СЪДЪРЖАНИЕ1. СЪЩТНОСТ НА ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ МЕТОДИ........................................3 2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА МЕТОДИТЕ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ ………………...11 3. ПРОТОТИПИЧНИ (ТРАДИЦИОННИ) МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ.. 13 4. НЕТРАДИЦИОННИ (АЛТЕРНАТИВНИ)
МЕТОДИ НА ВЪЗПИТАНИЕ…………………………………………………………..15 5. МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА...............................................18 6. МЕТОДИ ЗА ПСИХИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ........20 2
1. СЪЩТНОСТ НА ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ МЕТОДИМетодите на възпитанието творят процесуалната страна на
технологията на възпитанието, придават му динамика и заедно със съдържанието са неговото ядро. Поради това същността им фокусира усилията на поколения педагози.
В теорията на възпитанието съществуват няколко подхода за определяне същността на методите.
Същността на методите на възпитанието се свежда до начин,
средство, път, инструмент, к които се реализират целите на възпитанието. Това е
най- широко застъпеният подход; той подхранва логическа ограниченост при определяне методите на възпитанието – определение в кръг, което не съдържа
нова информация за явленията; има само етимологичен смисъл.
Разкриване същността на методите чрез дейността, в която се въвличат чрез тях възпитаника (възпитателният колектив) и
възпитателя (възпитателният фактор). Привържениците на този подход изхождат от твърдението, че методът винаги се отнася до някаква дейност и показва как се извършва тя. Всяка дейност предполага група от видове действия.
Методите се определят като един от основните компоненти на системата – педагогическа дейност. Те са комплекси от взаимосвързани действия на двата активни
субекта на възпитанието, които се извършват в такава последователност и с такива средства, че да осигоряд постигането на
конкретната възпитателна цел, като част от общата (глобалната) цел на възпитанието.
3