„ методи на възпитание

възпитателния акт. Изборът на конкретния метод е сложна ориентация към съответния механизъм (инструмент) за най-пълноценно осъществяване на възпителното намерение. Методите на възпитание до голяма степен определят и възпитателните стилове: авторитарен, демократичен, либерален и т. н.
Въпреки че възпитателни актове се свързват с използването на конкретен метод на възпитание, обикновено във възпитателната практика се говори за групи (набор) от методи.
Може да се каже, че осъществяването на възпитанието изисква разностранното влияние на различни начини на въздействие. В съвременната педагогическа литература същността на възпитателните методи се свързва с педагогическата проекция на обективните фактори на социалната действителност, които трансформират личността. Чрез педагогическата трансформация влиянието на факторите на социалната действителност навлиза в активната зона на педагогическо значимото социално-ценностно действие. То се осъществява чрез педагогически коментар (тълкуване) на социално-ценностните реакции. Взависимост от трансформациите на основните за възпитанието социални фактори. Н.Щуркова определя стратегическите възпитателни методи, от които зависи цялостната организация на живота на детето, тъй като имат факторен характер това са:
•
Методи на организация на възпитаващата среда
•
Методи на организация на възпитателната дейност т.е. взаимодействие на детето със средата
•
Метод на организация на осмислянето от детето на разкриващия се пред него живот.
Основните стратегически методи се диспозицират в тактически методи за възпитателно въздействие,който формират отношението към обкръжаващата среда.чрез методите на въздействие педагога моделира това отношение като регулира, иницира и придава на формите му културни очертания.
8

В педагогическия арсенал са налице три основни метода за възпитателно въздействие: убеждаване, упражняване и педагогическо оценяване, чието приложение е в полето на педагогическите технологии. Названията им имат особена педагогическа семантика и професионален смисъл, който не винаги съответства на непосредственото лексикално значение. Конкретното същностно- съдържателно многообразие на тези методи се разкрива чрез следните разновидности:
•
Методът на убеждаването се осъществява чрез действията и на педагога: съждение; аргументация; мнение, съобщение за лично отношение и самочувствие; съобщение за общоприети културни правила и норми; разкриване на вътрешния смисъл на случващото се.
•
Методът на упражняването се свързва с реалните практически действия на детето, които осигуряват изявата (видността) на неговото отношение и формират съответните поведенчески умения. Той се осъществява чрез: пример; молба нещо да се извърши или промени; показ-инструкция, включен в контекста на някаква съвместна дейност; специален тренинг, отработващ определени поведенчески навици; игра с правила; традиционно-ритуално оформяне на определени правила на поведение; заповед за определено действие в екстремални ситуации
•
Методът на педагогическото оценяване се представя чрез две разновидности - открита и скрита. Те се различават не само по начина на изявата си, но и по своята ефективност. Откритата педагогическа оценка се осъществява чрез типични и имплицитни за педагогическото ежедневие начини на действие. Това са: поощрението и наказанието. Поощрението се осъществява чрез: одобрение,похвала; награда; благодарност; отличие
(звание). Наказанието има аналогични изяви с противоположна посока на оценъчната скала: забележка; лишаване от нещо (удоволствие); осъждане
(мъмрене); предупреждение и изключване от системата на общуване или групата, вт. ч. отучебно-възпитателната институция. Скритата педагогическа
9

оценка има по-висок заряд на ефективност, тъй като стимулира изявата на субективната самостоятелност на детето. В съвременната възпитателна практика тя се свързва със следните разновидности: „Аз - съобщение" - огласяване на собственото преживяване и състояние („Аз винаги/никога/обикновено..."). „Ти - съобщение" - огласяване на предполагаемото състояние на детето („Ти навярно..."); „естествено последствие" - неизбежен развой на обстоятелствата, в които детето се включва като резултат от собственото си поведение; възлагане на оценъчни пълномощия; отложена във времето оценка.
Осъществяването на възпитателния акт се провокира и определя от конкретната възпитателна ситуация. Съдържанието на възпитателните методи се разкрива чрез и във влиянието на специално организираната среда и взаимодействията в нея (конструираната възпитателна реалност). На практика това се осъществява чрез :
•
непосредственото влияние на възпитателя върху възпитаника;
•
създаване на специални условия , ситуации и обстоятелства, които принуждават възпитаника да промени отношението си, да изрази своя позиция, да прояви характера си;
•
общественото мнение на референтната група, на значим и авторитетен завъзпитаника друг, на средствата за масова информация;
•
съвместна дейност на възпитателя с възпитаника, общуване, игра;
•
процесите на обучение, самообразование и предаване на информация,
социалният опит в семейния кръг, приятелското и професионалното общуване;
•
народните традиции, фолклорното творчество, художествената литература и други изкуства.
10

Изтегляне 179.88 Kb.

Сподели с приятели: