В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

Неговото семейство го наричали Абу Хурейра — “владетеля на котката”. Веднъж, когато той пасял овцете, открива, дива котка с котенца. И много му харесали котенцата, и той взел няколко от тях и ги скрил в ръкава. Когато се върнал в къщи, неговите роднини чули мяукане и попитали: “Какво е това?” Той отговорил: “Котета”. От този ден го нарекли Абу Хурейра.

Сред своето племе Абу Хурейра бил със слава и авторитет, които наследил от своя дядо по баща и по майка. Неговият дядо по баща бил емир на своето племе, и след приемането на Исляма пророка го оставил на тази длъжност. Неговият дядо по майка бил знаменит герой на Даус.
Външен вид и характер

Абу Хурейра бил тъмнокож мъж, широкоплещест, с две плитки. Той бил мек, жизнерадостен и весел човек, обичал да носи ленена дреха и черна чалма.

Племето Даус било езическо и се покланяли на идоли, както и всички останали арабски племена. Покровител на Даус бил считан Зул-Хулс — идол, на котйто се покланяли членовете на племето. Непрогледния мрак на езичеството се разсеял с появата на призива към единобожието, донесено от Мекка от ат-Туфейл ибн Амр, — поет, знатен и много гостоприемен човек от племето Даус. Той принел Исляма в Мекка, когато се срещнал с пратеника на Аллах, а след това се върнал към своя народ, призовавайки го към Исляма, и всички те повярвали благодарение на него. Сред тях бил и Абу Хурейра. След което той се преселил към пратеника на Аллах в Медина.

Тогава Абу Хурейра бил още млад човек, не достигнал тридесет години, затова следва да се удивяваме, защото той бил съобразителен, имал жив ум, прекрасна памет и крепка вяра. Които сформирал, докато израснал като сирак, опирайки се само на самия себе си. Неговата поразителна памет била следствие от аскетизма и отдалечаването от светския ропот. Абу Хурейра казвал за себе си: “Аз израснах като сирак и извърших хиджра като бедняк”.
Достойнствата на Абу Хурейра и останалите сподвижници на пророка

Переселението на Абу Хурейра към пророка и присъединението му към неговите сподвижници му позволили да достигне огромни заслуги и велики блага. Аллах го дарил с чест да бъде сподвижник на Своя пратеник, и той заслужил възнаграждение, обещано на всички сподвижници на пророка. Всевишния Аллах е съобщил за това в Своето Откровение:

“Мухаммед —е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си....”

(Свещен Коран. Сура “ал-Фатх” (“Победата”) 48:29).

В един от последните айети в Корана, низпослан за тях, Всевишния е казал:

“ Аллах прие покаянието на Пророка, преселниците и помощниците, които го последваха в тежкия час,...”

(Сура “ат-Тауба” (“Покаянието”) 9:117)

Абу Хурейра също е от мухаджирите, извършили переселение към пратеника на Аллах от родния Йемен.

Пророка е казал: “Не ругайте моите сподвижници. Дори ако един от вас пожертва злато колкото планината Ухуд, то това не може да се сравни с тяхното пожертвование, та даже и с половината от него” (“ал-Джами’ ас-Сахих” имама ал-Бухари. Том 5, с. 10). Затова любовта към сподвижниците на пророка, да бъде доволен от тях Аллах, и обръщението към Аллах с молитва за тяхното опрощение се относя към основите на чистото ислямско вероубеждение. Ибн Аббас, братовчед на пратеника на Аллах по баща, е казал: “Не ругайте сподвижниците на Мухаммед, с.а.в, защото един час прекаран редом с тях е по благодатен, от вашите старания в течение 40 години” (“ал-Акида” имам ат-Тахави, с. 398).

Всевишния Аллах е казал:

“ А които дойдоха след тях, казват: “Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден.”!” (Сура “ал-Хашр” 59:10)

По такъв начин, ни е повелено само да молим Аллах за опрощение за тях. Всевишния Аллах също е казал:

“ И така ви сторихме общност по средата ­ за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас...”(Сура “ал-Бакара” 2:143)

Всевишния Аллах ни е призовал да се придържаме към правия път на, вяра, знание, братство, съгласие и любов, които следвали сподвижниците, казвайки:

“ А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е той!!” (Сура “ан-Ниса’” 4:115)

Имам ат-Тахави в своя труд за ислямското вероубеждение, авторитет и достоверност които признали учените от всички мезхеби, написал: “Ние обичаме сподвижниците на пратеника на Аллах, с.а.в, не проявяваме чрезмерност в нашата обич към тях и не се отричаме нито от един от тях. Ние не обичаме тези, който ги ненавижда или говори недостойно за тях. Ако говорим за тях, ние говорим само благо. Обичта към тях — е част от религията, вяра и ихсана (висша степен на вярата. — Прим. пер.), а ненавист към тях — е пълната противоположност на вече казаното...” (“ал-Акида”, с. 396). Да се придържа към тези убеждения е задължен всеки мюсюлманин.

Пратеника на Аллах се обърнал към Всевишния с молитва за племето Даус, казвайки: “О Аллах! Напъти Даус на правия път и ги приведи в Исляма!” Тогава Абу Хурейра вече бил вярващ, но благословенната молитва на пророка не го подминала. За това свидетелствуват словата на пратеника на Аллах, който подчертал превъзходството на мюсюлманите от Йемен, казвайки: “Вяра — от Йемен, и мъдрост — от Йемен. Към вас дойдоха жители от Йемен с проницателен ум и меки сърца...” (ал-Бухари, 5/219).

Абу Хурейра и неговата майка били удостоени и с още една молитва на пратеника на Аллах. Той казал: “О Аллах! Направи този Свой раб и неговата майка любими за Своите вярващи раби, и направи вярващите любими за тях!” (“ал-Джами’ ас-Сахих” имам Муслим, 7/166). Затова обичта към Абу Хурейра и неговата майка се явяват един от признаците на искренната вяра.

Но истинската слава и заслуги намерили Абу Хурейра когато той се заселил в ас-Суффа — сенчесто място в двора на джамията на пророка в Медина. Обитателите и били бедни мухаджири, нямащи никакво друго пристанище, освен джамията. Тяхната единствена работа била изучаването на Корана и религията на Аллах.

Ас-Суффа била първото училище в Исляма, а отседналите в нея вярващи Аллах ги удостоил със Своята похвала в Свещенния Коран и повелява на мюсюлманите да бъдат добродетелни към тях:

[Да се дарява] на бедните, които са се посветили по пътя на Аллах и не могат да обикалят [за препитание] по земята. Невежият ги смята за богати, поради въздържанието [им]. Ще ги познаеш по техния белег ­ те не просят настойчиво от хората. И каквото и добро да раздадете, Аллах го знае....”

(Сура “ал-Бакара” 2:273)

Аллах също повелил на Своя пратеник да бъде заедно с тези бедни, които зовяли Аллах и сутрин и вечер:

“ И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!...”(Сура “ал-Кахф” (“Пещерата”) 18:28)

Абу Хурейра силно обичал пратеника на Аллах. Веднъж той си признал за това: “О пратенико на Аллах, когато те видя, душата ми е щастлива, а очите ми отпочиват” (“Муснед” имам Ахмед 2/323). Тази обич го обзела напълно, и той отдавал предпочитание да чуе един хадис от устата на пратеника на Аллах, пред хиляди рек’яти допълнителен намаз. Страстната обич към пратеника се разгаряла в него, когато се споменавало неговото име. След смъртта на пратеника на Аллах той не можел да се сдържи и бил готов да се разплаче и губел съзнание когато било споменавано неговото име. (“ал-Джами’ ал-Кабир” имам ат-Тирмизи 9/226). Гплямата обич към пратеника в сърцето на Абу Хурейра го подбудила всецяло да се отдаде на непрекъснато общуване с пратеника на Аллах — не само в джамията и ас-Суффа, но и в походите и пътешествията, на пазара и при посещението на болните. Той много често разпитвал пророка за неща, за които никой друг не се интересувал. Това позволило Абу Хурейра да узнае за много деяния на пророка, за които не знаели болшинството от сподвижниците.

Погледнете неговият стремеж към знанието: когато пратеника на Аллах раздавал трофеи, той го попитал: “Нима ти няма да поискаш от мен дяла си от тези трофеи?” Той отговорил: “Аз искам само да ме научиш на това, на което те е научил Аллах”. Всевишния и Всезнаещ Аллах знаел правдивоста на неговите слова, и той станал един от великите учени.
Стремеж за постигане на знания

Той живял в ас-Суффа — беден, без имущество, без крова, без занятия. Както и другите обитатели на ас-Суффа, с огромно задоволство наставлявал към правия път,с който го дарил Аллах. Той се посветил на неразделно следване на пратеника на Аллах с.а.в за да чуе всичко, което той казвал, и да го запомни, за да научи другите на това. Понякога по няколко дни не се хранел и губел съзнание от глад. С подобно самопожертвование сподвижниците на пророка възпитавали собствените си души — така израснали поколения, покорили Сирия, Персия, Ирак и други страни. Техните стремежи били обърнати не към това, как да напълнят своя живот с богатство и имот, а към познание на религията и подчинението на Аллах и Неговият пратеник. Веднъж Али ибн Абу Талиб, р.а, влизайки в стаята на своята жена Фатима, дъщерята на пратеника на Аллах, видял, че ал-Хасан и ал-Хусейн плачат. “Защо децата плачат?”, — попитал той . Фатима отговорила: “От глад” (“Китаб ас-Сунан” (“Книга хадиси на Пророка”) имам Абу Дауд 1/398).

Абу Хурейра взел участие във всички сражения на пратеника на Аллах, освен в битката при Бадр, Ухуд и сраженията при рова, защото той се преселил към пророка след тях. Той участвувал в битката при Хайбар и Зат ар-Рика’, в покорението на Мекка, в похода Табук и Му’та и други. Той се сражавал с вероотстъпниците в епохата на управлението на халифа Абу Бакр, по късно участвувал в битката при Йармук, похода към Армения и Джурджан. В боя за истината той се проявил като велик боец и верен мюсюлманин.

Абу Хурейра получил от пророка прекрасно възпитание в духа на вярата в Аллах. Което нееднократно се проявявало при различни обстоятелства в течение на неговия живот. Понякога пророка му давал наставления, казвайки: “О Абу Хурейра! Бъди богобоязнен, и ти ще бъдеш от най добрите в поклонението на Аллах! Задоволявай се с малко, и ще бъдеш най благодарния от хората! Желай на хората това, което желаеш за себе си, и ще станеш вярващ! Бъди благодетелен към своите съседи, и ще станеш мюсюлманин! И малко се смей, защото многото смях погубва душата...” (“Китаб ас-Сунан” имам Ибн Маджа 2/141).

Абу Хурейра винаги помнил това завещание. Той бил богобоязнен, аскетичен, далеч от земните удоволствия, богатства и изкушения. Той обичал хората, обучавал ги внимателно грижел се за тях. Той бил добродетелен към своя съсед Аммар ибн Йасир, отдавал дължимото на него зазаслугите му в делата за разпространението на Исляма. Той често плакал и рядко се смеел. Аллах да бъде доволен от него!
Внимателното отношение към Корана и изучаването му

Честото четене на Корана и изучаването му наизуст са признаци на вярата. Пратеника на Аллах с.а.в е казал: “Най добрите сред вас са тези, които изучават Корана и обучават другите на него”. Затова Абу Хурейра направил много в това велико дело.

Той изучил Корана и го запомнил от Убейй ибн Ка’б, който бил един от тези, които записвали, събирали и изучавали Корана от пратеника на Аллах. След което Абу Хурейра започнал да преподава Корана. Негов ученик бил Абу Джа’фар Йазид ибн ал-Ка’ка’ ал-Мадани, един от десете най знаменити четци на Корана, посредством който свещенния текст – Книгата на Аллах достигнала до наши дни, защото съхранението на Корана не е само на книга, в която е записан: Корана се пази в сърцата на учените, които от поколение на поколение го пренесли до наши дни. Ученика приема знания от своя шейх, той — от своя, и така — до пратеника на Аллах.
Усърдие в поклонението

Веднъж Абу Усман ан-Нахди бил на гости при Абу Хурейра, след което разказвал: “Абу Хурейра, неговата жена и слуга разделят ноща на три части — един извършва молитва, след това събужда друг ” (ал-Бухари, 7/102). Самият Абу Хурейра за своя режим казвал: “Аз разделях ноща на три части: първата част аз спях, втората част извършвах молитва, а последната част повтарях хадисите на пратеника на Аллах” (“ас-Сунан” (“Сунна”) имам ад-Дарим, 1/82).

Той постел всеки понеделник и четвъртък през целия си живот. Абу Хурейра казвал: “Много голям скъперник е този, който се скъпи на приветствието; а повече от всичко е ленив този, който е ленив да се обърне с молба към Аллах” (“Фатх ал-Бари” хафъз Ибн Хаджар, 11/498).
Добродетел към майката

Абу Хурейра бил добродетелен към своята майка както по време на езичеството, така и в Исляма. Веднъж той я призовал да приеме Исляма, но тя отказала и оскърбила пратеника на Аллах. Абу Хурейра заплакал, отишъл при пророка и поискал от него да направи дуа към Аллах, за да напъти неговата майка към правия път. Пророка изпълнил неговото желание. Когато Абу Хурейра се върнал у дома, за да я зарадва с това, че пророка се е помолил на Аллах за нея, той видял, че тя вече засвидетелствувала, че няма божества, освен Аллах, и Мухаммед — е пратеник на Аллах. (Муслим, 7/165).

Веднъж пророка му дал две фурми. Той изял една, а вторта я сложил в джоба си. Пророка го попитал: “Защо?” Той отговорил: “Аз ще оставя една за майка ми”. А той му казал: “Изяш я, а ние ще ти дадем още две фурми за твоята майка”.

Всеки път, когато Абу Хурейра влизал в стаята на своята майка, казвал: “ Аллах да те възнагради с добро за това, че ти си ме възпитавала, когато съм бил малък”. А тя му отговаряла: “ Аллах да възнагради и теб с добро за това, че ти се грижиш за мен и си почен, когато вече съм остаряла” (“ал-Адаб ал-Муфрад” (“Чист морал”) имам ал-Бухари, 1/64).

Абу Хурейра бил един от учените сред сподвижниците на пратеника на Аллах, но той не се превъзнасял нито в собствените си очи, нито пред другите.

Абу Хурейра бил великодушен и щедър, с обич се отнасял към рабите на Аллах, сираците, вдовиците, съседите, слабите и бедните. Когато халифа му изпращал подаръци, той ги раздавал още същата вечер. Той взел под своя опека сирака Му‘ави ибн Му‘тиб, обучил го и го възпитал, и той станал един от великите учени.
Свидетелството на пророка за неговите знания

Веднъж Абу Хурейра попитал Пророка: “Кои ще са щастливците от хорта, които ще бъдат удостоени с твоето застъпничество в Деня на възкресението, о пратенико на Аллах?” Той му казал: “Виждайки твоите усърдия в изучаването на хадисите, аз предполагах, Абу Хурейра, че никой няма да ме попита за това преди твб. Най щастливи от хората, които ще бъдат удостоени с моето застъпничество в Деня на възкресението, ще бъдат тези, които са казали: “Няма божества, освен Аллах” от все сърце” (ал-Бухари, 8/146).

Пратеника на Аллах се доверил на него за разпространението на своите хадиси. Веднъж той му казал: “Иди и извести в Медина, че няма молитва без четене на Коран — без сура “ал-Фатиха”, а който може — то нека чете повече от това” (Абу Дауд, 1/188).
Свидетелствата на великите сподвижници за него и неговите знания

Талха ибн Убейдуллах, един от десетте сподвижници на пратеника на Аллах, който бил известен с райско блаженство приживе, казал: “Несъмнено, той (Абу Хурейра. — Прим. пер.) слушаше от пратеника на Аллах това, което не сме слушали ние, защото той беше беден, без имущество, постоянен гостенин на пратеника на Аллах и ходеше с него ръка до ръка. А ние имахме домове и богатство и ходехме към пратеника на Аллах само на разсъмване и вечер” (ат-Тирмизи, 13/226).

Абу Хурейра предал от пратеника на Аллах рекордно количество хадиси — 5374. Преди петъчната молитва той постоянно ги разказвал в джамията на пророка в Медина, и го слушали сподвижниците и техните знаменити последователи (“ал-Мусаннаф” Ибн Абу Шейб 2/137). В течение на 13 години — след убийството на Усман до края на своя живот той издавал фетви в столицата на халифата. Много учени от различни крайща на халифата идвали в Медина, за да се обучават при него.

Отдавайки дължимото на неговата преданност, вярност и знания, Абу Бакр го назначил за помощник на емира на Бахрейн — ал-Ала’ ал-Хадрами, а след това на — Кудам ибн Маз‘ун. Това още един път свидетелствува за това, че той бил един от видните мюсюлмани, и в допълнение към своите дълбоки знания за Корана и шериата, той прекрасно разбирал и въпросите за управлението на държавата и политиката.

В течение на дълго време през живота на пратеника на Аллах Абу Хурейра изучавал религията на Аллах, от него. След смъртта на пророка той се оженил, и му се родили четири сина и дъщеря. Всички те се обучавали от своя баща и станали заслужаващи доверие учени. Неговия род продължава и до ден днешен в Египет, Либия, Тунис, Алжир и Марокко. Сред тях имало много известни мюсюлмански учени.

Абу Хурейра живял 78 години. В течение на своя плодотворен живот той достойно изпълнил задължението, лежащо на него — да предде на следващите поколения мюсюлмани наследеното от пророка Мухаммед. Той се преселил към пратеника на Аллах от далечна земя, бил задоволен в своя живот малко, непрестанно съпровождал пророка, сражавал се с езичеството, борил се с вероотстъпничеството, участвувал в походи, защитавал ислямския халифат, унищожавал смута и изкушението, разпространявал хадисите на пратеника на Аллах... И му останало само да се отправи на среща с Всевишния Господ. Преди неговата душа да се раздели с тялото, той завещал на своите близки: “Не ме оплаквайте когато умра, защото пратеника на Аллах не го оплакваха”. След това той заплакал сам, и го попитали: “Защо плачеш?” Той отговорил: “Аз плача не за земния живот, в който ще ви оставя. Аз плача за това, което ми предстои в отвъдното пътешествие, но аз много малко съм приготовил за него. Аз стоя пред възнесение и ще попадна в рая или ада и не зная, къде ще ме въведат...”