0 учебно помагало
Изтегляне 1.44 Mb. Pdf просмотр
|
| „Активното слушане може да ни помогне да получим и разберем правилното съобщение. То изисква цялостна ангажираност и лична дисциплина. Подготвяш се целенасочено да се концентрираш и да не се поддаваш на влиянието на външни дразнители. Това отнема време и трябва да обърнеш внимание на събеседника на три различни нива. Критично е за нашата ефективност като ръководители да слушаме другите хора. Но всички ние вземаме съзнателни решения дали да ги слушаме изцяло, да ги слушаме частично или въобще а игнорираме комуникацията с тях. Ако информацията потвърждава настоящите ни потребности и вярвания, ако задоволява нашите искания, сме по-склонни да слушаме внимателно. Информация, която е в противоречие с едното или и двете от тях, вероятно ще бъде отхвърлена – опитайте се да кажете на шефа си, че неговият отдел не работи ефективно. Трябва да внимаваме да не отхвърлим важна информация като ненужен шум. Ние вземаме решения по отношение на слушането: можеш да тренираш дори котка да слуша мелодия, изпълнена на пиано. Покажете й мишка – и котката ще „отреже“ музиката, за да се концентрира върху улавянето на мишката. Хората притежават същата способност. Но колкото по-умели сме в слушането, толкова по-голяма е вероятността да сме умели в комуникирането като цяло.“ (Ludlow, Panton, 1992: 20) Повечето хора слушат не с намерението да разберат, а с мисълта какво ще отговорят. (източник: mediawizards.com) 20 Схема 2 илюстрира как комуникираме чрез нашия мозък, емоции и език на тялото. Мозъкът избира думите, които предават фактите на съобщението. Нашето емоционално отношение проличава в чувствата, които изразяваме при предаване на съобщението. Използваме езика на тялото, за да акцентираме върху ключовите факти и чувства. разум думи разбиране емоции чувства контакт тяло действия въздействие Схема 2: Трите нива на активно слушане Слушащите активно показват своето внимание, ангажираност и присъствие както вербално („моля, кажи ми“), така и невербално (не се движим неспокойно и не излъчваме досада). Когато слушате, опитайте се да не наслагвате собствените си възгледи и преценки – говорещият има съобщение за вас и да „скочите“ в него, преди той/тя да е изложил изцяло и ясно гледната си точка, е най-сигурният начин да не получите това съобщение. Ето някои техники, които може да ви помогнат да слушате активно: 1. Реагиране на казаното: (а) съдържание „Ти казваш, че…“ (б) чувства „Изглеждаш много обезпокоен за това.“ 2. Подкрепа „Разбирам. Моля, продължи.“ 3. Проверка „Може ли да повторя това, което каза, за да проверя дали съм разбрал?“ 4. Изясняване „Струва ми се, че с това имаш предвид…“ 5. Структуриране: „Може ли да видим как започна всичко това, за да се опитаме да идентифицираме проблема и да определим начини, по които може да бъде решен?“ (Ludlow, Panton, 1992: 20-21) |