В името на народа



Дата28.10.2018
Размер67.5 Kb.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

14



27.ХІ.2008 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Хасково на двадесети и седми ноември две хиляди и осма година в закритото си заседание, състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА ТОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ГЕОРГИ ГОЧЕВ

2.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ЧКАНД №349/2008 г. за да се произнесе взе предвид


Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН вр. с чл.229 и сл.от АПК,чл.144 от АПК вр. с чл.92 ал.ІІІ от ГПК.
Обжалвания акт
С определение от 30.Х.2008 г.,постановено по НАХД №284/2008 г. състав на Районен съд-С. е потвърдил наложената на Т.В.Б. глоба в размер на 200 лв. наложена за това,че не се явил с съдебно заседание по делото като свидетел и станал причина за отлагането му. Съдът не е кредитирал представения болничен лист, тъй-като в него нямало отразени бележки относно обстоятелството,че лицето не може да се яви пред органите на съдебната власт.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от съдебния акт е останал Т.Б.,който го атакува като неправилен и иска да бъде отменен. Същият не се явил в съдебно заседание на 02.Х.2008 г. поради бъбречна криза, което заболяване надлежно се установявало с болничен лист, представен пред съда. Б. намира наличието на извинително основание за отсътвието си в качеството на свидетел, което неправилно било игнорирано от съда.

Факти по делото


Б. е редовно призован като свидетел по НАХД №284/2008 г. за съдебното заседание на 02.Х.2008 г. На същото не се явил, станал причина за отлагането на същото за 30.Х.2008 г. С протоколно определение му е наложена глоба в размер на 200 лв., за което лицето е уведомено. Същото депозира възражения против санкцията, в които посочва извинителни причини за отсъствието си-бъбречна криза, за която представя болничен лист от 01.Х.2008 г., който предписва отпуск от 01.Х.2008 до 06.Х.2008 г. и домашно-амбулаторен режим на лечение. В графа бележки няма направени отразявания.
Правни съображения
Обект на контрол е определение от кръга на тези по чл.229 ал.І т.2 от АПК. Частната жалба има за предмет упражняване на инстанционен съдебен контрол върху наложено наказание „Глоба” на лице, което е призовано като участник в производство /свидетел/ по обжалване на наказателно постановление по ЗАНН. Санкцията е обективирана от РС-С. в рамките на водената от него процедура на основание чл.84 от ЗАНН вр. с чл.120 и чл.271 от НПК. Процесуалното правомощие на съда в тази насока е уредено в чл.120 ал.ІІІ от НПК-свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до сто лева и се довежда принудително за разпит по реда на чл. 71. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят. Безспорно това е общия текст, който касае всички органи по НПК, които движат съответното производство. Особен случай на правомощието урежда чл.271 ал.ХІ от НПК, която хипотеза предвижда санкция за страни или участници в процеса, които не се яват в съдебно заседание и станат причина за отлагане на делото. Компетентността в този случай е предвидена изцяло за съда. И в двете разпоредби-чл.120 ал.ІІІ и чл.271 ал.ХІ от НПК са предвидени акцесорни производства на основното, имащи за цел неговото навременно развитие и дисциплиниране на участниците и страните в същото посредством имуществени санкции-глоби. Водещите субекти на наказателния процес в рамките на тези „мини” производства действат като наказващи органи. Така действа при налагане на глоба по чл.271 ал.ХІ от НПК и съда. Глобата е вид административно наказание, което се постановява при нарушение на определени отношения. В случая това са отношения гарантиращи правилно развитие на процедурата по наказателни дела. Предвид наказателния характер на разпореденото с обжалваното определение на РС-С.,то същото рефлектира директно и пряко в правната сфера на частния касатор. Между него и съда се развива отделно процесуално правоотношение, което е самостоятелно като процедура от основното. Безспорно е, че в чл.120 ал.ІІІ и чл.271 ал.ХІ от НПК не е изключена възможността подобни съдебни актове да подлежат на инстанционен контрол. В тази насока следва да се има предвид, че в режима на чл.63 от ЗАНН основното производство по проверка правилността на наказателните постановления пред районния съд се развива по правилата на НПК, а пред касационната инстанция-по реда на АПК. Този режим следователно е приложим и за възникналите акцесорни на основното производства, какъвто е настоящия случай. Те винаги възникват по повод на основното, поради което тази акцесорна същност следва да се прилага и спрямо реда за проверката им.

При проверката на правилността на определенията по АПК субсидиарно е приложим на основание чл.236 от АПК реда за касационното производство, а при неуредените случаи в него-по чл.228 от АПК-режима на първоинстанционното производство. Предвид на това в случая е относима общата норма на чл.144 от АПК на препращане при неуредени случаи от АПК към АПК. Чл.92 от ГПК касае именно производство по наложена глоба на свидетел, като съдът идентично на НПК има правомощие да преразгледа сам наложената санкция, който акт вече подлежи на инстанционен контрол от по-горния съд-чл.92 ал.ІІІ от ГПК. В случая това ще е Административен съд-Хасково, тъй-като в производствата по ЗАНН е контролен на РС-С. Следва да се има и предвид, че при налагане на наказания общия принцип е винаги да има възможност за проверка на правилността им, тъй-като те интервенират интензивно в правната сфера на адресата си. Законодателят е уредил само изключенията, при които не се дължи инстанционна проверка-това са разпорежданията по чл.405 от ЗСВ, които не подлежат на такава, предвид ал.ІV на текста. Тъй-като за глобите на свидетели няма изключение, то подобни актове ще подлежат на инстанционен контрол на основанията по НПК, но по реда на АПК. Още повече, че чл.122 ал.І от Конституцията на РБ изрично предвижда задължително право на защита на гражданите и юридическите лица на всички етапи от съответния процес. Настоящото обжалване е частна реализация на това конституционно право.

Преценено по същество определението на РС-С. противоречи на чл.348 ал.І т.3 вр. с ал.V т.1 от НПК. Пред съда частния касатор е поискал отмяна на глобата, като се е обосновал с налично заболяване за периода на процесното съдебно заседание, което доказва с представения болничен лист. С документа се предписва домашно-амбулаторен режим на лечение. Въпреки това обаче съответното лице е задължено да се яви пред органите на съответната власт, ако е призовано в процесуално качество. Изключение от това задължение е възможно в режима на чл.18 ал.ІІ от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността-при изрично отразяване на невъзможността на лицето да се яви пред органите на съдебната власт в графа „Бележки” в болничния лист. Подобно отразяване за Б. в медицинския документ няма. Ето защо същият е бил длъжен да се яви в качеството на свидетел за заседанието пред РС-С. на 02.Х.2008 г. Неявяването на същият е мотивирало и отлагане на делото. Същият е придобил процесуалния статут на участник в наказателния процес като свидетел, поради което е станал адресат на задълженията по чл.120 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН, които обаче не е изпълнил-не се явява пред съда и става причина за отлагане на процеса. Ето защо са налице обстоятелствата от хипотезата, която обуславя санкциониране на подобно поведение.

Наложената глоба от 200 лв. обаче е явно несправедлива. Същата не отговаря на тежестта на последиците от поведението на касатора. В тази насока следва да се има предвид, че производството по делото е възобновено и е насрочено за друга дата за събиране на нови доказателства. Това обстоятелство отнема от тежестта на нарушението, предвид целта на санкцията по чл.271 ал.ХІ от НПК да се обезпечи своевременно приключване на процеса. От друга страна е налице представен болничен лист, който въпреки липсата на отразяване в графата бележки по чл.18 ал.ІІ от Наредбата обективира заболяване на Б. за периода на заседанието, което следва да се отчете. По делото липсват и данни за други отегчаващи вината обстоятелства-напр.повторно неявяване, липса въобще на документи за заболяване, лоши характеристични данни и др.под.

Ето защо санкцията е завишена. Според настоящата инстанция адекватния размер на същата спрямо тежестта на простъпката и личността на извършителя е 50 лв. Чрез тази сума ще се постигнат целите на личната и обща превенция, като същевременно същата е справедлива спрямо нарушителя и отговаря на тежестта на деянието.

Поради това и на основание чл.63 от ЗАНН вр. чл.229 от АПК,чл.144 от АПК вр. с чл.92 ал.ІІІ от ГПК,Административен съд-Хасково



ОПРЕДЕЛИ
ИЗМЕНЯ определение от 30.Х.2008 г.,постановено по НАХД №284/2008 г., с което състав на Районен съд-С. е наложил на Т.В.Б. от с.Г.,обл.Х. глоба в размер на 200 лв., като

НАМАЛЯВА същата от 200-двеста лева на 50 – петдесет лева.

ПРЕПИС от настоящото да се връчи на касатора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница