Земята моят дом (Есе)

Осъзнават ли хората какво причиняват на Земяват и нейната природа? Човечеството постепенно пазрушава Земята, но най-много е пострадала земната природа. Природата е приказна вълшебница, която приютява живота в обятията си.

Каква наслада и удивление красивата природа? Поетът търси своето вдъхновение сред природата. Художникът изпитва възторг пред нейния пейзаж и я представя в своите картини. Природата изцерява болния в цвета на билките, а аромата на цветята, свежестта и чистотата на въздуха. Всяко горско растение щедро дарява чист и свеж кислород.

Но сега гората е тъжна. Н есе оглася от песента на сладкопойните птички. Чува се свирене на дърворезачки и тежкото поваляне на красиви гигантски дървета. Даваме ли си сметка, че природата е наш дом? Ние не мислим за нея и не се стараем да я пазим. Горите, „белите дробове” на планетата, безсмислено се изсичат. Една небрежно захвърлена цигара опустошава големи масиви.

В бистрите реки се изхвърлят какви ли не отпадъци от поредната фабрика или цех. А ние пием от тази вода! Все повече хората си купуват шишета минерална вода. Ако не спрем разрушаването , няма да остане нищо. Имало е време, когато човекът е използвал даровете на природата и не й е пречил. Хората са смятали, че са независими от природата!

Ние сме част от природата и без нея не можем да съществуваме. Приблизително за 10 000 години две трети от горите са изсечени. Те са се скрили от прекрасния лик на природата. Да ги намерим заедно! Да запазим нашия дом и за бъдещите поколения!