„ методи на възпитание
КЛАСИФИКАЦИЯ НА МЕТОДИТЕ ЗА
Изтегляне 179.88 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
studentite.bg.2023.11.05.14.02.36, pedagogika (1), TАU1 Modul 5 Prezentacia, 01.2. Анализ на електрически вериги
| 2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА МЕТОДИТЕ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ Приложението и въздействието на възпитателните методи е комплексно. Използването на определени групи от методи (похвати, техники) е в непосредствена зависимост от педагогическата ситуация, личността на възпитаника и опитността на педагога. В този смисъл всяка класификация на възпитателните методи е условна. Съвременната интерпретация на проблема у нас може да се представи обобщено чрез две основни позиции (гледни точки), отразени в университетските учебници. Втората визира методите като компонент на възпитателните технологии. От позициите на системния подход методите се обосновават във взаимовръзка с целта, задачите и съдържанието на възпитанието. Като основна характеристика се посочва вариативният им характер, който „произтича от сложността, от многоаспектността на педагогическия процес и от взаимодействието на компонентите в системата. Възпитанието се мисли като сложна динамична система, чиито управленски етапи определят и класификацията на възпитателните методи. Те се определят в четири основни групи: • Методи за проектиране на възпитателната дейност - проучване на училищната документация, на тестове, разговори с родителите и учителите и др. • Методи за организиране и провеждане на възпитателната дейност: разговор, беседа, дискусия, пример, упражнение, игра, превключване, убеждение, самоанализ, самопреценка, самопоощрение, самопринуждение, самовнушение,автотренинигидр. • Методи за регулиране, коригиране и стимулиране на възпитателната дейност: поощрение, наказание, похвала, доверие, споделяне на отговорността, съчувствиеи разбиране и др. • Методи за преценка на възпитателната дейност (диагностични): наблюдение, анкета, социометрия, педагогическа ситуация, 11 кръстосани характеристики, оценка на компетентните съдии, самоанализ, самроценка и др. Другата позиция анализира трудностите и противоречията по отношение на дефинирането и класификацията на възпитателните методи и акцентува върху типичното опростяване на връзката между метод и резултат чрез оценяването на различните ефекти, които може да постигне едно и също възпитателно действие (похват). Методът се представя като съвкупност от похвати, всеки един от които може да се прилага за постигане на различни цели. Като илюстрация на основната теза се сочат похватите : разясняване, доказване, оборване, личен пример, иронизиране, осъждане, демонстриране на огорчение. Предлага се класификация, основана на следните принципи : 1. Приема краен брой методи -три: убеждаване, поощряване и накп 2. Методът се разглежда като понятие, с което се обозначава съвкупност от сродни похвати. Всеки похват изразява неговата същност. Съвкупността от похватите т. е. всеки от тях, води до сходен резултат. 3. Всеки от похватите на всеки метод има и други ефекти. Когато педагогът реализира даден похват може да постигне основната цел, но може и да не я постигне - похватът може да прояви друг ефект. 4. Наличието на много ефекти показва, че мястото на всеки похват в рамките на един метод не е единствената му позиция. Така се преодолява едностранчивото разбиране, че за постигането на определен резултат съществува един подходящ метод 5. Всички разсъждения около класификацията показват, че за практически нужди вниманието следва да се съсредоточи върху истинската същност на похватите за възпитание. Названието на метода, който обединява логически сходните похвати е подробност. На практика възпитателят извършва конкретно действие, за да разреши възникналата педагогическа задача, а другото име на действието е именно похват(пак там, 167-168). 12 |