За тайната мощ на женската енергия. За силата на женските слабости. За най-сладката власт на земята

Яариса Фенар
За тайната мощна женската енергия.
За силата на женските слабости.
За най-сладката властна земята.
X
КРЪГОЗОР

ПЪРВА ЧАСТ
НОВИЯТ ЖИВОТИ ИЗКУСТВОТО
НА НАСЛАЖДЕНИЕТО
Първа глава
Перспективното запознанство
Втора глава Нещо ми липсва
Трета глава Свобода и енергия
Четвърта глава Полето на сексуалността

Първа глава
Перспективното запознанство
2003
Един събира готварски рецепти, друг - рецепти за красота, трети - за здраве, а моята прабаба - Варвара Василиевна Ренар, колекционираше рецепти за съблазняване. Но да се наричат рецепти нейните дневници, където бяха събрани безценни знания за властта над мъжете, не е съвсем вярно. Обиколила половината земно кълбо, княгинята знаеше и умееше много неща. Всичките си преживявания тя записвала в любовния си дневник. Рецептите за съблазняване бяха пръснати като скъпоценни камъни по страниците. Този дневник пазеше спомени за любовни истории, пламнали по времена пътешествия, знания за древните закони на любовта и типовете мъже, женски тайни, предадени йот Избраните, които в продължение на столетия са пазели зрънцата могъщи знания за женската сила в различните точки на света.
Н а 80 тя изглеждаше като годишна и продължаваше да омайва многобройните си обожатели. Според семейните легенди прабаба не е била красавица, но всички мъже в Петербург са били в краката й. Никой не можеше да обясни с какво ги привличаше, нов близост до нея мъжете губеха почва под краката си. Съвсем млада, тя се омъжва за френския княз Ренар, а след смъртта му няколко години пътува по света. Какво точно сее случило през тези години, никой не знае. Когато тръгвала, тя била скромна, стеснителна и незабележима, а се завърнала млада, ярка, сексапилна жена с пламтящи очи.
9

Аз наследих нейната страст към мъжете, но дневникът стайните като чели изчезна завинаги по времена революциите и войните.
Колко ми липсваха тези знания, когато изживявах многобройните си любовни романи Повтарях едни и същи грешки, като всички останали. Защо никой не ни учи как да изграждаме отношенията си, как да накараме мъжа да се влюби в нас ида не страдаме от неизбежните раздели?
Роднините ми смятаха, че съм копие на прабаба си имах рижа коса, огромни, широко отворени очи и очарователни трапчинки на бузите, но за разлика от нея си нямах представа какво да правя с мъжете.
И ето, когато навърших 28 години, толкова, на колкото е била прабаба ми в началото на пътешествието си, аз окончателно се разочаровах от мъжете, сбогувах се с надеждата да намеря Единствения и най-накрая да се омъжа. Но тогава почина баба и ние решихме да продадем къщата.
Като малка прекарвах часове на тавана в четене на стари списания и затова пратиха мен да направя ревизия - току-виж попадна на нещо ценно. И аз наистина намерих нещо безценно за мен - дневника на моята прабаба и потъмняла от времето диадема, внимателно увита в тънък копринен шал. Баба си имаше своите грижи, тя нямаше особено желание да разбере тайните на своята майка. Най-накрая държах в ръцете си съкровище - дневник стайни знания и с рецепти за съблазняване. Ако можех да предположа през този слънчев юнски ден, че всичко може да се преобърне...
1903
Колко внезапно може всичко да се преобърне. Съвсем доскоро си живеех спокойно в огромния ни апартамент в Париж, но смъртта на моя съпруг - княз Ренар, изцяло промени живота ми. Не бях на себе си и нямах представа какво да правя. Родителите ми ме омъжиха, без да се интересуват особено от мнението ми - просто решиха, че годишен френски князе достатъчно изгодна партия за тяхната годишна дъщеря въпреки липсата на богатство. Те се запознали с него на почивка в
10

Ница. Строгият режим на Смолни институт, където учехме възпита да бъда послушна и аз не посмях да се възпротивя. Още повече, че франция винаги ме е привличала.
Но и до днес не мога да разбера как все пак се оказах омъжена жена и какво правех там. След годишен брак почти бях свикнала със спокойния и плавен животи когато внезапно останах сама, се обърках. Научила за кончината на мъжа мина помощ ми се притече моята леля - княгиня Софя Николаевна Илирийс- ка. Леля ми беше легендарна личност. Нищо особено на външност лека усмивка, нежни очи - нов нея имаше нещо, което караше всички мъже да се обръщат ида я проследяват с поглед, въпреки че Софя Николаевна беше попрехвърлила 50-те.
Възпитала трима синове, тя искрено завиждаше на майка ми, която имаше дъщеря. Докато учех в Смолни институт, рядко се виждахме с леля. Но аз пазех възторжени детски спомени за нея - помнех разкошните й тоалети, блестящите скъпоценности, мирисана парфюми най-вече, блестящите й очи, подлудяващи цял Петербург. Леля пристигна от Петербург за погребението и като видя колко съм объркана, веднага ме покани нагости. За да се поразсея ида се отвлека от тъжните мисли, реших да си направя малко пътешествие до Атина и след това да замина за Русия. Събрах багажа и скъпоценностите си и тръгнах към неизвестността.
2003
„Тръгвам към неизвестността - реших аз, като смятах да се запиша за първия модул в бизнес училище.
Исках да променя живота си и себе си. Известно време бях представителна холандска фирма, която се занимаваше с печатана огромни плакати за външна реклама. Трайните и ярки цветове, прекрасното качество и моето наследено обаяние помагаха за успешните продажби. Но ми се прииска да започна собствен бизнеси преди да се пусна по течението, реших да поуча в бизнес училище Смолни институт за благородни девици - първото в Русия женско учебно заведение, което полага основите на женското образование. - Б. пр.
и

За пет дни трябваше да напуснем града и в един от филиалите да изучаваме основите на стратегията, маркетинг, финанси и управление. Пред групата от 30 души, от които само 10 бяха момичета, се откриваха огромни възможности не само за изучаване на бизнес законите, но и на закони от по-друго естество. Разбира се, те бяха описани в дневника на прабаба, но на мен все неми оставаше време да го прочета. Обещах си да се заема с него след първия модул.
Пътувах към Репино* и с нетърпение очаквах да се запозная с групата. За няколкото години работа изучих добре затворения свят на външната реклама както в професионален, така и в личен план и затова не очаквах нищо ново. Но пък двайсет нови запознанства с успели и интересни мъже на възраст от 25 до 45 години вълнуваха въображението ми както всичко ново и непознато.
Половин ден се чудех какво да облека за модула. Единият тоалет ми се струваше доста фриволен, другият - прекалено строг, третият - повече от романтичен. В крайна сметка се спрях на трикотажен бял костюм, едновременно делови и секси. Строго изглеждащите късо сако със златни копчета и клош панталони с ниска талия не скриваха ивица гола плът, което веднага привличаше вниманието. Повъртях се още малко пред огледалото, натъпках огромен куфар с тоалети за всякакви случаи и тръгнах на лекции. Основната група вече беше пристигнала с автобуси когато влязох във фоайето на хотел „Балтиец“, всички вече активно обсъждаха нещо. Търсейки познати лица, аз се спънах в оставен от някого куфар. Летейки, почувствах как ме сграбчи една силна ръка и чух изумен мъжки глас- Внимателно Какъв е този стремеж към знания!
С благодарност погледнах спасителя си. Съвсем обикновен Късоподстригана коса с белезникав цвят, безупречен костюм, насмешлив поглед, светлозелени очи- Благодаря, че ме спасихте - прошепнах смутено и леко виновно. Непознатият ме огледа придирчиво от главата допетите, като се спря по-задълго върху пъпчето ми, и попита- Откъде сте, прелестно създание Курортно селище в близост до Санкт Петербург. - Б. пр.
12

1903
- Откъде сте, прелестно създание - ме попита чернокос непознат, държейки ме все още в обятията си. Кафявите му очи ме гледаха внимателно и с насмешка. Едва качила сена парахода за Атина, вече си имах първа случка. Докато търсех каютата си, несвикнала със стълбите на парахода, аз се подхлъзнах и щях да падна, ако не беше ме подхванал високият мъж. Никога не съм харесвала такъв тип мъже, но този господин привлече вниманието ми. Ще се опитам да нарисувам картината, която видя той неловко къдраво и рижо чудо с огромни синьозелени очи и очарователни трапчинки на двете бузи...
Непознатият беше висок, добре сложен, в кафявите му очи проблясваше нещо загадъчно. Високи скули, открито чело, рязко очертани устни, които обещаваха страстни целувки и. Уплашено прекъснах моите развихрили се фантазии, внимателно се изтръгнах от обятията му и промърморвайки благодаря, побягнах към каютата си и се заключих. Сърцето ми биеше лудо, но не защото избегнах падането, а заради странното чувство на силно привличане към този мъж, когото бях видяла само за секунди. Нервно крачех из каютата, опитвах се да дойда на себе си ида реша какво да правя. Въпреки че бях омъжена жена, аз въобще не знаех как да се държа с мъж. Помислих си колко много имам да уча!
2003
„Колко много имам да уча - прошепнах на себе си и се качих в стаята си. Смутена от въпроса на непознатия, машинално отговорих От Санкт Петербург Но краткият разговор приключи, без да започне наобиколиха ме познати и съчувстващи. Докато се прегръщах с всички, които познавах, изгубих непознатия от погледа си. Когато най-накрая получих ключа от стаята си и се убедих, че огромният ми куфар е домен, си отдъхнах. След половин час започваше първата лекция, а след нея вечерята. Пооправих се и слязох в учебната зала. Преподавателят ме изгледа удивено и внимателно се поинтересува дали не съм сбъркала помещението.
13

Може би в Швеция не идват толкова разкошно облечени на занятия - помислих си аз, но време за преобличане нямаше. В този миг усетих какво е да си бяла врана и в прекия, и в преносния смисъл, но, от друга страна, се успокоявах, че всички ме забелязват и запомнят. За съжаление този, чието внимание исках да привлека, не беше сред слушателите. Може би той е пристигнал в „Балтиец“ на почивка - помислих си разочаровано и се увлякох от лекцията по макроикономика, почти забравих за случая във фоайето.
Все още обсъждайки темата на лекцията, ние с новата ми позната Марина отидохме да вечеряме- Как беше лекцията - чух познат гласи подскочих от изненада- Интересна - отговорих, като се обърнах и отново срещнах погледана зелените очи- Жалко, че я пропуснах, но трябваше да реша някои въпроси - каза непознатият. - Ах, да, аз съм Матвей. М атвей Ви- нер! (Безумно съчетание на типично руско име и американска фамилия, помислих си) А вие как се казвате Толкова бързо изчезнахте, че дори не успяхме да се запознаем.
1903
- Толкова бързо изчезнахте, че дори не успяхме да се запознаем - чух нечии думи. На вечерята се оказах на една маса с възрастна френска двойка. Те хапнаха набързо, казаха, чеса уморени, и си тръгнаха, а аз останах сама. Довършвайки десерта си, почувствах, че някой се приближи домен. Вдигнах очи и видях моя тъмнокос спасител- Можели дави направя компания - вежливо се обърна той към мен- Да, разбира се - отговорих- Радвам се дави видя цяла и невредима- Само благодарение на вашите героични усилия- Да, ще се наложи да си поискам медал За спасяването на очарователни създания- Добре, ще го нарисувам - разсмях се аз. - Само че на кое име?
14

- Разрешете да се представя Аз съм М арк Голбер - военен лекар от Петербург- Нима - зарадвах се аз. - Имам намерение да посетя леля си след пътуването в Гърция. Тя живее в Санкт Петербург- Значи ще имаме доста теми за разговор - загадъчно усмихвайки се, каза Марк. - Но вие още не сте се представили- Варвара Василиевна Ренар - отговорих сухо- Боже, колко официално - разсмя се Марк.
Отново усетих, че съм попаднала в полето на силното привличане. Макар да изглеждаше сдържан, усещах как в него бушува огъни си помислих, че ако сега не избягам, ще загубя и последните си остатъци от здрав разум- Извинете, но трябва да тръгвам - сбогувах се с Марк. - Пак ще се видим- Да, надявам сече ще успея дави открия - М арк се оттегли с усмивка. Интересно - помислих си, - какво търси той в жените?“
2003
- И какво толкова й харесват - питаше Марина, докато проследявахме сочи Катя, която излизаше с поредния си обожател по времена почивката между лекциите. За няколко дни всички успяхме да се запознаем ида се сприятелим. Но докато мъжете от курса превземаха науката, момичетата предпочитаха да анализират мъжете и своя успех сред тях. Мен засега никой не ме беше привлякъл, поточно, имаше много интересни кандидати и аз флиртувах с всички. Засега всички се оглеждаха. С М атвей отношенията ми също бяха приятелски. И ето, стоейки на мартенското слънце, ние обсъждахме с какво Катя привлича мъжете и защо ние, толкова красиви, умни и свободни, не напускаме женския колектив.
След като обсъдихме и решихме, чеда се поучим от тайните на съблазняването е по-полезно в живота, отколкото да изучаваме стратегия и SWOT анализ, все пак се запътихме да слушаме лекцията по SWOT анализ. Но за мен светът сякаш замря, мислите ми се върнаха към дневника на прабаба и аз си помислих, че може би законите, които са действали преди 100 години, са
15

вечни и си струва да се опитам да приложа в съвременния живот знанията на прабаба. Предстоеше мида открия доста интересни неща.
1903
Предстоеше мида открия доста интересни неща. Шумът на вълните разказваше вечната приказка на приключенията, а лекият ветрец свиреше нам ачтата стакатото на нетърпението. Същото нетърпение изпитвах и аз.
Макар да си бъбрехме мило, М арк си оставаше вежливи любезен.
Докосванията му приличаха на ритуала може би този ритуал дами бе неизвестен. Всяка сутрин след закуска ние излизахме на палубата, той нежно намяташе шал на раменете ми и като чели без да иска, прокарваше горещата си ръка отзад по шията ми. Косите ми бяха прибрани нагоре, както го изискваше модата, и аз чувствах, че той се любувана този участък нежна кожа. Замирах и чаках продължение, но прозвучаваше неизменната фраза Добро утро, вие сте свежа като морския въздух и аз потъвам във вашите синьозелени и загадъчни очи После донасяше кафе и започвахме спокойно да си говорим за медицина и политика, за Русия и франция.
Когато чух тази фраза за трети път, се вбесих и си помислих, че сигурно я е намерил в някакъв самоучител по съблазняване на глупачки като мен. Нона четвъртия ден без тези думи нещо започна дами липсвана петия вече жадувах да ги чуя ида усетя горещото докосване до шията си. Реших, че ритуалите не са толкова безполезни. Но нямаше продължение, М арк не се опитваше да ме съблазни. Или не бях неговият тип, или той изчакваше удобен момент, или ставаше нещо непонятно за мен.
2003
Нещо непонятно ставаше и в моя живот. Разбрах, че съм се влюбила. Всеобщият флирт в бизнес училището не ме подмина. И макар че блондините никога не са били мъжете на моите мечти, нежната грижа на Матвей, дори за дреболии, трог­
16

на сърцето ми. Чудех се дали се отнася така топло само към менили към всички жени.
Но ето че моят модул приключи, нямаше го вече кафето сутрини неговото Добро утро, скъпа . То, разбира се, не беше толкова цветисто и изискано, както при моята прабаба, но се повтаряше през всичките пет дни на обучението.
Разбрах, че все пак съм се влюбила, но последния ден. Взех, че се простудих и на сутринта почувствах, чене само не мога да отида на лекция, ами не мога ида се надигна от леглото.
Марина почукана вратата име попита слизам лина закуска, но като чу гласа ми, обеща дами донесе нещо захапване. Какво беше удивлението ми, когато вместо Марина се появи М атвей - носеше чай, мед, аспирини портокали.
Не можех да реша дали неговата грижа беше проява на вежливост или на интересно фактът, че дори не се опита да ме целуне, започна да ме тревожи.
1903
Това, което ставаше, ме тревожеше. Започвах да се съмнявам в собствената си привлекателност. Пътешествието беше към края си, а между нас нищо не се получаваше. Чудех се докога М арк ще се отнася учтиво и вежливо смени в същото време изгарях от желание.
В една от вечерите в ресторанта имаше концерт. С М арк седяхме един до други слушахме арии, усещах, че умирам от страст. Влечението беше толкова силно, че аз изпитах истински оргазъм, макар че той само седеше домен. М арк изглеждаше невъзмутими спокоен. Добре че в залата беше тъмно и никой не можеше да види какво става с мен. Опитах да се взема в ръце и се надявах плътната ми рокля и корсетът да скрият моята тайна. Никога не съм предполагала, че е възможно подобно нещо. Марк галантно ми предложи ръката си и докато вървях до него, забелязах, че той е почувствали разбрал всичко.
Разбира се, съществуват правила за приличие, но понякога ти се струва, чеса ги създали мъжете, за да бъдат вежливи, когато не обръщат внимание на жена, която не ги привлича. Защото ако жената наистина се харесвана мъжа, той тутакси
17

ще забрави всякакви правила за приличие. Вбесих сено него показах. Но вече в каютата дадох воля на своето негодувание Как посмя да ме отблъсне, въпреки че почувства и видя какво става с мен?!“
2003
- Как посмя да ме отблъсне, въпреки че почувства и видя какво става с мен - От възмущение простудата бързо-бързо ми мина. Пет дена бавно да разпалва страстите и в последния момент приятелски да ме целуне по бузата ида ми каже чао до следващия модул!
Все още бясна, започнах да хвърлям дрехите сив куфара. Марина дойде да ме вземе и като видя физиономията ми, притеснено попита какво сее случило- Имало е нещо между теб и Матвей? Когато хукна да те лекува, реших, че лечението ще бъде продължително. Но той много бързо се върна и веднага замина на някаква среща- Там е работата Не мога да го разбера Или е изключително опитен съблазнител, или всички тези ухажвания са проява на вежливости нищо повече- Не се горещи - каза Марина. - Време е да тръгваме. Багажът ми вече е долу. Да повикам ли някого дати помогне с куфара- Не, ще се оправя. Знаеш ли, от злоба ми идват сили - С настървение грабнах куфара иго занесох до асансьора. Е, ентусиазмът ми беше дотук. Глеб от нашата група ни помогна да се натоварим заедно с куфарите в червеното ми волво - бях му благодарна- Марина, хайде да отбележим края на първия модул - тази мисъл ме осени, докато летях с колата, плашейки и радвайки катаджиите, като им раздавах на всеки 500 метра по 100 рубли- Къде - попитаме с любопитство Марина- Вкъщи Мисля, че имам бутилка скъп коняк ф рапен“ . Моят шеф ми го подари като премия за добра работа. Типично мъжка логика Вземай, на мен неми е нужно!
Пристигнахме в апартамента мина крайбрежната улица. Отворих коняка и нарязах лимон, поръсих с кашкавали мляно кафе. Марина взе чашата и произнесе тост:
18

- За новите ни знания А Матвей не си го слагай на сърце Винаги се утешавам с думите: