Ваксина против стрес, Синелников

www.spiralata.net
41
Стъпка 6. Благословете всички участници в събитието (своето подсъзнание, хората, Природата) и им благодарете за дадения знак.
Стъпка 7. Дайте на участниците в събитието онова, от което те се нуждаят. Направете им подарък.
Правдиви истории от доктор Синелников
Сега искам да ви разкажа няколко истории. Те ще ви помогнат да овладеете в пълна степен новите стратегии за поведение.
Моят първи подарък
Тази история се случи с мен преди много години, но аз я запомних добре, тъй като именно от нея започна всичко.
Със съпругата ми участвахме в конференция по психотерапия, която се провеждаше през месец май в град Ялта. Сутрин, преди занятията, имахме много свободно време и затова ходехме на плаж.
Там правехме гимнастика, къпехме се, припичахме се на слънце. Въпреки че беше едва началото на май, времето беше прекрасно.
Веднъж се наслаждавахме на морето, слънцето и уединението. Но изведнъж отнякъде се показа един млад човек. Той мина по кея, но след като хвърли поглед към нас, се спря и си придаде вид, че го е заинтересувала яхтата, която стоеше закотвена недалеч от нас.
Почувствах се някак неудобно. Съдейки по всичко, съпругата ми също беше недоволна от неговото присъствие.
- Защо не си тръгва? - попита жена ми.
- Сигурно му харесва тази яхта - отговорих аз. Младият човек явно нямаше намерение да си тръгне. Нещо повече - той дори се разположи по-удобно, като приседна на едно стълбче. Както ми се стори тогава, той само се преструваше, че гледа към морето и яхтата. В действителност той постоянно хвърляше погледи към съпругата ми. Започнах да се дразня.
- Успокой се - каза Людмила. - Не му обръщай внимание.
Да - помислих си аз, - лесно е да кажеш: не обръщай внимание!“
Вече не можех да се отпусна. Засегнато бе моето мъжко достойнство. „Чужд човек посяга на твоята територия и на това, което ти принадлежи“ - нашепваше ми моят животински инстинкт. В мен започваха да се надигат злобата, ревността и раздразнението,
- Опитай се да приложиш твоите техники - неочаквано ми подсказа жена ми. - Учиш другите да бъдат мъдри и добри, а ти самият се дразниш.
- Изобщо не помислих за това - казах аз. - Благодаря ти. Сега ще опитам.
Не ми беше кой знае колко трудно да разбера как съм създал тази ситуация и с каква цел съм привлякъл младия човек. По това време бях ревнив, съмнявах се в себе си и страдах от различни комплекси.
Бързо препрограмирах своето подсъзнание и се успокоих. Но младият човек продължаваше да седи на стълбчето.
„Нещо не достига - помислих си аз. - Трябва да му благодаря. Та нали именно аз го привлякох към себе си, за да ме научи на спокойствие и увереност. Тъй като подобното привлича подобно, на него му е необходимо същото, както и на мен. И още, съдейки по неговия „гладен“ поглед, явно му липсват любов и ласки. И ако - продължавах да разсъждавам за себе си - той имате любима жена, едва ли сега би седял тук, поглъщайки с поглед чуждата жена, по-скоро щеше да бърза към своята любима.“
- Така да бъде! - осени ме. - Ще ти подаря любов и любима жена.
Представих си образа на прекрасна блондинка с големи красиви гърди. Но кой знае защо, неочаквано за мен самия, тя се оказа надуваема.
„Може би така трябва“ - помислих си аз и връчих този подарък на младежа.
По-нататък събитията се развиха много бързо.
Младият човек се изправи. Започна да върви напред-назад по кея, изглеждаше замислен, а поведението му поведението му показваше вътрешно безпокойство. Той изгуби всякакъв интерес към нас.
„Твоята любима те чака - изпратих му такава мисъл. - Не си губи времето напразно.“
Веднага щом помислих за това, младежът се втурна към изхода. След минута със съпругата ми отново останахме сами.
- Виж ти - каза Людмила, - подейства. Ненапразно през цялото това време му изпращах добри мисли и си представях как ние с теб се наслаждаваме на морето, слънцето и на общуването един с

www.spiralata.net
42 друг.

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: