НЕТРАДИЦИОННИ (АЛТЕРНАТИВНИ)

отношение метод в голям потенциал за саморефлексия, е т. н. метод на дилемите, провокиран от известните нравствени дилеми на Л. Колбърг.
Най-общо методът се състои в утвърждаване на морални дилеми, основани на принципа на справедливостта. Те могат да се формулират от всеки учител, родител или от самите деца, при условие, че се спазват следните изисквания:
•
Да има отношение към реалния живот;
•
Да бъде ясна и разбираема;
•
Да бъде незавършена;
•Да включва два или повече въпроса с нравствено съдържание;
•
Да предлага избор на вариантни решения, които поясняват възможния натурализъм в поведението на „главния герой".
„Драма-дилема" е друг метод, който е основан на използването на театралното изкуство (драмата) за решаване на проблеми и конфликти с деца и възрастни. Използва основните принципи и похвати (техники) на психодрамата, но има своя специфика и по-изявен „педагогически" характер.
За разлика от психодрамата това не е предимно терапия, а метод за самоусъвършенстване, осъществчван чрез т. н. театрална среща (5,118).
Той е насочен към психологически моралния човек, но „обременен от комплекса на разнообразни проблеми, грижи, конфликти" (пак там).
Методът акцентира предимно върху проблема и по този начин театралната игра се превръща в инструмент за решаване на конфликти и способ за самоизразяване. Главен герой (актьор) може да бъде всеки от участниците, а център на срещата е обща за групата дилема. Участниците се сменят и по този начин „превръщат конкретното решение в едно от възможните. Така за сметка на театралната импровизация или наблюдаването на това, което се случва от залата ще помагаме на всеки, който е дошъл на срещата да разшири репертоара на поведението си, да изпробва върху себе си разнообразни идеи и начини на действие. Дилемата от тясно лична
16

история се превръща в своеобразен експериментален полигон, придобива чертите на универсален опит".
Третият метод е свързан със съвременното възраждане на
„класическата" психоаналитична педагогика и практическото приложение на психоанализата в педагогиката. Това е така наречената психоаналитично- педагогическа възпитателна консултация за деца и родители. Методът е особено ефективен за работа както по преодоляване на детските конфликти, детската агресивност, оказване на помощ за т. н. „трудни" деца, така и при ресоциализация на непълнолетни правонарушители, при обучението на деца в болничните заведения и др. Основополагащо е разбирането, че проблемите на децата и родителите са взаимосвързани и не могат да се разглеждат изолирано.
Методът се осъществява чрез индивидуални (отделни) и групови консултации.
Подготвените специално за това психоаналитични педагози (психоаналитични- педагогически консултанти) могат да изпълняват и ролята на „домашен педагог" (помощник). Домашният педагог е помощник по възпитателните проблеми, който „не само делегира професионална отговорност, но знае, кога именно в консултирането трябва да бъде привлечена и трета персона" (8,240).
Основен технологичен инструмент е разяснението, разабира се не като психоаналитично тълкуване, а като особено- действено изменящо и инициативно знание. Психоаналитично-педагогическата възпитателна консултация има четири етапа:
1. Изясняване и разясняване на основната проблема. Цел: да се награвят родителите (възпитателите) вътрешно свободни, така че да биха могли да изменят своите възпитателни позиции.
2. Да се разбере детето и да се реконструират (биографични, етиологични) взаимовръзки между вътрешния и външния свят. Цел: да се прояви този полезен опит и тези преживявания, които могат (отново) да открият пред детето шансове за благополучно развитие.
3. Така да се промени обектното отношение на родителите
(възпитателя) към детето, че радостта, любопитството уважението и
17

търпимостта да могат да встъпят на мястото претоварването, упреците, очакванията, които будят страх преносите. Тук особено значение придобива работата над позицията „отговорности за вината". Цел: (ново) придобиване на способността да се идентифицират със собственото си дете, а също и способността за проникновение и разбиране на своите отношения с него.
4. Да използват тази способност за разбиране за това да осигурят чрез съответстващи действия внедряването в реалния живот изводите от диагностичните разяснения, а също и да съдействат за придобиването от детето на определен “важен опит".
Методите за възпитание са действеният инструментариум, чрез който се е осъществява възпитателният акт и се постигат възпитателните задачи.
Практическото им използване се съобразява с възрастта на възпитаника, спецификата на ситуацията и сферата на въздействие (естетическа, нравствена, религиозна, интелектуална и т. н.). Възпитателните методи са обвързани с жизнения свят на човека и през различните му етапи се модифицират и променят в зависимост от възпитателния дефицит. При възрастните хора методите се включват в арсенала от стратегии на оказване на помощ в процесите на социализация, на адаптация към промените в корекция на поведението и взаимоотношенията.

Изтегляне 179.88 Kb.

Сподели с приятели: