Вилхелм Буш
Изтегляне 1.02 Mb.
|
Свързани:
Ako iskash Bogieto nai dobro
|
Вилхелм Буш Исус - наша съдба Беседи от магнетофонни ленти Издателска група за християнска литература 112в София, п.к. 19 Christliche Literatur-Verbreitung e.V. Postfach 110135 . 4в00 Bielefeld 11 (c) на немското издание Aussaat- und Schriftenmissions-Verlag GmbH, Neukirchen Vluyn (c) на българското издание 1992 CLH * Christliche Literatur-Verbreitung Postfach 110135 * 4в00 Bielefeld 11 Превод от немски: Димитър Цицелков Набор: ИГХЛ * Издателска група за християнска литература * 112в София. п.к. 19 Типография: Еbner Ulm ISBN 3-в9397-192-0 Исус - наша съдба "Исус - наша съдба" беше главната тема на една голяма серия от евангелски проповеди, които пастор Буш изнесе през 193в г. в гр. Есен - ГФР. Той работеше с голяма радост като младежки пас- тор в Есен, но като страстен проповедник на Еван- гелието, често пътуваше. Така, в безбройни беседи, в градове и села, на изток и на запад, в Европа и по целия свят той ни призоваваше към Исус. Как се радваше той, когато хората се стичаха да слушат неговите проповеди! Беше убеден, че Еванге- лието на Исус е най-Вълнуващото послание на всички времена. Хиляди идваха и го слушаха. И той, загрижен за душите им, говореше лично на всекиго. Това беше особеното на неговите проповеди. Посредством то- ва, което бе записано на магнетофонни ленти, и в настоящата книга той ще продължи да говори лично на хората като пратеник на Исус Христос, разпнатия и възкръсналия. "Исус - наша съдба" - това беше главната тема на всички негови проповеди. Искате ли да чуете това послание? Можете да го направите: застанете мис- лено пред неговия амвон и скоро ще разберете, че "Исус - наша съдба" е главната тема на света и на нашия живот. Карл-Хайнц Еринг Съдържание Бог - да, но защо Исус? .......... За какво живея? .............. Нямам време! ............... Внимание! Опасно за живота! ....... Но какво трябва да направим? ....... Защо Бог мълчи? .............. Нашето право на любов .......... Можем ли да говорим с Бога? ....... Как да се справим с , живота, ако не можем вече да вярваме? ....... Как да се справим с живота, ако грехът и пропуските постоянно ни следват? .... Как да се справим с живота, ако другите ни ходят по нервите? ..... Всичко трябва да се промени, но Как? . . . Без мен! .................. Има ли сигурност в религиозните неща? . . Личен въпрос ли е християнството? .... Кога ще свърши светът? .......... Но Какво печелим от един живот с Бога? Бог - да, но защо Исус? Ви?Кте, един стар пропоВедниК като мен, Който цял ЖиВот е работил в големия град, с течение на годи- ните започба да чуВа Все едни и същи упреци. Един от тях е: "КаК моЖе Бог да допусне тоВа?" Друг гласи: "Каин и АВел бяха братя. Каин уби АВел. А от Къде Каин Взе Жена си?" А един от най-любимите апост- рофи е следният: "Господин пасторе. Вие Винаги гоВорите за Исус. Но тоВа е фанатизъм! Няма ниКаК- Во значение КаКВа религия има чоВеК, Важното е да благогоВее пред Висшето, пред НеВидимото!" ЗВучи убедително, нали? Същото го е Казал Вече и моят ВелиК съотечественик Гьоте (и той е от Франкфурт): ЧуВстВото е ВсичКо. Името е шум и дим." Няма значение дали КазВаме Аллах, Буда, Съдба или Висш Разум. Важното е изобщо да имаме Вяра. И би било фанатично, аКо исКаме да я уточним. ТаКа мислят поне 50% от Вас. нали таКа? Още Виждам пред себе си старата дама. Която ми заяВи: "О, господин пасторе. Вие с Вашите постоянни приКазКи за Исус! Нима сам Исус не КазВа: "В дома на Моя Баща има много Жилища". там за ВсичКи има място!" Приятели мои. тоВа е една много голяма измама! ВеднъЖ бях В Берлин на летище Темпелхоферфелд. Преди да Влезем В самолета. трябВаше още ВеднъЖ да минем през паспортна проВерКа. Пред мен стои един много едър чоВеК, още го Виждам пред себе си: един таКъВ дВуетаЖен, с голямо пътническо одеяло под мишница и забързано подаВа паспорта си на служите- ля. И тогаВа чиноВниКът КазВа: "ПочаКайте! СроКът на Вашия паспорт е изтеКъл." А господинът отгоВаря: "Хайде, не бъдете толКоВа дребнаВ. ВаЖното е, че имам паспорт!" "Не-е." - КазВа чиноВниКът ясно и разбрано - "Важното е да имате Валиден паспорт!" Точно таКа е и с Вярата. Не е ВаЖно дали изобщо имам Вяра, дали имам няКаКВа Вяра. ВсеКи има няКаКВа Вяра. НасКоро един чоВеК ми Каза: "ВярВам, че от един Килограм телешКо месо ще стане хубаВа супа." ТоВа е също Вяра. маКар и по-елементарна, нали разбирате! Не стаба дума да имате Въобще няКаКВа Вяра. СтаВа дума да имате истинската Вяра, Вяра, с Която чоВеК да моЖе да ЖиВее, даЖе Когато настъпи тъмнина. Която да даВа опора и при големи изпитания. Вяра, с Която чоВеК да може и да умре. Часът на смъртта е голямо изпитание з а истинността на нашата Вяра. Има само една истинсКа Вяра, с Която чоВеК може истинсКи да ЖиВее и истинсКи да умре: тоВа е Вярата В Господа Исуса Христа. БоЖия син. Сам Исус Каза: "В дома на Моя Баща има много жилища." Но има само една Врата Към Божиите Жилища. "Аз съм тази Врата. През Мен аКо Влезе няКой. ще бъде спасен." Исус е Вратата! Аз зная: хората не обичат да чуВат тоВа. За Бога моЖе с часоВе да се спори. Едни си Го представят таКа. а други - иначе. Но Исус не моЖе да бъде предмет на спороВе. И аз Ви КазВам: само Вярата В Исус, Божия Син. е спасителна Вяра. Която ще Ви напраВи блажени, и с Която чоВеК моЖе да ЖиВее и да умре! КолКо смешна им се струВа на хората тази Вяра, поКазВа една случКа. на Която и Вие можете спокойно да се посмеете. Та разхождах се аз. преди години, из града Есен. ДВама души стояха на тротоара. очеВидно бяха миньори. Когато минах поКрай тях, единият ме поздраВи и Каза: "Добър ден, г-н пастор!" Обърнах се Към него: "ПознаВаме ли се?" ТогаВа той се засмя и обясни на другия: "ТоВа е пастор Буш. Много порядъ- чен младеЖ!" "Благодаря!" - Казах, а той продължи: "Само че за съжаление е малКо побърКан." Аз трепнах Възмутен: "КаК таКа побърКан?" ТогаВа той отгоВори: "Наистина, пасторът е съВсем приличен младоК, само че Винаги гоВори за Исус." "ЧоВече!" - изВиКах му зарадВан - "СъВсем не съм побърКан! След сто години ще се преселите ВъВ Вечността. ТогаВа ВсичКо ще заВиси от тоВа, дали сте познаВали Исус. От Него ще заВиси дали ще се намерите В ада или на небето. Кажете, познаВате ли Исус?" "Виждаш ли," - обърна се той смеейКи се Към другия - "паК започВа с тоВа." И сега аз исКам паК да започна с тоВа! В Библията има един теКст. Който исКам да спомена още В началото. Той е следният: "Който има Божия Син, той има ЖиВота." Мо)Ке би В училище сте учили за Исус. но Вие не Го притежавате. "Който има БоЖия Син," - чуйте тоВа: "има"! - "той има ЖиВота"- туК и ВъВ Вечността! "Който няма БоЖия Син, няма този жи- Вот." ТоВа са думите на Божието СлоВо! Вие знаете погоВорКата: "Който има, има." Точно тоВа означаВа и този библейски теКст. Аз исКам чисто и просто да Ви придумам - ВъВ Ваша полза! - да приемете Исус и да Му дадете иВота си. Защото без Него тоВа е един ЖалъК, оКаян ЖиВот. А сега исКам да Ви кажа защо Исус е единстВен и е ВсичКо, и защо Вярата В Исус е единствената истин- сКа Вяра. Или позВолете ми по-добре да се изразя съВсем лично: исКам да Ви КаЖа. защо трябВа аз да имам В себе си Исус и да ВярВам В Него. 1. Исус е БоЖието откровение. АКо няКой ми КаЖе: "ВярВам В Бога, но за КаКВо ми е Исус?". тогаВа отгоВарям: "ТоВа са глупости! Бог е неВидим! Без Исус няма да знаем нищо за Него!" Хората могат да си измислят един бог - например Дядо Господ, Който ниКога не изостаВя В беда честния германец, аКо пие само по пет халби бира на ден. Но тоВа не е Бог! Аллах, Буда - тоВа са проекциите на нашите Желания. Но Бог? Без Исус няма да знаем нищо за Бога. Исус е БоЖието отКроВение. Бог дойде при нас В лицето на Исус. ИсКам образно да Ви поясня тоВа: представете си една плътна стена от мъгла. Зад тази стена от мъгла е сКрит Бог. Хората не могат да ЖиВеят без Него. И тогаВа те започВат да Го търсят. Те се опитВат да проникнат В преградата от мъгла. ТоВа е стремежът на религиите. ВсичКи те представляват едно търсене на Бога от хората. И ВсичКи религии притеЖаВат едно общо нещо: те са заблудени в мъглата и не са намерили Бога. Господ е един недостижим Бог. Това го е разбрал един момък. наречен Исая, Който извикал от дъното на душата си: "Господи, ние не можем да дойдем при Тебе. Ах. да би разкъсал тази мъгла и да би дошъл при нас!" И помислете си: Господ е чул този вик! Той е разкъсал мъглата и е дошъл при нас - в лицето на Исус. И Когато ангелите над ВитлеемсКото поле са пеели В хо р: "Днес ви се роди Спасител! ...Слаба на Бога във Висините!" - тогаВа Бог е дошъл при нас. И сега Исус КазВа: "Който е Видял Мене, Видял е Отца (Бога)." Без Исус не бих знаел нищо за Бога. Той е единст- веният, от Когото мога да получа сигурност за Бога. КаК могат няКои да КазВат: "Аз мога да мина и без Исус."?
ВсичКо тоВа дотуК го обясних само наКратКо и
ТрябВа да Ви обясня тоВа. Преди изВестно Време ме интерВюираше един журналист и по Време на разго- Вора той ме запита: "Защо Всъщност изнасяте та- КиВа беседи?" Аз му отгоВорих: "Изнасям ги, защото се страхуВам. че хората ще отидат В ада." Той се усмихна и отгоВори: "Но ад Въобще не същестВуВа." ТогаВа му Казах: "Изчакайте! След сто години ще узнаете Кой има праВо: Вие или Божието СлоВо. Кажете." - запитах го аз - "страхували ли сте се няКога от Бога?" "Не," - отгоВори той - "чоВеК не се страхуВа от милостивия Бог." ТогаВа аз му обясних: "Вие просто не разбирате. Да>Ке и този. Който има само смътна предстаВа за Бога. трябВа да разбере, че няма нищо по-страшно от Него. сВетия и спраВедлиВ Бог, Съдията на нашите грехоВе. Вие гоВорите за милостивия Бог. Библията не КазВа таКа. Библията КазВа по-сКоро: "Страшно е да попадне чоВеК В ръцете на жиВия Бог." Страхували ли сте се няКога от Бога? АКо не. то Вие Въобще не сте започнали да Виждате цялата действителност за сВетия Бог и за Вашия грехоВен жиВот. Но аКо започнете да се страхувате от Бога, тогаВа ще попитате: "КаК мога да устоя пред Него?" ВярВам, че най-голямата глупост на нашето Време е. че чоВеКът Вече не се страхуВа от Божия гняВ. Да, и Когато един народ Вече не Взима насериозно жиВия Бог и НегоВия гняВ за грехоВете ни, тоВа е знаК за ужасно духоВно затъпяВане. Проф. Карл Хайм разКазВаше. КаК при едно сВое пътуВане В Китай посетил и ПеКин. ЗаВели го на една планина. Където на най-ВисоКото място имало олтар. наречен "небесен олтар". Обяснено му било, че В нощта на "помирението", тази планина се изпълВала със стотици хиляди хора, носещи фенери. ТогаВа императорът се изКачВал горе (тогаВа Китай още е бил упраВляВан от императори) и носел помирител- ната клетВа за сВоя народ. И проф. Хайм продължи разКаза си с думите: "Тези езичници са знаели нещо за Божия гняВ и за тоВа, че чоВеКът се нуждае от помирение." А образованият средноеВропеец си мисли, че може да гоВори за "милостивия Бог", Който би бил щаст- лиВ, аКо Види, че хората послушно си плащат църКоВ- ния данъК*. По-добре би било да започнем отноВо да се страхуваме от Бога. Защото ние ВсичКи грешим! Вие не? Разбира се, че да! АКо отноВо се научим да се страхуваме от Бога, тогаВа ще попитаме: "А Къде е спасението от Божия гняВ? Къде е спасението?" И тогаВа ще ни стане ясно: Исус е спасителната БоЖия любоВ! "Бог желае да се спасят ВсичКи". Но Той не може да бъде неспраВедлиВ. В Германия членовете на църковните организации плащат т.н. църковен данък - бел. ред. Той не моЖе да премълчи греха. И затоВа Той ни даде Своя Син - за нашето спасение, за помирение с Него. Елате с мен да посетим Ерусалим. Там, пред града. има един хълм. Виждаме хиляди хора. Над глаВите им се издигат три Кръста. ЧоВеКът на леВия Кръст е Като нас, един грешник. Този Вдясно - също. Но този В средата? Погледнете Го. ЧоВеКа с трънения Венец. Сина на жиВия Бог! "СВята глаВа. ранена от зло безчестие, с презрение Венчана, с КръВ от тръните..." Защо Виси Той там? Този Кръст е Божият олтар, а Исус е Божият агнец. Който носи греха на сВета и ни примиряВа с Бога. Вижте, доКато не намерите Исус, Вие ще останете под БоЖия гняВ дака и да не забелязвате тоВа. дакаи Когато отричате тоВа. И само онзи. Който е дошъл при Исус, е Вече В мир с Бога. "На Него дойде наказанието. доКарВащо нашия мир." ПозВолете ми да използВам един съВсем глупаВ пример: през ПърВата сВетоВна Война бях артиле- рист. Имахме оръдия с предпазни щитоВе. ВеднъЖ бяхме без пехота пред нас. И тогаВа ни нападнаха танКоВе. Куршумите удряха Като град Върху нашите предпазни щитоВе. Но те бяха толКоВа дебели, че ние бяхме В безопасност зад тях. И тогаВа неВолно си помислих: само аКо си подам ръКата изВън предпазния щит и тя ще бъде надупчена, ще бъда загубен. КръВта ми ще изтече В болКи и страдание. Но зад щита съм В безопасност. И ВиЯопе: Исус стана за мен Като онзи щит. Аз зная, без Исус съм изгубен пред Бо>Кия съд. Без Исус нямам мир В душата си, КаКВото и да праВя. Без Исус не мога да умра без смъртен страх. Без Исус ще Витая ВъВ Вечна гибел. Има Вечна гибел, само я изчакайте! Но аКо застана зад ИсусоВия Кръст, съм защитен. Като зад предпазния щит. Там ще зная: Той е моят помирител! Той е моят Спасител! Исус е спасителната Бо>Кия любоВ! Чуйте! "Бог исКа ВсичКи хора да се спасят." ЗатоВа Той даде СВоя Син - за спасението им, за помирението им. Също и за Вашето! И сега не биВа да се успоКояВате, доКато не полу- чите този Бо)Кий мир, доКато не бъдете спасени! Защо ни е Исус? 3. Исус е единственият. Който ще реши най-го- лемия проблем в ЖиВота ни. Знаете ли Кой е най-големият проблем В ЖиВота ни? Ах! По-старите от Вас мислят, естествено, за ?КлъчКата или за бъбреците си или за тоВа, Което В момента ги боли. Големи проблеми! При по-младите проблемът е "момичето" или "момчето". ТаКа че ВсеКи си има сВоите проблеми. ПоВярВайте ми: най-голе- мият проблем на нашия ЖиВот е нашата Вина пред Бога. ДесетКи години бях младоККи пастор. Винаги съм търсил ноВи примери, за да поясня тоВа на младите хора. ИсКам и туК да използВам един от тях. Казах им: представете си, че по природа имам на Врата си една Желязна гриВна. И ВсеКи път. Когато съгреша. Към нея се прибаВя по една халКа от Верига. Имам няКаКВа нечиста мисъл - една халКа; груб съм с майКа си - ноВа халКа; гоВорил съм лошо за другите - халКа. Един ден не съм се молил. Като че ли Бог не същестВуВа - една халКа; нечестност. лъ>Ка - ноВа халКа. Помислете си сега КолКо дълга ще е тази Верига. Която ще Влачим след себе си. Разбирате ли - Веригата на греха! ТаКа реална е Вината ни пред Бога да?Ке и Когато не Виждаме тази Верига. Тя е и страшно дълга. И ние я Влачим подире си. Често се питам защо хората не могат да бъдат истинсКи радостни и щастлиВи. ЖиВотът им е доста добър, но щастлиВи ли са? Те не могат да бъдат щастлиВи. Не могат, защото мъКнат със себе си Веригата на греха. И ниКаКъВ сВещениК, пастор или ангел не мо>Ке да ги осВободи от нея. И Бог също не моЖе да я махне, защото той е спраВедлиб. "КаКВото посее чоВек. тоВа ще и да поЖъне." Но паК тук е Исус! Той е единственият. Който мо>ке да се спраВи с най-големия проблем В ЖиВота ни. Той е умрял заради моята Вина. Той я е платил със СВоя ЖиВот. ЗатоВа Той моЖе да снеме от нас Веригата на греха. Той е единственият. Който моЖе да напраВи тоВа! От опит мога да Ви КаЖа: тоВа е освобождение - да зная. че имам прошение на грехоВете си. ТоВа е най-голямото освобождение В ЖиВота, особено преди смъртта. Вие. по-Възрастните, умирате, имайки про- шение на грехоВете. Или пък отиВате ВъВ Вечността и трябВа да Вземете със себе си ВсичКите си грехоВе! УЖасно! ПознаВам хора. Които през целия си ЖиВот си казВат: "Аз съм добър. Аз съм праВеден." После уми- рат, без да протегнат ръКа за прошКа, и отКриВат. че Корабът на ЖиВота продълЖаВа да ВърВи В тъмно- то течение на Вечността - Към Бога. Не са могли нищо да Вземат със себе си: ни КъщичКа. ни банКоВа сметКа. ни спестоВна КниЖКа - само грехоВете си. ТаКа чоВеК застаВа пред Бога. ЗлоВещо! Но таКаВа е смъртта на хората. И аКо и Вие КаЖете - "таКа умират ВсичКи", значи и Вие ще умрете таКа! Но Вие не трябВа да умирате таКа! Исус даВа прошение на грехоВете! ТоВа наистина е най-голямото осВобоЖ- дение, Което същестВуВа. Аз бях 1в-годишен младеЖ, Когато отКрих КаКВо е тоВа прошение на грехоВете. Веригата падна! Една песен КазВа: <ГрехоВете са простени! ЖиВотВоряща дума за изстрадала душа, дума - името Исус." ПоЖелаВам Ви да изЖиВеете и Вие тоВа! Идете при Исус! Днес! Той Ви чаКа! КаЖете Му: "Господи, ЖиВо- тът ми е изцяло съсипан и пълен с Вина. Аз Винаги съм премълчавал тоВа и си мислех, че съм бил добър. Сега го слагам пред Теб. Сега исКам да ВярВам, че ТВоята КръВ заличаВа моята Вина." ТоВа е нещо прек- расно - прошКа на грехоВете! През седемнадесетото столетие В Англия ЖиВял един чоВеК на име ДЖон Бънян. Този Бънян дълги години бил затВорниК заради Вярата си. ТаКоВа нещо е имало през ВсичКи Времена. ЗатВорите. КаКто и БоЖието СлоВо, са най-стабилните неща. Които при- теЖаВа чоВечестВото. И там. В затВора. този Бънян написал една чудна Книга. Която е аКтуална и В днешно Време. Той описВа ЖиВота на един християнин Като пътешествие. Книгата започВа горе долу таКа: един чоВеК ЖиВее В града "СВят". ИзВеднъЖ той загубВа сВоя Вътрешен мир. "Нещо при мен не е КаКто трябВа. Нямам мир. нещастен съм. ТрябВа да се махна оттуК." Той гоВори с Жена си. Тя му КазВа: "Ти си нерВен. нуЖдаеш се от почиВКа." Но и тоВа не му помага. Неспокойствието му остаВа. Един ден той решаВа: "Нищо не помага. трябВа да изляза от този град." И избягВа оттам. ВърВейКи по пътя. забелязВа. че Върху гърба си има няКаКъВ тоВар, нещо Като гърбица. ИсКа да се отърВе от него, но не моЖе. КолКото поВече ВърВи, толКоВа поВече чуВстВа тоВара. А преди тоВа не е знаел, че има тоВар. тоВа е било нормално за него. И КолКото поВече се отдалечава от града "СВят". толКоВа по-голям стаВа тоВарът. НаКрая Вече той едВа се дВиЖи. ПътеКата се Вие В планината и той с усилие се Катери нагоре. ПоВече не моЖе да ВърВи с тази теЖест. Зад един заВой пред него се изпречВа Кръст. Почти В безсъзнание, той се смъКВа пред Кръста и дърЖейКи се за него поВдига поглед нагоре. В същия момент усеща КаК тоВарът се отмахВа от гърба му и шумно полита В пропастта под него. Една чудна Картина за тоВа, Което чоВеК преЖиВяВа при Кръста на Исус Христос. "Исус е БоЖий агнец. Спасител мой и Цар. Възлагам аз греха си - проклетия тоВар. О. КаК Той съЖаляВа бедна ми душа и ме осВобоЖдаВа от грях и от смъртта! Исус е БоЯош агнец, за нас бе Той разпнат. послушно Той понесе греха на целий свят. О. чудна БоЖия милост: умрял е Той за мен! Безгрешният - осъден, а грешникът - спасен." Прошение на грехобете: Спасителят е платил за мен. Моята Верига на Вината е отмахната от мен. Аз съм отърВан от тоВара си. ТоВа само Исус мо>Ке да го подари: прошение на грехоВете! Защо ни е Исус? ТрябВа да Ви КаЖа още нещо. поради което ВярВам В Исус: 4. Исус е добрият Пастир. ВсичКи Вие Вече сте изпитали В ЖиВота си колко безкрайно самотен мо>Ке да бъде чоВек и КолКо празен е Все паК ЖиВотът. ИзВеднъЖ чуВстВате: "Нещо ми липсВа! Но какВо?" Аз исКам да Ви го КаЖа: липсВа Ви ЖиВият Спасител! ТоКу-що Ви разказах, че Исус е умрял на тръста, за да плати нашата Вина. Забележете израза: "На Него дойде наказанието. доКарВащо нашия мир." И тогаВа Го полагат В гроб, В един свален гроб. ОтърКулВат теЖКа сКална плоча отпред. И за сигурност римският наместник запечатВа гроба и постаВя страда - рим- сКи легионери. ПредстаВям си тези забележителни момчета пред гроба - момчета. Водили битКи по ВсичКи Краища на земята: В Галия (днешна Франция), В Германия, В Азия и АфриКа. Мъ>Ке. поКрити с белези. Та значи, на третия ден. В сутрешния здрач, те стоят там с щит В едната ръКа. с Копие В другата и шлем на глаВата. Един римсКи легионер пази! На него мо)Ке да се разчита. И изВеднъЖ стаВа сВетло Като ден. Библията разКазВа: "И ангел от небето отВали Камъ- Ка." - и Исус излиза от гроба! ТоВа е толКоВа порази- телно. че тия Военни мъЖе падат В несВяст. НяКолКо часа по-Късно Исус среща едно бедно момиче. Библи- ята разКазВа, че В нея имало седем бяса. Които Исус бил изгонил. ТоВа момиче плаче. ТогаВа Исус прибли- ЖаВа Към нея. А момичето не припада, напротив - радВа се. Когато познаВа Възкръсналия Господ Исус и КазВа: "Учителю!" Тя е утешена, защото знае: "Исус. добрият пастир е ЖиВ и е при мен!" Та Виждате ли защо исКам да имам Исус: аз имам нуЖда от няКого. чиято ръКа да мога да дърЖа! ЖиВотът ме е блъсКал В тъмни дълбочини. Бил съм затВарян заради Вярата си В нацистКи затВори. Има- ше часоВе. В Които мислех: "Още една стъпКа и тъмното царстВо на безумието започВа, отКъдето Вече Връщане назад няма". И тогаВа идВаше Исус! И ВсичКо се опраВжие! Само таКа мога да Ви го засВи- детелстВам. В затВора преЖиВях една Вечер. Когато напраВо пъКълът се беше разВихрил. С един транзитен тран- спорт бяха доКарали хора. Които трябВаше да бъдат настанени В Концентрационен лагер, хора. Които Вече нямаха ниКаКВа надежда. Една част бяха Криминални, друга - неВинни хора. еВреи. Тази съботна Вечер ги бе обхВанало отчаяние. И тогаВа ВсичКо Като че се ВзриВи. ТоВа не моЖете да си го представите. Една сграда с много Килии, пълни с отчаяние. Където ВсичКо Крещи и блъсКа по стени и Врати. Пазачите се нерВи- раха и започнаха да стрелят с пистолети В таВана, търчаха насам-натам и пребиВаха хора. А аз стоя В Килията си и мисля: "ТаКа ще бъде В пъКъла." ТоВа е трудно да се опише. И В тоВа положение изВеднъЖ ми хрумВа: "Исус! Та Той е туК!" И тогаВа Казах тихо. съВсем тихо В Килията си: "Исусе. Исусе. Исусе!!!" След три минути настана тишина. Разбирате ли: аз Го поВиКах, и ниКой чоВеК не моЖеше да чуе тоВа. само Той - и демоните трябВаше да избягат! И тогаВа с ВсичКи сили запях на глас - нещо. Което беше строго забранено: "Исусе, моя радост, моя сърдечна почиВКа, моя Красота! КолКо е тъ>Кно сърцето ми и КаК ЖадуВам за Теб!" И ВсичКи затворници чуВаха тази песен. Пазачите не Казаха нито дума. "Бурите ще си бушуВат и сВетът ще се тресе, но. Исусе, Ти стоиш до мен." Приятели мои, там почуВстВах КаКВо значи да имаш ЖиВ Спасител! ВсичКи ние ще трябба един ден - тоВа го казах Вече - да минем през едно голямо изпитание, през неВолята на смъртта. ВеднъЖ няКой ми подхВърли: "Вие. пас- торите, Все плашите хората със смъртта!" А аз му отгоВорих: "С тоВа няма защо да ги плашим, от нея и без тоВа Всички се страхуваме!" И е прекрасно там. при смъртта, да имам праВо да дърЖа ръКата на добрия Пастир! КазВат ми, и тоВа е Вярно: "днешният чоВек има по-малко страх от смъртта, отКолКото от ЖиВота. ЖиВотът е угасен, по-лош от смъртта." Да, и тоВа го има. приятели: прекрасно е В таКъВ ЖиВот да имаш Спасител! ТрябВа да Ви разКаЖа още една история. Която често съм разКазВал. Тя е невероятна, но истинска. В Есен се запознах с един индустриалец, един таКъВ с приповдигнато настроение, знаете: "Г-н пасторе, мило е, че занимавате децата с доброто. Ето Ви една банкнота от сто марКи за Вашата работа." А аз му КазВам: "Добре, а що се отнася лично до Вас?" "Не, не, г-н пасторе, знаете ли, аз имам друг мироглед..." Разбирате ли - добър чоВеК, но толКоВа далеч от Бога, КолКото Луната от Сириус. Един ден имах ВенчаВКа. ТоВа често е малКо тъЖно В огромната празна църКВа. Та идВат младоженците с още оКоло десет души. Стоят Като изгубени В грамадната църКВа. И моят познат от индустрията беше Кум! Съжалих го. бедния чоВеК: с много елегантен фраК. с цилиндър В ръКа. Той не знаеше КаК да се дърЖи В църКВата. Личеше си. че се пита: "ТрябВа ли сега да Коленича? Сега да се прекръстя ли? Или КаКВо е праВилно сега?" Та аз му помогнах малКо, Взех му цилиндъра и го остаВих настрана. След тоВа беше изпята една песен. Разбира се. той нямаше и понятие, но също пееше. МоЖете ли да си представите този господин? Един мъЖ. Който таКа добре прилягаше на днешния сВят! И тогаВа се случи нещо необиКноВено: булКата беше помощничка В детсКото богослужение и оКоло тридесет малКи момиченца запяха от галерията. Със сладКите си гласчета пееха най-простичката детсКа песничКа, Ко- ято моЖе би знаеха: <Ти Като оВчар Води ни на зелени пасища. Вечер неЖно прибери ни В ТВойте обиталища. О Исусе, о Исусе, ний сме ТВои агънца." ТогаВа си помислих: "КаКВо стаВа с този чоВеК? Разболя ли се?" Той се отпусна и. потръпВайКи, прих- лупи с ръце лицето си. КазВам си: "Нещо му стана! ТрябВа да изВиКам леКар!" И тогаВа забелязах: чоВеКът плачеше без ниКаКВи задръЖКи. "Ти си нам Водител драгий, пътят е на Теб познат. ТВоят Жезъл ще ни Води, със любоВ си Ти богат."- пееха, а той. големият индустриалец, стоеше и плачеше! ИзВеднъЖ разбрах. КаКВо се бе случило В празната църКВа. На чоВеКа му бе станало ясно: "Дечицата имат нещо. Което аз нямам - един добър Пастир. А аз съм един самотен, изгубен чоВеК." Вие. мъЖе. и Вие. Жени. не моЖете да постигнете В ЖиВота си нищо по-голямо от тоВа. да КаЖете Като тези малКи дечица: "РадВам се, че съм от стадото на Исус Христос и че имам един добър Пастир." Не моЖете да постигнете поВече! Погрижете се да моЖете да КаЖете тоВа! Защо ни е Исус? НаКрая исКам да Ви КаЖа и тоВа: 5. Исус е Господарят на Живота. Преди години преКарах отпуската си с младеЖи В Бохемия. След Като момчетата бяха заминали, тряб- Ваше да почаКам още един ден. за да ме Вземат с Кола. ПреКарах нощта В един стар лоВен замъК. Който бе принадлежал на няКаКъВ Княз. Сега там ЖиВееше един лесничей. Къщата бе наполовина срутена. Нямаше елеКтричестВо. Имаше обаче една грамадна ВсеКид- неВна с отКрита Камина. Където гореше малъК огън. Дадоха ми една газена лампа и ми пожелаха "леКа нощ". Набън бушубаше буря. Дъждът плющеше през Клоните на елите, Които обграждаха замъКа. Знаете ли. тоВа беше едно място, Където моЖе да се преЖиВее исто- рия с разбойници. По изключение нямах нищо за четене при себе си. Намерих над Камината една бро- щурКа и се зачетох на светлината на газената лампа. ТаКоВа у>Касно нещо не бях чел дотогаВа. В тази брошурКа един леКар бе излял целия си яд срещу смъртта. На цели страници пишеше горе-долу след- ното: "О смърт, ти си Враг на чоВечестВото! Цяла седмица се борих да спася един чоВешКи >КиВот и тъКмо Когато мислех, че най-лошото Вече е минало. ти се надигаш, злорадо ухилена, зад леглото и посягаш - значи ВсичКо е било напразно. Аз мога да леКуВам хората, но зная. че тоВа е напразно - ти идВаш с Костеливата си ръКа. О. ти измамнице. ти смърт, ти Враг!" - по цели страници само омраза срещу смърт- та. И тогаВа дойде отчаяното: "Ти смърт, ти си точКа. не. ти си удивителен знаК!" - и той продълЖа- Ваше буКВално таКа: "О, проклета, де да беше Все паК удивителен знаК! Но Когато и да те погледна, ти се преВръщаш ВъВ Въпросителна. И аз се питам: смърт- та Край ли е или не е Край? КаКВо идВа след нея? Смърт. ти подла Въпросителна!" ТоВа е то. И аз мога да Ви Ка)Ка. че със смъртта не ВсичКо е сВършено! Исус, Който знае тоВа, КазВа: "ШироК е пътят. Който Води Към погибел и тесен е пътят. Който Води Към ЖиВота." ТуК обаче се хВърля Жребият! И аз се радВам, че имам един Спасител, Който даВа ЖиВот туК. Който Сам е ЖиВотът и Който Води Към ЖиВота. За тоВа и таКа обичам да благоВестВам за Него. ВиЖте, през ПърВата сВетоВна Война бях седмици наред при Вердюн. Където бушуВаше голяма битКа. МеЖду позициите трупоВете леЖаха един Върху друг. Цял ЖиВот не мога да се отърВа от тази сладниКаВа миризма на трупоВе. И Винаги, Когато Видя паметник с надпис "Те паднаха за Отечеството", чуВстВам миризмата от Вердюн, миризмата на трупоВе. И Когато си помисля: "след сто години ние Вече няма да сме туК". паК ме лъхВа този отвратителен полъх на смъртта. Не го ли усещате и Вие? И В този сВят на мъртВи има Един. Който е Възкръснал от мъртВите. И Той КазВа - помислете си само! - "Аз >КиВея и Вие трябВа също да Жи Веете!". <ВярВайте В Мен!", "Елате при Мен!". "Обърнете се Към Мен!", "Станете Моя собственост!". "Аз ще Ви Водя Към ЖиВота!" Не е ли чудесно тоВа? КаК моЖе чоВеК Въобще да ЖиВее В този сВят на смъртта без Спасителя. Който Сам е ЖиВот и Води Към Вечния ЖиВот! Тия дни прочетох едно писмо. Което професор Карл Хайм беше публиКуВал. ТоВа бе писмото на един ВойниК. християнин, загинал през Втората сВетоВна Война В Русия. В писмото се КазВа следното: "ТуК е уЖасно! Когато руснаците стрелят със сВоя "сталин- сКи орган", сред нас настаВа паниКа. Ами студът! И снегът! УЖас! Но аз не се страхуВам. АКо загина, тоВа би било чудесно: тогаВа ще съм напраВил КрачКа В слаВата. ТогаВа ще млъКне бурята и ще Видя Господа лице В лице. и НегоВият блясъК ще ме оКръЖи. Нямам нищо протиВ да загина туК." НасКоро след тоВа той паднал. Когато четях писмото, не моЖех да не си помисля: "КаКВо нещо е тоВа - един млад чоВеК да няма Вече страх от смъртта, защото познаВа Христа!" Да. Исус е Господарят на ЖиВота! И Той даВа на СВоите Си сигурна надеЖда за Вечния ЖиВот! В "Деня на църКВата" В Лайпциг имаше прием В общината. Събрали се бяха първенците на Властта и църКоВните пърВенци. ДърЖаха се речи - КолКото се моЖе по-неутрални, за да не се настъпват Взаимно по мазолите. Хайнрих Гизен, тогавашният генерален сеКретар на Германската ЕВангелсКа ЦърКВа. произне- се заключителното слоВо. Няма да забраВя КаК той стана и Каза: "Вие ни питате, господа, що за хора сме. ИсКам само с няКолКо думи да Ви отгоВоря: ние сме хора. Които се молят таКа: "Мили БоЖе. напраВи ме праВеден, за да мога да отида на небето." И след тоВа си седна. Видях как хората се стъписаха пред тази мисъл. По Време на тридесетгодишната Война Паул Гер- хард е написал следното стихотворение: "ЖиВота си ВъВ тоя сВят Все няКаК ще прекарам. но В тази шатра на смъртта не искам да остаВам. В небе да стигна - след Христа. сърцето ми реши, Където моят Бог - Баща безкрай ще ме теши." Желая също и на Вас таКа да можете да преминете през този сВят. Защо ни е Исус? Всичко заВиси от тоВа, дали Го познаВате! За какво ^ивея? ЧоВеК си задаВа Въпроса: "За КаКВо ЖиВея?" Или: "Защо съм дошъл на този сВят?" Или: "КаКъВ е смисълът на моя ЖиВот?" Един ден В Есен ми телефонира един индустриалец, силно разтреВо^ен, и ми казВа: "Г-н пастор, елате Веднага!" ОтиВам Веднага. Той ме посреща с думите: "Моят син се застреля!" Аз познаВах момчето. Беше студент. Имаше Всичко. Което можеше да си пожелае. Беше здраВ. КрасаВец. млад и богат. ОтдаВна имаше и собстВена Кола. Не беше замесен В ниКаКВи глупости. И този млад чоВеК си беше пуснал един Куршум В устата! В писмото. Което бе остаВил, пишеше само: "Не ВиЖдам КаКъВ смисъл има да продълЖаВам да ЖиВея. ЗатоВа слагам Край. Моят ЖиВот е безсмис- лен!" Потресаващо! ВиЖте сега. Въпросът за смисъла на нашия ЖиВот е невероятно ВаЖен! И той е таКа ВаЖен, защото имаме само един ЖиВот! Замисляли ли сте се няКога КаКВо означаВа тоВа. че имаме един-единстВен Жи- Вот? Когато ходех на училище, не бях много силен по математика. Учителят ми просто не прояВяВаше ниКаКВо разбиране Към моите решения. И Когато си решаВах задачите за домашно, той понякога, с пълно неразбиране на моята дарба за необичайни решения. надрасКВаше цялата ми тетрадКа с черВено мастило. ТоВа беше грозна Картина. Когато една таКаВа тет- радКа беше Вече добре надраскана, аз често я хВърлях даЖе и да не беше напълно изписана и си КупуВах ноВа, хубаВичКа и чиста. ТогаВа моЖех да започна отначало и съВсем начисто. Де да можеше чоВеК таКа да напраВи и с >КиВота! ПоВярВайте ми, В момента на смъртта милиони хора ще си помислят: "Ах, КаК бих Желал да мога още ВеднъЖ да започна отначало. ТогаВа бих напраВил ВсичКо по друг начин!" ЧоВеК моЖе да си Купи ноВа тетрадка и В нея да започне още ВеднъЖ отначало, но ЖиВота си - не моЖе. Ние имаме само един-единстВен ЖиВот! КолКо ужасно е да сме го пропиляли, да не сме го изЖиВели прабилно! Имаме само един-единстбен ЖиВот! АКо той е проигран, тогаба той е проигран за Вечността! ТоВа именно придаВа на думите, Които исКам да Ви КаЖа, необикновена сериозност. Тази сутрин поКрай хотела. В Който бях отседнал. премина голямо стадо КраВи. И тъй Като точно тогаВа се подготВях за беседата, помислих си: "КолКо щастлиВи са тези КраВи. те няма нуЖда да се замис- лят над Въпроса защо са на този сВят. При тях положението е ясно: трябВа да даВат мляКо и наКрая да се преВърнат В гоВеЖдо месо." Вие разбирате - ЖиВотното няма ну>Кда да се замисля за смисъла на ЖиВота. ТуК чоВеКът се различаВа от ЖиВотното. Трагичното е, че има много хора. Които ЖиВеят и наКрая умират без няКога да са се запитали: "Защо В същност ЖиВея?" Те не се различават от ЖиВотните. Виждате, че границата меЖду чоВеКа и ЖиВотното е много тънКа. ТоВа. Което праВи чоВеКа чоВеК, е тоВа. че той се запитВа: "Защо съм на този сВят? Защо съм чоВеК? За КаКВо ЖиВея?" 1. Повърхностните и прибързани отговори. Приятели мои. има страшно много повърхностни и прибързани отгоВори на Въпроса "За КаКВо ЖиВея?" ВеднъЖ. преди много години, получих ВсичКи тези повърхностни и прибързани отгоВори наКуп. Беше през 193в година, значи по Времето на Хитлер. Сту- денти от Мюнстер ме бяха помолили да гоВоря пред тях на тема: "КаКъВ е смисълът на моя ЖиВот?" и Веднага ми заяВиха. че не Желаят да слушат доКлад. а да погоВорят с мен на тази тема. "Добре." - Казах аз - "неКа започнем: КаКъВ е смисълът на моя ЖиВот? За КаКВо ЖиВея?" Тъй Като разгоВорът. КаКто Казах, се Водеше по Времето на хитлероВия райх. Веднага, разбира се. стана един и заяВи: "Аз съм туК заради моя народ. ТоВа е Като лист и дърВо. Отделният лист не озна- чаВа нищо. дърВото е ВсичКо. Аз съм туК заради моя народ!" На тоВа аз отгоВорих: "Добре, но за КаКВо е дърВото? За КаКВо е народът?" Настана тишина. Той също не знаеше тоВа. Разбирате ли: с тоВа не бе даден отгоВор на поставения Въпрос. Той само бе изместен. ТогаВа им Казах: "Мили хора, не биВа да даВате отгоВори. при Които Въпросът да се изместВа." "И тъй, КаКъВ е смисълът на моя ЖиВот? Защо ЖиВея?" - запитах отноВо. ТогаВа друг заяВи: "Аз съм на този сВят. за да изпълнявам дълга си!" "ЧоВече," - Казах му - "та точно тоВа е Въпросът! КаКъВ е моят дълг? Аз считам за сВой дълг да Ви пропоВядВам БоЖието СлоВо. Матилда Лудендорф счита за сВой дълг да отрича Бога. КаКВо тогаВа е дълг?" ВеднъЖ един ВисоКопостаВен чиноВниК ми Каза: "Г-н пастор. поверително Ви КазВам. че по цял ден подписВам документи, но даЖе и ВсичКите да изгорят, сВетът паК ще продължи да същестВуВа. Аз страдам от тоВа, че В действителност Върша безсмислена работа." КаКВо означаВа дългът? Хиляди есесоВци по Време на Третия райх избиха стотици хиляди хора. И Когато ги изпраВят пред съда, те тВърдят: "Ние изпълняВах- ме нашия дълг. ТоВа ни беше заповядано." ВярВате ли. че дългът на един чоВеК е да убиВа други хора? Аз не мога да поВярВам В тоВа. И таКа, Казах на студенти- те: "Точно тоВа е и Вицът - КаКВо е мой дълг? Кой моЖе да ми КаЖе тоВа? Ето че паК блокирахме." Сега Вече младите хора се замислиха поВече. ТогаВа един стана и заяВи гордо: "Аз произлизам от стар благородничесКи род. Мога да проследя предците си до 1в поколения назад. Едно голямо родословно дърВо! Не е ли съдържанието и задачата на ЖиВота ми да продълЖа достойно тази поредица?" На тоВа моЖах да отгоВоря само таКа: "ЧоВече! АКо не се знае за КаКВо са ЖиВели тия 1в поколения. тогаВа не си струВа Към тях да се прибаВи и едно 17-то!" Разбирате ли: има толКоВа много повърхностни и прибързани отгоВори. У нас по Вестниците често могат да се Видят неКролози с един уЖасен теКст: "Само труд беше тВоят ЖиВот. Ти не помисли ниКога за себе си, стремеше се само да работиш за близКите си и тоВа бе най-Висшият ти дълг." Срещали ли сте го и Вие? ВсеКи път. Когато го чета, ми се Вдига КръВното. Мисля си: "Та тоВа е невролог за един кон!" Не е ли таКа? Един Кон трябВа да работи. Но аз не ВярВам, че един чоВеК идВа на този сВят само за да постига нещо. ТоВа би било >КалКо. АКо само В тоВа е смисълът на нашия АиВот. то по-добре би било, Когато станем на 10 години да се самоубиваме. "Само труд беше тВоят ЖиВот..." Та тоВа е отчайващо! Не. тоВа също не е смисълът на нашия ЖиВот. ТогаВа един от студентите ми заяВи: "ВиЖте. аз исКам да стана леКар. И аКо мога да спасяВам чоВешКи >КиВот. тоВа не е ли един Краси В смисъл на ЖиВота?" ТогаВа аз му отВърнах: "Добре. Но аКо не знаете за КаКВо >КиВее чоВеКът, няма ниКаКъВ смисъл да му спасяВате ЖиВота. По добре му напраВете една ин- )КеКция, за да умре." Моля. разберете ме праВилно: недейте да разправяте. че съм Казал, че на хората трябВа да се праВи ин?КеКция за умъртВяВане. Аз имах предВид следното: тоВа Все паК не е окончателният отгоВор на нашия Въпрос за смисъла на )КиВота. Изтръпнах, Като си помислих - та тоВа бяха сту- денти! Дори и образованият чоВеК В днешно Време )КиВее. без да знае защо изобщо е на този сВят. Мога ли, ме>Кду другото, да отбележа също, че мо>Ке би малКо ще се ядосате на начина, по Който Ви гоВоря? Аз мога да употребявам и разни засуКани изречения с много чу)Кди думи, но тогаВа сигурно след полоВин час ще сте заспали. И тъй Като аз ужасно се страхуВам от тоВа, по-добре е да гоВоря таКа. КаКто хората си гоВорят на улицата. Ясно ли е? Благодаря! Ви>Кте сега, след Като чоВеК премисли ВсичКо тоВа. Което само набелязах, ще дойде и отгоВорът, Който получих тогаВа и от студентите В Мюнстер: "Жи- Вотът Въобще няма ниКаКъВ дълбоК смисъл. ТоВа. че съм роден, е чиста случайност. Зад този фаКт не стои ниКаКВа цел. И затоВа най-добре е да праВим едно: да се наслаждаваме КолКото се моЖе поВече на >КиВота." Мо>Ке би най-голямата съблазън. Която чо- ВеК мо?Ке да срещне е. аКо Внезапно му дойде на ум: ..Моят >КиВот е безсмислен. Той няма ниКаКВа цел. АКо родителите ми не се бяха оженили, аз нямаше да бъда заченат и роден. Чиста случайност е. че съм туК. ЖиВотът ми по принцип е напълно безсмислен." Този, Който има труден >КиВот. В таКъВ момент е много близо до самоубийството. "Защо трябВа да продъл- )КаВам още да >КиВея? АКо ВсичКо е случайно и безс- мислено, по-добре е да се сло)Ки Край!" Знаете ли, че броят на самоубийствата В Германия е по-голям от този на загиналите В пътно-транспортни произшес- тВия? Знаете ли. че оКоло 50% от самоубийците са млади хора. под 30 години? ТоВа е угасяващата де- монстрация на нашето Време - ние не Виждаме Вече смисъл В ЖиВота! Често съм гоВорил с хора. Които ми заяВяВаха: "ЖиВотът е безсмислен и аз ще го захВърля - или В наслаЖдения и удоВолстВия или ще се самоубия." ТогаВа съм запитВал: "Но аКо той Все паК има няКаКъВ смисъл? АКо Все паК има смисъл, а Вие ЖиВеете. таКа, Като че няма? КаК бихте застанали В Края му?" В Библията има един теКст, Който дълбоКо засяга ВсеКи. Той е следният: "На чоВеКа е определено ВеднъЖ да умре, а после - Бо>Кий съд." ВиЖте, трябВа да се знае този теКст, за да се запитаме съВсем сериозно: "За КаКВо >КиВея аз?" Та КаК ще умрем и КаК ще се яВим пред БоЖия съд, аКо сме пропуснали смисъла на >КиВо- та си! Ясен ли е Въпросът? ТогаВа минаВам КрачКа напред. 2. Кой моЖе да даде отгоЗор? Кой на сВета мо>Ке да отгоВори на Въпроса: "Защо ЖиВея?" Кой? ЦърКВата? Не! Пасторът? Не! Та той е В същото положение Като Вас. Професорите? фило- софите? И те не могат да ни дадат отгоВор на Въпроса "защо ?КиВея". Само един-единстВен мо>Ке да ни Ка>Ке за КаКВо >КиВеем, а именно Онзи, Който ни е призоВал В ЖиВота, Който ни е създал - Бог! ПозВолете ми да използВам един съВсем глупаВ пример: Един ден Влизам В едно Жилище. Там седи един примерен младей и работи нещо с )Кици и лампички. Питам го: "ЧоВече. какВа адска машина строиш тук? КакВо ще бъде тоВа?" Той ми обясняВа Всичко, но трябВа да призная, че нищо не разбирам. И тогаВа си мисля: "НиКой не мо>Ке да се сети какВо ще бъде тоВа и само този, който го праВи. моЖе да Ка)Ке КаКВо ще стане и за какВо ще слуЖи." ТаКа е и с нашия >КиВот: само Онзи, Който ни е създал. мо?Ке да Ка?Ке за КаКВо ни е създал! ТоВа означаВа. че на Въпроса "За КаКВо >киВея?" мо>Кем да получим отгоВор само чрез откроВение. Бог трябВа да ни го ка>ке! Ако аз В момента не чета Библията. то чрез този Въпрос би трябВало да стигна до нея. Не бих могъл да издържам поВече, аКо не знаех за КаКВо съм на този проКлет сВят. Изразът "проклет сВят" много силен ли Ви се струВа? Този израз е от Библи- ята. Ако прекарате полоВин година заедно с някой пастор от големия град. тогаВа ще знаете какВо искам да Ка)Ка: над този сВят тегне едно ужасно проклятие и аз не бих издържал да )КиВея В него, аКо не получех чрез откроВение БоЖия отгоВор. В Библията Бог отгоВаря на Въпроса за смисъла на )КиВота. И тоВа поКазВа КолКо страшно Ва>Кна е за нас Библията. ПознаВам хора, които малко припов- дигнато КазВат: "Ние пък не четем Библията!" На тоВа мога само да отгоВоря: "Мога да Ви доКа?Ка, че Вие досега не сте се замисляли над Въпроса "За КаКВо )КиВея?" Но глупостта е много широко разпростране- на болест и ако от нея се изпитВаха болКи, сВетът щеше да е изпълнен с Вопли. ИсКам да Ви предам отгоВора на Библията само с едно изречение: Бог ни създаде, за да станем НегоВи деца! КаКто един баща се радВа синът му да прилича на него, така и Бог създаде чоВеКа "по СВое подобие". Бог исКа да станем НегоВи деца, Които гоВорят с Него и с Които Той гоВори, Които Го обичат и Които Той обича. Вие Всъщност молите ли се? КолКо огорчен би бил един баща. аКо негоВото дете с години не гоВори с него! А един чоВеК, Който не се моли, не гоВори със сВоя Небесен Баща! Ви)Кте сега. Бог исКа ние да сме НегоВи деца. Които гоВорят с Него. Които Той обича и Които Го обичат. За тоВа сме на този сВят! Моля да ме разберете праВилно: аз не гоВоря за ЦърКВата, за религията и за ВсичКо Възможно, а гоВоря за ?КиВия Бог. Той Ви е създал, за да бъдете НегоВи деца! Вие таКиВа ли сте? Сега трябВа да мина една стъпКа по-нататъК: ние трябВа да бъдем Бо)Кии деца, но по природа не сме. В началото на Библията се КазВа: "Бог създаде чоВеКа по СВой образ." И след тоВа Библията съобщаВа за една угасна Катастрофа. ЧоВеКът бе създаден В пълна сВобода и той се реши протиВ Бога! Той яде от забранения плод, а тоВа означаваше: "Аз исКам да съм самостоятелен! Аз мога да >КиВея без Бога!" Разбира- те ли - Адам ниКога не се е съмняВал, че Бог същес- тВуВа. но той се осВободи от Него: "Аз ще си ЖиВея моя ЖиВот по собстВен сценарий!" В тази ВръзКа трябВа да Ви разКа>Ка една случКа: насКоро един чоВеК на улицата ме запита: "Пастор Буш, Вие постоянно гоВорите за Бога. Аз обаче не Го Ви>Кдам. Кадете ми, моля Ви, КаК да намеря Бога?" ОтгоВорих му: "Слушайте добре! Представете си, че имам машина на Времето, с помощта на Която мога да се дВи?Ка с хилядолетия напред и назад. Например стигам до началото на чоВечестВото. Една Вечер се разхождам В райсКата градина. Нали знаете истори- ята за грехопадението? И таКа, зад един храст сре- щам Адам, пърВия чоВеК. "Добър Вечер, Адаме!" - поздраВяВам го аз. "Добър Вечер, пастор Буш" - отгоВаря той. "УчудВаш ли се. че ме Ви>Кдаш туК?" - питам аз и му обясняВам: "Поради недогле>Кдане при разместването на Кулисите на сВетоВния театър аз попаднах туК, В райсКата градина." "Да," - КазВа той - "а защо си толКоВа замислен?" ТогаВа отгоВарям на Адам: "Знаеш ли, точно мисля по един Въпрос, Който ми зададе един чоВеК. а именно: КаК мога да намеря Бога?" Като се засмиба Високо. Адам ми обясняВа: "Но тоВа не е проблемът. КаК да намеря Бога! Та Той е туК! Бъди честен, пастор Буш, Вас Ви интересуВа поВече. КаК да се освободите от Него. ТоВа е труд- ното. да се осВободи чоВеК от Него!" ПраВ ли е Адам? Бог е туК! Ние моЖем да Го намерим! Но чоВеК не моЖе да се отърВе от Него! Когато разглеждам духоВната история от последни- те 300 години, си мисля: КаКВо ли не сме праВили. за да се отърВем от Бога! Но не сме се отърВали. Приятели мои. Вие Всички ВярВате. че Бог същестВу- Ва, но не Му принадлежите. Вие праВите, както праВят поВечето хора - замразявате Въпроса за Бога. ЧоВек не Го отрича, но и не Му принадлежи. ЧоВек не е Враг на Бога, но не е и приятел на Бога. И таКа чоВеКът остаВя неразрешен най-големия проблем на сВоя ЖиВот. В една сВоя Книга един шВейцарсКи леКар тВърди: Когато чоВеК не решаВа големите Въпроси на ЖиВота си, той получаВа душеВна рана, траВма. И продълЖаВа таКа: "Ние. на Запад, боледуваме от "Бог". Не Го отричаме - но не Му и принадлежим, да. не Го исКаме. ЗатоВа и боледуваме от "Бог". И аз също мисля таКа. Когато наВсяКъде чуВам: "Модерният чоВеК не се интересуВа от Бога", мога да отгоВоря: "ТолКоВа по-зле за модерния чоВеК! Ето - аз също съм таКъВ. но се интересувам от Него. И не се считам за антиКа. Но аКо модерният чоВеК не се интересува сериозно от сВоето спасение. тоВа е много лошо!" ИсКам да Ви дам един прост пример: представете си един учениК-готВач. Един ден шефът му заяВяВа: "Той Въобще не се интересува от готВарстВо." Питам го: "От КаКВо се интересуВа тогаВа?" А шефът отгоВаря: "От грамофонни плочи и от момичета." "Аха." - КазВам аз - "Вие би трябВало поВече да се занимавате с момчето и отсега нататък да гоВорите само за грамофонни плочи и за момичета." "О. не!"- отВръща шефът. "АКо този дангалаК не се интересува от готВарстВо, той си е сбърКал професията!" Разбирате ли, нашето призВание е да станем БоЖии деца. И аКо днешният чоВеК не се интересува от тоВа, то той си е сбъркал професията Като чоВеК. ТогаВа няма смисъл да се гоВори с него за ВсичКи ВъзмоЖни и неВъзмоЖни неща. Които моЖе би го интересуват, а аз няма да спра да поВтарям: "Вие започВате да стаВате чоВеК едВа тогаВа, Когато станете дете на ЖиВия Бог!" 3. БоЯсият отговор на въпроса на въпросите. ПоВтарям: по природа ние не сме деца на Бога. но ние сме дошли на този сВят. за да бъдем БоЖии деца. И затоВа трябВа нещо да се случи В нашия ЖиВот. Целта на тази беседа е да допринесе именно за тоВа. Аз не съм туК, за да Ви позабаВляВам малКо, а исКам да помогна (ах, да бих могъл само!) на няКолКо души да си отВорят сърцето, та да стане смислен Живо- тът им. Значи ние не сме БоЖии деца. не обичаме Бога. престъпВаме НегоВите запоВеди, не се интересуваме от Него, не се молим. осВен Когато сме подложени на натисК. Ето защо Въпросът на Въпросите е следният: "КаК да стана дете на ЖиВия Бог?" Сега си мисля, че ще е най-добре да Ви раздам молиВи и хартия и да КаЖа: "Напишете КаКВо мислите. КаК чоВеК моЖе да стане дете на Бога." ТогаВа няКои ще КаЖат: "Когато стана добър чоВеК!" А други моЖе би ще КаЖат: "Ами Като си ВярВам В Дядо Господ!", но тоВа е тВърде малКо. Въпросът на Въпросите си остаВа: "КаК мога да стана дете на ЖиВия Бог?" ОтгоВор на този "Въпрос на Въпросите" мога да получа само чрез отКроВение. КаК Бог ще ме приеме за СВое дете - тоВа Той трябВа да ми КаЖе. ТоВа дори един пастор не моЖе да го измисли. Библията даВа съВсем ясен отгоВор и той гласи: "Само чрез Исус!" Приятели мои. Когато стигна до Исус. сърцето ми започВа да бие по-силно и пулсът ми се учестяВа. тогаба съм Вече на темата на моя ЖиВот. Ако искам да стана дете на Бога, тоВа стаВа само чрез Исус! В Библията има един текст, Който. букВално пре- Веден. гласи така: "Исус дойде от сВета на Бога В този сВят." Днес постоянно ни разпраВят. че мирог- ледът на Библията бил стар и отдаВна изостанал: небето е горе, земята е долу. ТоВа е глупост. Библи- ята изобщо няма таКаВа предстаВа за сВета. За Бога тя по-сКоро казВа следното: "Ти ме обгръщаш от Всички страни." ТоВа е нещо съВсем друго. Разбирате ли. даЖе и да се сКрия под земята. Бог ще е там. Библията има оноВа. Което днес модерно бихме могли да назоВем "дименсионален мироглед". Ние ЖиВеем В триизмерен сВят: дълбина, ширина и Височина. Обаче същестВуВат поВече измерения. И Бог е В другите измерения. Той е съВсем близо, на една педя от нас. Той ВърВи с Вас! Той Ви е наблюдаВал по Вашите безбожни пътища. Но ние не моЖем да преминем през стената В другото измерение. Само Бог моЖе да я премине. Бог е пробил стената и В лицето на Исус е дошъл при нас! В НоВия ЗаВет за Исус се КазВа така: "Той дойде при сВоите Си." -нали сВетът Му принадлежи! - "но сВоите Му не Го приеха." ТоВа е и историята на Евангелието до ден-днешен: Исус идВа. а чоВеКът затВаря Вратите. "Той дойде при сВоите Си, но сВоите Му не Го приеха." Всъщност тук би трябВало да се постаВи точКа. Всъщност би трябВало с тоВа да приключи работата на Бога с хората. Но забеле- жителното е, че тя продълЖаВа, и то таКа: "А на ония, Които Го приеха. Той даде праВо да станат БоЖии чада." ЧоВеК стаВа дете на Бога. Като приеме Исус! ОтВорихте ли Вече Вратите на сВоя ЖиВот за Исус? "А на ония. Които Го приеха. Той даде праВо да станат БоЖии деца." През ПърВата сВетоВна Война бях младши офицер и далеч от Бога, Когато тоВа ми се случи - Когато разбрах за Исус, разтВорих Му моя ЖиВот и Го приех. ТоВа преобърна целия ми >КиВот. Но аз нито за миг не съм съЖаляВал. Заради Исус преминах през теЖКи пътища. Заради Исус бях хВърлен В затВора. ПаК заради Исус изстрадах много беди. Но даЖе и да имах още сто ЖиВота, от пърВия си съзнателен миг бих се придържал Към тези думи: "А на ония. Които Го приеха, Той даде праВо да станат БоЖии деца." Защото моят ЖиВот стана смислен. Когато станах дете на Бога! СъВсем безразлично е КаКъВ съм - пастор или уличен метач, генерален диреКтор или шлосер, домакиня или учителКа - ЖиВотът стаВа смислен В момента, В Който стаВам дете на Бога. Значи: Вие трябВа да приемете Исус! ТогаВа ще сте намерили смисъла на сВоя ЖиВот. Само тогаВа! Много е интересно да се запознаем с хората от НоВия ЗаВет. Там например има една Жена, чийто ЖиВот е бил уЖасно безсмислен - Мария Магдалена. За нея само се загатВа следното: "Тя беше обзета от седем бяса." Аз познаВам хора. В Които има дВанаде- сет! ТоВа трябВа да е бил уЖасен ЖиВот: инстинКти- Вен. подчинен на страсти. И тя е страдала от тоВа безсмислие. ТогаВа В ЖиВота й идВа Исус, Спасителят, БоЖият Син и изгонВа бесоВете от нея. Той моЖе тоВа - и го праВи! От този момент нататъК тази Жена принадлежи на Господ Исус. Нейният ЖиВот Вече не е безсмислен. След тоВа тя ВиЖда. КаК Исус е приКоВан на Кръста и умира. ТогаВа се уплашВа: "Сега отноВо ще започне старият безсмислен ЖиВот." На сутринта на третия ден след приКоВаВането на Исус на Кръста тя е Коленичила В градината при гроба Му и плаче. Когато дошла на гроба, той бил празен и Каменната плоча била отместена. Да. дори и тялото Му не било Вече там. ЗатоВа плаче. Мога да разбера много добре тази Жена. АКо днес изгубя Исус, тоВа би означавало да пропадна отноВо В пропастта на безсмисленото същестВуВане. Разбирам я: "Спасите- лят Го няма. Сега моят ЖиВот отноВо стана безс- мислен." И изВеднъЖ чуВа зад себе си глас: "Мария!" Обръща се и ВиЖда - Исус. Възкръсналия. ВиЖдам Като пред очите си. КаК по лицето й се стичат сълзи на щастие, на радост и на превъзмогнато отчаяние: "Рабуни! Господи!" Чрез гЛази Жена ми стана пределно ясно. че човек не се нуЖда^ от няКаКВа голяма философия, за да си даде отгоВор на Въпроса за смисъла на ЖиВота. И най- простиягг> чоВеК чуВстВа: "Моят ЖиВот е безсмислен! Защо Всъщност ЖиВея?" В момента. В Който Мария Магдалена е приела Исус. за нея този Въпрос е бил решен - тя е станала дете на ЖиВия Бог. нейният ЖиВот е 5ил постаВен В светлината на един голям и дълбоК смисъл! И затоза исКам да Ви помоля: приемете Исус! Той Ви очаКба! Когато си отидете В Къщи, можете да гоВорит^ с Него. Той е близо до Вас! Прекрасно е, Когато Ия|<ой за пръВ път изВиКВа Към Исус: "Господи Исусе! Моят ЖиВот е безсмислен. Ела и при мен, КаКто при Мария Магдалена!" Когато приема Исус. В ЖиВота настаВа голяма реВолюц^я: Той ми даВа дял от сВоята смърт, таКа че старият чоВеК В мен умира. С Него ВъзКръсВам за един нап-ьдно ноВ ЖиВот - Като дете на Бога. Той ми даВа сВо^ Дух таКа че изВеднъЖ да мога да мисля другояче и дд имам друг ВКус. Но Вие ще го преЖиВе- ете. Пърбо приемете Исус! ИсКам обаче Веднага да Ви КаЖа: Когато чоВеК приеме Исус. той получаВа едно ноВо съ1ЦестВуВание. Да станете дете на Бога озна- чаВа не сд^о промяна В мисленето, а едно съВсем ноВо същестбузание. През миналия ВеК ВъВ Вестфалия ЖиВял един обущар на име РаленбеК. Наричали го "Калугерът" или "пиетис- тКият сбещениК", защото той с голяма сериозност следВал Исус. Той бил ВелиК и благословен чоВеК. Един ден го ПосещаВа един млад сВещениК. РаленбеК му КазВа: "Г-ц сВещениК. тоВа. че сте изучаВали теология, не Ви гарантира, че сте дете на Бога. Вие трябВа да имате Спасителя!" ТогаВа сВещениКът отгоВорил: "Да, аз и^ам Спасителя. ДаЖе съм си заКачил негоВия Равуни - Учителю (евр.) лиК В работната стая." На тоВа старият РаленбеК отВърнал: "Да. на стената Спасителят е тих и мирен. Но Когато Го приемете В сърцето и ЖиВота си. тогаВа настаВа шум и глъчКа." ПоЖелаВам Ви да проКиВеете тази прекрасна глъчКа. Когато старото умира и чоВеКът. Като БоЖие дете. слаВи Небесния си Отец, понеже знае. защо е на този сВят. и Когато чоВеКът. Като БоЖие дете, моЖе да почита Небесния си Отец с дела. думи и мисли. Вие разбирате - тоВа, Което Ви гоВоря, не е нито религиозно хоби. нито идея на няКой сВещениК: за Вас тоВа е Въпрос на ЖиВот и смърт - на Вечния ЖиВот и на Вечната смърт. Господ Исус КазВа: "Ето, стоя на Вратата и чуКам. И таКа. Който отВори Вратата, ще Вляза при него." ТаКа Господ Исус КазВа и на нас: "Ето. стоя пред Вратата на тВоя ЖиВот. ОтВори! Аз исКам да дам смисъл на ЖиВота ти!" ВеднъЖ при мен дойде един стар миньор и Каза: "Г-н сВещениК. исКам да гоВоря с Вас!" Той беше на 70 години и ми разКаза следното: "Когато бях 17-годи- шен. посетих едно таКоВа еВангелизационно събрание. И тогаВа усетих, че Исус почуКа при мен. Но си Казах: "АКо Взема тоВа насериозно и Го приема, ВсичКи приятели ще ми се подиграват. НеВъзмоЖно е!" И избягах наВън." После продължи: "Сега ЖиВотът ми премина. Аз остарях. И зная, че не го изЖиВях праВил- но. защото В онзи час не отВорих Вратата на Исус!" Приятели мои, ние имаме един-единстВен ЖиВот. и затоВа Въпросът "За КаКВо ЖиВея?" е Жизнено Ва)Кен. Господ отгоВори на този Въпрос ясно и недВусмисле- но с приКоВания и Възкръсналия Исус. И сега този Исус стои пред Вашата Врата и чуКа. ОтВорете Му ЖиВо- та си и ниКога няма да съжалявате за тоба! Нямам време! Когато поканят няКого на моите беседи - "Елате някой път! Елате да чуете пастор Буш!" - най-често отгоборът е: "Нямам ниКаКВо Време!" Това се случи В един почиВен дом. По Време на ядене седях срещу един Възрастен чоВек, с Когото се разби- рах добре. "ТоВа е един истински гастроном!" - си мислех понякога, богато Виждах с КаКВа радост този Внушителен чоВек апетитно си хапВаше или доВолно си подремваше на слънце, наВън на полето. Но посте- пенно ми стаВаше тъ)Кно, че нашите разгоВори се Въртяха само около повърхностни неща. НяКой мо)Ке да запита: "Та тоВа лошо ли е?" Е. добре, аз съм убеден. че Бог е голямата действителност. ТоВа. което Бог е изВършил, е толкоВа ВелиКо, че Когато го разбрах, то промени целия ми ЖиВот: "Бог толКоВа Възлюби сВета. че даде СВоя единороден Син, за да не погине нито един, Който ВярВа В Него, но да има Вечен )КиВот." Ужасно е. Когато няКой чоВеК просто подми- наВа тоВа БоЖие спасение. ОчеВидно таКъВ беше случаят и с моя сътрапезник. КаК ли ще се почуВстВа той. Когато един ден Бог го поВиКа пред лицето Си? Веднъ>К на обяд му подадох една Кни>ККа, Която бях написал. "Моля, прочетете тоВа няКой път! Касае се до опитности с Бога. ТоВа са Ва)Кни неща. по Които ще можете да мислите!" И КаКВо стана тогаВа? ЧоВеКът благодари сърдечно. А след тоВа Каза: "Сега трябВа да си почиВам, но Като си отида В Къщи. моЖе би ще намеря Време да чета таКиВа неща!" И остаВи КниМата настрана. Аз се натъЖих. НиКъде другаде чоВеК няма поВече Време, отКолКото туК. В почиВния дом. Той просто не исКаше да отдели Време за Бога... Опасно е да се отнасяме таКа Към Бога. ЗатоВа трябВа да си погоВорим и на тази тема. 1. Един странен фа1ст. Всъщност защо нямаме Време? ПърВо исКам да Ви обърна Внимание Върху едни фаКти, с Които просто не мога да се спраВя, и Които ниКой чоВеК не моАе да обясни. Ви>Кте сега. аКо преди сто години един търгобец от Щутгарт е исКал да напраВи сделКа с хора от Есен, той е трябВало да пътуВа с пощенската Кола 5 дни на отиВане и 5 - на Връщане. ТоВа значи 10 дни пътуВане и мо)Ке би дВа дни прегоВори за сКлючВане на сделКата. За тоВа е отиВал полоВин месец. А днес търговецът проВе?Кда само един телефонен разгоВор. без да ангажира да?Ке и пощата - и таКа си спестяВа 12 дни. АКо обаче погледна днешните търгоВци. нито един от тях няма излишни 12 дни. НапротиВ! ВсеКи КазВа: "Нямам Време!" КаК стаВа таКа? Когато Като дете отиВах при баба и дядо В ШВаб- сКите Алпи, от Елберфелд до Урах. тоВа беше нещо Като оКолосВетсКо пътешествие. А днес има един ВлаК - ТЕЕ - с Който тоВа разстояние се Взима за оКоло 5 часа. Значи на хората би трябВало да им остаВа много Време. Преди чоВеК е работил в0 и поВече часа седмично. Сега хората работят мо>Ке би 40 часа седмично. И ниКой няма излишно Време! КаК стаВа таКа? Или пъК: днес целият ни ЖиВот е насочен Към тоВа, ВсичКо да се опростява. МайКа ми ВсеКи ден четеше по четири глаВи от Библията и имаше Време да се помоли за ВсичКи. Които обичаше. А тогаВа нямаше елеКтричесКи перални и Кухненски машини. Тя трябВа- ше да се гриАи за в деца. И те не носеха найлоноВо бельо, а чорапите трябВаше и да се Кърпят. И тя имаше Време през деня да прочете четири глаВи от Библията! Вие имате ли Време за тоВа? Не, разбира се. Вие нямате Време за тоВа! КаК стаВа таКа? Разбирате ли, ВсичКо е уредено таКа. че да се спестяВа Време, а ниКой няма Време. Можете ли да си го обясните? Тоба е нещо, което човек просто не моЖе да разбере. Има само едно сериозно обяснение - него хората просто не искат да чуят, но аз не зная друго. И то е, че зад ВсичКо стои някой, който ни Кара да бързаме! Има няКой, Който се гри>Ки за тоВа чоВеКът да няма Време, Който Като звероукротител В цирКа плющи с КамшиКа и му поддържа темпото. Точно тоВа КазВа и Библията. Да, той е туК! И тоВа е дяВолът. Сега обаче сме изпраВени пред Въпроса: "Има ли дяВол?" Аз Ви КазВам: "Да, има)" Има една "Власт на тъмнината". НасКоро един чоВеК ми заяВи В разгоВор. че бил "сВършил с християнството". ТогаВа му отВърнах: "КаКВа заблуда! ДяВолът има Власт над Вас. Той Ви доВършВа!" На тоВа той се усмихна и Каза: "ДяВол ли? Че има ли таКъВ?" В тази ВръзКа Библията разКазВа една случКа: Исус е заВеден от дяВола на една ВисоКа планина, от Която се ВиЖда надалеч. ДяВолът дръпВа заВесите и Исус мислено Ви>Кда цялото богатстВо на сВета и негоВа- та Красота. И дяВолът Му КазВа: "На теб ще дам ВсичКата Власт и слаВа на тия царстВа, защото тя е предадена на мен и аз я даВам на Когото си исКам. И тъй. аКо ми се поКлониш, ВсичКо ще бъде тВое." ТоВа е едно от местата В Библията. Които силно ме смущаВат. защото Господ Исус не противоречи на дяВола. Той признаВа, че дяВолът има Властта над сВета. И аз Ви КазВам: чоВеК трябВа да е сляп и глупаВ, за да не разбере, че има "Власт на тъмнината"! КаК мо>Кете иначе да си обясните сВета? ИсКам да отбе- лежа само няКолКо неща: Мисля например за многото хора. Които са прист- растени Към нещо. Една нощ идВа при мен диреКто- рът на едно предприятие, отрязан Като КазаК - нали разбирате, беше пил доста алКохол, - но глаВата му беше сравнително бистра и КазВа: "Помогнете ми, не мога иначе, трябВа да пия! Баща ми беше пияница. Той ми го е предал по наследство. Просто трябВа да пия!" КолКо много хора В дъното на душата си стенат: "Аз трябВа!" Че Кой ги КомандВа тогаВа? Та погледнете цялата мизерия на нашия сВят, за да разберете, че има една "Власт на тъмнината", КаКто КазВа тоВа Библията! Или помислете за сексуалната разпуснатост В днешно Време. Ето например един господин. Той има прекрасно семейстВо и очарователна Жена. И Внезап- но стаВа плячКа на една чиноВничКа от сВоето пред- приятие. ОтиВам при него и му КазВам: "Драги госпо- дине, Вие разрушавате ЖиВота си, разрушавате се- мейстВото си. ще станете за смях на децата си!" Още го Ви>Кдам седнал пред мен. големия мениджър: "Г-н пастор, не мога да се отКъсна от тоВа момиче. не мога!" Кой не чуВстВа туК нещо от "Властта на тъмнината"?! Известният английски писател Съмърсет Моам е написал една дебела Книга със заглаВие "За Крепост- ничестВото на чоВеКа". КаК хората стаВат послушни един на друг. КаК нашите родители бяха послушни на Хитлер! Бях поВярВал. че дВе по дВе е раВно на дВадесет. Бях го поВярВал. защото го бе Казал фюре- рът! Е. туК Вече ще почуВстВате "Властта на тъм- нината". и че има дяВол! Големият немсКи поет Гьоте е написал ВелиКата драма "фауст". Тъй Като ВсичКи Вие сте образовани хора, предполагам, че я познаВате. ВъВ "фауст" има едно момиче - Маргарита. Тя е едно чисто дете, Което биВа прелъстено. И тогаВа брат й исКа да защити нейната чест. СбиВа се с нейните съблазни- тели и при тоВа сбиВане го убиВат. За да моЖе прелъстителят да Влезе при нея. Маргарита даВа на майКа си приспивателно, от Което майКата умира. И Когато идВа детето. Маргарита го убиВа, таКа КаКто хората и днес убиВат децата още В майчината утро- ба. КаКъВ огромен грях изВършВат те! И наКрая мо- мичето стига дотам: майКа й. брат й и детето й са убити! И тя изрича потресающите слоВа: "Но Все паК, ВсичКо. Което ме доВеде дотуК беше, о БоЖе. толКоВа добро, толКоВа мило!" Гьоте съВсем не е бил глупаВ. ВъВ "Фауст" той разКазВа. как цялата тази история биВа режисирана от дябола! Като пастор В големия град постоянно срещам таКиВа съдби. И Когато няКой дойде при мен и КаЖе: "ДяВол не същестВуВа, няма дяВол!", мога само да запитам: "Всъщност Вие от Кое забутано селце идВате?" - маКар че Вероятно и там ВсичКо стаВа по дяВолсКи. Ах. приятели мои. същестВуВането на дяВола си личи и по тоВа, че даЖе истински християни могат да бъдат ужасно слепи по отношение на собствените си грешКи. Например една ВярВаща Жена е себелюбиВа до Крайност. Тя тормози снаха си без мярКа, но не го забелязВа. Една ВярВаща Жена! Вие, Които ВярВате. помолете се на Бога да Ви осВободи от Властта на тъмнината! ВиЖте. чоВеК Въобще не моЖе да обясни сВета, аКо не разбере, че има дяВол, Власт на тъмнината. Власт, Която работи съВсем целенасочено и Която постоян- но ни подтиКВа Към нещо. ЗатоВа нямаме Време. ДяВолът нареЖда ВсичКо таКа. че да не ни остане ниКаКВо Време да мислим, да моЖем да помислим, че от тази Власт на тъмнината има избавление! И сега, Като Второ, трябВа да Ви КаЖа за тоВа спасение следното: 2. Един чудесен фа1ст. Един чудесен фаКт: има избавление! Ах. приятели. КолКо се радВам, че имам таКаВа хубаВа Вест за Вас! На Карнавалите има изпълнения на щутоВе. И си мисля поняКога, КаК ли се чуВстВат Вечер В стаята си. Като си сВалят грима. И аКо е честен един таКъВ шут, би трябВало да си помисли следното: "Аз си изКарВам парите Като гоВоря глупости и разКазВам дВусмисле- ни мръсни ВицоВе." Та на този чоВеК би трябвало да му прилошее от самия себе си!! КолКо съм щастлиВ, че мога да гоВоря за тази чудесна истина: има избаВ- ление от Властта на тъмнината! На едно място апостол ПаВел описВа положението на християнина В този сВят таКа: "Бог ни избаВи от Властта на тъмнината и ни пресели В царстВото на любимия Си Син. В Него имаме изкуплението си. прошението на грехоВете ни." Да бъдеш християнин не означаВа преди ВсичКо да си Кръстен и Конфирми- ран", или да си член на църКВа. или да си плащаш църКоВния данъК. Да бъдеш християнин означаВа да преЖиВееш промяна на същестВуВанието си, да бъдеш измъКнат от Властта на тъмнината и да Влезеш В ноВо същестВуВание. при един ноВ Господар! По този поВод трябВа да Ви разКаЖа още една история. Която чух от един градсКи мисионер В Берлин: той се гриЖел за един чоВеК, Който бил отяВлен пияница. Този пороК е чудоВищен. Един ден той чуВа. че чоВеКът отноВо страшно се е напил - изпочупил мебелите, пребил Жена си. ТогаВа той оти- Ва В дома му. Било оКоло 5 часа следобед. ЗаВарВа го седнал В Кухнята да пие Кафе. До него седи негоВото петгодишно момченце. Мисионерът го поздраВяВа приятелски и КазВа: "ПаК ли се натрясКа?" ТогаВа чоВеКът само изсКърцВа със зъби и сКача. Без да КаЖе нито дума Влиза В Килера и донася едно ВъЖе за пране. И паК без да КаЖе нито дума започВа да ВръзВа момчето за стола. Мисионерът си мисли: "КаКВо ли ще стаВа туК? Пиян ли е още?" Но остаВя чоВеКа да продълЖи. Последният заВързВа малКия за стола и наКрая праВи и Възел. ТогаВа му изреВаВа: "Стани!" МалКият започВа да плаче и ВиКа: "Не мога!" И тогаВа пияницата със сърцераздирателен израз на лицето се обръща Към мисионера и КазВа само: "Ето ВиЖдате ли? Не мога! Същото е и с мен." ТоВа е покъртително: "Не мога!" ТогаВа мисионерът бръКВа В дЖоба си, изВаЖда дЖобното си ноЖче и без да мисли за щети- * (сонфирмация - обряд 3 някои църкви, при Ьойто младе- жите на 1в години потвър))<дават решението си да бъдат християни - бел. ред. те. които нанася, прерязВа хубабото ВъЖе за пране. Тогаба спокойно казва на момчето: "Стани!" Малкият стаба, а мисионерът се обръща Към пияницата: "Ето ВиЖ!" "Да, ама прерязахте Въжето!" Тогаба мисионе- рът казва: "Има Един, Който е дошъл и Който пре- рязба примките, с Които сме Вързани - Исус!" Сбетът е пълен с хора. Които могат да потВърдят тоВа. "Исус дойде и Веригите падат. ПримКите на смъртта се разКъсВат на дВе. Над грях и пороК Той има победата: ЧуВаш ли, грешниче: - Исус дойде!" ТоВа е една чудесна истина: има избавление от Властта на тъмнината! И Като трето, исКам да Ви Ка>Ка следното: 3. Същинската тема. Моята глаВна тема? Избавлението се постига чрез Исус! Сега трябВа да гоВоря за Исус. Щом Като мога да гоВоря за Исус, значи съм дошъл на същинската си тема. Спомням си. ВеднъЖ В Ню ЙорК бях поКанен да гоВоря В един негърсКи Клуб. Знаете за расоВите напредения там. В този Клуб. долу В салона, на малъК пиедестал бе постаВена мраморна фигура. Виждаше се. че не е фигура на негър. Почудих се защо негрите бяха постаВили там статуя на бял чоВеК и запитах един черен джентълмен: "Приятелю. Кой е този?" И тогаВа се случи нещо. Което ниКога няма да забраВя: този чоВеК се спря пред статуята и най-търЖестВе- но заяВи: "ТоВа е Абрахам ЛинКълн - моят осВободи- тел!" ПредстаВих си КаК дълго преди да е бил роден този чоВеК. президентът ЛинКълн В една угасна Война бе изВоюВал сВободата на негрите. Този млад чоВеК тогаВа не е същестВуВал. Но тоВа. че днес моЖеше да се дВиЖи сВободно, той дължеше на тоВа. Което Абрахам ЛинКълн бе изВоюВал за него на Кър- ВаВите бойни полета. ЗаизКачВах се нагоре по стъл- бите и Видях, че чоВеКът Все още стоеше пред статуята, чуВах го да шепне: "Абрахам ЛинКълн, моят освободител!" ТаКа и аз бих исКал да застана пред Кръста на Исус и да КаЖа: "Исус. моят Освободител!" В Библията има едно изречение, В Което се гоВори за нещо забележително: "ЗаКонът на ЖиВотВорящия дух ме осВободи В Христа Исуса от заКона на греха и на смъртта." СъщестВуВат природни заКони. АКо дърЖа В ръКата си една носна КърпичКа и я пусна, тя пада надолу по заКона за земното притегляне. ТоВа не моЖе да се промени. Но аКо я прихВана с ръКа, тя няма да падне на земята. ТоВа означаВа. че аКо по пътя на падането бъде приложена една по-голяма сила, дейс- тВието на заКона за гравитацията ще бъде преКъс- нато. По сВоята природа ние сме подчинени на дейс- тВието на заКона на греха и на смъртта. Ние ВсичКи падаме, плъзгаме се надолу Към Вечна гибел. И знаем тоВа. И сега е ВаЖно да се намеси една по-голяма сила и да спре нашето падане. ЕдВа тогаВа ще спрем да пропадаме. Тази по-голяма сила ни я даВа Бог В лицето на Исус Христос - за избавлението ни, за осВобоЖде- нието ни от заКона на греха и смъртта. Разбирате ли - Исус е отнел на дяВола последната му Власт! И В силата на СВетия Дух. Която Исус ни даряВа. ние моЖем да ЖиВеем един ноВ, сВободен ЖиВот. Странно: сВетът не моЖе да се отърВе от този Исус. Разбирате ли тоВа? ВеднъЖ един чоВеК ми Каза. че Исус бил нещо Като чуЖдо тяло на този сВят. Да. Той наистина е таКъВ: едно чуЖдо тяло от небето. Кой е този Исус? ТуК трябВа малКо да спра, защото е ВаЖно да се запознаете с Исус. Не съдете за Исус по разни списания. Не позВоляВайте да Ви обърКВат хора. Които не познаВат наистина Исус. Само НоВият ЗаВет даВа истинсКа информация за тоВа Кой е Исус. От Библията Лютер Го е описал няКога таКа: "Истин- сКи Бог. роден ВъВ Вечността от Отца. а също и истинсКи ЧоВеК. роден от деВицата Мария". Бог и ЧоВеК. Небето и земята се сВързВат В Него! Исус е "истински Човек"! Той можеше да плаче на гроба на Лазар. И си мисля: Той можеше и да се смее. Когато КазВаше на учениците Си: "Погледнете небесните птици. Те не сеят. не Ясьнат. не събират в хамбари, а Вашият Отец ги храни!" Да. Виждам Го КаК се усмихВа. моят Спасител: "Тези нахални Врабчета! Не се грижат за нищо и Все паК насищат глада си и дебелеят!" О, КаКъВ чудесен ЧоВеК е Исус! ГоВори се, че Той пропоВядВал и след тоВа нахранил 5000 души - без да се броят вените и децата! АКо ние на нашите християнски събрания не броим вените и децата, то КолКо души биха останали? КаКВо е било тоВа събрание при Исус - 5000 души без вените и децата! И Той не е имал микрофон. КаКъВ чудесен глас трябВа да е имал! О, Той е бил прекрасен ЧоВеК! Една от най-големите сцени на НоВия ЗаВет е следната: римският упраВител Пилат Понтийски на- режда да бият Исус с бичоВе. ПостаВят на глаВата Му Корона от тръни. ГлаВата Му е обляна с КръВ. Гърбът Му - пребит. Лицето Му - оплюто. ЧоВешКа разВалина! И таКа излиза наВън. Пилат поглежда пърВо Него, а след тоВа - народа. И после посочВа Исус и КазВа разВълнуВан: "Ви>Кте. един чоВеК!" Лютер пре- Ве>Кда: "ВиЖте. КаКъВ чоВеК!" БуКВално обаче теКстът е: "Ви?Кте, един чоВеК!" С тоВа Пилат исКал да Ка>Ке: "Виждал съм много дВуКраКи, но тоВа бяха гладни Вълци. сВирепи тигри, хитри лисици, суетни пауни, да - маймуни! Исус обаче е чоВеК!" На Пилат моЖе би му е станало ясно: Исус е таКъВ чоВеК, КаКВито ние би трябВало да бъдем! НасКоро няКой ми Каза: "Исус е бил чоВеК Като нас." На Което аз отВърнах: "Исус е бил чоВеК. но не точно КаКВито сме ние. а КаКВито би трябВало да бъдем!" Исус беше чоВеК, КаКВито ние би трябВало да бъдем и таКъВ, КаКъВто Бог Си е предс- таВял чоВеКа. Когато няКой Ви КаЖе, че Исус е бил чоВеК Като нас. тогаВа го попитайте: "Ти Като Исус ли си?" И Исус е "истински Бог, роден ВъВ Вечността от Отца"! Сега бих )Келал с часоВе да Ви разпраВям за Него. За сцената. Когато ладията на учениците попада В буря В ГенисаретсКото езеро. Ладията се пълни с Вода. Мачтата се пречупВа. "ТоВа. разбира се. не моЖе да уплаши опитен моряК!" - мислят си те. защото ме)Кду тях имало и опитни моряци. Но Все паК учениците се уплашВат. настъпВа паниКа и те ВиКат: "Къде е Исус? О, Той спи В Каютата!" ТогаВа се спусКат Към Каюта- та, а отзад Водата ги настига. РаздрусВат Го: "Гос- поди! ПотъВаме!" И тогаВа Виждам Исус. КаК отиВа на палубата. В бурята! Ние постоянно исКаме да затВорим Исус В тихи църКВи. А Той отиВа сред бурята! Знаете ли КаК изглежда тоВа? Като че ли бурята ше Го отнесе. Но Той протяга ръКа и изВиКВа Величествено и Властно ВъВ Вилнеещия хаос: "Замъл- чи! Онемей!" - и В същия миг Вълните утихВат и облаците се разКъсВат! Когато разКазВах тази исто- рия на моите деца. синът ми Каза: "И тогаВа гръмо- теВицата се счупила!" "Да" - потВърдих аз - "гръмо- теВицата се счупила!" Слънцето изгряВа. А учениците падат на Колене: "Що за чоВеК е Той? Той не е чоВеК Като нас!" ТогаВа те най-после намерили отгоВора: "ТоВа е Бог. станал ЧоВеК!" Но напълно разбрали тоВа едВа след ВелиКден. Ко- гато Исус излязъл от гроба. Приятели мои, не Ви разКазВам приКазКи. Не бих се осмелил да застана туК, аКо не знаех, че тоВа е истината, че В Исус, Възкръс- налия, )КиВият Бог е дошъл при нас. Но най-обичам да Го гледам на Кръста. Там Той е наистина "Бог и ЧоВеК" В едно. Бих исКал да Го нарисуВам пред очите Ви - Него, Коронясай, но с подигравателна Корона. Силните ръце са приКоВани с гВоздеи. И Той обронВа глаВа и издъхВа. "Ранен и В КръВ потънал, и с тръне на глаВа. за присмех Той е станал на хорсКата мълВа. Що друго Му остаВа, осВен срам и позор? Тъй хулен и без слаВа е мил на моя Взор." Погледнете този Исус, спрете се пред Него и запитайте: "Защо Виси Той там?" Питайте, доКато намерите отгобора: там Той плаща цената за моето избаВление от Властта на тъмнината! Там Той ме избаВя от Властта на дяВола! Накратко тоВа мо?Ке да се сКицира така: чрез този кръст на Исус Вие можете едновременно да Видите, да знаете, да Вяр- Вате и да Кадете: "Тук ще бъда откупен от Властта на тъмнината, за да стана сВободно дете на Бога." Не трябВа поВече да се остаВяте дяВолът да Ви преследВа, чрез този кръст можете да разберете: "Властта на дяВола сВърщи. Исус е по-силният. Този. Който е разпънат на него, ме е отКупил, за да бъда сВободно Бо>Кие дете!" Стига сте се занимаВали с тъпите проблеми на нашето Време! Започнете най-после да наВлизате В реалността! Ние трябВа и мо)Кем да станем сВободни деца на Бога! Бог е създал Всички услоВия за тоВа. чрез Исус. Който бе приКоВан на Кръста и Възкръсна от мъртВите - за нас! Зная. че Когато се гоВори за Бога. на чоВеК му стаВа неудобно. Защо е таКа? ВиЖте, ние ВсичКи сме В положението на блудния син, за Когото се гоВори В Библията. Този, Който бе напуснал дома си и баща си. Но далеч от бащиния дом бил много нещастен. С удоВолстВие би се заВърнал у дома си. но го било страх, не се наемал да го напраВи. Защо? Защото меЖду него и баща му стояли толКоВа много неща. Има хора. Които не се обръщат Към Бога, защото В дъното на сърцето си мислят: "ТолКоВа много неща стоят меАду мен и Бога, че ние просто не мо?Кем да бъдем заедно." И туК те имат пълно праВо! Те, разбира се. се намират под Властта на тъмнината и не могат да общуВат с Бога! Да. но КаКВо мислите Вие? АКо Исус исКа да ни спаси от Властта на тъмнината и да ни напраВи БоЖии деца, тогаВа Той би исКал да премахне тоВа, Което стои меЖду нас и Бога! И Той напраВи тоВа на Кръста! При Него моЖем да намерим прошКа на Вината си! Точно таКа: този разпънат Спасител даВа прошение на грехоВете! ТоВа има пред Вид и ПаВел, Когато КазВа: "Бог ни избаВи от Властта на тъмнината и ни пресели В царстВото на любимия Си Син." По природа ние сме подвластни на дяВола. Но Исус. БоЖият Син. ни избаВя, Като ни подаряВа прошение на грехоВете. И затоВа, мои приятели. Бог ни е дал нашето Време, за да моЖем да приемем избавлението В лицето на Исус. 4. За един чове1с, (сойто също нямаше време. Да, още не съм сВършил напълно. Сега исКам да Ви разКа>Ка за един чоВеК, Който също нямаше Време. Той е описан В НоВия ЗаВет. КазВал се фелиКс и бил голям чоВеК - римсКи губернатор. ФелиКс е едно чудесно име - означаВа "щастливият". Той имал )Кена, Която се КазВала Друсилия. Имал и един затВорниК. Който се КазВал ПаВел. Един ден, тъКмо Когато имал много Време, Казал: "НеКа да разпитаме малКо този ПаВел. Жено. ела с мен." И отиВат В съда. Сядат тър>Кест- Вено на местата си. ОтляВо и отдясно стоят легио- нери. ДоВе>Кдат затВорниКа. "ГоВори. ПаВле, защо си туК?" - поКанВа ФелиКс арестувания. ТогаВа ПаВел започВа една Великолепна реч. Бих исКал и аз да мога да гоВоря таКа. Речта му стаВа Все по-сериозна. ИзВеднъ)К ЖиВият Бог присъстВа В залата! ПаВел гоВори за справедливостта. Която трябВа да прите- >КаВа един съдия. ТоВа неприятно ЖегВа ФелиКс. Той си мисли за ВсичКи тъмни истории с подКупи. ПаВел гоВори за целомъдрието. ТогаВа Друсилия почти пада от стола. "От Кое ли Време идВа пъК тоя!" - помисля си тя. И Когато ПаВел продъл?КаВа: "Бог исКа тоВа." - и на дВамата им стаВа горещо. След тоВа ПаВел гоВори за Бо>Кия съд. В Който чоВеК мо>Ке да бъде погубен. ТогаВа ФелиКс сКача и изВиКВа: "ПочаКай. ПаВле! ВсичКо тоВа Което КазВаш е много хубаВо. То сигурно е и много Ва>Кно. Когато имам поВече Време. ще те изслушам паК. Но сега нямам ниКаКВо Време!" И запобядал да го отВедат. Но той Вече никога не намерил Време... СтрахуВам се, че богато нямаме Време да позВолим на Бог да ни гоВори за спраВедлиВостта, за целомъд- рието и за БоЖия съд. тогаВа и нашето положение е подобно на тоВа на ФелиКс! Доста неудобно ни е, богато усетим Божията истина, нали? ТогаВа се спускаме Към най-близКото Кино или пусКаме телеВи- зора. ТаКа поне ще си останем В средата, Която не ни притеснява. И ВсичКо си остаВа по старому... Не е ли уЯсасно, Когато за един >КиВот се КаЖе: "ВсичКо си остана по старому"? ИдВа БоЯожт Син и КазВа: "Ви)К. Аз ВсичКо подноВяВам! Аз опрощаВам миналото! С Моята смърт ще Ви отКупя Влизането В Божието царстВо! Ще Ви дам СВетия Си Дух, за да станете ноВи хора!" - а ние КазВаме: "О, не!" - и ВсичКо си остаВа по старому. Има "християни", чието хрис- тиянстВо отдаВна е умряло, а те просто не са забелязали тоВа - и ВсичКо си остаВа по старому. Ах, приятели мои, не исКам с Вас да стане таКа! Желая Ви най-прекрасното. Което същестВуВа - да не оста- не и при Вас ВсичКо по старому, а ВсичКо да стане ноВо. чрез Исус! 5. За онзи, който има бреме. НаКрая трябВа да Ви КаЖа още нещо. Което е много Ва>Кно: доКато сме под Властта на дяВола, ние сме съсипани от бързане. Но аз познаВам един чоВеК, Който има Време за Вас и тоВа е Исус, Спасителят, Възкръсналият! Жените моЖе би се оплаКВат: "Мъ- >Кът ми ниКога няма Време за мен!" А мъ>Кете се оплаКВат:"Жена ми ниКога няма Време за мен!" Роди- телите КазВат: "Децата ниКога нямат Време за нас!" Децата се оплаКВат: "Родителите ни ниКога нямат Време за нас!" Чуйте: Исус има Време! Исус има Време за нас! Напоследък тоВа беше едно отКритие за мен. Миналата седмица имах няКои сериозни проблеми. Които сега не >Келая да излагам подробно. Но поняКога чоВеК биВа напълно ВъВлечен В Конфликтите на наше- то Време. Бях таКа потиснат, че )Кена ми ми Каза: "Станал си непоносим, но аз мога да те разбера." ТогаВа се изчерВих, разбирате ли, и избягах В гората. В тишината си погоВорих с моя Спасител: "Господи Исусе. исКам да Ти обясня цялото положение." - и Му разКазах ВсичКо. И Той не бързаше. таКа че аз моЖах да Му обясня ВсичКо подробно. Неусетно. Като един миг. изминаха дВа часа. И тогаВа отВорих НоВия ЗаВет - и там ВсяКа дума беше Като един отгоВор. Който Бог даВаше лично на мен! КолКо радостен бях, Когато си отидох у дома! Бях отКрил нещо съВсем ноВо: Исус има Време за мен! В НоВия ЗаВет има една чудесна история. Един слепец седи на улицата и проси. Има си голяма дърВена паничКа. И Когато няКой мине, той протяга паничКата и се проВиКВа: "Дайте ми милостиня!" ВеднъЖ поКрай него минаВат много хора. И слепият си мисли: "КаКВо ли е тоВа? ШестВие или Военна Колона?" НаКрая пита: "КаКВо стаВа?" НяКой му изВиКВа: "Исус минаВа!" И тогаВа на слепия му просВетВа отВътре. Той бил чуВал за Исус и Вече знаел, че Исус е Бо>Кият Син. И тогаВа започВа да ВиКа: "Исусе. Бо)Кий Сине, помогни ми! Исусе. БоЖий Сине, смили се за мене!" Хората се ядосВат и му КазВат: "Не ВиКай толКоВа! ИсКаме да чуем КаКВо гоВори Исус!" Но слепият продължава да Крещи: "Исусе. Бо>Кий Сине. смили се за мене!" - и не спира. Хората се нерВират и го заплашВат: "Ще те пребием. аКо не млъКнеш!" Една заплашителна тълпа е нещо опасно. Но слепият не се отКазВа: "Исусе, БоЖий Сине. смили се за мене!" И таКа, аКо той би ме попитал, бих му Казал: "ВиЖ сега. трябВа да разбереш, че Исус е на път за Голгота. Той исКа да умре за хората. Хората загиВат заради грехоВете си. Исус исКа да разреши Въпроса за грехоВете им. Като Вземе грехоВете на хората Върху Себе Си и ни помири с Бога. И после Той ще Възкръсне, ще победи смъртта. ТоВа са неща. Които засягат целия сВят и ти не мо>Кеш сега да пречиш." Но слепият Крещи с ВсичКа сила: "Исусе, БоЯош Сине. смили се за мене!" И тогаВа идВа един от най-хубабите текстове в Нобия ЗаВет, а именно: "Исус обаче се сгря." В този случай аз бих Му казал: "Ах, Господи Исусе, аКо сега имах спешно засе- дание. нямаше да позВол? да ме спира няКой си!" "Исус обаче се спря и запоВядг да го доВедат при Него." - се КазВа В Библията. Ису;, Който решаВа проблемите на чоВечестВото, има Време за този сляп просяК! ТолкоВа е ценен за Него отделният чоВек! ТолкоВа ценен сте за Него и Вие! ВярВате ли, че В целия сВят има друг, за Кзгото да сте толКоВа ценен? И да нямате Време за Него! ДяВолът трябВа доста да Ви е оглупил! ВеднъЖ чух една необикновена история: един Кораб започнал да потъВа. Стюардът тичал по Коридорите и ВиКал: "ВсичКи на палубата! Корабът потъВа!" Пре- минал поКрай Кухнята. Гам готВачът най-споКойно готВел пиле и отгоВориу "ПърВо да си сВърша рабо- тата!" - и продължил де си готВи. И потънал заедно с пилето си. Той ми прилича на съвременния чоВеК, Който КазВа: "Исус? Не еаКтуално! Не ме интересува. Нямам Време!" И таКа сВетът ВърВи Към ада без Исус. Аз мисля, че най-напред трябВа да напраВим най- Ва>Кното. И аКо Бог даВз спасение, най-Ва>Кното е да приемем тоВа спасение! Аз бих >Келал сега Вие да стоите пред Кръста на Исус и да можете. заедно с поета, да Ка>Кете: "О. Царю на Вселената и на планетата Земя, Забит бе В нея ТВоят Кръст, на Който Ти Вися! Защо ли туК дойде ВъВ мраК, безчеспгГе, нищета? За грешник Като мен плати ВисоКата цена! Ти, Господи Исусе, за мене там умря. Пред Кой да преКлоня глаВа. пред Кой да падна ничКом? Чуй моето: "Благодаря!" - чрез Тебе имам ВсичКо! ЖиВота - КолКо е пова? - на Тебе посВещаВам. От днес съм ТВой - за Вечността. Която Ти ми даВаш." Внимание! Опасно за }кивота1 ТоКу-що дофучах по магистралата при Вас. По Време на пътуването, а и защото имах предВид и беседата, си мислех: "Внимание, опасно за )КиВота!" Нали разбирате, днес хората обиКноВено не умират В леглото си. Възрастни и наситили се на ЖиВота. Днес стаВат злополуки. Или хората получаВат инфаркт. По-рано хората са наВършВали 90 години и едВа тогаВа са лягали на смъртно легло. Днес Вече не е таКа. Например, избухВа самолет над океана - в0 души загиВат. АВтобус пада В пропаст - в0 души загиВат. СтаВа експлозия ВъВ фабрика - отноВо )КертВи. В мините около Рур постоянно загиВат хора. И на ВсеКи няКолКо десетилетия има голяма Война. В една заги- Ват 2 милиона. В следВащата - 5 милиона. Ние буКВал- но отВсяКъде сме обградени от опасности. Когато си помисля за тоВа. често си КазВам: "Ние наистина нямаме изгледи да си умрем В леглото." ПредстаВете си, че тази Вечер В 10 часа станете >КертВа на Катастрофа. ТоВа мо>Ке да стане, нали? Къде ще бъдете тогаВа В 11 часа? КаКВо ще стане с Вас? Помислили ли сте Вече за тоВа? 1. Сериозността на положението. ТрябВа да Ви разКа)Ка една приятна случва, Която не ми се е случила лично, а съм я чул от дядо си. А той умееше чудесно да разКазВа: ВеднъЖ един младей отиВа при чичо си и му КазВа: "Чичо, поздраВи ме! Взех си зрелостния изпит!" "Много добре," - КазВа чичото - "ето ти 20 марКи. Купи си нещо хубаВо за награда. А сега ми Ка>Ки: КаКВо Възнамеряваш да праВиш по-на- татъК?" "Сега." - отгоВаря момчето - "ще следВам. ИсКам да стана юрист." "Добре," - КазВа чичото - а след тоВа?" "След тоВа ще стана стажант В мироВия съд." "Добре," - КазВа чичото - "а след тоВа?" "След тоВа ще стана заседател В оКръ?Кния съд." "Добре," - КазВа чичото - ..а след тоВа?" "ТогаВа, чичо. ще огледам прекрасните ЕВини щерКи, ще се оЖеня и ще създам семейство." "Добре," - КазВа чичото - "а после?" "Е, после Вероятно ще стана голям чоВеК - председател на ВърхоВния съд или глаВен прокурор." "Добре." - КазВа чичото - "а после?" Момчето започВа да се нерВира: "ТогаВа аз също ще остарея и ще се пенсионирам." "Добре," - КазВа чичото - "а после?" "Ами, ще се преместя В няКой хубаВ Край, ще си построя КъщичКа и ще садя ягоди." "Добре." - КазВа чичото - "а после?" ТогаВа Вече момчето се ядосВа: <ТогаВа чоВеК умира няКой ден!" "ТаКа." - КазВа чичото - "а после?" Момчето Вече не се усмихВа. Уплашило се до смърт. "ТогаВа ще умра, а после?" "А после???" - пита чичото. "Чичо," - отгоВаря то - "за тоВа ниКога досега не съм се замислял." "КаКВо?" - КазВа чичото - "Взел си си матурата, а си толКоВа глупаВ, че мо>Кеш да мислиш само оттуК дотам. ЧоВеК. на Когото Бог е дал малКо разум, не трябВа ли да помисли и за малКо по-нататък? А после КаКВо?" ТогаВа момчето бързо отгоВаря: "Чичо. КаКВо идВа след смъртта. ниКой не знае!" "ТоВа не е Вярно, момчето ми," - КазВа чичото - "има Един, Който знае. КаКВо идВа след смъртта. ТоВа е Исус. И Той КазВа: "ШироК е пътят. Който Води В погибел. а тесен е пътят. Който Води ВъВ Вечен >КиВот." След смъртта идВа Бо>Кият съд. И чоВеК мо>Ке да бъде или погубен или да бъде спасен." ТрябВа да Ви стресна и да Ви Ка>Ка: не е достатъчно да праВите планоВе за ЖиВота си само до гроба. ЧоВеК трябВа да се запита: "КаКВо ще дойде след тоВа?" Като младе>ККи пастор често съм обясняВал на моите момчета: аКо исКам да ми попраВят чифт обуща, няма да отида при автомобилния техниК. АВтомонтьорите са чудесни момчета, но от обуВКи не разбират нищо. За обуВКите трябВа да отида при обущаря. Но Когато ми се поВреди Колата. тогаВа няма да отида при обущаря, а при аВтомонтьора. И Когато исКам да си Купя хляб, няма да отида при месаря. Те са сърцати хора. но от печене на хляб нищо не разбират. Когато исКам да си Купя хляб, отиВам при пеКаря. А Когато ми се спуКа Водопроводна тръба. отибам при Водопроводчика. ТоВа означаВа, че Винаги отиВам при специалиста! Но аКо искаме да узнаем какво идВа след смъртта, тогаВа да тичаме ли при г-н Хинц и Кунц, или да разчитаме на собствените си мътни разсъждения? По този ВаЖен Въпрос - КаКВо идВа след смъртта - не трябВа ли да се обърнем Към специалиста? Кой е специалистът? Има само един специалист! И тоВа е Бо>Кият Син. Който дойде от другия сВят, Който и Сам беше В царстВото на мъртВите. Той умря на Кръста и отноВо се заВърна. Той е наясно с този Въпрос. И Той КазВа: "Ти мо>Кеш да бъдеш осъден на Вечни мъКи! Но моЖеш и да отидеш на небето." И аКо днес 25 професори се опитат да ми доКа?Кат, че със смъртта ВсичКо сВършВа, тогаВа аз ще им Ка>Ка: "При цялото ми уВа>Кение Към многото Ваши титли и зВания, исКам да Ви Ка)Ка. че не сте специалисти В тази област. Вие още не сте били на другия сВят. Но аз познаВам Един, Който е бил Вече там - тоВа е Исус. И Той КазВа нещо друго." Днес хората >КиВеят на собстВен рисК и Вършат ВсичКо таКа сяКаш смъртта е Краят. И Като че ли от само себе си се разбира, че аКо чоВеК е Кръстен и аКо го погребе сВещениК. ще отиде със сигурност на небето. Един ден адът ще гъм>Ки от хора. Които са Кръстени и погребани от сВещениК. Разберете, Ва- шият ЖиВот е В сериозна опасност. ВсичКи ние - Кой по-рано. Кой по-Късно - ще бъдем изпраВени пред БоЖия съд! ТрябВа отКрито да Ви КаЖа. че именно тази мисъл бе поВодът да съм днес пред Вас. Като младе>К ниКога не съм мислел, че няКога ще застана на амВона. В ПърВата сВетоВна Война бях младши офицер. В нашия полК имахме много загуби. Аз бях офицер Като ВсичКи. ни по-добър. ни по-лош. Но аКо тогаВа няКой ми беше Казал: "Един ден ти ще пропоВядВаш В църКВа!". щях да му се изсмея. Сега мога да Ви засвидетелствам: аз бях далеч от Бога. ВеднъЖ баща ми ме запита: "Не ВярВаш ли В Бога?" ТогаВа аз отгоВорих: "Не съм чаК толКоВа глупаВ. че да отричам Бога. За да бъде чоВеК атеист, е ну?Кна голяма порция глупост. Която за мен е недостиЖима. Обаче." - продължих аз - "Бог не ме е срещнал досега и затоВа не ме интересува." СКоро след този разгоВор аз и един мой другар, младши лейтенант, седяхме В един Крайпътен оКоп при Вер- дюн. по Време на настъплението ВъВ Франция и чаКахме запоВед за придВи>КВане напред. ТогаВа си разправяхме - старите Войници знаят тоВа - мръсни ВицоВе. Аз разпраВям един таКъВ Виц, а моят приятел не се смее. "Кучер." - КазВам му (таКа се КазВаше) - "защо не се смееш?" ТогаВа той Клюмна на една страна и аз Видях, че е мъртъВ. МалКо парче от граната го беше ударило праВо В сърцето. Стоя аз с моите 1в години пред трупа на другаря си и В пърВия момент съм Все още напълно споКоен и му КазВам: "Ама че си неучтиВ. драги, изчезВаш преди още да съм разКазал доКрай Вица!" Но В същия момент ме Връхлита ми- сълта: "Но Къде е той?" Още се Виждам, застанал В този оКоп. КаК Като ярКа сВетлина, по-ярКа от атомен ВзриВ. Внезапно ме заВладя мисълта: "Та той е сега пред сВетия Бог!" А следващата ми мисъл беше: "АКо си бяхме разменили местата, парчето граната щеше да улучи мен и сега аз щях да съм изпраВен пред Бога!" Не пред няКаКъВ си "Дядо Господ", а пред Бога, Който е опоВестил Волята Си, Който е дал запоВеди, Които аз бях престъпил, КаКто и ВсичКи Вие сте ги престъ- пили. Има хора. чиито грехоВе Крещят до небето, а те ВъпреКи тоВа КазВат: "Аз постъпВам честно и не се боя от ниКого." Ах, не лъжете таКа! В онзи момент аз знаех: "Престъпил съм ВсичКи Бо>Кии запоВеди! И сега. аКо ме улучи няКой Куршум, аз ще се изпраВя пред Бога!" Стана ми ясно: "ТогаВа ще отида В ада!" И таКа. дотичаха нашите момчета с Конете и изВиКаха: "Про- дъл>КаВаме напред!" Качих се на Коня, а моят приятел остана да ле?Ки мъртъВ на земята. И за пръВ път от дълги години насам аз сплетох ръце и се помолих само таКа: "Мили Бо>Ке. не ме остаВяй да загина, преди да съм узнал, че няма да отида В ада!" ТрябВа да Ви призная: след тоВа отидох при един Военен сВещениК и го попитах: "Г-н сВещениК. КаКВо да напраВя. за да не отида В ада?" А той ми отгоВори: "Г-н лейтенант. пърбо трябВа да победим, да победим, да победим!" Аз му отбърнах: "И Вие самият не знаете!" Не е ли потресаващо, хиляди млади мъ>Ке да отиЗат на смърт, а ниКой да не мо)Ке да им Ка)Ке как да се спасят от ада? И тоба е един християнски народ!? Аз щях да изпадна в силно отчаяние. аКо един ден не ми беше попаднал в ръцете един Ноб Забет (сега не мога да Ви разКаЖа случая подробно). Още Виждам пред себе си обстановката ВъВ френската селсКа Къща зад фронта. В Която се намирах. "ЗаВет! Там сигурно пише КаК чоВеК да не бъде погубен!" - помислих си аз. Прелистих го. тъй Като не моЖех да се ориентирам В него. Очите ми се спряха на едно-единстВено изре- чение: "Исус Христос дойде на този сВят, за да спаси грешниците." Стана ми ясно. Като че ли гръм ме удари: "грешник" - тоВа бях аз. нямаше Вече нуЖда няКой да ми го обясняВа. Няма ли и Вие най-после да стигнете дотам - пред Бога и чоВеците да признаете: <Аз съм грешниК!" ОстаВете фалшиВото си опраВда- ние! В онзи момент нямах ну>Кда от сВещениК. "Греш- ниКът съм АЗ!" ТоВа беше ясно. А исКах да бъда спасен. Не знаех КаКВо точно е тоВа. Разбрах само: да бъда спасен и опраВдан значи да изляза от състоянието. В Което съм. да намеря мир с Бога. "Исус Христос дойде да спаси грешниците." Щом Като Исус мо>Ка да нап- раВи тоВа. тогаВа аз трябВа да намеря Исус! ТоВа продължи няКолКо седмици. Потърсих няКой, Който да ми поКаЖе Исус. НиКой не моЖа. И тогаВа напраВих нещо. Което исКам да препоръчам и на Вас. ЗатВорих се (ние паК се намирахме В настъпление) В една стара френсКа селсКа Къща. Тя беше опразнена и полуразру- шена. но една от стаите беше Все още незасегната. На Вратата имаше и Ключ. Влязох. заКлючих се Вътре, паднах на Колене и Казах: "Господи Исусе! В Библията е написано, че Ти си дошъл от Бога. за да напраВиш грешниците праВедни. Аз съм грешник. И за В бъдеше нищо не мога да Ти обещая, защото имам лош хараК- тер. Но не исКам да отида В ада. аКо сега ме улучат. И за тоВа, Господи Исусе, на Тебе се предаВам целия - от глаВата до петите. ПраВи с мен, КаКВото исКаш." Нищо не гръмна, нищо не се раздВиЖи. но Когато излязох наВън. бях Вече намерил Господ Исус - един Бог, на Когото принадлежах. И от ден на ден - тогаВа бях на 1в години - ми стаВаше Все по-ясно. В КаКВа угасна опасност за ЖиВота се намират хората. ЧоВеК ЖиВее без прошКа за грехоВете си! Вие знаете ли дали Вашите грехоВе са простени? КаК ще устоите пред БоЖия съд? ЧоВеК ЖиВее без да има мир с Бога. ЧоВеК ЖиВее без обръ- щение. ЧоВеК е малКо християнски белосан отВън, но отВътре е едно уЖасно страдащо, бедно, неспокойно, непоКаяно сърце! Чуйте: Бог не исКа да отидем В ада! Бог не го исКа! "Бог исКа ВсичКи хора да се спасят и да достигнат до познание на истината." И затоВа Той изпраща СВоя Син при нас. Но, приятели мои, тогаВа ние също трябВа да отидем при Исус. ТогаВа и ние трябВа да Му принадлежим. ТаКа. КаКто христи- янството В Германия, пъК и другаде, се отнася Към Бога и Към спасението чрез Исус. не отиВа надобре. ТръпКи ме побиВат, Като си помисля. Разбирате ли? Ние се намираме В най-голямата опасност за ЖиВота си, защото отиВаме Към БоЖия съд! НаВремето В моя младеЖКи КръЯюК имаше един симпатичен млад чоВеК. Отначало той идВаше редоВ- но на библейския час. ТоВа беше по Времето на хитлероВия райх. ИзВеднъЖ му се налоЖи да участВа В национал-социалистичесКи КурсоВе за обучение и съВсем изчезна. ПоВече не се пояВи. Но един ден го срещам: "Добър ден, Гюнтер!" - КазВам му. "Хайл Хитлер!" - отгоВаря той. "Гюнтер. КаК си, отдаВна не съм те ВиЖдал?" - питам го аз. ТогаВа той се изпъчВа и КазВа: "Моят деВиз е: да постъпВам честно и от ниКого да не се боя! И аКо В ЖиВота ми има нещо неправилно и аКо има Бог. тогаВа Като честен чоВеК ще отгоВарям пред Бога. но нямам нуЖда от изкупи- телната ЖертВа на Исус, Който да умира за мен!" Мислено ВиЖдам милиони хора. Които мислят точно Като него: "Аз постъпВам честно и почтено, праВеден съм и мога да отгоВарям пред Бога за ЖиВота си!" Мили приятели, не бих исКал да се позоВаВам пред Бога на сВоето праВо, защото точно при тоВа позо- ВаВане на сВоето праВо се намирам В най-голямата опасност за ЖиВота си. МоЖете да бъдете сигурни В тоВа! Ние Всички ще застанем пред БоЖия съд! И аз исКам да Ви предупредя! Тръпки ме побиВат. богато си помисля. КаК хората отиВат към БоЖия съд! Художникът и скулпторът Ернст Барлах има Вели- честВени скулптури. Но той е написал и една драма - <Пияният Бол". Пияният Бол е един земевладелец, Който е Винаги малКо пиян. ВеднъЖ, след Като добре си хапнал и пийнал на обяд, излязъл В Жегата на пазара на малКото градче. ОКазал се пред църКВата. на чиито Врати били изВаяни четири херуВима. Които надуВат тръбите си. И КаКто си гледал херуВимите. изВеднъЖ му се сторило, че са ЖиВи и тръбят за БоЖия съд: "Сега чоВечестВото идВа пред БоЖия съд." Барлах пише буКВално: "Излезте. Вие, мъртВи, от гробоВете! Тлението няма значение! Излизайте!" ТогаВа на пияния Бол му станало ясно: "Не мога да се спася от Бога! Един ден ще бъда изпраВен пред Него с цялата си нищожност!" По принцип ВсичКи знаем, че нашето самоопраВда- Ване: "Аз постъпВам праВо и от ниКого не се боя!" няма да ни помогне особено. БоЖият съд иде! И там цялата ни собстВена праВедност ще се стопи Като ВосъК на Жар. Добре зная, че хората не обичат да слушат тоВа послание. Когато КазВам: "АКо не се обърнеш Към Христа, ше отидеш В ада!" - получаВам насмешлив отгоВор: <Ад! Та тоВа е едно средноВеКоВно понятие! ТаКоВа нещо изобщо няма." Когато чуВам тоВа. Винаги си спомням за една случКа, Която исКам да Ви разКаЖа. Беше по Време на Войната. ТрябВаше да посетя няКого. КаКто си ВърВя, идВа Въздушно нападение. ИзфучаВам В близКото сКриВалище и чаКам. доКато чудесията премине. След тоВа продълЖаВам и стигам до селото. Където отиВах. То не бе засегнато. Но заВарВам двадесетте Къщи на селото напълно изос- таВени. Мисля си: "Ти сънуВаш! Къщите са останали здраВи. а хората ги няма." ТогаВа срещам един чоВеК от противовъздушната отбрана и го питам: "Защо ВсичКи са изчезнали?" Той не КазВа нищо, хВаща ме за ръКата и ме заВеЖда В една от тези селсКи Къщи. ОтиВаме заедно до прозореца и ВиЖдам КаКВо е станало: Къщите са разположени В Кръг оКоло една зелена площ. а по средата леЖи една огромна бомба - голяма КолКото Казана на парен лоКомотиВ. КазВам: "Неизбухнала бомба!" "Не-е." - отгоВаря чоВеКът - "тоВа не е неизбухнала бомба. ТоВа е бомба със заКъснител! ТоВа е бомба с часоВниКоВ механизъм." ТоВа бяха най-усъВършенстВаните бомби. Те не еКсп- лодираха при удар В земята, а моЖе би 5 или дори 20 часа по-Късно. Бомбите избухВаха тогаВа, Когато хората започВаха да излизат от сКриВалищата си. "ТуК ВсичКи избягаха." - продълЖаВа той - "ЧуВате ли КаК тиКтаКа?" Наистина, моЖеше даЖе да се чуе тиКтаКането на часоВниКоВия механизъм. Бомбата моЖеше ВсеКи момент да еКсплодира. "Елате." - под- КанВам чоВеКа от противовъздушната отбрана - "ниКаК не е уютно туК." Отдалечаваме се малКо и се приКриВаме, В случай че бомбата избухне. И В този момент ВиЖдам нещо смешно: долитат цял рояК Врабчета и удобно се разполагат Върху бомбата. Едно от тях даЖе е Кацнало точно Върху детонатора. Аз им ВиКам: "Хей, Врабчета, тоВа е опасно!" И тогаВа ми се стори, че Врабчетата ми отВръщат: "Ха-ха. Ние сме Културни и просВетени и ВсичКо ни е ясно! Кой ти ВярВа още В бомби? ТуК е напълно безопасно!" Разбирате ли - таКа глупаВо се надсмиВат и хората В наши дни! Бог Вече погоВори с нас извънредно сериозно чрез СВоето СлоВо и чрез СВоите съдби. ТоВа ВаЖи и за нашия народ. БоЖият Син дойде, отиде на Кръста да умре и Възкръсна от мъртВите. ТоВа моЖе ВсеКи да го разбере - че Господ е туК и че Той е един сВят Бог! А Когато няКой дойде и КаЖе: "Вие сте В смъртна опасност и трябВа да потърсите спасение на душите си!", тогаВа хората се смеят и КазВат: "Ха-ха. Кой ти ВярВа още на таКиВа неща!" ВиЖте сега: Библията също моЖе да бъде подигра- вателна. Тя споменаба целия атеизъм, т.е. отричане- то на Бога, само един-единстВен път и то с едно изречение: "Безумният рече В сърцето си: "Няма Бог." ТаКа гоВори Библията за атеизма. Оттам нататък тя поВече не се занимаВа с този Въпрос. 2. Спасението. Бог Вече проВеде един уЖасен съд над чоВечестВото. ТогаВа бе спасен само един чоВек със семейството си. ЧоВеКът се казВаше Ной. На него Бог бе дал указания да построи един КоВчег преди да започне съдът. (Знаете ли историята за потопа? И да не я знаете се притеснявате и няма да КаЖете на ниКого!) Преди да започне потопът. Господ запоВядал на Ной: "Влез В КоВчега, ти и семейството ти." Ной Влязъл В него. а Бог затВорил Входа отВън. ВиЖте. сВетът отиВа Към спраВедлиВия БоЖий съд. И има един КоВчег - милостта, Която ни се предлага В лицето на Исус. Той идВа от сВета на Бога В нашия сВят на страдания. Той умира за нас на Кръста! Чуйте: дори и да не разбирате много, тоВа сигурно ще можете да го схВанете: аКо Бог остаВя СВоя Син да умре таКа страшно на Кръста, то тоВа трябВа да е едно изкупление, чрез Което и най-големият грешник моЖе да бъде спасен! Той ВъзКръсВа от мъртВите. Той ни ВиКа чрез СВетия Дух. Исус е КоВчегът! И КаКто Бог Каза няКога на Ной: "Влез В КоВчега, ти и семейс- тВото ти!". таКа и сега чрез мен Той те Кани: "Влез В благодатта на Исуса Христа! НапраВи КрачКата В БоЖия мир. СКъсай с ВсичКо. Което те задържа! КаЖи на тВоя Спасител: "Ето. при Теб идВа един много голям грешниК!" ПостаВи цялата си Вина под НегоВия Кръст! ВярВай. че НегоВата КръВ тече за теб! КаЖи Му: "Господи, даВам Ти целия си ЖиВот!" ТоВа значи да Влезеш В КоВчега. "Внимание! Опасност за ЖиВота!" КолКо много от нас отиВат непоВярВали и незащитени Към Бо>Кия съд! Но голямата благодат е туК. А да ВярВаш. значи да напраВиш КрачКа от БоЖия съд Към милостта, благодатта на Исуса. Тази КрачКа не е детсКа игра. Но тя означаВа спасение от смъртната опасност! ИзВестният мисионерски инспектор Алберт Хоф- ман, пионер-мисионер В НоВа ГВинея, ми разпраВи ВеднъЖ една случКа. Която не съм забраВил. Бях му Казал: "Брат Хофман, аз Водя страшна борба, за да следВам истинсКи Христа. ДаЖе и за един пастор не е ниКаК лесно да принадлежи на Исус В един сВят. Който слуЖи на дяВола и ВърВи Към ада." "В тази ВръзКа исКам да ти разКа>Ка нещо." - започна той. "В НоВа ГВинея имахме обичай, папуасите. Които исКаха да станат християни, да се обучаВат, за да могат праВилно да опознаят Христа. След тоВа няКой неде- лен ден бяха КръщаВани. ТоВа Винаги беше голям празник. На него идВаха и много езичници. Но реша- Ващото се случВаше Вечерта преди този ден. Запал- ваше се голям огън. Кръщелниците се приблиЖаВаха Към него. В ръцете си носеха ВсичКите си неща. предназначени за идолопоКлонстВо: магьоснически предмети, идоли, амулети. ПриблиЖаВаха се Към огъня и хВърляха тези знаци на предишния си >КиВот В буйните пламъци. ВеднъЖ наблюдаВах една млада Же- на. Тя също се приближи Към огъня.Ръцете й бяха пълни с идоли и амулети. Но В момента, В Който трябВаше да хВърли тези неща В огъня, тя не моЖа да го напраВи. Сигурно си е помислила: "С тези неща са ЖиВяли дедите ми. С тях е сВързано цялото ми минало. Не мога да се разделя с тях!" И тя се Върна назад. Но тогаВа й дойде на ум: "В таКъВ случай не мога да принадлежа на Христа!" ТогаВа отноВо напраВи три Крачи Към огъня, паК не моЖа да се раздели с тези Вещи и отноВо се Върна назад. ТогаВа отидох при нея" - разКазВаше по-нататъК Хофман - "и й Казах: "На теб ти е трудно. По-добре си помисли още ВеднъЖ. МоЖеш паК да се обадиш за следващото Кръщение." ТогаВа младата Жена отноВо се замисли за миг, напраВи бързо трите КрачКи напред, хВърли нещата В огъня и падна В безсъзнание." И пионер-мисионерът Хофман. победител в християнския ЖиВот. с лице, Като че изрязано от дърВо, наКрая ми Каза: "ВярВам. че само онзи. Който е преЖиВял едно истинсКо обръ- щане Към Бога. моЖе да разбере сътресението на тази Жена." Приятели мои. пътят до КоВчега е само една КрачКа! Напуснете опасната за ЖиВота зона и Влезте В обятията на Исус. Тази КрачКа не е детсКа игра. Тя означаВа сКъсВане с цялото минало. Но чуйте: тоВа не моЖе да Ви струВа по-еВтино. Достатъчно ясен ли бях? Потресаващо ми дейстВа постоянно да ВиЖдам, КаК. ВъпреКи многото предуп- реждения, толКоВа много хора се дВиЖат Към сВоята Вечна гибел! Бог не исКа тоВа! Бог исКа да се спасите! За тоВа е пратил СВоя Син. За тоВа Той е платил Вашия дълг. ТрябВа само да признаете пред Него Вината си и да приемете с Вяра спасението, заплатено за Вас от Исус. Когато Веднъ>К по Времето на Третия райх ме бяха изВиКали В Гестапо, трябВаше да чаКам В една зала. пълна с архиВни шКафоВе. В шКафоВете бяха натру- пани планини от папКи с документи. И от ВсяКа папКа се подаВаше по един етиКет. На тези етиКети бяха написани имената: напр. Карл Майер или Фридрих Шулце. Тъй Като трябВаше да чаКам безкрайно дълго меЖду тези шКафоВе. благодарих на Бога, че не съм принуден да преКарВам ЖиВота си меЖду таКиВа папКи. И от сКуКа започнах да чета имената: "Карл Майер. Фридрих Шулце". И Внезапно Виждам: "Вилхелм Буш"! Значи имаше папКа и за мен! И отВеднъЖ архиВните шКафоВе не ми бяха Вече таКа сКучни, моЖете да бъдете сигурни В тоВа. Там беше моето досие и страшно ми се исКаше да го измъКна и да прегледам КаКВо бяха написали тия юнаци за мен. Но само стоях разтреперан пред него: "Моето досие!" ВиЖдате ли: таКа беше и с Кръста на Исус. В моя ЖиВот имаше моменти. Когато нищо не ми беше таКа сКучно. КаКто християнството. ВсяКо градинско уВе- селение ми беше по-интересно. до момента. Когато за пърВи път забелязах Кръста на Исус: "ТуК стаВа Въпрос за моето досие! ГоВори се за моята Вина и моето спасение!" ОттогаВа Кръстът на Исус за мен е най-интересното нещо. О. Виждате ли ЧоВеКа с трънения Венец! ТоВа е Спасителят. Там на Кръста се изВършВа изКупВането на моя и Вашия ЖиВот. ТоВа се отнася за Вас. дори Вие да не го знаете. Да. аз гоВоря много ВисоКо, зная, трябВа да гоВоря по-тихо. Ала опитайте се да гоВорите тихо при таКоВа пос- лание! 3. От смъртта (съм ЖиВота. "Внимание! Опасно за >КиВота!" Бих Желал още ВеднъЖ да разгледам с Вас този теКст. но от друга страна. Когато ми мина през глаВата: "Внимание! Опасно за ЖиВота! Стоп! ЧоВече. обърни се Към Бога! Потърси сВоя Спасител!". Внезапно си помислих: Всъщност. В опасност за ЖиВота моЖе да се намира само този. Който е ЖиВ. Когато един аВтобус е паднал В пропаст и ВсичКи пътници са мъртВи, те Вече не са В смъртна опасност. Разбирате ли? А сега исКам да КаЖа следното: Вие сте застрашени, ниКога да не дойдете В ЖиВота. да преминете през сВета мъртВи и наКрая мъртВи да бъдете изхвърлени от него. Достатъчно ясно ли се изразяВам? Смъртната опас- ност. Която ВиЖдам при Вас. е тази, че Вие Въобще пропускате ЖиВота. Библията КазВа съВсем ясно: "Който има БоЖия Син, той има ЖиВота. Който няма БоЖия Син, той няма ЖиВота." НасКоро срещнах една госпожица от Берлин, учи- телКа по чуЖди езици. "ИзВинете!" - КазВам й - "Един пастор моЖе поняКога да бъде неучтиВ. На КолКо години сте. госпожице?" ОбиКноВено тоВа не се праВи. Една госпожица не се пита на КолКо е години, но един стар сВещениК моЖе да си го позВоли понякога. А тя отгоВаря без да се замисля: "На в." "Момент!" - смаях се аз - "На в? Та Вие сте учителКа по три чуЖди езиКа и сте на в години?" ТогаВа тя се засмя и обясни: "Преди в години намерих Христа. ТогаВа започнах истински да ЖиВея. Преди това бях мъртба." Аз се зачудих: "Тоба е невероятно добре Казано." А тя ми цитира този теКст: "Който има БоЖия Син. той има ЖиВота, Който няма БоЖия Син, той няма ЖиВота." И продължи таКа: "Ви>Кте. преди нямах Спасителя, нямах и истинсКи ЖиВот. ТогаВа само печелех пари и се забаВляВах, но тоВа не беше >КиВот!" ТоВа не е ли смело тВърдение? Този, Който не се предаде на Исус с едно съзнателно решение. Въобще няма ниКаКъВ ЖиВот. Да, без Исус нямаме и предстаВа за ЖиВота. Само този. Който има Бо>Кия Син, има ЖиВота. Преди години идВа при мен един младеЯс Питам го: "КаКВо исКаш?" "И аз не знам." - отгоВаря той - "Знам само едно - тоВа. Което имам, не е ЖиВот." Изненадан се осВедомяВам: "Защо? Ти имаш добра работа Като шлосер и печелиш много пари!" "Но тоВа не е ниКаКъВ ЖиВот!" - отВръща той - "В понеделник шлосер, ВъВ ВторниК шлосер, В сряда шлосер, В четВъртъК шлосер, В петъК шлосер. В събота футболен мач, В неделя Кино и момичета; В понеделник шлосер, ВъВ ВторниК шло- сер, В сряда шлосер. В четВъртъК шлосер, В петъК шлосер. В събота футболен мач, В неделя Кино и момичета. Та тоВа не е ЖиВот!" "Момче!" - КазВам му аз - "ТуК имаш праВо. Доста далеч си стигнал, щом Като си разбрал, че тоВа не е >КиВот. Ще ти Ка>Ка, КаКВо е >КиВот: В моя ЖиВот имаше един огромен прелом. ТогаВа ме намери Исус, Който беше умрял и ВъзКръснал за мен. Той стана мой Спасител и ме примири с Бога. Когато разбрах тоВа. аз Му дадох сърцето си. И знай - оттогаВа имам ЖиВота." ТогаВа и момчето го намери. Напоследък го срещам ВъВ фрайбург. "Е." - питам го - "сега тоВа ЖиВот ли е ?" "Да!" - отгоВаря той сияещ - "ТоВа е >КиВот!" Той сега е съВсем ЖиВ, ръКоВоди един младеЖКи КръЖоК и Води други хора при Исус. В Исус той намери ЖиВота. Разбирате ли: Вие се намирате В опасност за >КиВота дотолКоВа, доКолКото можете да пропуснете Жи Во- та Като слушате за християнство, но ниКога не намирате сВоя Спасител! Имам един приятел. търгоВец. НасКоро бе поКанен у един фабрикант. Този фабрикант има хубаВа Вила В един чудесен парК. Имало оКоло стотина души гости. В разгара на празниКа моят приятел срещнал домаКина и му Казал: "ЧоВече, КолКо добре си ЖиВеете! Като цар сте! ТаКъВ имот! ТаКаВа фабриКа! ХубаВа Жена! Оча- роВателни деца!" ТогаВа чоВеКът отгоВорил: "Да. имате праВо. Добре съм." И изВеднъЖ станал много сериозен и Казал: "Но само не ме питайте КаКВо ми е туК Вътре." И посочил сърцето си. Когато ВърВя по улиците, често си мисля: аКо хората бяха честни, щяха ВсичКи да се изпраВят и да изВиКат: "Не ме питай. КаК изглежда туК Вътре, В сърцето ми!" Там няма мир. Мислите им ги обВиня- Ват. Там има Вина. ВиЖте. има само Един. Който моЖе да ни излеКуВа. Помислете само: Бог ВиЖда нашата нищета! Но ние не моЖем да отидем при Него. И Бог В СВоята голяма любоВ е дошъл при нас В лицето на Исус! Дъхът ми спира от Вълнение при посланието. Което имам да Ви съобщя: "Бог толКоВа Възлюби сВета." - аз не бих го обичал този сВят. бих го разбил с Железопътна релса. този сВят. пълен с мръсотия, злоба и глупост. Но Бог го обича! ТоВа хората не го разбират. "Бог толКоВа Възлюби сВета. че даде СВоя Син Исус. таКа че ВсичКи. Които приемат тази любоВ да не погинат, но да имат ЖиВота." Кадете ми, КаКВо поВече трябВа да напраВи Бог за Вас, осВен че е остаВил Сина Си да умре, та Вие да имате ЖиВота? ИсКам да приКлюча с една хубаВа история: при големия пропоВедниК на пробуждането Чарлз Хадон СпърдЖън след една пропоВед дошъл млад мъЖ и Казал: "Г-н пропоВедниК, Вие имате праВо, аз също трябВа да приема ЧоВеКа от Голгота и да стана дете на Бога. Един ден ще се обърна." "Един ден?" - попитал Спър- д>Кън - "Да. по-КъсничКо!" "По-КъсничКо? А защо не днес?" ТогаВа младият чоВеК обяснил, малКо притес- нен: "ИсКам да бъда спасен и затоВа няКога ще се обърна Към Христа, но преди тоВа исКам да имам още нещичКо от ЖиВота." ТогаВа СпърдЖън се засмял силно и казал: "Младежо, Вие сте доста невзискателен - тоВа, че Вие искате още нещичко от ЖиВота. на мен ми се струВа тбърде малко. Аз не исКам само нещичко от ЖиВота, а ЖиВота! И В моята Библия е написано (тогаВа я отВорил на тоВа място): Исус КазВа: "Аз дойдох, за да имат ЖиВот. и то ЖиВот изобилен!" ВиЖте. богато беседата е към края си, имам едно таКоВа особено чуВстВо. защото си мисля: "Ти мо?Ке би Въобще не го каза на хората КаКто трябВа." ЗатоВа. мога ли още ВеднъЖ, съВсем накратко да поВторя? Бог остаВи Исус да умре на Кръста за нас, изгубените и прокълнати грешници, за да моЖем ние туК - туК и днес! - да имаме ЖиВота. Когато сутрин се събуждам, пея от радост, защото съм дете на Бога, защото В Него аз имам ЖиВота! Чуйте: Исус дойде, за да имаме ЖиВота туК, да бъдем защитени пред БоЖия съд и да имаме ЖиВота през Вечността. ТогаВа чоВеК моЖе радостен да ВърВи по пътя си. ПозВолете да използВам една малКа Картина. Ноем- ВрийсКа Вечер. Вали едновременно дъ>Кд и сняг. Духа Вятър. Студено е. По улицата ВърВят дВама мъ>Ке. Единият ходи без палто, с обърната нагоре яКа на саКото. Все му е едно КолКо е моКър. Той моЖе да ходи КаКто и да е, безразлично му е, защото няма родина. ТаКа ВърВят поВечето хора В този сВят. Те нямат цел. НаКъде таКа? ТъЖно е да нямаш цел! Безбожният философ Ницше КазВа В едно сВое стихотворение: "Враните летят със бръснещ полет Към града, сКоро и снегът ще заВали. Те>ККо на този. Който няма Кът, Който няма си родина!" И Вие ли нямате Вечна родина? А после по пътя се задаВа другият чоВеК. За него бурята е същата, мръсотията е същата, дъждът е същият и снегът - същият. Но той си подсВирКВа песен и Крачи с бодра стъпКа. Защо? Защото отВъд Ви>Кда светлините на сВоята Родина. Там той си е у дома! Там е топло! Пътят не му теЖи! ТаКа ВърВят по сВета хората. Които принадлежат на Исус и В Него имат ЖиВота и туК. и през Вечността. ТаКа. а сега Ви моля - Бог Каза на Ной: "Влез в КоВчега." - намерете няКое тихо място. Исус е туК! Вие моЖете да гоВорите с Него! ОтКрийте Му сър- цето си. НяКой ме запита: "Имате ли приемни часо- Ве?" Аз отгоВорих: "Защо? Хората не трябВа да гоВорят с мен. Те трябВа да гоВорят напраВо с Исус!" НапраВете и Вие таКа! Но какво трябва да направим? Приятели мои. аз получаВам мноЖестВо писма с Всевъзможни Въпроси. Наскоро В едно от тях се КазВаше: "Всъщност тоВа, Което пропоВядВате. Ваше собстВено мнение ли е, или учението на Вашата църКВа?" На този Въпрос моЖах да отгоВоря само таКа: "ТоВа е учението на Библията!" Но ВиЖте. продължих да мисля по Въпроса таКа: дотогаВа, дока- то слушате мнението на пастор Буш. Вие сте излъ- гани. От него няма да научите много. ТрябВа да послушате гласа на Исус! Исус нарече Себе Си "добрия пастир". Вие трябВа да слушате гласа на този "добър пастир"! При моята слабост аз мога само малКо да помогна да се чуе гласът на Исус. добрия пастир на нашата душа. И сега, Когато гоВорим по темата: "Но КаКВо трябВа да напраВим?". особено ВаЖно е. Самият Исус да Ви КаЖе тоВа, т.е. Вие да чуете гласа на пастира Исус. 1. Скъсайте с Вашето изтървано неберие! Като дългогодишен пастор В големия град съм чуВал толКоВа много Възражения срещу библейското посла- ние. срещал съм толКоВа много изтъркано неВерие. че исКам пърВо да Ви помоля (и туК стаВа дума за спасението на Вашата душа): сКъсайте Вече с Вашето изтърКано неВерие! По Време на Войната, успоредно с дейността си Като младеЖКи пастор, се гриЖех за душите на паци- ентите В една голяма болница. Един ден стоя пред Вратата на една болнична стая и се готВя да почуКам. ТогаВа по дългия Коридор дотичВа една млада сестра и ми КазВа задъхана: "Моля Ви, не Влизайте В тази стая. г-н пастор!" "Но защо да не Влизам?" - питам аз. "Господинът туК най-енергично забрани ВсяКаКВо посещение на сВещеници! Той Категорично не исКа да го посещавате! Ще Ви изгони!" Като ми КазВа тоВа, тя сочи Картичката на Вратата и аз чета името на един изВестен търгоВец, Което знаех от рекламите. "Сестра." - КазВам - "аз имам Железни нерВи!" - и чуКам. "Влезте!" - изВиКВа силен мъЖКи глас. Влизам В стаята. На леглото леЖи Възрастен господин с посиВяла Коса. "Добър ден!" - КазВам - "Аз съм пастор Буш!" "О," - отгоВаря той - "за Вас съм чуВал много. Елате ми няКога на гости!" "Чудесно!" - радВам се аз. Но той продълЖаВа: "Но Ви моля да не ме безпокоите с Вашето християнство!" "КаКъВ малшанс." - усмих- Вам му се аз - "точно за тоВа исКах да погоВоря с Вас!" "ИзКлючено!" - махВа той с ръКа - "И дума не моЖе да стаВа. С този Въпрос отдаВна съм приключил. Знаете ли. Когато бях момче, ми налиВаха псалмите с фуния В глаВата. И аКо не ги знаех после си получаВах пердаха. Вече Като зрял мъЖ, си изградих собстВен мироглед, на Който опорни точКи са ДарВин. ХеКел и Ницше!" Притъмня ми! Тъй Като бързо се ядосВам, Веднага избухнах срещу него: "Слушайте, стари гос- подине! АКо например няКой 1в-годишен младеЖ в пубертетната Възраст ми КаЖеше сега, че е избрал Ницше за сВой пророК, тогаВа сигурно щях да се засмея и да си помисля: "Да, тоВа е типично яВление за преходната Възраст. Ти сКоро ще разбереш, че и модерните философи Вече не ВярВат на сВоите стари пророци." Но Когато стар чоВеК Като Вас, на грани- цата на Вечността, ми гоВори таКиВа неща, тоВа е уЖасно! Вие сте смъртно болен. Нима смятате да застъпвате тези глупости и Когато се изпраВите пред Бога? Моля Ви!" Той ме гледа изумен. ОчеВидно да му се гоВори с таКъВ тон беше ноВо за него. Но тогаВа ми идВа на ум: "Стоп! В болница не моЖеш да избухВаш таКа! Там се пипа с Кадифени ръКаВици!" И изВеднъЖ ме обхВаща силно състрадание Към този беден чоВеК. Преминавам обратно "на пърВа" и Въп- реКи първоначалния му отКаз. му разпраВям за Исус. Който моЖе да бъде и негоВият добър пастир. Той дълбоКо Въздиша: "Да, тоВа би било хубаВо! Но КаКВо да праВя с моя мироглед? ТрябВа ли просто да изхВърля през борда ВсичКо, В Което съм ВярВал през целия си ЖиВот?" "Но, разбира се!" - КазВам радостно. "Драги господине! ЗахВърлете Всичко. което не можете да ползбате ВъВ Вечността! Захвърлете ВсичКо през борда, и то по-добре днес, отКолКото утре! Та с Вашето изтървано неВерие нито ще можете да ди- веете. нито да умрете спасен. И тогаВа се хВърлете В отворените обятия на БоЖия Син, Който умря за Вас и Ви е откупил. Този Спасител исКа да бъде и Ваш Спасител!" ТогаВа дойде сестрата. Учуди се. Като ни Видя уВлечени В задушеВен разгоВор. След тоВа нап- раВи знаК с ръКа. Разбрах: беше Време да си тръгВам. Стиснах силно ръбата на стария господин и тихо напуснах стаята. Не зная дали прие тоВа, Което му Казах. През същата нощ той почина! Виждате ли. тогаВа аз потресен устаноВих, че дори и образовани хора се мотаят насам-натам с ДарВин, ХеКел и Ницше и със сВоето изтървано неВерие изгуб- Ват Вечното си спасение. И за тоВа преди ВсичКо останало исКам да Ви помоля: изхвърлете зад борда проКъсаните аргументи, с Които обосноВаВате неВе- рието си! Да ги няма! Вашето протрито неВерие не струВа и петаК! В Библията пише: "Има един Бог и един посредник ме>Кду Бога и хората, Исус Христос." Веднъ>К седях срещу един чоВеК. Беше един таКъВ тип - Като трикрилен гардероб. В сърцето си аз Винаги го наричам РаеВ, защото беше облечен В пулоВер на райета, но той разбира се се КазВаше съВсем другояче. Жена му беше умряла при бомбарди- роВКа. ДВамата му сина бяха загинали ВъВ Войната. Нещастен чоВеК! И аз му отидох на гости. ТъКмо бях седнал и той Веднага започна: "Господин пастор. остаВете ме на мира с Вашето християнство! ТаКиВа неща са ми минали през глаВата, че нищо не мога да поВярВам. Прекалено много съм преЖиВял! КаКВото и да ми разпраВят, не мога да поВярВам!" ТогаВа аз се разсмях и му заяВих: "Не моЖе да бъде! Я ми КаЖете, господин РаеВ." - Всъщност той имаше друго име - "не се ли Возите от Време на Време с ВлаК?" "Да." КазВам му: "Сигурно тогаВа ВсеКи път отиВате при машиниста и го Карате да Ви поКаЖе сВидетелстВото си за праВоупраВление?" "Е, не." - КазВа ми той - "предполага се, че машинистите В Железницата..." "КаКВо?!" - ВиКам аз изумен - "КачВате се без предВа- рително да се убедите, че оня там наистина мо>Ке да Кара ВлаК?! Вие поВеряВате на този чоВеК ЖиВота си - и то без ниКаКВа гаранция?! Е. слушайте КаКВо. господин РаеВ, аз тоВа го наричам Вяра - да поВериш ЖиВота си на няКого! Отсега нататък ниКога не КазВайте "Аз не ВярВам на нищо!", а КазВайте: "Аз не ВярВам на нищо. осВен на дърЖаВните Железници!" "Хм..." ПродълЖаВам да питам: "Господин РаеВ. Вие ходите ли поняКога до аптеКата?" "Да," - отгоВаря той - "аз постоянно имам глаВоболие и си Взимам от аптеКата прахоВе за мигрена." "Но, господин РаеВ." - КазВам аз - "случВало се е аптеКари по погрешКа да даВат отроВа. Вие сигурно ВсеКи път даВате прахо- Вете за анализ?" "Не." - КазВа ми той - "един праВос- пособен аптеКар си разбира от работата и няма да ме измами." "КаКВо?!" - удиВяВам се аз - "Вие гълтате тоВа нещо без да знаете. КаКВо е? Вие поВеряВате ЖиВота си на аптеКаря? Вие просто таКа, на доВерие, гълтате негоВото леКарстВо? ТоВа аз го наричам Вяра! Е. сКъпи господин РаеВ, ниКога Вече не КазВайте: "Аз не ВярВам на нищо", а КазВайте: "Аз не ВярВам на нищо, осВен на дърЖаВните Железници и на аптеКаря." И В този дух продължих, нали разбирате. Все поВече и поВече таКиВа неща се пояВяВаха. И после аз му засВидетелстВуВах: "ВиЖдате ли, един ден В моя ЖиВот ме срещна Този, Който е изпратен от Бога, Който е Възкръснал от мъртВите, Който има на ръцете Си следи от гВоздеи. Които означаВат. че Той ме е обичал дори до смърт. НиКой В целия сВят не е напраВил за мен толКоВа много, КаКто Исус! НиКой не е толКоВа достоен за доВерие КаКто Исус! Мислите ли. че Исус няКога е излъгал?" "Не!" "Ето, таКоВа нещо не мога да тВърдя за ниКой чоВеК - само за Исус! И Когато аз разбрах тоВа, Казах: "ТогаВа ще поВеря ЖиВота си на Исус!" ТогаВа той пита: "ТолКоВа ли е просто?" А аз КазВам: "ТолКоВа е просто, господин РаеВ! ТолКоВа е просто! Вие ВярВате под път и над път Всичко Възможно, а само на Единия, на Когото наистина моЖе да се ВярВа, на Него не исКате да ВярВате! ИзхВърлете зад борда изтърваните си ос- ноВания за неВерие и предайте ЖиВота си на Господа Исуса!" Веднъ>К аз казах пред стотици момчета: "ОбяВяВам награда от един милион марки за този. Който ми поКаЖе чоВеК, Който е съжалил, че е приел Исус В ЖиВота си!" Аз нямах един милион, но смело моЖех да го обяВя, понеже таКъВ чоВеК няма. ЗатоВа пъК познаВам доста много хора, Които са съЖаляВали, че не са го напраВили! ЗатоВа - сКъсайте с Вашето изтървано неВерие! ПоВярВайте на Този. Който е напраВил ВсичКо за Вас! ТоВа е личен Въпрос меЖду Вас и Него. ТрябВа да отидете на няКое тихо местенце и да Кадете: "Гос- поди Исусе, от днес исКам да бъда ТВой!" 2. Скъсайте с нечубаната си самомнителност! В Библията се КазВа: "ТоВа е несъмнено Вярно и е скъпоценно слоВо, че Христос Исус дойде на сВета. за да изКупи грешниците." - буКВално - "да спаси". ТуК много хора се ВъзмущаВат и КазВат: "Че аз не съм грешниК! Не съм престъпник!" На тях сега им КазВам: лъЖете! ТоВа трябВа един ден да го Ка>Кете пред лицето на Бога: "Аз не съм грешниК! Аз съм пазил ВсичКи ТВои запоВеди." Ще мо>Кете ли да го КаЖете? О, стига с тази нечуВана самомнителност. Която си ВъобразяВа, че ВсичКо е наред! Нищо не е наред, нищо! Преди години Веднъ>К разговарях с един 20-годишен хлапаК и ниКога няма да забраВя този разгоВор. Един ден го срещам и КазВам: "Драги Хайнц, нещо не те Виждам на библейските часоВе и В младежката група!" А той отгоВаря: "Знаете ли, господин пастор, аз междувременно премислих нещата. Вие постоянно гоВорите за Исус. Който е умрял за грешниците. Аз обаче нямам нуЖда от изкупителна ЖертВа, Която да носи моето наказание. АКо съм сгрешил нещо, и аКо има Бог, то тогаВа аз исКам да отгоВарям пред Него за тоВа. ТоВа е напраВо смешно - имал съм нуЖда от Спасител. Който да умира за мен!" ОтгоВорих му: "Добре, драги мой! Значи ти исКаш пред сВетия Бог да се позоВеш на праВото. Разбира се, че моЖеш. Мо>Кеш да отхВърлиш Исус и да КаЖеш: "ПозоВаВам се на праВото си." Но драги мой. моля те, пърВо си изясни следното: ВъВ франция те съдят по френсКо- то праВо, В Англия - по английското праВо. а пред Бога - по БоЖието праВо! НадяВам се. че не си престъпил нито една единствена БоЖия запоВед. иначе си загубен! ДоВиЖдане!" "Един момент!" - КазВа той - "едВа ли ще е чаК толКоВа стриКтно!" "Ха!" - отВръщам аз - "А ти КаК си представжи сВетия Бог? ПредстаВи си. че 50 години аз съм ЖиВял съВсем порядъчно и после само за три минути отКрадна нещо. ТоВа се отКриВа и ме изпраВят пред съда. Стоя значи пред съдията и заяВяВам: "Господин съдия, не бъдете толКоВа дребнаВ! 50 образцоВи години и три минути КраЖба - тоВа се Компенсира! Кой моЖе да е толКоВа педантичен!" МоЖеш ли да си предстаВиш тоВа? ТогаВа съдията ще отгоВори: "Я почакайте! Аз не гоВоря за Вашите 50 порядъчни години, а гоВоря за трите минути, В Които сте откраднали! ЗаКонът Ви обВиняВа заради тоВа." А аКо един земен съдия праВи таКа, КаКВо остаВа за Бога!" Вие не мислите ли. че сте обВиняем пред Бога? Не мислите ли. че се нуждаете от прошение на грехоВете си? Не мислите ли, че сте грешник? О. сКъсайте с Вашата нечуВана самомнителност и потърсете Гос- пода. Който умря на Кръста за Вашия грях и плати Вместо Вас! Приемете Го, признайте Му греха си и Му КаЖете: "Господи, хВърлям пред Тебе цялото си нечестие! ИсКам ТВоята милост! Умий ме В ТВоята КръВ!" 3. Напрабете решителната стъпва! Най-добре паК да Ви разпраВя една история, за да Ви стане ясно КаКВо имам предВид. Беше в началото на нацисткия райх, богато пак ми се случи да си имам работа с един от издигнатите тогаВа хора. Плах и разтреперан се доближих до него, тъй като тогаба свещениците за нищо ги нямаха. За мое изумление обаче чоВеКът не ме изхВърли Веднага, а дори любезно ме изслуша. Когато сВършВаме. му КазВам: "Слушайте, рядКо ми се е случВало няКой да се отнесе така любезно с мен. Искам да Ви благодаря за тоВа! И понеже бяхте таКа мил с мен. исКам да Ви напраВя един голям подарък. ИсКам да Ви КаЖа моята ноВина: "Бог таКа Възлюби сВета. че даде СВоя Син. за да не погинат тези. Които Му се доВерят. но да имат Вечен >киВот." ТогаВа той ме поглежда и заяВяВа: "Няма нуЖда да продължавате. Родителите ми са набожни хора. Зная Вашата ноВина от младостта си. Но..." Той слоЖи на масата бял лист хартия. Взе един молиВ. нарисуВа една черта през средата на листа и продължи: "ВиЖте, г-н пастор, аз зная ВсичКо и зная, че аКо исКам да го имам, трябВа да премина една граница. КаКто я начертах туК - трябВа да напраВя една Крачка през линията. Аз се намирам плътно" - и той поКаза близо до чертата - "до тази граница, но трябВа да се осмеля да напраВя решаващата КрачКа през нея." И след тоВа Каза няКаК смутено: "Но моето обществено положение не ми позВоляВа тоВа!" ТогаВа си тръгнах много натъжен. Той отдаВна е умрял. НегоВото обществено положение няма да го спаси ВъВ Вечността! Но той беше разбрал: "АКо исКам да отида В Божието царстВо, трябВа да напраВя една КрачКа през границата!" Имате ли смелостта да напраВите тоВа? О, струВа си да го напраВите! Исус Ви очаКВа с отВорени обятия! НапраВете решителната стъпКа през грани- цата - В отВорените обятия на Исус! 4. Осьсаите с ясно осъзнатите грехове! ПознаВам един чоВеК. Който ЖиВее В прелюбодеяние. Спрях го и му Казах: "Вие ЖиВеете В прелюбодеяние. ПраВите Жена си нещастна! Ще отидете В ада!" На тоВа той отгоВори: "ТоВа са глупости! ИсКам да Ви обясня случая: Жена ми не ме разбира..." - и ми разКаза една дълга история. При тоВа добре знаеше: "ТоВа, Което праВя е грях!" Има хора. Които постоянно се Карат и КазВат: "Другият започна!" Въобще същест- ВуВат само таКиВа Караници, В Които другият е започнал. НиКой чоВеК сам не започВа КаВга. нали? Винаги другите започВат. Но исКам да Ви КаЖа: В очите на Бога КаВгата е толКоВа лоша, КолКото и убийството! Защо не престанете? "Но КаКВо трябВа да напраВя?" - питате Вие. Ще Ви КаЖа: сКъсайте с Вашите ясно осъзнати грехоВе! ВеднъЖ В ЖиВота си спрете и се запитайте: "КаКВо В ЖиВота ми не е В ред? С КаКВо Всъщност трябВа да сКъсам?" И ще го разберете безпогрешно! Мислите ли. че Исус ще Ви даде милостта Си, аКо исКате съзна- телно да продължите да грешите? В Библията е Казано: "ПоКайте се!" Блудният син изостаВи сВоя стар ЖиВот. Вие моЖете да дойдете при Исус таКиВа. КаКВито сте - обременени и неВярВащи. Но трябВа да спрете да Вършите нещата. Които Ви Водят Към погибел и за Които Вие добре знаете, че са грехоВе! В многото писма. Които получаВам ВсеКи ден, чета постоянно: "ТоВа, Което КазВате, е прекалено. Еди- КаКВо си не е грях!" И често се посочВат неща. Които аз Въобще не съм КазВал. ТогаВа чуВстВам КаК нашата съВест се бунтуВа срещу господството на Исус В нашия ЖиВот. Чуйте: не моЖете да стигнете до ЖиВата Вяра и да стоите В нея. аКо нямате КураЖа, таКа да предадете ЖиВота си на Исус, че да се слоЖи Край на тоВа. на Което трябВа да се слоЖи Край! СКъсайте с ясно осъзнатите грехоВе! 5. Гоборете с Бога! МоЖете ли да се молите? Вие Вероятно моЖете да промърморите няКое стихче. но да се молите? Знаете ли. няКои хора имат таКаВа представа за молитвата, че би ми се изпрабила Косата. ако още имах таКаВа. Наскоро бях в един дом. МайКата казва: "Да. ние също сме християни. Ела. КларичКа!" И подканва сВоята четиригодишна дъщеря: "Ти мо>Кеш таКа хубабо да се молиш, хайде, помоли се малКо пред г-н пастора!" И детето започна. Аз го прекъснах: "Стига! Не "Помоли се малКо пред пастора"! За нищо на сВета. моля Ви. недейте!" Та тоВа не е ниКаКВа молитВа. Да се молиш. означаВа да гоВориш с ЖиВия Бог, Който е туК В лицето на Исус. и пред Него да излееш сърцето си. Молили ли сте се няКога таКа? Един чоВеК, английски епископ на име Робинсън, е написал една угасна Книга: "Бог не е таКъВ". В нея той КазВа, че модерният чоВеК Вече Въобще не моЖел да се моли. С тоВа, меЖду другото, съм съгласен и аз. ТоВа обаче не гоВори зле за молитВата. а за модерния чоВеК. Не намирате ли и Вие? И епископът исКа Коренно да преобрази цялото християнство, защото модерният чоВеК не моЖел Вече да се моли. По-сКоро бих му Казал: неКа по-добре модерният чоВеК отноВо се научи да се моли! РисКуВайте просто ВеднъЯс да се помолите! МаКар и да Кадете само: "Господи. позВоли ми да Те намеря!" Или: "Господи, спаси ме и мене!" Или: "Господи, Води ме Към истинсКа Вяра!" Или: "Господи, прости ми грехоВете!" Но започнете ВеднъЖ! ЧоВеК не моЖе изВеднъЖ да започне да се моли прекрасно. МоЖе би свещениците се молят прекрасно - с Книга В ръКа, от Която четат. Но съВсем не е необходимо да се молим прекрасно, а Въобще да започнем да гоВорим с >КиВия Бог. Вие започнете Веднъ>К, пъК ще се научите и да се молите! И знайте: Вярата е едно отношение "Аз - Ти" меЖду моя Бог и мен. При таКаВа ВръзКа трябВа да се разгоВаря, нали? Аз гоВоря с Него и Той гоВори с мен. И с тоВа достигам до моята следВаща точКа. в. Четете Библията! КаК Бог гоВори с хората? Той гоВори чрез Библията! Ето защо непременно трябВа да започнете да четете Библията. "Но днес ниКой Вече не чете Библията!" - мислите си Вие. Да, за съжаление! ВеднъЖ един чоВеК обясняваше: на празниКа на реформацията еВангелис- тите Винаги пеят песента на Лютер: "Всесилна Кре- пост е Бог наш". А там наКрая се КазВа: "...и неКа СлоВото Му да стои!" Та сега християните го оста- Вят да стои - на лаВицата на библиотеката, не го сВалят оттам и си мислят: "Добре и праВилно е там да си стои." Но Лютер не е имал тоВа предВид. Често пъти. Когато ходя по Къщите, ми КазВат: "Да. г-н пасторе, ние още пазим една стара Библия от 1722 година, от нашата прабаба!" И домъКВат една мебел. Която положително ниКой не чете! ВъпреКи цялото ми уВа)Кение Към старите Библии, аз Ви препоръчвам: Купете си НоВия ЗаВет - дЖобен формат! Има няКои. Които са по-малКи от ръКата ми. Има много симпа- тични издания на НоВия ЗаВет. Купете си едно мо- дерно издание! И ВсеКи ден за определено Време сядайте и четете от него. Просто слушайте - тогаВа Исус Ви гоВори! Мо>Ке би ще има места. Които Вие изобщо няма да разберете, но споКойно продълЖаВайте да четете. На моите момчета тоВа Винаги го обясняВам таКа: ВеднъЖ един фермер от Бразилия ми разКаза. КаК се заселил там и получил парче земя. Отишъл да я разгледа и устаноВил, че тоВа било едно парче джун- гла. Той изсяКъл дърВетата, изкоренил дънерите, из- Вадил сКалните блоКоВе и един ден стигнал дотам, че да моЖе да Впрегне дВа Вола и да оре. След Като изорал три КрачКи. плугът заседнал. КаКВо да праВи? Да отиде ли В Къщи да Вземе динамит и да Вдигне сКалата заедно с плуга и КраВите ВъВ Въздуха? Не! Заобиколил с плуга сКалата и продължил да оре. Като сВършил. работата му изглеждала доста ЖалКа. Но той посял и поЖънал. След като изорал на следната година, нещата изглеждали по-добре. Той паК сякъл дърбета, изКореняВал дънери и Вадил скали, но работата Вър- бяла много по-добре. На третия път ВърВяло още по-гладко. ТаКа трябВа да четете и Библията. ВеднъЖ започ- нете! И ако нещо не разбирате, на пърВо Време го пропуснете. Само продължавайте! И изВеднъЖ стига- те до един теКст, още В пърВата глаВа на НоВия ЗаВет. Който гласи: "Исус ще спаси СВоя народ от грехоВете му!" Ще КаЖете: "ТоВа го разбирам! Ами тоВа се отнася за мен!" Така остаВете Бог да Ви гоВори чрез Библията! Отделяйте си ВсеКи ден Време за БоЖието СлоВо! И същевременно Му се помолете: "Господи! Дай и на мен сВетлина! Нека и аз да разбирам! ОсВетли сърцето, ума и душата ми!" И още нещо: не позВоляВайте на никого да оКаля пред Вас Библията! Библията е прекрасна Книга! Да, няма по-аКтуална и по-ВълнуВаща Книга от Библията! Като млад ВойниК В ПърВата сВетоВна Война бях на разузнаване при Вердюн. Седях на един ръб над едно дефиле. Беше Вечер. Настъпваше здрач. И преди да настъпи нощта, гледам изВеднъЖ, КаК през просеката подсКача една избързала полеВа Кухня на неприятеля. Ние изобщо не бяхме мислили, че през тоВа място би могла да мине Кола. Но тази полеВа Кухня, Която не бе дочаКала настъпването на нощта, ни подсказа, че тоВа бе един подстъп Към неприятелските позиции. Щом Като полеВата Кухня минаВа оттам. тогаВа през тази просеКа ще минат и пехотинсКите обози, а също и муниционните Колони Към неприятелския лагер. И КаКВо напраВихме ние тогаВа? Помислихме ли си: "Да остаВим просеката на мира и да не я обстрелВаме"? НапротиВ - обстрелВахме я през цялата нощ! Чуйте сега: Библията е подстъпът, пътят на снаб- дителните и муниционни транспорти. БоЖият под- стъп за подкрепление на християните. И дяВолът е също таКа хитър и дърЖи под обстрел този път. ЗатоВа и Библията биВа обстрелвана. Най-глупаВото момче КазВа: "Ба! Що за Книга!" Най-умните професо- ри доКазВат. че Библията е само чоВешКо дело. Раз- бирате ли? ТуК те са единни - преграден огън срещу с Библията! Но аКо исКате да станете дете на Бога и да бъдете спасен. тоВа не трябВа да Ви треВоЖи. Не остаВяйте да оКалят пред Вас Библията! Библията КазВа. че е написана от хора. Които са били изпълнени и просветлени от СВетия Дух. И Когато я четете, сКоро ще забележите, че В нея има един друг. БоЖес- тВен дух. ВеднъЖ няКой се оплаКВаше: "За мен БоЖието СлоВо е няКаК мъртВо. Много бих исКал да бъда спасен, но НегоВото СлоВо нищо не ми гоВори!" ТогаВа отгоВо- рих: "Помолете Бога за СВетия Дух! Молете се аКо трябВа три месеца. ВсеКи ден: "Господи, подари ми СВетия Дух, за да разбирам ТВоето СлоВо, за да стана ЖиВ ВъВ Вярата." ПоВярВайте ми: Бог ще Ви отгоВо- ри, съВсем сигурно!" И. за последно. исКам да Ви КаЖа още нещо: 7. Идете при Божието СлоВо! ОтиВайте там. Където ще моЖете ясно да чуВате БоЖието СлоВо! Без Колебание Ви заяВяВам: днес има амВони. Където се пропоВядВа едно разводнено ЕВан- гелие". Там не бих отишъл. Аз не се интересувам от лимонада, а от Виното на Евангелието. Което доста- Вя радост! Вие ще разберете, дали Ви се пропоВядВа радостната Вест за спасение или не. НаВсяКъде има сВещеници, проповедници и хора. Които могат да Ви КаЖат Евангелието. Но отиВайте при БоЖието Сло- Во. ДръЖте се с тези. Които исКат да го слушат на ВсяКа цена. Напоследък един чоВеК ми Каза: "Знаете ли. аз съм индивидуалист." На тоВа мога само да отго- Воря: "Вие ниКога няма да моЖете да стоите В ЖиВата Вяра аКо не друЖите с други християни и аКо не ходите там. Където се пропоВядВа БоЖието СлоВо!" ЕЗангелие = блага, радостна Вест (гр.) И наКрая ВъВ Връзва с тоВа исКам да Ви разКаза още една случва с една стара )Кена. с която се запознах. ВеднъЖ един младей ми каза: "Моля Ви, не разказ3айте случКи със старици!" Но тоВа си беше негоВо усещане. Та тази стара Жена изигра голяма роля В моя ЖиВот. Срещнах последователно трима инженери, Които посредством нея бяха стигнали до Вяра В Исус. Забе- лязах, че от тази ?Кена беше излязла голяма сила и я потърсих. Тя беше ВдоВица на миньор. ЗарадВа се, Когато отидох и ми разКаза КаК е поВярВала. ЖиВеела В едно селце. Което днес Вече се е сляло с Есен. КазВа се Шопенберг. а ние го наричаме КорКоВия хълм. Един ден прочела ВъВ ВестниКа, че В църКВата "СВ. ПаВел" ще бъдат представени дВама ноВи пастори и Казала на сВоите приятелки: "ТоВа Винаги е голямо събитие В Есен. хайде да отидем!" Тръгнали през полето на път за Есен. До църКВата "СВ. ПаВел" било много далече. Когато пристигнали, огромната църКВа била Вече препълнена. Те застанали отзад. ТогаВа бил пред- стаВен единият пастор. Който по-Късно имаше ог- ромно духоВно Влияние В Есен - Юлиус Даман. Жената разКаза: "Юлиус Даман застана на амВона за пръВ път и прочете от Евангелието: "Бог толКоВа Възлюби сВета, че даде СВоя Син. за да не бъде изгубен ниКой, Който ВярВа В Него, но да има Вечен ЖиВот." И тогаВа се наВеде напред и Каза: "От стотиците хиляди думи В Библията от ниКоя друга не се страхуВам таКа, КаКто от думата изгубен. ЧоВеК, Който не търси Бога, мо>Ке да бъде заВинаги изгубен - Бог да го остаВи. ТоВа е адът!" Аз бях застанала отзад, просто едно момиче В голямата църКВа. Оттам не мо>Ках да чуя нищо поВече. Но тези думи ме удариха Като гръм. "Аз също съм изгубена! Аз нямам мир с Бога! Нямам прошКа за грехоВете си! Аз не съм дете на Бога! Аз съм изгубена!" Отидох си В Къщи Като насън. След три дни баща ми ме попита: "Болна ли си?" Тя се опитала да обясни на родителите си, а те Казали: "Ти си се побъркала! НерВите ти не са В ред!" Не могла да обясни на ниКого сВоя смъртен страх: "Аз съм изгубена..." Желая Ви ВсичКо добро, но ВъпреКи тоВа, или по-сКоро точно затоВа Ви по>КелаВам да из)КиВе- ете този момент, да почуВстВате действието на СВетия Дух и да разберете: "Аз съм изгубен!" По-на- татъК тя разКаза следното: "Четири седмици ходех напълно негодна за нищо. И тогаВа няКъде прочетох: "Пастор Даман отноВо ще пропоВядВа..." ТогаВа паК отидох от Шопенберг В Есен. По целия път се молих. На ум ми дойде само една молитВа. един стих от една песен: "Сал едно е нуАно. БоАе. научи ме него да познаВам. ВсичКо друго. КаКто и да изглежда. се оКазВа само теМо бреме." ТаКа се молела през целия път. Влиза В църКВата "СВ. ПаВел". Даман пропоВядВа. ЦърКВата е препълне- на. За нея паК няма място и трябВа да стои отзад. И паК се помолила: "Сал едно е нуЖно, БоЖе,/научи ме него да познаВам." Започнали да пеят. тя отВорила песнарКата на посочения номер на песента и с удиВ- ление Видяла, че тоВа е точно нейната песен - молит- Ва: "Сал едно е ну>Кно. Бо>Ке,/ научи ме него да познаВам..." И тогаВа си помислила: "АКо ВсичКи туК, молейКи се, пеят тази песен, тогаВа ще се случи нещо". ТогаВа пастор Даман се КачВа на амВона и прочита един стих от Евангелието на Йоан: "Исус КазВа: Аз Съм Вратата. Който Влезе през Мен, ще бъде спасен. Амин." И тя продължи: "За Втори път бях В църКВата и отноВо нищо не чух, осВен тези думи, защото на момента ВсичКо ми стана ясно: Исус, Възкръсналият, е Вратата на >КиВота! Аз минах през нея! Нищо поВече не чух от проповедта, но тоВа ми беше достатъчно. Аз Влязох В )КиВота!" Обичам често да разКазВам тази история. Когато срещам хора. Които КазВат: "О, аз не ходя на църКВа! Не мога да понасям Въздуха там. Предпочитам да отида В гората. Където птичКите пеят и дърВетата шумят." ТогаВа аз им отВръщам: "Тази >Кена ниКога нямаше да поВярВа, аКо не беше отишла да чуе Божи- ето Слобо." Е, КаКВо трябВа да напраВим? Скъсайте с Вашето изтървано неВерие! Скъсайте с нечуваното си самом- нение! НапраВете решителната стъпКа! Скъсайте с ясно осъзнатите грехоВе! ГоВорете с Бога! Четете Библията! Идете да слушате БоЖието СлоВо! ТрябВаше да отгоВоря на Въпроса "КаКВо трябВа да напраВим?", и Ви дадох Ва>Кни отгоВори, но на ВсяКа цена искам накрая да Ви КаЖа с няКолКо думи най-Важ- ното: По принцип решаВашото не е тоВа. което ние праВим, Колкото и Ва)Кно да е то. РешаВашото е тоВа, което Бог е напраВил за нас - чрез Исус! ТоВа е радостната Вест, Която имам да Ви съобщя: "Исус напраВи ВсичКо - за ВсичКи!" Той дойде при нас, за нас умря, за нас Възкръсна, за нас Той седна отдясно на Бога. Той е добрият пастир. Който праВи ВсичКо за СВоите оВце. АВторът на 23-ти псалом потВърЖда- Ва: "Господ ми е пастир, няма да остана В ну>Кда." И изброяВа колко безкрайно много праВи за него Доб- рият пастир. О. как бих >Келал и Вие да Кадете: "Господ ми е пастир!" Защо Бог мълчи? На сВета стаВат угасни неща! ВърВях - мисля че беше през 1937 година - по улицата В Есен, Когато срещу мен се зададе един 1в-годишен младей, загубил ума и дума. Тъй Като го познаВах от моята работа с младежите, го попитах: "КаКВо стаВа с теб?" Той ми отгоВори: "ЗаВляКоха ме В болницата и ме стерилизираха, защото майКа ми е еВрейКа. А Когато се Върнах В Къщи. родителите ми бяха изчезнали." Той поВече не ги Видя. Арестували баща му, а майКа му откарали В ОсВиенцим В Концен- трационен лагер! Мо>Ках само да помогна на момчето да стигне до Холандия. Оттам заминал за АмериКа. Но ниКога няма да забраВя Вида на този уплашен до смърт чоВеК: "ЗаВляКоха ме В болницата и ме стери- лизираха. защото майКа ми е еВрейКа. А Когато се Върнах В Къщи. родителите ми бяха изчезнали." А подобни случаи имаше с милиони! И тогаВа чоВеК започВа да се пита: "А Бог?", "Къде е Бог?". "Той нищо ли не КазВа за тоВа?", "Защо Бог мълчи?" В Кьолн един луд с огнепръсКачКа проникнал В едно училище. Убил 12 малКи деца. И паК ВъзниКВат Въпро- сите: "А Бог?", "Защо мълчи Бог?" Или пъК си мисля за една млада )Кена. Която има раК. БаВно и В угасни мъКи тя умира и остаВя децата си сираци. ВсеКи. Който е бил сВидетел на таКиВа стра- дания. трябВа да се е запитал: "А Бог? Защо Бог мълчи?" Има много хора. Които могат да разКа?Кат сВоята история и да запитат: "А Бог? Къде е Бог? Защо мълчи Бог?" Нашият любим поет Фридрих Шилер е съчинил няКога стихотворението "Ода на радостта": "Радост. КрасиВа исКра на богоВете, Дъщери от Елизиум..." В него има таКъВ стих: "Братя, над зВездния поКроВ трябВа да ?КиВее един мил Баща!" Но съвременният човек се изКушаВа да Казиа: "ьратя, над звездния поКроВ не мо)Ке да >КиВее един мил Баща!" ВсеКи, Който се е сблъсКВал с тоВа, ВсеКи, Комуто се натрапВат Въпросите: "Къде е Бог? Защо Той допусКа тоВа? Защо мълчи Той за ВсичКи тези угасни неща?". мо>Ке да достигне до точКата. Когато Въз- ниКВа опасната мисъл:"А мо>Ке би няма ниКаКъВ Бог? МоЖе би небето е празно? Мо>Ке би атеизмът Все паК е истина?" Приятели мои. Комуто дойдат таКиВа мисли, той трябВа да се у>Каси от тази перспеКтиВа! Защото, аКо е истина, че няма ниКаКъВ Бог. тоВа би било ужасно. ТогаВа ние, хората. - ние, чудовищата! - бихме били остаВени сами на себе си! ТогаВа бихме били Като изгубени деца. Които не знаят пътя за дома. Няма Бог? КолКо злоВещо! Когато хора ми КазВат: "Аз съм атеист.". тогаВа им заяВяВам: "Вие не подозирате КаКВо КазВате с тоВа! Над нас да няма нищо! Ние да сме остаВени сами на себе си! Ние - сами едни с други!" За чоВеКа няма нищо по-у>Касно от чоВеКа, нали? Римляните са имали една погоВорКа: "Хомо хомини лупус ест." ТоВа означаВа: "ЧоВеК за чоВеКа е ВълК" - ужасно! Не мога да Ви опиша КолКо пъти Като пастор съм чуВал думите: "КаК моЖе Бог да допусне тоВа! Защо мълчи Бог пред ВсичКо тоВа?" И тъКмо защото толКоВа често са ме питали, сега исКам да отгоВоря на този Въпрос. ТрябВа обаче предварително да КаЖа: аз не съм частният сеКретар на Бога. Той не ми е доВерил планоВете Си, нито ми е диКтуВал стенограма. Раз- бирате ли? Само по себе си е малКо глупаВо да се пита таКа. Като че ли ние бихме могли да разберем Бога. Богът, Когото аз бих могъл да разбера, би бил най- много няКой деКан или еписКоп. Тях Все още мога да ги разбирам. Но този. Когото аз бих могъл да разби- рам, не би бил Бог. На едно място В Библията Бог КазВа: "Моите мисли не са Като Вашите мисли и Моите пътища не са Като Вашите пътища." ТоВа е доста ясно. Но аз Все паК съм научил някои неща от ьиьлията и исКам сега. доКолКото мога. да отгоВоря на Въпроса: "Защо мълчи Бог?" 1. По начало въпросът е поставен погрешно. ПърВо исКам да Ка>Ка следното: Въпросът "Защо Бог мълчи?" е постаВен неправилно. Той Всъщност е пос- таВен таКа. сяКаш се намираме В съдебна зала. На съдийския стол седи г->Ка Шулце или пъК пастор Бущ. А на обвиняемата сКамейКа седи Бог. И тогаВа КазВа- ме: "Обвиняеми Бо>Ке, КаК мо>Кеш да допусКаш ВсичКо тоВа? Защо мълчиш?" ИсКам да Ви Ка>Ка абсолютно ясно: таКъВ Бог, Който да седне на обвиняемата сКамейКа. няма! Спомням си една невероятна сцена от Времето, Когато бях още съВсем млад пропоВедниК. Бях 27-го- дишен. Когато дойдох В Есен, В годината на избухВа- нето на голямата миньорска стачКа, Която много разбуни духоВете. Един ден минаВам Край един пло- щад. НяКаКъВ чЬВеК се е изпраВил Върху сандъК от сапун и гоВори Възбудено на стоящите оКоло него. ГоВори за гладни деца, еКсплоататорсКи надници и безработица. ИзВеднъ>К ме ВиЖда, познаВа ме и КрясВа: "Ха, ето го и попа! Я ела насам!" ОбиКноВено се отзоВаВам на любезна поКана, таКа че отиВам Към групата. Хората се отдръпВат да ми напраВят път. за да стигна до оратора. ОКоло мен има моЖе би оКоло стотина миньори. ЧуВстВам се малКо особено. В университета не ме бяха подготвяли за таКиВа ситу- ации. И тогаВа онзи започВа: "Чуй сега, попе! АКо има няКаКъВ бог. Което аз не зная. но моЖе и да има. тогаВа исКам. Когато умра, да се яВя пред него и да Ка>Ка:" - и той изКрещя - "Защо си допуснал хората да бъдат разКъсВани на парчета по бойните полета? Защо си допуснал деца да гладуВат, а други да изхВърлят храна. защото имат тВърде много? Защо си допуснал хора- та да страдат и да умират от раК? Защо? Защо?" И тогаВа ще му Ка^Ка: <Ти. бо)Ке, напусни! Махай се! Хайде да те няма!" Така врещеше чоВеКът. ТогаВа и аз изврещях: "ПраВилно! Да се маха този бог! Вън!" ИзВеднъЖ стаВа съВсем тихо. Ораторът се стъписВа: "ЧаКайте. ама Вие сте сВещениК! Вие не можете да Викате "Да се маха този бог!" На Което аз отгоВорих: "Слушай КаКВо! ТаКъВ бог. пред Когото ти се яВяВаш и пред Когото би могъл таКа да си отВаржи устата. Който се остаВя да го подВеЖдат под отговорност, пред Когото ти застаВаш Като съдия, а той Като обВиняем - таКъВ бог има само В тВоето Въображе- ние. На него мога да КаЖа само "Махай се оттуК!" Да се маха този шантаВ бог. Когото нашето Време само си е измислило. Когото мо>Кем да обВиняВаме. да го тиКВаме настрана или да си го прибираме обратно - според нуждата! ТаКъВ бог няма! Но аз исКам да ти КаЖа нещо: има един друг, истинсКи Бог. Пред Него ти ще се яВиш Като обВиняем и няма да моЖеш дори да си отВориш устата, защото Той ще те попита: "Защо не си Ме почитал? Защо не си Ме призоВал? Защо си >КиВял В нечистота? Защо си лъгал? Защо си мразил? Защо си се Карал? Защо си...?" ТаКа ще те пита. ТогаВа думите ще ти заседнат на гърлото! И тогаВа на хиляда едно няма да моЖеш да отВърнеш. Няма таКъВ бог, на Когото мо>Кем да КазВаме: "Махай се!", но има един сВят, ЖиВ, истински Бог, Който няКога на нас мо>Ке да КаЖе: "Махай се!" ТоВа исКам да КаЖа и на Вас: аКо чуете хора. Които да Корят Бога: "КаК моЖе Бог да допусне тоВа? Защо Бог мълчи?". тогаВа им Кадете: тоВа би бил един глупоВат. Въображаем Бог, Когото ние бихме могли да обВиняВаме. Има обаче само един сВят Бог, Който обВиняВа нас. Вас и мен! Изпълнихте ли БоЖиите запоВеди? КаКВо си мислите тогаВа? Бог гледа сери- озно на СВоите запоВеди. Ние сме обвиняемите, а не Бог! ТоВа е пърВото, Което исКах да Ви КаЖа събсем ясно: цялата постановка на Въпроса е погрешна. А сега и Второто: 2. Мълчанието на Бога е Неговият съд. Защо Бог мълчи? ВиЖте, Бог наистина често мълчи. И мълчанието на Бога е най-уЖасният съд над нас! Аз съм убеден, че има ад. Той обаче не е таКъВ, КаКъВто го изобразяват на много Картини - дяВолът пече душите на огън и други подобни глупости. Аз ВярВам. че адът е. Когато Бог няма КаКВо поВече да КаЖе на хората. ТогаВа моЖете да Го ВиКате, моЖете да се молите. моЖете да Крещите, но Той Вече няма да отгоВаря! РусКият писател ДостоеВсКи е Казал ВеднъЖ: "Адът е оноВа място. Където Бог ниКога поВече не поглеЖда" - Където окончателно сме се отърВали от Него. Където наистина сме изоставени от Бога. Да. БоЖието мълчание е НегоВият съд. И ВиЖте сега: адът започВа оттуК. с тоВа, че Бог мълчи. По този поВод исКам да Ви разКаЖа една случКа от Библията: имало дВа града - Содом и Гомор, ВисоКо- разВити градоВе с изтънчена цивилизация. Там не отричали Бога. Вероятно имало и няКолКо сВещеници - бедни типоВе. Но хората просто не Взимали Бог насериозно. ПотъпКВали запоВедите Му. МоЖе би на погребения или сВатби са споменавали "Дяда Господа". но иначе изобщо не се сещали за Него. В Содом ЖиВеел един набоЖен чоВеК на име Лот. Той от Време на Време КазВал: "Не моЖе чоВеК да постъпВа таКа спрямо Бога! Не се лъЖете, Бог не позВоляВа да се подиграват с Него! КаКВото посее чоВеК, тоВа и ще поЖъне!" "О." - отгоВаряли хората - "не ни разпраВяй ВицоВе! Ти да не си няКаКъВ пастор? Стига с тия глупости: "КаКВо- то посеел чоВеК, тоВа и щял да поЖъне!" Един ден обаче тоВа се случило. На разсъмване - Като предВа- рително бил изВел Лот и семейството му оттам - Бог запоВядал Върху градоВете да заВалят огън и сяра от небето. КаКВо е тоВа, знаем от бомбардировките през Войната, но Бог моЖе да го напраВи и без самолети. Мога да си предстаВя КаК хората са сКачали от леглата си и са ВиКали: "ВсичКи В мазетата!" И човек се изкушава да КазВа: "Братя, над зВездния покров не моЖе да ЖиВее един мил Баща!" Всеки, Който се е сблъскал с това, ВсеКи, Комуто се натрапВат Въпросите: "Къде е Бог? Защо Той допусКа това? Защо мълчи Той за Всички тези ужасни неща?". моЖе да достигне до точКата, богато Въз-никВа опасната мисъл:"А може би няма никакъВ Бог? МоКе би небето е празно? МоЖе би атеизмът Все пак е истина?" Приятели мои, Комуто дойдат такиВа мисли, той трябВа да се ужаси от тази перспеКтиВа! Защото, ако е истина, че няма никакъв Бог, тоВа би било ужасно. ТогаВа ние, хората, - ние. чудовищата! - бихме били остаВени сами на себе си! ТогаВа бихме били като изгубени деца. които не знаят пътя за дома. Няма Бог? КолКо злоВещо! Когато хора ми казВат: "Аз съм атеист.", тогаВа им заяВяВам: "Вие не подозирате КаКВо КазВате с тоВа! Над нас да няма нищо! Ние да сме остаВени сами на себе си! Ние - сами едни с други!" За чоВеКа няма нищо по-уЖасно от чоВеКа, нали? Римляните са имали една погоВорКа: "Хомо хомини лупус ест." ТоВа означаВа: "ЧоВеК за чоВека е ВълК" - ужасно! Не мога да Ви опиша колко пъти Като пастор съм чуВал думите: "Как може Бог да допусне тоВа! Защо мълчи Бог пред Всичко това?" И тъКмо защото толКоВа често са ме питали, сега исКам да отгоВоря на този Въпрос. ТрябВа обаче предварително да КаЖа: аз не съм частният секретар на Бога. Той не ми е доВерил планоВете Си, нито ми е диКтуВал стенограма. Разбирате ли? Само по себе си е малКо глупаВо да се пита таКа, Като че ли ние бихме могли да разберем Бога. Богът, Когото аз бих могъл да разбера, би бил най-много няКой деКан или еписКоп. Тях Все още мога да ги разбирам. Но този, Когото аз бих могъл да разбирам, не би бил Бог. На едно място В Библията Бог КазВа: "Моите мисли не са Като Вашите мисли и Моите пътища не са Като Вашите пътища." ТоВа е доста ясно. вв Но аз Все паК съм научил няКои неща от Библията и исКам сега, доКолКото мога, да отгоВоря на Въпроса: "Защо мълчи Бог?" 1. По начало Въпросът е поставен погрешно. ПърВо исКам да кажа следното: Въпросът "Защо Бог мълчи?" е постаВен неправилно. Той Всъщност е пос-таВен таКа, сяКаш се намираме В съдебна зала. На съдийския стол седи г-Жа Шулце или пъК пастор Буш. А на обвиняемата сКамейКа седи Бог. И тогаВа КазВа-ме: "ОбВиняеми Боже, КаК можеш да допускаш ВсичКо тоВа? Защо мълчиш?" ИсКам да Ви кажа абсолютно ясно: таКъВ Бог, Който да седне на обвиняемата сКамейКа. няма! Спомням си една невероятна сцена от Времето, Когато бях още съВсем млад пропоВедниК. Бях 27-го-дишен. Когато дойдох В Есен, В годината на избухВа-нето на голямата миньорска стачКа, Която много разбуни духоВете. Един ден минаВам Край един площад. НяКаКъВ чоВеК се е изпраВил Върху сандъК от сапун и гоВори Възбудено на стоящите оКоло него. ГоВори за гладни деца, еКсплоататорсКи надници и безработица. ИзВеднъЖ ме ВиЖда, познаВа ме и КрясВа: "Ха, ето го и попа! Я ела насам!" ОбиКноВено се отзоВаВам на любезна поКана, таКа че отиВам Към групата. Хората се отдръпВат да ми напраВят път, за да стигна до оратора. ОКоло мен има може би оКоло стотина миньори. ЧуВстВам се малКо особено. В университета не ме бяха подготвяли за таКиВа ситуации. И тогаВа онзи започВа: "Чуй сега, попе! АКо има няКаКъВ бог. Което аз не зная, но може и да има, тогаВа исКам, Когато умра, да се яВя пред него и да кажа:" -и той изКрещя - "Защо си допуснал хората да бъдат разКъсВани на парчета по бойните полета? Защо си допуснал деца да гладуВат, а други да изхВърлят храна, защото имат тВърде много? Защо си допуснал хората да страдат и да умират от раК? Защо? Защо?" И тогаВа ще му Кажа: "Ти, боЖе, напусни! Махай се! Хайде в7 да те няма!" Така Крещеше чоВеКът. ТогаВа и аз изврещях: "ПраВилно! Да се маха този бог! Вън!" ИзВеднъж стаВа събсем тихо. Ораторът се стъписВа: "Чакайте, ама Вие сте сВещениК! Вие не можете да Викате "Да се маха този бог!" На Което аз отгоВорих: "Слушай КаКВо! ТаКъВ бог. пред Когото ти се яВяВаш и пред Когото би могъл таКа да си отВаржи устата, Който се остаВя да го подВеЖдат под отговорност, пред Когото ти застаВаш Като съдия, а той Като обВиняем - таКъВ бог има само В тВоето Въображение. На него мога да Кажа само "Махай се оттуК!" Да се маха този шантаВ бог. Когото нашето Време само си е измислило. Когото мо?Кем да обВиняВаме, да го тиКВаме настрана или да си го прибираме обратно -според нуждата! ТаКъВ бог няма! Но аз исКам да ти Кажа нещо: има един друг, истинсКи Бог. Пред Него ти ще се яВиш Като обВиняем и няма да можеш дори да си отВориш устата, защото Той ще те попита: "Защо не си Ме почитал? Защо не си Ме призоВал? Защо си жиВял В нечистота? Защо си лъгал? Защо си мразил? Защо си се Карал? Защо си...?" ТаКа ще те пита. ТогаВа думите ще ти заседнат на гърлото! И тогаВа на хиляда едно няма да можеш да отВърнеш. Няма таКъВ бог, на Когото можем да КазВаме: "Махай се!", но има един сВят, жиВ, истинсКи Бог, Който няКога на нас може да Каже: "Махай се!" ТоВа исКам да Кажа и на Вас: аКо чуете хора. Които да Корят Бога: "КаК може Бог да допусне тоВа? Защо Бог мълчи?", тогаВа им Кадете: тоВа би бил един глупоВат, Въображаем Бог, Когото ние бихме могли да обВиняВаме. Има обаче само един сВят Бог, Който обВиняВа нас. Вас и мен! Изпълнихте ли Божиите запоВеди? КаКВо си мислите тогаВа? Бог гледа сериозно на СВоите запоВеди. Ние сме обвиняемите, а не Бог! ТоВа е пърВото, Което исКах да Ви Ка?Ка съВсем ясно: цялата постаноВКа на Въпроса е погрешна. А сега и Второто: 2. Мълчанието на Бога е Неговият съд. Защо Бог мълчи? ВиЖте, Бог наистина често мълчи. И мълчанието на Бога е най-ужасният съд над нас! Аз съм убеден, че има ад. Той обаче не е таКъВ, КаКъВто го изобразяват на много Картини - дяВолът пече душите на огън и други подобни глупости. Аз ВярВам, че адът е. Когато Бог няма КаКВо поВече да Ка?Ке на хората. ТогаВа моЖете да Го ВиКате, можете да се молите, можете да Крещите, но Той Вече няма да отгоВаря! РусКият писател ДостоеВсКи е Казал веднъ?К: "Адът е оноВа място. Където Бог ниКога поВече не поглежда" - Където окончателно сме се отърВали от Него, Където наистина сме изоставени от Бога. Да, БоАието мълчание е НегоВият съд. И ВиЖте сега: адът започВа оттуК, с тоВа, че Бог мълчи. По този поВод исКам да Ви разКажа една случКа от Библията: имало дВа града - Содом и Гомор, ВисоКо-разВити градоВе с изтънчена цивилизация. Там не отричали Бога. Вероятно имало и няКолКо сВещеници - бедни типоВе. Но хората просто не Взимали Бог несериозно. ПотъпКВали заповедите Му. МоЖе би на погребения или сВатби са споменавали "Дяда Господа", но иначе изобщо не се сещали за Него. В Содом ЖиВеел един набожен чоВеК на име Лот. Той от Време на Време КазВал: "Не моЖе чоВеК да постъпВа таКа спрямо Бога! Не се лъжете. Бог не позВоляВа да се подиграват с Него! КаКВото посее чоВеК, тоВа и ще поЯсьне!" "О," - отговаряли хората - "не ни разпраВяй ВицоВе! Ти да не си няКаКъВ пастор? Стига с тия глупости: "КаКВото посеел чоВеК, тоВа и щял да пожъне!" Един ден обаче тоВа се случило. На разсъмване - Като предВа-рително бил изВел Лот и семейството му оттам -Бог запоВядал Върху градоВете да заВалят огън и сяра от небето. КаКВо е тоВа, знаем от бомбардировките през Войната, но Бог моЖе да го напраВи и без самолети. Мога да си предстаВя КаК хората са сКачали от леглата си и са ВиКали: "ВсичКи В мазетата!" И вв в9 тичат в мазетата. А там става горещо Като в огнена пещ. Не може да се издържа повече. Тогава идВа ноВа Команда: "Всички наВън!" И Всички се спусКат наВън. А наВън наВсяКъде Вали огън и сяра. Хората са безпомощни - не могат да излязат наВън, а В мазетата се задушаВат... Така разКазВа Библията. А аз си предста-Вям - тоВа Библията Вече не го описВа - една група хора, слезли В мазето под земята: една сВетска млада дама, Която си представяла Бога Като добър чичКо, един Възрастен господин. Който можел да разпознава по ВКуса ВсяКа марКа черВено Вино - той нямал нищо протиВ Дядо Боже, но и хич не се интересувал от него. ТаКиВа били събрани долу В мазето: приятни хора, порядъчни хора, примерни граждани, добри да-нъКоплатци. ВсичКи си имали сВоите тъмни тайни, КаКто и ВсеКи чоВеК днес... В подземието стаВа Все по-горещо и те исКат да излязат наВън, но не могат, защото там Вилнее смъртта. И тогаВа ги обхВаща у?Кас. ИзВеднъА дебелият господин КазВа: "Хора, Лот имаше праВо. Бог наистина е АиВ." А сВетсКата дама КазВа: "ТогаВа ще помогне само едно. ТрябВа да се молим! Кой моЖе да се моли?" И издигат ръцете си -В стари Времена хората са се молели с издигнати ръце - ръце. Които дотогаВа ниКога не са били издигани. И започВат: "Господи, смили се над нас. Ние съгрешихме. Ние не Те зачитахме. Но спри Вече! Та Ти Си добрият Бог, Ти си милостиВ! Съжали ни, де!" Но няма отгоВор! ЧуВа се само Виенето и съсКането на огъня. ТогаВа ръцете се сВалят, а разтворените длани се сВиВат В юмруци: "Господи, защо мълчиш?!" Но паК тишина. ЧуВа се само фученето на огъня. Сега могат да се молят или да проклинат - Бог Вече не отгоВаря! Има една граница. Която един чоВеК, един град или един народ могат да прекрачат, една граница на равнодушието Към АиВия Бог. След нея Бог не чуВа или не отгоВаря Вече. ТогаВа можете да се молите или да проклинате, но Той Вече не отгоВаря. Разбирате ли, че тоВа мълчание над Содом е било най-Жес-тоКия съд на Бога? Бог не е имал поВече КаКВо да им КаЖе! И Когато гледам нашата родина с нейното 90 пълно безразличие Към Божията истина. Към БоКиите запоВеди и Божието спасение, често пъти ме обзема у?Кас. Може би ще стигнем дотам, да се молим или да проклинаме, а Бог да няма КаКВо поВече да ни Каже. На едно място В Библията Бог КазВа: "Когато Аз ВиКах, ниКой не отговаржие. Когато гоВорех, те не слушаха." Защо мълчиш, чоВече, Когато Бог те ВиКа? Значи: мълчанието на Бога е НегоВият най-ужасен съд! Третото, Което исКам да Ви Ка?Ка, е следното: 3. Голямото разстояние затруднява чуВането. Когато имаме чуВстВото, че Бог мълчи, причината моЖе да е, че сме много отдалечени от Него! НасКоро идВа при мен един младеА и КазВа: "Пастор Буш, Вие ме нерВирате! Непрекъснато гоВорите за Бога. ИзпречВам Ви се на пътя и Вие Веднага започ-Вате паК за Бога. А аз нито Го ВиАдам, нито Го чуВам. Къде гоВори Той? Аз не чуВам нищо!" ТогаВа му отгоВарям: "Младежо, знаете ли притчата за блудния син?" "Горе-долу." - КазВа той. "Горе-долу не означаВа нищо. ИсКам да Ви разКа?Ка една история. Която сам Исус е разКазал: имало един богат земевладелец и той имал дВама сина. Единият от тях бил малКо леКомис-лен. Било му тясно В Къщи, задушно, просто не му било хубаВо. Един ден КазВа на баща си: "Старче, дай ми моя дял от наследството, изплати ми го още сега. ИсКам да тръгна по сВета." Бащата му го дал и той тръгнал по широКия сВят. И таКа се КазВа В ЕВанге-лието за него: "И там разпиля имота си с разпуснатия си живот." Можете да си представите тоВа: В големия град чудесно можете да си похарчите парите. И точно по тоВа Време настаВа глад и безработица. Той пропада безнадеждно и наКрая се озоВаВа при сВинете - стаВа сВинар. В Израел сВинете се считат за нечисти ЖиВотни. За един израилтянин тоВа било най-лошото. Което моЯсело да му се случи - да стане сВинар! Но тъй Като тогаВа царуВал глад, той се 91 радбал да моЖе да отКрадВа по нещо от Коритото на сВинете, та да се храни. Там не мо?Кел Вече да чуВа гласа на баща си. Просто бил много далеч от него. Блудният син би могъл да КаЖе: "Не чуВам гласа на баща си!" Естествено! Разбира се, че не го е чуВал. ПозВолете ми туК да Вмъкна нещо и да разКаЖа притчата не КаКто е В Библията. И таКа, ето го избягалия, седи при сбинете. Стомахът му стърже от глад. И той обВиняВа баща си: "Как моЖе той да допусне да съм толКоВа зле!" ТаКа Виждам и днешния сВят: той изостаВя Бога, сполетява го нищета, а после крещи: "КаК моЖе Бог да допусне тоВа? Защо Бог мълчи?" Но Исус разКазВа притчата за блудния син по-иначе: идВа един момент В негоВия живот, богато той идВа на себе си: "Аз съм безумец! При баща ми има хляб В изобилие, а аз тук умирам от глад. Ще стана, ще се Върна при баща си и ще му кажа: "ТатКо, аз сгреших!" И той се решил и се Върнал. Баща му го Видял отдалеч и изтичал насреща му. А блудният син казал: "ТатКо, аз сгреших!" ТогаВа баща му го прегърнал и Казал: "Донесете най-хубаВите дрехи и му сложете пръстен на ръбата и обуВКи на Кравата!" ТогаВа той изВеднъЖ чуВа гласа на баща си. "АКо Вие не можете да чуВате гласа на Бога, то Вие сте много далеч от Него! ТрябВа да се Върнете, и Вие много добре знаете тоВа!" - Казах аз на онзи младеА. Хората могат да бъдат много далеч от Бога - чаК при сВинете, образно Казано. ТоВа аз го знаех дори по Време на най-голямото ми безбо?Кие Като лейтенант през ПърВата сВетоВна Война. Мислех си: "Всъщност аз трябВа да се обърна". И още не съм срещнал чоВеК, Който по принцип да не знае тоВа: "Аз трябВа да се обърна". И най-самоуверената Жена, Която тВърди: "Аз съм праВедна.", разбира тоВа, Когато по-дълго погоВоря с нея. "Да," - КазВа тя - "Всъщност аз би трябВало да се поКая! Много грях има В моя ЖиВот! Моето сърце е съВсем вкаменено." ВсеКи от нас знае: "Аз Всъщност би трябВало да се обърна." Защо не напраВите тоВа? Обърнете се, поКайте се! ТогаВа и Вие ще чуете Бащиния глас! 92 Към Въпроса "Защо мълчи Бог?" трябВа да излоЖа още една точКа: 4. Ние трябЗа да чуем последната дума на Бога! МоЖете ли още да слушате? Не Ви ли е сКучно? АКо Ви е сКучно. причината за тоВа съм аз, а не ЕВангели-ето. Проповедниците могат да напраВят ЕВангелие-то сКучно, тоВа го могат! Но тогаВа четете Библията без нас. Евангелието е зашеметяващо, поВярВай-те ми! ТоВа, Което сега исКам да Ви КаЖа, е най-ВаЖното: аКо имате чуВстВото, че Бог мълчи, трябВа да чуете последната дума на Бога! Сега ще цитирам един паса* от Библията, Който е толКоВа дълъг, че моЖе би трябВа да го поВторя дВа пъти. Той се намира В пърВата глаВа на Посланието Към еВреите: "Бог, след Като В старо Време много пъти и по много начини е гоВорил на бащите ни чрез пророците (чрез Мойсей и Еремия например), В Края на тия дни гоВори на нас чрез Сина Си." Знаете ли Кой е БоАият Син? ТоВа е Исус! Исус! Ето че паК си дойдох на темата. Сърцето ми започВа да бие по-силно. Когато мога да гоВоря за Него. Този Исус е - таКа е наречен ВеднъЖ В ЕВанге-лието - Въплътеното БоЖие СлоВо: "И СлоВото стана чоВеК и ЖиВееше меЖду нас." Разбирате ли, Когато ние КаЖем една дума, тя изчезВа Като лъх. Но Бог е напраВил таКа, че едно СлоВо да се облече В плът - В Исус. Исус е Божията последна дума! ПознаВате ли израза "моята последна дума"? И таКа, да предположим, че исКам да Ви продам една КраВа. Не се страхувайте, няма да го напраВя! Не разбирам нищо от продажба на КраВи. Но да предположим, че исКам да Ви продам КраВа. КолКо струВа една КраВа? Нямам предстаВа, да речем 1000 марКи. Вие КазВате: "ЗОО марКи даВам за нея. ПоВече не!" "Но аз трябВа да получа за нея 1200!" - заяВяВам аз. ТогаВа Вие предлагате 400 марКи. Аз отВръщам: "1200 исКам 93 за нея!" И така продължаваме да се пазарим, докато наКрая аз заяВя: "в00 марКи е моята последна дума!" И а1ю не съм мекушав, пазарлъкът остаВа при тази цена и след нея нищо поВече не мо?Ке да се промени. Исус е последната дума на Бога! И аКо Вие не Го приемете, тогаВа Бог няма КаКВо поВече да Ви Каже. Разбирате ли? Когато хората се оплаКВат: "Бог не гоВори. Защо Бог мълчи?", аз им КазВам: "Бог няма КаКВо поВече да Ви КаЖе, щом Вие не приемате НегоВата последна дума!" Вие можете да приемете Исус! Вие трябВа да приемете Исус! Иначе не моЖе! Често срещам хора. Които ми КазВат: "Аз също ВярВам В добрия Бог. Но защо ми е Исус?" Чуйте: Исус е превърнатата В плът последна дума на Бога Към нас! Ще Ви обясня КаКбо означаВа това, но най-напред исКам да Ви разкажа малКо за Исус. Нищо друго не праВя с по-голямо удоВолстВие. ОКоло Исус се е събрало мноЖестВо хора. И Той им гоВори. ИзВеднъж настъпВа смут. Хората започВат да Крещят и да бягат. Исус преКъсВа слоВото Си: "Но КаКВо стаВа?" Случило се е нещо ужасно. Дошъл е един проКа?Кен. Знаете ли КаКВо е проКаза? КаКто си е ЖиВ, чоВеК започВа да се разлага. ТоВа е ужасно - гной, Която прояАда ушите, носа, устните. И тази болест е толКоВа заразна, че се предаВа дори чрез дъха. ЗатоВа проКа^Кените трябВа да АиВеят изолирани В пустинята. Забранено им е да идВат сред хората. А туК, сред множестВото, е дошъл един проКаЖен! И той бил чул за Исус. ЗаВладяло го силно Желание: "ИсКам да Видя Спасителя!" И таКа, той идВа. МоЖе би се е надяВал, че ще успее да се сВре няКъде незабелязано. Но хората само отстъпВат назад и Крещят гнеВно: "Хей ти, отиВай си, махай се!" Граб-Ват Камъни и заплашВат да го убият. Но той не се смущаВа. ПредстаВям си КаК В средата на тълпата се образуВа пътеКа, освободена от угасените хора. Той ВърВи напред по пътеКата, доКато стига до Исус. Но не - той не застаВа пред Исус, а пада на Колене В праха пред Него и изплаКВа на Спасителя цялата си неВоля: "Моят ЖиВот е проВален, погубен! Исусе, аКо исКаш, 94 моЖеш да ме очистиш. Помогни ми!" Ах, знаете ли, съсипаното чоВешКо същестВо и Спасителят - Божият Син - трябВа да се срещнат! ТаКа трябВа да бъде: нашата неВоля трябВа да дойде пред Исус. Ах, поЖелаВам Ви да захвърлите мизерната си "религия" и да донесете страданието си пред Исус. И таКа, проКа?Кеният леЖи пред Исус: "АКо исКаш, можеш да ме очистиш!" И сега стаВа нещо. Което намирам за безкрайно хубаВо. Бих могъл да си предстаВя, че Исус отстъпВа КрачКа назад от тоВа ужасно обезобразено чоВешКо същестВо и КазВа: "Добре! Стани! Бъди очистен!" Но не. Той не праВи таКа. Исус пристъпВа КрачКа напред и постаВя ръКа Върху болната глаВа. Хората Крещят от ужас: "ПроКажен не се пипа!" Библията КазВа следното: "И Исус го доКосна." За Него ниКаКВа нечистота не е гнусна. Той идВа и постаВя ръКата Си Върху ВсяКо нещастие. НиКоя беда не е тВърде голяма за Него. И аКо аз бях другият Вилхелм Буш, художникът, щях да нарисуВам тоВа: ръцете на Исус Върху съсипаното, обезобразено лице на проКа-Жения. ТоВа е Исус, чудото на ВсичКи Времена. И аКо сега туК има няКой чоВеК, за Когото ниКой не ще и да знае, тогаВа Исус ще полови Върху него ръКата Си и ще КаЖе: "Аз те изКупих, ти трябВа да бъдеш Мой!" АКо има няКой, Който се измъчВа от мисълта, че е проКа?Кен от нечистота и грях, тогаВа Исус ще постаВи ръКата Си Върху него и ще Каже: "Бъди очистен!" Цялата БоЖия любоВ идВа при нас чрез Исус - В нашата беда, В нашия грях, В нашата нечистота, В нашата болест! Исус е Въплътеното СлоВо на Бога! И ВъпреКи тоВа хората КазВат: "Защо Бог мълчи?" Не е ли гоВорил Бог достатъчно ясно и чудесно? ТоВа не е ли Божията дума? И този Исус един ден биВа положен Върху един Кръст. ЗабиВат Му гВоздеи през ръцете и КраКата. След тоВа изпраВят Кръста. ОКоло Кръста - Вилнееща тълпа. РимсКите Войници отблъсКВат хората назад. Елате да се присъединим Към тоВа мноЖестВо, неКа 95 застанем под Кръста! Погледнете Го, ЧоВеКът на Голгота! "Ранен и в кръв потънал и с тръне на глаВа, За присмех Той е станал на простата тълпа." Погледнете Го! Попитайте Го: "Защо Висиш тук?" И Той ще Ви отгобори: "Защото ти имаш Вина пред Бога. Или ти ще я изплатиш В ада. или Аз ще я изплатя тук заради теб. Някой трябВа да плати! Аз исКам да напраВя тоВа за теб. Само ВярВай В Мен!" Приятели мои, богато аз още на младини разбрах: тоВа е ЖертВеното агне, което понася греха на сВета - Включително и моя - там Исус отнема и моята Вина, там Той ме помиряВа с Бога. там Той плаща отКупа за мен, за да ме изкупи за притежание на Бога, тогаВа постаВих сърцето си под Кръста и Казах: "Пред Кой да преКлоня глаВа, о Царю на Вселената, пред Кой да падна ничКом? Чуй моето "Благодаря", чрез Тебе имам ВсичКо. ЖиВота - КолКо е тоВа? - на Теб го посВещаВам! От днес съм ТЗой за Вечността, Която Ти ми даВаш!" И тогаВа постаВят Исус 3 един Каменен гроб, пред него търКулВат теЖКа Каменна плоча. РимсКи Войници стоят на страда. А рано сутринта на третия ден стаВа толКоВа сВетло Като че ли наблизо е избухнала атомна бомба. ТолКоВа сВетло, че Войниците - а тоВа са мъЖе, а не истерични деВици - припадат. И последното, Което Виждат, е Исус, Който слаВно излиза от гроба! Не Ви разпраВям приКазКи. ГоВоря Ви, защото зная, че Исус е Възкръснал от мъртВите! Този Исус, Който е умрял за Вас, сега е АиВ! Няма чоВеК, за Когото Той да не е умрял. Той Ви зоВе, Като последната дума на 9в Бога Към Вас! И решаващият Въпрос за Вашия ЖиВот е дали Вие ще Го приемете. "Защо Бог мълчи?" Бог съВсем не мълчи, приятели мои. Той гоВори. НегоВото СлоВо е "Исус". А тоВа значи: ЛюбоВ, Милост, Състрадание. През моя ЖиВот съм преКарал угасни часоВе - по нацистките затВори и при бомбардировките. Спомням си един от най-ужасните часоВе В моя ЖиВот. ВиК на у?Кас застина на гърлото ми. Когато - след една бомбардировка - ме заВедоха В един дВор. НаоКоло лежаха оКоло в0 трупа. Които бяха изВадени през деня от един разрушен бунКер. Подобни угасни гледКи бях ВиЖдал Вече по бойните полета през ПърВата сВетоВ-на Война. Но тази беше много по-ужасна. ТоВа не бяха Войници. ТоВа бяха старци, преуморени от работа Ясени и - деца, дечица, по чиито мършаВи телца си личеше КолКо дълга беше Войната. Деца!! КаКВо общо имаха те с тази безумна Война!? И Като стоях сред тези трупоВе, сам В здрача, сам В мъртВешКата тишина, В сърцето си се проВиКнах: "О, Господи, Къде Си? Защо мълчиш таКа?" И тогаВа изВеднъА В душата ми зазВучаха думите на Библията: "Бог толКоВа Въз-люби сВета, че даде СВоя Син." При тоВа мое отчаяние, трябВа Сам Бог да ми е изВиКал тези думи. И изВеднъ?К пред мен застана Кръстът на Голгота, на Който Бог остаВи да изтече КръВта на СВоя Син - за нас. Аз не разбирам Бога. Не разбирам защо Той допусКа толКоВа много неща. Но има един знаК, един паметник, един маяК на НегоВата любоВ. ТоВа е Кръстът на Исус. <Той не пощади СВоя Син, а Го поЖертВа на Кръста заради ВсичКи нас. КаК няма да ни подари с Него и ВсичКо?" ТаКа КазВа апостол ПаВел. Когато под Кръста на Исус намеря мир с Бога, нямам поВече Въпроси. Когато моите деца бяха малКи. те не разбираха ВсичКо, Което праВех, но ми имаха доВерие: "ТатКо ще напраВи ВсичКо КаКто трябВа." Когато аз намеря мир С Бога чрез Кръста на Исус, стаВам дете на Бога и .тогаВа мога да ВярВам на моя Небесен Баща - Той ЦпраВи ВсичКо КаКто трябВа. И тогаВа нямам поВече 97 ниКаКВи Въпроси. ВсичКо заВиси от тоВа, дали приемаме Исус - последната дума на Бога! Можете ли да послушате още 5 минути? Сега трябВа да Ви КаЖа още нещо, което е много ВаЖно: 5. Мълчанието на Бога моЖе да се преЗърне в зоВ. ВиАте сега. чоВеК може с часоВе да обсъжда защо Бог допуска тоВа или оноВа, но този Въпрос стаВа истински актуален едВа Когато ни засегне лично. Напоследък едно съВсем отчаяно младо момиче ми Каза: "Не мога поВече да АиВея!" Не зная В КаКВо положение сте Вие, но относно мрачните обстоятел-стВа В живота Ви, исКам да Ви КаЖа следното: не е ВаЖно да питаме: "Защо? Защо? Защо?", а трябВа да питаме: "За КаКВо?" По поВод на тоВа исКам да Ви разКаЖа още една случКа: Когато преди няКолКо десетилетия станах пастор В един миньорски район, ВсичКо тръгна ужасно зле. Един ден чух за един работник. Който бе претърпял подземна зло'полуКа. Един КамъК бе паднал Върху Кръста му. Той бе останал напълно парализиран, без ВсяКаКВа надежда за подобрение. Ужасно! Аз го посетих, но тоВа посещение беше страшно неприятно. Най-неприятното посещение. Което съм преЖиВял. Стаичката му беше пълна с негоВи другари. На масата имаше шишета с раКия. Парализираният седеше на инвалидна КоличКа. Когато Влязох, се Вдигна силна ВряВа: "Ах ти, черен гарВан, стой Вън! Къде беше тВоят Бог, Когато КамъКът ми падна на Кръста? Защо мълчи тВоят Бог?" - и започна да проКлина. Беше същинсКи ад. Не моЖах да Кажа нито дума и излязох. Имах няКолКо приятели от миньорите В моя район и следващата Вечер, на "мъМото събиране", им разКа-зах за тоВа посещение. След една седмица, точно Когато започваше мъЖКото събиране. Вратата шумно се отВори и ВКараха инвалидната КоличКа с парализирания миньор. Приятелите ми просто го бяха Взели и доВели на нашето събиране. Не зная дали го бяха 9в питали много-много, но Вероятно не бяха. И таКа, той седеше пред мен. Аз гоВорих за теКста: "Бог толКоВа Възлюби сВета" - но не че да напраВи ВсичКо да ни ВърВи добре, а - "че даде СВоя Син." ГоВорих за Исус - последната дума на Бога, Която трябВа да чуем и продължих: "...та ВсичКи, Които ВярВат В Исус, да не бъдат изгубени!" И този чоВеК слушаше! За пърВи път чуВаше таКа за Исус. ИзВеднъА му просВетна. Ще го КаЖа съВсем наКратКо: след три месеца той стана притежание на Господа Исуса. Просто не мога да Ви опиша, КаК ВсичКо у него стана ноВо. Жилището му беше Вече подредено. Там, Където преди се чуВаха само проклятия, сега зВучаха песни за Исус. Старите приятели не идВаха Вече, но затоВа пъК дойдоха ноВи. БутилКите с раКия изчезнаха, но затоВа пъК на масата стоеше Библията. Жена му и децата му се оАиВиха... МалКо преди смъртта му го посетих още ВеднъА. ТоВа посещение остана незабравимо за мен. Той имаше хубаВо име - Амзел*. Той няма да ми се разсърди, че посочбам името му, той сега е ВъВ Вечността. "Амзел." - питам аз ^ "КаК си?" "О," - КазВа той - "отКаКто моят ?КиВот принадлежи на Исус, отКаКто имам прошКа за грехоВете си, отКаКто съм дете на Бога, В моя дом" - той помисли за момент и продължи -"ВсеКи ден е Като деня преди Коледа." Доста добре Казано за един миньор, нали? И после Каза нещо. Което няма да забраВя ниКога. "Буш!" - Каза той - "Аз сКоро ще умра, чуВстВам го!" Ние си гоВорехме на "ти", защото бяхме станали добри приятели. "И тогаВа ще мина през портата и ще застана пред Бога. Напълно ми е ясно: със смъртта не ВсичКо сВършВа. И Когато Във Вечността застана пред БоАия трон, ще падна пред Него и ще Му благодаря, че ми счупи гръбнаКа." <Амзел," - преКъсВам го угасен - "КаКВо гоВориш?" А "гюй отВръща: "Зная КаКВо КазВам. ВиЖ, аКо не беше се случило тоВа, аКо Бог ме беше остаВил да продъл-АаВам да ЖиВея Като безбожник, щях да отида напра- амзел = кос (нем.) - бел. преб. 99 Во В ада, във Вечното проклятие. Бог тряббаше със СВоята спасителна любоВ да се намеси така драстично и да ми счупи гръбнака, за да мога да намеря НегоВия Син, Исус. Чрез Исус сега съм едно радостно дете на Бога. Ето защо исКам да Му благодаря за тоВа." И накрая последВа едно изречение, което неизличимо се запечата В съзнанието ми: "По-добре саКат да принадлежа на Исус и да бъда дете на Бога, отКолКото с дВа здраВи крака да скоча В ада." Никога няма да забраВя, как го Каза тоВа: "По-добре саКат да принадлежа на Исус и да бъда дете на Бога, отКолКото да сКоча В ада с дВа здраВи КраКа." ТогаВа аз отговорих: "Мили мой Амзел, ВиЖдаш ли. Бог ти изпрати нещо уЖасно теЖКо. В началото ти се гнеВеше: "А Къде беше Бог1 Защо Бог мълчи?", а сега разбра защо Бог ти е дал такаВа съдба. Той е исКал да те приВлече Към Исус, за да моЖе Исус да те приВлече Към Бога!" ВиЖте, не би трябВало да питаме "Защо?", а по-сКоро "За КаКВо?" И ВъВ ВръзКа с това исКам да Ви КаЖа: аз ВярВам, че ВсичКо теЖКо В ЖиВота ни идВа, за да моЖе Бог чрез Исус да ни приВлече Към Себе Си! Аз много обичам да пея този стих от една песен: "Притегли ме. Отче, Към Сина Си, за да може ТВоят Син да ме притегли Към Теб. ТВоят Дух да заЖиВее В мен и да напраВляВа разума и чуВстВата ми, та да мога да усетя и да ВКуся ТВоя мир и със сърцето си да Ти благодаря и пея." Бих Желал и Вие да моЖете да се помолите с мен, пеейКи! 100 Нашето право на любов Тази тема съм я формулирал и таКа: "МоЖе ли любоВта да бъде грях?" Или - Въпросът за полоВете, Който таКа много ни занимаВа. ПозВолете ми напраВо да започна с темата: "Нашето праВо на любоВ". По този Въпрос имам да Ви КазВам сериозни и ВаЖни неща. 1. Нашата безгранична нищета. Един много странен фаКт за нашето Време е, че хората ниКога не са били таКа самотни, КаКто сега. При тоВа ниКога не сме били таКа нагъсто отрупани. И Все паК, маКар че сме натъпкани Като сардини, ниКога не сме били по-самотни. Един 1в-годишен младеЖ ВеднъЖ ми Каза: "Нямам близъК чоВеК!" Аз му отВръщам: "Не приКазВай глупости! Та ти имаш баща!" "А, стария," - КазВа той - "той си идВа В Къщи В пет следобед, посКарВа се малКо, яде и отноВо излиза." "А майКа ти?" "О, тя си има толКоВа много сВоя работа. Тя не моЖе да се занимаВа с мен." "А тВоите другари от работата?" "ТоВа са Колеги и нищо поВече! Нямам чоВеК, пред Когото да си излея сърцето." ТоВа ми го КазВа един 1в-годишен младеЖ! Но таКаВа самота има не само при децата. Често пъти съпругите ЖиВеят съВсем самотни до собстВе-ните си мъЖе и обратно. МъЖът няма понятие от тоВа, КаКВо ВълнуВа Жената. А Жената няма понятие, от КаКВо се интересува мъЖът. И тоВа се нарича браК! И таКа, днес ние сме едно мноЖестВо самотни хора! Когато съвременните философи гоВорят за самотата на днешното Време, те срещат голям интерес. ЧоВеКът буКВално плаче за осВобоЖдение от самотата. И ВиЖте сега: този КопнеЖ за осВобоЖдаВане от самотата се съюзяВа с най-голямата сила, действаща В нашия ЖиВот, а именно - полоВия ни инстинКт. И туК се Късат бентоВете: 15-годишен младеЖ си търси приятелКа, Която да го спаси от самотата му. Съп- 101 ругът, който ЖиВее напълно самотен до Аена си, тръгба със сВоята секретарка, Която моЖе би ще го избаВи от самотата му. Младият студент, един меЖду 11 -те или 20-те хиляди студенти В униВерси-тета. Всъщност ужасно самотен, се събира с една студентКа, също толКоВа самотна. СтремеЯсът за избавление от самотата се съюзяВа с полоВото Влечение - най-мощния инстинКт В живота ни. И резултатът е, че ние ЖиВеем В един невероятно сеКсуализиран сВят. И фаКтът, че чоВеК търси избаВ-ление от самотата си В сексуалната област, се използВа от предприемчивите бизнесмени - например филмоВите продуценти и аВторите на романи. Сега деВизът е: нито един филм без поне една КреВатна сцена! Нито един роман без поне една изнеВяра! Когато чоВеК гледа ВсичКо тоВа - флиртоВе, заКач-Ки, целуВКи и пр., има чуВстВото, че ВсичКо се разиг-раВа В стил дулце юбило', че наистина ВсичКо е една сбетла радост. Едно младо момче ми Каза: "Г-н пасторе, нашите предстаВи са съВсем различни от тези на нашите баби. Ние имаме ноВ морал и ноВа етиКа." ТогаВа почти щях да се изКуша да си сВаля шапКата, аКо имах таКаВа, и да отгоВоря: "Моите почитания!" Но Когато чоВеК е бил толКоВа Време сВещениК В големия град Като мен. Вече не ВярВа на големи думи. Аз от опит зная, че тоВа тържествено лиКуВане е само фасада. Зад тази фасада се Крие една безгранична нищета: млади мъЖе и момичета. Които ЖиВеят В мътни ВръзКи и не могат да се спраВят със самите себе си; браКоВе, Които продължават лицемерно да същестВуВат или се разпадат. Една безгранична нищета! И тоВа го знаят ВсичКи! Аз не гоВоря за няКаКВи хора няКъде си, а за нас. с!и!с1 ]иЬ|1о-при Католиците -опрощаЗане нагрехобете (индулгенция), утЗърдено от Папата В определени случаи; В Мойсеебия закон - празник. на който на ЗсеКи 50 години Всички дългоВесеопрощаЗат. продаденото иму-илестЗо се Зръща и робите се осЗобоАдаЗат. 102 Преди години изнесох една беседа на подобна тема, и то за млади хора, В едно малКо градче В Липерланд. Когато Влязох В залата, си помислих: "ТоВа е адът!" Момчета, момичета, цигарен дим. НяКои момчета изВадиха дори и бутилКи с раКия. НяКои от момичетата седяха В сКута на момчетата. "И аз трябВа да гоВоря туК! Олеле!" - помислих си аз. И започнах със 'следната фраза: "В областта на полоВите отношения същестВуВа една Крещяща беда." На сеКундата Като че ли ВсичКи заВеси се Вдигнаха. Още Виждам едно от момчетата, КаК бутна настрани момичето си. ТоВа Което Казах го улучи. ИзВеднъА настана мъртВа тишина. И тогаВа ми мина мисълта: "В пърВия момент изглеждаше, че ВсичКи са радостни и щастлиВи, но истината е, че В областта на полоВите отношения същестВуВа безкрайна нищета." 2. В какво се състои бедата? ВиАте, по начало бедата е В тоВа, че ние Вече не знаем Кое Всъщност е добро и Кое - лошо. Ние КазВаме: "Днес имаме ноВи схВащания по този Въпрос!" Но същността остаВа същата - грехът е една действителност! И Когато съгреша. Върху съВестта ми ляга един тоВар. ТоВа е реалност. ТаКа се пояВяВа бедата, а именно, че чоВеК Вече не знае Кое Всъщност е добро и Кое - лошо. ПозВолете напраВо да Ви запитам: предбрачните полоВи отношения о'Кей ли са или са нещо лошо? ИзнеВярата необходимост ли е при трудните браКоВе или е нещо лошо? ЛесбийсКата любоВ, Която момичетата праВят помежду си, грях ли е или не? ХомосеКсуализмът, т.е. Когато един мъЖ праВи мръсотии с друг мъ?К или с младей, или момчета помежду си - нещо лошо ли е или не? Онанизмът, разВодът - нещо лошо ли са, или добро? ТуК се пояВяВа бедата! Хиляди романи предстаВят нещата таКа Като че ли тези неща се намират изВън понятията за добро и лошо и Като че ли затоВа този Въпрос е изКлючен. Нали, липсата на другарско чуВстВо е лошо нещо, но 103 полобите отношения нямат нищо общо с доброто и лошото. Вземете например съвременните филми: це-луВКа В едър план, пада заВесата и след тоВа зад заВесата - сенки. ТоВа просто спада към сцената, то няма нищо общо с доброто и злото. ТаКа ли е? Аз добре си спомням как, богато се осъзнах Като млад мъЖ, пред мен стоеше мъчителният Въпрос: "Кое е позВолено и кое - не?". За да моЖе честно да отгоВори на този Въпрос, чоВеК трябВа пърВо да си постаВи един друг: "Кой Всъщност определя кое е добро и Кое - лошо?" Пред мен ВеднъА беше застанала една таКаВа дВойчица: тя - с хайделбергсКи туш на КлепКите, а той - малКо лабилен младеА, с пожълтели от цигарите ВърхоВе на пръстите. Аз им КазВам: "От седем Километра срещу Вятъра си личи КаКВо е положението при Вас!" ТогаВа КуКлата ми заяВяВа: "Че няма нищо лошо В тоВа, г-н пастор! Няма нищо лошо В тоВа!" Аз отгоВарям: "Един момент. Кой Всъщност трябВа да Ка?Ке, дали има нещо лошо В тоВа или не?" Да, Кой Всъщност ще Каже Кое е добро и Кое - лошо? ЦърКВата? Не! С таКоВа нещо и аз не бих се нагърбил. Като младе* ниКога не съм признаВал праВото на пасторите да господару-Ват над ЖиВота ми, а сега самият аз съм таКъВ. Кой трябВа да Ка?Ке Кое е добро и Кое - лошо? Леля Амалия ли? Или моята собстВена съВест? "Аз Винаги слушам Вътрешния си глас." Хм, хм! Кой Всъщност трябВа да КаЖе Кое е добро и Кое - лошо? ВиАте, сега стигнахме до нещо много ВаАно. АКо има един Бог, Който е Господар на този сВят, тогаВа Той трябВа да Каже Кое е добро и Кое - лошо! АКо няма Бог, праВете КаКВото си исКате! Да бъдете благоп-рилични само заради леля Амалия, тоВа също не го Възприемам. На тоВа място ВсеКи чоВеК е изпраВен пред Въпроса: "Има ли Бог или няма?" Аз познаВам хора. Които ЖиВеят ВъВ ВсяКаКВа мръсотия, но тВър-дят: "Аз също ВярВам В Господ." ТоВа са глупости! Обаче аКо има Бог, то НегоВата Воля ще се отнася и за полоВите отношения меЖду хората. Вие трябВа да Вземете решение: можете цял ЖиВот да пренебрегВа- 104 те Бога, но заради тоВа ще умрете! Не можем до 45-тата си година да КазВаме "Аз АиВея без Бога!", а след тоВа да остареем и да станем набожни. ТаКа не мо?Ке! "Потърсете Господа, доКато Той моЖе да бъде намерен!" - КазВа Библията, а не: "Когато на Вас Ви е удобно". КазВам Ви още ВеднъЖ: аКо няма Бог, можете да праВите КаКВото си щете. Обаче аКо Бог е ?КиВ, тогаВа Той трябВа да Каже Кое е добро и Кое - лошо. ТоВа е ясно, нали? И аз Ви КазВам: Бог наистина е ЖиВ! Бог наистина е ЖиВ! АКо ме запитате отКъде с таКаВа сигурност знам тоВа, ще Ви отгоВоря: "Защото Той ни се отКри в Исус!" След идВането на Исус ВсяКо равнодушие спрямо Бога или ВсяКо отричане на Бога е неВеАестВо или зла Воля! Бог е ЖиВ1 И тъй Като Бог е Ай В, Той трябВа да КаЖе Кое е добро и Кое е лошо! Вие можете да Го отстраните от Вашия живот. Можете да Кадете: "Ние имаме други морални принципи!" Но аз Ви гарантирам, че ще трябВа да дадете сметКа за сбоя ЖиВот не пред самите себе си, а пред Бога. Когато ни стане ясно, че Бог трябВа да Ка?Ке Кое е добро и Кое е лошо, ние се осВобоЖдаВаме от лутането В тъмнина. В НегоВото СлоВо, В Библията, Той ни е Казал ВсичКо ясно и разбрано. ВеднъЖ един чоВеК ме запита учуден: "Значи В Библията има и таКиВа неща?" ОтгоВорих му: "Да, В нея има таКиВа неща. Бог ни даВа съВсем ясни уКазания за тоВа Кое е добро и Кое е лошо и В областта на полоВите отношения." СледВате ли мисълта ми? Ние също таКа трябВа да се запитаме: КаКВо Всъщност КазВа Бог? ИсКам сега да изВлеКа от Библията най-Важното по Въпроса. 3. КакВо (сазба Бог? а) Бог одобряВа сексуалността. Има едно стихотворение от ТухолсКи, В Което той заяВяВа горе-долу следното: "От пъпа нагоре съм християнин, а от пъпа надолу - езичник." ТоВа е 105 глупост! Библията КазВа: "И Бог създаде чоВеКа, мъЖ и Ясена ги създаде." Следователно Бог ни е създал с нашия полоб инстинкт. ЗатоВа и аз отКрито гоВоря по този Въпрос. ТоВа не е една област - табу. Бог ме е създал мъж, и Вас също - мъЖе. НеКа тогаВа бъдем мъЖе, а не палячоВци! Вас Бог Ви е създал *ени. ТогаВа бъдете Жени! Прекомерните усилия на няКой Жени да бъдат Като мъжете и обратно, са болестни признаци. Разбирате ли - бъдете истински Жени! Бъдете истински мъЖе! "И Бог създаде чоВеКа, мъЖ и Жена ги създаде" - а не и няКаКъВ трети пол. Бог одобряВа нашето полоВо Влечение, тоВа трябВа да го знаем. ТуК нищо не трябВа да се потисКа. ВсичКи емоции и Вълнения, Които се дължат на тоВа. че сме мъАе или Жени, са Вложени още при сътворението. Но ние сме паднало тВорение. СВетът не е таКъВ, КаКъВто е излязъл от Божите ръце. И затоВа точно сексуалността, тази ВаЖна и неЖна област на чоВеш-Ките отношения е особено застрашена. Ето защо Бог гриЖлиВо защитаВа тази ни страна: б) Бог защитаВа сексуалността чрез браКа. Той одобряВа полоВото Влечение и го защитаВа чрез браКа. БраКът не е общестВен догоВор, а боЖестВена наредба. Един америКансКи психиатър. Който е написал цяла Книга по тези Въпроси, а самият той не е християнин, КазВа: "НиКъде няма по-ВеличестВено изяВление по този Въпрос от тоВа В Библията: "И Бог създаде чоВеКа, мъЖ и Ясена ги създаде." И продъ/уКаВа: "Аз не съм християнин, но Ви КазВам Като психиатър, че правилното е браКът." Разберете ме добре - не седмият, осмият или деВетият браК на холиВудсКите зВезди! ТоВа, че тези "браКоВе" се преВръщат В идеал, е също една лудост на нашето Време, Която праВи цялата ни безпомощност още по-яВна. Бог създаде 10в браКа Като институция* - браКът на любоВта и Верността. ИсКа ми се Всъщност да Ви дърЖа една малКа реч по Въпросите на браКа. Мили Жени, не е достатъчно да готВите хубаВи гозби на Вашите мъЖе и да им пришиВате сКъсаните Копчета, за да сте добри съпруги. Вие мъЖе, не е достатъчно да даВате на Ясените си пари за домашния бюдЖет и поВече да не Ви е гриЖа за тях. Според БоЖията Воля браКът трябВа да бъде избаВление от самотата! ТаКъВ ли е Вашият браК, семейни хора? МоЖе би трябВа няКога да си погоВо-рите и да си КаЖете: "ДоКъде сме стигнали Всъщност? Нашият браК трябВаше да бъде избаВление от самотата ни!" "Не е добре за чоВеКа" - КазВа Бог В началото на Библията - "да бъде сам; ще му напраВя подходящ помощник." Разбирате ли, избаВление от самотата! На тоВа място ще Ви разКаЖа една история. Когато бях малКо момче, сестра ми и аз отидохме с родителите си на сВатба на наши роднини В Щутгарт. ТоВа беше пърВата сВатба, на Която присъствах и ВсичКо ми беше много интересно. До църКВата отидохме с файтони, а след тоВа В хотела имаше голям обяд. В менюто на обяда бе записано на последно място: "Ледена бомба". Аз и сестра ми бяхме седнали на Края на масата и имахме само едно Желание - по-сКоро да дойде ледената бомба! Тя обаче безкрайно дълго се баВеше, защото постоянно Все няКой чичо дърЖеше дълга реч. Тези речи ни бяха уЖасно сКучни. И ВъпреКи тоВа, една от тях остана незабравима за мен. Стана един чичо. Който исКаше да бъде духоВит и Каза: "Мили гости на този празниК! ГоВори се, че на небето имало дба стола, определени за тези съпрузи. Които нито за сеКунда не са съЖалили, че са сКлючили браК." И продълЖи: "Но до ден-днешен тези столоВе стоят празни!" В този момент няКой го преКъсна. Баща ми се проВиКна през цялата група от гости Към майКа нещо учредено, законопоста3ено 107
ми, Която седеше на другия Край на празничната трапеза: "МайКо, тия столоВе са за нас!" Аз бях малКо момче и не разбрах напълно дълбокия смисъл на Казаното, но потоК от радост обля сърцето ми, защото усещах чудесната топлина на моя роден дом. Вашият браК таКъВ ли е? ТаКа Бог си е предстабял браКа!
на тоВа момиче Вие още отсега трябВа да сте Верни. Или обратното: Вие, момичета, бъдете Верни на този. Когото още не познаВате! ТоВа е мисълта на Библията. Бог исКа чиста младей! Веднъ?К един леКар-психиатър ми заяВи: "Аз съм убеден, че по принцип едно момиче може да обича истинсКи само ВеднъЖ. Само ВеднъА истинсКи може да се отВори сърцето й. АКо едно таКоВа момиче е имало седем приятели, тогаВа тя е Вече похабена за браК. Ще се ожени за седмия, но ще мисли Винаги за пърВия, Когото е обичала." ТогаВа му отВърнах: "Интересно. Вие, психиатрите, стигате до същите истини, КаКто и Божието СлоВо!" ТрябВа съВсем ясно да КаЖа: предбрачните полоВи ВръзКи, лесбийсКата любоВ, хомосеКсуализмът, брачната изнеВяра и разВодът са грехоВе, за Които ще трябВа да отговаряте пред лицето на сВетия Бог! Всъщност туК бих могъл да приКлюча. Но зная КолКо много ми помогна тоВа. Когато разбрах КаКВа е Волята на Бога и КаКВо КазВа Той. Би било ЖестоКо да спра дотуК и да не Ви Кажа още нещо ВаЖно по този Въпрос. 4. КаЬ се преодолява бедата. В Библията има една чудесна, ВълнуВаща история: Исус, Синът на АиВия Бог, е застанал сред Кръг от хора. ИзВеднъ* настъпВа страшна суматоха. Хората се отдръпВат и праВят място на една тълпа, В Която има и сВещеници. ДоВличат хубаВа млада Жена. БуК-Вално я Виждам пред очите си, с полуразКъсаните й дрехи. БлъсВат я пред Него и КазВат: "Господи Исусе, хванахме тази млада Жена В прелюбодеяние с един чуЖд мъЖ. БоКията запоВед гласи, че прелюбодеянието се наКазВа със смърт. Ти Си Винаги толКоВа милостив. Господи Исусе, но срещу Божията Воля едва ли ще КаЖеш нещо! ИсКаме сега да чуем от Тебе, че тази Жена трябва да бъде убита с Камъни!" ТогаВа Исус поглежда младата ?Кена и отгоВаря: "Да, Бог се 109 отнася много, много строго Към тоВа и по НегоЗата Воля тя заслуЖава смърт." Лицата просВетВат. Ня1юи Вече грабВат Камъни, защото тогаВа прелюбодейци-те били убиВани с Камъни. Но Исус продъ/уКаВа: "Ча-Кайте малКо! Този от Вас, Който няма ниКаКъВ грях -нито В мисли, нито В думи, нито В постъпки - неКа хВърли пърВия КамъК!" След тоВа се наВеЖда и започВа да пише нещо на пясъКа. Много бих исКал да знам КаКВо е написал, но тоВа не е Казано В Библията. След изВестно Време Той се изпраВя и - площадът е празен. Само вената още стои там. В Библията е Казано: "Те си отидоха, изобличени от съВестта си." А сега питам ВсичКи Вас: "Щяхте ли Вие да можете да хВърлите пърбия КамъК Върху вената? Чисти ли сте В сВоите мисли, думи и дела В тази област? Щяхте ли да можете да хВърлите пърВия КамъК? НиКой от Вас, нали?! Но тогаВа ние сме едно сборище от грешници! Да, наистина сме таКиВа. Ви?Кте, тези хора са допуснали голяма грешКа. Те са си отишли, изобличени от сВоята съВест. ТрябВало е да напраВят обратното. Тряббало е да КаЖат: "Господи Исусе! Ние трябВа да застанем наред с тая Аена. Ти не я отхВърли, помогни и на нас!" За сексуалната нищета на нашия сВят по принцип не познаВам ниКой друг помощник, осВен Исус. И Когато КазВам тоВа, КазВам го Като чоВеК, Който е ЖиВял чрез помощта на Исус. Когато гоВоря за Него, не разВиВам теории. Той е бил силата на моя живот и продълЖаВа да е и до този час. СВещениКът не е от неутрален пол, той също е чоВеК. Той има нуЖда от Спасителя толКоВа, КолКото и Вие. Аз съм изпитал КаКъВ голям Спасител е Исус, и то по отношение на дВе неща - пърВо: а) Исус прощаВа грехоВе. НиКой пастор, сВещениК, нито пъК ангелите могат да Ви простят грехоВете. ПърВата нечиста мисъл, КаКто и ВсяКо последВало я дейстВие са безВъзВратно грях. И Вие отиВате с Вашите грехоВе ВъВ Вечността, пред БоАия съд, аКо преди тоВа не намерите Исус, не 110 изповядате грехоВете си и не го помолите за опро-щаВането им. Исус е единственият. Който моЖе да прости нашата Вина. Застанете духом пред Кръста на Исус и Кадете: "Сега постаВям ВсичКи мои младеЖКи грехоВе пред Тебе. ПризнаВам Ти ВсичКи мои сеКсуални ВръзКи и не премълчавам нищо." ТогаВа погледнете духом нагоре Към Кръста Му и Кажете, КаКто се КазВа В песента: "Проля се и за мене ТВойта сКъпа КръВ, ТоВа аз ВярВам и разбирам. Тя поКриВа и мойта Вина, Защото Ти, Исусе, и за мен умря." Чуйте: "КръВта на Исуса Христа, БоЖия Син. ни очистВа от ВсеКи грях." ТоВа са осВобо?КдаВащи слоВа! На 17 години станах ВойниК и В Казармата преминах през мелницата на мръсотията. Когато дойдох на себе си, се запитах, изпраВен пред гледКата на изпълнения ми с мръсотия път: "Кой ще ме осВободи от моя опетнен младеМи живот?" И тогаВа разбрах: Исус моЖе да лиКВидира моето минало. Исус ми прощаВа грехоВете. РазКаях се и се обърнах Към Него, а сега Вече и не исКам да ЖиВея без Него. Веднъ?К В Дюселдорф пред едно голямо събрание гоВорих за тоВа, КаК Исус лиКВидира миналото ни чрез прошение на грехоВете. Когато събранието сВърши и ВсичКи започнаха да излизат наВън, Видях един ВисоК и изисКан господин да си пробиВа път напред през мно?КестВото. НаКрая застана пред мен и силно Възбуден запита: "Вярно ли е тоВа, Което Казахте, че има прошение на грехоВете?" "Да." - отгоВарям аз -"СлаВа на Бога! Аз го изпитВам В живота си." ТоеаВа той Каза: "Аз съм психиатър. При мен идВат много хора с душеВни болести. Те имат Комплекси. Но не знаят от КаКВо страдат. В поВечето случаи тоВа са стари грехоВни истории, за Които те Вече не си спомнят ясно, или не исКат да си спомнят. ТрябВа дълго да работя с тях, доКато изВадя старите случКи от подсъзнанието В съзнанието им. Но дотам моята 111 сила сбършба. Аз мога да изВадя стария грях наяВе: лъЖа, Караници, сексуална невъздържаност. Но често пъти съм си мислил отчаян: "Само да моЖех да премахна самия грях!" И затоВа Ви питам, г-н пастор Буш, има ли наистина няКой, Който да премахне греха? Вярно ли е тоВа или не?" След този Въпрос още ВеднъЖ потВърдих радостно: "СлаВа на Бога, да!" И тогаВа ми стана ясно, какВо удивително и чудесно послание имаме ние В НоВия ЗаВет: Исус прощаВа грехоВете! И Второ: б) Исус разВързВа Връзките. Когато ВеднъЖ Казах на една млада и хубаВа сеКре-тарКа: "Госпожице. Вие ще отидете В ада! Връзката Ви с Вашия шеф е уЖасна! Не праВете нещастни този чоВеК и негоВото семейстВо!" ТогаВа няКаКВа болКа премина през лицето й и тя отгоВори: "Не мога да го остаВя, та аз го обичам!" "Да," - отгоВорих - но този чоВеК има Жена и деца! Вие сте ЖестоКа!" А тя отноВо Каза: "Не мога да го остаВя!" ТогаВа почуВстВах КаК самата тя страда от тази ВръзКа, но не моЖе да я прекъсне. И бях щастлиВ, че моЖех да й КаЖа: "ВиЖте, ние наистина не моЖем да разкъсаме ВръзКите на греха, но В Библията се КазВа: "Когото БоЖият Син осВободи, той е наистина сВободен." ПоВиКайте Исус! Той моЖе да разКъса ВръзКите на таКиВа тайни гре-хоВе!" Има един стих от една песен. Която обичам да пея: "Исус дойде и оКоВите падат, примКите на смъртта се разКъсВат на дВе." - тоВа съм го наблюдаВал често Като пастор В големия град, КаК примКите на смъртта се разКъсВат: "Нашият Спасител единстВен успяВа, Нали затоВа Той на Кръста умря! Той, Синът БоЖий, осВобоЖдаВа, От грях и падение ни Води Към чест! 112 Исус дойде и оКоВите падат. ПримКите на смъртта се разКъсВат на дВе!" При тоВа положение на нещата, В нашата сексуална беда и обърКани ВръзКи, е ясно, че млади и стари се нуждаят от Спасителя и ИзбаВителя. ТоВа, че Исус подаряВа чудесно и съВсем реално избавление, моЖе да бъде опитано от ВсеКи! Вие се нуждаете от Спасител, защото иначе Водите едно оКаяно същестВуВане! 5. Хората ЯсадуВат за "агапе". ТрябВа да прибаВя още нещо. Има много момичета, Които КазВат: "Да, но ние Вече стаВаме на 40 години Ц и ниКой не се Жени за нас. КаКВо да праВим тогаВа?" ^ ВиЖте сега, аз съм стопроцентов пацифист - признаВам го споКойно - и Всъщност съм станал у таКъВ поради неВолята на таКиВа момичета. ВъВ ф Втората сВетоВна Война загинаха 5 милиона млади мъЖе. ТоВа означаВа, че за 5 милиона момичета остаВа неосъществено най-съКроВеното Желание В ЖиВота им - да напраВят щастлиВ един мъЖ, - че 5 милиона момичета от нашия народ трябВа да изВърВят самотни сВоя път. Има ли нуЖда от поВече доВоди протиВ Войната? Можете ли да разберете КаКВо означаВа за нашия народ тази мълчалиВа мъКа на 5 милиона Жени? Мъжете, Които те исКаха да напраВят щастлиВи, леЖат по бойните полета. На таКиВа момичета исКам да КаЖа: "За Бога! Не грабете чрез грях тоВа, от Което сте лишени! Не ограбвайте чуЖдия браК! В нашия народ е нахлул потоК от опасност и изкушения." "Да, но КаКВо да праВим?" - питат те. ТогаВа отгоВарям: "Щом Ви е било таКа отредено, Кадете "да", примирете се с положението. Не е необходимо непременно да бъдем нещастни, щом не сме омъЖени!" Библията разКазВа за една неомъжена Жена на име ТаВита. Тя ЖиВяла В град Иопия, днешна Яфа. Когато тя починала, апостол Петър се случил наблизо. ПоВи-Кали го при мъртВата. Когато Петър Влязъл В стаята 113 й, дъхът му сеКнал. Той си бил предстаЗял: "Старата мома ле?Ки сама в стаята на смъртното си легло." Но стаята била пълна с хора! Една ВдоВица му показала: "Тази роКля ми я уши ТаВита!" Там имало и един слепец, който потВърдил: "Аз бях много самотен. И ВсяКа събота следобед, от три до четири, ТаВита идВаше и ми четеше. И тоВа беше най-сВетлият час В живота ми!" В стаята имало и малКи деца - таКиВа едни сополиВи - и те му съобщили: "Ние сме изоставени деца. НиКой не се грижеше за нас. ТогаВа дойде ТаВита и се зае с нас!" На Петър Веднага му станало ясно: ТаВита е имала много по-богат жиВот, отКолКото няКоя съпруга, Която поКрай сКучния си съпруг с течение на Времето съВсем се ВКисВа. В немския език имаме само една дума за любоВ. На гръцКи за любоВ има дВе думи. А НоВият ЗаВет е написан на гръцКи. ЛюбоВта, за която гоВорихме преди, на гръцКи се нарича "ерос". Оттам идВа и думата "еротика". ОсВен нея има и друга дума за любоВ - "агапе". ТоВа е любоВта на Бога, Която мога да раздаВам на другите. Вие, млади момичета, Които не се омъАВате, Кадете "да" на пътя си, приемете положението си - и изпълнете ЖиВота си с "агапе". Хората АадуВат за таКаВа любоВ! Мога ли да поВторя още ВеднъЖ? Бог определя Кое е добро и Кое - зло. Бог КазВа: чиста младей и Верен браК. И аКо не не ни е отреден браК, трябВа да се примирим с този път. По Време на Третия райх отноВо бях В затВора заради Вярата си. СбещениКът на затВора ме посети и ми Каза: "Изгледите за Вас са ужасно мрачни" - и си отиде. Останах сам В Килията си. Тя беше много тясна. Най-отгоре имаше един процеп, през Който Влизаше сВетлина. Беше студено и аз мръзнех. Цялата атмосфера, В Която бях попаднал, беше уЖасяВащо студена. Копнеех за дома, за Жена си, за децата си, за работата си, за моите момчета - нали бях младеАКи пастор. ТаКа седях, без ВсяКаКВа надежда за излизане от тоВа положение. Когато настъпи Вечерта, ме обхВана безкрайно отчаяние. Не зная дали и Вие няКога В живота си сте изпадали В истинсКо отчаяние. В този миг обаче - тоВа Ви го КазВам Като сВидетел -В Килията ми Влезе Господ Исус! Той е АиВ! Той моЖе да минаВа и през заКлючени Врати. И Той го напраВи. ПоКаза пред очите ми СВоята смърт на Кръста, Където бе умрял за мене, грешниКа. И В ушите си чух думите Му: "Аз съм добрият пастир. Добрият пастир дава ЖиВота си за оВцете." В този миг от ръцете Му Върху мен се излъчи таКъВ потоК от боЖестВена любоВ. че аз почти не моЖах да я понеса, беше тВърде много за моето сърце. ТогаВа разбрах: тоВа е любоВ, Която ние не сме заслужили, на Която нямаме праВо и Която ни се даряВа. И тази любоВ е отКрита и за Вас! Защо остаВяте този потоК да премине поКрай Вас? Той исКа да се Влее В сърцето Ви! в. ЛюбоВ, на която нямаме праЗо. И наКрая исКам още ВеднъЖ да погоВоря за Исус. Моята тема беше: "Нашето праВо на любоВ". Има обаче една любоВ, Която не ни се полага по праВо, и Която ни се даВа безплатно. И тоВа е любоВта на Исус Христос. Ние сме грешници. Ние се нуждаем от Спасител. ПозВолете ми да Ви Ка?Ка още едно лично сВидетелстВо: 114 115
В Шбабия хората разказват една такава историйКа: в едно село пристигнали Въжеиграчи, които исКали Вечерта да дадат представление. Те построили скелето и опънали дълго ВъАе по средата. Край тях минала една майКа с малКо дете. Детето запитало: "Мамо, моЖе ли чоВеК да ходи по Въ?Ке?" МайКата отгоборила: "ЧоВеК може, ако моЖе. Но аз не мога!" ТоВа е пърВото, което исКах да Ви Кажа по нашата тема: 1. Чове!< може, ако моЖе. Да, чоВеК моЖе да гоВори с Бога - та Бог е тук! -ако чоВек може. Обаче много от Вас ще трябВа да КаЖат: "Но аз не мога!" Разбира се, че може да се гоВори с Бога! Вие можете да гоВорите с г-н Майер, та с Ай Вия Бог ли няма да можете да гоВорите? Той е туК. Но мо?Кете ли да еоВорите с Бога? Като дете научих песента: "От небето, там далеч, гдето ангели Ай Веят, Бог обича да поглежда..." И тогаВа си мислех: "Че то няма смисъл поВече да се моля, защото не мога да крещя толКоВа силно, че Бог да ме чуе от небето." И руснаците се подиграваха: "Ние изпратихме "Спутник" В Космоса и ако имаше Бог, трябВаше да го срещнем." ВиАте, мнозина не могат да се спраВят с тоВа и питат: "Да, но Ьъде е Бог? Далече на небето? Там горе? Но (<ол!<о Високо? На 100 Километра, на 1000 Километра Височина?" ЗатоВа исКам Веднага да Ви КаЖа съВсем ясно: никъде В Библията няма таКъВ теКст "далече на небето". Библията КазВа нещо съВсем друго. Тя КазВа за ?КиВия Бог: "Наистина, Той не е далеч от ВсеКи един от нас." А на друго място тоВа се изразяВа така: "Ти ме обграждаш от Всички страни." ЧоВеК може да 11в разбере тоВа само Когато схВане, че нашите сетиВа могат да Възприемат само триизмерния сВят. СВе-тът обаче е по-голям. И Бог е В друго измерение, на една педя разстояние от Вас. Когато Вие Вършехте грях. Той стоеше до Вас и мълчеше. Има хора, които са на 40 или на 50 години и 40 или 50 години са Вършили грях пред очите Му, а Той е мълчал. Разбира се, че мо?Ке да се гоВори с Бога! Но тоВа е КаКто при Въжеиграчите - чоВеК може, аКо може. Но поВечето хора днес трябВа да КаЖат: "Но аз не мога." Моля Ви, бъдете поне ВеднъЖ отКроВени: Вие Въобще не можете да се молите. ЧоВеК би могъл, аКо можеше. Но не моЖе! Злокобна характеристика на нашето Време е, че ние сме загубили способността да се молим, а заедно с нея и да ВярВаме. Известният писател Франц Верфел е написал един роман със заглаВие "Изгубеното небе". В този роман има една мисъл, Която не ми излиза от ума. Когато работя с хора. Тя е следната: "Характерно за днешното Време е метафизичното оглупяВане на чобеКа." Метафизични наричаме Вечните неща. Които същестВуВат В действителност само че В други измерения. Метафизичното оглупяВане е следстВие на тоВа, че чоВеК е бил толКоВа дълго Време затъпяВан от радио, телеВизия, КлюКи, пропаганда, идеологии, политика, съседи, тормоз на работното място и пр., че най-наКрая е изгубил способността да се съобра-зяВа с тоВа, че Бог е туК, и че той моЯсе да гоВори с Него. МоЖе ли чоВеК да гоВори с Бога? Би могъл, аКо не беше Вече затъпял от сто години духоВна история. Едно момче ми разКаза за потресающото преЖиВя-Ване, Което е имало. Когато на 1в години го мобилизирали по Време на Войната. Върху негоВата батарея имало Въздушно нападение. Той излязъл пръВ от сКри-балището и Видял чоВеК с разКъсан Корем. ИсКал да му помогне, но чоВеКът Казал: "Аз ще умра. Няма нуАда да праВиш нищо за мен. Имам ну^Кда само от няКой, който да моЖе да се помоли заедно с мен. Момче, помоли се!" ТогаВа момчето отговорило: "В Хитле-рюгенд се научих да псуВам, но не и да се моля!" ТогаВа 117 отишъл при Запитана и му Казал: "Г-н Капитан, моля елате!" Капитанът Коленичил при ранения с разКъса-ния Корем и изсипаните черба: "КаКба исКаш, другарю?" "Г-н Капитан, аз сигурно ще умра. Помолете се заедно с мен!" "О, Небеса! Не мога да се моля!" ТогаВа Капитанът доВел един старши лейтенант. И наКрая стоят там тези храбри мъЖе, Които се мислят за големи юнаци. Които могат да разКазВат ВсяКаКби мръсни бицобе, могат да ругаят, но нито един от тях не може да се моли. Не могли да изКарат дори простичкото "Отче наш". И момчето ми Каза по-на-татъК: "Стоях там и си мислех: "ПърВото нещо, Което ще напраВя, аКо оцелея от тази проКлета Война, е да ида няКъде, Където ще мога да се науча да се моля. Не исКам да пуКна таКа мизерно Като този чоВеК!" ВиАте, тоВа е положението на нашето Време. НезаВисимо дали съм при генерални директори или при работници: единият е тВърде умен, за да се моли, а другият се намира под игото на свободомислието. Ние не мо^Кем да се молим. И тоВа Всъщност е една огромна Катастрофа, Която умният Франц Верфел нарича "метафизично оглупяВане". За тоЗа е и тази угасна безпомощност пред ВсеКи удар. Който ни се нанася. Седял съм В противовъздушното сКриВалище В Есен с хора. Които имаха големи усти и Все гоВореха за Крайната победа, за чудесния фюрер и за ВелиКа Германия, а Когато падаха бомбите, започваха да хленчат. А ние, християните, се молехме и им пеехме песни за Исус, за да могат и те да издържат. Самите те Вече не можеха да се молят. Да, аКо чоВеК Вече не мо?Ке да се моли, тоВа е същинсКа Катастрофа! Преди изВестно Време при мен дойде един умен и образоВан чоВеК и смеейКи се ми заяВи: "Г-н пастор, няма полза от молитВи!" ТогаВа аз му Креснах: "Я не дрънкайте глупости!" "Защо?" - попита той, стъпи-сан. А аз му отгоВорих: "Приличате ми на чоВеК с ампутирай КраК, Който заяВяВа: "Карането на сКи е пълна глупост!" Че той Въобще не го мо?Ке!" 11в За Каране на сКи моЖем да разговаряме с ВсеКи, но не и с този. Който няма КраКа, нали? Но таКиВа сме си - не моЖем да се молим, а се изпраВяме и КазВаме: "Няма полза от молитЗи!" От думите ми ще сте разбрали Вече. че В тоВа отношение съм загубил ВсяКаКВо уВажение Към германските мъЖе. ТоЗа си има причини, ВярВайте ми. КолКото по-ЯсалКи и нищоЖни стаВаме, толКоВа поВече приКазКи на едро дрънКаме. Само да можех да Ви наКарам доВечера насаме В тишината да си Кадете: "БоЖе мой, та най-малКото, Което един християнин би трябВало да моЖе, е да се моли. А аз и тоВа не мога!" ОбхВаща ме обаче не само яд заради затъпяВането на нашия беден народ, но и голяма мъКа. ВъзмущаВам се. Като си помисля КаК църКВата Все още дейстВа Като че ли хората могат да се молят. И при Вас ли е таКа? На Коледа отиВат на църКВа ВсичКи, Които иначе не стъпВат там. На едно таКоВа Коледно богослужение е претъпкано. И Когато сВещениКът КаЖе: "НеКа се помолим!", ЗсичКи събират ръце и сВеЖдат глаВи. ТогаВа ми се исКа да изВиКам: "Недейте таКа! ДаЖе и 10% от Вас не могат да се молят! Вие само се праВите, че се молите!" Не съм ли праЗ? При ВенчаВКа: "НеКа се помолим!" При погребения: "Да се помолим!" И ВсичКи застаЗат с шапКи 3 ръце и си мислят, че Като погледат Зътре В шапКите си. Вече са се помолили. А след тоЗа ще има пиене! Когато бях ВойниК, още преди 1915 година, се ходеше по запоЗед на църКВа. ПърВо фелдфебелът даЗаше указанията: <ОтиВате съВсем тихо до редиците с пейКи. Когато стигнете дотам, спирате, сВаляте си КасКата, броите баВно до 12 и тогаВа сядате!" Хората гледаха Войниците и си мислеха: "КолКо набожно се молят!" А те само баВно брояха до 12 и сядаха! Мисля, че при ВенчаВКи и погребения. Когато се Ка*е: "Да се помолим!", хората дори не броят и до 12. ЗатоВа ми стаВа тъАно, Като си помисля, че няКога, Когато се е КазВало: "Да се помолим!", хората са можели да се молят без да праВят театър. 119 Големият изследовател на Централна АфриКа, Дей-Зид АиВинестън, един от най-великите мъЖе, Които сбетът познаВа - смел. умен, образоВан - е отишъл по следния начин ВъВ Вечността, или както би казал сВетсКият чоВеК - умрял. Той бил на път ВъВ Вътрешността на Африка само със сВоите местни носачи. Една сутрин носачите опакоВали багажа и сгънали палатките. Само палатката на ЛиВингстън стояла. Те не го смущаВали, защото знаели - сутрин той се моли. Той гоВорел със сВоя небесен "Туан", т.е. със сВоя Бог. Но този път тоВа траело необичайно дълго. НаКрая Водачът на носачите погледнал през един процеп на палатката и Видял: той още стои на Колене. Почакали до обяд. ТогаВа най-после се осмелили да отВорят палатката - той Все още бил Коленичил, но сърцето му било спряло. Този голям и Внушителен по сВоя дух чоВеК е умрял на Колене и молейки се се е прибрал при сВоя Господ. А немсКият еснаф КазВа: "Няма смисъл от молитВа-та." Не ни ли е срам?! Вместо да КаЖем през сълзи: "Не мога да се моля Вече!" Този чоВеК е моЖел да се моли. Той е умрял на Колене. А ние умираме В болница с инЖеКция. Не моЖем да издържим смъртта, аКо леКарите не ни упоят. А този чоВеК не е имал нуЖда от инЖеКции. Той е гоВорел с Бога. И по Време на разгоВора си с Него се е преселил ВъВ Вечността. КаКВо е положението с молитвата по домоВете на хората? В дома на моите родители - ние бяхме в деца - беше таКа: сутрин преди заКусКа се събирахме ВсичКи. Пееше се една песен: "Утринен блясъК на Вечността" или "СлаВете Бога". След тоВа се прочиташе нещо от Библията. И наКрая баща ми се молеше. ТоВа, че В Къщи се молехме, не ме напускаше и тогаВа, Когато станах атеист. А Когато отпаднах и Като млад офицер тръгнах по лоши пътища, молитВата на родителите ми беше Като ВъЖе, Което ме теглеше назад. Имате ли Все още утринна молитВа? От Вас, мъЖе, Бог ще поисКа няКога душите на Вашите деца и Жени, аКо не сте упраВляВали праВилно домоВете си. КаК започВа денят у Вас? Пее ли се песен? Чете ли се 120 от Библията? Не моЖете да се молите? А КаКВо би станало, аКо Вашите дечица КаЖат: "Тате, помоли се сутрин с нас!" ВеднъЖ имах следния случай: един знатен господин от Есен ме помоли: "Посетете ме няКога!" Когато отидох, той седна с Жена си и ми съобщи: "Случи се нещо невероятно: моят 1в-годишен син се Върна ВеднъЖ от Вашия младеЖКи КръЖоК и ни попита: "Защо у нас не се молим?" И Когато аз му обясних: "О, тоВа са само формули. Зад тях не се Крие нищо!", той продължи да разпитВа: "ТатКо, КаКВо мислиш за СВе-тия Дух?" На тоВа му отговорих: "Нищо не мисля!" ТогаВа синът ми заяВи: "Точно тоВа е нещастието на нашето семейстВо. Ние се нуЖдаем от баща. Който да моЖе да се моли за СВетия Дух!" ТоВа ми разКаза чоВеКът. Запитах го: "Е, добре, исКате ли да натрия носа на Вашия син, че е бил малКо неучтиВ Към баща си?" Но господинът отгоВори: "Не, не. Аз си мисля таКа: аКо момчето е праВо, то аз съм КриВ!" На тоВа моЖах само да КаЖа: "КриВ сте! Момчето е праВо!" "Да," - Каза той - "опасяВам се, че е таКа. КаКВо да напраВя?" Разбирате ли. на този чоВеК изВеднъЖ му просВет-на: "Не съм изпълнил най-голямата си отговорност Като глаВа на семейстВо!" Не е достатъчно само да КупуВате дрехи на децата си и да ги храните. Върху Вас, бащите, леЖи една по-голяма отговорност. Мо-Жете ли да се молите? Знаете ли, днешният чоВеК ми се ВиЖда Като... ТуК трябВа да използВам един пример: меЖду моряците се разКазВа легендата за един призрачен Кораб, Който се лута по седемте сВетоВни морета. Той е напълно изостаВен и ВъпреКи тоВа не потъВа. МоЖе да се случи таКа. че няКой параход, плаВайКи по морето, Внезапно да срещне този Кораб. Сигнализира му по радиото, но Корабът не отгоВаря! И ние сме Като таКиВа Кораби-призраци. Бог ни сигнализира: "Кога с любоВ, Кога с' страдание, Ти идВаш, Господи, при мен, 121 да мога да приготВя, Боже, аз моето сърце за Теб." Бог ни сигнализира със случКи и преживявания, но преди Всичко със СВоето Слобо, а ние не можем да отгоВорим! Кораби-призраци! Когато ВеднъЖ гоВорех за тези неща, чух след тоВа КаК едно малко дете попита майКа си: "Защо чоВеКът на амВона се кара така?" НадяВам се, че разбирате: аз не се Карам, но поняКога ми се къса сърцето от мъка за тоВа докъде го е доКарал нашият беден народ -учени и прости, мъЖе и Аени, стари и млади - чоВек Вече не мо?Ке най-простото - да призоВе Бога, Който е така близо до нас! Много хора са "християни" или "одобрябат църКВа-та", но не могат да се молят. Като праВя домашни посещения. Винаги срещам хора, Които КазВат: "Ние сме християни, г-н пастор) МайКа ми познаваше и пастор Шулце! Вие познавахте ли го? Не? МайКа ми го познаВаше много добре!" ТогаВа КазВам: "Заедно с Вашия пастор Шулце ще отидете В пъКъла, ако не познаВате Исус!" Въпросът е дали моКете да призо-Вете името на Исус, дали можете да се молите! Моля Ви, запитайте се: "Мога ли да се моля? Моля ли се?" - и сами си отговорете. МоЖе би Вече ще Кадете: "Стига, пастор Буш! По-добре ни КаЖи КаК да се научим да се молим." Сега стигам до този Въпрос. 2. Как да се науча да се моля? а) Пърбият ВиК на ЖиВота. А как се учи чоВеК да гоВори? Можете ли да си спомните как сте се научили да гоВорите? Не, не можете! Аз също не мога. Но ако исКате да се научите да се молите, ще трябВа най-напред да научите пърВия Вик на истинския ЖиВот от Бога. ИсКам да Ви КаЖа КаКъВ е този Вик- 122 Господ Исус разКазВа една случва: дВама мъЖе Влезли В църКВа. Единият от тях бил фин чоВеК и играел голяма роля В обществото. Той Веднага отишъл напред и започнал: "Мили Боже, благодаря Ти, че аз съм толКоВа изисКан чоВеК..." Още при тези думи Бог си е запушил ушите. ЧоВекът можел да си гоВори КолКо-то си иска - Бог Вече не го слушал. ТоВа се случВа. Вторият бил доста пропаднал тип. Бихме Казали -леКо Криминален. Спекулант, Контрабандист или нещо подобно. Библията нарича тоВа "бирниК". Когато Влиза В църКВата, той се уплашВа от тържествеността, спира на Вратата и си мисли: "ТуК не ми е мястото. В Кръчмата - да, но не и туК." Вече исКа да се Върне, но си спомня за КаКВо е дошъл. Той безгранично Копнеел за Бога. КаКто и ние безгранично Копнеем за Бога - да се Върнем при нашия Баща. И таКа, чоВеКът не моЖе да излезе. Но и да Влезе Вътре също не моЖе. Дошло му на ум КаК изглеждал негоВия ЖиВот... ТогаВа сКръстил ръцете си и Казал само: "БоЖе, смили се над мене, грешниКа!" Библията КазВа: "ТогаВа Божиите ангели започнаха да пеят." Един чоВеК оАиВяВа! ПърВият ВиК на един ноВ живот е: "Аз съгреших!" ИсКам да илюстрирам тоВа: Когато се роди пърВият ми син, стоях при Жена си по Време на раждането, Което беше много теЖКо. Мислех си за думите на Исус: "Жена, Която ра^Кда, е В сКръб." И си мислех, че любимата Жена, чиято глаВа държах, няма да моЖе да издържи раждането. И Внезапно чух едно гласче, едно тъничКо КВаКане! Детенцето бе родено! Един ноВ живот! ТоВа КВаКане не беше няКоя КрасиВа песен. Но аз заВих Като дВорно Куче, Когато го чух. Разбирате ли? ТоВа ме разтърси: пърВият ВиК на един ноВ живот! И Ви^Кте - пърВият ВиК на ЖиВота от Бога е този, Когато един чоВеК най-после Влезе В светлината на истината и КаЖе: "Аз съм Вършил грях! Боже, смили се за мен, грешниКа!" От цялото Ви молене няма да излезе нищо, аКо В началото не стои този пърВи ВиК на ЖиВота. Още не съм Видял дете. Което да е започнало с големи речи, но Винаги В началото идВа 123 пърбият вик на ЖиВота! А и няма друг път за Божието царстВо! ПърВият вик на ?КиВота! Случило ли се е Вече тоВа ВъВ Вашия ЖиВот? Не? ТогаВа, за Бога, усамотете се няКъде на тихо! Приятели мои, аз не съм пропаган-дист на ЦърКВата, а просто много ми се исКа няколко души от Вас да не отидат В ада! И тоВа не може да стане по друг начин, а само Като издадете пърВия ВиК на ЖиВота от Бога: "Господи, аз съгреших! Боже, смили се над мене, грешника!" Когато блудният син остаВил сВинете и се заВърнал В Къщи, пърВото нещо, Което Казал, било: "ТатКо, съгреших пред Небето и пред тебе." В момента, В Който изгоВорите тоВа, Исус, БоАият Син, застаВа пред Вас и Ви КазВа: "Мили мой, мила моя. Аз умрях за тВоите грехоВе! Аз заплатих за теб!" б) Само БоЖиите деца могат истинсКи да се молят. Напоследък срещнах един познат. Който има три сладКи малКи деца - едно момче и дВе момичета. Когато идеше насреща ми, забелязах КаК децата едно през друго му гоВореха и той едВам успяВаше да им отгоВаря. Приближих се до него и Казах: "Добър ден, г-н еди-Кой си! Добър ден, дечица!", КаКто се праВи обиКноВено. Но гледай ти - децата моментално се смълчаха! Пред чуждия чоВеК онемяВат. Значи В дейс-тВителност децата могат да гоВорят истинсКи само с баща си или с майКа си. Когато дойде чуЖд чоВеК, се смущаВат. ТаКа и ние моЖем да се молим истинсКи само Когато сме станали БоЖии деца. ЗатоВа не моЖем и да се молим, защото не сме станали БоАии деца. Ах, да, ние сме "църКоВни" хора, ние сме Конфирми-рани*, ние сме "християни". На Коледа ходим на цър-КВа, КазВаме "Добър ден" на пастора, а не го ръгаме В ребрата, толКоВа сме учтиВи. Един пропоВедниК на Ви* стр. 43 124 пробуждането е Казал Веднъ?К: "Вие сте Кръстени зайци!" ТогаВа няКой го попитал: "КаКВо означаВа тоВа?" И той Казал: "АКо хВанеш един заеК и го Кръстиш, после той Веднага би сКочил обратно В полето. И Вие праВите същото: едВа Кръстени, оти-Вате Веднага обратно В сВета!" Драги приятели, таКа чоВеК не може да се моли. Само БоАиите деца могат истинсКи да се молят. И затоВа само Божиите деца могат да бъдат истинсКи радостни! ВиЖте, трябВа да станете Бо?Кии деца! По природа не сте таКиВа. МоЖе да имате християнско лустро, но не сте БоЖии деца. Дете се стаВа чрез раждане, а дете на Бога се стаВа чрез ноВороАдение. Вие трябВа да станете БоЖие дете, и тогаВа ще моЖете да се молите! Да, БоАиите деца не могат да ?КиВеят без да се молят. За тях молитВата е Като дишането. Моите момчета често се шегуВат, Като си КазВат едно на друго: "Не забраВяй дишането!" Вие забраВяте дишането на душата! За Божиите деца молитВата е дишане. И тъй. Вие трябВа да станете БоАие дете! Сега исКам наКратКо да Ви КаЖа КаК чоВеК може да стане БоАие дете: само чрез Исус! Той КазВа: "Аз съм Вратата, Който Влезе през Мене, ще бъде спасен." През мъглата на сВета Исус идВа Към Вас - ЧоВеКът с белезите от гвоздеите. Вас не Ви е било гри?Ка за Него. СтруВало Ви се е, че тоВа за Исус са глупости. Но Той Ви среща. И тогаВа мо?Ке да Ви се случи да Го познаете: "Ти, ЧоВече, от другото измерение. Ти, Сине на ЖиВия Бог, Ти си моят Спасител!" ПърВата стъпКа да стана дете на Бога е да позная Исус! А Втората стъпКа е да се доВеря на този Исус: Той може да приВеде В ред Вътрешния ми ЖиВот, липсата ми на поКой, скритата ми Вина, младежките ми грехоВе. В Стария ЗаВет един БоАий чоВеК е Казал: "Ти упраВля-Ваш работите на душата ми." ИзВеднъ* чоВеК започВа да има доВерие на Исус. И Му ВярВа таКа, че се осмеляВа да сКъса с досегашния си ЖиВот и да предаде целия си ЖиВот В НегоВата ръКа. ТоВа ние наричаме поКаяние или обръщение. Най-ВелиКият час В моя живот беше. Когато на 1в години напуснах безбожния 125 си път, и дадох ЖиВота си на Исус. В тоВа ниКой не ми е помогнал. Аз също не мога да Ви помогна. Трябба Вие сами да се разберете с Него. Само трябВа да рисКуВате и да Му Кадете: "Вземи моя живот, Господи Исусе, предаВам Ти го заВинагиГ В момента, В Който напраВите тоВа, Вие сте станали Бо?Кие дете. При мен идВат хора и ми заяВяВат, че чоВеК моЖел да се спаси и по друг начин. Опитайте! Но Ви КазВам: има само една Врата Към Божието царстВо! И тази Врата се КазВа Исус! Исус - за нас умрял и за нас Възкръснал! И Вижте, Когато Вече станете дете на Бога, тогаВа моля Ви, не преставайте да търсите Исус! Той Вече толКоВа дълго Ви е търсил! ТогаЗа можете да се молите, тогаВа ще спре нещастието В Ай Вота Ви и ще можете да излеете сърцето си пред Него - Като дете пред Баща си. Аз съм стар пастор и познаВам много хора. Днес съм убеден, че ВсеКи чоВеК - ВсеКи! - си има сВоите тъмни тайни. Ние ги носим със себе си. Но Когато стана Бо?Кие дете, мога да излея сърцето си пред Исус. Мога да Му Ка?Ка моите тъмни тайни, моето "не мога да се спраВя с тоВа", моите нередни ВръзКи. На Него мога да КаЖа тоВа, Което не мога да доВеря на ниКой чоЗеК. В Края на един летен лагер с моите момчета, няКои от тях ми разКазВаха случКи от сВоя живот. Едно момче на 17 години разКаза: "Аз бях Вече християнин, но бях почти захВърлил ВсичКо. Един ден, преди да отида на библейски час. Казах: "Господи Исусе, аКо тази Вечер Ти не ми КаЖеш нещо лично, тогаВа ще зарева ВсичКо. Без яснота не мога да се спраВя със себе си и с ?КиВота В големия град." И продължи: "Когато след библейския час си отидох В Къщи, ВсичКо ми беше ясно! Той беше чул моята молитВа и лично ми бе гоВорил!" Затрогна ме разКазът на момчето, Което от неВерие и отчаяние беше поВиКало Исус и беше получило отгоВор. ЧоВеК получаВа отгоВор едВа тогаВа, Когато е изВиКал Като дете на Бога! 12в МайКа ми Жи Вееше В Хюлбен, близо до Урах В ШВабсКите Алпи. През Войната тя ВеднъА ми писа: "Тази нощ се събудих В три часа. Помислих си за моите деца на бойното поле и за Внуците ми, за Вас В бомбардираната част и за Елизабет В Канада, от Която нямам ниКаКВи ноВини. И тогаВа ме налегна таКаВа гри?Ка, сяКаш няКой с Железни ръКаВици ме душеше. Не можех поВече да издържам и се помолих: "Господи Исусе, КаЖи ми една дума! Няма да мога да издържа от притеснение!" ТогаВа сВетнах лампата, Взех Библията" - блазе на онзи. Който има Библия на нощното си шКафче - "и я отВорих. И пърВото, Което прочетох там, беше: "ВсяКа Ваша гриЖа остаВете на Него, защото Той се гриЖи за Вас." Писмото на майКа ми заВършВаше с прекрасните думи: "ТогаВа мигноВе-но остаВих ВсичКо на моя Спасител, изгасих лампата и радостна заспах." ТоВа е страхотно: "ТогаВа мигно-Вено остаВих ВсичКо на моя Спасител и радостна заспах." Когато чоВеК е станал дете на Бога, той моЖе да ЖиВее таКа. Спомням си, че един ден майКа ми ми Каза: "Снощи бях толКоВа уморена, че Въобще не мо?Ках да се помоля. МоЖах да Кажа само: "ЛеКа нощ, мили Спаси-телю!" ТогаВа си помислих: таКа гоВорят БоАиите деца със сВоя Господ, таКа естествено. И Той наистина бди. ВъВ ВсеКи час на деня и нощта моят Спасител е туК, аз съм НегоВо притежание и мога съВсем сигурно да разчитам на Него. Разбрахте ли? АКо чоВеК не може да се моли, тоВа е напраВо Катастрофа. ПожелаВам Ви пърВия ВиК на ЖиВота: "Аз съгреших! Боже, бъди милостив Към мен, грешниКа!" И Ви поЖелаВам да не се успоКояВате, доКато не станете БоЖие дете. После Вече няма КаКВо да Ви мисля. 127 Ка1( да се справим с дивота, ако не моЛем вече да вярваме? 1. Без Вяра не моЖем да се справим. Да, Веднага трябВа да Ви КаЖа тоВа: ако чоВеК не моЖе да ВярВа, тогаВа изобщо не моЖе да се спраВи с живота! ТуЬ не мога да дам ниКаКъВ съВет. На неВярВащия чоВеК не моЖе да се помогне. ИсЬам да Ви изясня защо тоВа е таКа. Ние мислим, че Бог е теологичесКа догма, мисъл, природна сила или нещо подобно. Приятели мои. Бог е личност. Той наистина ?КиВее и изпълВа изцяло Всичко. И а(<о аз не съм се помирил с Бога, аКо отношенията ми с Него не са В ред, ако не съм БоЖие дете, тогаВа ЖиВея отКъснат от действителността. А тоВа е опасно. Големият час на моя ЖиВот беше, Когато аз, Като младши офицер през ПърВата сВетоВна Война, Внезапно разбрах: "Бог е туК!" ПочуВстВах се Като няКой, Който се е блъснал с Колата си В стена. Аз и по-рано бях КазВал: "ВярВам, че има един Господ Бог!" и други таКиВа глупости, но не бях разбрал, че Той е действителност. ТогаВа обаче се сблъсКах с действителността на Бога. В Библията има един покъртителен псалом. Който гоВори за тоВа, че Бог е толКоВа действителен, че чоВеК просто не мо?Ке да избяга от Него. В него се КазВа следното: "АКо Възляза на небето. Ти Си там." Американският КосмонаВт Глен Каза, че най-ВълнуВа-щото нещо за него В Космическата Капсула било тоВа, че осъзнал: "Бог е и туК!" "АКо Възляза на небето" -или полетя В Космоса - "Ти Си там." АКо се заВра В най-дълбоКата шахта на няКоя мина - над 1000 м. под земята - и там се натъКВам на Бога! Псалмистът КазВа по-нататъК: "АКо си постеля В ада, и там Си Ти." Когато летях за Калифорния, *ена ми беше сложила В Куфара един стих от този псалом. Който прочетох. Когато отВорих Куфара си В Сан Францис- 12в Ко: "АКо Взема Крилата на зората и се заселя В най-далечните Краища на морето, и там ще ме Води ръКата Ти." Бог е голямата действителност. И тъй Като Бог е голямата действителност, чоВеК не моЖе безнаказано да АиВее отКъснат от Него. АКо ЖиВея таКа Като че ли няма Бог, не изпълнявам НегоВите запоВеди, не почитам неделята, аКо прелю-бодейстВам, аКо лъЖа, не почитам родителите си, не почитам Бога, тогаВа аз просто се разминавам с действителността. И тогаВа не мога да се спраВя с ЖиВота. Огледайте се наоКоло - хората просто не се опраВят - дори и онези. Които получаВат много пари. В душата им има голямо безпоКойстВо, В личния им ЖиВот нещо не е В ред, В семейството им - също. "КаК да се спраВим с ЖиВота, аКо Вече не моЖем да ВярВаме?" ТогаВа няма да моЖем да се спраВим с ЖиВота! Да не гоВорим пъК за смъртта! След 100 години ниКой от нас туК няма да същестВуВа. ТогаВа ВсичКи ще сме опитали смъртта. Когато няКой КазВа: "След смъртта няма нищо. ТогаВа сме мъртВи!", помислете си дали предпочитате да ВярВате на собственото си сърце или на думите на Бога. КаК моЖе да исКа чоВеК да се спраВи В смъртния си час. Когато изВеднъЖ му стане ясно: "От ВсичКо, Което съм събрал до сега, не мога да Взема нищо със себе си." Например чоВеК си е построил КъщичКа. Аз не, но моЖе би Вие. Аз имам хубаВа библиотека. И от ВсичКо, Което ми е било сКъпо, и от хората. Които съм обичал, нищо и ниКого не мога да Взема със себе си. Само едно нещо чоВеК Взима със себе си ВъВ Вечността - сВоята Вина пред Бога. Представете си: Вие левите на смъртно легло и изВеднъЖ Ви стаВа ясно: "ТрябВа да остаВя ВсичКо, само ВсичКите ми грехоВе и беззакония от младостта ми насам, ще дойдат с мен пред лицето на сВетия и спраВедлиВ Бог!" КаК моЖем да се изпраВим пред БоЯож съд без Вяра В Онзи, Който опраВдаВа безбожниците? Ние ще застанем пред Него! Господ Исус, Който е толКоВа милостив, КазВа: "Не се страхувайте от онези. Които могат да Ви убият." 129 От таКиВа хора аз бих се страхуВал. Но Той КазВа -тоВа са дребни риби! "От тях не се страхувайте! Но страхувайте се от Онзи, Който моЖе и душа, и тяло да погуби В пъкъла." И Исус поВтаря още ВеднъЖ: "Да, от Него се страхувайте!" ТоВа се случи преди няколко години. В НорВегия ЖиВее един прочут професор на име Халесби. Аз се запознах с него. Чудесен чоВек. ТакъВ един истински, теЖъК, сериозен норВеЖец. Той пропоВядВаше цяла седмица по радиото. Мога да си представя, КаК е стоял пред микрофона, Когато е казал: "МоЖе да се случи таКа, че тази Вечер Вие мирно да си легнете, а сутринта да се събудите В пъКъла. ИсКам да Ви предупредя!" ТоВа породи страхотна буря, защото норВеЖците спадат към Категорията "модерни хора", а те днес играят една фантастична роля. Един Журналист от голям ВестниК В Осло написа уВодна статия със следното съдържание: "Та ние не ЖиВеем В Средните ВекоВе! Наистина е непростимо, Когато една модерна институция, КаКВато е радиото, се използВа за разпространяване на таКиВа глупости!" А Когато един голям Вестник изнесе таКоВа нещо, ВсичКи по-малКи му пригласят В хор. И цялата тази гора от Вестници ЖуЖеше: "Да не би да ЖиВеем В Средно-ВеКоВието! Как моЖе един професор да гоВори за ада!" ТогаВа радиото В Осло помолило проф. Халесби да изясни още ВеднъЖ Въпроса. И той отноЗо излиза пред микрофона и КазВа: "Аз съм задължен да изясня този Въпрос, и ще го напраВя: моЖе да се случи така, че тази Вечер Вие мирно да си легнете, а утре сутринта да се събудите 3 пъкъла. ИсКам да Ви предупредя!" ТогаВа Вече избухна бомба! На Всички еписКопи В НорВегия беше зададен Въпросът: "Има ли ад или няма?" ДаЖе и списанието "Дер Шпигел" се занима с тоВа и помести една голяма статия: "Спор за ада В НорВегия". Не беше минала и година от тази буря и аз трябВаше да изнасям беседи пред студенти В Осло, а Вечерите имах няКолКо публични леКции. Започнах с една пресконференция. В хотела се бяха събрали представители на ВсичКи Вестници. ТогаВа се 130 случи нещо чудно - Вдясно от мен стоеше Журналис-тът. Който тогаВа беше предизВиКал целия този шум, а ВляВо - професор Халесби, Като представител на еВангелсКата преса. И тогаВа, естестВено, се започна. Журналистът се нахВърли Върху мен: "Пастор Буш, аз имам спор с професор Халесби. Вие сте съвременен чоВеК. КаК мислите - има ли ад?" "Да," - отгоВорих аз - "естестВено че има ад! Разбира се!" "Не разбирам КаК Вие моЖе да КаЖете тоВа!" На тоВа отВърнах: "ГотоВ съм да Ви го обясня. ВярЗам, че има ад, защото самият Исус КазЗа тоВа. Аз напълно ВярВам на думите на Исус. Той знае поВече от ВсичКи умни хора." А Божието СлоВо КазВа: "Бог исКа на ВсичКи хора да се помогне да стигнат до познаВане на истината." И затоВа гоВорим за Вяра, защото Бог е поКазал един път КаК моЖе чоВеК блажено да ЖиВее и блажено да умре. КаК ще се спраВим с ЖиВота, аКо Вече не моЖем да ВярВаме? КаК мога да се ориентирам В ЖиВота, аКо Вече не мога да ВярВам? ТаКа няма да моЖем да се спраВим с ЖиВота! ПозВолете ми да се обосноВа и по още един начин. Представете си, че имате една малКа, хубаВа златна рибКа. Един ден Ви идВа на ум: "Бедничката ми, защо трябВа Винаги да стоиш В студената Вода? Сега ще те настаня по-добре!" ИзВаЖдате я от Водата, изт-риВате я с хаВлиена Кърпа и я постаВяте В златен Кафез. ДаВате й най-добрата храна - не зная КаКВо ядат златните рибКи - яйца от мраВКи или нещо подобно. Значи, даВате й най-хубаВите и най-тлъсти-те мраВчи яйца и й КазВате: "Мила моя златна рибКе, ВиЖ КаКъВ златен Кафез, КаКВи чудни мраВчи яйца, КаКъВ сВеЖ Въздух! Сега си добре, нали?" КаКВо ще напраВи тогаЗа златната рибКа? Дали с благодарност ще замаха с перКи и ще КаЖе: "Благодаря, благодаря!" Не. Тя ще отВаря отчаяно уста и ще се мята. И аКо моЖеше да гоВори, би Казала: "Не ти ща златния Кафез, не ти ща мраЗчите яйца, исКам си В моята среда, исКам ВъВ Водата!" И ВиЖте сега: нашата среда е ЖиВият Бог, Който създаде небето и земята, а също 131 и нас. "Жиботът изВира от Тебе..." - така започЗа националният химн на Швейцария. Бог е нашата ес-тестбена среда. И дотогаВа, докогато нямам мир с Бога, мога да дам на душата си златен кафез, нали разбирате - днешният чоВеК даВа на душата си Всичко: удоВолстВия, пътешествия, най-добро ядене, хубаВо Вино, Всичко! - но нашата душа се мята отчаяно и казВа: "Всъщност аз не исКам Всичко тоВа! ИсКам си В моята среда! ИсКам мир с Бога!" Не бъдете така ЖестоКи Към себе си! Нашето сърце ВиКа В нас, докато намери поКой В ?КиВия Бог! КаКто рибата исКа да се Върне В сВоята естествена среда, така и душата ни иска да отиде при Бога, Който е нашата среда. КаК искаме да се спраВим с живота, аКо не мо?Кем Вече да ВярВаме? Мога да КаЖа само - тогаВа няма да се спраВим - нито с ЖиВота, нито със смъртта, нито през Вечността! И Когато Възразите: "Че хората се спраВят и то много добре!", тогаВа трябВа да Ви отгоВоря: а тоВа продължава ли и после? Да? ЧоВеК Като Гьоте, Който е бил КрасиВ, Който е бил богат, Който е бил министър. Който е бил умен и наКратКо - Който е имал ВсичКо, В Края на ЖиВота си е Казал на ЕКерман, че аКо събере ВсичКите часоВе, през Които е чуВстВал Вътрешно задоВолстВо, няма да се съберат и три дни. ТаКа му е липсВал мир! Не, чобеК не моЖе да се спраВи с ЖиВота, аКо няма Вяра! ТоВа е пърВото, Което исКах да Ви КаЖа. Сега идВа Втората ми точКа. 2. ВаЖна е истинската Вяра ВсичКо заВиси обаче от тоВа да имате истинската. спасителната Вяра! ВсеКи чоВеК си има сВоята Вяра. ВеднъА, Като млад студент, си бях В Къщи и една дама дойде да посети майКа ми. Но тъй Като нея В момента я нямаше, аз й Казах: "УВа?Каема госпожо, тя не е туК. Ще трябВа да я почаКате и да се задоВолите с моята Компания." "Много мило!" - Каза тя учтиВо. След Като я поКаних 132 да седне, тя ме запита: "Вие с КаКВо се занимавате?" Аз отгоВорих: "СледВам теология." "КаКВо?" - изВиКа тя - "Че Кой днес ВярВа още? ТоВа е неВъзмоАно!" И тогаВа старата дама ми размахВа Гьоте (тоВа беше ВъВ Франкфурт, Където е роден Гьоте) и гордо заяВяВа: "Ние имаме Вярата на Гьоте! ХристиянстВо-то е Вече отдаВна отминало!" Тъй Като този разго-Вор ми беше неприятен, пъК и не исКах да започВам спор със старата дама, смених темата: "МилостиВа госпожо, мога ли да Ви попитам КаК сте?" ТогаВа тя бързо КазВа, Като същевременно почуКВа на масата: "Да не чуе дяВолът, таКоВа нещо не се пита!" Аз я питам: "ИзВиняВайте, КаКВо означаВа "да не чуе дяВо-лът"? "Иначе ще се случи нещастие." - отгоВаря тя. "И таКа," - устаноВяВам аз - "Вие сте отхвърлили Вярата В ?КиВия Бог, а ВярВате В "да не чуе дяВолът" и чуКане на дърВо. ТоВа е невероятно! НапраВили сте блестяща замяна!" И тогаВа ми стана ясно - ВсеКи чоВеК си има Вяра. Въпросът е само дали имам истинската, спасителната Вяра. Хората днес КазВат: "ГлаВното е да имаме няКаКВа Вяра." И се КазВа: "Аз ВярВам В Господ!" Или: "Аз ВярВам В природата!", "Аз ВярВам В проВидение-то!", "Аз ВярВам В съдбата!"...Не, не, мили приятели, глаВното е да имам истинската Вяра - Вяра, Която даВа мир на сърцето, мир с Бога. ТрябВа да имам Вяра, Която да ме спаси от ада. Която да мога да почуВст-Вам туК, Която ми даВа ноВ ЖиВот. Иначе не исКам и да зная за Вяра. Много хора ВярВаха В Германия, В Крайната победа, ВъВ фюрера. И КаКВо излезе от тоВа? Не Ви ли стаВа ясно, че има и фалшиВа Вяра? Аз трябВа да имам истинската, спасителната Вяра! А истинската, спасителната Вяра, с една дума, е Вярата В Исус, Сина на ЖиВия Бог. Вяра В Исус Христос! Не В няКой осноВател на религия - таКиВа има хиляди - а В Исус Христос, Сина на ЖиВия Бог. А сега трябВа да погоВоря за тоВа КаК Всъщност стигаме до Вярата В Исус. В Библията е разказана една чудесна случКа, В Която е поКазано точно тоВа. 133 Върнете се мислено заедно с мен 2000 години назад и нека застанем пред портата на Ерусалим, Която гледа Към хълма Голгота, към мястото за еКзеКуции. Не обръщайте Внимание на хората, които ребат и Крещят! Не обръщайте Внимание на римските Войници, които стоят на пост и хВърлят Аребие за дрехите на осъдените! НеКа погледнем нагоре: в средата на тръста Виси БоАият Син. ПриКоВан с гВоздеи! Лицето Му е обляно В кръВ от трънения Венец, Който са нахлузили на глаВата Му. Там Виси Бог. Вдясно от Него Виси един убиец. Той също е екзекутиран. И В ляВо - също. След тоВа се стъмВа. Смъртта прибли-Жава. Внезапно единият от тези убийци започВа да ВиКа: "Ей ти, В средата, ти Каза, че си БоАий Син. АКо си наистина таКъВ, а не лъАец, тогаВа слез от Кръста и помогни и на мен!" О, това е разбираемо! В смъртния си страх чоВеК КазВа неща. Които иначе не би Казал. ТогаВа се обаЖда другият. Той се обръща през Исус Към сВоя другар и КазВа: "Ти още ли не се боиш от Бога!" ЗапочВа се с тоВа, че чоВеК разбира, че Бог е сВят и страшен. Когато бомбите падаха Върху нашите градоВе, хората бяха Като шашнати. МоЖе би и ЦърКВата имаше Вина за тоВа, че не им беше Казано: Бог мо?Ке да бъде страшен! Бог моЖе да оттегли ръКата Си! "Ти още ли не се страхуВаш от Бога!" ТоВа би трябВало да се изВиКа над нашите големи градоВе: "Вие още ли не се страхувате от Бога!" На чоВеК му се исКа да го изКрещи в Канторите и бюрата. Където хората ми-наВат през трупоВе, за да печелят пари: "И Вие ли Все още не се страхувате от Бога!" ТрябВа да се Ка?Ке на младите хора. Които АиВеят в разВрат: "И Вие ли Все още не се страхувате от Бога? КаК си я мислите тая? Слепи ли сте?" С това се започВа: да разбера КолКо сВят и страшен е Бог. И разбойникът продължил да гоВори таКа: "Ние с право сме осъдени на това проклятие! Ние сме си го заслужили!" Това е второто, Което води Към спасителната вяра: той признава своята собствена вина. 134 Срещал съм много хора. Които са ми Казвали: "Не мога да ВярВам!" Питал съм ги: "Разбрали ли сте, че сте ВиноВни пред Бога?" "Не, аз постъпВам честно и от ниКого не се боя." - на Което аз отгоВарям: "ДоКато таКа лъАете себе си, ниКога няма да дойдете до светлината!" Напоследък срещнах един човеК, Който също ми заяВи: "Аз постъпВам честно и не се боя от ниКого!" ОтВърнах му: "ПоздраВяВам Ви! Не бих Казал тоВа за себе си. В моя ЖиВот има много нередни неща." ТогаВа той Каза: "Естествено, аКо гледаме толКоВа подробно на нещата." "О," - Казах аз - "Бог гледа много подробно на нещата. В таКъВ случай и Вие недейте да лъжете себе си таКа." ВиАте, Вие ще дойдете до истинската, спасителната Вяра едва то-гава. Когато наречете греха грях. Когато наречете мръсните си сеКсуални връзКи разВрат, Когато наречете прелюбодеянието си прелюбодеяние. Когато не наричате лъжата си хитрост, а лъЖа, Когато не опраВдаВате себелюбието си, а признаете, че Вие сам сте бог за самия себе си. Което се нарича идолопоК-лонстВо. ТоВа е Второто, Което ще ме доВеде до спасителната Вяра: най-после да нареКа моя грях с истинското му име, да застана пред Бога и да Му КаЖа: "Господи, аз съм заслужил ТВоята присъда." Ужасно е, КаК днешното Време само си ВнушаВа: "ВсичКо е наред!" Един ден Бог ще ни смъКне масКата от лицето! След тоВа разбойникът Вече не гоВорел на другия през Исус, а Казал на Исус: "Но ти не си напраВил нищо нередно. Защо Висиш и ти туК?" И В този момент му станало ясно: "Той Виси туК заради мен! Той понася моята Вина!" - и тогава мо?Кал само да извиКа: "Господи, спомни Си за мен. Ти, Царю, Когато дойдеш в Царството Си!" Това е третото: той вярва, че Исус моЖе да спасява за Вечността, защото Той умря на наше място. И тогаВа Исус му КазВа: "Още днес ще бъдеш с Мен В рая!" Виждате ли, тоВа е спасителна Вяра - да ми стане ясна святостта на Бога, да призная моята грехоВ-ност и да разбера, че Исус, Който умира на Кръста 135 заради мен, е моят единстВен шанс. Без тази Вяра не можете да се спраВите с ?КиВота. Но с тази Вяра положително ще се спраВите! Нищо друго не мога да Ви КаЖа. НяКои хора Вече са ме обВиняВали: "Но Вие сте съВсем едностранчив!" На тоВа мога да отгоВоря само таКа: "ИзВиняВайте! За да се спраВим с ЖиВота, със смъртта и пред съда, същестВуВа единствено и само този път: аз, грешникът, да отида при Исус, да се покая, да Му призная грехоВете си и да поВярВам: "ПролиВа се за мен таз сКъпа КръВ, тоВа аз ВярВам и разбирам. Тя покриВа и мойта Вина, защото Исус умря и за мен." Аз бих исКал Вие никога да не забраВяте тоВа единствено изречение: "Исус умря за мен!" Когато станете утре сутринта, тоВа трябВа да зВучи В ума Ви: "Исус умря за мен!" Когато утре сте на работа, В залисията, трябВа Внезапно да си помислите: "Исус умря за мен!" ТогаВа ще стане таКа - дано Бог даде, - че Вие ще Му се поклоните и ще Кадете: "За мен! Значи мога да ВярВам!" И В момента, В Който разберете тоВа, Вие стаВате дете на Бога. Исус КазВа: "Аз съм Вратата. Който Влезе през Мен, ще бъде спасен." Така, сега обаче трябВа да КаЖа още едно, трето нещо. Много хора ми КазВат: "Да, пастор Буш, но просто не мога да поВярВам на тоВа, Което Вие КазВате. Като Ви слушам, зВучи много хубаВо, но просто не мога да ВярВам!" На тоВа трябВа сега да отгоВоря. Бих исКал да разделя хората, Които гоВо-рят таКа на 4 групи. Те са: 3. Хора, 1(оито не могат да ВярВат... а)...защото не са религиозни. Към пърВата група спадат хората, Които ми заяВя-Ват: "Не мога да ВярВам, защото не съм религиозен. 13в Вие сте религиозен, г-н пастор, а пъК аз не съм!" На тоВа Винаги отгоВарям само таКа: "Аз също не съм религиозен." СъВсем не ме интересуват неща Като Камбанен зВън, тамяноВ дим и други подобни. РадВам се, че през последните години В Есен съм пропоВядВал В една зала. Където имаше само един приличен хор. Нямаше нито орган, нито Камбани и тоВа ниКаК не ми липсВаше. Нямам нищо протиВ тези неща, но не се нуждая от тях. ТолКоВа съм религиозен! Когато Исус, БоАият Син, е бил на земята, е имало много религиозни хора. Имало е Книжници, сВещеници, фарисеи - ВсичКи доста религиозни хора. Например по-либерални религиозни хора били садуКеите. ТоВа са тези. Които днес биха Казали: "Аз търся Бог В природата." По Време на нацизма те КазВаха: "В нашите знамена пламти Бог!" Винаги са били религиозни! И тези религиозни хора разпънаха на Кръста БоАия Син! Той не им бил по ВКуса. ОсВен тоВа имало и напълно нерелигиозни хора: уличници, черноборсадЖии (Библията ги нарича "бирници"), занаятчии, погълнати от професията си, защото е трябВало ВсеКиднеВно да се борят за насъщния, един знатен чоВеК - ЗаКхей, Който трупал Все поВече и поВече пари. Те ВсичКи били напълно нерелигиозни типоВе. И те се обърнали Към Исус! КаК е станало таКа? Те са разбрали: "Ние сме ВиноВни пред Бога. В живота ни нищо не е наред. Ето един Спасител, Който ни праВи деца на Бога!" И те поВярВали В Него. Господ Исус не дойде да напраВи религиозните хора още по-религиозни. Господ Исус дойде да спаси грешниците от смъртта и от ада и да ги напраВи деца на Бога! И аКо туК има хора. Които КазВат: "Не мога да ВярВам, защото не съм религиозен.", аз мога да им КаЖа: "Вие имате най-големите шансоВе да станете деца на Бога!" Ние ВсичКи сме грешници, тоВа добре го знаем, но: "Исус умря за мен!" И аз поВтарям още веднъЖ: Исус не дойде, за да напраВи религиозните хора още по-религиозни, а за да напраВи от изгубените грешници деца на ЖиВия Бог! 137 б)...защото не искат да ВярЗат. Втората група се състои от онези, които КазВат: "Аз не мога да ВярВам!", които обаче В дейстВител-ност, аКо бяха съВсем честни, трябВаше да признаят: "Аз изобщо не исКам да ВярВам." Защото ако те биха поВярВали, целият им живот би трябВало да се промени. А те не исКат тоВа. Те знаят, че нищо не е наред в ЖиВота им, но аКо станат деца на Бога, ще трябВа да излязат на сВетло. Но не, тоВа не им се иска. И после може би техните Колеги ще ги гледат особено! А какво ще Кажат и роднините, аКо те изВеднъА станат християни? Не, по-добре не! И аКо срещнете хора, Които Ви КазВат: "Аз не мога да ВярВам!", Вслушайте се Внимателно, дали те не исКат да КаЖат по-сКоро: "Аз Въобще не исКам да ВярВам." В Библията има един покъртителен разКаз: Исус, Бо?Кият Син, стои на ЕлеонсКия хълм. Пред Него, В низината, разКошно огрян от слънцето, е градът Ерусалим. А отсреща се издига хълмът с чудния храм, за Който даЖе и езичниците КазВат, че би трябВало да се причисли Към чудесата на сВета. ВсичКо тоВа леЖи пред Него. Но изВеднъЖ негоВите ученици уплашени забелязват, че по лицето Му се стичат сълзи. Гледат Го учудено. ТогаВа Господ Исус проронВа думите: "Ерусалиме, Ерусалиме, КолКо пъти Съм исКал да събера тВоите чада, КаКто КоКошКа събира пилците под Крилата си, но не исКахте! Сега сте под БоЖия съд. Ето, Вашият дом се остаВя пуст." ТоВа са едни от най-потресающите думи В Библията: "Но Вие не исКахте!" Хората от Ерусалим също са КазВали: "Ние не моЖем да ВярВаме!", но те Всъщност не са исКали да ВярВат! Ви?Кте, Който не исКа да ВярВа, мо?Ке да не ВярВа! НеКа Ви КаЖа тоВа - В ЦърКВата Все още има ВсяКаКВи принуди. Но В БоАието царстВо ВсичКо е доброволно. Който исКа да АиВее без Бога, моЖе да го напраВи. Бог ни се предлага. Но ние моЖем да Го отхВърлим. 13в ИсКате да ЖиВеете без Бога? МоЖете! ИсКате да АиВеете без мир с Бога? Можете! ИсКате да АиВеете без молитВа? Можете! ИсКате да АиВеете без Библията? Можете! ИсКате да престъпВате Божиите запоВеди? Можете! ИсКате да не зачитате неделята, да блудствате, да пиете, да лъАете, да Крадете? МоКете! Който не исКа този Спасител, Когото Бог изпрати, за да спасяВа грешниците, мо?Ке да Го отх-Върли. Който исКа да отиде В ада, може да го напраВи. При Бога няма ниКаКВо принуЖдение. Само неКа Ви е ясно, че ще трябВа да поемете Върху себе си последиците от тоВа. Чрез Исус Бог Ви предлага прошение на грехоВете и мир. Можете да Кадете: "Нямам нуЖда от тоВа! Не го исКам!" ТогаВа можете да си АиВеете таКа! Но не ВярВайте, че В последните 5 минути от ЖиВота си, т.е. при смъртта, ще успеете да разберете тоВа, Което Той Ви е предлагал през целия Ви ЖиВот. Вие можете да отхвърлите мира. Който Бог Ви предлага В Исус, но тогаВа ще трябВа да ЖиВеете през цялата Вечност без мир с Бога. А тоВа е адът! Адът е мястото. Където чоВеК окончателно се отърВаВа от Бога. Там ниКой поВече няма да Ви Кани. Там нищо поВече няма да Ви ВиКа. Там моЖе би ще поисКате да се молите, но Вече няма да можете. Там моЖе би ще поисКате да призоВете името на Исус, но то няма да Ви дойде на ум. Не е задължително да приемете посланието. Което аз Ви нося. Вие можете и да отКаЖете да се обърнете Към Исус! Но трябВа да сте наясно, че по таКъВ начин избирате ада! Имате пълната сВобода! "Но Вие не исКахте!" - КазВа Исус на ^Кителите на Ерусалим. Той не ги принуди. Но тоВа, Което те избраха, беше ужасно. В)...защото са пре^КиВели толКоВа много. Третата група от онези. Които КазВат: "Аз не мога да ВярВам!", Винаги слага пред тези думи една странна фраза. НиКога не съм чуВал тоВа от Ясени. ТоВа го КазВат мъ?Ке. Фразата е: "Господин пастор! Аз съм 139 преЖиВял толКоВа много, че не мога Вече да ВярВам!" А аз питам: "КакВо сте преЖиВели? Аз също не съм имал сКучен ?киВот." "Ами..., аз съм преЖиВял толКоВа много, че Вече не мога да ВярВам!" ТоВа е една фраза, Която се дВиЖи Като призрак сред мъЖете. В таКъВ случай аз обиКноВено им се надсмиВам и им КазВам: "ВярВате ли на тоВа, Което е написано В разписанието на ВлаКоВете? ВярВате ли на информацията, Която ще Ви даде полицаят?" "Да!" "ТогаВа не КазВай-те: "Аз Вече не ВярВам на нищо", а КазВайте: "Аз не ВярВам Вече на нищо, осВен на написаното В разписанието на ВлаКоВете и на тоВа, Което КазВа полицията." И таКа моЖе да се продължи, нали разбирате. После им КазЗам: "ВиЖте, В моя ЖиВот, пълен с грях, поКВара, мраК и заблуда, дойде Исус и аз разбрах: Той е Син на ЖиВия Бог, изпратен от Бога. И тогаВа Му дадох ЖиВота си - на Този, Който напраВи толКоВа много за мен - на Исус. И аКо Вие наистина не моЖете да ВярВате на ниКого и на нищо, то на Този, Който е дал ЖиВота Си за Вас, на Него моЖете да ВярВате -на тоВа, Което Той КазЗа - да, на него моКете да ВярВате! Та Вие ВярВате В толКоВа много неща, а само на Този, на Когото чоВеК изцяло моЖе да се доВери -за Което ниКой още не е съЖаляВал - КазВате: "Не, не!" ТоВа е смешно! А КазВате, че сте преЖиВели толКоВа много! Вие още не сте преЖиВели достатъчно!" г) ...защото се препъВат В нещо. ЧетВъртата група хора. Които не могат да ВярВат са малКо по-слоЖен тип. Те тВърдят, че не могат да ВярВат, защото ги ВъзмущаВа например ЦърКВата или нещо В учението на ЦърКВата. Пред мен седи една студентка и ми заяВяВа: "Аз следВам биология." Каз-Вам й: "ХубаВо, госпожице. И КаКВо?" ТогаВа тя отго-Варя: "Господин пастор, слушах една Ваша беседа. ЧуВстВам, че Вие притежавате нещо. Което и аз бих Желала да имам, но не мога да ВярВам. Знаете ли, ВсичКи тези догми и църКоВни институции - не мога да ги приема. СтруВа ми се, че трябВа да преглътна 140 стисКа слама." ТогаВа се засмях и отВърнах: "Госпожице, няма нуЖда да преглъщате стисКа слама! ЧуВали ли сте няКога за Исус?" "Да." - КазВа тя. "КаКВо бихте Казали, аКо аз сега заяВя: "Исус е лъЖец"? "Не, тоВа не го ВярВам!" "ВярВате ли, че Исус е гоВорил истината?" "Да." - КазВа тя. "ГоспоЖице, познаВате ли няКой чоВеК, на Когото бихте могли да КаЖете: "ВярВам, че ти ниКога не си излъгал"? "Не," - КазВа тя - "тоВа не бих Казала на ниКого." "ВиЖте, госпожице," - КазВам аз - "та Вие Вече ВярВате. Вие заяВихте, че ВярВате на Исус! ТоВа е нечуВано. ТаКа се започВа. Той гоВори истината. Библията КазВа: "ТоВа е Вечен ЖиВот: да познаят Исуса Христа. Когото Ти си изпратил." Няма защо да спорите за догмите и институциите на ЦърКВата. През мъглата на сВета няКой идВа Към Вас. Вие Все по-ясно ВиЖдате белезите от гВоздеите и от трънения Венец, Които гоВорят за тоВа, че Той е поел Върху Себе Си Вашата Вина и Ви обича, КаКто ниКой досега не Ви е обичал. НеКа Ви се отВорят очите за Исус и тогаВа ще КаЖете: "Спасител мой. Господ мой, Бог мой!" Да ВярВаш не означаВа да преглъщаш догми Като стисКа слама, да ВярВаш означаВа да познаеш Исуса Христа!" "Ха," - КазВа един - "аз не мога да ВярВам, защото пасторите, пасторите..." И тогаВа се започВа. Започ-Ват да разпраВят истории за пастори. Един имал истории с Жени. Друг избягал с Касата. НаВсяКъде нещо стаВа с пасторите. "ЗатоВа Вече не мога да ВярВам." И тогаВа аз се засрамвам, защото познаВам себе си. Аз още не съм избягал с Касата, но аКо хората ме познаВаха, и мен нямаше да Взимат насериозно. КаКВо моЖе да отгоВори чоВеК на таКиВа приКазКи? Сега ВнимаВайте: ниКъде В Библията не пише: "ВярВай В пастора и ще бъдеш спасен." В Библията пише: -ВярВай В Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен." Един пастор е - да, зная, има и други - но аКо той поне В изВестна степен си гледа работата, то той е пътепоказател Към Исус! Не е голям дефеКт, аКо един пътепоказател е малКо изКриВен или пъК е поизтрит от дъЖда. ВаЖното е да се ВиЖда наКъде сочи. И аз 141 не бих слушал няКой пастор, ако той не показВа пътя към Исус, към разпнатия и Възкръсналия Син БоАий. Но не бих седнал да се ядосВам на пътепоказателя, а ще ВърВя по пътя праВо Към целта. И тази цел е: "Исус, източникът на ВсяКа благодат". ИсКате ли В съдния ден да застанете пред АиВия Бог и да Кадете: "Господи, аз не приех ТВоето спасение, не приех ТВоята прошКа на греховете, защото сВещениКът не струВаше." ИсКате ли таКа да застанете пред Бога? ТоВа ми прилича на момчето. Което Казало: "ТаКа му се пада на татКо, да ми замръзнат ръцете. Защо не ми Купи ръКаВици?!" Не, приятели мои, не е Вярно, Когато няКой КазВа: "Аз не мога да ВярВам!" Има едно слоВо на Исус, Което е много Внушително и зВучи таКа: "Който исКа да изпълняВа Божията Воля, той ще познае дали Моето учение е от Бога, или не." Въпросът е дали исКам да се подчиня и да Върша В ЖиВота си малКото, Което съм разбрал за Бога. ТогаВа ще тръгна напред. 4. КаКЗо да направи чоВеК, Когато не моЖе да Вярва? ИсКам наКрая да Ви го КаЖа с няКолКо думи: а) Помолете Бог да Ви даде сВетлина! Той е до Вас. Кажете Му: "Господи, Ти ме доВеди до Вярата. Дай ми сВетлина!" Той чуВа тоВа! б) Разчитайте на Божието присъствие! Исус е туК! Усамотете се няКъде и Му Кадете: "Господи Исусе, исКам да Ти дам живота си!" ТаКа напраВих и аз. Когато В безбо?Кието си се уплаших от Бога и Когато после разбрах за Исус. В) Четете Библията! 142 ВсеКи ден - четВърт час насаме с Исус! През тоВа бреме Вие четете Библията и слушате КаКВо Бог исКа да Ви КаЖе. Четете и слушайте едновременно! И тогаВа съберете ръце и Кадете: "Господи Исусе, имам толКоВа много неща да Ти КазВам. Не мога да се спраВя с моя ЖиВот, помогни ми!" г) Потърсете общение! Потърсете ВръзКа с други хора. Които също таКа сериозно исКат да бъдат християни! Не остаВайте сами! По пътя Към небето няма самотници. Потърсете общение с християни. Които ВърВят по същия път! 143 Как да се справим с дивота, а1(о грехът и пропуските постоянно ни следват? Във Вюртемберг понякога КазВат: "Работата стаВа дебела!" И при нашата тема искам да КаЖа: "Работата стаВа дебела!" Сега стаВа сериозно! "Как да се спраВим с ЖиВота, аКо грях и пропуски постоянно ни съпътстват?" По този Въпрос трябВа пърВо да Ви Ка?Ка. че изразът "а/(о грях и пропуски постоянно ни съпътстват" не е точен, защото те го праВят. И грях и пропусКи неизбежно ни съпътст-Ват. И затоВа съм щастлиВ да гоВоря за едно толКоВа чудесно и значително нещо, за един подаръК, Който праВи чоВека сВръхщастлиВ и сВръхбогат. ТоВа е нещо, Което никъде не можете да Купите, В ниКоя страна на сВета. И даЖе да бяхте милиардер и да бихте наброили Всичките си банкноти на масата, паК нямаше да можете да го Купите. То не моЖе да се получи и с ВръзКи. Нали тоВа, Което чоВеК не моЖе да Купи, В днешно Време го получаВа най-често с ВръзКи. Това чудесно нещо, за Което сега трябВа да Ви гоВоря, не можете по ниКаКъВ начин да го получите и с ВръзКи. Нямате Възможност и сами да го придобиете. То моЖе да се получи само Като подарък. И тоВа голямо и прекрасно нещо, за Което ще гоВоря, Което не моЖе нито да се Купи, нито да се набаВи чрез ВръзКи, се нарича: прошение на грехоВете. Зная, че сега мнозина са разочаровани и си мислят: "Прошение на грехоВете?" И Веднага ВъзниКВа Въпросът: 1. Но имам ли нуЖда от това? Убеден съм, че полоВината от Вас си КазВат: "Прошение на грехоВете? Нямаме ну^Кда!" Един млад чоВеК напоследък ми обясни тоВа таКа: "Ние ЖиВеем ВъВ Време, Когато чрез рекламата се създаВа потребност- 144 та. Нашите прадеди не са знаели нищо за дъВКата и за цигарите. Чрез безкрайната реКлама по телеВизи-ята. радиото и плакатите постепенно сме стигнали дотам да ВярВаме, че не моЖем да ЖиВеем например без цигари. СъздаВа се една потребност и тогаВа мо?Ке да се продаВа." И младият чоВеК продължи таКа: "ЦърКВата гоВори на хората: "Вие се нуждаете от прошение на грехоВете", и после им го продаВа. Разбирате ли - ние нямаме потребност, но Вие съз-даВате таКаВа, глаВно за да си продаВате стоКата." ТаКа ли е? АКо сега спрете няКого на улицата и му Кадете: "Добър ден! КаК се КазВате?" "Майер." "Г-н Майер, нуждаете ли се от прошение на грехоВете?", тогаВа г-н Майер ще отгоВори: "Глупости! От 2000 марКи имам нуЖда, а не от прошение на грехоВете!" ТаКа ли е? Дали наистина се създаВа една потребност, Която не е същестВуВала преди, само и само за да й се отгоВори с Библията? Аз Ви КазВам: тоВа е една у?Касна заблуда, една чудоВищна заблуда. От нищо не се нуждаем таКа, КаКто от прошение на грехоВете! Който си мисли, че не се ну?Кдае от прошение на грехоВете, той не познаВа сВетия, страшен Бог. Досега толКоВа много е гоВорено за Божията любоВ, че ние Вече съВсем не знаем, че Бог - таКа пише В Библията - е един страшен Бог! И таКа, Когато аз разбрах, че трябВа да се страхуВам от Бога, Внезапно се събудих от един живот В грях! И този. Който КазВа: "Аз не се нуждая от прошение на грехоВете", си няма и понятие за ЖиВия Бог, Който моЖе да погуби и душата, и тялото ни в ада. Точно таКа - чоВеК моЖе да бъде погубен заВинаги! ТоВа го КазВа Исус, Който сигурно го знае. И аКо цялото чоВечестВо Каже: "ТоВа не го ВярВаме!" - тогаВа цялото чоВечестВо ще бъде погубено! Исус знае КаКВо има зад заВесите. И Той ни предупреждава съВсем недвусмислено за тази гибел. А ние се изправяме с нашите грехоВе и смеем да КазВаме: "Ние нямаме нуЖда от прошение на грехоВете! ЦърКВата създава една потребност. Която не е същестВуВала!" 145 Глупости! От нищо не се нуждаем толКоВа, Колкото от прощение на грехоЗете ни! На тоЗа място исКам да Ви разКа?Ка едно сЗое преАиВяВане. ВеднъЖ 3 краси3ия град Цюрих имахме огромно събрание 3 Конгресния дом. Много хора стояха Край стената. МеЖду тях ми напраЗиха Зпечатле-ние дЗама господа, Които тЗърде бесело си приКазВа-ха. Виждаше се, че са дошли от любопитство. Единият от тях имаше хубаЗа малКа брадичКа. Забелязах го, защото си помислих: "ЖалКо, че аз не мога да нося таКаВа!" Когато започнах беседата, си постаЗих за цел да гоЗоря таКа, че и тези дЗама господа да слушат. И те се заслушаха доста заинтересуЗани. ТогаЗа споменах за прошение на грехоВете. И В момента, В Който Казах "прощение на грехоВете", Видях КаК господинът с брадичката подигравателно се усмихна и прошепна нещо на ухото на съседа си. ТоВа беше, КаКто Казах, 3 една огромна зала. И дЗамата бяха далеч от мен. Не можех да чуя КаКЗо Каза той, но по израза му разбрах. Той ме иронизираше приблизително таКа: "ОпрощаЗане на грехоЗете! Типичният пасторсКи брътЗеЖ. О, небеса!" При тоЗа той моЖе би си е мислил: "Че аз да не съм престъпник! Нямам нуЖда от прощение на грехоЗете!" ТаКа си КазВате и Вие, нали? "Та аз не съм престъпник. Аз не се нуждая от прощение на грехоВете!" Нещо подобно ще да си е Казал и той. ТогаВа се Збесих. Зная, гнеВът не е добро нещо пред Бога, но ВъпреКи тоЗа се Вбесих. "Един момент, аКо обичате." - Казах - "Сега ще напраВя една полоЗинми-нутна пауза, през Която моля ЗсеКи да си отгоВори с "да" или "не" на Въпроса: "ИсКате ли за цялата Вечност да се отКа^Кете от прощение на грехоЗете, понеже то не Ви е необходимо?" Да или не?" И после заедно с хилядите хора останах безмълЗен цяла минута. ИзВеднъ?К ВиЖдам КаК чоВеКът с малКата брадичКа силно побледняВа и се дърЖи за стената. ТаКа се стресна заВалията! Сигурно му е минало през ума: "Сега ще КаЖа: "Аз не съм престъпник!", но Когато дойде ред да се мре. Когато работата стане сериозна, тогаВа Все паК бих исКал да имам прошКа на грехоВете 14в си. Не исКам за цялата Вечност да се отКаЖа от нея!" И Вие ли не исКате? Или исКате? Има една фраза. Която съм чуВал много често през ЖиВота си: "Аз постъпВам честно и не се боя от ниКого!" Но помислете си: ниКога не съм чуЗал тоЗа от хора под 40 години. Един млад чоВеК много добре знае, че В ЖиЗота му има много Вина. ЧаК Когато съВсем безогледно сме убили съВестта си, успяВаме да Кажем таКаВа лъЖа. Значи, Когато няКой заяВи: "Аз постъпВам честно и не се боя от ниКого!", аз мога да му отЗърна: Ти си над 40 години. ТоЗа, че гоВориш таКа, се дъл^Ки на атеросклероза. ДълЖи се на безскрупулно умъртвената ти съВест." ДоКато нашата съЗест не е убита, ние ще знаем със сигурност, че от нищо не се нуждаем таКа много, КаКто от прощение на грехоЗете. Преди няКолКо години 3 Есен даде Концерт Бил Хейли, един таКъЗ модерен музиКант, или по-добре Казано: един. Който "събаря Къщата". В големия салон Груга се бяха събрали хиляди, за да го чуят - него и негоЗия състаЗ. Но още при пърЗото изпълнение те започнали баЗно, но сигурно да рушат залата. Щетите бяха за оКоло в0 хиляди марКи. След тоЗа един млад полицай ми Каза: "Бях седнал отпред и трябВаше да се дърАа здраВо за стола, иначе щях и аз да участВам." На следВащия ден минаВам през центъра на града. Гледам трима типа застанали един до друг. Които изглеждаха точно таКа, Като че са били там. ОтиВам при тях и им КазВам: "Добър ден! Обзалагам се на КаКВото исКате, че снощи и Вие сте били на Концерта на Бил Хейли." "Разбира се, г-н пастор." "О, познаЗаме ли се? Чудесно. Я ми КаЖете, аз не мога да разбера: защо Всъщност разрушихте салона?" И получаВам следния отгоЗор: "Ах, пастор Буш, ЗсичКо тоЗа е просто отчаяние!" "КаКВо?" - питам аз - "Отчаяние - от КаКВо?" А той отгоВаря: "Ами и ние не знаем!" Имаше един голям датсКи теолог и психолог -Сьорен КирКегаард. Той разКазВа една случКа от сВоя )кивот - КаК Като дете се разхождал с баща си. ПоняКога баща му се спирал и замислено поглеждал 147 сина си. След това КазВал: "Мило дете, ти ходиш В тихо отчаяние." Когато прочетох тоВа, си помислих: Когато чоВеК 40 години наред е пастор В големия град, той Вече знае, че Всъщност тоВа се отнася до ВсичКи. А сега питам Вас: познаВате ли и Вие тоВа Вътрешно отчаяние от ЖиВота? ИсКам да Ви КаЖа отвъде идВа то. НеКа с тази цел напраВим една изследоВа-телсКа експедиция В собственото си сърце. Ще изпол-зВам един нагледен пример: Като пастор В РурсКата област често съм обиКалял рудниците. ТоВа е хубаВо. ДаВат Ви работен Костюм, слагате си миньорска КасКа на глаВата, Влизате В шахтовата КлетКа и изфучаВате Към дълбините, например до осмия хоризонт. "Не моЖе ли по-нататъК?" - питате Вие. "Да. но по-надолу не се ходи, защото там е "зумпфът", т.е. блатото." Там се събират Водите от шахтата и тоВа миньорите наричат "зумпф". ОтКаКто съм В Есен, само един път се случи да се сКъса ВъЖето на асансьорната КлетКа и тя падна на дъното - В "зумпфа". УЖасно! Този "зумпф" В мината за мен е Като един нагледен пример за хората. ВсичКи Вие знаете, че има няКолКо пласта В нашето същестВо. Например Външно моЖем да изглеждаме Весели, но отВътре положението да е съВсем друго. ЧоВеК моЖе да се усмихВа и ВъпреКи тоВа да е уЖасно тъЖен. ЧоВеК моЖе да се праВи, че Като на шега се спраВя с ЖиВота, но дълбоКо В нашата душа, на дъното на сърцето ни, се Крие дълбоКо отчаяние. ТаКа КазВат леКарите, таКа КазВат философите, таКа КазВат психолозите, таКа КазВат психиатрите. За тоВа се гоВори и ВъВ филмите и В романите. Страшно е КаК от Време на Време отчаянието и страхът се надигат. Един психиатър ми Каза: "Нямате предстаВа, КолКо пълна е с млади хора моята приемна!" Но поВечето хора Въобще не питат отКъде идВат отчаянието и страха, а се опитВат да се отърВат от тях - чрез опиянение. Но по-разумно би било действителността да се погледне В очите. ТоВа, че отчаянието е сКрито В дъното на чоВеш-Кото сърце, си го мислим за отКритие на нашето 14в Време. Чудното обаче е, че Библията още преди 3000 години е установила същото. На едно място тя КазВа: "Сърцето е измамлиВо поВече от ВсичКо и е страшно болно." И ВиЖте, Библията ни КазВа също и защо тоВа е таКа. Тя изброяВа няКолКо причини: че ние след грехопадението на Адам сме отделени от Бога, че оттогаВа ЖиВеем изВън естествената си среда -знаете ли. Бог е нашата естествена Жизнена среда -и че ние по природа се страхуваме от съда на ЖиВия Бог над ЖиВота ни. Но най-ВаЖната причина за дъл-боКото отчаяние В душата ни е нашата Вина пред Бога! ТоВа е големият проблем на ЖиВота ни, с Който ние не моЖем да се спраВим! Ние го ВиЖдаме и затоВа таим дълбоКо отчаяние В душата си. НуЖдаем ли се от прошение на грехоВете? Разбира се, че се нуЖдаем! От нищо друго не се нуЖдаем таКа остро, КаКто от прошКа на грехоВете си! А КаКВо е грях? Грях е ВсяКо отделяне от Бога. Ние сме си родени Като грешници. ПозВолете ми да използВам един пример: едно дете, родено В Англия по Време на ПърВата сВетоВна Война, сигурно не е имало нищо протиВ нас, германците, но е принадлежало Към лагера на протиВниКа. И таКа, ние по природа сме родени В лагера. Който е протиВ Бога - В този свят. ТаКа че ние по природа сме отделени от Бога. М сега се отдалечаваме още поВече, Като изграждаме меЖду Него и нас една стена от грях. ВсяКо нарушение на БоЖиите запоВеди е един КамъК, Който прибаВяме Към стената. ТаКа грехът стаВа уЖасна дейстВител-ност. На тоВа място исКам да Ви разКаЖа КаК за пърВи път ми стана ясно, че грехът е една страшна действителност, и че чоВеК не моЖе да попраВи сторения грях: имах чудесен баща, с Когото бяхме В отлични отношения. Един ден, КаКто се занимаВах с изпитната Си работа на таВанчето на нашата Къща, той изВиКа отдолу: "Вилхелм!" - аз таКа се КазВам. Подадох си глаВата наВън и го питам: "КаКВо стаВа? ПоЖар ли има?" А той ми КазВа: "ТрябВа да отида до града. ИсКаш ли да ме придружиш? ДВама ще ни бъде по-при- 149 ятно." "Но, татКо," - викам аз отгоре - "точно сега имам ВаЖна задача по дипломната работа. Точно сега не мога." "ТогаВа ще отида сам." - ВиКа той. След 14 дни той почина. При нас имаше обичай тялото да се остаВи В Къщи и ние, синоВете, стояхме на смени при КоВчега. Беше тиха нощ. Всички спят. Аз съм седнал близо до отКрития КоВчег. ИзВеднъЖ ми идВа наум КаК баща ми преди дВе седмици ме беше помолил да го придружа до града. Аз обаче бях отКазал! Гледам го и КазВам: "ТатКо, помоли ме паК! И аКо исКаш да ВърВя и 100 Километра с теб, ще ВърВя!" Но устата остаВа безмълВна. И тогаВа ми стана ясно: тази малКа липса на любоВ е една страшна действителност, (<оято аз ВоВеки не мога да попраВя. КаК мислите, КолКо грях има В нашия ЖиВот, КолКо пропуснати Възможности? Как ще се спраВим с Жи-Вота, ако постоянно ни съпътстВат грях и пропуски? Без прошКа на грехоВете Въобще не можем да се спраВим с нашия ЖиВот. А В смъртта? КаК ще бъде тогаВа? Смятате ли да Вземете цялата си Вина ВъВ Вечността? Често съм си представял тоВа. Нали и на мен Вече ми идВа реда. Мо?Ке би чоВеК ще дърАи Все още една любима ръКа. Но идВа моментът, богато ще трябВа да пусна и нея. И тогаВа Корабът на моя ?КиВот ще отплуВа към голямото мълчание пред Бога, пред НегоВото лице! ВярВайте ми, един ден ще застанете пред Него! С цялата си Вина и с Всичките си пропуски ще се изпраВите пред ЖиВия и сВят Бог! Ще бъде ужасно да откриете: "Взел съм със себе си цялата си Вина и ВсичКите си пропусКи." Нуждаем ли се от прошение на грехоВете? От нищо друго не се нуждаем таКа, КаКто от прошКа на греховете! ТоВа ни е по-необходимо и от насъщния хляб! 150 2. Къде го има това? Има ли таКоВа нещо. Като например премахване на миналото? И аКо отгоВорът е "да", тогаВа - Къде го има? ТоКу що Ви разКазах случКата с баща ми. Вече не можех да попраВя Вината си. Разбирате ли? Ние не сме В състояние да попраВим нищо от миналото. ДейстВията ни остаВат пред Бога! Имаше един чоВеК на име Юда, Който беше предал сВоя Спасител за 30 сребърника. И после изВеднъЖ му стаВа ясно: "ТоВа беше погрешно!" ОтиВа при хората, на Които Го беше предал, и им КазВа: "ИзВърших непраВда. Вземете си обратно парите! ИсКам да си попраВя грешКата!" ТогаВа те поВдигат рамене и му КазВат: "Нас КаКВо ни засяга тоВа? Ти му мисли!" Можете да се обърнете |<ъм Когото си щете, ВсеКи ще Ви отгоВори: "Ти му мисли!" Възможно ли е ВъпреКи тоВа да се изтрие и лиКВи-дира Вината? Къде го има тоВа? Къде има прошение на грехоВете? Приятели мои, на този Въпрос мъжете от Библията ще Ви отгоВорят В единогласен, лиКуВащ хор. От началото до Края, от Стария до НоВия ЗаВет, тоВа е мелодията на Библията: има прошение на грехоВете! Къде? Елате заедно да излезем от портите на Ерусалим и да отидем Към хълма Голгота. НеКа не обръщаме Внимание на тълпите, нито на дВамата разбойници отляВо и отдясно, нито на римсКите войници, а на ЧоВеКа В средата. Който Виси на Кръста. Кой е ЧоВеКът В средата? Той не е един от нас. ВеднъА Той се изпраВил пред множестВото и Казал: "Кой може да Ме обВини В грях?" И там нямало ниКой, Който да знае дори един НегоВ грях. НиКой от нас не би рисКуВал да пита таКа. После Той бил ВъВлечен В един процес, 1о>дето римсКи съдии и юдейсКи пърВенци Го разпитвали. И те не намерили нищо сВидетелстВащо протиВ Иеео. Той не е един от нас. Той няма нуАда от 151 прошение на грехоВете. И Той Виси там горе на кръста?1 Кой е този чоВеК? Той не се е издигнал от чоВешкия род, а е дошъл при нас от другото измерение, от сВета на Бога. ГоВоря за Исус, БоАия Син. И Той Виси на тръста? Защо? Защо? Приятели мои. Бог е спраВедлиВ. Той трябВа да наКа?Ке греха. И там Той е прехвърлил нашия грях Върху Сина, Върху СВоя Син, и е осъдил Него Вместо нас. "Наказанието бе наложено на Него, за да имаме ние мир." ТоВа е голямото послание на Библията. Божият съд е наложен Върху Исус таКа че ние да имаме мир! ТуК има прошение на грехоВете! Къде мога да се осВободя от Вината си? Къде ше получа мир с Бога? - Под Кръста на Исус! "КръВта на Исуса Христа, БоЖия Син, ни очистВа от ВсеКи грях." Да приемем тоВа! Излезе една интересна Книга - от американеца Уилям Л. Хъл. ТоВа е сВешениКът, Който е посетил 13 пъти В затВора убиеца на милиони - Адолф Айхман, бодил е дълги разговори с него, чул е последните му думи, придружил го е до бесилката и е бил там. Когато негоВият прах е бил разпръснат В Средиземно море. Той публиКуВа съдържанието на сВоите разгоВори с Айхман под заглавието "Борба за една душа". В началото на Книгата той разКазВа: "За мен Въпросът беше да бъде спасен този уЖасен грешниК, за да не отиде В ада. Ужасното е тоВа, че този чоВеК, Който от бюрото си е убиВал милиони хора и е причина за ЖестоКи страдания на чоВечестВото, до последния си миг КазВа: "Аз не се нуждая от ниКой, Който да умре за мен! Не се нуАдая от прошение на грехоВете. Не го исКам!" ИсКате ли да последвате Айхман и таКа да умрете? Не? АКо не исКате, обърнете се с цялото си сърце Към Исус, БоЖия Син, Към единствения на този сВят, Който моЖе да прошаВа грехоВе, защото е умрял и заплатил за тях. Когато сВешениК Хъл разговарял с Айхман, той почти се страхуВал да предложи на този чоВеК прошение на грехоВете чрез КръВта на Исус. Та моЖе ли 152 един таКъВ грешник да получи прошКа? Да, да! "КръВта на Исуса Христа, БоЖия Син ни очистВа от ВсеКи грях!" Но аз трябВа да го призная пред Него и тогаВа да погледна нагоре Към Кръста и да поВярВам, че: "Тече и зарад' мене тази сКъпа КръВ, тоВа аз ВярВам и разбирам. Тя поКриВа и мойта Вина, че Христос и за мене умря." Библията използВа постоянно ноВи и ноВи сраВне-ния, за да ни поКаЖе нагледно защо разпънатият и Възкръсналият Господ Исус (Исус не е останал мър-тъВ, а на третия ден е Възкръснал, тоВа надяВам се, го знаете. Той е ЖиВ) прошаВа грехоВе. Тя например използВа сравнението с поръчителя. Един поръчител или гарант се задълАаВа да ме замести, аКо не мога да платя. НяКой трябВа да плати! ТоВа Винаги е таКа В живота - няКой трябВа да плати! А чрез ВсеКи грях В нашия ЖиВот се пояВяВа едно задължение пред Бога. Библията КазВа: "Заплатата на греха е смърт." Бог изисКВа нашата смърт Като заплата за грехоВете ни. И ето че идВа Исус и отиВа на смърт заради нашите грехоВе, та ние да останем АиВи. Той стаВа наш поръчител пред Бога. И сега ВаЖи следното: или Вие трябВа да си платите за Вашите грехоВе В ада или да дойдете при Исус и да КаЖете: <Господи Исусе, исКам да приема тоВа, че Ти си заплатил и за мен." Ернст Готлиб Волтерсдорф раз-КазВа за тоВа В една сВоя песен: "Не моЖех нищичКо да КаЖа, потънал бях ВъВ срам, Когато Той до мен застана - Един, ВъВ КръВ облян. Той мойта сметКа беше Взел и ВсичКо бе платил: Аз бях сВободен от дълга. Той ВсичКо бе поКрил." 153 Или пъК Библията използВа срабнението с отКуп-Ването: един чоВеК е попаднал В плен на търговците на роби. Той сам не моЖе да се отКупи. ТогаВа на пазара за роби идВа един господин и ВиАда този роб. Сърцето му е обхВанато от Жалост и той пита: "КолКо струВа този? Ще го отКупя!" От кой момент нататъК робът е сВободен? От момента, В Който е изплатена и последната пара за него. На ГолготсКия Кръст Господ Исус е изплатил и последната пара за Вас. И Вие можете да се Възползвате от тоВа и да Кадете: "Господи Исусе, сега Ти предаВам моя грях и ВярВам, че Ти си го покрил." Исус отКупВа! Исус осВобоАдаВа робите на греха! Филип Фридрих Хилер пее таКа: "ГрехоВете са простени - туй е дума за )киВот за душата уморена. Падна робския хомот!" Библията използВа Като пример и омилостиВение-то. И най-непросветеният езичник знае, че му е нуЖно омилостиВение. За тоВа и ВъВ Всички религии има цели армии от сВещеници, Които изВършВат Жертвоприношения. Обаче Бог признаВа само една-единс-тВена ЖертВа: "Ето Божият агнец. Който носи греха на сВета!" Много сВещеници са принасяли не малКо ЖертВи. Но самият Исус е сВещениКът, Който ни помиряВа с Бога! Той е и самата ЖертВа, Която ни помиряВа с Бога! Само Той може да ни помири с Бога! В една сВоя песен Алберт Кнап КазВа: "НиКога не трябВа да забраВям, КаК Исус Кат' КротКо агне там, оКърВаВен и бледен, с' заКоВаните ръце и изВиКВайКи: "СВърши се", си е мислел и за мен." Една друга илюстрация на Библията е умиВането. Един християнин пише на друг: "Той ни обичаше и ни уми от грехоВете със СВоята КръВ." Вие знаете разКаза за блудния син. Който наКрая попадна В най-голямата мръсотия - при сВинете. КолКо много са тези. Които са изпаднали таКа - до сВинете. ТуК само 154 моЖем да Кажем: КолКо ЖалКо! Но тогаВа блудният син дошъл на себе си и, таКа КаКто си е, отиВа у дома, В прегръдките на баща си. Не се е измил най-напред, не си Купил ноВи дрехи и ноВи обуща. Дошъл таКа КаКто си бил. И тогаВа баща му го изчистил и обляКъл с ноВи дрехи. Много хора си мислят, че пърВо трябВа да станат добри и едВа тогаВа могат да станат християни. ТоВа е Катастрофална грешКа. ТаКа КаКто сме, мръсни и дрипаВи, ние можем да отидем при Христа. А КолКо опетнен и омърсен е животът ни! Елате при Христа КаКто сте си! Той ще Ви умие. Той ще напраВи ВсичКо ноВо! "КръВта на Исуса Христа, Бо?Кия Син, ни очистВа от ВсеКи грях." - таКа тВърди апостол Йоан. Същото можем да засвидетелстваме и ние! Разбира се, аз не мога да Ви изброя ВсичКи примери, Които Библията ни даВа. Но мисля, че аКо Вие започнете да я четете, ще моЖете да се запознаете сами и по-добре с тоВа чудно послание за прошение на грехоВете. КаК да се спраВим с ?КиВота, аКо грехът и пропуските постоянно ни съпътстват? Няма да се спраВим. Ще се спраВя, само аКо съм намерил Исус и чрез Него съм получил прошение на грехоВете! ТогаВа ще престанат дълбокият страх и отчаянието. Да се предадеш на Исус не е нещо тайнствено и страховито, а означаВа да бъдеш изВеден от подземието на страха В ясното пролетно слънце на Божията милост. И аз Ви Желая тоВа от цялото си сърце! И таКа: нуждаем ли се от прошение на грехоВете? Да! Къде ще го получим? При разпънатия и ВъзКръс-налия Спасител! 3. Ка>< да стигна дотам? Сега моЖе би няКой си мисли (надяВам се): "ТоВа е чудесно!ТрябВа да е нещо Великолепно да имаш прошение на грехоВете! Но КаК да стигна до него? НиКой ежеднеВниК не пише за тоВа, ниКой роман не описВа таКиВа неща и ниКой филм не КазВа нещо по Въпроса. 155 ТогаВа КаК да го постигна? Да, как се стига до прощение на грехобете? Тук не моЖем да си помогнем един на друг. ВярВам, че най-доброто ще е да отидете на няКое уединено място и да поВиКате Исус. Нали Той е Възкръснал. Той е ЖиВ! Библията нарича хората, Които са поВярВали В Него: "ВсичКи, които призоВаВат името на Исуса". Сега просто идете и Го призоВете! ПознаВате ли израза "призоВаВам"? Чуйте, Вие имате пряКа ВръзКа с Исус! Но от дълго Време тя мълчи. Имате пряКа ВръзКа с Исус и моЖе би никога не сте гоВорили по нея! Та тоВа е нещастие! ПоВиКайте Го! Не е необходимо дълго да набирате. Кадете само: "Господи Исусе!" - и Той Вече е на линията. Той Вече е при Вас! Точно тоВа е молитВата. А какВо да КаЖете тогаВа? Всичко, КаКВото Ви е на сърцето! Кадете: "Господи Исусе! Имам непозволена ВръзКа с един чоВеК. Сам не мога да се осВободя от нея. Но зная, че тоВа е грях. Господи Исусе, помогни ми!" Или: "Господи Исусе! В моя магазин нещо не е В ред. От години данъчните декларации са фалщиВи. Но не зная КаКВо друго бих могъл да напраВя, защото иначе ще фалирам. Господи Исусе, помогни ми!" Или: "Господи Исусе! Не съм Верен на Жена си. Не мога да се осВободя от тоВа. Господи Исусе, помогни ми!" Разбирате ли, по тази линия моЖете да доВерите на Господ Исус тоВа, което няма да КаЖете на никого. Той Ви слуша. РазтоВарете се! ТоВа е освобождение! Кадете Му цялата си Вина. Попитайте Го: "Господи Исусе, пастор Бущ Каза, че чрез ТВоята КръВ ВсичКо ще се опраВи. Вярно ли е?" КаЖете Му тоВа. ПризоВете Го още днес. Започнете да гоВорите с Исус по линията, Която от толКоВа Време стои неизползвана. НеКа Жицата загрее! Вие моЖете да гоВорите с Него. Станете от хората, "Които призоВаВат името на Исуса"! "Да," - КазВате Вие - "аз Му Казах ВсичКо, но Той не ми Каза нищо!" О, и още КаК! Но ВнимаВайте: сега ще Ви посоча линията, по Която Той гоВори с Вас. Вземете един НоВ ЗаВет. По-Късно ще прочетете и 15в Стария ЗаВет. Но не започвайте с него, той е е доста труден за начало. В НоВия ЗаВет започнете с ЕВанге-лието от Йоана, а след тоВа прочетете Евангелието от ЛуКа. Започнете да четете таКа, КаКто бихте чели репортаж за истинсКо събитие В няКое списание. И тогаВа ще забележите: "Той гоВори там!" По тоВа Библията се отличаВа от ВсичКи останали Книги - по тази линия Бог гоВори с мен. ВеднъЖ няКой ми Каза: "Когато исКам да чуя Бога, отиВам В гората." Аз му отгоВорих: "Но тоВа е глупост! АКо отида В гората, там ще чуя КаК шумят дърВетата, КаК пеят птичКите, КаК шумят потоците. ТоВа е приКазно хубаВо. Но гората няма да ми КаЖе дали моите грехоВе са простени, или КаК да се сдобия с ноВо сърце и дали Бог е милостив Към мен. ТоВа гората не моЖе да ми КаЖе. Бог ще ми го КаЖе чрез Библията." Отделяйте си ВсеКи ден по един тих четВърт час за Исус. ТогаВа призоВете Господ Исус и Му КаЖете ВсичКо: "Господи, днес имам толКоВа ВаЖни задачи. Сам няма да се спраВя!" Разбирате ли, КаЖете Му ВсичКо! И тогаВа отВорете НоВия ЗаВет и прочетете полоВин глаВа. "Господи Исусе, сега Ти гоВори!" И изВеднъЖ там ще има нещо и за Вас. И Вие ще забележите: "ТоВа Той ми го КазВа на мен!" Подчертайте си тоВа място. Най-добре и отстрани да си отбележите датата. ВеднъЖ, Като младеЖ, Влязох В един дом. На пианото имаше една Библия. Когато я Взех В ръце, устано-Вих, че на много места беше подчертавано с черВено и зелено, а отстрани В полето бяха написани дати. ТогаВа попитах (тоВа беше едно голямо семейстВо): "На Кого е тая Библия?" "На нашата Еми." Погледнах Еми - и се оЖених за нея. ТаКоВа момиче исКах да имам, Което е разбрало, че Исус гоВори с нас по тази линия и по ниКоя друга. Когато хората се Карат за Библията, напраВо ми се поВдига. КазВат: "И Библията също е написана от хора." и прочее таКиВа глупости. Ама че сКуКа! По Време на ПърВата сВетоВна Война изВестно Време бях телефонист. ТогаВа още не познавахме 157 безжичния телефон. Имахме малки апарати, чрез Ко-ито се сВързВахме с линията. Един ден трябВаше да отида на наблюдателния пунКт, разположен на една Височина. Дотам още нямаше линия. ЛеАах В треВата и се мъчех да устаноВя ВръзКа с батареята. В тоВа Време към мен се задаВа един леко ранен пехотинец. Аз му Викам: "Ей, залягай! Ще ни Видят и Веднага ще започнат да ни обстрелВат!" Той заляга, припълзява до мен и КазВа: "Един лек Куршум ме улучи и сега мога да си отида В къщи. Слушай, ама ти имаш много стар апарат." "Да," - промърморВам аз - "доста стар модел." "А и Клемите му са хлабаВи." "Да," - потВър-ЖдаВам аз - "и Клемите са хлабаВи." "И туК има нещо отчупено." - КазВа той. ТогаВа избухВам: "Я си зат-Варяй устата! Нямам Време да ти слушам подробните КритиКи! ТрябВа да ВнимаВам за ВръзКата." Същото чуВстВам, Когато стаВа Въпрос за Библията. ИсКам да чуя гласа на Исус - и Веднага идВат разни и КазВат: "И Библията е написана от хора." Мога да им отго-Воря само: "О, я си затВаряйте устата! Аз чуВам туК гласа на Исус!" Разбирате ли: не позВоляВайте да Ви праВят на идиоти. Той гоВори по тази линия! И потърсете общение с хора. Които ВърВят по същия път! ВиЖте, Когато при моите разгоВори туК и там КаЖа нещо таКоВа, хората Винаги ми отгоВарят: "О, тоВа е само за бабичКи. На църКВа ходят само стари хора." И затоВа се радВам, че Вече над 30 години съм младеЖКи пастор и познаВам много млади хора. Които могат да потВърдят тоВа, Което Ви КазВам - че има прошение на грехоВете, че чоВеК моЖе да гоВори с Исус и че Той ни отгоВаря. Потърсете общение с хора. Които имат опит с Исус. Да, могат да се намерят хора. Които също таКа исКат да изВърВят с Исус пътя Към небето. 15в А сега Исус стои пред Вас и Ви КазВа: "Елате при Мене ВсичКи, Които сте отрудени и обременени, защото грях и пропусКи Ви следВат постоянно, и Аз ще Ви успоКоя. Аз мога да Ви подаря прошение на грехоВете!" 159 Ка1( да се справим с Живота, ако другите ни ходят по нервите? Темата не е съВсем точна: "..., а^о другите ни ходят по нерВите." Та те ни ходят! Все има няКой, Който Ви ходи по нербите - или? ВярВам, че мога да рисКуВам да Кажа: нека се обади този, на Когото ниКой не му дейстВа на нерВите. НиКой не се обажда. ТоВа, че другите ни ходят по нерВите не е "ако", а е нормалния случай. ПраВ ли съм? О да, ние Взаимно си дейстВаме ужасно на нерВите! Не ВсичКи! Моята *ена например не ми ходи по нерВите! Но има други, Които напраВо ми танцуВат по нерВите. И с Вас ли е таКа? Разбира се! ТаКа се тормозим един друг. В семейството, В Къщи, със съседите, В предприятията и даже В хрис-тиянсКите среди - непрекъснато си ходим по нерВите. СВетът е пълен с едно сКрито скърцане от тоВа ходене по нерВите. Има много хора. Които биха Казали: "Щеше да ми е много добре, аКо онзи или онази ги нямаше." "Онзи" е не само трън В очите ни, но и трън В ЖиВота ни. И затоВа трябВа ВеднъЖ да си погоВо-рим КаК да се спраВяме с живота, Когато другите ни ходят по нерВите. Приятели мои, този Въпрос трябВа да се постаВи В по-широКи рамКи. Ви?Кте например, случВа се няКой само да поКашля, а Всъщност да са му поВредени дробоВете. ТуК не помагат бонбончета протиВ Кашлица. Необходима е по-подробна диагноза и друго лечение! Разбирате аналогията. И тоВа, че си ходим по нерВите, е само признак, че чоВечестВото е болно. ТоВа "ходене по нерВите" има по-дълбоКи причини, отКолКото например само тоВа, че съседката е малКо неприятна. И затоВа сега трябВа да разВия тази мисъл В доста по-широКи рамКи. ИсКам да Ви поКаЖа, че тоВа "ходене по нерВите" е един симВол за болестта на чоВечестВото. 1в0 1. Светът, в Ьойто Живеем. Ви?Кте, аз имам моя сВетоглед от Библията. И намирам, че той е единственият Възможен - ВсичКи останали за 20 години се сгромолясват. Та Библията КазВа, че Когато Бог е създал сВета, ВсичКо е било съВършено. ТогаВа Адам не е ходил по нерВите на ЕВа, нито ЕВа е ходила по нерВите на Адам. Имало е пълна хармония. А именно: ЖиВият Бог не е ходел по нерВите на хората и хората не са ходели по нерВите на Бога. Разбирате ли, ВсичКо е било Взаимно сВързано - Бог с хората и хората помежду си. ТогаВа пукнатините ги е нямало. Библията обаче разКазВа, че В началото на чоВеш-Ката история се е случила една Катастрофа. Библията я нарича "грехопадение". Тя разКазВа, че чоВеКът бил ВъВеден В изКушение. ТрябВало да не яде от плодоВете на едно определено дърВо. Бог му бил забранил тоВа. Но то го блазнело и тъй Като моЖел да избира, той избрал злото - неподчинението. Той ял от забранения плод. И В този момент. Който В историята на чоВечестВото се нарича грехопадение, ВсичКо се разпада. Бог и хората се откъснали един от друг. Бог изгонил хората от Рая и постаВил един херуВим да пази Входа му. ОттогаВа ние ?КиВеем разделени от Бога. Отто-гаВа ние ходим по нерВите на Бога и Той - по нашите. Опитайте няКой път да гоВорите с хората за Бога. ТогаВа те се нерВират: "Престанете най-после с тоВа! То не се знае дали Той Въобще същестВуВа!" Ме?Кду нас и Бога има страшна бездна. В същия момент и хората се разделили един от Зруг. ТоВа се ВиЖда още при децата на Адам и ЕВа. ОттогаВа е започнало тоВа "ходене по нерВите". Имало дВама братя. ТоВа го има, разбира се, тъКмо братя и сестри могат ужасно да си ходят по нерВите. Каин и АВел много се различавали един от друг. Всъщност не мо?Ке да се Каже точно защо. Един ден 1в1 земеделецът Каин бил с мотиката си на полето. И се задаЗа АЗел. Мога да си предстаЗя КаК у Каин ВсичКо се преобърнало: "Я да се маха тоя лигаВ подмазВач! Не мога да го гледам!" А АВел дори се приблиАаВа към него и му КазВа няКолКо думи. ТогаВа Каин хВаща мотиката и с ВсичКа сила удря омразното лице - и идВа на себе си едВа богато брат му Вече леЖи мъртъВ пред него. Приятели мои, днес ние сме циВилизоВани и затоВа не се трепем с мотиви. МаКар че богато четете Вестници усещате, че и тоВа стаЗа. И като си мисля за огромните процеси за убийстВа от Третия райх - по принцип тоВа е същият КаиноВ синдром - "мразя хората!" И така биВат избиВани стотици хиляди! Каин идВа на себе си едВа Когато АВел Вече леАи мъртъВ пред него. МалКо се стрясКа. Но после израВя плитка дупКа, търКулВа трупа В нея и го поКриВа с пръст. Оглежда се наоколо и устано-ВяВа: ниКой няма наоКоло, ниКой не е Видял... Ние хората Все си мислим, че Като ниКой не е Видял, нищо не се е случило. Знаете ли КолКо тъмни истории Влачат хората със себе си! Каин се маха оттам. СтаЗа му страшно. ИзВеднъА няКой ВиКа: "Каин!" "Я гледай! Кой ли ВиКа?" "Каин!" ТогаВа го полазВат студени тръпКи. Той изВеднъА разбира Кой ВиКа - ЖиВият Бог! Той е бил там! Той е бил ням сВидетел! "Каин!!! Къде е брат ти АВел?" Каин още исКа да се отбранява: "Аз да не съм баВачКа на брат си! ТрябВа ли да бъда пазач на брат си АВел?" "Каин!" - Казал Бог - "КръВта на тВоя брат ВиКа Към Мене от земята." ВиЖте, тази история таКа ясно поКазВа: след грехопадението ВсичКо се е разпаднало. Хората са се отКъснали един от друг. Ние си дейстВаме на нерВи-те. И Бог и чоВеКът са се отКъснали един от друг. Бог дейстВа на нерВите на Каин, КаКто и на нерВите на няКои от Вас. Но ние не моЖем да се отърВем от нашите блиЖни - не моЖем да се отърВем и от Бога! ТоВа е сВетът, В Който ЖиВеем! 1в2 2. УВещабането не помага. Да, ниКаКВо уВещаВане не помага. Например не помагат ниКаКВи приКазКи за "добрия Дядо Господ". Ме^Кду нас и Бога има една стена, една бездна. През Войната, Когато моята Къща и половината Есен нао-Коло гореше, една ?Кена се нахВърли Върху мен ВиКайКи: "КаК мо?Ке Вашият Бог да допусКа тоВа?" ТогаВа отгоВорих: "МоЖе! МоЖе би Той е Ваш Враг?" След грехопадението ВръзКата ме?Кду Бога и чоВеКа се е разпаднала. И тоВа е дълбоката причина, че хората си дейстВат на нерВите. АКо имате няКоя съседКа, Която Ви лази по нерВите, то тоВа идВа от грехопадението! Защото ние сме паднали хора, откъснати от Бога. И туК не помага ниКаКВо уВещание. НасКоро бях на шВейцарсКата граница. На граничния пунКт бе заКачен един хубаВ плаКат. На него пишеше: "Заедно е по-добре." Не моЖех да не си помисля: <Разбира се! Но този плаКат не помага, аКо няКой ми ходи по нерВите!" Или насКоро Видях на един плаКат надписа: "Бъдете мили един Към друг!" Американците оКачВат на ВсеКи ъгъл един плаКат с надпис: "Кийп смайлинг!" - "УсмихВай се!" Но тоВа Всъщност не подобряВа нещата. ПраВ ли съм? Не, уВещаВането не помага. Спомням си КаК Като млад теолог се дВиЖех В едно семейстВо, Където ВсичКи бяха сКарани. Целият род ЖиВееше В едно селище и ВсичКи бяха абсолютно изпоКарани. С голямо Въодушевление ги събрах една Вечер ВсичКи заедно и се опитах да ги помиря. Цяла Вечер приКазВах доКато гласът ми прегракна. В 11 часа Вече ВсичКи бяха единни и си подадоха ръце. Аз бях много щастлиВ и си Казах: "Един ден ще станеш сВестен пастор, добре започВаш." Радостен си отидох В Къщи и заспах дълбоКо. На следната сутрин срещам една деВойКа от помирените и й КазВам: "КолКо хубаВо беше снощи, нали?" "ХубаВо ли?" -отгоВаря тя. - "Не знаете ли КаКВо стана?" Аз питам: 1в3 "КаКВо?" и побледняВам. По пътя за дома те отноЗо започнали КаВгата. И станало по-лошо отпреди. Вие се смеете? Аз тогаба не се смях. ИзВеднъЖ осъзнах, че Въпросът с грехопадението е страшно сериозен, че сме се отдалечили от Бога и от ближните си, и че никакво добро убещание няма да помогне. Често хора ми пишат: "Драги г-н пастор, там и там имам роднини, Които са сКарани. Не бихте ли могли да ги посетите?" ОтхЗърлям таКиВа поКани, защото зная, че аКо отида да ги угобарям, тоВа няма да помогне. Я си помислете за хората, Които Ви ходят по нерВите. Бих могъл дълго да Ви уВещаВам, но тоВа няма да помогне. ТоВа е ужасното. Естествено, смешно е, Когато Видим, КаКВо се случВа. ИсКам да Ви го опиша малКо по-подробно: у едно семейстВо съм. Влиза 17-годишният им син, ВисоК и КльощаВ с дънКи и причесКа ала Бийтълс. ЗабелязВам КаК бащата КипВа: "Погледнете го!" - КазВа той - "Погледнете го!" Бащата беше КореКтен и способен чиноВниК. МоЖете да си представите КаК ВсичКо му се обръща. Когато Види този пройдоха. Или пъК една мила майКа -християнка, но малКо "заКонна". Дъщерята си черВи устните. МайКата КазВа: "Ах, КаК ми дейстВа на нерВите!" А дъщерята: "Ах, КаК ми дейстВа на нерВи-те!" Не е ли наВсяКъде таКа? Среща ме един мъА, Който е остаВил Жена си и аз му КазВам: "Знаете ли. тоВа е грях!" "Г-н пастор, престанете! Тя ми лази по нерВите още Като я чуя, КаК сърба супата!" Смешно ли Ви се струВа тоВа? На мен ми се струВа ужасно! КазВате: "ТоВа са дребни неща!" Дребни неща? ТоВа са резултатите от тоВа, че след грехопадението сВетът е изпаднал от ръцете на Бога и че ние ?КиВеем В един пропаднал сВят, Като хора без Бог! ТоВа "ходене по нерВите" моЖе да бъде и много по-лошо. В Есен познаВам едно младо момиче. Което е болно от мултипле сКлероза и е съВсем парализирано от тази угасна болест. Тя ?КиВее В малКа Къща, а до нея ЖиВее един буен младеА, Който обича Вечер от 7.30 до 11 часа да гледа телевизия. Като издуВа зВуКа доКрай. И през тънКата стена бедното болно момиче 1в4 слуша ВсичКо тоВа - Вечер след Вечер, час след час. Тя го помолила: "Но, моля Ви, намалете си зВуКа на телевизора!" ТогаВа оня тип го усилВа още поВече. Представете си - година след година, ден след ден и час след час - Все таКа. ТаКиВа зВероВе сме ние, таКиВа зВероВе! МоКете ли да си представите КаК този чоВеК дейстВа на нерВите на тоВа бедно момиче? Естест-бено и момичето му дейстВа на нерВите. Една мълча -лиВа борба през стената. Която праВи ЖиВота страшно теЯсьК! Когато бях съВсем млад пастор, имах 150 Конфир-манти. Започнах да ги посещаВам поотделно. Те Жи-Вееха под наем. При пърВото ми посещение В дома имаше сКандал, при Второто - паК сКандал, при третото - сКандал. Един ден. Когато имахме уроК, помолих да станат онези, В чиито Къщи няма сКандали. Станаха трима или четирима души. "Леле," - КазВам аз -"при ВсичКи ли има сКандали?!" "Да." Попитах малКото, при Които нямаше: "Защо при Вас няма сКандали?" ТогаВа те отговориха: "Ние ЖиВеем сами." ТоВа е положението. И КаК да се спраВяме, да бъдем Весели, да успяВаме, Като непрекъснато ни Късат нерВите. АКо ни падне нещо на КраКа, боли ни. Но аКо другите постоянно ни ходят по нерВите, тоВа е напраВо непоносимо. 3. Боа се намесва! АКо нямах КаКВо поВече да КаЖа, осЗен Казаното досега. Въобще не бих започВал да гоВоря. Но аз имам едно страхотно ВаАно послание. Което ще промени ВсичКо. В цялата тази Каша от "ходене по нерВите" и "Взаимно тормозене" се намесВа Бог със СВоето непонятно за нас състрадание. Целият този оКаян свят се намира пред очите на Бога - и Бог се намесВа! Той се намесВа чудесно. ТоВа е удивителното послание на Библията! Той разбиВа стената. Която е ме?Кду нас и идВа при нас В лицето на СВоя Син Исус! АКо нашето Време изтиКВа Евангелието на Исус 1в5 настрана Като нещо ненужно, то тоЗа не гоВори против Евангелието, а е доказателство за глупостта на нашето Време, защото Исус е единственият ни шанс. КаКВо по-ВелиКо нещо мо?Ке да се случи от тоВа, Бог да разруши преградата, Която се намира между Него и нас и да ни даде СВоя Син, и то В нашата отделеност от Бога, В нашето "ходене по нерВите" и В нашите Караници! И Когато БоКият Син Исус Христос дбйде, положението изцяло се променя. а) Исус ни подаряВа мир с Бога. А сега исКам да Ви поКаЖа, че В Исус се съдържа ВсичКо. Исус не е отделен от Бога. Той е Божият Син. НасКоро няКой ми Каза: "Исус е бил човеК Като нас, нищо поВече от един осноВател на ноВа религия." ТогаВа аз му отгоВорих: "ОчеВидно имате няКой друг предВид, а не Този, за Когото гоВоря. Аз гоВоря за Онзи, Който Каза: "Вие сте от тия. Които са долу, а Аз съм от ония. Които са горе." Да, за Него гоВоря, за Сина на АиВия Бог, Който е едно чудо. Който е съВсем различен от нас. Който предстаВляВа нахлуването на Бога В този изгубен и прокълнат сВят. Той не е отделен от Бога. И на Него ниКой не Му е ходил по нерВите. Дори и Юда, Който Го е предал. АКо мен няКой ме беше предал, сигурно щеше да ми ходи по нерВите. Но Исус е обичал Юда до последния момент! Вие трябВа да погледнете живота на Исус таКа: ЧоВеКът, на Който ниКой не му ходеше по нерВите. Ето и чудесната история за Вечерта преди смъртта Му, Когато Той Вечеря заедно със СВоите ученици. Знаете ли, В БлизКия ИзтоК хората не сядат на столоВе, а нареждат оКоло трапезата широКи Възг-лаВници, Върху Които се ляга. Аз не мога да си предстаВя КолКо удобно могат да ядат хората В тоВа положение. ВъВ ВсеКи случай не бихме могли да се храним с ноЖ и Вилица. Но те се хранели легнали. Предварително си сВаляли сандалите. Обичаят бил пърВо да си измият КраКата от уличния прах. През деня учениците много били обикаляли с Исус. Вечерта 1вв уморени си събули сандалите и се смъКнали на Възг-лаВниците. Мога да си предстаВя КаК Петър поглежда Йоан и му даВа знаК с очи: "НяКой трябВа да донесе Вода и гъба и да измие КраКата на другите. Я ти да сВършиш тая работа, ти си най-младият! НерВираш ме с тВоето Клинчене, Йоане!" А пъК Йоан свиВа рамене и си мисли: "Петър ме нерВира, защото постоянно ми се налага Като на по-млад. И ЯКоВ ВеднъЯс моЖе да донесе Вода и гъба, за да се измият КраКата!" А ЯКоВ си мисли: "КаК пъК не, аз ще нося! Та аз съм един от любимите Му ученици! НеКа Матей донесе!" В този момент ВсичКи си ходят Взаимно по нерВите, защото ВсеКи исКа да изКлинчи от тоВа, Което трябВа да се напраВи. И тогаВа Исус стаВа. Учениците се стрясКат: "Да не би Той!" Да, Той го праВи. Той Влиза с престилката на домашния прислуАниК, с легена и гъбата и измиВа КраКата на ВсичКи! И на Юда! И на Петър! И на Йоан! И на ЯКоВ! И на Матей! За малКо щях да КаЖа - и на мен! ТоВа е Исус, В Когото се съдържа ВсичКо - Бог е В Него и Той обича другите. Аз трябВа да Ви поКажа Исус - таКа Го ВиЖдам най-добре - КаК Виси на Кръста! Бих исКал да мога да Ви наКарам да застанете заедно с мен на хълма пред портите на Ерусалим, Където тълпата реВе, Където стоят римсКите Войници със сВоите Копия, и над глаВите на хората се издигат трите Кръста. Този В средата. Него имам предВид. Този с трънения Венец, Него исКам да Ви поКа?Ка. Приятели мои, там Той умира за Вас, за да Ви измъКне от тази неВоля, Където чоВеК ходи по нерВите на другия. Където чоВеК сам си ходи по нерВите, Където другите му ходят по нерВите - и да ни примири с Бога. ИсКате ли ВсичКо, Което стои меАду Вас и Бога да бъде отстранено? ТогаВа елате при Кръста на Исус. Този Исус, Който умря и Възкръсна за Вас, е мирното предложение на Бога. Заревете ВсичКите си съмнения - а Вие имате много таКиВа! - и се хВърлете В обятията на този Исус! ХВърлете старите ВръзКи и ВсичКите си грехоВе пред КраКата на Исус! ТоВа стаВа Като погледнете Към Кръста Му. Подайте Му ръКата 1в7 си и Му КаЖете: "На Теб исКам да принадлежа!" В този момент Вие сте напраЗили решаващата крачка за мир с Бога. В Посланието към римляните апостол ПаВел пише: "И тъй, опрабдани чрез Вяра В нашия Господ Исус Христос, имаме мир с Бога." Исус е мирното предложение на Бога. Приемете го! УЖасно е, че има толКоВа много хора, които са чули за тоВа, но никога не са сключили мир с Бога. УЖасно е! Аз исКам да се боря за Вашите сърца! Искам да се боря за Вашите души, за да приемете тоВа БоЖие предложение за мир! Днес имах разгоВор с Журналисти. И стигнахме до Въпроса: "КаКВо още моЖе да се приема насериозно В днешно Време?" Аз им заяВих: "Ще Ви призная открито - след като преЖиВях дВе Войни и нацисткия реЖим, не знам Вече КаКВо още трябВа да Вземам насериозно. Мъдростите, които ми предлагат политици и пророци на разни мирогледи - че самите те не ги Вземат насериозно, какВо остаВа за мен! Не зная какВо друго меЖду небето и земята бих могъл да Вземам насериозно, осВен мирното предложение на Бога В лицето на Исус! ТоВа мога да приема за нещо сериозно. ТоВа е единственото, Което моЖе да се Вземе насериозно. И си струВа." И аКо туК млади и стари КазВат: "Ние Вече нищо не моЖем да Вземем насериозно!" - то Евангелието е точно Книгата за Вас. В лицето на Исус Бог е погледнал извънредно сериозно на Вас. Сега и Вие трябВа да погледнете сериозно на НегоВото предложение за мир В лицето на Исус! ВиЖте: Исус отноВо ни събира с Бога. Вашето нещастие е, че Вие моЖе би сте "християни" и "данъкоплатци на ЦърКВата", но нямате мир с Бога! КазВам Ви: Исус умря за Вас и пое Върху Себе Си цялата Ви Вина, за да моЖете сега да отидете при Него, да паднете на Колене пред Него и да КаЖете: "Господи, при Теб идВа един изгубен грешник. Аз ВярВам В Теб. Аз Те приемам!" - и с тоВа да Влезете В ЖиВота, В мира с Бога! 1вв б) Исус ни подаряВа мир с оКолните. Там, Където е Влязъл Исус, има не само мир с Бога, но и мир с оКолните. Там спира и непрестанното "ходене по нерВите". Сега слушайте добре: меЖду Вас има мнозина "Вяр-Ващи християни", но доКато оКолните Ви ходят по нерВите, нещо не е В ред. Ясно ли е тоВа? Ще КаЖете: "Но Вие не познаВате оная Коза, моята съседКа!" А аз Ви отгоВарям: "ДоКато Вие не я заобичате, ще има нещо ВъВ Вас, Което не е В ред. Защото, Когато Исус дойде В ЖиВота ни, престаВат прояВите на слабите нерВи, по Които другите непрестанно ходят." ВиЖте, там Където Влезе Исус, Той даряВа мир с Бога и мир с онзи. Който ми дейстВа на нерВите. И аКо има хора. Които Ви дейстВат на нерВите, тогаВа трябВа да приемете Исус! Иначе нищо няма да Ви помогне! Ще си разсипете нерВите с таКиВа истории. Исус трябВа да Ви дари мир с Бога и да изпълни сърцето Ви, и тогаВа отношенията Ви с другите също ще станат добри! Имам един много близъК приятел. Той има хубаВо Жилище, но хазяинът му е с теЖъК хараКтер и само за пари мисли. Преди Време му беше написал едно нагло писмо: "ТоВа трябВа да напраВите! ОноВа трябВа да сВършите! И тоВа трябВа да платите!" Моят приятел разКазВа по-нататъК: "Кипнах и седнах на бюрото да му напиша отгоВор. И изВеднъЖ пред мен се изпраВи образа на Исус, Който е умрял за мен, а също и за хазяина. И не моЖах. Отидох при него и му КазВам: "Слушайте, наистина ли исКате таКа да си гоВорим? И дВамата сме разбрани хора! Не моЖем ли ВеднъЖ да си погоВорим разумно? Вие наистина сте ми симпатичен. Не е необходимо да се дърЖите с мен по този начин..." ТогаВа онзи бил обезоръЖен и разправията не се състояла. А днес са доста добри приятели, неприятният хазяин и учениКът на Исус. Мога ли да Ви разКаЖа още една хубаВа случКа? ВнимаВайте сега: познаВам един чоВеК на име Дапоцо, 1в9 френсКи евангелист. Едната му ръКа е събсем осаКа-тена от Концентрационния лагер. Той ми разказа едно сВое преЖиВяВане, Което не мога да забраВя: "ВеднъЖ, точно по обяд, началникът на лагера запоВяда да ме отВедат при него. ЗаВедоха ме В една стая, В Която имаше сложена трапеза, но имаше прибори само за един. ТогаВа Влезе началникът. Аз бях страшно гладен. Той седна на масата и му сервираха фантастично ядене, поред: пърВо. Второ, трето. А аз трябВаше да стоя мирно и да гледам. Той ми поКазВаше КолКо е ВКусно, а аз умирах от глад. Но тоВа беше най-малКо-то. НаКрая нареди да му донесат Кафе. Към Кафето той постаВи на масата едно паКетче и ми Каза: "Погледнете, тоВа Ви е изпратила Жена Ви от ПариЖ - сладКи." Аз знаех КолКо малКо имашеза ядене тогаВа и КаК Аена ми е трябВало да пести, за да моЖе да ми изпрати тоВа паКетче със сладКи. И тогаВа началникът на лагера започВа да ги плюсКа. Аз го моля: "Дайте ми поне едничКа, няма да я изям, ще си я запазя за спомен от Жена ми!" А той смеейКи се изяЖда и последната." ТоВа е един момент, В Който "ходенето по нерВите" достига Връхната си точКа, Когато чоВеК започВа да мрази! И Дапоцо продължи буКВално таКа: "В този момент ми стана ясно КаКВо означаВат думите на Библията: "БоКията любоВ е изляна В сърцата ни" - аз моЖех да обичам този чоВеК! Мислех си: "Бедни чоВече! Ти нямаш ниКого, Който да те обича. Само омраза те заобикаля! КолКо ми е добре на мен, Като дете на Бога!" Разбирате ли, той е могъл да го обгърне със съчуВстВие и състрадание. Онзи не му ходел Вече по нерВите! ТогаВа началникът на лагера сКочил - той усетил тоВа - и избягал наВън! Дапоцо го посетил след Войната. ЧоВеКът побледнял: "Вие исКате да си отмъстите!" "Да," - Казал Дапоцо -"исКам да си отмъстя. ИсКам да изпия чаша Кафе у Вас. А В Колата е тортата. Която съм донесъл. Сега ще ядем и пием заедно!" И този чоВеК бил съКрушен. Разбрал, че Който е подвластен на Исус, може и без омраза, че е осВободен от синдрома "ходене по нер- 170 Вите", защото Божията любоВ е изляна В сърцето му. Аз съм стар пастор от големия град и често съм чуВал хората да се ВайКат: "ТолКоВа съм самотен. НиКой не ме обича!" Не мога поВече да слушам таКиВа приКазКи! На таКиВа бих исКал да Ка?Ка: "А ти? Къде е чоВеКът, Който ще стане и ще Ка?Ке за теб: "Той ме е обичал?" Знаете ли, намирам тоВа за страхотно тъпо, - изВиняВайте, че се изразяВам таКа, но аз съм от РурсКата област, а там гоВорим грубоВато -Когато хората непрекъснато се ВайКат: "Няма любоВ на този сВят" - а самите те са блоКчета лед! Когато тоВа ми стана ясно, си помислих: "Аз също исКам да даряВам любоВ!" Но тогаВа забелязах, че ние не моЖем. Нашето сърце е неизКазано егоистично. Да, има хора. Които моЖем да обичаме, защото са ни симпатични. Но онези. Които ни ходят по нерВите? Спомням си за един разгоВор с един работник -Комунист, Който Каза: "Ние проведохме демонстрация В защита на Кулите В Шанхай!" На Което отго-Ворих: "Чудесно! А Вашият съсед?" ТогаВа той изтърси: "Само да го срещна, ще го цапардосам по тиКВа-та!" Разбирате ли: "Обичай далечния сиГ" - тоВа не е толКоВа трудно, но: "Обичай ближния си!" - туК Вече стаВа словно. Мисля си, че сВетът би се променил едВа тогаВа, Когато бих могъл да обичам ближния си - КаКто трудния, таКа и опасния, таКа и онзи. Който ми Аелае злото. ТоВа чоВеК не моЖе да изВърши сам от себе си. ТоВа е един подарък от Бога. Приятели мои, тоВа, разбира се, не е лесно. Самият аз съм го изпитал. А именно - Когато Исус Влезе В ЖиВота ни и ни подари мир с Бога и исКа да ни подари мир и с оКолните, тоВа боли, защото Той ни поКазВа, че ние много поВече ходим по нерВите на другите, отКолКото те по нашите, че другите много по-трудно ни понасят, отКолКото ние тях. ОтКаКто познаВам Исус, Той ми поКазВа КаКВа е Вината ми Към другите. И тогаВа тоВа, че Спасителят е умрял на Кръста и ни прощаВа грехоВете, стаВа още по-сКъпоценно за нас. 171 Вие разбирате - Исус предизвикВа голяма реВолюция В живота ни, но ние трябВа да Го приемем! И затоВа исКам да Ви помоля, не само да чуете тоВа, но и сами сериозно да се отнесете към Исус. Бих ?Келал да можете да Кадете: "Аз намерих Исус! И Той ме намери!" 172 Всичко трябва да се промени, но ка1(? По бреме на моята младост хората с ВъодушеВле-ние четяха ноВелите на един писател на име МаКс Ейт, Който днес е Вече забраВен. Той Всъщност беше инженер и черпеше сВоите сюжети глаВно от началото на техническия ВеК. Една от ноВелите му носеше заглавието "Професионална трагедия". В нея се опис-Ва ЖиВотът на млад инженер, Който един ден при особени обстоятелства получаВа гигантска поръчКа - да построи мост над една реКа, Която по-сКоро предстаВляВала морсКи ръКаВ. ТоВа било трудна задача, защото осноВите на моста били изложени постоянно на Влиянието на прилиВите и отлиВите. И В началото на техническия ВеК хората още не разполагали със средстВата на нашето Време. Младият чоВеК построяВа този огромен мост. Когато мостът е готоВ, се състои голямо празненство с музиКа, знамена и репортери от пресата. Официални лица мина-бат с ВлаК по моста. Младият чоВеК е В центъра на Вниманието. ВсичКи Вестници публиКуВат името му. И той преуспяВа - създаВа В Лондон огромно архи-теКтурно бюро, оЖенВа се за богата Жена. Има ВсичКо, Което моЖе да си пожелае. Но Все паК В ЖиВота му има една странна тъмна тайна, за Която знае нещо само Жена му. Винаги, Когато настъпВа есен, той изчезВа. ОтиВа при сВоя мост. И Когато нощем бушуВа бурята и плющи дъЖдът, той стои наВън при моста, уВит В дъждобрана си и изпълнен със страх. Той буКВално усеща заедно със сВоя мост КолКо силен е натисКът на бурята Върху него и се пита за сетен път дали Колоните са изчислени достатъчно добре и дали ще издържат ударите на Водната стихия. Когато бурите преминават, той се Връща В Лондон и отноВо стаВа голям чоВеК, играещ значителна роля В общестВото. НиКой не забелязВа, че Всъщност той ЖиВее В постоянен страх: "Добре ли е построен мостът? Наистина ли е достатъчно здраВ?" Тези мъчителни Въпроси били тъмната тайна на негоВия 173 АиВот. Макс Ейт описВа покъртително КаК в една ужасна бурна нощ, изпълнен със страх, инженерът отноВо наблюдаВа сВоя мост. ВиЖда ВлаКа, Който се носи по него. Все още ВиЖда задните му сВетлини, Когато те изВеднъ?К изчезВат В грохота на бурята. И тогаВа той разбира: ВлаКът е паднал В пропастта. В бушуващите Вълни. Мостът се сКъсал по средата. Когато аз Като младс момче прочетох тази ноВела за пръВ път, В глаВата ми се промъкна мисълта: не е ли тоВа историята на ВсеКи чоВеК? Ние ВсичКи строим моста на нашия ЖиВот и от Време на Време, през няКоя безсънна нощ, или Когато нещо ни смути, В нас се събужда страхът: "Всъщност праВилно ли съм построил моста на моя ЖиВот? Ще устои ли на ЖитейсКите бури?" И тогаВа усещаме съВсем точно: "Нещо не е съВсем наред. Мостът на ЖиВота ни не е съВсем наред!" И тоВа е пърВото, Което исКам да Ви поКаЖа: 1. Нещо не е съвсем наред. Като пастор В големия град съм имал Възможност да питам много хора: "Кадете, моля. Вашият ЖиВот напълно В ред ли е?" Още не съм срещнал чоВеК, Който да не заВърши отгоВора си с признанието: "КаКВо да КаЖа, много неща трябваше да бъдат иначе." Естес-тВено, аз не бих могъл на КаЖа Къде е слабото място на моста на Вашия ЖиВот. Но ВсеКи от Вас знае много добре: "Много неща трябВаше да бъдат иначе!" И тогаВа от Време на Време изразяваме намерението: "ИсКам да се променя! ИсКам да се опраВя В тоВа или оноВа!" Кадете, ВярВате ли наистина, че чоВеК моЖе да се промени? Не, чоВеК В същността си не моЖе да се промени. Библията КазВа тоВа доста брутално: "Мо?Ке ли негърът да промени Ко?Ката си или леопардът петната си? ТолКоВа можете и Вие да праВите добро. Вие, Които сте се научили да праВите зло!" 174 СВетът е пълен с речи за морал и морални принципи, но ниКой не моЖе да промени себе си. ТоВа е теЖКа дума. Аз често стоя потресен сред хората, с Които се срещам: "Вие знаете много добре, че мостът на Вашия ЖиВот не е В ред!" И тогаВа те питат: "Да, но КаКбо да напраВим? Та ние не моЖем да се променим!" ТаКа е - развратният не мо*е да очисти сърцето си. Лъжците не могат да станат праВдиВи. Егоистът не моЖе изВеднъЖ да стане любвеобилен, моЖе би ще успее да симулира малКо любоВ, но ще си остане Все таКа себелюбиВ, КаКто и преди. И нечестният не моЖе да стане честен. АКо знаех Къде не е В ред мостът на ЖиВота Ви, щях да Ви Кажа! Но Бог мо?Ке да Ви поКаЖе тоВа. Има една ВълнуВаща истина. Която Библията ни поКазВа. Аз не си измислям мои идеи, а Ви съобщаВам тоВа, Което КазВа Божието СлоВо. И гледайте. Библията ни носи едно нечуВано послание, от Което дъхът ни спира! Тя КазВа: ЖиВият Бог изпрати В нашия сВят Един, Който може да промени и нас, и живота ни! И тоВа не е ниКой друг, а НегоВият Син - Господ Исус! 2. Всичко моЯсе да се промени. Приятели мои, не зная дали ЦърКВата е ВиноВна за тоВа, че хората считат християнството за сКучна работа. ТоВа, че Бог е изпратил СВоя Син Исус на сВета Като единстВен шанс за нас, е най-ВълнуВащо-то послание на ВсичКи Времена! Този Исус изрича нечуваните думи: "Ето, Аз праВя ВсичКо да стане ноВо!" Той и само Той мо?Ке да променя хората! ВиЖдал съм пияници. Които са били освободени от този пороК. Егоистични стари Жени, Които са измъчвали сума ти народ оКоло себе си със сВоя егоизъм, избеднъА се преобразяват и започВат да разбират другите. МъЖе, обвързани В нечисти отношения, се осВобоЖдаВат от тях. Исус променя чоВеКа! Исус идВа 175 и ВиЖте: ВсичКо стаВа ноВо! ТоВа не е приКазКа. Бих могъл да Ви разКаЖа Купища примери. И затоВа ние, Които добре знаем, че мостът на ЖиВота ни не е съВсем В ред, се нуждаем от този Спасител. НуЖдаем се от Господ Исус - не от хрис-тиянство. а от Христос^. Разбирате ли, не се нуждаем от религия, от догми, от църКоВност, а от ЖиВия Спасител! И Той е туК! Можете още днес да Го призоВете и да Му разКаЖете цялата си ЖитейсКа неВоля. ТоВа е чудесното съобщение. Което имам за Вас. ПозВолете ми да илюстрирам това. Което исКам да Ви КаЖа. Преди изВестно Време бях за една седмица В Мюнхен. Към Красотите на Мюнхен спада и огромният парК В центъра на града - Английската градина. Тъй Като моят хотел се намираше наблизо, ВсяКа сутрин отиВах там. На Входа по едно дърВено мостче се минаВа над една реКичКа. ВляВо от него Водата се спусКа по една стръмна стена. И един ден забелязах КаК В долния Край на стената по Водата танцуВа едно парче дърВо. И тъй Като имах Време, наблюдавах КаК то се Въртеше В Кръг. На моменти изглеждаше, че ще излезе от Кръга и ще тръгне нататък по течението, но ВодоВъртеЖът отноВо го улаВжие. Когато отидох на следния ден, дръВцето Все още беше там. Изглеждаше, сяКаш се опитВа да Влезе В течението, но ВодоВъртеЖът паК го поемаше. МоЖете ли да си представите тоВа? До него течеше буен потоК, но то постоянно се Въртеше В Кръг! ТаКа е и В ЖиВота на поВечето хора. ВсичКо се Върти В същия стар Кръг: същите грехоВе, същите потребности, същото безбоЖие, същото отчаяние В душата. Все същото еЖеднеВие, Все В един и същи Кръг! А туК има един потоК, една ЖиВа реКа, Която изВира от БоЖия Син, от Исус. Този Исус е умрял на Кръста за нас. Дори и нищо друго да не разбирате, поВярЗайте: щом Бог остаВя СВоя Син да умре таКа уЖасно на Кръста, то тоВа трябВа да означаВа нещо! Погледнете мислено Към Него: "И мен, там Той изКупВа и мен!" ТоВа трябВа да означаВа нещо! Не моЖете просто да . I >11
! ж1
реч, 3 която изясняба на сВоите слушатели кой е Исус. Този път той не им гоВори толкова за техните грехоВе, а обрисуВа пред очите им БоАия Син, Който е казал: "Който е Жаден, неКа дойде при Мен и да пие." "Вие с Вашата Вечна ЖаЖда, с Вашия Вечен глад, с Вашия Копней за Бога и с Вашия страх от смъртта, чуйте: Исус протяга ръце и КазВа: "Елате при Мен Всички, Които сте отрудени и обременени!" ТаКа ще да им е гоВорил ПаВел. ТаКа ше е ВъзВеличил пред тях Господ Исус, Когото лично познаВал. И богато сВър-шВа, управителят Фест заяВяВа: "ПаВле, ти моЖеш да гоВориш чудесно. Но ми се струВа, че тоВа Което КазВаш е малКо побъркано. Влияеш се от темперамента си." Той нищичКо не бил разбрал, този Фест. За няКои хора Библията КазВа: "Сърцето им е затлъстяло." Сърца, обВити В мазнина! Има таКиВа. По тях ВсичКо се оттича. Може би и сред Вас има хора със затлъстели сърца. ТаКъВ е бил и г-н Фест. Но цар Агрипа е потресен. И тогаВа той КазВа нешо, Което ме убиВа: "ПаВле, още малКо и ще ме убедиш да стана християнин, учениК на Исус!" "Още малКо" - Казал и си отишъл. И ВсичКо си останало КаКто преди. КаКто с парчето дърВо В Английската градина - ВсичКо се Върти В стария КръгоВрат, В старото еЖеднеВие, В стария ЖиВот - чаК до смъртта и ада. Все старата песен на грях и самоопраВдания. И при Вас ли ВсичКо си остаВа по старому? ТогаВа Исус напразно е умрял за Вас! ТогаВа Исус е Възкръснал без ВсяКаКВа полза за Вас. ТогаВа нямате прошКа, нямате сВобода, нямате мир с Бога. ЛипсВа само още една КрачКа: "Още малКо и ще стана християнин." ТоВа е отчайващо: хора, Които са "християни", но не са деца на Бога. Хора, Които са "християни", но ВъпреКи тоВа отиВат В погибел. Хора, Които са "християни", но паК нямат мир! А сега исКам да Ви поКаЖа обратното: един ден апостол ПаВел дошъл В еВропейсКия град филипи. Там имало ВсичКо: увеселителни заВедения, театър и ВсичКо друго. Което се полага В един приличен град. И тъй Като В един приличен град трябВа да има и затВор, 17в имало и таКъВ. Началникът на затВора бил биВш римсКи офицер. Който мо?Ке би поради няКоя стара рана, бил получил тази споКойна служба. И един ден на този тъмничен началник - таКа го нарича Библията -му Карат дВама затворници, КаКВито рядКо бил имал: апостол ПаВел и негоВия спътниК Сила. Те били про-поВядВали с голяма сила В града, но тъй Като след проповедта меЖду народа настъпило безредие, управителите наредили да бъдат бичуВани и хВърлени В затВора. И таКа, ПаВел и Сила били предадени на тъмничния началник с думите: "Пази ги добре до утре!" Тъмничарят, истинсКи Военен, КазВа: "Слушам! Добре да ги пазя! Ще бъде изпълнено!" Той имал най-долу една Килия, Където се стичала Вода по стените. ЗаВеАда дВамата там и ги оКоВаВа ВъВ Вериги. И аКо ме попитате, КаКВа религия е имал, ще Ви Ка?Ка: КаКто поВечето от Вас, той ВярВал В Господ Бог, а моЖе би даЖе и В поВече от един. Знаете ли, В Рим имало религии. Които самите римляни не Вземали насериозно. Като при нас! Можете ли да си представите тъмничаря? И тогаВа му се случВа нещо много странно. ЧоВеК не може да си го обясни напълно. ПърВото е, че В полунощ ПаВел започВа да пее хВалебен химн за Исус. Мисля си - до полунощ ПаВел е трябВало да се спраВи с Възмущението си от тоВа, че таКа неспраВедлиВо са се отнесли с него, че таКа ЖестоКо са го оКоВали и били. С таКиВа неща чоВеК не се спраВя таКа лесно. ТогаВа му идВа на ум: "Та мен ме е отКупил Господ Исус - БоАият Син - със СВоята КръВ! Та аз съм дете на Бога! И туК съм В НегоВите ръце!" И започнал да пее химн. А Сила пее Втори глас или бас. Великолепно! Затворниците чуВат. ТоВа са били зВу-ци, нечуВани дотогаВа В този затВор. Приятели мои, аз съм бил затВорниК и познаВам тези заВедения. Там има проКлятия, ВиКоВе, отчаяние. Крясъци на надзирателите. Когато ВеднъА реших да изпея хВалебен химн, веднага ми забраниха. ЯВно днес Вече са разбрали КолКо е опасно. Когато чоВеК пее хВала на Бога. Но тогаВа |;ОЩе не били стигнали дотам. И тъй, ПаВел и Сила Запели. Разбира се, тъмничният началник се зачудил: 179 "Брей! КаКВо пеят тия?" Сигурно се е заслушал. "Пеят духовни песни! МоЖе ли чоВеК да гледа сериозно на тазова нещо? Тук в затбора? Та там, в тая дупка, всякакВо настроение на чоВеКа се изпаряба. А те пеят за сВоя Бог!" ТаКа, а след тоВа тъмничният началник, който междувременно си легнал, усеща страхотно земетресение. ТоВа е от Бога. Вратите на затВора се разтВарят. Затворниците са сВободни. Тъмничният началник сКача от леглото, облича се набързо и ВиЖда - Вратите са отВорени! "УЖас! Затворниците са избягали! Сега ще ме понижат! СВършено е с мен!" И той исКа да се самоубие. ТогаВа ПаВел ВиКа отдолу: "Спокойно! Всички сме туК!" Библията не разКазВа нищо за тоВа, Което стаВа Вътре В него. Но В този момент на чоВеКа му стаВа ясно: "Има един ЖиВ Бог, Който се застъпВа за СВоите слуги! Има един АиВ Бог, Когото аз съм хулил с цялото си същестВо. Има един ЖиВ Бог, Който ще ме отхВърли, Който познаВа моя грях, ВсичКите ми мръсотии! Има един ЖиВ Бог -и аз съм загубен!" Той се ВтурВа В Килията на ПаВел с ВиКа: "Хей, Вие, Кадете ми КаКВо трябВа да напраВя, за да се спася?" И изВеднъ* усеща - негоВият ЖиВот е Като парчето дърВо В Английската градина. Което постоянно се Върти В Кръг. Знаете - ВсичКо си остаВа по старому. Но сега за него е ВаЖен Въпросът: "КаКВо мога да напраВя, за да се ВКлюча В потоКа на спасението?" Ние, моЖе би, щяхме да изнесем цяла пропоВед или цяла морална беседа. Щяхме да КаЖем поне: "ПърВо ни измъКни оттуК!" Но ПаВел му КазВа само едно изречение: "Ти трябВа да имащ Исус! ПоВярВай В Господа Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти!" Тъмничарят не знаел много. Той само отдалеч е чуВал, че този Исус спасяВа хората от БоАия гняВ. от съда, от ада, от стария ЖиВот. Разбирате ли. В този момент обаче той получаВа тласъКа от стария Жи-Вот Към потоКа на избавлението. И той стаВа соб-стВеност на Исус. По нататък чудесно е разказано КаК той изВеЖда ПаВел и Сила от тъмницата, КаК исКа да му разКаЖат за Исус и КаК през нощта се КръщаВа, за да стане притежание на Исус. Тази история заВър- 1в0 щВа с думите: "И, поВярВал В Бога, зарадВа се с целия си дом." Сега той бил Влязъл В потоКа на ЖиВота! Сега той имал мир с Бога! При единия нещата стигнаха до: "Още малКо и...", а при другия имаше тласъК В потоКа на спасението. КаК ще бъде при Вас? 4. Отнесете се сериозно към Исус! ВсичКо трябВа да се промени, но КаК? Преди ВсичКо - Вие трябВа да познаете Исус! ТоВа се случи Веднага след Войната. ПоВиКа ме един гимназиален диреКтор. "Г-н пастор, туК имам 15 младежи. Които са положили Военновременна матура. Но сега тя не ВаЖи. ТрябВа да учат още полоВин година. ТоВа са биВши лейтенанти от аВиацията, старши лейтенанти от артилерията и други таКиВа. Те, разбира се, са бесни, че ще трябВа отноВо да седнат на училищната сКамейКа. ИсКате ли да им Водите Вероучението? Казах "да" и със страх и трепет отидох В Класната стая. Те седяха там с оВехте-лите си униформи - бойци, посиВели от барутния дим. "Добър ден!" - поздраВих аз - "ТрябВа да Ви Водя часоВете по Вероучение." Още не бях сВършил с уВода, Когато един от тях стана и започна: "КаК моЖе Бог да допусне една таКаВа угасна Война!" А друг продължи: "Къде е тая БоЖия любоВ? Той си мълчеше. Когато убиВаха милиони еВреи В газоВите Камери!" И таКа нататъК. Въпросите плющяха Върху мен. НаКрая Вдигнах ръКа и Казах: "Я почакайте малКо! Вие ВърВите напред Като слепец В мъгла, само с един бастун В ръКата. Няма ниКаКъВ смисъл таКа да гоВорим за Бога. Та Бог е съВсем непознат и сКрит от нас. Той ни се е отКрил само на едно място - В Исус. Преди да ^продълЖим разгоВора, трябВа пърВо да узнаем. Кой е Исус. Господа, преди да спорите, трябВа най-напред да се запознаете с БоКието отКроВение. Точно с тоВа Ще се занимаваме туК. ЗатоВа следВащия път си 1в1 носете Библиите." СледВащия път прочетохме: "В началото Бог създаде небето и земята." Четохме за грехопадението, за БоЖия съд и за отреклото се от Бога човечество. И на ВсичКи им напраби силно Впечатление това. Което КазВа Библията: "Ти трябВа да осъзнаеш и да разбереш колко беди и страдания ще ти донесе отричането от Господа, тВоя Бог." ТоВа го изпитВат народите, изпитВат го и отделните хора. И след тоВа четохме за Исус! На един дъх прочетохме за НегоВата смърт и Възкресение. За мен остана незабравим онзи час, В Който изВеднъЖ настъпи пълна тишина, доКато един от тях четеше, а другите слушаха. Дъхът ни спря пред ВелиКите БоЖии дела в лицето на Исус. И таКоВа Вълнение ги обхВана, че глупавият спор им заседна гърлото. Те се наричаха християни, а не знаеха нищо за ЖиВия Бог, Който З лицето на Исус е дошъл при нас и е напраВил ВсичКо за нас! И таКа: Отнесете се сериозно Към Исус и НегоВата поКана! Исус разКаза ВеднъЖ една притча: един цар устроил за сина си сВатбен пир. Разпратил слугите си да поКанят гостите: "Елате на сВатбата, ВсичКо е Вече готоВо!" ТогаВа поканените започнали да се изВиня-Ват: "Аз бих дошъл с удоВолстВие, но сега съм се захВанал с голяма сделКа и трябВа да мисля за нея." Разбирате ли, КазВат ми: "Вие сте пастор. При Вас е по-различно. Аз съм търгоВец. Един търгоВец не моЖе тоКу-таКа..." Друг се изВиняВа: "Благодаря! Но аз тоКу що се ожених! Меден месец, нали разбирате, чоВеК не моЖе да се занимаВа с друго." И таКа ниКой не отишъл на сВатбата. ОпитВал съм се да си предстаВя КаК тези хора са продължили да ЖиВеят: "Всъщност трябВаше да отида при царсКия син, но междувременно се случи нещо..." ТаКа е и с поВечето от Вас: "Всъщност трябВа да стана БоЖие дете, но Все не ми остаВа Време. Да, Всъщност...!" О, моля Ви, приемете Исус с Вяра! Има толКоВа много хора. Които КазВат: "Аз също имам Вяра." В КаКВо ли не ВярВаха германците от 1в2 Третия райх: ВъВ фюрера, В Германия, В Крайната победа, В тайните оръЖия и пр. Ние сме ВярВали Вече ВъВ ВсичКо Възможно. Но не е достатъчно да имам няКаКВа Вяра. ТрябВа да имам мир с Бога. А него ще получа само чрез Исус! НеКа Ви КаЖа КаКВо е тоВа Вяра. ИсКам да Ви го поКаЖа нагледно, с няКолКо примера. Като съВсем млад сВещениК праВех посещения от Къща на Къща В един уЖасен район. Където отидех, хората тръшКаха Вратата под носа ми и КазВаха: "Не КупуВаме нищо!" Но аз Винаги си запречВах КраКа на прага и КазВах: "Нищо не исКам да Ви продаВам. ИсКам да Ви подаря нещо. Аз съм сВещениК!" "Нямаме нуЖда от попоВе!" Един ден отиВам в една Къща и Като отВарям Вратата, се озоВаВам напраВо В Кухнята, Която слуЖи и за ВсеКиднеВна. Там един разярен млад мъЖ ходи нагоре-надолу. "Добър ден." - КазВам аз. "Здрасти." "Аз съм еВангелсКият пастор." Той спира и започВа да реВе: "КаКВо-о. поп?! Само тоВа ми липсВаше! Точно тоВа ми липсВаше! Махайте се! Аз Вече на нищо не ВярВам, загубих Вярата си В чоВечес-тВото!" Сигурно беше преЖиВял нещо теЖКо. ТогаВа му отгоВорих: "МладеЖо, дайте да Ви прегърна! Аз също загубих Вяра В чоВечестВото! В тоВа отношение ние чудесно си подхождаме!" "Защо?" - пита той слисан - "Вие Като сВещениК трябВа да дърЖите на Вярата В чоВеКа!" "ТаКа ли?" - питам - "СъЖаляВам, изгубил съм я. Бях на Война. И Като си помисля за цинизмите и за цялата мръсотия, и за тоВа, че на ниКого не му пуКа за другия - не, благодаря. От ВсичКо тоВа Вярата ми В чоВеКа се изпари." "Да," - съгласяВа се той - "тогаВа не разбирам, защо сте станали сВещениК!" "О," - КазВам -"аз получих една ноВа Вяра, Която не се изпаряВа." "Ха, много интересно, КаКВа ли е пъК тая Вяра." И тогаВа мога да му КаЖа благата Вест: "ТоВа е огромното доВерие В Исус Христос, Който дойде Като единствен шанс за този сВят." "Исус?" - чуди се той - "Ама нали тоВа е християнството! Аз мисля, че с него е Вече сВършено!" "Ами, то започВа истинсКи едВа тогаВа, Когато загине ВсяКа друга Вяра!" 1в3 Бих Желал Вие да захбърлите ВсичКите си обърКани Вери и да намерите упоВание В Исус! Веднага след Войната си намерих един стар "Опел-П4", тъй Като смятах много да пътуВам. ТоВа беше един невероятен модел! Когато за пръВ път пристигнах с гръм и трясъК пред Къщи, един приятел изВиКа: "О, небеса! Ще трябВа да тапицираме ВсичКи дърВета! Пасторът Кара Кола!" Казах му ядосано: "Мислиш, че не мога да Карам ли?" "МоЖеш, нали имаш Кни?ККа!" "Ела тогаВа, КачВай се!" - поКаних го аз. "Не, по-добре не, още не съм си напраВил завещанието!" - отВърна той. В този момент отняКъде се пояВи Жена ми. "Ела, Жено, КачВай се!" - й Казах. И тя се Качи! Без да се поКолебае! И до днес е АиВа. В момента обаче, В Който напусна тВърдата земя и се Качи при мен, тя ми доВери ЖиВота си. ТаКа направете и по отношение на Исус - поВерете Му безрезервно живота си! Напоследък четох един покъртителен репортаА от Втората сВетоВна Война - за последния германсКи самолет. Който напуснал обръча на обКръАения от съВетсКи ВойсКи Сталинград. Той бил натъпКан с ранени. ТогаВа надошли още Войници - леКо ранени, полузамръзнали. ВсичКи исКали да отлетят с него. Но той бил Вече препълнен. И те се хВанали отВън наВсяКъде, Където моЖело - по дръМите на Вратите, по КолесниКа. И машината излетяла. Когато Кацнала, нямало нито един от онези. Които Висяли отВън. Те били отВети от струята, ръцете им били измръзнали. Само онези. Които били Вътре, се спасили! И си мисля: Евангелието на БоЖия Син, Този Който умря и ВъзКръсна, е Като един таКъВ спасителен самолет. С него моЖе да се излети от гибелния обръч. В него има достатъчно място. Но има толКоВа много хора. Които не са истинсКи Вътре, Които не са се Качили праВилно, Които само Висят отВън по него. На Коледа ходят на църКВа. Кръстени са, но ВярВат ВъВ ВсичКо Възможно. И Когато умрат, пасторът трябВа да потВърди, че са били добри хора. Вие разбирате: те Висят отВън. Бъдете сигурни: ще бъдете отВети! 1в4 Само онзи. Който е истинсКи Вътре, ще бъде спасен! Вие истинсКи Вътре ли сте? Един ден адът ще се напълни с хора. Които са знаели за Исус, но не са се Качили при Него. Разбирате ли, да ВярВаш В Исус значи да се Качиш при Него. НапраВете го! Той е единственият, на Когото можете безрезер-Вно да поВерите ЖиВота си. И наКрая исКам още ВеднъА да нарисуВам пред очите Ви Кръста на Исус. Елате мислено с мен на Голгота -хълма пред портите на Ерусалим. Там на Кръста Виси Божият Син. Под този Кръст е единственото място В целия сВят, Където чоВеК моЖе да намери прошение на грехоВете, таКа че ВсичКо да стане ноВо! В град ЛюбеК има чудесна стара църКВа, ЛюбеКсКата Катедрала, В Която се намира една прочута Картина на разпятието, рисуВана за уКраса на олтара през 15-ти ВеК от Ханс Мемлинг. Когато В 1942 година, след едно Въздушно нападение, църКВата била обхВа-ната от пламъци, един неизвестен ВойниК заедно с няКолКо сВои другари с опасност за живота си се ВтурВа В църКВата и спасяВа тази Картина. НасКоро след Войната изнасях беседи В ЛюбеК. Един ден директорът на един музей на изКустВото ми Каза: "При мен, В мазето, се намира прочутата Картина на Мемлинг. АКо исКате да я Видите, ще Ви я поКаЖа с удоВолстВие." Естествено, не пропуснах тази Въз-моЖност. Заедно с диреКтора на музея и с един приятел слязохме В мазето. Картината е преКрасна: Войници на Коне с Копия, играещи на зароВе бойци, пъстра тълпа, плачещи Аени, присмиващи се фарисеи. Над ВсичКи тях се издигат трите Кръста. И тогаВа отКрих нещо забележително: В средата на наВалица-та, под Кръста на Исус, има едно затреВено прост-ранстВо, едно сВободно място. "Странно!" - забелязах аз - "При цялата тази наВалица, точно под Кръста на Исус има празно място. КаКВо ли моЖе да е имал предВид Ханс Мемлинг?" Тези средноВеКоВни художници са исКали, разбира се, да Кажат нещо с Картините си, те В изВестен смисъл са били еКспре-Ж. сионисти. И тогаВа моят приятел ни обясни: "ВярВам, 1в5 че той е искал да КаЖе следното: "ТуК, под тръста на Исус, има едно сбободно място. Тук моЖеш да застанеш и ти!" Често си спомням за тази Картина: "ТуК, под този Кръст, Веч няма смъртен страх, В ИсусоВите рани и аз съм опраВдан. Исус ръце протяга Към ВсеКи грешник Клет." Да, аз се радВам, че под Кръста на Исус - БоКия Син има сВободно място и за мен. ТоВа място е сВободно и за Вас! ТрябВа ли да остане сВободно през цялата Вечност? Без мен! ВсяКо Време си създаВа сВои характерни модни изрази. Които се употребяват при ВсичКи Възмогни и неВъзмоАни, подходящи и неподходящи случаи. Един от най-изВестните лозунги на нашето Време е "Без мен!" Размахваме тези думи оКоло себе си, удряме с тях другите, убиВаме дори самите себе си. Виждате: "Без мен!" е един много опасен, напраВо опасен за ЖиВота лозунг. Но този лозунг моЖе да получи и едно неВероятно положително значение. НеКа го разгледаме: 1вв 1. Не го КазВаме тогаВа, Когато би тряббало да го (саЯсем! В Библията има един стар епизод. Който обаче е много аКтуален и се отнася точно за днешната тема. ИсКам да Ви го разКа^Ка: Сигурно сте чуВали за АВраам, този БоКий чоВеК, за Когото се гоВори още В началото: "АВраам поВярВа В Бога и тоВа му се счете за праВда." АВраам беше чоВеК, Който беше разбрал, че е грешник. Но той Видя Вината си, изпоВяда я пред Бога и прие с Вяра Него-Вата прошКа. Един ден този АВраам стигнал до много Критично положение със сВоя племенник Лот. Библията КазВа: "АВраам беше много богат с добитъК, сребро и злато." "Също и Лот, Който придружаваше АВраама, имаше оВци гоВеда и шатри." А след тоВа следВа: "ПояВи се разпра меЖду АВраамоВите гоВедари и ЛотоВите гоВедари." ТогаВа назрял публичен Конф-лиКт меЖду дВамата роднини. ТоВа Ви е познато, нали: "Народ без Жизнено пространство!" СпороВете меЖду пастирите на единия и другия Вземали Все по-застрашителни размери. Те постоянно тичали при сВоите господари и Възбудено доКладВали за разпра-Вии, инциденти и Караници. Положението се изостряло. И сега, приятели мои, аКо Вие бяхте на мястото на АВраам, много по-Възрастния, чичото на Лот, 1в7 как3о щяхте да напрабите при това положение? АКо аз бях на мястото на чичото на този Лот, щях да КаЖа: "Що за поВедение! Как моЖе тВоите пастири таКа да се отнасят с моите! Я се махай оттуК!" На това Лот щеше да отВърне таКа: "НиКога! Аз си исКам праВото! Ти ще отстъпиш!" ТаКа спорът щеше да продължава до безкрайност. ВиЖте, имало е един момент, в Който голямата разпраВия меЖду АВраам и Лот неминуемо е щяла да избухне. И тогаВа старият и набожен АВраам застаВа пред очите на Бога, поглежда сВоя племенник Лот и си мисли: "СКандали? Караници? Без мен! Без мен!" Той слага ръКа на рамото на Лот и КазВа: "Любезни мой, неКа няма спречКВане меЖду мен и теб, защото ние сме братя!" И му праВи едно предложение КаК ВсичКо да се уреди даЖе аКо трябВа и В негоба Вреда. Но - "Раздори? Без мен!" Мога ли да попитам присъстващите Жени и мъЖе: "Вие ВсичКи сте преЖиВели Вече таКиВа моменти, Когато няКой се нахВърля Върху Вас. ТогаВа помислихте ли си: "КаВга? Без мен!" ТаКа ли реагирахте? Не, Вие сигурно с радост сте приели КаВгата и до днес се Карате с г-Жа Шулце или с Комшията. ВиЖте сега КолКо често би била уместна тази думичКа "Без мен"! Господ Исус КазВа: "БлаЖени миротВорците!" Цялото ни християнство не би струВало много, аКо В решаващите моменти не КаЖем: "РазпраВия ли? Без мен!" Но В решаВащия момент обиКноВено сме ЖалКо победени. Или пъК неКа Ви разКаЖа една друга история. Която много обичам. ПознаВате ли чудния библейски разКаз за младеЖа Йосиф, Който Като момче бил продаден от сВоите братя? Той попада Като роб В Египет, В голямата, тогаВа чудесна страна с ВисоКо разВита Култура, В дома на един богат мъЖ на име Петефрий. Този господин Петефрий имал големи Къщи и рояци роби. През ранните си години Йосиф бил напраВил заВет с ЖиВия Бог. ТоВа го има! Един младеЖ КазВа на ЖиВия Бог: "Аз исКам да Ти принадлежа!" И таКа, той е съВсем сам В Египет. ВиЖда КаК другите роби Крадат и лъЖат, но не праВи Като тях. НадсмиВат му се. Но 1вв негоВият господар започВа да му Вярба и да му поВеряВа разни неща. Знаете ли, християните са смешни хора, но на тях моЖе да се поВери нещо, защото те не Крадат и не лъЖат. И се стига дотам, че Когато този младеЖ порастВа, стаВа упраВител на ВсичКи имоти на г-н Петефрий. Библията го КазВа таКа хубаВо, че ми стаВа драго. Като си помисля: "А Петефрий остаВи ВсичКо, Което имаше, В ЙосифоВа-та ръКа и осВен хляба. Който ядеше, не знаеше нищо за тоВа, Което притеЖаВаше." Той с удоЗолстВие би остаВил и тоВа на Йосиф, но Все паК трябВало да се храни сам. А Йосиф станал хубаВ млад мъЖ. Бил КрасиВо и елегантно облечен. ТогаВа го отКриВа младата Жена на господаря му. Тя е езичница. Няма и КаКВо да Върши. Нали знаете: "Безделието е майКа на ВсичКи пороци." Наистина е таКа. Един ден оКото й се спира на Йосиф. И тя започВа да флиртуВа с него. Йосиф се праВи, че не ВиЖда тоВа. И тогаВа идВа тази страшна сцена. Когато г-Жа Петефрий е сама В Къщи с Йосиф. Внезапно тя застаВа пред него с цялата си необуздана страст, хВаща дрехата му и го моли: "Йосифе, ела да спиш с мен!" Библията разКазВа много ВълнуВащо КаК Йосиф, след КратъК размисъл, КазВа: "Без мен! Без мен! Прелюбодеяние? Без мен!" Но, знаете ли. таКа гоВо-рим ние. Хората от Библията са гоВорели много по-КрасиВо. Йосиф го е изразил много по-хубаВо. Той е Казал таКа: "КаК да сторя аз това голямо зло и да съгреша протиВ Бога?!" ТоВа значело: "Без мен!" Няма чоВеК от по-Възрастните, Който да не е бил принуден да Взима решение. Когато е бил изпраВен пред изкушението от този грях - Който днес дори Вече не се нарича грях - пред изкушението от разВрат! Казахте ли си тогаВа също: "Бог ме ВиЖда! Без мен!" КаКВо бихме напраВили на мястото на Йосиф? Мисля, че нямаше и на ум да ни дойде да КаЖем: "Без мен! Без мен, понеЖе има една БоЖия запоВед - да ЖиВеем в чистота и целомъдрие В мислите и постъп-Ките си!" ТолКоВа рядКо ни е идВало на ум това "Без мен!" Но аз Ви КазВам: Бог се сеща за него. Господ ще се сети за нашите грехоВе в онзи ден! УЖасно е, че не 1в9 се сещаме за думичките "без мен" В решаВащия момент! Те биха били толКоВа добри думи, богато пред нас се приближи изкушението да погазим Божиите запоВеди. Един от белезите на нашето Време е, че Божиите запоВеди Вече не Важат. Веднъ* трябВаше да изнеса беседа пред общо събрание на ханоВерсКите пастори при Встъпването В длъжност на сегашния еВангелсКи еписКоп. Той ме беше помолил да гоВоря по темата: "КаКВо ни липсВа на нас, пасторите и на нашите църКВи." В тази беседа аз Казах: "Всъщност имам да Кажа само едно-единст-Вено нещо: на ВсичКи нас ни липсВа страхът, че моЖем да отидем В ада, че Бог действително сериозно дърЖи за изпълнението на НегоВите запоВеди!" ТоВа е една добра фраза: "Без мен!" Когато ни обхВане духът на Времето, В Което АиВеем, и сме сКлонни да потъпчем Божиите запоВеди, тогаВа -"Без мен!" В Библията има един заВладяВащ разКаз. БоКият Син стои на една планина. И дяВолът - Вие не ВярВате, че има дяВол? Той е туК, можете да бъдете сигурни В тоВа! - стои до БоЖия Син, поКазВа Му ВсичКите богатстВа и цялата слаВа на сВета и КазВа: "ВсичКо тоВа ще Ти дам, аКо паднеш и ми се поКлониш. Само за един миг!" Но там БоКият Син му отВръща: "Без мен! Целият сВят моЖе да ти се поКланя, но - без мен!" Е, Господ Исус го е Казал по-хубаВо: "Писано е: "На Господа тВоя Бог да се Кланжи и само на Него да служиш!" Само да можеха думичките "без мен" да ни идВат на ум В подходящия момент, нали? КолКо глупаВо: ние не го КазВаме, Когато трябВа да го КаЖем! 2. КазВаме го тогаба, богато не трябва да го каЖем. Ах, приятели мои, поВечето хора КазВат "без мен" не там. Където трябВа. 190 Пред мен стои един младей, мъ* и полоВина, КаКто се КазВа. КазВам му: "ЧоВече, знаеш ли КаКВо би станало от теб, аКо само се решиш да предадеш ЖиВота си на АиВия Бог!" "Не-е!" - отгоВаря той -"Без мен!" Ние се отнасяме Към Бога, Като..., но позВолете ми да използВам един пример: леКарят ми предписа ВсеКи ден да се разхождам по един час. И таКа, аз отсКоро ходя по един определен маршрут В Есен, поКрай ю^Кната гара, и там, насред пътя, има изхвърлено едно старо Канапе. На хората не им трябВало и през няКоя мъглиВа нощ просто го изнесли там. "Общината да му мисли КаК да го махне оттам." Аз мога да си предстаВя историята на тоВа старо Канапе. Може би са го наследили от баба си. Която е починала. Но младите хора си имат модерно Жилище с модерни мебели. "Е," - КазВа мъ^Кът - "КаКВо да праВим с тоВа старо Канапе? То просто не подхожда на нашия стил. И осВен тоВа Кой знае КаКВи животинКи гъмжат В него. Просто ще го изхвърлим!" И го остаВят наВън. Точно таКа постъпВа днешният чоВеК с АиВия Бог. Бог не подхожда на нашия начин на ЖиВот. Той не подхожда на нашето модерно плуралистично общес-тВо. Той не подхожда на нашето мислене. ТогаВа, КаКВо да праВим с Бога? Да остаВим старото Канапе В църКВата! Тя и без тоВа през цялата седмица е затВорена. Приятели мои! ЖиВият Бог не е старо Канапе. Ясно ли е? Бог не е стара мебел. Която ние, понеже е станала старомодна, могКем да изхВърлим от ?КиВота си. Когато ни сКимне. Имате ли понятие Кой е ЖиВият Бог? МоЖе би и ЦърКВата е ВиноВна за тоВа, че Бог се е превърнал В проблем. ТрябВа просто да ни поби-Ват тръпКи, Когато произнасяме името "Бог"! О, тоВа равнодушие Към Него! Без мен! Сега исКам да мина още по-нататъК: Ви^Кте, Все поВече се гоВори за тоВа, че целият Запад е болен, не само телесно - от раК и ВсеВъзмоАни други болести, но и духоВно. Знаете ли, тоВа е ужасното, че ние сме душеВно болни. Броят на болните от депресия неп- 191 рестанно расте. Умни хора се замислят от КаКВо Всъщност е болен нашият стар, Културен сбят. И един шВейцарсКи леКар е Казал нещо много умно: "Нашето Време е сериозно болно от "Бог". ВиЖте сега, през Средните ВеКоВе хората Все още са се съобразявали с Бога. СъщестВуВащите големи храмо-Ве са доказателство за тоВа. Но после хората се опитали да се отърВат от Него. Целият марксизъм е гигантски опит за отърВаВане от Бога. ЧоВеКът преВръща техниката В бог и таКа се опитВа да се отърВе от Бога. Много учени са се сКъсали от писане, за да доКаЖат, че няма Бог. Масите реВяха: "Религията е опиум за народите!" И най-глупаВото хлапе питаше: "Е, Къде е Бог?" - и продълЖаВаше да си смуче палеца - "Аз още не съм го Видял, значи го няма!" Хората напраВиха един Внушителен опит да се отърВат от Бога. А знаете ли КаКВо е положението днес? ЧоВеКът не се е отърВал от Него! Аз търся няКой атеист. Който Все още би имал Куража сериозно да заяВи: "Няма Бог!" ТаКиВа Вече няма! И даЖе аКо има няКой, то той е толКоВа глупаВ, че не се брои. ВелиКият осноВател на модерната ядрена физиКа, проф. МаКс ПланК, малКо преди смъртта си публиКуВа един труд под заглаВие: "Религията и природните науКи". Там той КазВа: "За нас, учените, днес е съВсем естествено, че В Края на ВсяКо познание стои ЖиВият ТВорец." ВиЖдате ли, ние не сме се освободили от Бога! НеотдаВна имах беседи В едно малКо планинско градче. Когато една Вечер излизах от сградата на църКВата, гледам, наоКоло стоят няКолКо двадесетгодишни младеЖи. "Защо не Влезете Вътре?" - питам ги аз. "Хм-м." - е отгоВорът. Аз им КазВам: "ТоВа не е отгоВор, да КазВате "Хм-м." Тебе питам." - обръщам се Към един от тях - "Бог ЖиВ ли е, или не?" Той отгоВаря: "Не знам." Аз: "Та тоВа е уЖасно, чоВече! Или Той е ЖиВ и ти трябВа да Му принадлежиш, или напусни официално църКВата. Напуснал ли си църКВа-та?" "Не." - КазВа той. Сега загоВарям друг: "ЖиВ ли е Бог?" И той КазВа: "Да, мисля, че да!" "О, КаЖи ми 192 В тогаВа, спазВаш ли НегоВите запоВеди?" "Не-е!" - е отгоВорът. И таКа разпитах ВсичКи. Нямаше нито един. Който да се осмели да отрече същестВуВането на Бога. Но и ниКой от тях не беше помислил сериозно да Му принадлежи. И таКа е наВсяКъде. Когато праВя посещения, мъжете КазВат: "Аз Вяр-Вам В един Бог, но неКа другите ходят на църКВа." Разбирате ли, хората не отричат Бога, но и не Му принадлежат. Въпросът за Бога не е решен. А нерешените проблеми създаВат един КомплеКс, една душеВна болест, болест. Която съсипВа чоВеКа. И ние се съсипВаме, понеЖе нямаме КураЖа да изясним Въпроса с Бога! В църКВата обиКноВено на десет Жени има по един мъЖ. Къде са мъЖете? Аз Ви гарантирам, че те ще пропаднат душеВно, още преди да отидат В ада, защото нямат смелостта да принадлежат на Бога, а и не могат да се отърВат от Него. И В тази обстаноВКа застаВаме ние, християните, с една зашеметяваща Вест, че този Бог, Към Когото хората се отнасят таКа презрително, е разрушил стената. Която Го отделя от нас и е дошъл при нас В лицето на Исус. Един БоЖестВен Спасител е дошъл на сВета! И не стига, че е дошъл, но и умира на Кръста за нас! КаКВо поВече да напраВи Бог за Вас? И тогаВа Той със сила ВъзКръсВа от мъртВите, побеЖдаВа смъртта и ни отКриВа пътя Към ЖиВота. А ние стоим и КазВаме: "Ах, тоВа е много хубаВо, и аз ще послушам малКо, но - "без мен!" При таКаВа непоследоВател-ност на чоВеК му прилошаВа, напраВо му се поВдига! Като млад сВещениК, В моя район имах един работник, Който Винаги ме реЖеше и ми се присмиваше, Когато исКах да му гоВоря за Исус. Когато го попитах: "КаК ще застанете един ден пред Бога, Когато умрете?" - той отгоВори: "Вие, попоВете, Винаги плашите хората със смъртта. Без мен!" ТаКа упорстваше. И този чоВеК умира, а няма още 40 години. Една нощ Жена му ме ВиКа. Тичам при него и му КазВам: "Сега е часът, В Който Исус те призоВаВа за последен път!" Беше страшно - той поисКа да се помоли, но Вече не 193 можеше. Аз му Казах няКолКо думи от Библията - думи за Божията прошка и милост, но те Вече не достигнаха до него. Той беше Казал: "Без мен!" и сега Бог не го искаше Вече! И той умря В страшно отчаяние - без мир с Бога. ЗаКлеВам Ви, започнете да се отнасяте сериозно Към тоВа ВълнуВащо послание: "Бог толКоВа Възлюби сВета, че даде СВоя Единороден Син, за да моКе ВсеКи, Който поВярВа В Него (или Му се доВери), да не погине, но да има Вечен ЖиВот." Но този Исус праВи още нещо. Той КазВа нещо извънредно обезпокоително: "Ето, стоя при Вратата на тВоето сърце и хлопам." Ах, приятели мои, има толКоВа различни християни. Има християни. Които само си плащат църКоВния данъК - мили хора, но ужасно сКучни. Има християни, Които ходят на църКВа само на Коледа. Ах, Вие, добри Коледни християни! Има християни. Които пусКат Жените си да ходят на църКВа, а самите те не се ползВат от тоВа. Ужасно еВтино! Има християни, Които КазВат: "Аз съм Кръстен." Чудесно! Но аКо тоВа беше ВсичКо! Има християни. Които са чули СлоВото на ЖиВия Бог: "Ето, стоя при Вратата и хлопам. АКо чуе няКой гласа Ми и отВори Вратата, ще Вляза при него." и КазВат: "Без мен!" КолКо птьАно: "Господи Исусе, малКо християнство не е зле, но Ти да ме заВладееш - тоВа е тВърде много. Без мен!" И таКа, ние КазВаме думите "без мен" на съВсем погрешно място. Вие нямаше да сте туК, аКо нямахте няКаКВо Влечение Към християнството. Чуйте сега тоВа: Великолепието на Исус можете да изпитате едВа Когато отговорите на почукването Му, Когато отВорите Вратата и Го приемете ВъВ Вашия ЖиВот! 194 3. Има Един, Който имаше всич(ш оснобания да ка)ке: "Без мен!", но не го каза. Този "Един" е Господ Исус. Той наистина имаше ВсичКи осноВания да КаЖе "Без мен!", но не го Каза. СлаВа на Бога, че не го Каза! ПозВолете ми В тази ВръзКа да разКажа една история: има един датсКи поет на име ЯКобсен, Той е написал една покъртителна ноВела: "Чумата В Берга-мо". Бергамо е едно италианско градче, близо до РаВена. Разположено е В планината и до него Води само един сКалист път. В тоВа градче, пише ЯКобсен, В Средните ВеКобе избухВа чума. Ужас! Ден и нощ Камбаната бие на умряло. Хората се молят на Бога, ВиКат за помощ, но ВсичКо е напразно - чумата ВърлуВа още по-страшно. ТогаВа ВсичКо им стаВа безразлично. КазВат: "Бог е мъртъВ!" ИзтърКулВат буретата от избите и започВа страхотно пиене. МъртВопияни, те се прегръщат и съВКупяВат, КаКто им падне. ЗапочВа същинсКа ВаКханалия, оргия на отчаянието. Дни наред. ВсичКо е безразлично. ВсичКи задръМи са паднали. Често посред танца няКой пада мъртъВ, с почерняло лице. ОстаВят го да леЖи. Оргията продълАаВа. "НеКа ядем и пием, защото утре ще умрем!" Един ден се стъписВат. ЧуВат хороВа песен. ИзтичВат до градските порти и КаКВо да Видят: по (аменистия път нагоре Към града се задаВа едно шестВие от Каещи се. Които пеят монотонно: "Господи, помилуй нас!" Начело ВърВи млад монах. Който носи ппе^КъК дърВен Кръст. ШестВието минаВа през градските порти, а Жителите на Бергамо стоят и се Смеят: "Вие сте идиоти! ТуК Бог е мъртъВ! Стига с Вашето пеене! Бог е мъртъВ! Елате да ядем и пием, Защото утре ще умрем!" А отпред ВърВи монахът с големия дърВен Кръст. Вратите на църКВата са отворени. Там и без тоВа ниКой Вече не Влиза. И таКа, ШестВието Влиза там. Монахът подпира сВоя Кръст ;Йа една Колона. След него със смях и Вой нахлуВа 195 подивялата, разюздана тълпа обречени на смърт. Един обезумял месарсКи Калфа с окър3авена престилка се КачВа на олтара, размахба един златен потир и изреВаВа: "Пийте! ТуК Бог е мъртъВ!" ТогаВа бледият монах застаВа на амВона и праВи знаК с ръКа. СтаВа тихо. И В тишината той КазВа: "ИсКам да Ви разКаЖа нещо. Когато БоАият Син уВиснал на Кръста с про-бодени от гВоздеите ръце, народът също започнал да Му се подиграВа, да Го хули и да Му се надсмиВа. И даЖе и дВамата престъпници отляВо и отдясно също Го хулели. И тогаВа Божият Син Си помислил: "За тия ли хора трябВа да умирам, за тия ли, чиито сърца хич не се ВълнуВат от Моята смърт. За тоВа ли мръсно чоВечестВо, Което от нищо не се трогВа, трябВа да загубя ЖиВота Си?" ТогаВа БоЖият Син Си Казал: "Без Мен! Без Мен!" и с боКестВената Си сила отКъснал гВоздеите от дърВото, слязъл от Кръста, дръпнал Си дрехата от Войниците, таКа че зароВете им се търКолили надолу по ГолготсКия хълм, наметнал Се с нея и ВъзнасяйКи Се Към небето. Казал: "Без Мен!" - и Кръстът останал празен! И сега за Вас няма ниКаКВо избаВление, ниКаКВо изцеление, ниКаКВо спасение. Сега остаВа само смъртта и ада!" ТаКа пропоВядВа монахът. Цари мъртВа тишина. МесарсКият Калфа отдаВ-на е сКочил от олтара. Той е застанал под амВона, а потирът се изтърколил от ръцете му. "Няма ниКаКВо избаВление, ниКаКВо спасение,..." И тогаВа изВеднъЖ този подиВял месарсКи Калфа праВи три КрачКи напред, протяга ръКа Към монаха и остро изВиКВа: "Ей. ти. Качи отноВо Спасителя на Кръста! Качи отноВо Спасителя на Кръста!" Приятели мои, монахът не разКазал Вярно тоВа събитие. Най-трогателното е тоВа, че Божият Син не е Казал "Без Мен!" Мога ли сега да КаЖа таКа: Той и досега страда на Кръста, ВъпреКи че хората КазВат: "Работата, удоВолстВията и ВсичКо В този сВят е по-ВаАно за нас от нашето спасение." Този Спасител, Който следВа ВсеКи от нас до този час, има ВсичКи осноВания да Каже: "Без мен! ПраВете КаКВото исКате!" АКо аз бях Исус, нямаше да имам 19в нищо протиВ да загине целият сВят. Но Исус, Божият Син, Спасителят, Той не КазВа: "Без мен!", а ВърВи подир нас! КолКо дълго още ще трябВа да ВърВи след Вас? Кога най-после ще разберете, че Исус исКа да Му принадлежите? Кога ще Ви се отВорят очите, за да КаЖете: "Спасител мой! Примирител мой!" Последната точКа ще Ви разКаЖа съВсем наКратКо: 4. "Без Мен не можете да направите нищо." Знаете ли, ние КазВаме "Без мен!" с удивителен знаК. Исус е Казал един път "Без Мен", но без удивителен знаК. И продълАаВа: "Без Мен не можете да напраВите нищо." МоЖете да бъдете сигурни, че тоВа е Вярно, че ВсичКо, Което праВим без Него, няма стойност за Вечността. ВеднъА наблюдавах КаК няКолКо момчета се биеха на улицата. И едно малКо момченце, може би по погреш-Ка, също получи няКолКо удара. ДоКато обмислях дали да се намеся, станах сВидетел на една Възхитителна сцена. МалКият се измъКна от суматохата: сълзите му течаха, носът му течеше, но Като се отдалечи на оКоло 5 КрачКи, обърна се изВеднъА и изВиКа: "ЧаКайте само, аз ще Кажа на моя батКо!" И разбрах - Вече ВсичКо е наред. Той имаше голям батКо, на Когото можеше да Ка?Ке ВсичКо, и Който щеше да му помогне. И си помислих: "КолКо хубаВо е, че имаш голям батКо, моето момче!" И ме обзе голяма радост, че и аз имам В лицето на Исус един голям батКо. Който ще застане на моя страна! Чудесно е, че този голям брат таКа мощно застаВа на страната на СВоите, че даЖе им КазВа: "Без Мен не можете нищо да напраВите!" Поетът ХаВергал е създал следната песен: "Жи Вотът ми, пълен с борби и страдания, предаВам заВинаги В ТВойта ръКа, Аелал бих да мога с любоВ и старание, със Теб да работя - за Вечността!" 197 Бих Аелал и Вие да Кажете на Вашия Спасител, Който е напраВил за Вас толКоВа много: "Господи Исусе, Без Теб не исКам Вече нищо да праВя!" 19в Има ли сигурност в религиозните неща? Е, това е съВсем ясно: В религиозните неща няма никакВа сигурност. "Религия" - тоВа е Вечното търсене на Бога. ТоВа означаВа постоянно безпокойство и несигурност. "ЕВангелие" е нещо съВсем друго. ТоВа е, Когато Бог ни търси. Ето защо, по-добре е да запитаме: "Има ли сигурност В християнството?" 1. По отношение на Бога си позволяваме недопустима неяснота. ТуК трябва да Ка?Ка, че ние, днешните хора. Всъщност сме странни типоВе. Дори и най-яКият мъЖ, аКо усети и най-малКата болеМа, Веднага тича на леКар и КазВа: "Г-н доКторе, туК много ме боли." КаКВо значи тоВа? Хората исКат точно да знаят ка!<3о им е. Или друг случай: семейстВо търси домашна помощница. И наистина се яВяВа една. "ТаКа," - обясняВа домакинята - "значи Вие ще имате сВоя собствена стая с течаща топла и студена Вода, телеВизор и музикален шКаф. Един ден от седмицата ще Ви е напълно сВободен." "ТоВа чудесно," - Казва момичето - "но аз исКам да зная, какВо ще ми плащате." "Е," - КазВа Жената - "по този Въпрос ще се разберем допълнително. Искам да Видя пърВо как работите." "0-о, не!" - отВръща момичето - "таКа няма да постъпя на работа. ИсКам предварително да зная, КолКо ще получаВам." ПраВо ли е момичето? Разбира се, че е праВо! Когато пос-тъпВаме на работа, най-Ва^Кният Въпрос Все паК е: ЬаКВа е заплатата? Или В Коя Категория ще ме сложат? Ние Все паК исКаме да знаем Къде се намираме! По паричните Въпроси не търпим неопределеност. ПъК и ВъВ ВсичКи останали отношения исКаме да знаем точно Къде сме. Само В най-ВаЖната област, а именно по отношение на АиВия Бог, преКарВаме живота си В странна неяснота. 199 Преди много години проВеАдах събрания в Аугсбург, и то В една палатка на площад Плерер. ТоВа е площадът, Където иначе се проВе^да храмоВият празник. ТогаВа на организаторите им хрумна една знаменита идея. Тъй Като ВсяКа събота Вечер В увеселителните заВедения Кипеше Живот, те решиха: "Ще напраВим едно събрание В събота Вечер В 12 часа!" ТоВа решение не бе предварително опоВестено, защото иначе щяха да дойдат ВсичКи добри и любопитни християни, Които обаче не бяха Аелани на таКоВа събрание. Моите приятели отидоха с Коли В 11.30 през нощта и събраха ВсичКи нощни рояци излизащи от уВесели-телните заВедения, Които затваряха В 12 часа: Келнери, Които се прибираха у дома си, бардами, Които бяха приключили работа. Колите непрекъснато стоВарВаха тоВара си при палатката. И Когато В 12 часа излязох на подиума, имах пред себе си едно събрание, КаКВото рядКо ми се е случВало. Чудесно! НяКои от тях бяха леКо пияни. Един седеше точно пред мен, таКъВ дебел, с полусдъВКана пура, на глаВата с една шапКа, КаКВато моите момчета наричат "пъпеш". Помислих си: "И тоВа аКо мине добре!" Започнах да гоВоря. Когато за пърВи път КазВам думата "Бог", дебелият с пъпеша изреВаВа: "Че таКъВ няма!" И ВсичКи се смеят. ТогаВа аз се надВесВам през Катедрата и го питам: "Знаете ли съВсем сигурно, че няма Бог? Сто процента ли сте уВерен В тоВа?" На тоВа той се почесВа по глаВата таКа, че пъпешът се плъзВа напред, премества пурата в другия Край на устата си и наКрая КазВа: "Ами, то тоВа ниКой не го знае съВсем точно." ТогаВа му се изсмях В лицето и Казах: "Не е таКа! Аз го знам съВсем точно!" "Нима?" - КазВа той - "ОтКъде пъК знаете със сигурност нещо за Бога?" Обясних му, че посред-стВом Исус знам съВсем сигурно за Бога. ИзВеднъЖ В събранието настъпи пълна тишина. Имате ли сигурност по отношение на Бога? Аз питам християните: можете ли да КаЖете: "Аз зная. а и мога да се заКълна, че мойта полица е изплатена." 200 А отгоВорът? "Да, надяВам се." Разбирате ли, тоВа е просто смешно. По отношение на Бога и езичници и християни намират за поносимо да ЖиВеят В пълна неопределеност и несигурност! АКо сега тръгна из града и почна да загоВа-рям мъАете таКа: "Кадете, ВярВате ли, че има Бог?", Вероятно ще ми отгоВарят: "Да, сигурно има няКа-КъВ." Но аКо продължа да питам: "А Вие принадлежите ли Му?", тогаВа Вероятно ще чуя: "Не зная!" КаКВа недопустима неяснота си позВоляВат стабилни мъЖе В тази област! ТоВа преЖиВя насКоро и един от моите млади приятели. Той е студент и по Време на семестриалните ВаКанции си изКарВа прехраната Като общ ра-ботниК В строителството. Един ден Колегите му научили, че той работи Като еВангелсКи пропоВедниК сред младежите. "ЧоВече!" - започнали те - "Вярно ли е, че си при пастор Буш?" "Да!" И тогаВа се разразяват едни подиграВКи! "И значи ходиш В неделя В църКВа?" "Разбира се!" "ВсяКа неделя?" "Ама ВсяКа неделя!" "Ти луд ли си?" "Не-е," - КазВа той - "през седмицата ходя и на библейсКи час!" "ЧоВече, ти трябВа да си се побърКал!" И тогаВа Върху него се изсипВат гнеВни нападКи: "ПопоВете само затъпяВат хората!" "Цялото християнство се проВали, маКар че имаше 2000 години!" "Библията е пълна глупост!" НаКратКо, Върху младия чоВеК се излиВа огромен потоК от подиграВКи. Той обаче има Ко?Ка Като слон и понася ВсичКо тоВа. Когато юнаците сВършВат, той КазВа: "Да, от Вашето отношение Към християнството мога да заКлюча, че Вие ВсичКи сте официално напуснали църКВата." Пълно мълчание! И тогаВа се обаЖда един Възрастен чоВеК: "КаКВо значи: "напуснали църКВата"? Че аз също ВярВам В Бога! ГоВориш, Като че ли само ти си християнин! И аз съм християнин! И аз ВярВам В Господ!" ТогаВа се намесВат и другите: "Изобщо..., КаКВо исКаш да поКа?Кеш - че си по-добър от нас ли? Ние също сме християни! Ние също ВярВаме В Господ!" И таКа оръдието се обърнало протиВ нападателя. ВсичКи ВиКали В един глас: "Ние също ВярВаме В 201 Господ! Ние също сме християни!" Когато сбършВат, моят приятел КазВа: "Добре, а тогаВа защо ми се подигравате?" ОтгоВорът: "О, ти ни праЗиш на луди! С теб не моЖе да се гоВори!" Представете си: стабилни мъЖе от строителството, които без проблем могат да изпият по няКолКо бутилКи бира, ако яко са поработили, пърВо шумно се подиграбат на християнството, а после КазВат: "Я чаКайте, ние също сме християни!" Е, какВо сега? ТоВа не е ли покъртително! Най-голямата неопределеност си позВоляВаме по отношение на Бога. Ту сме езичници, ту християни. ПраВ ли съм? СтрахуВам се, че поВечето от Вас също ЖиВеят В таКаВа несигурност и неяснота! 2. Библията говори за блестяща сигурност. Сега, Вероятно съВсем зачудени. Вие ще запитате: "Да, пастор Буш, наистина ли християнската Вяра има нещо общо със сигурността? Не е ли при християнството точно тоЗа номерът, че хората нищо не знаят, а трябВа ВсичКо да ВярВат?" НасКоро паК един мъЖ ми Каза хубаВата фраза. Която съм чуВал толКоВа често В ЖиВота си: "Знаете ли, тоВа, че дВе и дВе са четири, го знам, но В християнството не моЖем да знаем нищо, а трябВа само да ВярВаме." Значи имаме представата, че по отношение на християнските истини чоВеК трябВа да си прибере разума В Куфара или да си го заКачи В гардероба и да ВярВа на несигурното. ТоВа е убеждението на поВечето от нас. Или пъК, застаВа един пред мен и КазВа: "Добре, пастор Буш, самите Вие, християните, не сте единни. Има Католици, евангелисти и много други. А при евангелистите има лютерани, реформатори и разни други. Кой тогаВа има праВо?" ВярВам, че и самите "християни" поначало са убедени, че християнската Вяра е най-несигурната и най-неопределената религия на сВета. ТоВа обаче е една гигантска глупост. 202 ВиЖте сега, КаКВо е християнство, разбираме само от НоВия ЗаВет. А там ВсеКи ред е пропит от една блестяща сигурност. ПоВярВайте ми тоВа! Смешно е, че християните ЖиВеят В таКаВа неяснота. Но тоВа не се дълЖи на християнството. Не! Целият НоВ ЗаВет е изпълнен с една лъчезарна яснота. ИсКам да Ви КаЖа наКратКо: СъВсем определено можем да КаЯсем, че има един ЖиВ Бог! Не Висше същестЗо, не провидение, не съдба, не Дядо Господ, а Бог, Отец на Исус Христос, е ЖиВ. ОтКъде знаем тоВа, питате Вие? Той ни се отКри В Исус! ТоВа е сто процента сигурно и го знаем. ОтВо-рете Библията Където исКате, там не се теоретизи-рат религиозни Въпроси, а се сВидетелстВа: Бог е ЖиВ! И Той ни се отКри чрез Исус! А чоВеК, Който ЖиВее без Бога, ЖиВее наКриВо, погрешно, фалшиВо. СъВсем определено и сигурно е и тоВа, че този Бог, Който моЖе да унищожи чоВечестВото, и Който моЖе да ни осъди, ме обича горещо. ТоВа не е предположение, а е Казано В Посланието Към римляните, глаВа в: "Понеже съм уВерен," - уВерен! - "че нито смърт, нито ЖиВот... могат да ни отлъчат от Божията любоВ, Която е В Христа Исуса, нашия Господ." Божията любоВ дойде при нас В лицето на Исус! Ние не предполагаме тоВа, ние го знаем. Къде е Божията любоВ? Той ни я поКаза В Исус. Учениците на Исус пеят: "Аз се прекланям пред силата на любоВта, Която се разКри В Исуса..." Вие познаВате ли тоВа? Имате ли предстаВа за него? Хората от Библията съВсем определено са били сигурни, че принадлежат на Бога. В 49-ти псалом ДаВид КазВа: "Той ще ме избаВи от силата на ада, защото ме е приел." Не КазВа "НадяВам се няКога да се спася", а: "Зная, че Той ме е приел." Или: "Бог ни спаси от Властта на тъмнината и ни пресели В царстВото на сВоя любим Син." Последователите на 203 Исус са променили сВоето същестВуВание чрез Него и те знаят тоВа. Или: "Ние знаем, че сме преминали от смъртта В ЖиВота." "Ние знаем!" Можете ли и Вие да Кажете тоВа? Или: "НегоВият Дух сВидетелс-тВа на моя дух, че аз съм дете на Бога." Пише: "съм"! Библията е изпълнена с голяма сигурност. ОтКъде е Взел нашият народ тази безсмислена фраза: "Зная, че дВе и дВе праВят четири, но при християнството чоВек не мо?Ке нищо да знае, а трябВа да ВярВа"? Аз зная, че дВе и дВе е четири, но с много по-голяма сигурност зная, че има един ЖиВ Бог! Зная, че дВе и дВе е четири, но с много по-голяма сигурност зная, че Бог ни обича В лицето на Исус! И хората, които са се обърнали към ЖиВия Бог. КазВат: "Ние знаем, че дВе и дВе праВят четири, но с още по-голяма сигурност знаем, че сме станали БоАии деца!" Питам Ви: Къде В днешния християнски сВят моЖе да се намери таКаВа блестяща сигурност? Къде? По тоВа си личи, че ние сме се отдалечили от Библията и трябВа да се Върнем обратно Към нея. Престанете с тоВа "малКо нещо християнство"! Не си струВа да сте само малКо нещо християнин или християнка. Наистина си заслуАаВа само библейското християн-стВо! ЗаслуЖаВа си! Да бъда сигурен, че Бог е ЖиВ, че ме обича горещо и че мога да Му принадлежа, тоВа наистина си струВа! Другото не си заслуЖаВа! Същата лъчезарна сигурност зВучи и В християнските песни. ИсКам да Ви цитирам няКолКо: "Аз зная и непоколебимо ВярВам, и исКам да го КаЖа пред сВета: Бог, Който сътВори Вселената е мой Приятел и Баща...." Аз Винаги Карах моите Конфирманти да декламират наизуст: "Аз зная и непоколебимо ВярВам". И на Конфирмационния изпит те таКа силно ВиКнаха, че ВсичКи родители се сепнаха и Вдигнаха поглед. ИсКах и те да разберат тоВа. Християнството не е блуЖ- 204 даене В мъгла, а истинското християнство е една съВсем здраВо обоснована сигурност! Или: "Когато ВсичКо се руши и отминаВа, остаВаш само Ти непоклатим..." Или: "Но аз знам, В Кого съм поВярВал, и съм уВерен, че Той е силен да пази туй, що съм Му Връчил, до последний слаВен ден!" ПозВолете ми сега да Ка?Ка тоВа още ВеднъА по друг начин. Да бъдете християнин означаВа по принцип да знаете, че Бог е ?КиВ и НегоВото отКриВане В Исус е истина даЖе и аКо целият сВят го отхВърля, че Исус е умрял за помиряването ни с Бога, че е Възкръснал, за да спаси грешниците даЖе аКо ниКой от тях не се интересуВа от тоВа. ОсВен тоВа обаче да бъдете християнин означаВа лично за себе си да приемете и поВярВате, че Бог е ЖиВ, че се е отКрил В Исус, че е умрял и Възкръснал. И аКо 10 000 професори обяснят на един ВярВащ младеА, че Исус не е Възкръснал, то той мо*е да засВидетелстВа: "УВаЖаеми 10 000 професори! Аз зная, че моят Спасител е ?КиВ!" И да?Ке и целият сВят да му противоречи. Вярата КазВа: "Аз зная В Кого съм поВярВал!" И да ме засипете с научни доВоди, ще Ви отгоВоря: "Аз зная по-добре!" И аКо ще целият сВят да се съмняВа, аз ще КаЖа: "Аз съм уВерен!" Приятели мои, таКаВа е сигурността на християнската Вяра, Която намираме В Библията. 3. Имате ли сигурност? Е, сега трябВа да Ви попитам: имате ли Вече таКаВа сигурност? Или тя Все още Ви липсВа? АКо Вие Кадете: "Аз си мислех, че съм християнин, но не съм. При мен ВсичКо е още неясно!", тоВа ще значи, че не съм гоВорил напразно. Спомням си една ВаКанция, 205 Която прекарах с младежи В Холандия. В 2 часа през нощта на Вратата ми се чука. ОтВарям. И Виждам пред себе си цялата Компания по пижами. Питам ги: "КаКВо искате?" На тоВа един от тях отгоВаря: "Ние си мислехме, че сме християни, но сега Видяхме, че още не сме!" И тоВа таКа ги беше обезпокоило, че поискали да си изяснят нещата В 2 часа през нощта. Много е ценно да разберем, че нашето състояние Като християни е доста далеч от онази блясКаВа сигурност, Която срещаме В Библията. СпърдЯсьн, големият английски пропоВедниК на пробуждането, ВеднъЖ се изрази таКа: "Вярата е шесто чуВстВо." ВиАте сега, за да опознаем този сВят, са ни нуЖни 5 сетиВа: зрение, слух, мирис, ВКус и осезание. ТоВа са петте сетиВа, с Които моЖем да опознаем нашия триизмерен сВят. Един чоВеК, Който АиВее само с тези 5 сетиВа, пита: "Е Къде е Бог? Аз не го Виждам. И Исус не Виждам. Не ВярВам на ВсичКо тоВа." АКо Бог със СВоя СВети Дух ни даде просветление, тогаВа ше получим шестото чуВстВо. ТогаВа ще моЖем не само да Виждаме, чуВаме, ВКусВаме, поми-рисВаме и чуВстВаме, но ще моЖем да опознаем и другия сВят. Библията КазВа: "ТоВа е Вечен ЖиВот: да познаят Тебе, единия истински Бог, и Исуса Христа, Когото Ти Си изпратил." ТоВа моЖе да напраВи шестото чуВстВо! НеотдаВна В Есен бях при един голям чоВеК от промишлеността. Той работи В една ВисоКа административна сграда, от Която се ВиЖда полоВината град. След Като преминах през няКолКо предВерия, най-после седнах срещу него. ТоВа, Което исКах от него, беше бързо уредено. И тогаВа започваме разгоВор. Той КазВа: "Интересно е ВеднъЖ да ме посети и сВещениК!" "Сигурно," - отгоВарям аз - "тоВа е страшно интересно." ТогаВа той продължава: "Кадете ми, аз след Войната посещаВах от Време на Време академични семинари..., но паК съм останал с едно таКоВа Впечатление,..." "Хайде, Кажете," - помагам му аз - "аз имам здраВи нерВи!" "Имам Впечатлението," - КазВа той - 20в "че Все паК християнството е нещо доста неясно. Знаете ли, изнасяха ни беседи на теми: "Християнинът и иКономиКата", "Християнинът и ВъоръАаВане-то", "Християнинът и разоръжаването", "Християнинът и парите" или "Християнинът и негоВата църК-Ва". Но ниКога не ни Казаха КаКВо собстВено предс-таВляВа християнинът. ОчеВидно и самите хора не знаят тоВа." Та аз значи седя В този хубаВ Кабинет и ми КазВат В очите: "ОчеВидно и самите хора не знаят тоВа!" "О," - отВръщам аз - "Вие се лъЖете!" Изумен Въпрос: "А Вие моЖете ли да ми Кадете, КаКВо е християнин?" "Да," - отВръщам - "бих исКал съВсем недвусмислено да Ви Кажа тоВа. Няма нищо неясно." "Ха," - подсмиВа се той леКо - "едни КазВат, че християнин е този. Който не Влиза В КонфлиКт с полицията, а други КазВат, че християнин е този, Който е Кръстен и погребан от ЦърКВата." А аз продължавам: "Г-н ген. директор, ще Ви Ка?Ка КаКВо е християнин. Дръ?Кте се здраВо! Християнин е този, Който от дъното на сърцето си мо?Ке да КаЖе: "Аз ВярВам, че Исус Христос, истинският Бог, роден от Отец ВъВ Вечността, а също и истинсКи ЧоВеК, роден от деВицата Мария, е мой Господ, Който ме е изКупил - мен, изгубения и прокълнат чоВеК," - и Вас, г-н ген. диреКтор - изгубения и прокълнат чоВеК." При тези думи той Кима. Разбра и призна - тоВа сме ние! "Добре," - КазВам аз - "...Който изКупи мен, изгубения и проКълнат чоВеК, Който ме изВоюВа и спечели от ВсичКи грехоВе, от смъртта и от Властта на дяВола," - и Вас, г-н ген. диреКтор, - "изВоюВа и спечели от Властта на дяВола!" Той Кима. По този Въпрос знае нещичКо. А аз продължавам: "не със злато или сребро, а със СВоята сВята, скъпоценна КръВ, със СВоя сВят ЖиВот и смърт, за да мога аз да бъда НегоВ!" ВиЯопе, Който моЖе да Каже тоВа: "Аз съм собственост на Исус! Аз знам тоВа! Със СВоята КръВ Той ме е отКупил от греха, смъртта и ада!" - този чоВеК е християнин, г-н ген. диреКтор!" За момент В Кабинета настъпВа тишина. После той пита: "КаК мога да стигна и аз до тоВа? КаК да стигна и аз дотам?" ТогаВа му КазВам: 207 "Чуйте, току що научих от секретарката Ви, че отиВате в отпуск. Още днес след обяд ще Ви изпратя един екземпляр от НоВия ЗаВет. Вземете го със себе си, четете Всеки ден по един паса* от Евангелието на Йоана и се молете Върху този теКст. ТаКа ще стигнете дотам." Вие разбирате: сигурността В християнската Вяра, така КаКто се ВиАда от НоВия ЗаВет, е: да ВярВам, че обективните истини са Верни и че аз мога да ги приема Конкретно за себе си и да бъда спасен! Вие имате ли таКаВа сигурност? Аз не бих могъл да ЖиВея, аКо не знаех дали Той ме е приел. ВеднъА запитах един млад чоВеК: "Обичаш ли Исус?" "Да." "А знаеш ли, дали Той те е приел? Ти негоВа собственост ли си?" "Е, не зная точно. ТуК има още толКоВа противоречия." "ЧоВече!" - КазВам аз - "Не бих могъл да ЖиВея таКа. Та аз трябВа да зная дали ме е приел!" Вие, несигурни християни, Които дори не знаете дали има Бог или не, Които по финансовите си Въпроси знаете ВсичКо съВсем точно, но не и за Бога - та Вие Въобще не сте християни! Според НоВия ЗаВет християни са тези, Които могат да Ка?Кат: "ВярВам, че Исус Христос е станал мой Господ!" ТуК трябВа да ВмъКна една приятна случКа, Която мо?Ке би знаете. Генерал фон фибан разКазВаше КаК по Време на манеВри яздел през гората, заКачил се за един Клон и си сКъсал нашиВКата на мундира. А за един генерал тоВа не е много хубаВо. Когато Вечерта стигнал с Коня си до селото, В Което бил на КВартира, Видял няКолКо души Войници седнали на нисКа тухлена ограда. Спрял Коня си и изВиКал Към тях: "Има ли ме?Кду Вас шиВач?" Един от тях се затичал Към него, застанал мирно и Казал: "Тъй Вярно, г-н генерал, аз съм ШиВач!" ТогаВа ген. фон фибан му запоВядал: "Елате Веднага В Квартирата ми В хотела "При агнето" да ми зашиете мундира!" ТогаВа ВойниКът отгоВорил: "Но аз не мога да шия." "Защо не можете да шиете! Нали сте шиВач?" "Моля за изВинение, г-н генерал, аз се КазВам таКа, но 20в не съм шиВач!"* И генералът, след Като разКаза горната случКа, добаВи нещо много подходящо: "ТоВа моЖе да се Ка?Ке и за поВечето християни. ВъВ Въпросниците под точКата "Изповедание" пише: християнин, евангелист, но В действителност би трябВало да Ка^Кат: "КазВам се Християн, но не съм християнин!" О, КаКВо оКаяно състояние! Но и КолКо опасно, тъй Като таКъВ чоВеК Въобще не знае, че не е спасен! А сега исКам да мина една КрачКа напред: 4. КаК се стига до сигурността? Ще ме попитате: "А КаК се стига до таКаВа уВере-ност?" Разбира се, туК би могло да се КаЖе много. Помолете Бога за тоВа! Започнете редоВно да четете Библията, ВсеКи ден по един тих четВърт час. Но сега исКам да Ви КаЖа още нещо много ВаЖно: до уВереност ВъВ Вярата се стига не с помощта на разума, а чрез съВестта! ВиЖте, аКо днес няКой се загоВори за християнството с мъЖе, тогаВа те започВат: "Да, г-н пастор, не мога тВърдо да ВярВам, защото В Библията има толКоВа много противоречия." "Противоречия ли Казахте?" - питам аз. "Да, там например се КазВа следното: Адам и ЕВа имали дВама сина - Каин и АВел. Каин уби АВел, значи останал е само той. И тогаВа отишъл В чуЖда страна и си потърсил ?Кена. Да, но аКо тоВа са били единствените хора, не е могъл да си търси Жена! Г-н пастор, не мога да разбера тоВа!" ЧуВали ли сте и Вие тази история? С тази история германските мъАе се опраВдаВат пред Бога. В таКиВа случаи аз обиКноВено КазВам: "Много интересно, ето Ви туК една Библия. Къде Всъщност пише, че Каин е отишъл В чуАда страна и там си е търсил Ясена?" ТогаВа те се изчерВяВат. "Да," - продъл?КаВам аз - "аКо немска игра на думи: шибач = Шибачеб - бел.преб. 209 Вие отхВърляте цялата Библия, чрез Която хиляди умни хора са стигнали до Вярата, и ако искате да сте по-умни от тях, тогаВа сигурно много осноВно сте я изучили. Наистина, Къде е написано тоВа?" И се оКазВа, че те не знаят. ТогаВа аз им поКазВам Къде е написано. Там съВсем не пише таКоВа нещо, а пише: "Каин отиде В една чуАда страна и позна Аена си." Той я беше Взел със себе си. Коя е била тогаВа тая Жена? Преди тоВа се КазВа, че Адам и ЕВа имали много синоВе и дъщери. ТоВа е била негоВа сестра. В Библията изрично пише, че Бог е исКал ВсичКи поколения да произхождат от едно Коляно. Значи на пърВо Време е трябВало братя и сестри да се Женят помежду си. По-Късно Бог е забранил браКа меАду брат и сестра. Ясно ли е? ВсичКо е ясно) А после устаноВяВам: "Вашият глупаВ брътВеЖ рухВа от само себе си!" И мислите ли, че мъЖът започВа да ВярВа? И дума да не стаВа! Той Вече има подготВен друг Въпрос: "Г-н пастор, я ми Кажете..." - и паК продълЖаВа. От тоВа стаВа ясно следното: бих могъл да отгоВоря на сто хиляди Въпроса на няКой мъЖ, но след тоВа той ще си бъде паК толКоВа помрачен, КолКото и преди тоВа. Вярата не идВа чрез разума, а чрез съВестта! В Есен мой предшественик Като пастор и пропо-ВедниК беше Юлиус Даман. ВеднъЖ при него дошъл един млад мъ?К и също постаВил Въпроса за Жената на Каин и други подобни. ТогаВа пастор Даман приК-лючил Въпроса, Като Казал: "Млади чоВече, Исус Христос не е дошъл да отгоВаря на находчиВи Въпроси, а да спаси грешниците! И аКо няКога се почуВстВате таКъВ, тогаВа елате паК!" Хора с неспокойна съВест, хора. Които знаят: "Моят живот е разстроен! Не мога да се спраВя със самия себе си." - таКиВа хора могат да се научат да ВярВат В Спасителя. ТуК разумът е на Второ място. ИсКам да Ви разКажа една случКа ВъВ ВръзКа с горното. И тъй. Влизам В една болнична стая, В Която леЖат шестима мъЖе. Още Като ме Виждат, ме посрещат радостно: "А, г-н пастор, КолКо хубаВо, че идВате! Имаме един Въпрос." "О," - отВръщам аз - "един Въпрос? Добре! КаКъВ 210 Въпрос?" Личи им, че са ми приготвили няКаКВа КлопКа. ТогаВа единият от тях ме пита, а останалите напрегнато слушат: "Нали Вие ВярВате, че Бог е Всемогъщ?" "Да, ВярВам." "Въпрос - моЖе ли Вашият Бог да създаде КамъК, Който да е толКоВа теЖъК, че самият Той да не моЖе да го Вдигне?" Ясна ли Ви е шегата? АКо КаЖа "да", тогаВа Бог не е Всемогъщ, аКо КаЖа "не", тогаВа Той паК не е Всемогъщ. "МоЖе ли Бог да напраВи толКоВа теЖъК КамъК, че самият Той да не мо?Ке да го поВдигне?" Съобразявам за момент. Да му обясняВам ли тоВа? После решаВам, че е тВърде глупаВо и му отВръщам с Въпрос: "Млади чоВече, пърВо исКам аз да Ви задам един Въпрос - КолКо безсънни нощи сте имали досега поради този Въпрос?" "Безсънни нощи ли?" - пита той озадачен - "Не съм имал!" ТогаВа заяВяВам: "ВиЖте КаКВо, аз трябВа да си пестя силите. ЗатоВа мога да отгоВарям само на Въпроси, от Които хората не могат да спят нощем. Млади чоВече." - продълАаВам аз - "бъдете таКа добър и ми КаЖете - от КаКВо не можете да спите нощем?" На тоВа той Веднага отгоВаря: "Ами, тая работа с момичето ми. Тя чаКа бебе, а пъК още не мо?Кем да се оженим." "ТаКа," - КазВам аз - "значи затоВа не можете да спите? ТогаВа да погоВорим за тоВа." "Ами," - чуди се той - "тоВа КаКВо общо има с християнството?" "О," - КазВам аз - "Въпросът с КамъКа нямаше нищо общо с християнството, но точно Въпросът с момичето Ви има! ВиЖте КаКВо, Вие сте съгрешили! Вие сте престъпили БоЖия запоВед, прелъстили сте момичето. А сега обмисляте КаК чрез още по-голям грях да се измъКнете от тази афера. ВиАте, Вие сте затънал ВъВ Вина и грях. На Вас моЖе да Ви се помогне само аКо се обърнете Към АиВия Бог - да се поКаете и да Кадете: "Аз съгреших!" Младият чоВеК слуша. И изВеднъ?К му стаВа ясно: "Значи Исус се интересува от моята обременена съВест! Значи Исус моЖе да ми помогне! Значи Той е спасението за моя изпортен ЖиВот!" Разбирате ли, той исКаше да мине по пътя на разума. ТоВа бяха само глупости. Но Когато бе засег- 211 ната негобата съВест, изВеднъЖ му просВетна. А на Вас стана ли Ви ясно? До сигурност за спасението се стига не чрез отгоВори на остроумни Въпроси, а Като дадем праВо на съВестта си, и Като най-после КаЖем: "Аз съгреших!" ТогаВа ще ни се открие Спасителят, Който уВисна на Кръста. И тогаВа чоВеК моЖе да разбере: "ГрехоВете ти са простени!" И по-нататъК: "Той ме е приел!" Пътят минаВа през съВестта, а не през разума! ВиЖте, аКо чоВеК исКа да достигне до сигурността на спасението, тогаВа трябВа - аКо мога таКа да се изразя - малКо да рисКуВа. В църКВите често има прозорци с цВетни стъбла. Ако през деня ги гледате отВън, изглеждат черни и едВа можете да различите цВетоВете. Но аКо Влезете В църКВата, изВеднъ* цВетоВете сВетВат. Точно таКа е и с християнската Вяра. ДоКато исКам да я разглеждам отВън, нищо няма да разбера. ВсичКо ще е тъмно. ТрябВа да Вляза Вътре! ТрябВа да рисКуВам с Исус! ТрябВа да се предам, да се доВеря на този Спасител! ТогаВа ВсичКо ще стане ясно! ТоВа е една Крачка от смърт В ЖиВот и тогаВа чоВек изВеднъЖ разбира цялото християнство. ВеднъА Господ Исус пропоВядВал. Хиляди хора Го слушат. ИзВеднъЖ Той им КазВа нещо страшно: "ТаКа КаКто сте, не можете да Влезете В Божието царстВо! ТрябВа да се родите отноВо! Вашата природа, дори и най-добрата, не е годна за Божието царстВо!" ТогаВа отзад се изпраВят трима мъЖе и КазВат: "Елате да си ВърВим. ТоВа, Което КазВа този, е безсрамие!" И си отиВат. Шест Жени ВиАдат тоВа и КазВат: "Мъжете си отиВат. Хайде и ние също да си ВърВим." И вените си отиВат. НяКолКо момченца ВиАдат тоВа и КазВат: "Мъжете си отиВат, вените си отиВат. Хайде и ние да си ходим." И изВеднъЖ Всички започВат да се разотиВат. ТоВа трябВа да е ужасно. ПредстаВям си, ако по Време на моя пропоВед слушателите започнат да стаВат и постепенно Всички се разотидат. И изВеднъ* остана сам с няКолКо Верни хора! Така е било и с Исус. Ужасно! ИзВеднъ* Исус остаВа сам. Хиляди са си отишли докато Той е 212 гоВорел. Те не исКали да Го слушат поВече. Само дванадесетте стояли Все още там. Ако бях на мястото на Господ Исус, щях да ги помоля: "Ах, останете поне Вие! Вие мои Верни ученици, не ме напускайте!" Но Исус постъпВа по друг начин. Знаете ли КаКВо казВа Той? КазВа: "Вие можете също да си отидете, ако искате!" В Божието царстВо няма принуда. БоАието царстВо е единственото, В Което няма полиция. Божието царстВо е най-доброВолното, Което същес-тВуВа. "И Вие моЖете да си ходите, моля!" ТаКа КазВа Исус на СВоите ученици. И те без малКо щели да тръгнат. Когато в000 души си отиВат, чоВек лесно тръгВа с тях. И на тях им се ходи, още поВече, че Господ Исус КазВа: "Моля, ВърВете!" Той им отВаря широКо Вратите и КазВа: "Вие също можете да си ВърВите! МоЖете да бъдете погубени! Можете да бъдете безбожници! Можете да отидете В ада! КаКто исКате!" Петър стои и се замисля за момент: "Но Къде да отида? Къде? Един живот В труд и мъКа. Като Кон, един живот В грях и безчестие. А наКрая идВат смъртта и адът! ТоВа не моЖе да е ВсичКо!" ТогаВа погледът му се спира на Исус и едно нещо му стаВа съВършено ясно: "ЖиВотът си струВа само тогаВа, Когато се изЖиВее с Исус." ТаКа КазВа той: "Но Къде да отидем. Господи? Ти имаш думи на Вечен ЖиВот и ние поВярВахме и разбрахме (чуйте сигурността!), че Ти Си Христос, Синът на ЖиВия Бог! Ние остаВаме при Теб!" Приятели мои, таКа се стига до сигурността. ЧоВеК оглежда пътищата на ЖиВота и разбира - Исус е единственият ни шанс. ПожелаВам Ви и Вие да придобиете тази блестяща сигурност: "Ние ВярВаме и знаем, че Ти Си Христос, Синът на ЖиВия Бог." И сега, съВсем наКрая, исКам да Кажа няКолКо думи специално за онези от Вас, Които Вече са напраВили пърВите си стъпКи ВъВ Вярата, Които са подарили сърцето си на Исус, но Все паК КазВат: "Аз нямам сигурност В спасението. КаК да стигна до нея? Все още Виждам В ЖиВота си толКоВа много грях!" На тези угрижени души ме*ду Вас исКам да Ка*а: мислите 213 ли, че сигурност В спасението мо?Ке да се добие едВа Когато чоВеК стане безгрешен? ТогаВа ще трябВа да чакате до Края на ЖиВота си. До последния си ден, до последния си дъх, аз се нуждая от КръВта на Исус за прошение на грехоВете ми! Вие знаете историята за блудния син. Той се Върнал В Къщи и Казал: "Аз съгреших!" И тогаВа баща му го приел и Вдигнали радостно празненство! Сега си представям следната Картина: на другата сутрин синът по невнимание събаря една чаша с Кафе на пода. При сВинете той бил отВиКнал да се храни на маса с поКриВКа. Значи, без да исКа събаря чашата, и Когато тя издрънчаВа и се счупВа, той изругаВа: "По дяВолите!" Сега баща муше го изхВърли ли? "Марш обратно при сВинете!" ВярВа-те ли тоВа? Не! Вместо да го изхВърли, баща му ше му Каже: "Приел съм те Вече!" Сигурно ще му обясни: "Сине мой, таКа не биВа да праВиш. Отсега нататъК ще се стремим да не буташ чашите от масата, да не ругаеш и леКа-полеКа да приВиКнеш Към обичаите на тази Къща." - но няма да го изпрати обратно при сВинете. Когато чоВеК се предаде на Исус, той праВи страшното отКритие: "Старата ми природа е още В мен!" И още има поражения! Но аКо след Вашето обръщане Към Бога преЖиВеете поражение, недейте Веднага да се отчайвайте, а паднете на Колене и се помолете с три изречения - пърВо: "Благодаря Ти, Господи, че Все още Ти принадлежа!" Второ: "Прости ми. Господи, чрез ТВоята КръВ!" И трето: "ОсВободи ме от моята стара природа!" Но най-напред: "Благодаря Ти, Господи, че Все още съм ТВой!" Разбирате ли, сигурността на спасението се състои В тоВа, че аз зная: аз се Върнах у дома и сега Водя борбата за осВещение Като чоВеК, Който се е Върнал у дома. а не Като няКой, Когото постоянно изхВърлят и приемат обратно. Когато се пропоВядВа: "ВсеКи ден трябВа отноВо да придобиваме спасението", тоВа е една у?КасяВаща пропоВед. Моите деца не трябВа ВсеКи ден да идВат при мен и да питат: "ТатКо, моЖе ли днес отноВо да сме тВои деца?" Те са си мои деца! Този, Който Веднъ^К е станал БоЖие дете, си остаВа 214 БоЖие дете и Като БоЖие дете Води борбата за осВещението си! А сега Ви поЖелаВам от цялото си сърце блестящата сигурност на Божиите деца! 215 Личен въпрос ли е християнството? "Религията е личен Въпрос!" Едно тВърдение, Което чубаме постоянно. ТаКа ли е наистина? Но нека попитаме таКа: "Личен Въпрос ли е християнството?" Или още по-добре: "Личен Въпрос ли е моят християнски ЖиВот?" Преди да отгоВоря на този Въпрос, исКам да задам и аз един Въпрос. Представете си една монета от 5 марКи. КаКВо е изобразено на нея? Орел или цифрата 5? И дВете! Монетата от 5 марКи има дВе страни. Точно таКа е и с Въпроса "Лична работа ли е моят християнски Живот?". ОтгоВорът е: и да, и не! Истинският християнски живот има дВе страни: една съВсем частна и една съВсем публична. Там, Където липсВа една от дВете, нещо не е В ред! Сега исКам да Ви поКаЖа и дВете страни на един християнски ЖиВот под дейстВието на СВетия Дух. 1. Християнският ЖиВот има една твърде ВаЖна частна страна. За да Ви изясня този Въпрос, исКам да Ви разКаЖа една история. ВеднъЖ няКой ми Каза, че съм бил "разКазВач на истории". Аз отВърнах: "ТоВа не е срамно. Винаги много ме е страх, че хората могат да заспят В църКВата. Но Когато меАду другото разКаз-Вам и разни случКи, те не заспиВат! ОсВен тоВа целият ни живот се състои от случКи - а не от теории." В РаВенсберг през миналия ВеК е ЖиВял големият пропоВедниК на съ?КиВлението - Йохан Хайнрих фол-Кенинг. Чрез проповедите на ФолКенинг територията оКоло Билефелд - РаВенсбергсКата област - била действително преобразена. Една Вечер ФолКенинг бил поВиКан при един богат селянин. Той имал голяма ферма и бил порядъчен и работлив чоВеК. Но от дъното на душата си мразел еВангелсКите пропоВеди. Знаете ли, той не се признаВал за грешник. Нямал 21в ниКаКВа ну^Кда от разпънат на Кръст Спасител на грешници. КазВал: "Аз постъпВам честно и не се боя от ниКого!" И тъй, ФолКенинг бил поВиКан при него, защото селянинът бил болен, на смъртно легло. ИсКал последно причастие. И ФолКенинг отиВа при него. ФолКенинг бил много едър чоВеК и блясКаВите му сини очи праВели силно Впечатление. Та значи, той прис-тъпВа Към леглото на този селянин, поглежда го продължително и мълчалиВо и после КазВа: "Хинрих, много се притеснявам за Вас. ТаКа, КаКто досега ВърВяхте, не се отиВа В небето, а напраВо В ада." КазВа тоВа. обръща се и си отиВа. Богатият селянин побесняВа: "И тоВа ми било сВещениК! ТоВа ли е християнска любоВ?" Дошла нощта. ТеМо болният леАи буден. В съВестта му непрекъснато се ВпиВа мисълта: "Не се отиВа на небето, а напраВо В ада. Ами аКо тоВа е истина?" ТогаВа се сеща и за ВсяКаКВи грехоВе. Той не почитал Бога. В няКои случаи много хитро изиграВал другите. През следващите нощи Вече го обхВаща истинсКи страх. СтаВа ужасно неспокоен. ИзВеднъ^К разбира, че В ЖиВота му има толКоВа много грехоВе и че изобщо не е дете на Бога. Сега Вече сериозно исКа да се поКае. След три дни отноВо праща Жена си при ФолКенинг: "Жено, доВеди ФолКенинг!" Било Късно Вечерта. ФолКенинг идВа Веднага. Силно обезпокоен, селянинът му КазВа: "Пасторе, ВярВам, че трябВа да се поКая пред Бога." "Да," - заяВяВа ФолКенинг - "баВният ход е присъщ на Възрастните! ВиКат Бога само Когато са В нуАда, но покаянието В беда е умряла работа. ТоВа трябВа да стане съВсем иначе." КазВа тоВа, обръща се и си отиВа. Сега Вече селянинът е съВсем разярен. Вие също бихте се Вбесили от таКъВ сВещениК, нали? По-добре би било, аКо той си пого-Вореше приятелски с богатия селянин. ОсВен тоВа изглежда и че чоВеКът сКоро ще умре. Но ФолКенинг бил чоВеК, Който отгоВарял пред Бога и знаел КаКВо КазВа. След още три дни селянинът Вече изпаднал В отчаяние. Бил разбрал: "Аз ще умра! А Къде са В моя ЖиВот любоВта, радостта, мирът, търпението, дру-гарстВото, добротата. Верността, Кротостта и 217 себеобузданието?" През целия си ЖиВот той бил презирал Спасителя, Който е умрял за него. Той Го прогонил, прогонил Този, Който с любоВ стоял пред него. И той Вече се ВиЖда на ръба на ада - един напълно отчаян чоВеК. "Жено," - моли той - "доВеди сВещени-ка1" Тя отгоВаря: "Не ща Вече! Той не ти помага!" "Жено, доВеди го! Аз отиВам В ада!" ТогаВа Жената отиВа. Когато ФолКенинг идВа, той намира един чоВеК, Който Вече бил разбрал следното: "Не се заб-луЖдаВайте, Бог не е за подиграВане. КаКВото чоВеК посее, тоВа ще и да поЖъне!" ФолКенинг дръпВа един стол Към леглото, сяда и пита: "Ще се ходи В ада, а?" "Да, ще се ходи В ада." ТогаВа фолКенинг КазВа: "Хинрих, неКа да отидем на Голгота! Исус умря и за теб!" И сега той му гоВори най-мило и приятелски за тоВа КаК Исус спасяВа грешниците. Но за да стане тоВа, трябВа да сме станали грешници и В сВоите собстВени очи. Значи пърВо трябВа да престанем с тоВа: "Аз постъпВам честно и не се боя от ниКого." ПърВо трябВа да застанем В светлината на истината. ТогаВа Исус моЖе да спасяВа. ИзВеднъЖ селянинът разбира: "Исус умря за мен на Кръста! Той заплаща за моите грехоВе! Само Той моЖе да ми дари праВед-ността. Която ВаЖи пред Бога!" И за пръВ път селянинът се моли истинсКи: "БоЖе, смили се над мен, грешниКа! Господи Исусе, спаси ме от ръба на ада!" ФолКенинг тихо си отиВа. Той остаВя един чоВеК, Който призоВаВа Исус. СпоКоен е, защото В Библията е написано три пъти: "Който призоВе името на Исуса, ще бъде спасен." Когато на следния ден отноВо отиВа, намира един чоВеК, Който е В мир с Бога. "КаК е, Хинрих?" И Хинрих му отгоВаря: "Той ме прие - по милост!" Чудото било станало! Виждате ли. таКа един горд селянин преЖиВял сВо-ето ноВороЖдение. И сега ВнимаВайте добре: през нощта при Господ Исус идВа един учен мъЖ и КазВа: "Господи Исусе, исКам да обсъдим с Теб няКои религиозни Въпроси!" Господ Исус му отгоВаря таКа: "ТуК нищо не се обсъЖда! ЧоВеК трябВа да се роди отноВо, иначе не моЖе да Влезе В БоЖието царстВо!" "Но КаК?" 21в - пита чоВеКът. "Аз не мога паК да стана дете и да Вляза още ВеднъЖ В утробата на майКа си, за да бъда роден отноВо." Но Исус настояВа: "АКо няКой не се роди от Вода и Дух, не моЖе да Влезе В Божието царстВо!" ТоВа е частната страна на християнстВо-то: чоВеК Влиза В ЖиВота през тясната порта, той се раЖда отноВо чрез едно голямо БоЖие чудо. ТоВа, Което Ви КазВам, не са малоВаЖни теологичес-Ки неща, а стаВа Въпрос за Вашето Вечно спасение. Запомнете тоВа от мен: моЖе да стане таКа, че В момента на Вашата смърт да няма един ФолКенинг. Към ноВороЖдението спада най-после да призная на Бога, че съм грешник и че сърцето ми е зло. Към ноВороЖдението спада Копнежът по Исус - единствения Спасител на сВета. Към ноВороЖдението спада и искрената изпоВед пред Спасителя: "Аз съгреших пред небето и пред Теб!" Към ноВороЖдението спада и Вярата: "НегоВата КръВ ме очистВа от ВсеКи грях. Той заплаща за мен и ми даряВа праВедността, Която ВаЖи пред Бога." Към ноВороЖдението спада и ясното и решително предаВане на Исус. Към ноВороЖдението спада и тоВа, че СВетият Дух Ви КазВа: "Сега ти си приет!" Библията нарича тоВа "запечатване". Без ноВороЖдението няма да Влезете В БоЖието царстВо! Този, Който е станал дете на Бога, знае тоВа. Драги приятели, аКо се даВя и няКой ме измъКне от Водата, ще зная, че съм спасен едВа тогаВа, Когато отноВо стъпя на земята и мога да дишам споКойно. ВиЖдате ли, тоВа е частната страна на християнството. ТоВа ВсеКи трябВа да го преЖиВее сам за себе си, за да моЖе да Влезе от смъртта В ЖиВота. Ах, тоВа е едно чудо - Когато погледна назад и си помисля КаК съм станал притежание на Господ Исус! Аз ЖиВеех далеч от Бога и ВъВ ВсяКаКВи грехоВе. Но тогаВа В моя ЖиВот дойде Исус. Сега Му принадлежа и исКам да ЖиВея един ЖиВот, В Който да предупреждавам хората за Вечната гибел и да ги ВиКам при Исус. Моля Ви, не се успоКояВайте доКато не преминете през ноВороЖдението и доКато не разберете: аз принадлежа на Исус и Той е мой! 219 Но новоро)кдението не е край, а начало. От него започВа и продълЖаВа нататък личният християнски ЖиВот. След Като се обърнах Към Бога - исКам да Ви засвидетелствам тоВа - аз Вече знаех: "Сега трябВа непременно да чуВам ВсеКи ден гласа на моя Приятел!" И таКа, започнах да чета Библията. Днес хората си мислят, че само свещениците четат Библията. Близо до моята Къща В Есен има един парК. Обичам да ходя там сутрин, да се разхождам и да си чета Библията. Хората, Които ЖиВеят наоКоло, са ме Виждали и неотдаВна един ми Каза: "Наблюдавам Ви Винаги, Когато си четете молитВениКа." Молитвеници четат Католическите сВещеници. Той просто не моЖеше да си предстаВи, че мога да чета и няКоя друга Книга, Която ВсеКи лаиК моЖе да чете. Но Библията моЖе да бъде четена от ВсеКи! Когато сме на лагер през Ваканцията с моите момчета от Есен, се събираме още преди заКусКа за един "тих" четВърт час. ПърВо изпяВаме една утринна песен Като "Утринен блясък на Вечността" и прочитаме лозунга на деня. НаКрая им задаВам един теКст от Библията. ВсеКи си сяда В няКое тихо ъгълче и самостоятелно си чете библейския теКст. Тези, Които Вече имат началото с Исус, Които са постаВили началото на един ЖиВот ВъВ Вярата, праВят тоВа и В Къщи, защото не могат да ЖиВеят без да чуВат гласа на добрия пастир и без да гоВорят с Него. Сега Ви моля: осВеЖете частната страна на Вашия хрис-тиянсКи ЖиВот Като започнете да четете НоВия ЗаВет! Един тих четВърт час сутрин или Вечер! И Когато затворите отноВо Вашия НоВ ЗаВет, съберете ръце и Кадете: "Господи Исусе, сега трябВа да погоВоря с Теб. Днес имам толКоВа много задачи. Помогни ми да се спраВя! Предпази ме от моите любими грехоВе! Дай ми и любоВ Към другите! Дай ми СВетия Дух!" Молете се! ГоВорете с Исус! Той е туК! Той Ви чуВа! РазгоВорът на един християнин с негоВия Спасител също спада Към частната страна на хрис-тиянсКия ЖиВот. 220 Напоследък Казах на един господин. Който беше поВярВал В Исус: "Вие се нуждаете ВсеКи ден от един тих четВърт час с Исус!" На тоВа той отгоВори: "Пастор Буш, но аз не съм сВещениК. Свещениците имат Време за тоВа. Но аз! Аз имам толКоВа много работа!" ОтгоВорих му: "Слушайте, Вие ниКога не я сВършВате, нали?" "НиКога." - призна той. "ВиЖдате ли," - КазВам аз - "тоВа е таКа, защото не отделяте Време за тихия четВърт час. АКо сВиКнете сутрин да гоВорите с Исус, последователно да четете по няКол-Ко стиха от Евангелието и след тоВа да се помолите, ще Видите КаК ще си сВършВате работата с леКота. Да, и КолКото поВече работа имате, толКоВа поВече се нуждаете от този тих четВърт час. Мо*е би по-Късно той ще се преВърне даЖе и В полоВин час, В Който ще КазВате на Вашия Спасител нещата. Които Ви ВълнуВат най-много. Но изВеднъЖ ВсичКо ще тръгне по-добре. ГоВоря Ви от опит. ПоняКога и с мен е таКа: стаВам сутрин от леглото и телефонът Вече зВъни. След тоВа идВа Вестникът. После паК зВъни телефонът. След тоВа идВа няКой да ме посети. Но през целия ден съм В напрежение. Нищо не ВърВи КаКто трябВа. ТогаВа изВеднъЖ ми идВа на ум: "Ама аз още не съм гоВорил с Исус! И Той също не ми е проговорил! Ето защо нищо не е КаКто трябВа!" Разбирате ли, тихото Време с Исус спада Към съВсем частната страна на християнския ЖиВот. ОсВен тоВа Към съВсем частната страна на хрис-тиянсКия ЖиВот спада и тоВа, че християнинът ВсеКи ден разпъВа на Кръста сВоите плът и КръВ. През ЖиВота си съм гоВорил с много хора и Всъщност те ВсичКи имаха от КаКВо да се оплачат. Жените се оплаКВаха от мъЖете си. Мъжете се оплаКВаха от Жените си. Родителите се оплаКВаха от децата си. Децата се оплаКВаха от родителите си. Опитайте следното: аКо с показалеца си посоча няКого и КаЖа: "Този е ВиноВен за тоВа, че не съм щастлиВ!", Винаги три пръста едновременно сочат Към самия мен! ПоВярВайте ми. Когато Вече си имате този тих четВърт час, Исус ще Ви разКрие, че дългите цялото 221 си нещастие на самия себе си. Вашият браК не Върби, защото не ЖиВеете Като пред Бога. Търгобията Ви не Върби, защото не ходите В НегоВия път. Християните трябВа да се научат ВсеКи ден да приковаВат на тръста сВоята природа. Мога да Ви разКаЖа нещо съВсем лично. ВиАте, тоКу що прекарах в дни Ваканция с 50 сътрудници от моята есенсКа младеМа група. Беше прекрасно. Бяхме тол-коВа щастлиВи заедно, че просто не мога да го изКаЖа. ВсичКо беше таКа благословено. И Въпреки тоВа от Време на Време имаше трудности. Но преди да отп-разнуВаме Господната трапеза последната Вечер, стана така, че съВсем спонтанно ВсеКи отиде при другия, за да КаЖе: "Прости ми тоВа и тоВа!" Аз трябВаше да отида при трима от тях и да КаЖа: "Моля те, прости ми, че наскоро ти се сКарах!" ТогаВа един от тях отгобори: "Да, но Вие имахте праВо!" "ВъпреКи тоВа, прости ми!" - помолих го аз. Разбирате ли, трудно ми е да се униАаВам пред едно 20-годишно момче, но нямах мир, доКато не го напра-Вих. Когато имате тоВа тихо Време с Исус, ще се научите да разпъВате ВсеКи ден природата си. И тогаВа Всичко оКоло Вас ще стане хубаВо! ТоВа спада към съВсем частната страна на християнския ^иВот. И аКо Вие нямате Всичко тоВа в ЖиВота си, моля Ви, престанете да се наричате християнин! Знаете ли, често пъти ВърВя по улиците и си мисля следното: Всички хора, Които ме срещат, са християни, почти ВсичКи си плащат църКоВния данъК. АКо сега спра няКого и го попитам: "ИзВиняВайте, Вие християнин ли сте?", ще получа отгоВор: "Разбира се! Да не съм мохамеданин!" Но аКо продължа да питам таКа: "Послушайте, а случВало ли Ви се е да не можете да заспите от радост, че сте християнин?", тогаВа сигурно ще ми отВърнат: "Вие луд ли сте?" ТаКа си е - християнство без радост от християнството! Най-много да протестират, Когато трябВа да си платят църКоВният данъК, но от радост няма и следа! Обаче от момента, В Който пре?Ки Веете ноВороЖде- 222 нието, ще разберете КаКВо означаВат думите: "Рад-Вайте се В Господа ВсяКога, и паК Ви КазВам: РадВайте се!". Приятели мои, неотдаВна прочетох на моите момчета един прекрасен теКст от Библията: "На Вас, Които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на праВдата" - тоВа е Исус - "с изцеление В Крилата си." КолКо хубаВо! И знаете ли КаК продълАаВа по-на-татъК? ТаКа: "И ще излезете и ще се разиграете Като телци из обора." Чудесно Казано! Аз рядКо срещам християни. Които "сКачат Като телци из обора" от радост за сВоя Спасител. На КаКВо се дълАи тоВа, че не моЖем таКа да се радВаме? Причината е, че ние Въобще не сме истинсКи християни! ПаК си мисля за моята мила майКа. В нея можеше да се Види малКо от тази неудържима радост В Господа. Мисля си и за много други. Които съм опознал Като радостни християни. А Когато и аз стана стар и още по-стар, бих Желал Все поВече да чуВстВам тази радост от Господа. Да, но чоВеК трябВа да ЖиВее истинсКи християн-сКи живот, а не само да е мъничКо християнин. И таКа, тоВа е едната страна на християнския ЖиВот. И на Въпроса: "Личен Въпрос ли е християнството?", отгоВорът е: "Да, християнството е ВъВ Висша степен личен Въпрос." Но сега идВа и другата страна на монетата от пет марКи. Истинското, ЖиВо християнство има и една тВърде обществена страна. Която е Видима за оКол-ните. 2. Християнският ЖиЗот е общестВен ЖиВот. Обществената страна на християнския ЖиВот се състои пърВо в тоВа, че чоВеК се присъединява Към общността на християните. ТоВа, Което ще Ви КаЖа сега е много Ва?Кно: истинските християни се присъ-единяВат Към онези. Които също исКат да бъдат спасени. 223 ВсяКа неделя има богослужение. Защо не присъстВа-те? "Да," - отговаряте Вие - "аз слушам службата по радиото." Тук не исКам да КаЖа нищо за болните. НеКа те се радВат да слушат богослужението по радиото. Но ако Вас не Ви Влече към истинското богослужение, Към събранието на християните, то Вашият християнски ЖиВот е много ЖалъК. ТоВа спада Към истинския християнски ЖиВот. ОКоло 300-та година след роЖ-дението на Христа - значи е било много отдаВна - на императорския трон на ВелиКата РимсКа империя седял един чудесен чоВеК - ДиоКлециан. Отначало той бил роб, по-Късно бил осВободен, а наКрая станал и император на ВелиКата РимсКа империя. ТогаВа християнството било доста широКо разпространено. Император ДиоКлециан знаел добре, че негоВите предшественици преследвали християните. Той обаче си Казал: "Аз не съм толКоВа глупаВ, че да преследвам най-добрите хора. НеКа ВярВат В КаКВото си исКат. При мен ВсеКи моЖе да изпоВядВа КаКВато си исКа религия." За един император тоВа било рядКо, но и доста добро станоВище, защото обиКноВено Владетелите много обичат да упраВляВат и съВестта на сВоите поданици. Но император ДиоКлециан имал по-млад регент на име Галериус. Той щял един ден да стане негоВ наследник. ВеднъЖ този Галериус Казал на ДиоКлециан горе-долу следното: "Слушай ДиоКлециа-не, аКо християните Вземат Връх, ще настане голям хаос. Те непрекъснато гоВорят за сЗоя цар Исус. Ние трябВа да предприемем нещо срещу тях!" "Ах," -отВръща ДиоКлециан - "остаВи ме на мира с тези неща! От 250 години моите предшественици преслед-Ват християните и още не са се спраВили с тях. Хич няма и да се захВащам с тях!" И тоВа било доста умно от негоВа страна. Но Галериус непрекъснато насто-яВал: "Да, но християните са нещо по-особено. Те КазВат, че имали СВетия Дух, Който другите нямали и че те ще се спасят, а другите - не. ТоВа са Високомерни хора! ТрябВа да напраВиш нещо срещу тях!" Но ДиоКлециан отхВърлил идеята за ноВи преследвания на християните. Обаче този Галериус 224 таКа му проглушил ушите, че наКрая ДиоКлециан омеК-нал и заяВил: "Добре, неКа забраним само християнските им събрания!" И таКа, бил издаден деКрет със следното съдържание: "ВсеКи Който исКа, моЖе да бъде християнин. Но християнските събрания са забранени. Неизпълнението на тази запоВед ще се наКаз-За със смърт." Сам за себе си, таКа да се КаЖе Като лично убеждение, ВсеКи моЖе да си бъде християнин, но не е позВолено да се събират! ТогаВа старейшини-те на християнските общини се събрали на съВет: "КаКВо да праВим? Не е ли по-добре да изпълним запоВедта? Нали ВсеКи у дома си моЖе да праВи КаКВото исКа. Там ниКой нищо не моЖе да му напраВи!" И сега, много интересно е, че тези християни от Времето на преследванията Казали: "ТоВа, че ние се събираме за молитВа, пеене, пропоВядВане, слушане и поЖертВуВания, е просто част от християнския ни ЖиВот. Ще продължим да се събираме!" И църКВата продължила да се събира. Галериус триумфирал: "ВиЖ-даш ли, ДиоКлециане, те са ВрагоВе на дърЖаВата! Не се подчиняват!" И тогаВа избухнало едно от най-Жес-тоКите преследвания. Много от християните отстъпили и Казали: "ЧоВеК моЖе и В Къщи да си е християнин! Няма да ходим на събранията!" - и спасили ЖиВота си. Християнската общност обаче Казала: "ТоВа са отстъпници. Който не ходи на християнските събирания, е отпаднал от Вярата!" ТоВа трябВа да се КаЖе на днешните християни. МеЖду днешните християни има много таКиВа отпаднали. Тогавашните християни са имали праВо, Като са се противопоставили на заКона на императора! В Библията е Казано съВсем ясно: "И не преставайте да се събирате заедно, КаКто няКои имат обичай да престаВат!" Днес би трябВало по-сКоро да КаЖем: "..., КаКто почти ВсичКи имат обичай да престаВат!" И затоВа моля ВсеКи от Вас, Който исКа да се спаси: присъединете се Към онези. Които сериозно исКат да ЖиВеят Като християни! Има много Възможности да намерим таКоВа общение. Има църКВи. Има домашни групи за четене на 225 Библията. Има младежи Кръжоци. Сърдечно Ви моля: потърсете общение! Някога един французин ми каза: "Един обича да яде херинги, а друг - да ходи на църКВа." Не, не е ппаКа! Въпросът е много по-сериозен! "Единият отиба в ада, а другият се приобщаВа Към християните!" Така е1 И аКо Вие наистина исКате да следВате Исус, идете при Вашия пастор и го попитайте: "Къде мога да се ВКлюча? Къде мога да чуя поВече за Исус?" Идете там, Където наистина можете да чуете поВече за Спасителя. НиКой не моЖе да КаЖе: "При нас нищо не се случВа!" НаВсяКъде има хора, Които обичат Господ Исус. Те са моЖе би малцина. Често пъти тоВа са моЖе би чудати хора. Но Вашият християнски ЖиВот е мъртъВ, аКо Вие не участвате В общността на християните. В едно истинсКо християнско събрание Винаги има следните четири неща: пърВо - пеенето. Второ -слушането. Трето - молитВата. И четВърто - поЖер-тВуВанието. ВсичКи те спадат Към християнското събрание. ПраВили са го още пърВите християни. ТоВа са прояВи на един ЖиВот от Бога. Има само едно християнство и то е. Когато се събираме с другите. В Библията даЖе е Казано: "По тоВа познаВаме, че сме преминали от смъртта В ЖиВота, аКо обичаме братята." И тоВа означаВа: този. Който няма Влечение Към другите християни, е духоВно мъртъВ! Не мога да забраВя чудесното начало на моята пасторсКа служба В Билефелд, Където слуЖех Като помощник-пропоВедниК В един район. За богослужение се събираха само малцина В една църКоВна зала. Бог нареди таКа, че В една съботна Вечер имах разгоВор в ЧерВения народен дом с другарите от сВободомис-лещите до един часа през нощта. В един часа съдържателят ни изхВърли от ЧерВения народен дом на улицата. Валеше дъЖд. За пърВи път бях събрал оКоло себе си стотина души фабрични работници от моя район. Стояхме под един фенер. Хората питаха, а аз отгоВарях. ОтдаВна Вече гоВорехме за Исус, за тоВа, че Той е дошъл от другия сВят. ОтдаВна гоВорехме и 22в за тоВа, че те са нещастни, че не е Вярно, че нямат грехоВе, че те Всъщност ВярВат, че има Вечност и БоЖий съд. В дВа часа аз Казах: "Хора, отиВам си В Къщи. Утре сутринта, В деВет и полоВина имам слуЖба. Зная, че с удоВолстВие бихте дошли, аКо не се страхувахте един от друг." ТоВа бяха хора от Вест-фалия. Пред мен стоеше работникът Б. ТогаВа той беше на оКоло 35 години, истинсКи Вестфалец. "Аз да се страхуВам?" - Възрази той - "И дума не моЖе да стаВа!" "ЧоВече, споКойно! Та нали аКо В неделя отидеш на църКВа, В понеделник ще почнат приКазКите ВъВ фабриката! От тоВа те е страх!" "Не се страхувам!" - заяВи той отноВо. Казах още ВеднъЖ: "ЧоВече, знам, че би дошъл с удоВолстВие, но..." "Добре," -отгоВори той - "утре идВам с песнарКа под мишница!" И В неделя сутринта - значи след няКолКо часа -този Вестфалец маршируВа по улиците със сВоята песнарКа и пристига на богослужение. А В този КВар-тал ВсичКи се познаВаха. В понеделник Вечер идВа при мен и КазВа: "Вие имахте праВо. ВъВ фабриката ВсичКи са много Възмутени, че съм ходил на църКВа. И аз разбрах КаКъВ терор е тоВа - Крещим за сВобода, но ВъпреКи тоВа сме ЖалКи слуги на хората. ЗахВърлих им ВсичКо, даЖе и партийната КниЖКа. РазКаЖете ми сега поВече за Исус!" ТоВа беше пърВият ми слушател, Който се обърна Към Бога. Разбирате ли, започна се с тоВа, че той посети богослужението на малКата ни бедна църКВичКа. И щом Като единият удърЖа, след него дойдоха и други. ТогаВа стана пробиВ. След тоВа Бог ни даде още много ЖиВот. Но интересното беше, че за тези работници решаващият момент беше тоВа - да дойдат при нас, В общността на християните. УмоляВам Ви, В името на спасението на Вашите души - аз не съм пропагандист на ЦърКВата и на пасторите, на общините и на техните ръКоВодни братя, а туК стаВа Въпрос на пърВо място за Вашето спасение - присъединете се Към християнската общност! 227 И Второто, Което спада Към обществената страна на истинския християнски ЖиВот, е, че чоВеК трябВа да изпоВяда с устата си тоВа, Което има чрез Исус. Ние В Германия сме изпаднали В едно странно положение. Хората си мислят: "Аз си плащам църКоВ-ния данъК и с тоВа задължението за разпространяване на ЕВангелсКата Вест се прехВърля Върху сВещениКа. ТоВа не ме засяга поВече." ПоняКога ми се исКа тоВа глупаВо плащане на църКоВен данъК да престане, за да могат християните - ученици и ученичКи на Исус - да разберат следното: не само на проповедниците, но и наше задължение е името на Исус да стане изВестно там. Където сме - В предприятието, В Канцеларията, В училището. ЗаяВили ли сте няКъде: "Наистина, Исус е ЖиВ! Грях е да се ругае! Срамота е пред Бога туК да се разКазВат мръсотии!" Казали ли сте няКога: "Аз принадлежа на Исус!" ТогаВа хората биха се заслушали. И исКам да Ви КаЖа още нещо: щом нямаме КураЖа да изпоВядаме нашия Спасител, ние Въобще не сме ис-тинсКи християни! Исус КазВа - слушайте добре: "ВсеКи, Който Ме изпоВяда пред чоВеците, ще го изпоВядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата. Но ВсеКи, Който се отрече от Мене пред чоВеците, ще Се отреКа и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата." УЖасно ще е, аКо един ден, В деня на Страшния съд, застанат християни и КаЖат: "Господи Исусе! Аз също ВярВах В Теб!", а Исус КаЖе на СВоя Отец: "Не ги познаВам!" "Господи Исусе, ама аз бях..." "Не те познаВам! ТВоят съсед не е знаел, че отиВа В ада! Ти ниКога не си го предупредил, маКар че си знаел пътя Към ЖиВота! А Когато е трябВало да отВориш устата си и да изпоВядаш сВоя Спасител, ти си мълчал на ВсичКи езици на сВета!" ТогаВа те Вероятно ще Възразят: "Да, но самият аз бях толКоВа слаб ВъВ Вярата!" А Господ Исус ще отгоВори: "ТогаВа би могъл да изповядаш слабата си Вяра! Слабата Вяра също има един мощен Спасител! А меЖду другото, не е трябВало да изпоВядВаш сВоята Вяра, а Мен! Не те познаВам!" "ВсеКи, Който Ме изпоВяда пред чоВеците, ще го 22в изпоВядам и Аз пред Моя Баща, Който е на небето. Но ВсеКи, Който се отрече от Мен пред чоВеците, ще Се отреКа и Аз от него пред Моя Баща, Който е на небесата." ТоВа го КазВа Исус. А Той не лъЖе! Кога отноВо ще имаме КураЖ да си отВорим устата? ТрябВа паК да Ви разКаЖа една история: преди няКолКо седмици гоВорих В един град В РурсКата област. Беседите бяха организирани от един млад майстор - автомобилен монтьор - моят приятел ГустаВ. Този ГустаВ е радостен и силен сВидетел за Исус, защото се е научил да изпоВядВа Вярата си В Исус В решителния момент. И таКа, В понеделник сутринта той е В работилницата. И ВсеКи разКазВа КаКВи срамотии е праВил В неделя. Един КазВа: "Напих се таКа, че бирата ми потече през ушите!" Друг разКазВа истории с момичета. "А ти Къде беше, ГустаВ?" - питат го. ТогаВа той беше още чираК. "Сутринта бях на църКВа," - отгоВаря той - "а следобяд бях ВъВ Вайгле-хауз на КръЖоК при пастор Буш." И се започВат страхотни подиграВКи, а мал-Кият чираК стои смутен. Но тогаВа, доКато ВсичКи майстори и Калфи му се подиграват, го обхВаща страшен гняВ и той си мисли: "Защо "християните" да могат да се перчат с мръсотиите си, а аз да не мога да изпоВядам моя Спасител?" И В този момент той решил да заВладее за Исус тази работилница. Започнал със сВоите Колеги-чираци и им Казал поотделно: "Ти ще отидеш В ада! Ела с мен ВъВ Вайгле-хауз В нашия младеЖКи КръЖоК. Там ще чуеш за Исус!" Когато напусна работилницата, след Като си Взе майсторския изпит, тя беше Вече променена! Самият аз се убедих В тоВа. ВсичКите му съученици бяха В нашия младеЖКи КръЖоК. Трима от Калфите бяха В младеЖКата мисия. В работилницата ниКой Вече не смееше да разКазВа мръсотии. Когато постъпваше няКой ноВ и поВеЖдаше мръсни разгоВори, го предуп-реЖдаВаха: "ЗатВаряй си устата, чоВече, идВа ГустаВ!" Имаха респеКт от него. Днес той заема много хубаВа длъЖност Като ръКоВодител В автомобилен серВиз. Бог го е благословил и Външно. 229 Още ВеднъЖ питам: Къде са християните, Които имат Куража да си отВорят най-сетне устата и да изпоЗядат сбоя Спасител?! КолКото поЗече праВим това, толКоВа поВече израстваме духоВно. Личен Въпрос ли е християнският живот? Не! Ние сме длъАни да сЗидетелстВаме за Исус пред сВета! Стига Вече с Вашето ЖалКо мълчание! Исус няма да Ви познаВа В деня на Страшния съд! Когато по Време на Третия райх моите младеЯси бяха мобилизирани Като 1в-и 17-годишни младежи, на ВсеКи от тях подарих по една Библия и им Казах: "ВнимаВайте! Като отидете В трудоВите ВойсКи, още пърВата Вечер постаВете Библията си на масата, отВорете я отКрито и четете от нея. ТогаВа ще има ВзриВ. Но на Втората Вечер Вече ще е минало. АКо не го напраВите още на пърВата Вечер, ниКога поВече няма да моЖете да се решите!" И момчетата напра-Вили тоВа. Още пърВата Вечер Библията била на масата! "КаКВо четеш там?" "Библията!" ВсеКи път при този отгоВор Като че ли избухвала ръчна граната, защото В християнския сВят ВсеКи мо^Ке да чете ВсяКаКВа мръсотия, само не и Библията. И тогаВа на моя приятел Паул - той за съжаление загина - му се случило следното: на другата сутрин отВаря шКаф-чето си и Ви^Кда, че Библията му я няма. Оглежда се наоКоло. Един се захилВа. След него и другите. "Вие ли сте ми откраднали Библията?" - пита той. "Хм-м." "Къде сте ми сложили Библията?" "Взе я старши-фел-дфебелът!" Той разбира - ще има решителна схВатКа. Вечерта, след работно Време, се уединяВа на едно тихо място и се помолВа: "Господи Исусе, аз съм съВсем сам. И съм само на 17 години. Моля те, не ме изостаВяй В тоВа трудно положение! Помогни ми да мога да те изпоВядам." После отиВа при старши-фел-дфебела и почуКВа. "Влез!" фелдфебелът седи на бюрото. А на бюрото ле?Ки Библията на Паул. "КаКВо исКаш?" "Моля, г-н старши-фелдфебел, да ми Върнете Библията. Тя е моя собственост." "О, таКа значи!" Той Взима Библията и я прелистВа: "ТаКа значи, тВоя е. Не знаеш ли, че тоВа е много опасна Книга?" "Тъй Вярно, 230 г-н старши-фелдфебел, зная. Библията е опасна дори и Когато е затВорена В шКафчето. Дори и тогаВа създаВа безпоКойстВо!" Бум! Старши-фелдфебелът се изпраВя. "Седни за малКо!" И тогаВа му признаВа: "Аз няКога исКах да следВам теология." "Значи г-н старши-фелдфебелът е отпаднал от Вярата?" - запитал Паул. И тогаВа ме?Кду дВамата се заВързВа един чудесен разгоВор, по Време на Който един мъЖ на 40 години КазВа на едно 17-годишно момче: "В дъното на душата си аз съм ужасно нещастен, но не мога да се бърна назад, защото ще трябВа да се отКаЖа от тВърде много неща." А момчето отгоВаря: "Бедни старши-фелдфебел! Заради Исус си струВа ВсяКа Жер-тВа!" Старши-фелдфебелът осВобоАдаВа момчето с думите: "Ти си щастлиВ чоВеК!" "Тъй Вярно, г-н старши фелдфебел." - потВърЖдаВа Паул и си тръгВа със сВоята Библия. В лагера Вече ниКой не Казал дума по този Въпрос. Ах, Къде са християните. Които имат Куража да отстояВат сВоята Вяра? Християнската Вяра личен Въпрос ли е? Да! НоВо-роЖдението и ЖиВотът ВъВ Вярата се проВеАдат В най-Вътрешната стаичКа на сърцето! Християнският ЖиВот личен Въпрос ли е? Не! Християните се събират В общини, за богослужение, В домашни Кръжоци за изучаВане на Библията, В мла-деЖКи групи, В АенсКи групи, В мъАКи групи. Християните изпоВядВат сВоя Господ. СВетът трябВа да забележи, че чрез Исус Бог е запалил огън на земята! 231 Кога ще свърши светът? Преди избестно Време разговарях с един чоВеК от промишлеността. Той ме потупа по рамото и ми каза: "Г-н пастор, хубаВо е, че напътствате младежите Към доброто!" На тоВа му отгоВорих: "Ако трябВа да бъда съВсем честен, трябВа да Ви КаЖа, че не очаКВам особено много от тоВа. В Библията е Казано, че чоВешКото сърце е зло още от младини. И съм убеден, че туК напътствията не помагат много. Аз бих Желал нещо съВсем друго." "И какВо именно?" "Много бих исКал тези младежи да станат собственост на Господ Исус, т.е. деца на Бога - тук и за през Вечността!" - обяснявам му аз. "0-о!" - ВъзразяВа той - "Що за думи са тоВа, г-н пастор, та ние Все пак исКаме да си останем с Кравата на земята!" ТоВа зВучи добре, нали? "НеКа си останем с КраКата на земята!" ТогаВа се изсмях силно и го попитах: "На Коя земя Всъщност искате да останете, драги г-н директоре? Още ли не сте забелязали, че земята под КраКата ни отдаВна се Клати?" Мисля, че не е необходимо да бъдеш диреКтор В промишлеността, за да забележиш, че земята под КраКата ни е станала много несигурна. Съвременните хора са обхВанати от страх: ВсичКи исКат сигурност, но ВсеКи чуВстВа, че ниКъде я няма. Един си отКриВа банКоВа сметКа В ШВейцария, друг Вече си строи бунКер В БолиВия. Все няКъде би трябВало да има сигурност! Но ние Всички чуВстВаме- В Крайна сметКа няма сигурност! И естествено е, че В наше Време масоВо се поВдига Въпросът: "КаК ще продължи да същестВуВа този сВят?" Да, тоВа напраВо е един от белезите на нашето Време, че ние питаме: "Кога ще сВърши сВетът?" Преди няКолКо години се пояВи пиесата "физиците" от изВестния шВейцарсКи поет Дюренмат. Тази пиеса заВършВа със следната мрачна прогноза на един от физиците: един ден чоВечестВото ще започне да хВърля атомни бомби и ще се самоунищожи, и тоВа 232 не моЖе да бъде предотвратено. След тоВа се КазВа буКВално така: "И тогаВа радиоактивната Земя заВи-наги ще остане да се Върти безсмислено няКъде ВъВ Вселената." ЧоВеК ВиЖда сяКаш пред очите си КаК мъртВата и опустошена Земя се Върти безсмислено В Космическото пространство. СтруВа си да се замислим, щом Като един модерен писател гоВори таКа суроВо за Края на сВета. Но аз не ВярВам, че радиоаК-тиВната Земя ще се Върти няКъде В Космическото пространство. АКо моЖех да КаЖа тоВа на писателя Дюрнемат, той би ме попитал: "Защо не ВярВате? Не е ли ясно, че тоВа просто предстои да стане?" ТогаВа бих му обяснил: "Защото В Библията е написано друго. Господ Исус е Казал, че чоВешКият род няма да загине. Значи няма да сВърши, КаКто Вие мислите, маКар и тоВа да е съВсем логично." Разбира се, при прогнозите за бъдещето глаВният Въпрос е: на Кого Всъщност исКаме да ВярВаме? Има дВа нелегални метода за поглед В бъдещето: Единият е този. Който Йозеф Гьобелс таКа преК-расно Владееше. Той се състои В тоВа: просто си измисляме нещо за бъдещето. Още го чуВам да КазВа: "След 5 години германските градоВе ще бъдат по-ху-баВи от ВсяКога!" Методът значи се състои В тоВа да проектирам моите собстВени Желания Върху мъглата, Която обВиВа бъдещето. Майстори на този метод са таКа наречените "СВидетели на ЙехоВа". По-Възрастните от нас Все още си спомнят: през 1925 година на ВсеКи ъгъл Висяха плаКати с надпис: "Милиони от ЖиВеещите днес хора няма да умрат!" Този лозунг произхождаше от "Сериозните изследователи на Библията". След тоВа измряха толКоВа, КолКото ниКога преди В историята на чоВечестВото. Значи хората просто си бяха измислили нещо хубаВо за бъдещето. По-Късно те промениха името си на "СВидетели на ЙехоВа" и сега Вероятно ще си измислят нещо друго. Другият нелегален метод е да се ползВаме от съВетите на ясноВидци. Аз не разбирам нищо от тези неща, а и не исКам нищо да разбирам от ясноВидстВо, 233 спиритизъм, хороскопи, гледане на Карти, на махало или на каквото и да е. НеКа Ви КаЖа защо не исКам да зная нищо за тези неща. В моята Библия се КазВа няКолКо пъти горе-долу следното: "ТаКа казва Господ: чоВеКът, Който се отнесе Към ВрачоВете, запитВачи-те на зли духоВе, астролозите и други таКиВа, него-Вата душа ще бъде изтребена от моя народ." И тъй Като дърАа извънредно много да принадлежа Към БоЖия народ и да бъда спасен, се пазя от забърКВане В таКиВа неща. И аКо Вие сте участВали В нещо подобно, моля Ви, В името на спасението на Вашата душа: усамотете се няКъде, призоВете името на Исус, признайте му този си грях и Го помолете за прошКа! Аз съм Взел решение да ВярВам на Божието СлоВо В Библията. Защото, пърВо, то е убедително и носи печата на истината. И Второ, писателите на Библията КазЗат: "ТаКа гоВори Господ!" Значи има един Верен път за узнаВане на бъдещето: Библията ни гоВори за тоВа. Когато последната Война достигна до сВоята Връхна точКа, получих от Гестапо (Тайната дърЖаВна полиция) забрана да гоВоря на публични места. Вече нямах праВо да пътуВам и да изнасям беседи. Беше ми позВолено да гоВоря само В Есен. И ВъпреКи че ВсяКа Вечер проВоКдах библейски час В няКое подземие на загиващия от бомбите град. Все паК имах много Време. ИзползВах го, за да изуча добре ОтКроВението на Йоана, последната Книга на Библията. От тоВа ми стана ясно следното: тази Книга е страшно аКтуална! И аз реших да разпространя поне малКо от оноВа, Което научих там. А сега исКам да Ви поКаЖа КаКВо Библията КазВа съВсем точно за бъдещето. 1. Исус ще дойде отново. Библията КазВа съВсем ясно: В центъра на ВсичКи очаКВания на християните за бъдещето стои едно 234 голямо събитие. Презреният Исус Христос ще дойде отноВо с голяма слаВа! Когато Се Възнасял Към небето, НегоВите ученици стояли и гледали КаК Той изчезнал В другото измерение. "Един облаК Го сКри" - се КазВа там. И след тоВа изВеднъ?К пред учениците застаВат дВама пратеници на Бога, Които КазВат: "Този Исус ще дойде отноВо таКа, КаКто Го Видяхте да отиВа Към небето!" Исус ще дойде отноВо! Един ден Господ Исус ще нахлуе отноВо от БоКието измерение В нашия триизмерен сВят с Великолепна слаВа. ТоВа е надеждата на християните. ИсКам да Ви разКажа КаК тоВа малКо странно послание ми стана пределно ясно. Беше преди оКоло 35 години. Когато аз отидох Като съВсем млад сВещениК В един миньорски район на Есен. Бях младеЖ на 27 години - сам ме^Кду 12 хиляди миньори. НиКой не исКаше и да знае за моите пропоВеди. В центъра на този район имаше един мрачен площад, обграден от Жилищни сгради с Вид на Казарми. В единия ъгъл на площада беше останала една малКа КъщичКа. В нея си уредих една заличКа, В Която започнах да проВеЖдам библейски часоВе. Беше хубаВо, Когато хората започнаха да идВат - няКолКо миньори. Комунисти и сВобо-домислещи. Които исКаха да чуят КаКВо има да им КаЖе "попът", няКолКо майчици, няКолКо деца, дВама-трима младежи. Но странно - тази малКа църКВа, Която се оформжие. Възбуди цялото население на района. НаК-рая се стигна дотам, че ВсеКи път ни пречеха. ВеднъЖ ни счупиха прозорците с Камъни. ТогаВа поставихме Капаци на прозорците. Друг път и по тези Капаци трещяха Камъните. СледВащия път играеха футбол с Консервени Кутии точно пред Вратата на заличКата и Вдигаха таКъВ шум, че не можехме да се чуВаме. ПраВеха демонстрации със сВирКи пред нашата Къ-щичКа. След тоВа пееха отВън: "Не се боим нито от Бога, ни от дяВола, не щеме ниКой туК да ни осВободи, 235 не ни е ну?Кен ни Исус, ни Кайзера, туй моЖем и самите ний!", а ние пеехме отЗътре: "Бог е любоВ, нас, на греха роби, Бог със любоб ни осВободи!" КаКВи Времена бяха! Един ден беше особено зле. СяКаш адът и дяВолът се бяха развихрили. И тогаВа се случи нещо особено странно - чу се страхотен трясък по Вратата и нещо теМо падна на земята. Помислих си: "Сега хВърлиха бомба!" И чух КаК хората наВън се разбягаха. Сърцето ми спря. НаВън стана съВсем тихо. ОтВарям рязКо Вратата и гледам: до половината В една Кална лоКВа, леЖи едно голямо метално разпятие. Познах го. Бяха го отскубнали от едно мъ?ККо Католическо общежитие наблизо и го бяха хВърлили пред нашата Врата: "Ето Ви го Вашият Христос. В Калта да леЖи!" Беше тъмна ноемВрийсКа Вечер. Валеше дъЖд. А там, В Калната лоКВа, леЖеше Кръстът. Аз стоя на този мрачен площад с Казармени Жилища и минни Кули. Зад мен е малКата църКВичКа, разтреперана от страх. А образът на разпънатия Спасител леЖи В лоКВата! ТогаВа си помислих: "Бог е имал хиляди пъти осноВание да остаВи този сВят сам на себе си. А Той не го праВи! Той изпраща Сина Си! И този Син праВи нещо нечуВано: Той Взима нашата Вина Върху Себе Си и Се остаВя да Го приКоВат на Кръста. А чоВеКът, Вместо да падне на Колене пред този Спасител и да Го прослаВи, Взима НегоВия образ и го хВърля В лоКВата, ТаКа чоВеКът плюе В протегнатата ръКа на Бога!" Но знаете ли, те поне мразеха Исус. А гражданите на днешния сВят дори не Го и мразят Вече. Те. В изВестен смисъл, хВърлят НегоВия Кръст В Калта с пълното си безразличие! В мен тлееше сподаВен гняВ. Мислех си: "КаКВо ще напраВи Бог сега? Сега трябВа да падне огън от небето!" Но ниКаКъВ огън не падна. Дъждът шумолеше. А фигурата на разпънатия Спасител лежеше В лоКВата. Отдалеч дочух подигравателен смях. Надсмиваха ми се. ТогаВа 23в изВеднъ* ми хрумна: "ТоВа няма да остане заВинаги таКа - БоАият Син, Който умря за чоВечестВото, да бъде таКа презиран. ТоВа няма да остане таКа! "Сега Той Крие СВоята мощ и Величие!" Но ще дойде денят - и тоВа е напълно логично - Когато този сВят, Който таКа Го презира, ще Види, че Той е бил единственият шанс за нас, хората, и че Той е Царят на сВета. Той ще се Върне В блясък и слаВа!" КаКто си стоях там В дъ?КдоВната Вечер, меЖду моята църКВичКа, мрачния площад и разпятието В лоКВата, и се Канех да се Върна В залата, за пръВ път истински се зарадВах на тоВа послание: "Исус ще дойде отноВо!" Застанах на Катедрата, отВорих Матея, 24-та глаВа, и прочетох: "...и ще Видят ЧоВешКия Син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слаВа." И оттогаВа с радост очаКВам тоВа. Знаете ли. Когато ВиЖдам КолКо е презрян моят Спасител, Спасителят, Който избаВя от смъртта, Който прощаВа грехоВете, Който даВа щастие и опраВдаВа, радВам се, че идВа денят. Когато мантията на презрението ще падне от Него и Той ще дойде отноВо В слаВа! Когато Влязох за пръВ път В големия младеАКи дом В Есен, В т.нар. Вайгле-хауз, се изненадах, че на стената Висеше една-единстВена Картина. В голямата зала, В Която се събираха стотици младежи, беше заКачена Картината на идещия Господ Исус. На Картината се Виждаше един град, над него облаци и В облаците на небето - един бял Кон. На него е седнал Той, Царят, с издигната, прободена на Кръста ръКа. ТогаВа Казах на моя предшественик - пастор Вайгле: "ЗаКачил си туК единствено тази Картина. Не е ли малКо странно за един младеЖКи дом? Аз бих заКачил нещо друго!" ТогаВа той ми обясни: "Драги брат Буш, цялата седмица момчетата са В Канцеларии, училища, фабриКи и мини. Когато изпоВядат там Господ Исус, получаВат само подиграВКи и обиди. И аКо не исКат да Вършат грях заедно с другите, биВат осмиВани и нападани. Често са обезкуражени. Но Когато са туК, Картината трябВа да им КаЖе: "ТоВа, че Исус ще 237 победи, е решено ВеднъЖ забинаги. НегоВ ще бъде целият сВят!" В ЖиВота си съм изпитал КолКо чудесна е тази голяма надежда! По Време на Третия райх ме арестуваха В Дармщадт, след като на едно голямо събрание бях гоВорил за Исус. Седях В болата до Комисаря от СС. НаоКоло стояха стотици хора. Шофьорът получи запоВед: "ТръгВай!" Но моторът не запали. Разбира се, болата беше хубаВа, но моторът не мо?Ка да запали. "ТръгВай, чоВече!" - изврещя Комисарят. Аз седях арестуВан до него. Моторът паК не запали. И тогаВа над Възбуденото мноЖестВо от хора един млад мъА изВиКа със силен глас от стъпалата на църКВата: "ТоВа, че Исус ще победи, е тВърдо решено, и НегоВ ще бъде целият сВят. Защото за нас Той издъхна на Кръста, и се Въздигна на трона Небесен, Той дърЖи ВсичКо ВъВ СВойта ръКа! Да! Исус ще победи!", и изчезна В тълпата. Най-после Колата тръгна. ТогаВа КазВам на Комисаря: "Бедни чоВече! Аз съм от страната на победителя!" Той се сВи и промърмори: "Преди и аз бях В Християнския младеАКи съюз." "ТаКа," - КазВам аз - "а сега арестувате християните?! Не бих исКал да си сменим местата!" И таКа, отпъ-туВахме Към затВора. Но за мен се беше отКрила перспеКтиВата на идВането на Исус. КолКото по-мрачно е Времето, толКоВа по-ВаЖно стаВа очаКВането на НегоВото идВане. ВиЖте, завръщането на Исус със слаВа на земята ще бъде третото идВане на Исус. Той дойде за пръВ път. Когато стана чоВеК. ТогаВа беше бебе, родено от Мария, и лежеше В яслата ВъВ Витлеем. ТоВа празнуваме на Коледа, аКо изобщо знаем за КаКВо стаВа дума: БоЖият Син е станал чоВеК, за да моЖем ние да станем деца на Бога, за да стане Той наш брат. 23в Второто идВане на Исус стаВа духом - сега, днес. Той КазВа: "Ето, стоя на Вратата на Вашето сърце и чуКам. АКо чуе няКой гласа Ми и отВори Вратата, ще Вляза при него." Знаете ли защо се пропоВядВа ЕВан-гелието? Ние помагаме на Господ Исус да достигне до Вас. В Библията е Казано: "А на ония. Които Го приеха, даде праВо да станат деца на Бога." Вие трябВа да отВорите сърцето си! И за трети път Той ще дойде В слаВа туК, на тази земя. ВиАте, тоВа е толКоВа логично. Ние Вече пре-ЖиВяхме ВсичКи системи на управление: Конституционна монархия и абсолютна монархия, парламентарна демокрация и народна демокрация, диктатури и КаКВо ли не още. Видяхме и КолКо струВат. ТрябВа наистина да дойде и Исус, моят Цар, за да поКаЖе КаК моЖе да упраВляВа! 2. Какви са белезите на пришествието на Господ Исус? Библията КазВа, че сВетоВната история ще се разВиВа през ВеКоВете, но незабелязано ще настъпи Време, В Което тя ще започне да Клони Към сВоя Край. За тоВа Време ще употребя един израз. Който се употребява В Библията, а именно: последно Време. Библията КазВа: ще дойде Време на повсеместна безизходица. Време, В Което проблемите ще станат непосилни за хората. В тоВа Време безпомощността на чоВеКа ще излезе на бял сВят. Самият Господ Исус назоВаВа четири характеристики на тоВа последно Време. Той КазВа: последното Време ще се характеризира с политически хаос. Исус го изразяВа таКа: "Народ ще се поВдигне протиВ народ, и царстВо протиВ царст-Во." НиКога не е имало таКоВа Време, В Което толКоВа ВисоКоплатени дипломати да са проВеАдали толКоВа сКъпи Конференции, КаКто сега. И още не е имало Време, В Което да се проВеАда таКоВа безсмислено Въоръжаване с парите на народите, КаКто В наши дни. 239 С парите, Които отиВат за атомно Въоръ?КаЗане, биха могли да се построят големи градоЗе и да се реши Жилищната Криза. Вместо тоВа се КазВа: "Трябба да се Въоръжаваме! И най-малКата дърАаЗа трябВа да има атомни бомби!" И Въпреки тоВа КопнеЯсьт на народите за мир ниКога не е бил толКоВа голям. Ние исКаме мир. НиКой не исКа Война. Но Всички се Въоръ-ЖаВат Като луди. ТаКа политическият хаос на последното Време стаВа яВен. Вторият белег. Който Исус посочВа. е безсилието В икономическата област. Исус КазВа: "И на разни места ще има глад." Земята даВа достатъчно, за да могат ВсичКи хора да се наситят. НиКога досега не е имало толКоВа много учени-иКономисти, КаКто днес. ВъпреКи тоВа от отчетите на ООН се ВиЖда, че полоВината от чоВечестВото не си дояЖда. Възможно ли е В едно циВилизоВано общестВо, В Което има достатъчно блага, хората да не могат да се нахранят? Но тоВа не ни се удаВа. Икономическата безпомощност расте! Третата характеристика на последното Време, В Което проблемите стаВат непосилни и Която Исус посочВа, е религиозният хаос. Исус го изразяВа таКа: "ТогаВа аКо няКой Ви КаЖе: "Ето туК е Христос или туК", не ВярВайте." НеотдаВна един млад чоВеК дойде при мен и Каза: "Всъщност на Кои още мога да ВярВам? Има римоКа-толици, гръКоКатолици, реформисти, лютерани, Кон-грешани, методисти, баптисти. Армия на спасението, петдесятници, праВослаВни, сВидетели на ЙехоВа, ноВоапостолсКи, мюсюлмани, будисти и пр. Е, на Кого да ВярВам?" ТогаВа се засмях и Казах: "Млади чоВече, само не се плашете! ИдВа още по-лошо! Библията го КазВа!" ТоВа е един показател на последното Време. Тъй Като хората Вече не се ориентират по Божието СлоВо, дяВолът ги обърКВа. И Бог допусКа тоВа. "Ето туК е Христос или там." Религиозната бърКотия е страшна. Когато гледам КаК В големите градоВе хората тичат от една религиозна сензация Към друга, 240 ми стаВа страшно и треВо?Кно. ИсКам Веднага да Ви КаЖа ме?Кду другото и тоВа, че ниКой еВангелизатор не мо?Ке да Ви спаси. АКо Вие сами не намерите Спасителя, тогаВа сте изгубени за Вечността. Има още една, четВърта характеристика на последното Време: разпръснатият народ Израел трябВа отноВо да се събере В Палестина. Едно от най-Въл-нуВащите неща на днешното Време за мен е и тоВа, че същестВуВа дърАаВата Израел. НяКои КазВат, че тоВа още не е белег. Но Когато напоследък трябВаше да спра на шВейцарсКата граница и пред мен стоеше Кола със знаКа на дърАаВата Израел, не моЖех да не си помисля: "Библейските пророчества се сбъдВат! Дори и автомобилните номера го поКазВат!" Моят баща ми е разпраВял, че В 1в99 година на еВреите бил предложен остроВ Мадагаскар. ТогаВа еВреите Казали: "Не! На нас ни е обещано само едно -да се Върнем В земята на бащите ни!" Но целият сВят беше на мнение: "ТоВа ниКога не мо*е да стане!" Днес обаче има дърАаВа Израел. И тъй, последното Време се характеризира с тоВа, че, ВъпреКи целия си напредък, чоВечестВото стаВа Все по-безпомощно В решаването на сВоите проблеми. Безсилието на чоВеКа стаВа Все по-яВно. КолКо дълго ще продълЖаВа тоВа последно Време, не мога да Ви КаЖа. Библията не ни даВа броя на годините. Тя обаче ни предупреждава: "Бъдете будни!" ПаВел КазВа на последователите на Исус: "И тъй, да не спим Като другите, но да бъдем будни и трезВени." Когато тоВа Време на безпомощност стигне до сВоя апогей, преди пришествието на Исус, ще дойде Времето на Антихриста, на протиВниКа на Христа. Този период ще нареКа /(рая. Ние Вече преЖиВяВаме безпомощността на последното Време. И тази безпомощност обуслаВя пояВяВането на един силен чо-ВеК! СВетът Вече Крещи за един силен чоВеК! И Когато безпомощността достигне сВоя маКсимум, на сцената ще се пояВи този. Който ще нарече себе си "спасител на сВета". Той не е Христос. ТоВа е Антихристът. 241 Библията казва, че от морето на народите ще се издигне един диктатор, който ще Вземе В сВои ръце сВетоВната Власт. Ние го наричаме Антихрист. Под негоВата Власт сВетът ще бъде обединен още Вед-нъ?К. Този период от историята ще се характеризира с упорстВото на чоВеКа. ТоВа ще е последният опит на чоВечестВото само да се осВободи от проблемите си чрез политика и икономически програми. Библията Вълнуващо описВа тази последна голяма диктатура. Тя гоВори за нея с образен езиК. За да мо?Ке да го разбира, чоВеК трябВа да поисКа просветление от СВетия Дух. ИсКам да Ви КаЖа КаК Библията гоВори за Антихриста - този последен тиранин. ПророК Йоан КазВа: "И Видях зВяр, Който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глаВи, и на глаВите му богохулни имена. И даде му се да гоВори с устата си горделиВо и богохулно." КаК трябВа да разбираме тази знаменита Картина? Морето е преобраз на сВета на народите. Който е бил на море, знае, че то ниКога не е споКойно. То е В постоянно дВиЖение. Последният "спасител на сВе-та" се изКачВа отдолу, от сВета на народите, нагоре. ВсичКи големи политици от последните десетилетия Вече са играли ролята на спасители. Те също са се издигнали от морето на народите: малКият КорсиКа-нец Наполеон, малКият ефрейтор от СВетоВната Война Адолф Хитлер, обущарят Сталин. ВсичКи те са предшественици на Антихриста. Те идВат отдолу. И народът КазВа зарадВан: "Той е един от нас!" Обаче моят Спасител Исус Христос не идВа от морето на народите, а от сВета на Бога. Той е Синът на ?)<иВия Бог1 В този преобраз Антихристът биВа наречен "зВяр". КаКВо означаВа тоВа? За чоВеКа В Библията се КазВа: "Бог създаде чоВеКа по СВое подобие." КолКото поВече съм отдаден на Бога, толКоВа съм по-чоВечен. И КолКото поВече чоВеК обръща гръб на Бога, толКоВа поВече той се преВръща В зВяр. Големият Враг на християнството Ницше КазВа: "Най-благородният чоВеК е русият зВяр." Той е разбрал тоВа. Антихрис- 242 тът ще е чоВеК, Който напълно се е отВърнал от Бога. Той е обърнал гръб на Бога и затоВа е ?КиВотно - зВяр без сърце. Той е "зВяр с много глаВи". КаКВо означаВа тоВа? ТоВа значи - той не е глупаВ! Хората биха Казали: "Сече му пипето!" Има лъВсКа муцуна. ТоВа значи, че ще залее сВета с пропаганда. Ние Вече сме чули нещо от лъВсКата муцунКа, Която гърмеше по ВсичКи ВисоКо-гоВорители. О, мога да си предстаВя КаК Антихристът идВа, КаК ВсичКо е премазано от една безсмислена пропаганда! И ВсичКо тоВа ще постигне чоВечестВо-то В негоВия последен опит да се спаси без сВоя Спасител Господ Исус - без поКаяние и обръщане Към Бога. И ВсичКи проблеми ще бъдат решени: политическите, защото Антихристът ще създаде сВетоВна държава. Икономическите проблеми ще бъдат решени - ВсеКи ще си получи Купоните за храна. ТогаВа ще бъдат решени и религиозните проблеми: "Аз съм спасителят на сВета!" - ще КазВа Антихристът -"Покланяйте ми се!" Страшно е да се наблюдаВа КаК нашето Време ВърВи Към този последен период. ТогаВа целият сВят ще падне В ръцете на Антихриста - само християните ще Кажат: "Ние няма да ти се поКлоним!" ВсеКи ще трябВа да носи знаК на челото си. Но християните ще КаЖат: "Не! Ние имаме един Спасител и Той е Исус!" И тогаВа ще започне преследване. В Библията има един паса*. Който КазВа таКа: "Който не приеме този знаК, той няма праВо да КупуВа и продаВа." По този Въпрос един шВабсКи тълКуВател на име Ауберлен писа преди 150 години: "Ние не разбираме праВилно този теКст. Но Когато му дойде Времето, ще се научим да го разбираме." А ние Вече го разбираме. Ние познаВаме тоталитарните режими. Знаем КаКВо означаВа тоВа: таКъВ чоВеК не получаВа нито разрешение за емиграция, нито Купони за хляб, нито разрешение за работа. ТогаВа моЖе да ВярВа, В КаКВото си ще. Но той е без родина и без праВа. Та тоВа Вече стаВа сред нас! 243 Когато четях това, бях просто потресен и си мислех: "Как моЖе да има хора. Които да смятат, че Библията е Вече остаряла! Не Библията е остаряла. Нашите схВащания за сВета са остарели. Библията ни Води Към бъдещето!" Антихристът ще търпи ВсичКо друго, но не и изпоВядВането на Спасителя - Господ Исус Христос. И затоВа отноВо ще има голямо преследване на християните. ВеднъЖ разправях на моите деца за тези неща. ТогаВа малКата ми дъщеря започна да плаче. "Дете," - запитах я аз - "защо плачеш?" ТогаВа тя се разхълца и Каза: "Ами тоВа моЖе да започне ВсеКи ден!" "Да," -Казах аз - "моЖе да започне." "И аКо не мога да остана Вярна на Спасителя, КаКВо ще стане?" ТогаВа й обясних: "ТоВа би било ужасно. Но ти само трябВа днес да се дърАиш здраВо за Него!" ТоВа Време мо?Ке още утре да се стоВари Върху нас. ТогаВа няма да имаме ниКаКъВ шанс да намерим Исус. ТогаВа няма да има Вече богослужения. ТогаВа Камбаните ще бъдат претопени и преработени В паметници на Антихриста. ТогаВа църКВите ще бъдат пре-Върнати В музеи, В Които ще бъдат изложени снимКи от младостта на Антихриста. ТогаВа хората ще ВиКат за утеха, но тъй Като са отхвърлили единствения утешител - Исус - Вече няма да има утешител. В Книгата на пророК Еремия прочетох: "Тъй Като Вие Ме отхвърлихте, КазВа Господ, за Вас няма Вече утешители." И тогаВа чоВеКът В цялата си безутеш-ност ще бъде предаден ВъВ Властта на чоВеците. Аз ВярВам, че християните ще бъдат облажаВани, даже аКо трябВа и да умрат! В тоВа ужасно Време те ще имат един Утешител! Много обезпоКояВащи са думите на Исус: "ЧоВеците ще примират от страх и от очаКВане на оноВа, Което ще постигне Вселената." А В ОтКроВението на Йоана се КазВа: "И цялата земя учудена отиде след зВяра,..и поклониха се на зВяра, КазВайКи: Кой е Като тоя зВяр и Кой моЖе да ВоюВа протиВ него?" И си мисля: КаК се съгласуват тези дВе неща? От една страна се гоВори 244 за страх и очаКВане на у^Касни неща, а от друга - за големи успехи?" Но след Като съм проКиВял 1933 година зная, че сВетът мо?Ке да бъде залят с "ура", с духоВа музиКа и знамена, но ВъпреКи тоВа да бъде изпълнен със страх и очаКВане на нещата. Които ще дойдат. Когато обаче Антихристът стигне до апогея на сВоята Власт, Когато триумфира и си мисли, че е приключил с Исус, тогаВа Бог се намесВа: Исус се Връща отноВо В слаВа! По-нататъК Вече не се гоВори много за Антихриста. Исус ще го помете с дъха на устата Си. КолКото по-тъмни стаВат Времената, КолКото по-ясно се отКрояВат страшните тенденции на чоВеш-Ката безпомощност и идВането на Антихриста на Власт, толКоВа по-ВисоКо ще издигат глаВите си тези. Които четат Библията. Те очаКВат заВръщане-то на Исус! 3. КаКбо ще стане след завръщането на Исус? Библията очертаВа още няКолКо едри щрихи. Тя КазВа пърВо, че Исус ще упраВляВа на тази земя хиляда години. ТоВа Вероятно също е образен езиК и означаВа, че Исус ще упраВляВа дълго Време. Аз считам ВсичКо тоВа за правдоподобно: пърВо се разКриВа чоВешКата безпомощност. След тоВа се изВършВа последният опит на упоритото чоВечестВо само да спаси сВета. И тогаВа трябВа да упраВляВа моят Цар! А Той моКе да упраВляВа! Да, и днес има домоВе, Където Исус упраВляВа. Идете В няКой таКъВ дом и още с Влизането си ще усетите: "ТуК атмосферата е друга!" НаВремето познаВах една млада дВойКа. Един ден той застана пред мен и ми Каза: "ИсКам да Капитулирам пред Бога. Досега Го отричах. Публично съм гоВорил протиВ Него. ПоВече не мога таКа." ОКаза се, че се беше проВалил В браКа си. Обясни ми: "ИсКах да поКаЖа на сВета, че и без Бога чоВеК мо*е да има щастлиВ браК." Но ВсичКо се беше обърКало. Над трупа 245 на пърбото си дете се бяха сбили. И сега той призна: "Бог е протиб нас. Вдигам бяло знаме." Погребението на детето, Което изВърших, беше покъртително. ТуК - КоВчегът на детето. Там - мъЖът със сВоята партия. Насреща - младата и хубаВа, но озлобена Жена, със сВоите хора: дВа сВята, дВе партии, а В средата - мъртВото дете. Мина поВече от година и вената също поВярВа В Исус. Не мога да забраВя писмото й, написано една ВелиКденсКа сутрин: "Той Възкръсна и В моето сърце." И тогаВа дВамата се ожениха още Веднъ?К, защото изобщо не бяха Венчани. И започнаха още ВеднъЖ отначало. Те бяха самостоятелни и умни хора. Този път обаче беше чудесно. Веднъ?К той ми го обясни таКа: "Преди при нас ВсичКо ВърВеше наопаКи." "А защо сега ВърВи добре?" - преКъсВам го аз. "Сега при нас упраВляВа Исус! Жена ми Вече не КазВа: "Аз КомандВам туК!" и аз Вече не КазВам: "Аз КомандВам туК!" Вместо тоВа питаме: "КаКВо исКа Исус?" И тогаВа ВсичКо ВърВи." ТогаВа ми просВетна: аКо Исус туК, В семействата, упраВляВа таКа добре, таКа ху-баВо, таКа преКрасно, КаК ли ще е. Когато Той е Цар на земята! Тази хилядолетна дърЖаВа би била нещо чудесно! Представете си Исус Като Цар! О, прекрасен ден! Обаче след управлението на Исус тоВа щастлиВо чоВечестВо още Веднъ* ще бъде подложено на изпитание, за да се Види дали наистина сърцата им са се променили. ТогаВа дяВолът напраВо ще се разВилнее и ще стане ясно, че чоВещКото сърце В осноВата си не се е променило и чоВечестВото си е останало, КаКВото си е било. Библията само загатВа, че се стига до едно последно ВъстаВане протиВ Бога. И тогаВа идВа Краят на сВета. СлънчеВите системи се разпадат. Небето и земята изчезВат. И след тоВа се КазВа: "И Видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него... Видях и мъртВите, големи и малКи, стоящи пред престола, и едни Книги се разгънаха, разгъна се и една друга Книга, Която е Книгата на живота... И аКо няКой не се намери записан В Книгата на живота, той биде хВърлен В огненото езеро." 24в ВеднъА няКой ме запита: "А Къде ще стои тронът, аКо ВсичКо изчезне?" На тоВа отгоВорих: "Не се гриАи за тоВа. НеКа гриАата ти бъде КаК ти ще застанеш пред този трон!" ЧоВеК моЖе да погине. Бих исКал тази угасна истина да не беше написана В Библията. Но В нашия ?КиВот същестВуВа ужасната Възможност - да бъдем загубени заВинаги! ВъВ ВръзКа с тоВа исКам да Ви разКаЖа една случКа. В един шотландски замъК се била събрала Компания. Разговорът стигнал до християнството. Седели оКо-ло Камината, Където горял отКрит огън. ТогаВа един елегантен Възрастен господин КазВа на домакинята: "От Вашите думи разбирам, че сте християнка. Сериозно ли ВярВате тоВа, Което е написано В Библията?" "Да!" "И В тоВа, че мъртВите ВъзКръсВат?" "Да!" "И че ние ВсичКи ще бъдем съдени?" "Да!" "И че онзи, Който не е записан В Книгата на живота, ще отиде В ада?" "Да, ВярВам го!" ТогаВа господинът преКосяВа залата. В ъгъла Виси Кафез с папагал. Той Взима папагала, отиВа при Камината и се преструва, че исКа да го хВърли В огъня. Угасена, дамата го хВаща за ръКата и КазВа: "КаКВо праВите! Бедната птичКа!" Господинът се засмиВа: "Слушайте, на Вас Ви е Жал за тази малКа птица, а Вашият таКа наречен Бог на любоВта хВърля милиони хора В пъКъла. Странен Бог на любоВта!" За момент цари тишина и после дамата КазВа: "Грешите! Бог не хВърля ниКого В ада. Там ние отиВаме сами, доброВолно. Бог исКа ВсичКи хора да се спасят!" Библията ни поКазВа една Внушителна Картина на СВетоВния съд. ВиАдаме съдийския трон на Бога: "Видях и мъртВите, големи и малКи, стоящи пред престола." КаК яростно се опълчВа чоВеК срещу тоВа послание за БоЖия съд. "ТоВа не е Вярно!" ВеднъА няКой беше попитал един от моите млади приятели ВъВ фабриката: "ВярВаш ли наистина В Страшния съд?" "Да, ВярВам." - отгоВорил моят приятел. Другият започнал да се подиграВа: "ВнимаВай сега: КолКо хора са АиВи В момента? А КолКо са ЖиВели няКога? Предста- 247 би си, че ВсеКи от тях трябба поотделно да бъде съден. Помисли си КолКо ще продължи тоВа!" На тоВа младият чоВеК отгоВорил само: "Когато настъпи часът, ще имаме достатъчно Време. ТогаВа нищо поВече няма да ни предстои." Да, Бог и тогаВа ще има Време за нас. Като ни съди поотделно. Бог ще ни поКа^Ке за последен път, че Той ни Взима несериозно. Бог ни поКаза, че ни Взима насериозно, богато НегоВият Син умря за нас. И да?Ке ако Вие сами не Взимате насериозно живота си и го прахосвате В грях и лекомислие, Бог Ви Взима насериозно. ТоВа ще стане яВно В деня на Съда. Разказът на Библията за бъдещето заВършВа таКа: "И Видях ноВо небе и ноВа земя, В Които царуВа праВда." И Библията рисуВа този ноВ сВят В сюрре-алистични тоноВе, меЖду Които ярКо се отКрояВа едно: Бог е постигнал СВоята цел. И онези, Които са записани В Книгата на ЖиВота, ще населяват ноВия сВят и ще бъдат Като Него, Като БоАия Син. Един сВят без полиция, без затВори, без съдилища, без дяЗол, без Война, без болКи, без грях, без смърт! Вие сами трябВа да прочетете тези чудесни глаВи на ОтКроВението - 21 и 22. ТоВа са сюрреалистични Картини, Които излизат изВън границите на разбирането ни, защото ние познаВаме само сВета на греха, на страданието и на смъртта. Аз бих Желал да АиВея и В този ноВ БоЖий сВят. А Вие не исКате ли? 4. Или - или. ИсКам да тегля последната черта под ВсичКо тоВа. ВиАте сега, КолКото по-дълго изучаВам тази заключителна Картина от Библията, толКоВа поВече разбирам, че наКрая ще има само дВа Вида хора: спасени и изгубени. И аКо Вие Кажете: "В целия сВят почти ниКой не се интересува от Исус", тогаВа мога да отгоВоря само таКа: "Изгубените моЖе да са доста много." Нашите бащи се молеха за Божието царстВо 24в таКа: "Мнозина няма да Влязат В него, но позВоли ми да бъда от малцината." НаКрая ще има само спасени и изгубени! ПозВолете ми да КаЖа още нещо по този Въпрос. ПърВо една дума за изгубените. Моят приятел Паул Хумбург разпраВжие ВеднъЯс "СънуВах деня на Страшния съд. ТогаВа чух КаК Исус отхВърли изгубените: "Махнете се, проКлети!" ТаКа пише В Библията! "Видях ги КаК се поВляКоха: приВедени, огорчени, угасени и отчаяни. ТогаВа забелязах КаК един от тях попита друг: "Видя ли и ти?" "Да," - отгоВори той -"и аз Видях: ръКата, Която ни отпъди, беше прободена. Тя беше прободена на Кръста и за нас, но ние счетохме тоВа за нищо. Сега с праВо сме изгубени!" Чуйте: Той умря и за Вас! Няма значение В КаКВо ВярВате и дали сте безбожници. ТрябВа да знаете: Исус умря за Вас! Елате при този Господ! А аКо Кадете: "Аз съм грешниК!", тогаВа мога да Ви отговоря само таКа: "Та Той търси точно грешници! Други хора и без тоВа няма!" И аКо няКой КаЖе, че е добър, значи лъЖе, та се Къса! Най-изгубени са точно тези, Които КазВат, че не се нуждаят от ниКаКъВ Спасител. ТолКоВа са изгубени, че дори не забелязват КолКо! А сега неКа Кажа една дума и за спасените. Ви?Кте, В Картината на бъдещия сВят, нарисувана В Библията, е Казано, че ноВата столица Ерусалим е построена Върху дванадесет огромни, благородни осноВни Камъ-Ка. И Върху тези дванадесет осноВни КамъКа са написани имената на дванадесетте апостоли, сВидетели-те на Евангелието. ТоВа съм си го представял таКа: на Камъните пише "Петър", "Йоан", "ЯКоВ". На един от тези Камъни е написано и "Матей". Знаете ли отКъде е дошъл този Матей? Той бил един угасен спеКулант, черноборсадЖия и мошеник. Един ден, КаК-то се занимаВа с тъмните си сделКи, минаВа Исус и го поВиКВа при Себе Си. ТогаВа ЛеВи - таКа се КазВал той - зарязВа ВсичКо и тръгВа с Исус. Той стаВа сВидетел на тоВа, КаК Спасителят умира за него, стаВа сВидетел и на НегоВото Възкресение. Присъс- 249 тВа на Връщането Му В неВидимия сВят, присъстВа и тогаВа, Когато Исус изпраща СВетия Дух. По-Късно приятели му казВат: "Ти си преЖиВял толкоВа много заедно с Исус. Напиши Всичко тоВа!" И той го напраВил. ТаКа се пояВило Евангелието от Матея, Което имаме В Библията и чрез Което милиони хора са намерили Исус. НегоВото ноВо име - Матей -стои на Видно място В ноВия сВят, името на този пропаднал тип, Когото Исус бе спасил. ТолКоВа голяма е милостта на Исус. ТаКа мощно може да спасяба! И тази милост исКа да започне сВоето дело и ВъВ Вас. Не се протиВете! СтаВа Въпрос за Вашето спасение - сега и ВъВ Вечността! 250 Но какво печелим от един Ливот с Бога?' Нашата тема е: "КаКВо печели чоВеК от един ЖиВот с Бога?" Бихме могли да запитаме и таКа: "СтруВа ли си да бъдем християни?" ВъВ ВръзКа с тоВа бих Желал да Ви прочета един теКст от Библията. В Посланието Към ефесяните се КазВа: "Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който В Христа ни е благословил с ВсяКо духоВно благослоВе-ние В небесния сВят." Този теКст гоВори по един чудесен начин за богатото благословение, Което християните имат чрез Исус. Но преди да стигна до него, а и с тоВа до самата тема, трябВа пърВо да изясня няКои предпоставки. ПърВото, Което исКам да Ви Ка?Ка, е: 1. Един ЖиВот с Бога не е илюзия! Да, един ЖиВот с Бога не е Въображение, не е илюзия. Сега ще Ви го поясня. Един пастор В големия град има най-разнообразни и интересни срещи. НасКоро срещам един млад чоВеК и му КазВам: "ЧоВече, КаКВо би излязло от теб, аКо ЖиВотът ти принадлежеше на Бога!" "Ах, пастор Буш," - заяВяВа той - "останете си на Килима!" ЧуВали ли сте този израз? С тоВа той исКаше да КаЖе: "Стойте здраВо на земята! Няма ниКаКъВ Бог!" На Което аз КазВам: "ЧоВече, тоВа е най-ноВото, Което чуВам!" ТогаВа той КазВа: "Внимавайте сега! Знаете ли, преди хората са се чуВстВали безпомощни срещу природните стихии и са си представяли също толКо-Ва мощни сили. Които биха могли да им помогнат. Това е последната беседа на пастор Буш, изнесена на 19 юни 19вв година В Засниц на о-в Рюген. На Връщане от тази евангелизаторска служба, той бе прибран от Бога на 20 юни 19вв година. 251 Едни ги наричали Аллах, други Бог, трети ЙехоВа, четВърти Буда, пети... не знам как си. Но меЖдуВре-менно се устаноВи, че ВсичКо тоВа е само Въображение и че небето е празно!" И така този млад чоВек ми дърЖа една КрасиВа реч. Когато сВърши аз му Възразих: "Но драги мой, ти не познаВаш Исус!" "Исус?" - пита той - "И Исус е един от многото основатели на религии." "Не е таКа! ТоВа е пълна заблуда!" - заяВяВам му аз. "ТоВа е угасна грешКа. драги! Искам да ти Ка?Ка Кой е Исус. ЕдВа отКаКто Го познаВам, Въобще зная, че Бог е ЖиВ! Без Исус нямаше да знаем нищо за Бога!" И тогаВа му обясних Кой е Исус. Кой е Исус? ИсКам и на Вас да обясня тоВа с помощта на един пример. ВиЖте сега, В моя ЖиВот съм преАиВял много неща. Често съм бил В затВора, не защото съм Крал сребърни лъЖици, а заради Вярата си. По Време на Третия райх нацистите не обичаха младежките пастори Като мен, таКа че бях хбърлян В угасни затВори. Един от арестите преКарах В един особено гнусен затВор. Цялата постройка беше бетонна, а стените бяха толКоВа тънКи, че се чуВаше, Когато долу няКой Кашлжие или Когато на третия етаА няКой паднеше от нара. Седях В една съВсем тясна дупКа, Когато чух, КаК В съседната Килия доКараха ноВ затВорниК на Гестапо. Този чоВеК трябВа да беше страшно отчаян. През тънКата стена го чуВах нощем да плаче. ЧуВах го КаК се Върти на нара. Често пъти долаВях потиснатите му ВъздишКи. Ужасно е. Когато един мъЖ плаче. През деня нямахме праВо да леЖим на нара. ЧуВах го КаК ходеше напред-назад В тясната си Килия - дВе и полоВина КрачКи напред, дВе и полоВина - назад. Като зВяр В КлетКа. ПоняКога го чуВах да стене. А аз имах БоЖия мир! Знаете ли, Исус беше дошъл В моята Килия! И Когато чуВах КаК В съседната Килия чоВеКът изпадаше В отчаяние, помислих си: "ТрябВа да отида при него! ТрябВа да погоВоря с него! Нали В Края на Краищата аз се гриЖа за душите на хората!" ТогаВа позВъних на надзирателя. Той дойде. КазВам му: "Чуйте! До мен има един чоВеК, Който е отчаян. Той ще 252 умре В сВоето отчаяние. Аз съм сВещениК. Пуснете ме да отида при него. ИсКам да погоВоря с него!" Той отгоВори: "Ще попитам!" След един час се Върна: "Не се разрешаВа! Молбата Ви е отхвърлена!" И таКа, ниКога не Видях чоВеКа от съседната Килия. А той беше само на една педя разстояние от мен. Не знаех КаК изглеждаше, дали беше млад или стар. Усещах само негоВото ужасно отчаяние. Можете ли да си преде -таВите тоВа? ПоняКога стоях пред стената и си мислех: "АКо можех няКаК си да разбия тази стена и да отида при чоВеКа!" Но не моЖех да я разбия, КолКото и да бях блъсКал по нея. А сега Внимавайте добре! В таКаВа ситуация, В КаКВато бях аз тогаВа, е АиВият Бог, Създателят на небето и земята. Ние сме затВорени ВъВ Видимия триизмерен сВят. Бог е съВсем близо. Библията КазВа: "Ти ме обграждаш от ВсичКи страни." Бог е на една педя разстояние от нас. Но меАду Него и нас е стената на едно друго измерение. И Към ушите на Бога напира цялата злочести на на този сВят. Той чуВа проклятията на огорчените, плача на самотните сърца, болКата на онези. Които стоят пред гробоВе-те. Въздишките на онези. Които страдат от неспра-ВедлиВостта. ВсичКо тоВа напира Към сърцето на Бога таКа, КаКто отчаянието на мъЖа В съседната Килия напираше Към мен. А сега помислете си - Бог мо?Ка да напраВи тоВа, Което аз не мо?Кех: един ден Той разби стената. Която стоеше меАду Него и нас и Влезе В нашия Видим сВят - В лицето на СВоя Син - Исус! Разбирате ли, В лицето на Исус, БоЖия Син, Бог дойде при нас - В цялата мръсотия и неВоля на този сВят. И отКаКто познаВам Исус, зная, че Бог е ЖиВ. Аз често КазВам: "ОтКаКто Исус е дошъл на този сВят, отричането на Бога е чисто неВеЖестВо." Сега трябВа да погоВоря за Исус. Бих предпочел В беседите си да Ви разКазВам само случКи с Исус, но Вечерите щяха да бъдат прекалено КратКи за толКоВа обширен и Великолепен материал. И тъй, Исус се родил ВъВ Витлеем, пораснал и станал мъ?К. Външно не му личало божественото Великолепие, но ВъпреКи тоВа 253 Той приВличал хората. Те усещали: "В НегоВо лице при нас е дошла Божията любоВ и милост!" ХанаансКата земя, В Която тогаВа Исус ЖиВял Като гражданин на народа Израел, била окупирана от чуЖди ВойсКи - от римляните. В град Капернаум Комендант бил един римсКи офицер. Знаете ли, общо Взето римляните ВярВали В много богоВе, но на праКтиКа -В нито един. И на този Комендант му се разболяВа слугата. Когото той много обичал. Той бил ВиКал леКари, но ниКой не мо?Кал да помогне. СтаВа му ясно: "Той ще ми умре." И тогаВа му хрумВа: "ТолКоВа много слушам да се разКазВа за този Исус. Дали пъК Той не моЖе да помогне? Ще отида при Него!" И таКа, този напълно неВярВащ чоВеК, този езичник, отиВа при Исус и го помолВа: "Господи Исусе, моят слуга е болен. Не моКеш ли да го излеКуВаш?" "Да," - отгоВаря Исус - "ще дойда с теб!" На тоВа Комендантът КазВа: "О, не е необходимо да идВаш с мен. Когато аз издам запоВед, тя Веднага се изпълняВа. И Ти трябВа да Ка?Кеш само една дума и слугата ми ще оздраВее." С други думи, този езичниК - римсКият Комендант -КазВа: "Ти мо?Кеш да напраВиш неВъзмоЖното Възможно. Ти Си самият Бог!" ТогаВа Исус се обръща и заяВяВа: "ТаКаВа Вяра не съм намерил В целия Израел." ТоВа означаВа: "ТаКаВа Вяра, КаКто у този атеист, не съм Видял В цялата ЦърКВа." Разбирате ли. Комендантът - езичниК бил схВанал: В лицето на този Исус Бог е дошъл при нас! Вие трябВа да знаете историите за Исус! Моля Ви, заКлеВам Ви: набаВете си НоВия ЗаВет! Прочетете си Евангелието от Йоана, после и другите ЕВангелия и т.н. ТоВа са чудесни разКази за Исус! Не зная ниКое списание, В Което да има таКиВа прекрасни разКази, КаКто В НоВия ЗаВет. Но Исус, БоАият Син, не бил дошъл на този сВят само да излеКуВа онзи слуга или да документира и разКрие същестВуВането на Бога. Той е исКал поВече. Той е дошъл, за да могат хората да имат мир с Бога! Знаете ли, меАду нас и Бога се издига не само стената на другото измерение. МеАду Бог и Вас, 254 меЖду Бог и мен, се издига и още една, съВсем друга стена. И тоВа е стената на нашата Вина! Лъгали ли сте няКога? Да? С тоВа сте постаВили един КамъК меЖду Бога и себе си! ЖиВели ли сте без Бог - един ден без молитВа? Да? Още един КамъК! Нечистота, прелюбодеяние. Кражба, непочитане на неделята, а също и хилядите малКи неща, ВсяКо престъпВане на Божиите запоВеди - ВсеКи път добаВяме ноВ КамъК! КаК усърдно ВсичКи заедно сме строили стената, Която разделя хората от Бога! Бог обаче е сВят Бог! Разбирате ли. Когато КаЖа "Бог", тогаВа неизменно изплуВа Въпросът за моя грях и Вина. Този Въпрос трябВа да се изясни! Бог се отнася най-сериозно Към ВсеКи грях. ПознаВам хора. Които разсъЖдаВат по следния начин: "КаК ли се радВа Бог, че аз ВярВам и В Него!" О, небеса! Та тоВа не е достатъчно! ДяВолът също ВярВа В Бога! Той сигурно не е атеист. Той знае много добре, че Бог е ЖиВ. Но той няма мир с Него! Мир с Бога ще имам едВа тогаВа, Когато бъде премахната стената от грях и Вина, Която стои ме?Кду мен и Бога. ЗатоВа е дошъл Исус. Той е разрушил стената на нашата Вина! За да напраВи тоВа, Той се е остаВил да Го приКоВат на Кръста! Той е знаел: няКой трябВа да понесе присъдата на СВетия Бог над греха - или хората, или Аз. Вие разбирате - Вилхелм Буш или Исус! И тогаВа Той, неВинният Син на АиВия Бог, Исус Христос, изтърпяВа моята присъда! А също и Вашата присъда! Сега исКам да опиша пред Вашите очи Господ Исус на Кръста. ТоВа е най-любимата ми Картина. Там Виси Този, чрез Когото Бог разби стената и Влезе сред неВолята на чоВечестВото. Там Виси Този, за Когото В Библията се КазВа: "Бог натоВари ВсичКите ни грехоВе Върху Него." Там Виси Този, Който носи на СВоите рамене ВсичКите Камъни на Вината - Камъните на нашите грехоВе! Там Виси Този, Който праВи тоВа, Което ниКой от нас не може - разчистВа Камъните на нашите грехоВе! Вие трябВа сами да си го прочетете В Библията. Там на Кръста тоВа стаВа 255 действителност: "Наказанието падна Върху Него, та-Ка че ние да имаме мир." НеКа Ви обясня още нещо: имам един добър приятел В ШВейцария. с Когото заедно сме праВили чудесни пътешествия. ВеднъЖ, след Като бяхме обядВали ня-Къде, дойде сметката. И тогаВа Възникна Въпросът: "Един от дВама ни трябВа да плати! Кой има по-го-лямо портмоне?" И, естествено, аз Казах: "Ханс, я Веднъж ти да платиш! Я ВеднъА да се изръсиш!" Но Вие разбирате - няКой трябВаше да плати! За нашата Вина пред Бога, за ВсичКите ни грехоВе и престъпления трябВа няКой да плати. Или ВярВате В Исус - че Той е платил Вече за Вас - или Вие самите няКога ще трябВа да платите. Но за ВсяКа Вина трябВа да се плати! ВиАте, затоВа Исус е толКоВа Важен за мен. Аз ще се дърАа здраВо за Него, защото Той е платил за мен! Но този Исус не остана В гроба. Не! И тоВа е чудесно! Три дни след смъртта му един чоВеК стои, потънал В дълбоК размисъл. Той си мисли: "Да, и КаКВо Все паК стана с Исус? Сега Той е мъртъВ. Видях КаК Го полоЖиха В Каменния гроб и КаК търКолиха КамъКа пред Входа му. Беше ли Той Син на Бога или не беше Син на Бога?" Този чоВеК се КазВа Тома. И доКато той размишлявал: "КаКВо стана сега с Исус?", идВат него-Вите приятели и лиКуВат: "ЧоВече! Той е ?КиВ!" "Кой е ЖиВ? Исус? Не моЖе да бъде!" "Да, да! Видяхме празния гроб, ние сме сВидетели, можем да се заКъл-нем В тоВа! И -Той ни срещна!" "Възможно ли е тоВа," - си мисли Тома - "няКой да Възкръсне от мъртВите? АКо тоВа е Вярно, тогаВа Той е Син БоЖий, тогаВа самият Бог сВидетелстВа за Него." Но Тома е сКеп-тичен. "В живота ми толКоВа пъти са ме праВили на глупаК. Вече не ВярВам на нещо. Което не съм Видял!" По пътя насам една КондуКторКа, с Която гоВорих за Исус, ми Каза: "Аз ВярВам само на тоВа, Което ВиЖ-дам!" Точно таКа си е мислел и Тома. И той заяВяВа на другите: "АКо не Видя и не пипна лично белезите от гВоздеите по ръцете Му и аКо не сло?Ка ръКата си В смъртоносната рана. Която Му нанесоха, няма да 25в ' ! 1 поВярВам." КаКто и да нареждали учениците - КаКто и аз В Засниц - Тома настояВал на сВоето: "Не ВярВам!" След осем дни той е със сВоите приятели. И изВеднъА Исус застаВа сред тях: "Мир Вам!" Обръща се Към Тома и КазВа: "Тома, ела, ВиЖ ръцете Ми, протегни си ръКата и я слоЖи В смъртоносната Ми рана, и не бъди неВярВащ, а ВярВай!" ТогаВа бедният, разКъсВан от съмнения чоВеК пада на Колене и изВиКВа: "Господи Исусе, мой Господ и мой Бог!" Сега разбирате КаКВо исКам да Ка?Ка с тоВа: "Един ЖиВот с Бога не е илюзия! Един ЖиВот с Бога не е Внушение! Бог не е нещо неопределено: "НяКъде трябВа да има няКаКъВ Бог, но КаКъВ е, не се знае!" Не! ЖиВотът с Бога се осноВаВа на тоВа, че Божият Син е дошъл, умрял е за мен и е Възкръснал от мъртВите. ЗатоВа мога съВсем определено да Го познаВам. ТрябВаше, Като пърВа предпоставка Към нашата тема: "КаКВо печелим от един ЖиВот с Бога?", да изясня тоВа - един ЖиВот с Бога не е Въображение, не е илюзия! А сега исКам да отгоВоря на един Втори предВари-телен Въпрос, а именно: 2. Ка1с мога да имам Аибот с Бога? Ах, КолКо често хората ми КазВат: "Пастор Буш, Всъщност Вие сте щастливец. Имате нещо. Което аз нямам." На тоВа обиКноВено отгоВарям: "Стига глупости! Същото можете да имате и Вие. Исус е туК и за Вас!" И тогаВа идВа Въпросът: "Да, но КаК да получа този живот с Бога?" На тоВа Библията отго-Варя събсем ясно - с една КъсичКа фраза: "ПоВярВай В Господа Исус Христа!" Ех, да моЖех да Ви доВеда до тази Вяра! За тази цел пърВо трябВа да Ви обясня КаКВо Всъщност означаВа "да ВярВаш". НяКои хора имат съВсем погрешна пред-стаВа за Вярата. Например поглежда няКой часоВниКа си и КазВа: "Сега е точно седем часа и дВадесет минути. Знам тоВа със сигурност." Друг, Който няма 257 часоВниК, казва: "Вярбам, че е оКоло седем и дбадесет." И масоВо хората си мислят, че ВярВането е едно несигурно знание. А не е ли така? КаКВо значи "поВяр-Вай", богато Библията КазВа: "ПоВярВай В Господа Исуса Христа"? ИсКам да Ви го обясня с помощта на едно мое лично проКиВяВане. НяКога изнасях беседи В столицата на НорЗегия - В Осло. Една съботна сутрин исКах да отлетя обратно, защото още на следВащия ден трябВаше да гоВоря пред едно голямо събрание ВъВ Вупертал. Но още от началото Всичко тръгна наопаКи. Машината имаше един час закъснение поради мъглата. Най-после излетяхме В посока Към Копенхаген, Където трябВаше да сменя самолета. Когато Вече сме над Копенхаген, пилотът изВеднъЖ променя посоКата и полита В посоКа Към ШЗеция. По Високоговорителите ни съоб-щаВат, че летището В Копенхаген било изцяло 3 мъгла и там не можело да се Кацне. Били сме летели Към Малмьо В ШВеция. НиКога не съм исКал да ходя В Малмьо В ШВеция! КаКЗо да праВя там? Аз исКах да отида В Дюселдорф! Нали трябВаше да гоВоря ВъВ Вупертал! Най-после Кацнахме В Малмьо. А там -КаКВо да Видим: аерогарата Вече е препълнена с хора. И самолетите продължават да Кацат един след друг. ОКаза се, че Малмьо е единственото сВободно от мъгла летище надлъЖ и нашир. И ВсичКи машини долитаха туК. Летището беше малКо и В залата Вече нямаше Къде да се седне. Аз се бях сприятелил с един аВстрийсКи търгоВец и дВамата се питахме: "КаКВо ли ще стане по-нататъК? Мо?Ке би ще трябВа да стоим туК до утре сутринта! И то праВи!" ВсичКи ругаеха, разпитваха, мърмореха и негодуваха, КаКто стаВа Винаги В таКиВа моменти. И изВеднъЖ по Високоговорителя се чу: "Една четиримоторна машина ще отлети на юг! Не знаем дали ще Кацне В Хамбург, В Дюселдорф или ВъВ Франкфурт. Но Който исКа да пътуВа на юг, моЖе да се Качи!" ТоВа беше доста несигурна работа. Близо до нас една Жена Веднага изпищя: "Там няма да се Кача! Страх ме е!" Аз й КазВам: "Мила госпожо. Вие Въобще не сте длъжна да се КачВате. Останете си споКойно туК!" А моят аВст-риец КазВа: "Полет В мъглата! И дори не знаеш Къде ще Кацнеш!" В този момент. Когато вената пищи, а и аВстриецът леКо ме разКолебаВа, поКрай нас минаВа пилотът В синята си униформа. И аз ВиАдам лицето му - абсолютно сериозно и съсредоточено. Веднага си личеше: "Този чоВеК съзнаВа отговорността си! За него тоВа не е играчКа!" И тогаВа заяВяВам на моя аВстрийсКи приятел: "ЧоВече, на този можем да се доВерим! Елате, КачВаме се! ТоВа не е няКой обиКноВен аеропланд?Кия!" И се Качихме. От момента, В Който се Качихме, отделихме се от тВърдата земя и Вратата се затВори зад нас, ние бяхме предадени на този чоВеК. Но му имахме доВерие. Аз му бях поВерил живота си. Кацнахме ВъВ Франкфурт и доКато стигна до ВКъщи, мина цяла нощ. Но стигнах до целта! ТоВа значи "да ВярВаш"! Да ВярВаш, значи да се доВериш на няКого. КаК да получа ЖиВот с Бога? "ВярВай В Господ Исус Христос!" ИсКа ми се да КаЖа таКа: "Качи се при Исус!" Разбирате ли, при КачВането В самолета имах чуВст-Вото, че моят аВстриец много би исКал с единия КраК да остане на летището, а само с другия да се Качи. Но таКа не можеше. Той можеше или да остане Вън от самолета или пъК целият - от глаВата до петите - да се поВери на пилота. ТаКа е и с Исус. Вие не можете с единия КраК да АиВеете без Исус, а с другия да се Качите при Него. ТаКа не стаВа! Вяра В Господ Исус Христос, ЖиВот с Бога има само тогаВа, Когато изцяло рисКуВам с Него. ТрябВа да му КаЖа: "Вземи ?КиВота ми, Исусе, предаВам ти Го за Всегда..." А сега Ви питам: на Кой друг бихме могли да поВерим живота си, аКо не на БоЖия Син? НиКой чоВеК на сВета не е напраВил толКоВа много за мен, КолКото е напраВил Исус! Той ме е обичал толКоВа много, че е умрял за мен. Също и за Вас! НиКой друг не ни е обичал КолКото Него. И Той е Възкръснал от мъртВите. На 25в 259 Този, Който е Възкръснал, ли не мога да поЗеря ЖиВота си? Та ние сме пълни глупаци, аКо не напрабим тоВа! В момента, В Който предам ЖиВота си на Исус, наВлизам В ЖиВота, Който е от Бога. Има едно хубаВо стихотворение. Което много обичам: "Пред Кой да преКлоня глаВа? Пред Кой да падна ничКом? Чуй моето: "Благодаря!", чрез Тебе имам ВсичКо! ЖиВота - КолКо е тоВа - на Тебе поВеряВам. От днес съм ТВой - за Вечността, Която Ти ми даВаш!" Ах, да можехте и Вие да гоВорите таКа! И тъй, след Като излових ВсичКо тоВа, исКам да напраВя и едно малКо допълнение. ВиЖте, аКо Вие предадете ЖиВота си на Исус и поисКате да се "Качите" при Него, аКо исКате да Му се поВерите -тогаВа КаЖете Му го! Той е туК! Той е до Вас! Той Ви чуВа! КаЖете Му: "Господи Исусе, предаВам ЖиВота си на Тебе!" Когато аз Като безбожен и пропаднал младеЖ се обърнах и приех Исус, се помолих таКа: "Господи Исусе, сега Ти даВам моя ЖиВот. Не мога да Ти обещая, че ще стана добър. За тоВа Ти трябВа да ми дадеш ноВо сърце. Имам лош хараКтер, но тоВа, Което съм, го даВам изцяло на Теб. Ти напраВи нещо от мен!" ТоВа беше големият час на моя ЖиВот -Когато с дВата КраКа се "Качих" при Исус и Му дадох Кормилото на моя ЖиВот - на Този, Който ме беше отКупил със СВоята КръВ. Обаче за да моЖе чоВеК да продължи нататъК В ЖиВота с Бога, трябВа - и аз постоянно поВтарям тоВа - трябВа да упраЖняВа три осноВни дисциплини: Божието СлоВо, молитВата и общуването. ВиЖте, не моЖете да принадлежите на Исус и нищо поВече да не чуВате за Него. ЧоВеК трябВа да има Библия или НоВия ЗаВет и ВсеКи ден на споКойстВие 2в0 да чете по четВърт час от нея. просто поред. ТоВа, Което не разбирате, го остаВете за по-Късно. Но КолКото по-често четете, толКоВа поВече чудесни неща ще Ви стаВат ясни. Често при четене душата ми прелиВа от радост, че принадлежа на този чудесен Спасител и че мога да гоборя за Него. ЧоВеК моЖе не само да има ЖиВот от Бога, но и да раздаВа от него. Към пърВата дисциплина - БоЖието СлоВо - се прибаВя и Втората - молитВата. Исус Ви чуВа! Не е необходимо да дърЖите КрасиВи речи. Достатъчно е, аКо Вие Като домаКиня се помолите: "Господи Исусе, днес денят ми е лош: мъЖът ми е В лошо настроение, децата не слушат, имам да пера, не ми стигат 10 марКи. Господи Исусе, остаВям на Теб цялата бърКо-тия. НапраВи таКа, че сърцето ми да се изпълни с радост, че имам ЖиВот от Теб!" Разбирате ли, на Исус мога да КаЖа ВсичКо, Което ми е на сърцето! И мога да Го помоля: "Господи Исусе, напраВи таКа, че да Те опозная по-добре и Все поВече да Ти принадлежа!" Третата дисциплина. Която е задължителна за един ЖиВот с Бога, е общуването с християни. ТоВа значи, че чоВеК се присъединява Към онези. Които също исКат да принадлежат на Исус. Напоследък няКой ми заяВи: "Аз исКам да ВярВам, но не мога да напредна." ТогаВа го посъВетВах: "Вие се нуждаете от ВръзКа с други християни!" А той Възрази: "Те ВсичКите обаче не ми харесВат!" "Да," - Казах аз - "тогаВа нищо не моЖе да се напраВи. АКо исКате да бъдете с тях на небето, тогаВа ще трябВа отсега да се научите да общуВате с тях! Господ не моЖе да издяла за Вас специални християни!" Като момче познаВах един банКоВ диреКтор ВъВ Франкфурт, Който ми беше разКазал много за сВоите младеЖКи години. Като си Взел матурата, негоВият баща му Казал: "Ето ти толКоВа и толКоВа пари, моЖеш да напраВиш едно пътешествие по ВсичКи еВропейсКи столици! Представете си: на един 1в-го-дишен младеЖ да му КаЖат таКоВа нещо! Кой не би си поЖелал тоВа! И Възрастният господин ми разКаза по-нататъК: "Аз знаех, че В големите градоВе ниКаК 2в1 не беше трудно да изпадна в грях и да се посрамя. А исКах да принадлежа на Исус. И затоба прибрах В багаЖа си НоВия ЗаВет. И всеки път, преди да изляза от хотелската си стая, държах да съм чул гласа на Исус и да съм погоВорил с Него. И Където и да отидех, търсех християни. НаВсяКъде срещах ученици на Исус - В Лисабон, В Мадрид, В Лондон, В... Най-трудно беше В ПариЖ. Там дълго разпитВах за няКой, Който също принадлежи на Исус. НаКрая ми посочиха един обущар: "Той чете Библията!" И тогаВа изисканият младеЖ слязъл по стълбите В работилничКата на обущаря и го попитал: "Познабате ли Исус?" В отгоВор очите на обущаря сВетнали. ТогаВа младият чоВеК Казал: "Ще идВам ВсяКа сутрин при Вас, за да се молим заедно. МоЖе ли?" ТолКоВа ВаЖно било за него общуването с онези. Които сериозно исКали да бъдат християни. И таКа, тоВа бяха нещата. Които исКах предВари-телно да изясня: пърВо: след идВането на Исус В нашия сВят ЖиВотът с Бога не е илюзия. Второ: КаК мога да получа ЖиВот с Бога? - "ВярВай В Господ Исус Христос!" А сега идВам до същинсКия Въпрос: 3. Какво печелим от един Ясивот с Бога? Мили приятели, аКо трябВаше да Ви разКаЖа КаКВо печели чоВеК от един ЖиВот с Бога и от общението с Исус, нямаше да сВърша и до Коледа. ТолКоВа много печелим! Не мога да забраВя КаКВо ми Каза баща ми. Когато на 53 години почина - тоВа бяха последните му думи: "Вилхелм, разКаЖи на ВсичКи мои приятели и познати КолКо щастлиВ и блаЖен ме напраВи Исус - В ЖиВота и В смъртта!" Знаете ли. Когато няКой е на смъртно легло, той Вече не се хВали, големите приКазКи се изпаряВат. И Когато няКой с последния си дъх намира сили да засВидетелстВа: "...КолКо щастлиВ ме напраВи Исус - В ЖиВота и В смъртта", тоВа разтърсВа душата из осноВи. КаК ще изглежда Вашата смърт? 2в2 Когато бях още млад пастор В РурсКата област ВеднъЖ се случи една хубаВа случКа: имаше голямо събрание, на Което един учен В продължение на д3а часа доКазВаше, че няма Бог. Той беше демонстрирал цялата си начетеност. Залата беше пълна с хора. А над тях беше пълно с тютюнеВ дим. И ниКой не пестеше аплодисментите си: "Ура! Няма Бог! МоЖем да праВим, КаКВото си исКаме!" Когато след дВа часа ораторът сВърши, ръководителят на събранието стана и Каза: "Сега ще има дисКусия. Който ис1са да КаЖе нещо, неКа се обади!" Разбира се, ниКой нямаше КураЖа за тоВа. ВсеКи си мислеше: "На таКъВ учен чоВеК не моЖе да се противоречи." Сигурно там имаше много хора. Които не бяха съгласни с него, но Кой смееше да излезе отпред на подиума. Когато хиляда души Възторжено аКламираха доКладчиКа? И Все паК! Един глас се обаЖда! От задните редици се надига една стара Жена, типична баба от Източна Прусия, с черна шапчица, КаКВито ги има много В РурсКата област. Председателстващият пита: "Бабо, Вие ли исКате да КаЖете нещо?" "Да," - отгоВаря бабата - "исКам да КаЖа нещо!" "ТогаВа трябВа да дойдете туК, отпред!" "Да," - Каза бабата - "не ме е страх!" Храбра Жена! ТоВа беше няКъде оКоло 1925 година. Значи бабата излиза смело на подиума, застаВа на Катедрата и започВа: "Г-н ораторе. Вие ни гоВорихте дВа часа за Вашето неВерие. ПозВолете ми да Ви погоВоря 5 минути за моята Вяра. ИсКам да Ви КаЖа КаКВо е напраВил за мен моят Господ, моят Небесен баща. ВиЖте, Когато бях млада Жена. моят мъЖ стана ЖертВа на злополука В мината и ми го донесоха мъртъВ В Къщи. Останах сама с три малКи деца. ТогаВа социалните осигуроВКи бяха доста сКромни. Щях да изпадна В пълно отчаяние, КаКто бях застанала пред ^ трупа на мъЖа си. Но ВиЖте, започна се с тоВа. че моят Бог ме утеши, таКа КаКто ниКой чоВеК не '\ моЖеше да го напраВи. ТоВа, Което ми гоВореха хора- | та. Влизаше през едното ми ухо и излизаше през| другото. Но Той, ЖиВият Бог, ме утеши! И тогаВа аз | Му Казах: "Господи, сега Ти трябВа да бъдеш баща на| 2( моите деца!" (Беше трогателно КаК разказваше старата Жена!) "Често пъти Вечер не знаех отвъде ще Взема пари, за да нахраня децата си на следВащия ден. И тогаВа паК КазВах на моя Спасител: "Господи, Ти знаеш колко съм зле, помогни ми!" И тогаВа старата Жена се обръща Към оратора и му казВа: "Той ниКога не ме изостаВи В трудностите, ниКога! Преминах през много беди, но Той ниКога не ме изостаВи. И Бог напраВи още нещо: Той изпрати Сина Си, Господ Исус Христос. Той умря и ВъзКръсна за мен и със СВоята кръВ ме изми от Всичките ми грехоВе! Да," - продължи тя - "сега съм стара Жена. СКоро ще умра. Но Ви^Кте, Той ми даде и една сигурна надежда за Вечен ЖиВот. Когато туК затВоря очи, ще се събудя на небето, защото принадлежа на Исус. Всичко тоВа Той напраВи за мен! А сега Ви питам, г-н ораторе, какВо е напра-Вило за Вас Вашето неВерие?" ТогаВа ораторът ста-Ва, потупВа старата баба по рамото и КазВа: "Е, на такаВа стара ?Кена не исКаме да отнемем Вярата. За старите хора тя си е много добра!" ТогаВа да бяхте Видели бабата! Тя енергично отхВърли тоВа и заяВи: "0-о, не! С тоВа не можете да ми излезете! Аз Ви зададох Въпрос, г-н ораторе, и Вие трябВа да ми отговорите на него! Аз Ви Казах КаКВо е напраВил за мен моят Господ. Сега Вие ми Кадете КаКВо е направило за Вас Вашето неВериеГ НелоВКо мълчание! Тази баба беше много умна Жена... И Когато днес отВсяКъде нападат Евангелието, питам аз: КаКВо Всъщност сте спечелили от Вашето неВерие? НиКаК нямам Впечатлението, че от тоВа хората имат мир В душите си и са станали щастлиВи. Не, приятели мои! И таКа, КаКВо получаВа чоВеК от един ЖиВот с Бога? Ще Ви Кажа лично за себе си: аз Въобще не бих понесъл ЖиВота си, аКо нямах чрез Исус мир с Бога! Имаше часоВе, Когато сърцето ми щеше да се пръсне. Днес чуВам, че тук В КВартала се е случило ужасно нещастие, Което е потопило дВе семейстВа В дълбоКа сКръб. АКо съм чул праВилно, на улицата са били прегазени деца. ТаКа бързо мо?Ке да ни сполети нещо 2в4 толКоВа теЖКо, че чоВеК забраВя ВсичКи големи думи, само простира ръце В тъмнината и пита: "Няма ли няКой, Който да мо?Ке да ми помогне?" ВиЯопе, В теАКите часоВе на ЖиВота се ВиАда КаКВо чоВеК има В лицето на Исус! Когато се оженихме. Казах на ?Кена си: "Жено, исКам шест сина и ВсичКите да сВирят на тромбон." ТаКа хубаВо си го бях намислил: собстВен орКестър от тромбони В Къщи. И ние имахме шест деца - четири сладКи дъщери и дВама сина. Но дВамата ми сина Вече ги няма. Бог ми отне и дВамата по угасен начин, пърВо единия, а след тоВа и другия. Не мога да превъзмогна тоВа. Като младеМи пастор цял *иВот се занимаВам с момчета, а моите собстВени... Спомням си КаК, след Като се получи съобщението за смъртта на Второто ми момче, ходех насам-натам с чуВстВото, че ноЖ е забит В сърцето ми. ИдВаха хора и ми гоВореха утешителни думи. Те обаче не стигаха до сърцето ми. А нали бях младеАКи пастор и знаех: "ДоВечера трябВа да отида В моя младе?ККи дом. и радостно трябВа да Кажа БоЖието СлоВо на 150 момчета!" А сърцето ми КърВеше! ТогаВа се затВорих В една стая, паднах на Колене и се помолих: "Господи Исусе, Ти си ЖиВ! Погрижи се за мен, бедния пастор!" И тогаВа отВорих НоВия ЗаВет и прочетох: "Исус Каза: Мир Ви остаВям, Моя мир Ви даВам!" Знаех: тоВа, Което обещаВа, Той сигурно го изпълняВа. И таКа, помолих Го: "Господи Исусе, не исКам сега да разбера защо си ми напраВил тоВа, но дай ми ТВоя мир! Изпълни сърцето ми с ТВоя мир!" И Той го напраВи! Той го напраВи! Аз Ви засВидетелстВам тоВа! Вие също ще се нуждаете от Него, Когато ниКой чоВеК не ще моЖе да Ви утеши. ТоВа е прекрасно -Когато ниКой чоВеК не моЖе да помогне, тогаВа да имаш Исус, Който ни е изКупил със СВоята КръВ на Кръста и е Възкръснал, и да Му КаЖеш: "Господи, дай ми ТВоя мир!" Като мощен потоК се ВлиВа В душата мирът. Който Той даВа! ТоВа ВаЖи и за най-теЖКия час В нашия живот, Когато отиВаме Към смъртта. КаКВа ще бъде един ден Вашата смърт? ТогаВа също ниКой чоВеК не ще моЖе да Ви помогне. Един ден ще 2в5 трябВа да пуснете да?Ке и най-милата ръКа. КаК ще бъде тогаба? Вие ще застанете пред лицето на Бога! Искате ли да се ябите пред Бога с Всичките си грехоВе? Но ако чоВек се хбане за силната ръКа на Спасителя и знае: "Ти си ме изКупил с ТВоята сКъпа КръВ и Си простил цялата ми Вина!" - тогаВа моЖе и блажен да умре! КаКВо получаЗаме от един жиВот с Бога? Ще Ви изброя: мир с Бога, радост В сърцето, любоВ Към Бога и Към ближния, тоВа, че мога да обичам даЖе и ВрагоВете си и Всички, Които ми ходят по нерВите, утеха В нещастието, тоВа, че сяКаш ВсеКи ден грее слънце, една сигурна надежда за Вечен ЖиВот, СВетия Дух, прошение на грехоВете, търпение - ах, бих могъл да продължа още много. ПриКлючВам с един стих, Който много обичам: "О, КолКо чудно е да бъда ТВой, Спасителна, и Ти да бъдеш мой! Чудесно е да мога да Те нареКа без ниКаКВо съмнение и сянКа от неВерие: "Бог мой и Господ мой!" Чудесно е да Кажа и за себе си, че твой наследник съм - заВинаги!" 2вв Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|