За тайната мощ на женската енергия. За силата на женските слабости. За най-сладката власт на земята

- Да, права си Винаги е по-лесно да се чака, най-лесно е да не предприемаш нищо ида не поемаш отговорност за отношенията. Но този, който не поема отговорност, получава по-мал­
ко, трохите от празничната маса. Ако ти си готова да се задоволяваш с това, стой си и чакай, но не плачи после, че твоята съдба е самотата - нахокаме леля.
Изстенах и реших, че трябва да се боря докрай, пък да става каквото ще. Отново се обърнах към леля- И какво да правя, ако Марк не казва какво му харесва- Наблюдавай и слушай какво разказва задругите, припомняй си какво му харесвана какво се възхищава, събирай информация. Да, съвсем забравих, утре сме канени на обяд и на спектакъл у Михайлови в Павловск. Те всяко лято организират обяд, посветен на първото сладко, и представят забележителен домашен водевил. А вечерта ще има танци, може да отидем на
Павловската гара в концертната зала - там се събира младежта. И въобще трябва да се покажеш в обществото - да видят теб и ти да видиш другите. - Софя Николаевна се усмихна, нареди мида се наспя хубаво ида приготвя тоалета си за утрешното пътуване. Докато се качвах на втория етаж в стаята си, тя така, между другото добави, че и Марк ще бъде там.
На сутринта отворих очи от ярката слънчева светлина. Денят обещаваше да бъде чудесен. Ефирната муселинова рокля в прасковен цвят с открити по лятному рамене и дълбокото деколте още повече повишиха настроението ми. След леката закуска и пазаруването на сувенири за домакините на празника тръгнахме към Павловск.
Разкошната вила на Михайлови смайваше със своя духна веселие. Макар Пьотър Михайлов да беше известен адвокати един от най-богатите хора в града, в дома му цареше непринудена атмосфера. Разминаваха се деца, кучета, слуги. Голямата дъщеря на Михайлови - Анечка, и нейните университетски приятелки се готвеха за представянето на водевила. Едни дорису- ваха декорите, други довършваха костюмите. Аз с радост се включих в общата бъркотия и дори не забелязах кога е пристигнал Марк. Ние се поздравихме топло, много исках да си придам вид, все едно не е имало среща с Настя и аз нищо не знам, нов последния момент не се сдържах и язвително подхвърлих:
155

- Марк, реших да основа клубна тези, които обичаш. Вече има желаещи, Настя е готова да постъпи - и предизвикателно го погледнах- Само че аз бих желал в клуба да има само една женати- ИМ арк ме целуна по носа. Аз се засмях, като си помислих колко изкусно се измъкна от отговора. В това време поканиха всички на обяд. Лятно цвекло, пресни салати от зеленчуци, отгледани тук, в лехите, и невероятно сладко от ревен - то беше толкова вкусно, чене сдържах възхищението си и попитах кой го е правил.
П ьотър Дмитриевич се оживи и започна да хвали съпругата си, която сама приготвяла сладкото, макар че си имали и готвачка. Гостите подхванаха темата и се завърза спор кой все пак е длъжен да готви и зависили това от дохода на семейството, от възможностите да купят всичко, което поискат, и от наличието на готвачка. Марк се включи в общия разговор, като отбеляза, че сладкото, приготвено от ръцете на любимата жена, не само че е по-вкусно, но и символизира нейната любови грижа за мъжа, желанието й на него да му бъде приятно. При тези думи леля ме погледна и загадъчно се усмихна, но тъй като всички се устремиха да гледат водевила, аз се отказах да гадая какво означаваше тайнствената й усмивка.
Водевилът беше наивен, артистите понякога забравяха думите си, но всички искрено се насладиха. Накрая доволни и щастливи, започнаха да се приготвят за концерта в Павловската гара. Вървяхме към гарата, Марк ме държеше подръка и разсъждаваше за театъра и водевилите. Внимателно слушах, съгласявах сена нужните места и въпреки че все още се измъчвах от ревност към Настя, стараех се да бъда непринудена и весела. Елегантна публика, флиртуваща младеж, прекрасна музика. Пристигнахме в момента, когато концертът беше свършили подготвяха залата за танци. Събралите се с нетърпение очакваха танците, поздравяваха познатите си и обсъждаха последните клюки. Леля изчезна някъде, но успя да прошепне на Марк да ме върне вкъщи цяла и непокътната всичките ни нови познати се разтвориха в тълпата. Най-накрая останахме двамата и усетихме, че нещо ни привлича един към друг.
156

т
Когато засвири музиката, с М арк се завъртяхме във валса. Той властно и нежно ме водеше и аз почувствах възторг от това, че мога изцяло да се отдам на властта му ида се разтворя в обятията му. Явно сме танцували добре, защото ни дадоха наградата за най-красива двойка и макар наградата да беше символична, Марк сияеше от гордост. Най-накрая дългият ден свърши и ние седнахме във влака. Толкова бях уморена, че след няколко минути ми се доспа. Доверчиво склоних глава върху рамото на Марки задрямах. М арк грижливо охраняваше съня ми до самия Петербург и дори не помръдна, макар че му беше неудобно. Събудих се, когато приближихме града, и аз разбрах, че страшно искам да тръгна с Марка не към вкъщи- Варя, мисля, че Софя Николаевна няма да бъде много разстроена, ако пристигнеш утре сутринта, ще кажем, че сме изпуснали последния влак. - Марк ме гледаше умоляващо - денят, изпълнен с толкова емоции, беше запалили него- Смяташ ли, че леля няма да се безпокои - Не знаех да се съгласяли, или да го помъча с отказ. Но нещо вътре в мен ми казваше, че ако сега, когато е пикът на неговите желания, се разделим просто така, ще изпусна нещо много важно. И тогава
Настя ще завладее неговите мисли и чувства- Твоята леля е мъдра жена, мисля, че ще разбере, още повече чети си свободна жена, която вече е била омъжена. Много ми се иска да бъдем заедно тази нощ.
2003
- Искам да бъдем заедно тази нощ - прошепна ми Матвей, когато пристигнахме в апартамента му. Празнувахме рождения муден. Дълго умувах дали да му направя подарък, ако да, какъв да бъде, да имали празник. Приятелките, с които опитах да се посъветвам, като една ми казваха, че след изневярата му е глупаво да продължаваме отношенията си, още повече да проявявам внимание, да пътувам до Москва ида му правя сюрприз на рождения муден. Ту спорех с тях, ту се съгласявах. Но ние учехме ведно бизнес училище и беше неизбежно да се срещнем.
Измъчваха ме съмнения - ами ако на рождения муден бъде Кира Ще изглеждам като пълна глупачка. Това, че Матвей
157

!Г
беше роден през есента, ми даваше шанс или да променя всичко, или да сложа точка на нашите отношения. Защо пък да не направя така, че тази точка да се запомни за цял живот. След това реших, чеда подаряваш на човек радости да проявяваш внимание, никога не е глупаво и ако не оценяваме проявата на внимание като унижението няма да бъде прието като такова.
Въодушевих се и като си спомних съветите на прабаба, реших да организирам незабравим рожден ден. Но най-трудното беше да уцелиш очакванията на човека, да реализираш неговите фантазии, а не своите. Отначало замисълът ми изглеждаше неосъществим, ядосвах сече съм забравила какво обича Мат- вей. Звъннах на негов приятел, за да си проясня картината. Игор си спомни само за коняка и лимузината и затова, че Матвей обича всичко изискано и скъпо. Затова реших да почна с избора на подарък. Спомних си, че Матвей обича импресионистите, но не помнех кого точно. Написах честно писмо, че бих искала да му направя подарък, но съм забравила любимия му художник. Матвей ми отговори веднага.
Стоях пред витрината и се чудех - фантазията на дизайнерите беше пренесла платната на Моне буквално върху всичко - върху часовници, чинии, кутийки, свещници и вази и просто репродукции върху порцелан.
Съвещавах се половин час с продавачката, но все пак реших да набера телефона на Матвей ида го попитам какво ще го зарадва повече- Каквото ида избереш, ще ми хареса - отговори той и започна дами разказва за новите си проекти и грандиозните си планове.
Слушах гои продължавах да гледам витрината, търсейки решение. Продавачката се умори да чака и се обърна към други клиенти. След половин час го помолих- Матвей, все още съм пред витрината и не знам какво да избера- Най-хубавият ми подарък сити- тутакси ми отговори
Матвей.
- Ако ме беше поканил, бих дошла - опитах да се пошегувам, но Матвей, след като помисли и поразмишлява малко дали това е възможно, каза, че е страхотна идея име чака.
158

г
Минаха още двайсет минути, а аз бях застинала в една поза, слушайки Матвей и разглеждайки витрината. Когато най- накрая Матвей започна да се сбогува, направих последен опит дами каже какво да избера.
Ако избереш часовник, ще го гледам и ще броя минутите до срещата ни ако избереш свещник, ще чакам момента, когато ще можем заедно да запалим свещта ако купиш чиния, ще си представям как готвя за теб ако ми подариш картина, всеки път, когато я погледна, ще си спомням за теб.
След такива думи ми се прииска да купя целия магазин, но се ограничих с часовник и свещник. Подаръкът беше купен, поканата за рождения ден - получена. Оставаше да измисля какъв да бъде сюрпризът.
Седми ноември настъпи бързо и аз пристигнах в Москва. Рожденият ден се отбелязваше в ресторант от седем часа вечерта. Имах цял ден, за да се приведа в желания вид. Веднага след нощния влак отидох при Марина, поспах три часа и едва не закъснях за фризьорския салон. Марина ми беше записала час при своята фризьорка и козметичка. След три часа от огледалото ме гледаше сексуална сирена. Леко подсилиха цвета на рижите ми коси и ги подредиха, от което очите ми изглеждаха по-големи; червеното червило върху устните ми завършваше моя облик. Опитах се да възразя срещу червения лак, но маникюристката настоя за този последен щрих. Строгият черен корсети тясната пола ме превърнаха във въплъщение на сексуалността. Бях страшно доволна от себе си, но козметичната явно искаше да добави още нещо. Изведнъж лицето й просия - тя донесе самозалепваща се блестяща татуировка, която изобразяваше цвете, и я залепи на лявата ми гърда. Когато вдишвах, цветето се виждаше, а при издишването се скриваше под корсета навярно това зрелище наистина омагьосваше. Черни ажу­
рени чорапи, дантелен колан - чувствах се неотразима.
Бях готова за триумфи поражение. Когато пристигнах с таксито до ресторанта, гостите почти се бяха събрали. Влязох и всички погледи се устремиха към мен, засенчвах всички, но не с вида си, ас огъня, който гореше в очите ми. Мъжете безпогрешно разпознаваха този огъни кръжаха около мен. Имаше няколко наши познати от бизнес училището (слава богу,
159

Кира не беше сред тях, партньори, клиенти и сътрудници на
Матвей.
- Матвей, чакате сюрприз в единайсет часа. Смятам, че гостите ще извинят твоето отсъствие - загадъчно казах аз, приближих се до него иго целунах по бузата- Сюрприз - М атвей явно беше заинтригуван. - Надявам се това да не е опасно- Не - засмях се.
Рожденият ден се оказа весело и прекрасно шоу в честна
Матвей - вкусна храна, много вино, шампанско, гости и поздравления, танци. Надпреварваха се да ме канят на танци, засипваха ме с комплименти, опитваха се дами определят срещи. Аз все повече се вълнувах с приближаването на обявения час. А любопитството на Матвей, обратно, нарастваше.
Празникът беше в разгара си, когато точно в единайсет влезе портиерът и каза, че лимузината чака. Всички застинаха в недоумение. Аз се приближих до Матвей и обявих, че съгласно американската традиция рожденикът се разхожда из нощния град с лимузина. А пък гостите може да продължават да се радват на живота. М атвей беше явно зарадвани смутен. Някой се опита да ни направи компания, но аз прошепнах на Матвей, че в колата го очаква друг сюрпризи по-добре да не качва другиго. Матвей се измъкна с шеги от желаещите да се повозят и тръгна с мен. Вътре в разкошната бяла лимузина свиреше тиха музика, имаше шампанско и любимият коняк на Матвей.
Седнахме и гледайки се в очите, пихме в честна рождения муден. Шофьорът вдигна преградката, която отделяше купето, и ние останахме сами. Свиреше музика, нощният град беше като красив декори ние усещахме как се привличаме- Днес е твоят ден - прошепнах на Матвей, - всичко направих сама. Ти просто се наслаждавай.
Разкопчах ризата му, свалих вратовръзката му и започнах да целувам гърдите му, като лекичко го хапех. Матвей затвори очи и само трепереше от наслаждение и удоволствие. Постепенно целувките ставаха все по-горещи и ние изцяло се отдадохме на страстта...
Колата спря, шофьорът деликатно почука по преградката и попита накъде да кара, тъй като официално разходката беше
160

т
свършила, Матвей назова адреса на апартамента си и каза, че иска да прекара нощта с мен. Аз мислено благодарих на Марина, която ми помогна да реализирам безумната си идея с лимузината. Когато влязохме в апартамента на Матвей, той се обърна към мени прошепна- Благодаря ти, никой досега неми беше подарявал себе си. За ментова е най-хубавият подарък!
1903
- Това е най-хубавият ми подарък - Марк, държеше в ръцете си буркана със сладко, което сама бях сварила.
А всичко започна така. Когато се върнах след прекрасното денонощие в къщата на леля и се опитах да разкажа историята за изпускането на влака, Софя Николаевна само снизходително се усмихна- Мило момиче, разказвай приказките сина другиго. А сега се преобличай - отиваме на пазара- Защо - Аз се обърках - леля през живота си не беше стъпвала на пазара- Да купим плод за варене на сладко - отсече тя- Какво сладко Мазето е пълно Кой ще го вари, защо Маруся, нашата готвачка, не отиде на пазара да купи - все още недоумявах- Ти неотдавна ме питаше как да разбереш какво е важно за Марки се тръшкаше, че той не отговаряна въпросите ти, и когато най-накрая той каза какво е важно за него, ти дори него чу - възмущаваше се Софя Николаевна и обикаляше около мен- Не се иска много ум, за да прекараш нощта с мъж, но да чуеш какво очаква той - ето къде е нужна наблюдателности ум. - Като забеляза, че едва не се разплаках, леля смекчи тона- Вчера на обяда у Михайлови, помниш ли разговора за сладкото, твоят ярелюбезен Марк отбеляза, че сладкото, направено от любимата жена, е въплъщение на нейното внимание Така че бързичко се преобличай - отиваме на пазара за плод. - Леля беше настроена решително.
161

- А не можели да вземем буркан от мазето ида кажем, че сама съм го направила - перспективата да варя сладко винаги ме е плашела- Колко си глупава. Когато ти сама избереш плода, сама свариш сладкото, сама го донесеш, то ще носи твоите вибрации, ще бъде изпълнено с твоята енергия. Сладкото, направено без любов, е мъртво и това се усеща, особено от мъжа, който не е безразличен към теб.
Отидохме на Кузнечния пазари се потопихме в атмосферата на подвикванията на продавачите и препирните на готвачките. Отначало се обърках от невероятното обилие, но после видях украински вишни и сърцето ми трепна. Дори ме засърбяха ръцете, така ми се прииска да направя сладко от тези плодове. Купихме четири килограма и гордо тръгнахме към къщи. Помолихме Маруся дами каже как да приготвя сладкото- Че защо, госпожице, ще се мъчите Бързичко ще се оправя и сама ще го сваря. - Маруся явно не искаше да ме допусне на своята територия и не спираше да нарежда, докато леля ней каза да се успокои ида ми помогне да сварим сладкото. Процедурата се оказа не толкова трудна и след четири часа, горда от себе си, разсипвах сладкото в буркани. Леля ме похвали, но каза, когато изстине сладкото, да подържа всеки буркан в ръцете си ида напълня сладкото с енергия- Сред народа, когато настъпи времето за изборна невеста, женихът идва в селото и моли девойките за женене да го почерпят свода. Тази, от чиито ръце водата му се стори най-вкусна, му става годеница. Водата черпят от един кладенец, но вкусът й се променя в зависимост от енергията на тази, в чиито ръце е била. Затова, преди да подадеш нещо на любимия мъж, подръж го в ръцете си иго напълни с енергия - каза ми Софя Николаевна.
Послушах съвета й и подържах всеки буркан в ръцете си, като изричах Напълни се с моята енергия, с моята любов, с моята нежност Струваше ми се глупаво, но честно извърших ритуала с всички буркани. Леля забелмза скептицизма ми и неми даде последния буркана ме накара да пробвам сладкото. Изядох една лъжичка- Сладко като сладко - вкусно и ароматно - коментирах.
162

7
- А сега отвори буркан, който си държала в ръцете си, и
I ючувствай разликата - настоя леля. Все още усмихнала, пробвах и засвоя изненада наистина усетих разликата. Сладкото, което бях напълнила със своята енергия, беше като живо, все едно плодовете не бяха варени, а само събрани и посипани със захар- И кога да занеса това сладко - попитах Софя Николаевна.
- След пет дни, следващите почивни дни - като поразмисли, отговори леля. - Тогава ефектът ще бъде най-силен.
В събота опаковах три буркана и потеглих към Марк.
- Имам малък подарък за теб - съобщих му, едва прекрачила прага. - Ето, за да пиеш през зимата чай ида се наслаждаваш на вкуса на сладкото, което сварих за теб - казахи му подадох пакета с бурканите- Сега ще го пробвам. - И Марк ме задърпа към трапезарията- Сама лиси го варила - изуми се той. - За мен Невероятно вкусно е, толкова вкусно, колкото теб. - Личеше му, че е трогнати зарадван- Знаеш ли, правили сами много подаръци, скъпи и ценни, но нито един неми е доставял толкова радост като този- През дългите зимни вечери ще си имаш лакомство - опитах да се пошегувам.
Едва бяхме седнали да пием чай ида дегустираме сладкото, когато донесоха бележка. Марк я прочете и каза, че е принуден спешно да пътува- Нещо спешно Неотложни дела - попитах със съчувствие- Да, дъщерята на мои добри познати, Настя, се нуждае от помощ Бедното момиче сее оплело с документите.
Едва си поех дъх от възмущение. Не виждах нищо спешно и неотложно, заради което се налагаше да ме зарежат ида хукнат нанякъде, само за да помогнат на Настенка за нещо нез­
начително.
163

Изтегляне 7.2 Mb.

Сподели с приятели: