Закон за горите зт защитена територия иара изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури

I.Основни резултати

I.1.Общи социално – икономически характеристики на региона

Броят на населението в община Трекляно към 2016 г. е 306 жители разпределени в 19 населени места. Населението н трудоспособна възраст, което е основният източник за формиране на трудови кадри за последните 15 години е намаляло със 17.4 пункта.  Броят на заетите лица в общината е 133. Броят на младите до 35 годишна възраст е 30 души.Общината разполага с едно основно средищно и защитено училище с 33 деца и общежитие.

Естествения прираст в общината е отрицателен. През последните години се наблюдава и миграция извън територията на общината – в границите на страната и извън тях свързана с трудовата реализация на незаетата в общината работна сила.

Анализът на протичащите демографски процеси в общината дава основание да се направи изводът, че община Кюстендил разполага с човешки ресурс за развитие в средносрочен план. По отношение на дългосрочното планиране влияят негативната тенденция на застаряване на населението, процесите на миграция сред трудоспособното население и най-вече ниската образованост и професионална неквалифицираност на човешките ресурси.

Конкурентоспособността на общинската икономика е изключително ниска, ниско е  и технологичното ниво на производството. Конкурентно предимство на общината  е ниското равнище на заплащане на труда и провокира икономическа активност в отрасли с ниска брутната добавена стойност.

I.2.Място на горското стопанство в приоритетите на общината

Основните очаквания на обществото към горския сектор, в частност ТП ДГС „Кюстендил”:

• 
  Устойчиво управление на наличния ресурс;
  
• 
  Задоволяване на нуждите на местното население от дърва битови нужди;
  
• 
  Справяне с проблема с незаконните сечи;
  
• 
  Ограничаване на ерозионните процеси;
  
• 
  Осигуряване на суровина за местните дървопреработвателни предприятия; и
  
• 
  По-тясно интегриране на целите свързани с управление на горите с другите приоритетни сектори на местната икономика, най-вече туризма.
  

I.3.Юридически статут наТП ДГС „Кюстендил”

1. 
   Изпълнение на лесоустройственият проект в държавния горски фонд (ДГФ) чрез:
   
   • 
     възпроизводство на горите и земите от ДГФ и извършване на свързаните с това дейности;
     
   • 
     ефективно ползване на дървесина и на недървесни и други горски продукти от горите и земите от ДГФ, както и търговия с тях;
     
   • 
     организиране и провеждане на противопожарни мероприятия в горите и земите от горския фонд;
     
   • 
     поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях.
     
2. 
   Управление на горите от ДГФ.
   
3. 
   Организиране и провеждане на лесозащитни и противоерозионни мероприятия в горите и земите от ГФ;
   
4. 
   Проектиране и строителство в горите и земите в ДГФ;
   
5. 
   Охрана на горите и земите от ГФ и опазване на дивеча и рибното богатство;
   
6. 
   Придобиване на гори и земи от ГФ.
   

ТП ДГС „Кюстендил” има правомощията да осъществява и други дейности, в т. ч. туристическа, рекламна и външнотърговска дейност.

Основни органи на управление на ДГС е ЮЗДП ДП гр.Благоевград и директорът на ДГС.

I.4.Обща характеристика на ТП ДГС „Кюстендил” и устройство на територията

Разпределението на общата площ на ДГС по вид на земите е посочено в Таблица N 2

Разпределението на залесената площ по вид на горите е дадено в Таблица N 3

Естествената растителност в подпояса на нископланинските гори от горун,бук и ела е представена от чисти и смесени издънкови насаждения с участие в състава на горун ,благун, цер, бук и габър. На хумусно-карбонатни почви участие в състава има и космат дъб.На отделни места се е запазил и семенен горун и цер, но той е в лошо състояние, поради продължително клоносечно стопанисване.В горната част на подпояса на северни изложния се появява семенен бук.

Общият запас на стопанството се оценява на 4 421 620 м³ (без клони), а размерът на допустимото ползване е 478 940 м³.

Стопанисването на горите на територията на ДГС се основа на 10 годишен Лесоустройствен проект (ЛУП) изготвен през 2009 г. от Агролеспроект ЕООД гр. София. Основни цели на стопанисването на горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции е постигането на максимално по количество и качество производство на строителна дървесина от единица площ, съобразно икономическите потребности и възможностите за най-рационално използване на типовете горски месторастения. Наред с това трябва да се запазят и увеличат защитните, водоохранните и другите полезни функции на гората. Така поставената цел се очаква да бъде постигната по пътя на ускорено по естествен и изкуствен път възобновяване на горите, чрез правилно извеждане на главните и отгледни сечи, чрез реконструкция на нископродуктивните насаждение, чрез залесяване на голите площи и невъзобновени сечища, чрез регулиране на пашата и опазване на гората.

В горите в защитните, рекреационните и защитените територии, главната цел на стопанисването е непрекъснато увеличаване на качеството на дървостоите в зависимост от основното им предназначение – водоохранно, защитно, здравно-украсно и други – чрез провеждане на диференцирани мероприятия. В тези гори ползването на дървесина е определено като второстепенна задача. Основната цел на защитните ивици покрай горната граница на гората е запазване на дървесната растителност и почвата. Същата цел се поставя и пред защитните гори на скални и урвести терени. Защитните гори край жп линията има за цел опазването от ерозия. В защитените гори – природните забележителности – основната цел е запазване на естествената растителност. За семепроизводствените насаждения целта е да се осигури максимално производство на семена с високо качество.

I.5.Видове собственост

I.6.Заинтересовани страни от дейността на ТП ДГС „Кюстендил”

Общинска администрация Кюстендил

Регионална дирекция по горите - Кюстендил

Областна администрация - Кюстендил

Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури

Регионална инспекция по околна среда и води – Перник

Басейнова дирекция Западно – Беломорски район – Благоевград

Служба „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението”

Структури на Национална служба „Полиция”

Гражданска защита

Общинска служба земеделие и гори

Бюро по труда

Гранична Полиция

Фирми ангажирани в дърводобива

Фирми ангажирани в търговията с дървесина

Фирми ангажирани в лесокултурни дейности

Фирми ангажирани в добива/ изкупуването на НДГП

Дървопреработвателни предприятия

СЛРБ-„Елен”

Туристическо дружество „Осогово”

Геогравско дружество „Кюстендил”

Социални сдружения - Читалище „Брадство”

Дружество на инвалидите.

Физически лица

Община

Църква

Църковно настоятелство

Хотел „Кюстендил”

Къща за гости „Панорама”

Местно население

Събирачи на не-дървесни горски продукти за лична употреба

I.7.Обхват на дейностите и взаимодействие със заинтересованите страни

I.7.1.Управление на горите от ДГФ

В процеса на одобряване на ЛУП, според изискванията на закона, са правени две лесоустройствени съвещания, на които са поканени и присъствали основните заинтересовани страни (документирано с протоколи). Отделно от това информация за Първото съвещание е била обявена в общината.

Мнението на служителите като цяло е, че изготвеният ЛУП е сравнително некачествен и се налага честата му промяна, което става със специални план-извлечения, които се одобряват от РДГ – Кюстендил.

Информация от ЛУП по конкретни въпроси свързани със стопанисване на недържавните гори се предоставя срещу минимално заплащане. По принцип ЛУП може да се ползва на място безплатно като достъпът е свободен. На база на проведените разговори с различни заинтересовани страни не бе констатиран проблем с достъпа до ЛУП.

ТП ДГС „Кюстендил” има утвърден механизъм за постъпване и разглеждане на оплаквания, мнения, коментари и препоръки от страна на заинтересованите страни. Отделно от това на видно място е сложена кутия за оплаквания. До сега е имало само анонимни сигнали за нарушения в горите, на които ДГС е реагирало своевременно. В случай на постъпване на писмо, ДГС е длъжно да го разгледа и отговори в писмен вид. Дали този механизъм действа не е ясно тъй както, както бе споменато такива писма до сега не са постъпвали. Стопанството води специален регистър за подобни сигнали.

С изключение на делата свързани с възстановяване на частната собственост, ДГС не е страна по други дела.

I.7.2.Възпроизводство на горите и свързаните с това дейности

Провежданите лесокултурни дейности – почвоподготовка,залесяване,отглеждане на горските култури и производството на фиданки е финансирано от Фонд инвестиции в горите.Отглеждането на младите насаждения се финансира от стопанската дейност. Естественото възобновяване в района е добро, поради което площите за залесяване са малки. През 2016 година на територията на стопанството са залесени 150 декара. Това от една страна е икономически по-ефективно, а от друга и по природосъобразно.

Разсадник „Долно Уйно” има и разсадник, който освен за задоволяване на собствените нужди има възможност да произвежда широколистен залесителен материал и за съседните горски стопанства.Използваните в него препарати за растителна защита са съобразени със списъка на забранените за използване химически вещества в сертифицирани гори.

I.7.3.Ползване на дървесина и търговия

• 
  Процедури за добив и продажба на дървесина;
  
• 
  Процедури за отдаване на сечища на дървесина „на корен”
  
• 
  Осигуряване на дърва за огрев на местното население;
  

Почти 90% от местното население използва дърва за огрев за отопление и/или готвене. Годишно на местното население се предоставят около 1850 плътни м³ дърва за битови нужди. Според оценката на ДГС, а и на останалите заинтересовани страни нуждите са задоволени. Въз основа на ЛУП, ежегодно с плана за сечите, ДГС определя количествата и местата за добив, което се одобрява от РДГ. След издаване на необходимите разрешителни дървата се добиват от самите ползватели и много рядко чрез фирми. Списъците с ползвателите се изготвят от кметството и не включват частните собственици, които задоволяват нуждите си чрез собствени гори.

В общината не са постъпвали оплаквания относно предоставяните дърва за местното население.

От страна на местните хора няма сериозни оплаквания („няма недоволни от ДГС”) по отношение на предоставяните количества на дърва за огрев и строителен дървен материал. От страна на ДГС е налице разбиране и „компромиси” по отношение закъснели заявки и допълнително заявени количества в рамките на утвърдения лимит. Основните оплаквания на местните хора са свързани с времето на добиване (основно есенно време), което според някои не дава възможност на дървата за огрев да изсъхнат, необходимостта от предварително заплащане на заявените количества и понякога затруднения достъп до местата, определени за дърводобив.

Не са предоставяни дърва за социално слаби по програми на МТСП.

I.7.4.Ползване на недървесни и други горски продукти и търговия с тях

Дейността на ТП „ДГС Кюстендил „ свързана със страничните ползвания на горите включва:

Издаване на разрешителни за събирането на НДГП (гъби, горски плодове, билки);

Регламентиране на места за паша на животни (овце, крави, кози).

В населените места в териториалния обхват на ТП ДГС „Кюстендил” събирането и изкупуването на НДГП не представлява устойчив поминък за местното население. НДГП се събират предимно за лична консумация. Основно се събират гъби – манатарка и пачи крак, билки - ранилист, шапиче, лазаркиня, жълт кантарион, бял равнец, малина, бреза и др., плодове-шипка и др.

По отношение на пашата за 2016 г. ТП ДГС „Кюстендил” няма издадени разрешителни.

I.7.5.Охрана на горите и земите от ГФ

Дейността на ДГС по отношение на контрола и охраната на дейностите в горите включва:

• 
  Контрол и охрана на управлението и дейностите в горите;
  
• 
  Охрана от незаконна сеч, бракониерство и др.;
  
• 
  Охрана от пожари.
  

При констатиране на нарушение, ДГС издава акт. С последните промени в законодателството, е наложено изискването всички случаи да се изпращат в прокуратурата. По-големите нарушения, с криминално измерение, се предават на съда, а по-малките се връщат в ДГС за издаване на наказателно постановление, ако са събрани достатъчно неоспорими доказателства. Събираемостта на наложените санкции е ниска около 10 %, въпреки че се е увеличила с пъти през последните години.

I.7.6.Организиране и провеждане на противопожарни мероприятия

Дейността по охраната на горите от пожари се осъществява съвместно с кметските администрации. Наред с това доброто взаимодействие с дърводобивните фирми от региона е довело да изразената от тяхна страна готовност да се включат с техника и жива сила в случай на пожари „тъй като е от интерес на всички да няма такива”.ДГС разполага с високопроходим специализиран автомобил, който покрива нуждите не само на стопанството, но и активно участва при потушаване на горски пожари в съседни стопанства.

I.7.7.Поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях

Като цяло в рамките на общината сред заинтересованите страни бе идентифицирано сравнително слабо осъзнаване на проблемите свързани с опазване на биоразнообразието. Все още има тенденция да се мисли, че опазването на биоразнообразието и природата като цяло е по-скоро пречка отколкото възможност за развитие. Именно в промяната на тези нагласи може да се очаква една по-активна роля от страна на ДГС.

I.7.8.Придобиване на гори и земи от ГФ

I.8.Политика на наемане, обучение и защита на интересите на персонала

Едно от необходимите условия за постъпване на работа е наличието на специализирано образование – средно специално (Професионална гимназия по горско стопанство) и/или висше (ЛТУ) в зависимост от заеманата длъжност. Към настоящия момент в ДГС работят 8 лесоинженера и 22 техник-лесовъди. Текучество на кадри не се наблюдава. Задържа ги сигурността на „държавната работа” и произтичащите от това възможност за безпроблемно ползване на отпуск, болнични, майчинство, осигуряването на пълна работна заплата и др. на пръв поглед общоприети привилегии.

Обезпечаването на кадри с висше лесовъдско образование към момента е проблем. Като добра практика бе определено обявяването на свободните работни места в самото лесничейство и в бюрото по труда. След постъпване на работа на работещите се предоставя Длъжностна характеристика и преминават допълнително обучение по отношение изпълнението на конкретните им задължения по отношение осигуряване на правилно провеждане на дейностите по ЛУП. Горските стражари преминават допълнителен курс за правоспособност за носене на оръжие.

По отношение на повишаването на квалификацията, служителите на ДГС участват, сравнително рядко и по-скоро спорадично в различни обучения. Липсва целенасочена политика в тази насока главно.

На полугодие се провежда съвещание – обучение по въпросите касащи лесозащитата, от лесозащитна станция София.

Регулярно се провежда т.нар. съвещане по маркиране за специализирания персонал. Също така служителите занимаващи се със счетоводство и контрол участват в специализирани курсове за информиране за последните промени в релевантното законодателство.

Ръководството на ДГС редовно участва в периодични срещи на централно ниво, на които то бива информирано за промените в горското законодателство. След това, на оперативни срещи информацията се свежда до познанието на останалите служители.

Спорадично са организирани и други специализирани обучения.

При постъпване на работа, а и на всеки 3 месеца се прави инструктаж по охрана на труда, за който се води отчетност в специална книга. Води се регистър за трудовите злополуки През последните години инциденти със служители на ДГС не е имало.

Съгласно „Наредба № 3 /15.02.2012г. за определяне на вида, отличителните знаци, усвояването и реда за получаване, сроковете за износване на униформеното теренно облекло от служителите в ЮЗДП, нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предпиятия по чл. 163 от ЗГ” на служителите на ДГС се предоставя представително и уноформено облекло, а работнците се предоставя работно облекло.

Като цяло основните оплаквания на служителите са свързани с остарелите транспорни средсва.

I.9.Взаимодействие с дърводобивните фирми в региона

Ако поради едни или други причини, независещи от фирмите, сключен договор не може да бъде изпълнен, ДГС се отнася с разбиране и проблемните моменти се пре-договарят. От своя страна фирмите също се отнасят с разбиране към ДГС – техните проблеми и изискванията, с които те трябва да се съобразяват. Между фирмите има конкуренция, но тя е лоялна.

Изключително позитивно се приема даденото право на ДГС да заделя до 30 % от лесосечния фонд за ползване от местните фирми.

Лошото състояние и на места липсата на горски пътища допълнително затруднява и оскъпява дърводобива. ДГС почти няма заделени средства за поддръжка на съществуващите и създаване на нови горски пътища. Най-често това става за сметка на фирмите.

По думите на дърводобивния бизнес, се ползват квалифицирани работници, макар и това да е отпаднало като задължително изискване в договорите, които ДГС сключва с фирмите. Изискване е тези работници да бъдат наети на трудови договори и да притежават необходимата квалификация.

I.10.Взаимодействие с недържавните собственици на гори

Преди национализацията на горите през 1946 – 1947 г. в района не е имало частни гори. Възстановените в момента като такива са самозалесили се земеделски земи, които в последствие са били устроени и включени в горския фонд. Парцелите са силно разпокъсани и малки (максимум 50 дка). Всички тези гори са маркирани на терен и устроени за сметка на държавата (ДГС).

В случай на съдебно решение и подаване на заявление за възстановяване на горите в ДГС, съгласно ЗГ в съответната територия се прекратяват всички дейности до приключване на процедурата по предаване на собствеността. ЗГ регламентира начините за изплащане на компенсации при настъпили увреждания и/или загуби в резултат от дейностите на ДГС. До сега са постъпвали 2 бр. искове и са изплащани компенсации за загуби, причинени от дейността на ДГС.

I.11.Участие на ДГС в местни инициативи

I.11.1.Осигуряване на дърва за огрев и дървен материал за местното население

Към момента няма индикации за съществуващи проблеми в тази област. Такива биха възникнали ако, по една или друга причина се намалят количествата дърва за огрев и дървен материал, отделяни за задоволяване на нуждите на местното население . Проблем би възникнал и в случай на повишаване на цената на дървата за огрев и дървения материал (напр. в резултат на сертификацията) или повишаване на цената за добиването им в следствие въвеждането на допълнителни мерки (вж. по-долу в текста). Не особено доброто социално-икономическо положение на населението в региона не би позволило на местните хора да заплащат по-висока цена. Допълнителна пречка би било битуващото сред тях мнение, че „тези придобивки им се полагат, защото живеят в и около тази гора”.

I.11.2.Осигуряване на поминък чрез дейности, свързани с горите.

Особено силно е очакването, че участието на частните фирми в организираните от ДГС търгове за добив и реализация на дървесина ще бъде обвързано с наемането именно на местни фирми респективно по-висок дял местни хора.

I.11.3.Странични ползвания на горите

Възможен би бил конфликт с фирмите занимаващи се изкупуването на НДГП от гледна точка засилване на контрола от страна на ДГС. Както стана ясно, фирмите често злоупотребяват с даденото в закона право за свободно събиране за лични нужди. Въпреки това, ДГС не бива да се притеснява от въвеждането на по-стриктни мерки, които не биха срещнали отпор от страна на обществото дори напротив.

I.11.4.Осигуряване на условия и територии за лов и риболов.

I.12.Взаимодействие с дърводобивните и дървопреработвателни фирми

Ако за местното население и администрация гората е стратегически регионален ресурс за постигане на социално-икономически просперитет, то частните фирми имат самочувствието на посредник между тях и реализацията на този потенциал. В този смисъл частния бизнес разглежда ДГС като съюзник и партньор и гледа на гората по-скоро като на източник на икономическа сигурност и перспектива за развитие.

Налице е очакване и желание за осигуряване на по-големи преференции за местните фирми, при организиране и провеждане на търговете за добив и продажба на дървесина. Съществува определено негативно отношение към едрите ползватели и особено силно изказано желание за осигуряване на защита от (нелоялна) конкуренция спрямо фирми от други региони и държави. Липсват асоциации на местните дърводобивни и дървопреработвателни фирми, които да защитават интересите им, нещо повече – много от тях не виждат полза от подобно асоцииране.

Успокоително, на този етап за фирмите е уверението от страна на ръководстовото на ДГС, че собствени бригади биха били ползвани единствено за насажденията с лоши стопански показатели, за които принципно няма интерес от страна на фирмите.

Въпросът за цената на дървесината след сертифициране на горите в ДГС вероятно ще бъде основен и в най-голяма степен определящ отношението на частните фирми към сертификацията на горите изобщо. Въпреки че, съвсем разбираемо, очакванията на ДГС са свързани с повишаване на цените, неяснотата към момента и все още неосъзнатата нужда от закупуване на сертифицирана дървесина кара много фирми да бъдат доста предпазливи. Международните данни сочат, че в зависимост от търсенето, което за момента е ниско в България, цената на сертифицираните качествени сортименти може да бъде с около 20 % по-висока в сравнение с несертифицираната дървесина. Хипотетично, сертифицирането на горите може да доведе до появата на външна конкуренция, която както вече бе споменато е силно нежелана от местните фирми. При този сценарии ролята на ДГС като балансиращ фактор би бил от особено голямо значение. Най-устойчиво от тази гледна точка би било ДГС да стимулира местните фирми също да се сертифицират (по стандарта на FSC за веригата за доставки). И макар това да изисква допълнителни инвестиции за тях, добрата новина е, че основните печалби от сертифицирана дървесина се акумулират именно във веригата за доставки, там където се получава най-голяма принадена стойност към продукта.

Наред с цената на дървесината, друг важен въпрос свързан със сертифицирането на горите е по-стриктния контрол, който е въведен от ДГС. По подобен начин фирмите ще бъдат принудени да платят по-голяма цена от гледна точка спазването на екологичните извиквания - напр. използване на биоразградими горива, специални маслоабсорбиращи комплекти в случай на разливи на масло и др.

II.специфични препоръки за подобряване на социалния ефект от дейността на ТП ДГС „Кюстендил”

Подобряване на организацията на дейността на ДГС

• 
  Диверсифициране на приходите на ДГС – Към настоящият момент приходите на ДГС са почти на 100 % зависими от продажбата на дървесина. Макар тази основна приходна част в бюджета да се запази, разнообразяването й би дало значително по-голяма гъвкавост и повишаване на финансовите резултати. Едно от добрите намерения в тази насока е произвеждането на декоративен посадъчен материал в разсадника търсеното на който непрекъснато се повишава. Друга възможна ниша е алтернативният туризъм в различните му ползи.
  
• 
  Социални придобивки и икономическо стимулиране на работещите в ДГС. Биха могли да се преценят възможностите за повишаване на социалните придобивки (медицинско осигуряване, обучение и образование, работно облекло и др.) и икономическото стимулиране на работещите. Възможно е да се обсъди въвеждането на системи на управление, базирани на цели, при които заплащането на труда да бъде обвързано с изпълнението на поставените цели и постигнатите резултати и ефективност на труда. Възстановяването на възможността за извършване на специализиран труд извън работно време на лесовъдите, при спазване на принципа за избягване на конфликта на интереси би имало ролята на допълнително икономическо стимулиране на работещите в ДГС.
  
• 
  Регламентирано предимство при наемане на местни хора. ДГС и в момента е окомплектовано почти изцяло с местни хора, но това по-скоро е резултат на липсата на желаещи от по-отдалечените региони, отколкото на формулирана политика от страна на ръководството. Формулирането и спазването на подобна политика допълнително би допринесло за подобряване имиджа и повишаване степента на подкрепа на ДГС.
  
• 
  Подобряване на контрола и охрана на дейностите в горите. Най-голям резерв в това отношение може да бъде открит в необходимостта от провеждане на обучение по отношение начина на провеждане на дейностите по ЛУП и инструктаж по безопасност на труда на персонала на фирмите, с които се сключват договори за изпълнение на дейностите в горите. Друга налагаща се и от сертификацията мярка е въвеждането на задължително изискване за лично предпазно облекло в обектите, в които активно се работи и стриктен контрол върху ползването му. Разработването на процедури за действие при възникване на инциденти също би имало голямо значение.
  
• 
  Прозрачност на провеждането на търговете и контрол върху ДГС. Въпреки липсата на данни за проблеми в провеждането на търговете и законността на действията на служителите на ДГС не трябва да се пренебрегва необходимостта от планиране и провеждане на мерки, насочени към законността на дейността в организацията.
  

Взаимодействие с местните хора и социално слабите в региона

Към момента оценките, които хората дават на дейността на ДГС са много високи. Данните от доклада дават възможност да се дефинират някои от възможните подходи, които освен всичко останало, да се използват като “разменна монета” за участие на представители на местните общности в процеса на сертифициране и управление на горите. За да се запази тази оценка и да се гарантира участието на представители на местните хора в процеса на управление на горите след сертифицирането им е необходимо предприемането на стъпки в няколко насоки:

• 
  Запазване на тарифните такси и количествата на дървата за огрев за местното население. Опасението от повишаване на цените на дървата за огрев след сертифицирането на горите е основното безпокойство сред местните хора. Не само високата зависимост, но и усещането, че „гората им принадлежи” определят особената чувствителност на местните хора към тази тема. Трябва да се намерят всички възможни резерви и механизми за гарантиране на задоволяване на нуждите на местното население от дърва за огрев и строителен материал на сега съществуващите цени. Това особено силно се отнася до гарантиране на количествата, предоставяни на социално слабите.
  
• 
  Привличане на частните собственици на гори в процеса на управление на гората. Към момента частните собственици, не се чувстват съпричастни към сертифицирането на горите, това не ги интересува. Основният им интерес е свързан с извличане на максимална полза и евентуална печалба от собствеността им. За това свидетелства и наблюдаваната тенденция за продажба на частни гори и желанието за продажба и/или отдаване на горите на ДГС за управление и стопанисване. За да бъдат привлечени частните собственици в управлението на горите им е необходимо преди всичко те да бъдат информирани, а след това да бъдат натоварени със съответните задължения.
  
• 
  Работа с хората ангажирани в събиране на НДГП. Въпреки малките обеми на събираните НДГП би било препоръчително организирането и провеждането на обучителни курсове за щадящи практики на събирането на гъби, билки, горски плодове и др. Целта на тези курсове ще бъде както да се създадат определен набор от практически знания и умения у желаещите да се занимават с тази дейност, така и ще гарантира запазването и развитието на този ценен горски ресурс. Част от тази дейност включва и постоянен контрол на събирачите на терен и приемателните пунктове от страна на служителите на ДГС.
  

Взаимодействие с дърводобивни и дървопреработвателни фирми

• 
  Подпомагане и управление на процеса на браншово сдружаване. Наред със стимулирането на регистриране на местни фирми, следва с подкрепата на ДГС да стартира процес на регионални браншови срещи, на които с активното участие и медиация на представителите на РДГ и ДГС да се заложи началото на браншово сдружаване на дърводобивния и дървопреработвателен бизнес в региона. Като първа стъпка може да се помисли за поставяне на изискване за членство в регионална браншова организация като предимство при участие в търговете за добив и реализация на дървесина. Осигуряването на начална подкрепа на дейността и организационното изграждане на подобни сдружения би дало на ДГС в по-късен етап ефективен инструмент за въздействие върху формирането на мнението на местните общности.
  

III.Приложения

III.1.Основни сфери на интерес на Оценката за социално въздействие

• 
  Видове дейности и тяхната регламентация;
  
• 
  Физически и/или юридически лица, с които си взаимодействат при изпълнение на дейностите;
  
• 
  Общински и държавни структури, с които си взаимодействат при изпълнение на дейностите;
  
• 
  Оценка на възможното негативно или позитивно въздействие от тези дейности.
  

• 
  Наличие на данни за незаконна сеч, заселване, бракониерство и други незаконни действия от местни и/или приходящи хора;
  
• 
  Оценка на обема и възможното въздействие от тези дейности;
  
• 
  Въведени системи и мерки за мониторинг и превенция.
  

• 
  Структура на собствеността върху земята;
  
• 
  Права за ползване и регламентация;
  
• 
  Наличие/отсъствие на спорове върху собствеността и правото за ползване;
  
• 
  Механизми за разрешаване на подобни спорове (ако има такива), вкл. за спиране на дейността в спорните райони;
  
• 
  Участие и форми на контрол на различните собственици (ако има такива) в управлението на горите и дейностите в тях;
  
• 
  Документирани процедури и правила за идентифициране и превенция на възможни заплахи към съседни земи и практики, вкл. исторически, архитектурни и културни ценности;
  
• 
  Осигурен форми на достъп до горските ресурси за местни хора без собственост;
  
• 
  Подходящи механизми за разрешаване на проблеми и осигуряване на справедливи компенсации в случай на загуба или повреда, засягащи законни или обичайни права, собственост, ресурси или средства за препитание на местните хора.
  

• 
  Предимство на местните хора при наемане на работа;
  
• 
  Подпомагане достъпа до основни услуги – здравни, образователни и др.;
  
• 
  Познаване на спазване на основните законови изисквания за здраве и безопасност на труда;
  
• 
  Система за спазване и изпълнение на тези изисквания;
  
• 
  Обучение и оборудване, осигуряващо безопасни условия на труд;
  
• 
  Документация за всички случаи на трудови злополуки и смърт с регламентирани компенсации;
  
• 
  Спазване на националното и международно трудово право, профсъюзи и колективни трудови договори.
  

• 
  Дял на местните фирми, ангажирани в дейности, пряко или косвено свързани с дейността на ДГС;
  
• 
  Регламентация на този вид взаимодействия.
  

• 
  Информация за възможностите, ролята и потенциала, предлагани за използване на по-малко познати възможности на горите – НДГП, почивка и др.;
  
• 
  Документирана оценка на тези възможности;
  
• 
  Система за насърчаване използването на тези възможности от страна на местните хора и фирми.
  

• 
  Информация за услугите и ресурсите, свързани с гората, като речни басейни, лов и риболов;
  
• 
  Включеност на тези услуги и ресурси в плановете за управление.
  

• 
  Документирано обучение на всички работещи в горите за осигуряване на правилно провеждане на дейностите по ЛУП ;
  

• 
  Включване на данните в плановете за управление;
  
• 
  Изграждане на консултативни органи за тяхното спазване.
  

• 
  Провеждане на регулярни срещи с представители на местните общности и фирми за обсъждане на възможните екологични и социални въздействия;
  
• 
  Наличие на мониторингови програми/системи, договорени с представители на местните общности и фирми
  

III.2.Списък на проведените консултации с представители на ДГС „Кюстендил” и местни заинтересовани страни

1. 
   Инж. Тони Колев - директор ТП ДГС „Кюстендил”
   
2. 
   Инж. Бисер Дачев - зам. директор на ТП ДГС „Кюстендил”
   
3. 
   Г-н Станислав Иванов – гл.счетоводител в ТП ДГС „Кюстендил”
   
4. 
   Г-н Иван Стефанов – секретар на местната ловна дружинка
   
5. 
   Г-н Детелин Стойнев – собственик на дърводобивно и дървопреработвателно предприятие „ДС ЛЕС”ООД.
   
6. 
   Г-н Росен Стоянов – „Росен Стоянов 2” ООД
   
7. 
   Група местни хора (подбрани на случаен принцип)
   

III.3.Списък на основните дърводобивните, дървопреработвателните и фирмите ангажирани с лесокултурни дейности, с които ДГС „Кюстендил” работи

1. 
   „Екопланет” ООД , гр. Кюстендил
   
2. 
   ЕТ „Василка Петрова-Вега”, с. Ябълково
   
3. 
   „Суна-2” ООД, гр. Кюстендил
   
4. 
   „Феартрейд Корект” ЕООД, гр. Кюстендил
   
5. 
   „ЮА Булфор”ЕООД с. Слокощица.
   
6. 
   „Бодуров”ЕООД гр. Кюстендил
   

1. 
   „Еко Био Пелет”, гр. Кюстендил
   

1. 
   „ОСОГОВО ЯГД” ООД