Физически слой на Х.25 Използва протоколите: • x.21- при наета цифрова линия • x.21 bis – за работа със смесени канали (аналогови и цифрови) Приличат на RS – 232C(V.24) – за комуникация по сериен порт на компютъра Канален слой на Х.25 Използва протокол LAPB (Link Access Protocol - Balanced). Balanced – позволява на съединение и от към двете страни. Следи за грешки в кадрите и спазване на последователността им. Използва метода на “плъзгащия се прозорец” (8 кадъра в стандартен и 128 в разширен режим)
LAPB използва 3 вида кадри: • информационни (I-кадри) – пренасят информацията на горния слой •Супервайзорни (S-кадри) – управляват основните функции на LAPB протокола •Неномерирани (У-кадри) – изпълняват допълнителни управляващи функции (преминаване между разширен и стандартен режим, генериране на съобщения за протоколни грешки)
Мрежов слой на Х.25Протокол Х.25 – използва режим на виртуално съединение. Съществуват два вида съединения: • PVC (Permanent Virtual Circuits) – постоянни•SVC (Switched Virtual Circuits) – комутируеми – протичащи на три фази: установяване, предаване и разпадане на логическо съединение
Стандарт Frame RelayПодобен на Х.25 за достъп до глобална мрежа с комутация на пакети. Х.25 по-бавен – проверка на всички пакети във всеки PSN възел (допълнителна управляваща информация), което утежнява тяхната работа – дължи се на тогавашните слаби компютри и ненадеждни аналогови телефонни линии. Frame Relay – опростяване на протоколите, като по- голямата част от обработката се предоставя на крайните възли – разчита на надеждните цифрови линии+бързи компютри Frame Relay – като виртуална наета линия. Абонатите наемат PVC. Предават се Frame Relay кадри.
Скорост – 34 Mb/s (Европа), 45 Mb/s (САЩ)
Разлика между наетите линии: •Обикновенна – заплаща се договорената максимална скоростна предаване (дори да не се използва) •Виртуална – заплаща се договорената средна скорост на предаване Междинните мрежови възли с опростени функции, свързани главно с определяне на границите на кадрите и откриване на грешки в тях. Сгрешените кадри се “бракуват”. Възтановяването им – зависи от трафика:
• При изохронен – няма смисъл сгрешените кадри да се предават, защото са чувствителни към закъснение. Ефект – мигновенно пропадане на гласа при гласово предаване • При анизохронен – не е чувствителен към закъснение, а към грешки – се искат наново сгрешените кадри. Frame Relay не потвърждава правилно приетите кадри за междинните мрежови възли (повишава се бързодействието) Комутаторите “бракуват” кадрите в два случая: •ако ги приемат с грешка •ако не могат да ги съхранят поради препълване на буферите си – комутаторът известява за това крайните възли на всички активни PVC към него
Frame Relay използва протокола LAPF (LAP for Frame – mode bearer services)
При PVC съединението доставчикът и абонатът се договарят за 3 параметъра (Т с , В с , В е ) Т с - времетраене на интервалите, на които се разделя времето В с – гарантирани байтове за клиента от доставчика за Т с CIR= В с / Т с – договорена скорост, (Committed Information Rate), явява се средна скорост В е – байтове в повече от В с , като само В е се приемат за Т с , но се маркират като нископриоритетни(В с + В е )/ Т с – максималната скорост, с която абонатът може да предава
Използване на стандарта: •за свързване на локални мрежи •като глобална мрежа за анизохронни данни •като средство за достъп до АТМ мрежи
Стандарт АТМ (Asynchronous Transfer Mode) ATM – още като Cell Relay (комутация на клетки) – използва блокове с фиксирана дължина (53 байта) 5 байта за заглавна част, 48 байта за данни Съществуват два вида клетки: UNI – използват се при интерфейса “потребител-мрежа” NNI – между междинните мрежови възли Използва комутация на пакети и мултиплексиране на няколко логически съединения по един физически интерфейс (до 1024 за физическа линия)
Използва предимството на новопоявилите се цифрови линии. АТМ използва скорости с наколко пъти по-високи от Frame Relay – следва от : •използването на минимални средства за контрол на грешки и за управление на потока данни•фиксиран размер на клетките
|