пак най-го­ле­ми­те при­чи­ни­те­ли на прах по све­та са вул­ка­ни­те. Из­риг­ва­не­то на Кра­ка­тоа през 1883 г. е пър­во­то праш­но съ­би­тие, от­бе­ля­за­но в ис­то­ри­я­та. Но то­ва, как­то се до­се­ща­те, е ста­на­ло мно­го от­дав­на… Спи­са­ние Ней­чър от но­ем­в­ри 1986 г. от­бе­ляз­ва, че вет­ро­ве­те над аф­ри­кан­с­ки­те пус­ти­ни но­сят със се­бе си тол­ко­ва мно­го прах, че по­ня­ко­га той па­да ка­то лек ро­зов дъжд над Ма­я­ми. Въз­мож­но ли е пра­хът да пре­ми­не през ця­ла­та стра­на, въз­мож­но ли е тук, в Сан Ди­е­го, да ид­ва чак от Аф­ри­ка, а пра­хът в на­ши­те до­мо­ве да има меж­ду­на­ро­ден прив­кус... Не­що по­ве­че – го­ля­ма част от пра­ха прис­ти­га тук от от­к­ри­тия кос­мос. Из­вън­зе­мен прах. По прин­цип той се си­пе от ко­ме­ти и раз­па­да­щи се ме­те­о­ри­ти със ско­рост 10 000 то­на на го­ди­на. Е, след ка­то тол­ко­ва прах ид­ва от раз­лич­ни мес­та, не е чуд­но, че всич­ко край нас е пок­ри­то с тъ­нък слой, но то­ва да­леч не из­чер­п­ва въп­ро­са. Пак спо­ред спи­са­ние Дис­ка­въ­ри сред­но­то град­с­ко или сел­с­ко жи­ли­ще по­е­ма по 20 ки­лог­ра­ма прах го­диш­но. Двай­сет ки­лог­ра­ма! Един ку­би­чес­ки сан­ти­ме­тър от кос­ми­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во мо­же да по­бе­ре 1 600 000 мал­ки час­ти­ци (каш­ля). Из­ви­не­те, ста­на ми труд­но да ди­шам.

При тол­ко­ва мно­го прах във въз­ду­ха ло­гич­но е той да влияе по ня­ка­къв на­чин на жи­во­та ни, на­ли та­ка? Пра­вил­но… Да ви­дим. вие си­гур­но сте чу­ва­ли за пра­ха и за при­чи­ня­ва­на­та от не­го сен­на хре­ма. Раз­би­ра се, ста­ва въп­рос за по­ле­ни­те, съ­що ос­но­вен из­точ­ник на прах. Ос­вен то­ва съм си­гу­рен, че все ня­ко­га сте виж­да­ли па­я­жи­на. Ис­кам оба­че да ви ка­жа дру­го. Не же­лая да съ­ну­ва­те кош­ма­ри, ни­то да не миг­не­те през нощ­та, но се­га е мо­мен­тът да въз­к­ре­ся ва­ши­те дет­с­ки стра­хо­ве. Ка­то де­ца до­ри ни е би­ло при­ят­но да си иг­ра­ем в кал­та. Тър­ка­ля­ли сме се в спо­ри­те и ниш­ки­те от тъ­ка­ни, без въ­об­ще да се за­мис­ля­ме, и сме си въ­об­ра­зя­ва­ли, че чу­до­ви­ща­та – ако си спом­ня­те – се кри­ят под кре­ва­та. Е, днес ще ви ка­жа, че те­зи дет­с­ки спо­ме­ни в из­вес­т­на сте­пен са ис­ти­на.

За­що­то точ­но то­ва от­к­ри­ват в Ме­ди­цин­с­ки­те ла­бо­ра­то­рии на Ме­ри­ленд чрез про­ба­та на г-жа Мо­зи­ер. Док­тор Чарлс Мак­кла­уд ви­дял под мик­рос­ко­па съ­щес­т­во, ко­е­то – по ду­ми­те му – ни­ко­га не бил виж­дал. То има­ло не­що ка­то ус­ти по кра­ка­та си. Опис­ва го ка­то раз­г­не­вен но­со­рог с ра­ко­вид­ни из­рас­тъ­ци. Нак­рат­ко, спо­ред д-р Мак­кла­уд то­ва би­ло най-гроз­но­то съз­да­ние, из­п­ра­вя­ло се ня­ко­га пред очи­те му. Про­дъл­жа­ва­ме на­та­тък. До­ри та­зи гру­па опит­ни уче­ни би­ла из­не­на­да­на от дре­бо­съ­ка. Той е един от се­мейс­т­во­то на до­маш­ни­те па­ра­зи­ти. На­уч­но­то му наз­ва­ние е… ъъ... за­пи­сал съм си го. Дер­ми­то­фа­ги­нус­спа­ри­не, стру­ва ми се. Лич­но аз бих на­пи­сал прос­то прах. Съ­щес­т­ву­ват 15 ви­да от те­зи мик­рос­ко­пич­ни кър­ле­жи, ко­и­то жи­ве­ят в раз­лич­ни ра­йо­ни на зе­мя­та. Има ги във ва­ши­те въз­г­лав­ни­ци, дю­ше­ци, в ри­зи­те ви и в чет­ки­те ви за прах. Не се стра­ху­вай­те – те не ядат не­ща, ко­и­то не се но­сят сво­бод­но във въз­ду­ха. Ма­кар че, ако им да­де­те въз­мож­ност, си­гур­но ще се нас­ла­дят на кал­та под нок­ти­те на кра­ка­та ви.

Не ис­кам да ос­та­не­те с впе­чат­ле­ни­е­то, че проб­ле­мът е нез­на­чи­те­лен. Спо­ред Иън Фил­динг и не­го­ва­та кни­га Прах във вся­ко нор­мал­но лег­ло жи­ве­ят око­ло два ми­ли­о­на та­ки­ва пра­хо­об­раз­ни съ­щес­т­ва. У вас из­ник­ва же­ла­ние да об­ле­че­те ска­фан­дър, на­ли? Та­ка ре­а­ги­ра и г-жа Мо­зи­ер, но не се при­тес­ня­вай­те. До­ри след ка­то раз­б­ра­ли всич­ко то­ва, тя, съп­ру­гът є и тех­ни­те два ми­ли­о­на дре­бо­съ­ци спо­кой­но съ­жи­тел­с­т­ва­ли в об­ща­та спал­ня. Раз­би­ра се, пре­ди да раз­бе­рат, че кли­ма­тич­на­та им ин­с­та­ла­ция има ган­г­ре­на. Ето ви още един еле­мент на прос­тия тер­мин прах.

Не ис­кам оба­че да си съз­да­де­те от­ри­ца­тел­но впе­чат­ле­ние. Ка­то вся­ко не­що, ко­е­то тряб­ва да се по­чис­т­ва, пра­хът е вре­ден. Но той има и по­ло­жи­тел­ни стра­ни. В спи­са­ние Форбс от 12 ав­густ 1985 г. е от­пе­ча­та­на ста­тия със заг­ла­вие Ше­па прах. Там ста­ва въп­рос за ре­во­лю­ция в на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния. Съ­об­ща­ва се за се­рия на­уч­ни ек­с­пе­ри­мен­ти, ог­ла­вя­ва­ни от д-р Фон Бра­янт, по­лен­то­лог, т. е. учен, изу­ча­ващ пра­ха, в уни­вер­си­тет в Тек­сас. Цел­та на то­зи про­ект е да се пре­съз­да­де еко­ло­гич­на­та сре­да от пос­лед­ни­те де­сет хи­ля­ди го­ди­ни с по­мощ­та на пра­ха. Спо­ред уче­ния ве­че са от­к­ри­ти ня­кои об­раз­ци на по­ле­ни на въз­раст 2,5 ми­ли­ар­да го­ди­ни. За съ­жа­ле­ние уче­ни­те не са ус­пе­ли да осъ­щес­т­вят кон­такт с тях.

Ше­га­та нас­т­ра­на, но д-р Бра­янт от­бе­ляз­ва, че пра­хът съ­дър­жа ин­фор­ма­ция, ко­я­то не мо­же да се на­ме­ри ни­къ­де дру­га­де. Съ­що та­ка съ­щес­т­ву­ват ня­кои не­го­ви въз­дейс­т­вия и при­ло­же­ния, свър­за­ни с на­ши­те до­мо­ве. Пра­хът оказ­ва ин­те­рес­но въз­дейс­т­вие на свет­лин­ни­те въл­ни, ка­то раз­г­раж­да си­ньо­то и ро­зо­во­то в еди­ния край на спек­тъ­ра, но ос­та­вя неп­ро­ме­не­ни чер­ве­ни­те и оран­же­ви­те въл­ни. В ре­зул­тат ние виж­да­ме за­ле­зи, оц­ве­те­ни в оран­же­во, чер­ве­но, жъл­то, ка­то снощ­ния.

Има и още не­що. Спо­ред Аме­ри­кан­с­ка­та на­уч­на ен­цик­ло­пе­дия от 1983 г. пра­хът има и дру­га ос­нов­на ро­ля. Ко­га­то се но­си в ат­мос­фе­ра­та, той пре­диз­вик­ва слеп­ва­не на вод­ни­те мо­ле­ку­ли, в ре­зул­тат на ко­е­то се по­лу­ча­ват кон­ден­за­ция и ва­ле­жи. Ако се чу­ди­те да­ли пра­хът има ня­как­во со­ци­ал­но зна­че­ние, опи­тай­те се да пи­е­те во­да без прах.

Прах, ка­къв прост тер­мин. Но той е нав­ся­къ­де и всич­ко. В ча­ша­та во­да, в за­ле­за, в ед­но гроз­но съз­да­ние. Как­во­то и да пред­с­тав­ля­ва пра­хът, вал­мо­то, от­к­ри­то от г-жа Мо­зи­ер, не е би­ло прос­то ед­на ду­ма, а по-ско­ро цял въл­ну­ващ свят.