Вълшебният бряг

Реших да се поразходя по морския бряг и го направих. По пътя имаше много миди и рапани в различни цветове. Вече беше късно сутринта, но аз не обръщах внимание на времето, защото ме завладя красотата на морето и свежия въздух.

Неусетно една мисъл мина през ума ми и тя беше да влезна в морето, и да видя какво има вътре. Аз бях с бяла къса рокля, но под нея имах бански. Съблякох роклята и навлязох в морето. Не е за вярване - можех да дишам под вода.

Във водата се запознах с една риба на име Дики. Тя беше шарена - с розово на главата, жълто на перките и светлолилаво на тялото. Беше много любезна. Запозна ме с нейните приятели-медузата Треди, морската звезда Рики, рапанът Свидлю, костенурката Дейзи и мидата Така. Всеки от тях беше интересен - Треди обичаше да се учи, Рики обичаше да се шегува, Свидлю, ами той обичаше да си събира неща и да казва „Това е мое!”, Дейзи обичаше да чете, Така само знае да казва как се прави, а Дики обичаше да играе.

След като се запознах с всички им предложих да си играем, те казаха, че е забранено. Много се натъжих. Попитах ги кой е забранил и те ми казаха, че лошият крал е казал това. Казах им:

- Защо не му дадем добър урок?

И те се съгласиха.

На другия ден всички се запътихме към кралския замък. Беше късен следобед, време по което кралят си почиваше под големите водорасли, заобикалящи палата му. Ние решихме да го стреснем с викове и удари с барабани. Медузата Треди, морската звезда Рики, рапанът Свидльо биеха барабаните, а ние с костенурката Дейзи, рибата Дики и мидата Така крещяхме и пеехме песни.

Кралят много се ядоса, защото точно в този момент сънувал най-сладкия си сън. Той ни се скара и заповяда да ни арестуват и да ни изправят пред съдия. Още на другия ден съдът се събра на заседание. Председател беше акулата Черното око, а останалите членове на съда бяха: октоподът Бикър и делфинът Куба. Прокурорът беше рибата меч Микра, а наш защитник - китът Боб.

Микра ни обвини, че сме нарушили правилото на краля да не го будят. Ние сме нарушили с шум това правило и трябва да бъдем наказани. Китът Боб каза, че ако си крал трябва да мислиш и за поданиците си, а не само за себе си.

Костенурката Дейзи стана и каза, че сме искали да дадем добър урок на краля, защото той ни е отнел правото да играем.

Съдът реши, че ние трябва да се извиним на краля, а той да ни върне правото на игра. Всички останахме доволни от решението и веднага се извинихме на краля. От своя страна, той ни разреши да играем, след като си научим уроците. Тъкмо бяхме се събрали и обмисляхме на какво ще играем, когато аз се събудих, огледах се е разбрах, че всичко е било един прекрасен сън.

Катерина Живкова Живкова – 11 год.

УЛК”Сладкодумци” при Общ. детски комплекс – Шумен