Защо точно младите от всички герои в сериала?



Дата09.09.2017
Размер113.64 Kb.
#29823


Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Специалност Социология



Курсов проект

по дисциплината

“Историческа социология на модерността”

на тема:


Млади vs. модерни – или къде минава границата на моралното поведение

Можем ли да говорим за постмодерност в България днес през поведението на младите?



Изготвили: Альона Денякина, Ф.№ 11 327

Анна Васева, Ф.№ 11343

Антония Башева, Ф.№ 11321

Веселина Чобанова, Ф.№ 11305

Жени Цонева, Ф.№ 11307

Петя Кривошиева, Ф.№ 11294

София, 2010 г.

19-годишна на прага на аборт, карта Visa, стриптийз и барове, любовен триъгълник и предателство, уроци за живота на по чаша уиски, родители-банкомати, яки friend-ове и on-line статус в мола – Сиaна, Алекс и Дани. Трима от главните герои на последния български сериал „Стъклен дом” днес се оказват особено актуални и също толкова скандални. Скандални, защото взривяват утвърдените представи за морал и поведение на младите хора у нас и актуални, защото припознаваме в тях съвременната българска действителност. Именно това провокира интересa ни към сериала.



Защо точно младите от всички герои в сериала? – Съсредоточихме се върху образа на младите, защото от една страна, открихме значителна прилика с начина на живот на нашите съвременници, от друга - в този сериал се поставя акцент върху сюжетните линии, свързани с тях, и не на последно място въпросните герои предизвикват противоречиви емоции на припознаване или разграничение с образа им.

В тях има нещо обезпокоително, кое е то?– Проблемни се оказват личните им взаимоотношения и поведението спрямо обществените правила. Така например, в семейството и сред приятелите се наблюдава отчуждение, липса на откровеност, безотговорност и егоизъм - Александра не споделя с майка си за това, че е скъсала с Дани и ходи със семейния шофьор Хари; Сиана не казва на своя баща за бременността си и предава най-добрата си приятелка (Алекс), като прави секс с Дани, докато той е гадже на Александра. Същевременно се забелязва незачитане на общественита правила и норми – бягат от училище, шофират пили, непълнолетни употребяват алкохол на обществени места и посещават нощни заведения. Дани вижда в парите изход от всеки проблем – предлага рушвети срещу протеста на майките, а отговорността към бременната от него Сиана измерва само в разноските по аборта. У младите хора в сериала не личи амбиция за бъдещо развитие. Като че ли живеят, мислейки за момента тук и сега.

Защо точно този сериал? – В сравнение с останалите съвременни български филми, „Стъклен дом” показва младите хора по един различен начин, максимално близък до действителността. Сериалът засяга актуални теми от ежедневието – Skype, “Аватар”, Facebook и др. Диалозите са изградени в голяма степен от разговорната реч – жаргон, езикът на мрежата и т.н.

Какво обаче се крие отвъд видимостите на ежедневието? Порочност, липса на морал, меркантилност, лошо възпитание и безотговорност ли са определящи за поведението на младите? Не е ли странно, че такова държание се демонстрира свободно и изглежда безпроблемно? Дали не трябва да се запитаме кое изобщо прави възможна тази съвременна ситуация?

Да твърдим, че изложените проблеми са нови, е неоснователно. Такива е имало и преди, но те са били удържани в частната сфера. Днес обаче за аборта, любовния триъгълник и престъпването на обществените норми се говори открито и публично. Те имат „запазено място” в медиите, независимо от формата, и стават присъщи дори за младите хора. Оттук и акцента, който следва да поставим, е не толкова самите проблеми, колкото възприятието им от обществото, проявлението им сред младите и свободната им демонстрация. Налице е скандалност, която сякаш вече не скандализира? Признак на модерност ли е това? Тезата ни е, че публичността на този вид поведение става естествена и „смущаващото” добива легитимност в следствие на трансформация в социалните условия. Въпросът е дали тази промяна не е симптом на един нова ситуация - постмодерността.

Съществуват различни начини да разберем как е възможна промяната. Така например, обяснението би могло да се търси в:

1) промяната на отношенията в семейството – отчуждаването и разпадането на нуклеарния модел предпоставя увеличаването на дистанцията между поколенията и води до разминаване във вижданията им за моралните категории;

2) потребителската култура и свързания с нея егоизъм – развитието на пазарните отношения култивира нов тип ценности и поведенчески практики. Интензивното производство стимулира нарастващо потребление и стремеж за удовлетвояване на личните нужди;

3) бурното развитие на масовата култура, която допринася за размиване на границите между публично и частно;

4) маргинализация на централизирани регулатори като църквата и държавата, които в миналото са имали водеща роля – това резултира в липсата на еднозначни формални и морални норми. Секуларизацията и кризата на националната държава са причина за появата на противоречие в това кое е правилно и кое не;

5) новите медии и форми на комуникация – те създават и утвърждават нови обществени структури и ценности. Множеството източници на информация предоставят разнообразие от гледни точки и интерпретации, които рефлектират в плурализация на общественото мнение.

Според нас изложените перспективи показват само отделни аспекти от проблема и самите те са във висока степен свързани. Въпреки това, ще спрем вниманието си върху развитието на масовата култура, през чийто дискурс бихме могли да разгърнем най-пълно проблема с поведението на младите хора днес. Комплексният му характер предполага да бъдат разгледани различни социални фактори като специфичните съвременни ценности, формите им на проявление сред поколенията, произтичащата от пазара нов тип публичност и пр., с които масовата култура корелира и които легитимират поведенческите практики във фокуса на нашия интерес. Самата тя задава нови социални норми.

Има и други неща освен чукането. Обаче ти няма как да го знаеш, след като цяла София ти се е изредила!” и Аре да се биеме след малко, а” са реплики от сериала, които показват обичайни практики на героите и основни теми сред младите хора изобщо. Проблемът за насилието и секса е особено интересен, тъй като разбиранията за него постоянно се променят във времето и от табу и скандал в миналото, днес сякаш за тях се говори свободно и без задръжки. Като референт за по-общите социални нагласи, „изреждането” и „боят” се явяват и ориентир за границата между полярни ценности, като например възвишено и низко. Сега обаче подобно разграничение на моралните категории става все по-трудно и показател за това е сериалът „Стъклен дом”. Именно размиването на границите между добро и лошо, нравствено и порочно стои в основата на проблема за това до колко поведението на младите герои се възприема като естествено. Възможно обяснение за това предлага текстът на Евгений Дайнов „Забавленията на другата половина”, където ясно са артикулирани основни теоретични положения.

Накратко, авторът разграничава модерна и постмодерна култура, като специфични типове „световиждане”. Първата от двете култури се определя със следните характеристики: редукция, класификация, разделяне на дискурсите, опростяване на света – „корените на разцеплението водят към реакциите на модернизма срещу такива несъвместимости с неговата „сериозна” и догматична природа явления като смехът, играта, публичността, несанкционираното насилие и сексът [...]1. Те са изхвърлени и затворени в низкото и неправилното. Модерността създава ясни ценностни нормативи и разграничения между добро и лошо. От друга страна, с настъпването на постмодерността „всичко твърдо се разтваря във въздуха, […], всяко вярване в множество вярвания.” 2.Така става възможно всеки сам да избира критерии за това какво смята за добро и лошо, за красиво и грозно. Вече няма еднозначно разбиране на моралните категории. „Паралелно с тази нова плурализация се замъгляват границите на предишните – модерни – диференциации: установените значения започват да се приплъзват”[…]; еклектиката става правило”.3 Както вече уточнихме, предполагаме, че тези тенденции се открояват и в българското общество днес, отражение на което претендира да е сериалът „Стъклен дом”. Модерните принципи продължават да съществуват в съвременната постмодерна ситуация, но вече стават проблематични.



До тук очертахме теоретичната рамка на проблема и се опитахме да покажем как той се ситуира исторически. В емпиричната част ще имаме за цел да разберем каква оценка се дава на поведението на младежите, представено в сериала, мисли ли се то като отражение на действителността у нас и ако да - можем ли да съдим през него за постмодерност в България.

Хипотезите, които задаваме в нашия проект, са:

  1. Ако възрастните считат, че поведението на младите хора в сериала отразява реалността, то те го осъждат.

  2. Ако си израстнал в условията на скандал (времето след 1989 година), то приемаш за нормално поведението на младите в сериала.

  3. Ако хората са с по-висок доход, то те ще възприемат младите във филма като отразяващи действителността.

  4. Ако хората са с висок месечен доход, то те ще толерират поведението на младежите в сериала.

  5. Ако хората, които гледат сериала, са от големи градове, то те виждат в поведението на младите в сериала отражение на действителността.

  6. Ако хората, които гледат сериала, са от малки населени места, то те не виждат в поведението на младите в сериала отражение на действителността.

  7. Ако хората, които гледат сериала, живеят в малки населени места, то те няма да подкрепят държанието, демонстрирано от младежите в „Стъклен дом”.

  8. Ако хората, които гледат сериала, имат поведение като на младите образи в него, то те ще смятат това държание за нормално.

  9. Ако младите хора, които гледат сериала, споделят проблемите си със своите родители, то те не одобряват поведението на Алекс, Дани и Сиана.

  10. Ако зрителите имат непосредтсвен опит с младежи (без да са техни родители), то те виждат в поведението на младите от филма отражение на действителността.

  11. Ако тези, които гледат сериала, са родители на младежи, то те приемат, че държанието на младите в сериала е релевантно на действителността.

  12. Ако отношенията на младите в сериала се мислят като отразяващи действителността, то е, защото в тях се припознава собственият социален опит (личните приятелски отношения)

  13. Ако филмът се гледа, то е, защото се мисли като различен от другите български сериали.

  14. Ако някои не гледат сериала, то е, защото те го считат за прекалено измислен и нереален.

  15. Ако някои не гледат сериала, то е, защото според тях основните идеи в него са сходни с тези в другите сериали.

Операционализация на понятията в хипотезите:

  • Скандал – принцип на действие, при който се пренебрегват установените социални норми и практики;

  • Големи градове – в това понятие обединяваме столицата и областните градове в страната;

  • Малки населени места – градове и села с население под 20 хил. души;

  • Младежи (хипотеза 10) – хора на възраст между 14 и 30 години;

  • Млади хора – родените след 1989 г.

  • Възрасни – хора, чиято социализация се е осъществила преди 1989 г.

Така поставените въпроси могат да бъдат изследвани чрез:

  1. Дискурс анализ на публикации, свързани с филма, в пресата и Интернет, и на форуми. По-специално внимание ще обърнем на сайта на сериала „Стъклен дом” и форума в него;

  2. Полуструктурирано интервю сред респонденти на възраст от 14 нагоре;

При наличие на подходяща ситуация е възможно да се направи и включено наблюдение. Би било любопитно, ако се дискутира интересуващия ни въпрос, да се видят реакциите на хората към него.

Като основни избрахме първите два метода. Дискурс анализът би бил полезен, защото той ще ни позволи да разберем как се гледа на сериала „Стъклен дом” и дали младите герои са обект на особено внимание в медийната сфера. Това разбиране ни е важно, защото следвайки логиката на Дайнов, „дискурсът […] твори действителността, за която говори”4. Няма как да откроим нормите, ценностите и нагласите на епохата, без да разберем как те се артикулират от хората. Голяма роля за това играят медиите, които спомагат за изграждането на споделен социален смисъл. Те са един от начините за неговото произвеждане и възпроизвеждане.



Полуструктурираното интервю е другият метод, който смятаме за подходящ. Чрез него можем да вникнем в дълбочина в проблема и да обхванем не само конкретни детайли, но и други любопитни аспекти от гледна точка на интересуващия ни въпрос, които спомагат да се доизясни ситуацията.

Приложение № 1

Гайд за полуструктурирано интервю

  • Блок 1 – Представяне:

Разкажете ми за себе си :

  • Откъде сте?, С какво се занимавате?, Какво обичате да правите в свободното си време?, Сам/а ли живеете?

  • Блок 2 – Сериали:

  • Какво гледахте последно по телевизията?;

  • А сериали гледате ли?

  1. ако “Да”: Кой Ви е любимият сериал?, А какво харесвате в него?, А колко често гледате сериали?, А имате ли любим български сериал?, Разкажете ми за него (какво му харесва, образи, поведение, млади герои)

  2. Ако “Не”: Защо?

  • Блок 3: „Стъклен дом”

  • В момента по телевизията върви сериалът „Стъклен дом”. Вие чували ли сте за него?, А гледате ли го?

  1. Ако “Не”: Защо? А какво би Ви накарало да го гледате?

  2. Ако “Да”:

  • Кое Ви направи най-силно впечатление в него? (плюсове и минуси), А имате ли любим герой?, Защо точно той?;

  • Какво мислите за младежите в този сериал ?Можете ли да посочите конкретна ситуация, в която участват те?, С какво Ви направи впечатление тя?, Как оценявате тяхното поведение? Мислите ли, че то се припокрива с държанието на днешните български младежи?;

  • А в конкретните ситуации (изневяра, предателство, аборт) Вие как бихте реагирали на мястото на героите?

  • Блок 4: Отношение към приятелите

  • Нека сега поговорим за приятелите Ви. Събирате ли се често?, Какво правите заедно?, Къде обичате да ходите?;

  • Някога случвало ли се е ваш приятел да Ви излъже? Би ли повлияло това на отношенията ви? Как?

  • Как си представяте перфектното приятелство?

  • А какво би Ви накарало да прекъснете приятелството си с някого?

  • Финансовото положение на човек може ли да повлияе на това дали да сте приятели?

  • Блок 5: Отношения в семйството

  • Разбирате ли се с родителите си? Споделяте ли с тях? Разчитате ли на техния съвет, когато имате проблем?

  • Колко често се виждате? По какви поводи? Колко често вършите нещо заедно (хранене, пазаруване, грижа за домакинството, забавляване)?

  • Блок 6: Нагласи и практики към обществените правила и норми:

  • Според Вас проблем ли е да изпиеш една бира преди шофиране? А как бихте възприели присъствието на непълнолетен в стиптийз бар?

  • Според Вас младите хора днес склонни ли са да нарушават обществените правила?

  • Случвало ли Ви се е да нарушавате обществените правила и норми? В каква ситуация? Кои норми е допустимо да бъдат нарушени? При какви условия?

  • Блок 7: Демография:

  1. На колко години сте?

  2. Къде живеете?, А къде сте родени?

  3. Семеен/семейна ли сте?, Имате ли партньор/партньорка?

  4. Имате ли деца?

  5. С какво се занимавате/ каква е вашата професия?

  6. Бихте ли ми казали в кой от следните интервали попада размера на месечния ви доход:

  • до 500 лв.

  • до 1000 лв.

  • до 1500 лв.

  • до 2000 лв.

  • между 2000 и 3000 лв.

  • над 3000 лв.


Приложение № 2
Какво да се следи при дискурс анализа:

  • Как се говори за сериала „Стъклен дом”?;

  • Споменават ли се младите герои от филма и във връзка с какво?; Как се представят техните образи?; Дават ли се оценки на техните проблеми и поведение? (какви определения се използват и какви аргументи се дават);

  • Дали в младите герои от сериала се припознават реалните днешни младежи или за тях се говори като за чисто фикционални образи?;

  • Съществува ли разлика между медийните статии и коментарите във форумите относно представянето и на оценката за младежите във филма? (до колко медийно представената позиция се възприема от публиката)



1 Дайнов, Е., „Забавленията на другата половина”, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1991; стр.31

2 Пак там, стр. 23

3 Пак там, стр. 23

4 Пак там, стр.14


Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница