В голяма част от живота на човек възпитанието е определящо за същността и формирането му в последствие като личност.
Човек, който е способен сам да определя и да взема правилни за него самия решения, както и да носи отговорност за действията и постъпките си.
Облагородяване на възпитанието
Според Жан-Жак Русо необходимо е човек да развива възпитанието си и да го облагородява, както полага грижи за растение било то цвете, дърво или лоза например.
Според мен възпитанието, също както растение е необходимо да бъде подхранвано, чрез вмъкване на различни компоненти и подобрители. Това например са поощряване, насърчаване, подкрепа, одобряване и други.
Тези компоненти способстват за „попиване“ на възпитанието, което от своя страна води до личностно обогатяване на субекта на възпитание.
Тези компоненти способстват за „попиване“ на възпитанието, което от своя страна води до личностно обогатяване на субекта на възпитание.
Независимо от това, че човек се ражда силен и умен по природа, той трябва да бъде научен как да използва силата и ума си, именно чрез възпитание и обучение.
Според мен не по-малко важни са преживяванията, чувствата, както и способа за възприятие на субекта най-вече в ранна възраст.
По моему, ако не бъдат използвани по правилен за субекта начин, няма да достатъчно добър ефект от прилагане на възпитателните мерки върху него.
„Възпитатели“
След раждането на човек му се „вмъкват“ основни общоприети форми на поведение, сформирали се сред среда и обществото /себеподобни/ сред които живее. През различни периоди от живота си, човек има различни обкръжения. В ролята на възпитатели влизат родители, учители /обучители/, роднини, интернет, телевизия, приятели, дори и неприятелите. Те налагат норми на поведение и възпитават нравствени идеали, ценности, житейски опит и други в изграждащата се личност.
