Започват масови съкращения на специалисти от музеи и галерии, алармират синдикати
Изтегляне 2.31 Mb.
|
| http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1394767
Започват масови съкращения на специалисти от музеи и галерии, алармират синдикати 11 февруари 2015 15:09 | Ивана Арсова |0КоментирайПрепоръчай (0) 
© снимка: Sofia Photo Agency, архив Чуй още от Новините в аудио Започват масови съкращения на специалисти от националните музеи и галерии, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", Национален институт за недвижимо културно наследство и други. За това алармират от Синдиката на работещите в музеи и галерии към КНСБ. Елка Пенкова от федерация „Култура" към Синдиката посочи, че по този начин Министерство на културата изпълнява ангажимента си за 10-процентни съкращения в администрацията. Пенкова обаче беше категорична, че решението е безпринципно и необосновано, защото по този начин в някои от културните институти ще останат с прекалено малко персонал, а в някои от случаите уредниците трябва да станат и чистачи и хигиенисти. Според Пенкова оптимизацията на броя на работещите в засегнатите културни институти ще се отрази негативно на работата им. „От 82 бройки, които са в проектопостановлението, 78 са от музеи, галерии, Националната библиотека. В същото време общо процентите от бюджета на културата, които са отделени за движимо и недвижимо културно наследство, са 10,72%. Представете си за какво става въпрос?! 45% от съкращенията се поемат от 10,72% от бюджета. И всичко това въпреки увеличение увеличения бюджет на Министерство на културата", обясни Пенкова. Тя посочи, че съкращенията в много от музеите означава да няма чистачки, пожарна и охрана, и това ще наложи да бъдат наети външни фирми, които да извършват тази дейност. Пенкова посочи кои ще са най-пострадалите музеи: „Националният музеен комплекс „Шипка-Бузлуджа", които имат пет сгради, пет експозиции. Националният музей „Земята и хората", които остават на критичния минимум. Тук става въпрос не само за хората, но и за опазването на движимите културни ценности. Националният политехнически музей също, както и Националният литературен музей. Също и Националния исторически музей, в който ние не можем да съкращаваме информатори, тъй като това е свързано с охраната и сигурността, така че ще се съкращават специалисти - аналитични и творчески", допълни тя. Синдикатите са категорични, че ако няма воля за промяна от страна на културното министерство са готови протестни и стачни действия. http://news.vratza.com/?id=2115256&adate= Започват масови съкращения на специалисти от музеи и галерии, алармират синдикати DarikNews.bg
http://bg.time.mk/c/33b08d6589/zapocvat-masovi-sakrashteenija-na-specialisti-ot-muzei-i-galerii-alarmirat-sindikati.html Започват масови съкращения на специалисти от музеи и галерии, алармират синдикати Darik News - преди: 38 мин Започват масови съкращения на специалисти от националните музеи и галерии, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", Национален институт за недвижимо културно наследство и други. Рашидов съкращава специалисти, а не чиновници, скочиха културните среди News - преди: 2 часа Протести зреят в културните среди. Недоволството е породено от поредните масови съкращения на специалисти от националните музеи и галерии, Националната библиотека „Св. Св. Синдикалисти: Може да се стигне и до стачка в национални музеи и галерии Дневник - преди: 2 часа Ориенталският отдел на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", чийто щат бил от 4,5 бройки, сега ще остане с 4. Четиримата специалисти отговарят за османския архив - един от най-богатите в ... От каква реформа се нуждаят музеите Дневник - преди: 7 часа "Дневник" потърси доц. д-р Николай Ненов - директор на Регионалния исторически музей – Русе , по темата "Каква реформа е нужна на музеите". Поводът - в управленската програма на кабинета на Бойко ... http://news.ibox.bg/news/id_460762926 Рашидов съкращава специалисти, а не чиновници, скочиха културните среди 11.02.2015, 13:33 (обновена 11.02.2015, 14:42)
© Явор Николов Протести зреят в културните среди. Недоволството е породено от поредните масови съкращения на специалисти от националните музеи и галерии, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", „Националния институт за недвижимо културно наследство и други. Съкращенията се налагат заради заповед на министъра на културата за намаляване на числеността на персонала, като част от ангажимента на министерството за 10 % съкращения в администрацията. На пресконференция в централата на КНСБ от Синдиката на работещите в музеи и галерии към Независима синдикална федерация „Култура"-КНСБ и Федерация „Култура" към КТ „Подкрепа" изразиха крайното си недоволство от т. нар. административна реформа и поискаха спешна среща с министъра на културата Вежди Рашидов. Те се заканиха ако проблемът им остане нечут, да предприемат крайни синдикални действия, включително и протести пред Министерството на културата. Председателят на федерация „Култура" към КНСБ Иван Иванов е категоричен, че се унищожават водещи специалисти, градени с години, а чуваемост от екипа на Рашидов няма. Вчера е проведена спешна среща с председателя на парламентарната комисия по култура Поли Карастоянова, която се е ангажирала да се проведе разговор с лидерите на двата синдиката и представители на екипа на Вежди Рашидов. Елка Пенкова от КНСБ, която е и археолог в Националния исторически музей, представи разпределението на средства за финансиране на дейностите в Министерство на културата по политики и бюджетни направления. За настоящата година бюджетът на Министерство на културата е увеличен с близо 6 млн. лева (5 954 000 лв.) в сравнение за 2014-а. В същото време сумата, с която е намалено финансирането на бюджетна програма „Опазване на движимото културно наследство", съставлява над 45 % от общо съкратените средства. Общото намаление на разходите за издръжка на персонал (Фонд „Работна заплата") за институциите в сферата на недвижимото и движимото наследство - второстепенни разпоредители към Министерство на културата, е в размер на 571 530 лева.
В същото време 25 % от работещите в националните музеи са на минимална работна заплата. Много уредници, реставратори получават само с 20-30 лв. повече от минималната работна заплата, която се дава на хора с основно образование. Най-пострадалите и на санитарния минимум са 10 национални музея. От Национален комплекс „Шипка - Бузлуджа" ще бъдат съкратени 6 души. Институцията е пред закриване. 7 души са определени за съкращение в музея „Земята и хората". Засегнати са Националният исторически музей, Националният политехнически музей, Националният литературен музей, Националният център за подводна археология. От Националната библиотека от 242 щатни бройки трябва да бъдат съкратени 36. От библиотеката призоваха да не се замразява развитието на институцията. Те се заканиха на политиците,че ако развитието им бъде замразено, ще излязат на протест. Кирил Бинев от КТ „Подкрепа" също обясни, че административен персонал няма да бъде съкращаван. Ще бъдат съкращавани високоспециализирани специалисти, които работят в тежки условия. Той определи този акт като „рязане на живо месо". По думите му, се субсидират частни проекти с държавни средства. Вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров е категоричен, че синдикалистите настояват за спешна среща с Рашидов в началото на следващата седмица, тъй като в момента министърът е в Испания. Той се закани, че ако тогава не бъде постигнато споразумение и „административната лудост" не се прекрати, ще бъдат предприети крайни действия. Дали служителите на галериите и музеите ще седят на работните си места или ще излязат пред Министерство на културата ще бъде решено допълнително.
Вашият коментар 
7.kp | 11.02.2015 16:04 рашидов трябва само да провери кои отрепки са скачали 89та на жълтите павета с викове "желю желев президент" и да ги уволни кат доказано малоумни или курви. 
6.Хенри III | 11.02.2015 14:28 ПРАВИЛНО ВСИЧКИ КОМУНИСТИ ТРЯБВА ДА СА БЕЗРАБОТНИ 
5.Ivan25 | 11.02.2015 14:27 Явно някой отново се е разплакал за музея "Шипка-Бузлуджа", музея на безумието, музея на обоготворяване на поробителя. 
4.Синият Гигант се завърна | 11.02.2015 14:16 реставратори получават само с 20-30 лв. повече от минималната работна заплата, която се давала на хора с основно образование --------------------------------------------------------------- А реставраторите с какво образование са? Освен това заплатата се дава спрямо вида работа, който вършиш, и начина по който я вършиш, а не заради образователния ти ценз! Утре всичката сган завършила педагогическа специалност, икономика, финанси и т.н. глупости ще почнат да чистят кенефи и ще мрънкат как са завършили "счетоводство и контрол" , а получават 340 лева! Аз също съм висшист, за щастие никога не съм работил по специалността си и дай Боже никога да не се наложи, защото ще изкарвам в пъти по-малко пари! 
3.качамака | 11.02.2015 14:02 Нали до вчера културните среди твърдяха,че Рашидов е перфектния министър на културата...? Айде сега господина Морфов да вземе позиция и да обяви гладна стачка,че до скоро ни надува на уевете за оная мутра Слави Бинев,та сега да му видиме позицията... Да,ама не...Защото Морфов е зависима гербаджийска подлога...Като повечето негови колеги,които са на хранилка при политическите партии...
2.kalfata | 11.02.2015 13:43 МУЛТАК -номер 1 ЩЕ СИ СВЪРШИ РАБОТАТА. 
1.Civic Mundi | 11.02.2015 13:40 Аман от културни специялисти, които лежат на държавния бюджет. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/02/11/2470269_sindikalisti_moje_da_se_stigne_i_do_stachka_v/?ref=rss Синдикалисти: Може да се стигне и до стачка в национални музеи и галерии От Дневник Последна промяна в 13:55 на 11 фев 2015, 589 прочитания, 8 коментара
И Националната библиотека е заплашена от съкращения Фотограф: Иван Григоров 
Едно наум: Древен архитект ни е оставил цяла книга как се строят крепости - 11 фев Лувър по нашенски, или "Шанел" на неизмит врат - 10 фев Реформа в музейното дело предвижда програмата на правителството - 22 яну Министър Мартин Иванов: Променим ли мисленето си за култура, пари ще се намерят - 08 сеп Ориенталският отдел на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", чийто щат бил от 4,5 бройки, сега ще остане с 4. Четиримата специалисти отговарят за османския архив - един от най-богатите в света с документи на османотурски, арабски и персийски, с около 1 милион листа или към 500 000 архивни единици. Центърът за подводна археология, който освен да проучва културните богатства под вода, трябва и да подготвя кадри, ще остане от трима с двама специалисти, единият е директорът, който е и водолаз. Тези факти изнесоха на пресконференция днес представителите на синдикатите в националните музеи и галерии. Синдикалистите от тези културни институции протестират срещу наложените от министерството на културата съкращения и намаляването на парите за опазване на културното наследство с близо половин милион лева на фона на увеличения с почти 6 млн лв. бюджет на ведомството. Обещание за реформа в музейното дело фигурираше в управленската програма на правителството. Според авторитети в тази област недостигът на специалисти в музеите е пословичен, а реформата трябва да включва въвеждане на обучение по музеология. Музейни работници казаха днес, че ще искат среща с министъра на културата Вежди Рашидов, когато се върне от Испания. Министърът уговаря изложба на български икони в Толедо. Според сайта на ведомството му той е потърсил и съдействие от Испания, "за да могат нейните световноизвестни експерти да се произнесат за прочутите скални рисунки на пещерата Магурата преди вписването на кандидатурата й в представителния списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО". Синдикалистите от КНСБ и КТ "Подкрепа" настояват за преразглеждане на политиката към културното наследство и нова методика за финасиране на музеите и галериите. Ако исканията им не бъдат изпълнени, те са готови и на стачка, се казва в позицията им.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/02/11/2468528_ot_kakva_reforma_se_nujdaiat_muzeite/?ref=rss От каква реформа се нуждаят музеите
От Доц. д-р Николай Ненов Последна промяна в 10:48 на 11 фев 2015, 1467 прочитания, 10 коментара 
Изложба в Археологическия музей Фотограф: Георги Кожухаров
А ти щракна ли се за световния Ден на селфи в музея - 23 яну Реформа в музейното дело предвижда програмата на правителството - 22 яну "Дневник" потърси доц. д-р Николай Ненов - директор на Регионалния исторически музей – Русе, по темата "Каква реформа е нужна на музеите". Поводът - в управленската програма на кабинета на Бойко Борисов фигурира такова намерение, а причината доц. Ненов се ползва с името на утвърден специалист, който е превърнал музея в истинско място за културен живот. У нас туризмът често се възприема като панацея за местно развитие – той става причина за поява на обекти и съоръжения, които не притежават потенциал нито като място на памет, нито като атракция. Защото реалното създаване на желаните връзки между културата и туризма става на територията на музеите, а това не е само наш опит, а световен. Във
"века на музеите" (Ню Йорк Таймс", 2002 г.) у нас не се инвестира в музеите. В същото време музеят е един от инструментите на самоопределението чрез културата и инструмент за самоидентификация по отношение на чужди култури. Музеят много по-лесно отговаря на въпросите – кои сме и къде сме (по отношение на мястото ни в света), при това отговорите често могат да бъдат не докрай еднакви за различните посетители. Изменението на ролята на музея в съвременното общество определя възникването на нови, необичайни музейни форми. В основата на изменението се търсят разлики с класическия музей, тясно обвързан с политиката на държавата. За разлика от него съвременният Екомузей (по Питър Дейвис) се развива в специфични форми, с помощта на които всяко микрообщество може обективно да представя своето наследство. Така погледнато музеят става активен повече от когато и да е, участва в работата по създаването на културно-историческа среда, адекватна на времето и общността, за която музеят е ценност. Чрез внимателно наблюдаване на културните, интелектуалните и политически роли, които играят музеите в съвременното общество, се показва, че музеите вече не се възприемат просто като дом на колекции от предмети, а като места за осъществяване на връзка със знанието за наследството и идентичността, за връзка между култура и политика. Музеите все по-често са разпознавани като необходимо пространство за изява на социално общуване и споделяне на култура в различни форми, поради което нарастват и изискванията към тяхната дейност. Така музеите се утвърждават като места на идеи, където знанието заема форма чрез употребата на предмети. Поради това може да си пожелаем да конструираме и да създадем такива музеи, от каквито имаме нужда. Музеи, които се променят заедно със самите нас – така, както е в дефиницията за музей на ICOM (2007 г.) – с фокус върху "служба на обществото и неговото развитие". За да бъдат адекватни българските музеи на съвременното развитие на обществото, е нужно
в университетите, в различни образователни степени. Към настоящия момент няколко български университета обучават кадри, ориентирани към музея и наследството, но към момента не ми е известно дали и колко от завършилите са намерили работа в музей. В тази ситуация изключително важно е да се погледне към продължаващо обучение – за специализацията на хората, които работят в музеите. Необходими са тематични курсове за профилиране в различни сфери – свързани с историята на изкуството, с методология на теренно проучване, с управление на наследството, с дизайн на изложби. И чужд език, естествено. Макар не всички да знаят – недостигът на специалисти в музеите е пословичен. Още преди десетилетие автори като А. Бенбасат и Р. Шаренкова доказаха претовареността на ключовия елемент в системата на музеите – уредникът. Към момента музейният уредник е натоварен да върши не само експертните си задължения, но и да бъде екскурзовод, физическа охрана, да прави проучвания, да участва в конференции, да развива музейна педагогика, да изнася лекции, съобразени с различни възрастови групи, да обработва фондове, като отговаря за няколко хиляди експоната, с които да съставя изложби. А също и да ги дигитализира. В този контекст попада необходимостта от изготвяне на критерии за награди в гилдията – за куратори, за музеи. Неизвестно защо към момента министерството на културата раздава годишни награда единствено на археолози. За да се отличат добрите, по които да се мерят изоставащите, е необходимо изготвяне на стандарти за музеите Вероятно те трябва да отразяват по-скоро "туристическите" аспекти, нивото на услуги и презентации, а не непременно научните постижения на специалистите – за тях има други полета на изява, а чрез стандартите музеите ще бъдат по-прозрачни за широката аудитория. Проектното финансиране е модел на работа, който подкрепя идеи, а не просто осигурява пари. Ако част от дейността на музеите се подкрепя на отделни сесии, които предоставят финансиране на част от проектните идеи, на практика ще се реализират основно тези от тях, които са читави. Ще се появи конкуренция, която ще стимулира развитието. И в настоящия момент министерството на културата разпределя средства за подкрепа на проекти, но те са твърде ограничени, за да се разчита на тях за реално стимулиране, което да доведе до промяна в политиките на музеите. Друга възможност за стимулиране на музеите и осигуряване на средства за дейност се крие в чл. 40 от Закона за културното наследство, където в ал. 2 е записано, че регионалните музеи се финансират "от вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните музеи развиват дейност». В тези взаимоотношения активността се пада на местните общински съвети, които трябва да гласуват «вноските». И тъй като това не се случва, вероятно има нужда и от промяна в законодателството. Но дори без подобно усилие ситуацията може да се промени при наличие на добро желание и конкретни ангажименти от двете страни.
Всекидневният живот на римския легионер на Долен Дунав - изложба в русенския музей [Регионалният исторически музей - Русе]
За постигане на промяната, която търсим, е наложително да продължи стимулирането на обмена на изложби, както и съвместното създаване на изложби от различни институции. В тази насока се работи от няколко години –министерството на културата подкрепя Панаира на музейните изложби, а резултатите са окуражаващи, тъй като се променя идеологията на музейните презентации. Някои от музеите вече представят не само годишнини от събития или личности, не само съкровища или сезонни проучвания, а тематизиране на експонираното. Изложбите са специфичен музеен продукт, който превръща музеите от складове на ценности в пространства за диалог, в живи културни центрове, които изграждат връзки с настоящето и бъдещето, а не само с миналото. Поради това инвестирането в развитието на съвременни форми на изложби и експониране ще доведе до промяна в българските музеи. Промяна, която ще постигне онова ниво на доверие с публиката, което е нужно за реализиране на устойчиво развитие на музеите в бъдещето. Музеите у нас са над 200, а водещи са регионалните и националните, макар и помежду им да има доста големи разлики. Различията с общинските музеи са още по-големи – като отговорности или качество на работа. Но със съществуващия механизъм на финансиране общинските музеи получават по-големи суми на щатна бройка от останалите музеи, което не е справедливо. През годините не е уреден и въпросът с финансирането на научните групи в музеите. А присъствието на изследователски звена, които в научно отношение са подчинени на БАН, създава качествена разлика в дейността на музеите. Музеите са местата, където икономиката на свободното време води до реализиране на приходи. И ако следващата национална рекламна кампания не бъде за 50 "забравени-от-бога-места", а за 50 музея из страната, ползата от това би била не само за музеите, а за всички нас. Защото отговорността ни за музеите е обща. Надявам се.
Синдикатите настояват да няма съкращения на специалисти от националните музеи и галерии 11 февруари 2015 / 14:56
София, 11 февруари /Валерия Димитрова, БТА/ Синдикатите настояват да няма съкращенията на специалисти от националните музеи и галерии, Нацио... http://www.cross.bg/knsb-kyltyra-myzei-1452321.html#axzz3RPKlvsNU КНСБ: Националните културни институции не са приоритет на държавата 
11 Февруари 2015 | 13:49 Прочетено 1491
София /КРОСС/ От разпределението на бюджета на Министерство на културата (МК) става ясно, че националните институции, които се грижат за опазването на националното движимо и недвижимо културно и природно наследство, не са държавен приоритет. Това каза по време на пресконференция в КНСБ Елка Пенкова - заместник-председател на Независимата синдикална федерация „Култура" - КНСБ (НСФ „Култура" - КНСБ) и председател на Синдиката на работещите в музеите и галериите (СРМГ). На пресконференцията бе представена позицията на СРМГ и на Федерация „Култура" към КТ „Подкрепа" относно заповеди на министъра на културата за намаляване на числеността на персонала в националните музеи и галерии. „С Бюджет 2015 г. бюджетът за култура е увеличен с 6 млн. лв. Ние питаме министър Вежди Рашидов, на какво основание прави съкращения в размер на 689 хил. лв. в националните музеи, галерии и библиотеки, вследствие на което ще бъдат съкратени 78 щатни бройки в тях - и то за специалисти и експерти, на фона на общо планираните 82 броя съкращения на персонал", изтъкна вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров. Елка Пенкова подчерта, че относителният дял на средствата за финансиране опазването на културното и природно наследство е 10,72% от общия бюджет на МК, докато във всички развити страни това перо е най-същественото, като достига 60%. Тя допълни, че всяка година бюджетът за националните музеи, галерии и библиотеки прогресивно намалява, а вече е под санитарния минимум. Марияна Максимова - председател на синдикалната организация на КНСБ при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", отбеляза, че съкращенията ще породят огромни проблеми за дейността на библиотеката. Тя даде за пример, че 7-етажно хранилище ще трябва да бъде поддържано от един човек, който да се занимава с дезинфекцията. „Как ще стане това?", попита риторично тя. „Дисбалансът между заплащането на висококвалифицираните специалисти и хората без всякакво образование и квалификация се задълбочава при всяко увеличение на минималната работна заплата за страната", посочи Елка Пенкова. „В голяма част от случаите заплатите, които получава експертният персонал, са с 20-30 лв. по-високи от МРЗ. „Това са специалисти, включително с научни степени, работещи в музеи и библиотеки, които носят огромна отговорност (включително и материална) за безценно културно наследство, оценявано на милиарди - за неговото изучаване, социализиране и представяне", заяви Пенкова. Синдикатът на работещите в музеи и галерии към НСФ „Култура" - КНСБ и Федерация „Култура" към КТ „Подкрепа" алармираха, че ако няма воля за промяна и не бъдат предприети спешни действия, ще се стигне до разпад на националните институции, които съхраняват културното наследство на България. Те подчертаха, че за тях не остава нищо друго, освен да се противопоставят категорично на тази тенденция, включително и като предприемат синдикални протестни и стачни действия. Работещи в други национални културни институции също заявиха подкрепата си към исканията на двата синдиката. В пресконференцията участваха още вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков, Кирил Бинев - председател на Федерация „Култура" към КТ „Подкрепа" и други. http://www.bnews.bg/article-129164 Каталог: news -> Papers news -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г news -> Тема: здравеопазване news -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи news -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети news -> Уважаеми колеги, Лятото е при нас и ето, че е време да помислим къде ще прекараме лятната отпуска news -> Новости в програмен продукт Заплати – версия 12 news -> Проф д-р Георги Ончев, дмн news -> Код на училище Име на училище Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|
