Версайската система
Изтегляне 189.85 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Прекратяване на Първата световна война и следвоенната криза
- 2. 1. „Декрет за мира” на Ленин
- 2. 2. 14-те точки на Удро Уилсън и идеята му за създаване на международна организация под името „Общество на народите”
- 3. Парижката мирна конференция и сключване на мирни договори с победените страни
- 3.1. Версайски договор с Германия
- 3.2. Сенжарменски договор с Австрия
- 3.3. Севърски договор с Турция
- 3.4. Трианонски договор с Унгария
- 3.5. Ньойски договор с България
- 4.” Обществото на народите” – формула за новия ред
|
ВЕРСАЙСКАТА СИСТЕМА Когато в средата на ноември 1918 г. наближава края на Първата световна война, много идеи циркулират в Европа какво да бъде установено с подписването на мира в световен мащаб. Във Великобритания лидерите размишляват как да увеличат колониалната власт на страната. Във Франция много са желаещите Германия да бъде наказана веднъж завинаги, отчасти като отмъщение за проявената агресия от нейна страна в Първата световна война, но също и целейки по грандиозен начин да се разправят с нея заради френско-пруската война от 1871 г. В Германия пък политическият елит и обикновените граждани са силно обезпокоени от това как ще се отразят предстоящите радикални промени след войната върху териториалната цялост и следвоенното развитие на страната. В САЩ президентът Уилсън изготвя система за това как да бъде запазен постоянен мирът в Европа. Всички тези интереси, притеснения, планове и идеи се срещат в Париж в 1919 г. във Версайския мирен договор за стабилизиране на следвоенния мир в Европа. Защо тогава решенията, залегнали в този документ, не успяват да предотвратят избухването отново на световен военен конфликт двадесет години по-късно? За да се отговори еднозначно на този въпрос първо трябва да имаме детайлна представа за междудържавните отношения между победители и победени след края на Първата световна война, както и за договорите, които оформят Версайската система. 1. Прекратяване на Първата световна война и следвоенната кризаПървата световна война продължава повече от четири години и се оказва непоносимо изтощителна за всички държави, взели участие в нея. Породена от непримиримата борба на големите индустриални държави за надмощие в Европа и света, тя противопоставя двете основни коалиции – Тройния съюз, в който влизат Германия, Австро-Унгария, Италия и Антантата, основана от Франция, Англия, Белгия и Русия. Влизането на САЩ на страната на Антантата през април 1917 г. се отразява и на другите фронтове. Силите на Съглашението успяват категорично да наклонят везните в своя полза и така на 11 ноември 1918 г. закономерно се стига до подписването на примирие между Германия и Антантата. С това примирие се признава пълното поражение на Централните сили. Антантата постига победа на изключително висока цена – 10 млн. убити, над 20 млн. осакатени и инвалиди, 10 млн. загинали от болести и глад. Десетки нации от Европа, Африка, Азия и Северна Америка загубват най-младата, най-жизнеспособната и трудоспособна част от населението си, а мнозинството живи, дочакали края на войната, са изтощени и ужасени от дългата война. На много места умората от войната прераства в отчаяние. Войниците обръщат оръжие срещу собствените си управници. Така според Владимир Улянов Ленин „империалистическата война се превръща в гражданска”.1 Дала своя жертвен принос на Източния фронт, Русия спасява Франция и рухва. В сгромолясалата се гигантска империя, Болшевишката партия завзема властта с държавен преврат на 7 ноември 1917 г., след което Русия излиза от „голямата война”. След края на Първата световна война победителите са изтощени и ненапълно удовлетворени, а пък победените разочаровани и твърдо решени на реванш. Много са държавите, които изпадат в тежка следвоенна криза. Промишленото производство в почти всички европейски държави драстично намалява. На пазара липсват насъщните потребителски стоки. Изчерпаните държавни хазни, външните дългове и репарациите, определени за победените, утежняват икономическото положение на редица европейски държави. Така се очертават параметрите на тежката следвоенна криза. Резултат от Първата световна война е разрушаването на либералното гражданско общество, връзките с предвоенния либерализъм и в следствие на което държавите засилват т.нар. легитимно насилие. Появяват се нови политически партии и нови коалиции, които влизат в ожесточена борба за властта. Териториалните последици от войната се изразяват в изчезването от политическата карта на Европа на три империи – Австро-Унгарската, Руската и Османската. На тяхна територия се появяват нови държави, осем от които – на европейския континент. Извършва се рязка преориентация от монархическа форма на държавно управление към републиканска. Така непосредствено след края на Първата световна война се очертава необходимостта да се изгради нова европейска система, която да даде решение на множество проблеми, свързани с регламентиране на присъдите над победените и с установяване на стабилен и дълготраен мир.
2. Идеите за мирДалеч преди края на Първата световна война, големите държави от Антантата и САЩ замислят облика на следвоенния свят. Великобритания, Франция и САЩ развиват своите субективни виждания за бъдещия мир. Специална „анкетна комисия” в състав от 150 научни работници в САЩ разработва принципите на бъдещия мир.2 В Париж с подобни задачи е натоварен т.нар. „Изпълнителен комитет”. Подходът на държавниците на съответните държави обаче е различен. Премиерите на Великобритания – Лойд Джордж и Франция – Ж. Клемансо поддържат дълбоко залегналия в традициите на европейската дипломация – принцип за баланс на силите. В този смисъл, те застават твърдо за подготовка на мирни договори, чрез които победените да бъдат наказани и по този начин балансът на силите в Европа да се възстанови. Лойд Джордж се обявява категорично за възмездие на Германия, но същевременно е предпазлив, защото смята, че първо трябва да изплати издръжката на войната. Това той предвижда да стане първо като Германия запази способността си да плаща и второ, да не се нанася вреда на британския експорт и вътрешна търговия. За сурово наказание над Германия и нейните съюзници настоява правителството на Ж. Клемансо, военните и цялата общественост във Франция. Всички очакват присъединяването на Елзас и Лотарингия и налагане на достатъчно тежки репарации на Германия. Френската политика от този период има за своя главна цел отслабването на икономическия и военен потенциал на своята източна съседка, с което да се елиминира евентуална бъдеща заплаха за френския суверенитет. 2. 1. „Декрет за мира” на ЛенинНа 7 ноември 1917 година болшевишката партия завзема властта в Русия и издига искането за незабавно спиране на „човешката мелница”. Едно от първите решения на новото съветско правителство е „Декретът за мира”. С него Ленин призовава воюващите държави да прекратят войната и да бъде сключен незабавен мир без анексии и контрибуции.3 Лозунгът е впечатляващ и заразителен. Бившите съюзници на Русия обаче категорично се обявяват против сключването на такъв мир, който противоречи на техните интереси. Англия и Франция са твърдо решени да постигнат пълната капитулация на страните от Централните сили и да възстановят баланса на силите в Европа. 2. 2. 14-те точки на Удро Уилсън и идеята му за създаване на международна организация под името „Общество на народите”На 8 януари 1918 г. пред Конгреса на САЩ Удро Уилсън обявява своите идеи за всеобщ мир. Неговата програма за нов световен ред се състои от т.нар. 14 точки. Те включват модерните и популярните морални принципи: открита дипломация, свободна търговия, свободно корабоплаване, право на самоопределение и на самоуправление на нациите, гласност на проблемите на международната политика, създаване на международен съюз на нациите или Общество на народите, което да гарантира държавния суверенитет и териториална цялост на държавите, разоръжаване и др.4 Ясно личи, че американският президент не смята за задължително връщането на Елзас и Лотарингия на Франция и настоява за равноправие на Германия. В речта си от 11 февруари 1918 г. пред американския Конгрес У. Уилсън съзнателно изтъква своето разбиране за принципите на мира и решително се обявява за безусловна справедливост, мир без размяна на народи и територии, териториални решения в интерес на народите и зачитане на националните елементи при тези териториални решения. Американският президент категорично отхвърля правилата на европейската дипломация за баланс на силите, която впрочем не познава добре. Той настоява за морален подход към проблемите на мира, по традициите, установени в ранните години на американската държава. Според американските възгледи не самоопределянето причинява войните, а неговото отсъствие; не отсъствието на равновесие между силите води до нестабилност, а стремежът то да се постигне.5 Той смята, че обстоятелствата в този момент изискват създаване на международна организация, на която да бъде отредена отговорната роля да поддържа сигурността в световен мащаб. Уилсън нарича тази организация „Общество на народите”. Нейната цел е да гарантира политическата независимост и териториалната цялост на големите и малките държави. Идеята за създаване на „Общество на народите” е изложена в последната 14-та от 14-те точки на президента Уилсън и се явява като един от основните и идейно революционни моменти в неговата доктрина. Никога преди това толкова революционни цели не са били поставяни с толкова малко указания как да се постигнат.6 Нарисуваният от Уилсън свят е основан върху принципи7, а не върху сила; върху правото, а не върху интересите. По този начин американският президент смело отрича дотогавашния исторически опит и методите за действие на европейските Велики сили. Уилсъновото решение с колективната сигурност предполага, че народите по света ще се обединят срещу агресията, несправедливостта и в не по-малка степен срещу прекомерния егоизъм. Предложеният световен ред трябва да се основава върху морални, а не върху геополитически съображения, идея, която съюзниците на Америка пренебрегват с недоверие и неразбиране. Европейските държави продължават да следват политиката на баланс на силите и вярват, че с равновесие, основано върху силата, а не върху Уилсъновите морални предписания, може да се установи траен мир. Така към края на войната европейският политически елит живо се интересува по въпроса за предстоящия избор между мир, начертан от американския президент и мир, инспириран от непримиримото желание на френския министър-председател Жорж Клемансо за сурова присъда над Германия и нейните съюзници. Този въпрос се оформя като най-належащ след приключването на войната и придобива морален, политически и емоционален характер. От това какво решение ще вземат страните победителки от войната зависи бъдещето на Европа, както и на целия свят за десетилетия напред.
Парижката мирна конференция е предвидена като форум на всички народи в света и в последствие се превръща в открита. Всички важни политически и правни въпроси се решават от специалните органи на конференцията: Върховен съвет, съставен от ръководителите на Великобритания, Франция, Италия и Съединените щати, който е най-висш по ранг; Съвет на петте, включващ само министрите на петте Велики сили – победителки; Съвет на десетте, състоящ се от държавните ръководители и министрите на външните работи на Великобритания, Франция, САЩ, Италия и Япония. В работата на мирната конференция в Париж вземат участие многочислени комисии на експерти, консултанти, журналисти и други, чийто брой надхвърля 10 000 души. Делегатите на по-малките страни имат правото да се обръщат към по-елитните групи със своите разнообразни жалби, което подчертава демократичния характер на конференцията, но и поглъща извънредно много време. На 18 януари 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец се открива Парижката мирна конференция. Основните проблеми на мира се решават от президента на САЩ Уилсън, министър-председателите Клемансо (Франция), Лойд Джордж (Великобритания), Орландо (Италия) и министърът на външните работи на Япония Макино. На тях се пада нелеката отговорност за бъдещия облик на света. В хода на разгорещените дискусии се сблъскват големи интереси и амбиции. Стремежът на победителите е на първо време да получат териториални придобивки и чак след това да пристъпят към изграждане на нов световен ред. На 25 януари 1919 г. точно седмица след откриването на мирната конференция в Париж се взима съдбоносното решение за създаване на международна организация за сигурност. Така силните на деня приемат проекта на У. Уилсън за Устав на Обществото на народите. Победата над Четворния съюз и подготовката за мира разкриват противоречията между новите сили в света. Те се надяват чрез международната организация да контролират отнетите от победените страни територии. Доминиращите държави на конференцията са Великобритания, Франция и САЩ. Те не желаят да проявяват уважение към териториалните претенции на Италия и поради това интересите й остават неудовлетворени. Това високомерие, проявено към Италия, се явява една от многото предпоставки за бъдещи конфликти. Проблем, извън дневния ред на пленарните заседания, но с изключителна значимост е т.нар. руски въпрос. Известен е фактът, че непосредствено след Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Върховният състав на Антантата одобрява промените в Русия, считайки, че ставащото там има общи черти с Френската революция.8 В началото на 1918 г. обаче настъпват сериозни вътрешнополитически промени в Съветска русия. ІІІ общоруски конгрес на Съветите легитимира болшевиките като постоянна и пълна власт.9 Изпълнителната, законодателната и контролната власт се концентрират в техни ръце. Установява се диктатура на пролетариата и се обявява създаването на Руска социалистическа федеративна съветска република. Предвид проявилите се промени в Русия, настъпва промяна в отношението на държавите от Антантата към нея. Ж. Клемансо, Л. Джордж и У. Уилсън са враждебно настроени срещу съветската власт и след промените започват да съзират сериозна заплаха за своите интереси. В лицето на Съветска Русия Клемансо и Л. Джордж виждат пречка за установяването на така желаното равновесие на силите в Европа. Въпреки че Лойд Джордж отхвърля съветската система, той игнорира варианта за намеса в руските вътрешнополитически работи. Неговото мнение е, че интервенцията би била напразно губене на време и пари. Приоритетната цел на участниците в Парижката мирна конференция е изготвянето и утвърждаването на мирните договори с победените страни. Изработените проекти за мирни договори са тежки и победените ги приемат като диктати. Държавите победителки безжалостно налагат своя мирен модел, като откъсват насилствено територии с население, принадлежащо на победените страни. Налагат се контрибуции, които са непосилни за изплащане и са причина за последвалите икономически кризи на страните от Тройния съюз. Така без оглед на бъдещите противоречия, които залагат, Англия и Франция сляпо и отчаяно преследват своите амбиции за тотално отслабване на победените и премахване на евентуална бъдеща заплаха за техния суверенитет. 3.1. Версайски договор с ГерманияПървият и най-значим договор, подписан след Първата световна война, е Версайският. Това става на 28 юни 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец. Изборът на мястото цели да се демонстрира неуважение към Германия, която 50 години преди това провъзгласява своето обединение точно на това място при управлението на Ото фон Бисмарк. Това отношение към победена Германия вещае нажежаване на международната атмосфера. Договорът е съставен по основния аранжимент на Дейвид Лойд Джордж, представящ Великобритания, и Жорж Клемансо, в лицето на Франция. Удро Уилсън е официален представител на САЩ, но влиянието му върху изготвянето на мирните клаузи с Германия е слабо. Когато той отсъства, Америка е представяна от Робърт Лансинг. Италия също праща своя външен министър Сонино на преговорите. Във Версайския договор основно залягат два важни въпроса: следвоенните територии на Германия и какви репарации да й бъдат наложени да изплати. На изток тя е разделена на две части. Съюзниците заявяват, че на Полша трябва да бъде даден излаз на море и е образуван т.нар. „Полски коридор”. Полша спечелва обширни територии за сметка на Германия, като сред тях е включено и важното балтийско пристанище Данциг. Това води до изолиране на определен регион от Германия, известен под името Източна Прусия с град Кьонинсберг. В западната част на Германия са направени повече промени. На юг Франция взема Елзас и Лотарингия. Северната част на Шлезвик, спорна територия от времето на Бисмарк, е дадена на Дания. Белгия също взема свой дял – Айпен, Малмези и Морене със 62 000 население. Рейнската зона, разположена на 50 км в дълбочина на източния бряг на р. Рейн следва да бъде окупиран от войски на съюзниците, като им се даде контрол над Кьолн, Бон и Франкфурт. Войски се разполагат в подстъпите към Дортмунд и Щутгарт. Судетската област, в която живее компактно немско население от 3,5 млн. души, остава в границите на Чехословакия.10 Изключително важно е обаче е поставянето на областта Саар под международно управление с контрол на Франция над ценните мини за каменни въглища в Рур. В член 50, точка 34 от договора е посочено, че след 15 години в Саар ще бъде проведен плебисцит, с който на населението ще се предостави избор между: 1. Съхранение на статуквото, наложено от Версайския мир; 2. Обединение с Франция; 3. Обединение с Германия. По този начин границите на Германия са значително намалени и територията й е сериозно разкъсана от мира. По силата на Версайския договор Германия губи всички свои колониални владения. През войната германците контролират множество малки острови и архипелазите в Южния пасифик. Тези острови се дават на Великобритания и Япония. В Африка Франция взема Камерун, а на Англия са предоставени германските владения в източна и западна Африка. Всички немски активи в другите колонии веднага се предоставят на местните колониални правителства или управления. Накрая и немската войска е сведена до минимум – армията не бива да надвишава 100 000 души. В допълнение е съкратена военноморската флота и въздушните сили. Немската война става напълно непотребна и съюзниците се надяват, че без въздушни сили Германия никога вече няма да може да води война. Версайският договор освен това възлага задачата на Германия да плати тежки репарации. В него е посочено, че през 1921 г. специална комисия ще се събере, за да определи какви точно репарации да бъдат наложени. До тогава (1 май 1921 г.) тя трябва да изплати 5 милиарда долара в брой или в натура. Стопанствата тежест, стоварена върху Германия е най-значимият фактор за увеличаването на враждебността от страна на германците към Великобритания и Франция. През 1921 г. германците вече са изплатили почти половината от наложената сума от Версай. Тогава най-сетне комисията се събира и взима решение Германия да плати още 132 млрд. златни марки. Едно непосилно за победената страна задължение, което прави икономическите клаузи едностранни и необмислени. Германия едва може да си позволи да изплати първоначално поисканата й сума. Тези условия минират новия международен мир, вместо да помогнат той да бъде изграден.11 Определянето на репарациите от страна на Великобритания и Франция е не само твърде отмъстително, но е и проява на късогледство по отношение на очакването да бъдат извлечени някакви изгоди от създалата се ситуация. По същество Англия и Франция искат да вземат всички пари на Германия, а на практика й отнемат териториите, от които евентуално би ги спечелила. С отнемането на всичките й колонии те на практика елиминират всичките й инвестиции и активи от колониалната й власт. Още по-унищожителен ефект има отнемането на мините за каменни въглища, което е изключителен удар за силно индустриализирана страна, каквато е тя. Въпреки че не се допуска да участва в устните преговори, Германия прави няколко контра предложения по отношение на териториалното разпределение и репарациите. Германците са склонни да отстъпят Елзас и Лотарингия, провинция Позен и Северен Шлезвик, както и да изплатят изцяло репарациите, но искат да запазят икономиката си и да задържат търговските си заливи и колониите си. Съюзниците веднага скриват тези предложения, за да не бъде предизвикана симпатия в полза на Германия. Нещо, заради което французи и англичани ще съжаляват, че не са приели. За нещастие съюзниците не осъзнават това. След отхвърлянето на предложенията й на Германия не й остава нищо друго освен да прибегне до печатането на повече пари. Това автоматично води след себе си огромна инфлация, която допълнително съсипва германската икономика. Версайският договор дълбоко наранява гордостта и достойнството на германската нация. Цяла Германия счита за крайно несправедливо обвинението на Франция и Англия, че Германия носи главната отговорност за дългата изтощителна война и поради това трябва да бъде сурово наказана за това. Икономическата разруха и абсурдните, много често погрешни териториални разпределения, направени от Англия и Франция, силно възбуждат немската агресия и омраза. Налице в Германия се появяват всички нужни фактори за зараждане на реваншизма и за идването на власт на човек като Адолф Хитлер. 3.2. Сенжарменски договор с АвстрияНа 10 септември 1919 г. във френския град Сен Жармен, близо до Париж се подписва мирен договор между Австрия и страните от Антантата. Т.нар. Сенжарменски мирен договор е изработен по време на Парижката мирна конференция и влиза в сила от 16 юли 1920 г. Той задължава Австрия да признае независимостта на Чехословакия, на Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и на Унгария. Разделянето на Тирол и на Юлийска Крайна, на Истрия и на островите по далматинското крайбрежие изпълва отношенията на Италия и на бъдеща Югославия с огромно напрежение.12 Румъния получава Трансилвания и Източен Банат, което също предопределя териториални и национални спорове с Унгария и с бъдещия СССР. Със Сенжарменския договор се забранява ансилуса и се ограничават въоръжените сили на Австрия. Тя също така се задължава да изплаща репарации. 3.3. Севърски договор с ТурцияСевърският договор е подписан между Турция, от една страна, и страните от Антантата, от друга на 10 август 1919 г. в парижкото предградие Севър. Той оформя разпадането на Османската империя. Три четвърти от територията на бившата империя е отнета и е поставена под контрола на Великобритания и Франция. Победителите установяват открито корабоплаване по Проливите, но под контрола на международна комисия.13 Възобновява се режимът на капитулациите. Две години след тези събития, през 1922 г. Турция постига ревизия на договора си чрез успешна война срещу Гърция. На следващата година Турция сключва Лозанския договор, по силата на който си възвръща някои територии и премахва окончателно режима на капитулациите. 3.4. Трианонски договор с УнгарияТрианонският мирен договор се подписва на 4 юни в двореца „Голям Трианон” във Версай с Унгария. Според договора към Румъния преминават Трансилвания и източната част на Банат, а към новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци – Хървастско, Бачка и западната част на Банат. Чехословакия от своя страна присъединява цяла Словакия и част от Украйна. Провинция Бургенланд е предаден на Австрия. Числеността на унгарската армия се ограничава на 30 000 души. На Унгария се определят репарации за изплащане. По силата на Трианонския договор територията на предвоенна Унгария се намалява повече от три пъти, а населението й – над два и половина пъти.14 През 1938 г. териториалните и военните клаузи на договора са отменени и той губи значението си. 3.5. Ньойски договор с БългарияНа 27 ноември 1919 г. министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва договора за мир между България и държавите от Съглашението в парижкото предградие Ньой. От България са откъснати територии, населени с компактно българско население. На Сърбия са дадени Струмишко, Босилеградско, Царибродско, села в Трънско и Кулско. Румъния отново взема Южна Добруджа, а войските на Съглашението окупират Западна Тракия, която по-късно предават на Гърция. Ньойският договор „гарантира” икономически излаз на Егейско море, който така и не се получава. България се лишава от житницата си, от най-добрите земи за отглеждане на тютюн. Затваря се южната търговска врата на България. Откъснати са 1/10 от територията на страната и 1/7 от населението. България се задължава да изплати 2,25 млрд. златни франка репарации, което се равнява на 20% от националното богатство. Военните клаузи разпореждат България да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души без право на тежко въоръжение.15 Така Ньойският договор се превръща във втора национална катастрофа за България. Тя оковава за дълго време възможностите на страната за бързо възстановяване и развитие. 4.” Обществото на народите” – формула за новия редНа 25 януари 1919 г., една седмица след откриването на мирната конференция в Париж, се взема решението за създаване на международна организация за сигурност – „Общество на народите”. Впрочем в хода на преговорите по мирните договори подготовката на документите на ОН минава на втори план, но в заключителния етап на работата на конференцията президентът Уилсън поема инициативата по съставянето на проекта на Устава на ОН. За кратък срок определени от президента специалисти сътворяват проект на Устав с 26 клаузи, одобрен от конференцията.16 Така се стига до датата 28 април 1919 г., когато Уилсън провъзгласява учредяването на световната организация, наречена „Общество на народите”. Тя е основна от победителите и трябва да увековечи наложения световен ред. Главните й органи са Общото събрание на всички представители и Съветът, който е съставен от 5 постоянни члена – Великобритания, САЩ, Франция, Италия и Япония.17 Всеки член има само един глас, но с различна тежест при решаването на повдигнатите въпроси. Организацията признава, че всяка война – локална или по-голяма, засяга цялото Общество. Това изисква подходящи мерки за запазване и възстановяване на мира. Страните членки имат право да предлагат незабавно свикване на Съвета, а в случай на остри разногласия се прибягва до Арбитражен съд. Организацията препоръчва намаляване на въоръженията, съвместими с националната сигурност, до минимум.18 За седалище на световното правителство е определена Женева (Швейцария). Уставът на Обществото на народите е включен в началото на мирните договори, които съставляват Версайската система. На победените е обещано, че ако се поправят, ще бъдат приети в световната организация. ОН с отговорната си миротворческа мисия заема важно място в системата на международните отношения след Първата световна война. На пръв време обаче международната организация се създава с първостепенната задача да съхрани съотношението на силите в света, наложено от Версайската система и да укрепи позициите на победителите за сметка на победените. Поредицата от мирни договори с победените страни съставляват Версайската система. Тя не е изградена върху правото на националното самоопределяне, залегнало в 14-те точки на американския президент Удро Уилсън. Създадените от победителите нови граници предначертават бъдещи кръвопролития на Стария континент. Мирът всъщност не се възприема като справедлив, а като жестоко отмъщение. Победените страни са натоварени и с моралната отговорност за разпалването и поддържането на огъня на световния пожар. Именно член 231 от Версайския договор, който съдържа т.нар. клауза за вината за войната, представлява сериозна психологическа язва. Тази клауза служи на победителите като оправдание за наказателните мерки, наложени на Германия. Версайският договор цели запазването на мира чрез ограничаване на Германия в териториално, икономическо и военно отношение, за да не може повече да води войни. Средствата, с които се прави това обаче са противоречиви и погрешни. Унищожена икономически, Германия се обръща към демагогията и радикалните идеи на Адолф Хитлер. Архитектите на Версайската система постигат точно обратното на това, към което са се стремили Мирните договори не удовлетворяват и малки, и големи държави. Обратно, те изострят техните противоречия. Отслабвайки Германия физически, Англия и Франция я засилват геополитически и в дългосрочна перспектива тя се оказва в далеч по-изгодна позиция да доминира в Европа. Договорите, съставляващи Версайската система променят коренно облика на Стария континент. В тях се съдържа своеобразен политически взрив, който скоро след налагането им ще дестабилизира системата на следвоенните международни отношения. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1 „История и цивилизация”, 14 стр. 2 История на международните отношения в най-ново време, Хр. Мирчева, стр. 41 3 История и цивилизация, стр. 14 4 История на международните отношения в най-ново време, 44 стр. 5 Дипломацията, Х. Кисинджър, 193 стр. 6 Дипломацията, Х. Кисинджър, 196 стр. 7 Дипломацията, Х. Кисинджър, 196 стр. 8 История на международните отношения в най-ново време, 49 стр. 9 История на международните отношения в най-ново време, 50 стр. 10 История на международните отношения в най-ново време, 53 стр. 11 Дипломацията, 209 стр. 12 История на международните отношения в най-ново време, 57 стр. 13 История и цивилизация, 16 стр. 14 История на международните отношения в най-ново време, 58 стр. 15 История и цивилизация, 17 стр. 16 История на международните отношения в най-ново време, 61 стр. 17 История и цивилизация, 20 стр. 18 История и цивилизация, стр. 20 Каталог: 2009 2009 -> Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 Г. Обн. Дв бр. 109 от 23 Декември 2008г 2009 -> Операционни системи Unix въведение 2009 -> Католически Литургичен Календар 2010 2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г 2009 -> Програма 10 11 февруари 2009 г. Гр. София, Конферентна зала на хотел „Диана-3 Лектори 2009 -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я 2009 -> Общински съвет гр. Тервел п р е д л о ж е н и е от 2009 -> Предлага изработване на абитуриентски албуми Изтегляне 189.85 Kb. Сподели с приятели:
|