Увод Какъвто ме мислят хората, Партха


Проявата на Бога във вселената



страница3/11
Дата24.04.2022
Размер183.5 Kb.
#114166
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
bezant religia
Свързани:
Шунгит-е-уникален-минерал

Проявата на Бога във вселената


Всяка теология прави разлика между Бога в не­говата природа и Бога в проява. Религията не се зани­мава толкова с тази разлика, тъй като тя се стреми към Бога и се интересува само от връзката между човека и Него, без да се тревожи от метафизическите идеи, които занимават теологията. Тези идеи са необ­ходими на интелекта, за да намери отговор на задачи­те, които му се изпречват. Сърцето обаче търси само едно - обект за обич и благоговение. "Логосът на Ду­шата е един" - Словото, което говори на човешкия дух и което не се нуждае от теология, за да оправдае Аз-а си пред Словото.
Но религиите винаги са имали своите теологии, които обгръщат дълбоки истини, изказани чрез инте­лектуални изрази, като излагането на истините се ви­доизменя по форма според конкретната религия и до­ри според конкретния учител. Религиозните спорове се въртят около тези интелектуални въпроси, не око­ло самите истини, които те формулират частично и несъвършено. Духът е един, но интелектът е многоформен и, подобно на призма, той разлага бялата све­тлина на истината на нейните съставни цветове и все­ки цвят се различава от останалите, въпреки че е част от общата бяла светлина.
Между тези истини се намира и онази за божест­вената Себепроява в една вселена, като най-дълбока­та човешка мисъл вижда тази Себепроява като Троична. Бог се проявява в три аспекта по три основни на­чина, като три съществени качества, като извършващ три първични функции по отношение на своята вселе­на. Този факт е породил Троиците в много религии, древни и нови, и ако мохамеданството не приема иде­ята за божествената Троица, то се дължи на грубия антропоморфизъм, господствал по това време в хрис­тиянството, а също и на висшата необходимост на вре­мето и страната, където е работил Мохамед - да се подчертае Единството на Бога против хаоса от боже­ства, сред които Единството е било изгубено. Изказа­но чрез разума, никой не може да .се противопостави на истината за Троицата. Изказано чрез чувствата, схващането на невежествения, макар и предан поклон­ник, може често да противостои на философа.
Индусът смята, че непроявеният Бог, Безкрай­ният и Абсолютният, Вечнонепроменимият, Себесъ-ществуващият и Безусловният "няма качества". Спо­ред него само проявеният Бог, висшия Господар на Вселената "притежава качества". Тези съществени ка­чества индуситс наричат Съществуване, Съзнание, Блаженство и виждат в троичността на човешкия Дух, с неговите три качества - Дейност, Познание и Воля -едно ограничено отражение, един образ на Висшия Го­сподар и едно доказателство за троичността на Обра­за, който той отразява.
В свещените писания на персите Бог е определен като "Аз съм", "Мъдрост" и "Блаженство" между мно­гото други качества. Самото име Ахура Мазда според някои перси съдържа в себе си Троицата. Защото "Аху­ра" означава "Този, Което е", Себесъществуващият, "Маз" - "велик", а "Да" "знание". Други излагат Трои­цата по следния начин. Един образован персиец пи­ше: "Ахура - Животодател, Мазда - Велик Мислител и Спента - Ангра - двойната сила на еволюция и инво-люция, могат да бъдат взети за трите аспекта на Бо­жественото в Маздеизма."
Еврейската религия проповядва, че човек е нап­равен по образ Божи, а в своето вътрешно учение -скрито за народната маса по същата причина, която е имал и Пророка на Арабия - тя говори за Аин-Суф, Единият, който се проявява:
като Кетер - "Корона", страната Блаженство на Божеството, коренът на волята у човека;
като Бина - "Разум", страната Създаване на Бо­жеството, коренът на познанието у човека;
като Хохма - "Мъдрост", Страната Съществува­ние на Божеството, коренът на дейността у човека.
Това е коренът-истина, лежаща под Троицата, ка­квито и наименования да се дават на трите съставни части в различните религии: Отец, Син и Свети Дух -в християнството; Шива, Вишну и Брахма - в индуизма; Амитабха, Авалокетешвара и Манжушри - в ки­тайския и тибетския будизъм; Ахура-Мазда, Спенто-(и Ангро-) Майниуш и Армаити - у персите; Могъщи­ят, Мъдрият и Милостивият - у мохамеданите; разли­чните наименования на Троицата в Египет, Халдея и други угаснали религии. Всички религии проповядват единогласно тази вътрешна тройна природа на Боже­ството в проява, отразена в трайността на Вселената, която е Негова проява.
Трите аспекта на Божеството, които се проявя­ват в една вселена, стават за обитателите на тази все­лена три същества. Според думите на Християнското Верую: "Три лица, но един Бог". А зад и под всички тези троици се крие дълбоката метафизическа истина - всеобща и отвлечена, вярна за всички вселени, ми­нали, настоящи и бъдещи, на която тези вселени са проява във времето и пространството, а именно Ис­тината:
1. Един Аз;
2. Вселената или Не-Аз-ът, който е негова ми­съл;
3. Неговото мислене за нея или връзката между Мислещ и Мисъл, благодарение на която връзка Все­лената живее и дава плодове.
Интелектуално ние не можем да избягаме от Тро-ичността, която е неизбежна в проявата, и тази основ­на идея е била изказвана по много начини, философски или грубо, мистично или антропоморфично. Начи­ните за изказване са много, но изказаната идея е вина­ги същата, тъй като е втъкана в самото естество на нашето същество. Правилно схваната, тя не може ни­кога да се откаже.
Този проявен Бог е Коренът на вселената. Едни говорят, че Той е изтичане (еманация), други - че Той е творение. Но едно е сигурно, че съществува само едно и то е Бог, а що се отнася до начина, по който той е произвел вселената в битие, то е нещо второсте­пенно. Той е Грънчар, Строител и Архитект на много­бройни светове и само Неговия живот ги поражда, за­пазва ги, докато трае периодът на тяхното съществу­ване, и ги прибира от тяхното отделно съществуване в Своето Единство, когато се привърши този период. Тогава "ще бъде краят", "за да бъде Бог всичко у вси­чки", или както се изразяват мохамеданите: "Всички неща ще погинат, освен Лицето Божие".
Да приведе една вселена в съществуване и да я надари с частица от своето същество - това е работа­та на Третото Лице на Божеството: "и Дух Божий, се носеше над водата", казва еврейската религия; Брахма е Творецът, "Великият Господар на всички свето­ве", заявява индуската религия; "Аз съм Покровите­лят, Аз съм Творецът и Хранителят", твърди Божес­твото на персите; "Това е Бог, вашият повелител... Съ­здател на всички неща", казва мохамеданинът. Ме­жду религиите няма спор по твърдението, че Бог е из­точникът на живота, че всичко съществуващо дължи Нему своето съществуване. Всичко съществуващо е проява на Неговия трети аспект, християнинът би ка­зал - на неговото трето "лице".
Бог също така поддържа и запазва световете и упражняването на тази функция е това, което се нари­ча проява на Неговия втори аспект или "Лице", по от­ношение на Неговата вселена. "Той се грижи за всич­ки същества", казва мохамеданинът. Неговият жи­вот "е извор на тази вселената", твърди индиецът. Еврейските писания широко прокламират Божието ве-здесъщие навред в Неговата вселена, която Той ръко­води и управлява.
И Той само е, който, когато настъпи периодът на почивката, извиква в Аз-а си духовете, които са би­ли излезли в началото от него, и тъй разрушава свето­вете, които е образувал. "Аз съм разрушителят на вси­чко", твърди Ахура Мазда на Заратустра.
"На Бог ние принадлежим - казва Арабският пророк - и при него ще се завърнем."
За индусите Шива е разрушител на формите и Освободител на духовете, крайният свят и блаженст­вото. "Той, единият„Бог... получава прозвищата Брахма, Вишну и Шива според това, дали стои, запазва или разрушава... Той е причината на всяко творение, запа­зване и разрушаване."
В това учение за трите божествени аспекта - за Бога по отношение на Неговата вселена - ние имаме първичната истина за божественото Единство, стана­ло конкретно, и приложено към първичните функции на Божеството в Неговите светове. Както един и съ­щи мъж може да бъде едновременно съпруг, баща и господар, и да се намира в едни отношения с жена си, в други - с децата си, и в трети - със слугите, и все пак, във всички свои взаимоотношения да остава един и същи човек, така и Божеството в своите три аспекта -Творец, Съхранител и Освободител - си остава един и същи Бог. Той е бащата на всичките духове, Съхрани­тел на нашия живот, Източникът на нашата дейност. Като индивиди ние влизаме с него в тези близки връ­зки, но в природата Му ние Го познаваме като наш най-вътрешен Аз.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница