Постна пица в Конституцията

Правителството е дясно и работи в интерес на богаташите. Такава констатация едва ли учудва някого в България. Богаташите у нас обаче са под 10 на сто от населението, поради което следва изводът, че правителството не работи за над 90 на сто от българите. Така изказана, ориентацията на държавната власт очевидно е нелицеприятна.

Държавата по принцип е формирование, което налага определени правила, за да помогне на гражданите и на бизнеса да се справят там, където те сами не могат. В този смисъл политиката на ГЕРБ, следваща откровено идеите на неолиберализма и на Световната банка за тоталната власт на пазара, който решава всичко в икономиката и в обществото при минимум държава, е нелепа, защото означава хаос при всеки икономически и социален стрес. Особено в период на криза и особено в най-бедната страна в Европа, каквато е България. Едва ли някой наивник вярва че "свободният" бизнес ще започне да се грижи за здравето на хората или за образованието на работниците си, за опазване на природата или за култура. Безрезултатно въведеният и недовел до активност на бизнеса плосък данък е само едно доказателство за това. Трудно може да бъде убеден някой, че пазарът е по-добър от държавата за осигуряването на публични блага.

Поредно проявление на нелепото и неадекватно поведение спрямо реалностите в страната е лансираната идея от финансовия министър Симеон Дянков. Човекът пак предлага нещо, което никой по света не прави. Световен експериментатор. Идеята му е в Конституцията да бъде закрепен таван на публичните разходи на държавата - 37% от БВП, бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, а корпоративните и подоходните данъци да се променят трудно, с гласовете на две трети от депутатите. Това щяло да ни вкара в еврозоната

като покаже пред ЕС, че фискалната дисциплина ще бъде поддържана във времето, независимо от това какво правителство ще дойде на власт. Показателно е, че десните от ДСБ подкрепиха идеята, по-изненадваща е подкрепата на РЗС и съвсем странна (ако не подозираме властови предизборни финтове) е тази на ДПС, чийто електорат е сред най-бедното население на България.

В медиите в последната седмица след обилните изяви на Менда Стоянова упорито бе насаждана една заблуда, лансирана от нея - че видите ли, става дума за публичните разходи, с които ние с нашите данъци издържаме държавната администрация. Като намалим тия разходи, народът ще си оставя повече пари за себе си. Българинът мъгляво си представя какво би му дало влизането в еврозоната, но още от времената на Андрешко откровено мрази чиновника. Затова изваждането на картата "да плащаме по-малко за чиновниците" трябва да внуши на населението, че Дянков предлага нещо добро за всички.

А реално разходите за държавната администрация (изпълнителни и законодателни органи и т.нар. общи служби) съставят общо 1,9% от БВП, според консолидираната фискална програма в бюджет 2011. Сиреч останалите 35% от БВП, които според Дянков ще бъдат замразени чрез Конституцията - това са разходите за здравеопазване, образование, наука, култура, пенсии и социални помощи, държавна помощ за бизнеса, буфери при бедствия и, разбира се, полиция и армия. И няма защо да питаме как образованието става все по-платено, а в болниците направо държим здравето си в джоба. А иначе данъците ни каквито си бяха преди бюджетните рестрикции, такива са и сега. Просто внесените от нас пари са иззети от публичния сектор, но не са се върнали в портмонето ни.

Публичните разходи на държавата по принцип са разходи в полза на хората. Те са инструмент, чрез който всяко правителство осъществява своята политика. Поради което фиксирането на размера им в Конституцията с въвеждане от 2013 г., както иска Дянков, означава да бъдат вързани ръцете на следващите управляващи в момент, когато все по-ясно се дефинира опасение за нова криза около 2014-2015 г., която

ще засегне тежко България Освен това ще започат падежите на множество заеми, взети от България. Да не говорим, че ангажиментите, които кабинетът на ГЕРБ пое пред ЕС с плановете за изпълнение на стратегията "Европа 2020" - например увеличаване на разходите за наука и за образование като процент от БВП, ще станат неизпълними. Защото ще означават преразпределение на публичните разходи по сектори, като се отнемат средства, да речем, от и без това изпозакритите болници, за да се дадат на училищата и институтите. В същото време ЕС ще изисква изпълнение на поетите ангажименти, понеже целта е уеднаквяване на бюджетните политики на държавите членки, а България е на последно място в момента по инвестиции в науката и образованието (съответно 0,3% от БВП и 3,7% от БВП).

Всъщност вместо да лансира екстравагантни идеи, които нито една държава в ЕС не предприема, Дянков трябваше първо да мисли за събираемостта на приходите, вместо за кефа на сивата цигарена икономика (пък и кой е казал, че 10-процентният плосък данък в полза на богатите трябва да е вечен? Особено при факта, че миналата година милионерите у нас се увеличили 60 пъти!). Второ, финансовият бос трябваше да мисли за структурата на държавните разходи. В тях в момента парите за полицията например са 1,5% от БВП - пет пъти повече от тези за наука. Плюс още 1,2% за военни разходи! Разбира се, не са пипнати разходите за администрацията въпреки всички обещания за съкращаване на чиновници - те си остават 1,9% от БВП. Без никой да знае каква е ефективността от вложените в чиновниците средства, приличащи повече на разхищение, отколкото на инвестиция. Съкращенията и свиването на броя на работещите всъщност засегнаха единствено науката, която за Дянков е подчертано "любим" сектор. Според неговата извратена от Световната банка

представа, реформите в публичния сектор се свеждат до намаляване на разходите за тях, а не означават ефективност на вложените средства, които в някои сектори е спешно наложително да се увеличат. Така, вместо да се заеме с реално и ефектино управление на фиска и бюджета, Дянков прибягва до най-лесното: фиксиране на стойности, за които европейските финансови чиновници могат да му ръколяскат. Или поне "да не забележат" провала му в антикризисната политика до момента. Макар и да не постигна дефицит под 3% от БВП, както се силеше, и за 2010 г. допусна дефицитът да е 3,9%, сегашният финансов министър имаше добрата фискална основа, оставена му от предишното правителство - нисък дефицит и нисък процент на публичните разходи. Елементарна справка в Еurostat показва, че през 2009 г. средният бюджетен дефицит в ЕС-27 е 6,8% от БВП; държавният дълг е средно 73,6%. България в това време е сред страните с най-нисък държавен дълг - 14,8% от БВП, докато в Белгия той е 96.7%, в Унгария 78.3%, във Франция 77.6%, в Германия 73.2% и пр.

Интересен е и прегледът на публичните разходи на държавите в ЕС - средно за ЕС-27 размерът им през 2009 г. е 50,7% от БВП (Франция 56%, Великобритания 51,7%, Германия 47,5%, България 40,6%!). Въпреки рестрикциите при кризата в последните две години в ЕС процентът не е паднал много надолу. Най-високи в момента са публичните държавни разходи във Франция - 52,7% от БВП. Нашите са с 14,7% по-ниски. Проблемът е, че когато при кризата заплатите са замразени, а цените растат, населението обеднява и потреблението се свива. Сред основните елементи в

разходната структура на БВП

освен публичните разходи на държавата са още потребителските разходи на домакинствата и инвестиционните разходи на частния бизнес. Всяко правителство има свободата да решава каква политика да предприеме и дали да увеличи държавните разходи, за да компенсира влошаването на статуса на населението, когато другите два елемента - потреблението и инвестициите, се свиват. А ако някоя власт у нас реши например да намали ставките на ДДС за учебници и лекарства, както е на много места в ЕС, това би й се удало трудно след "нововъведенията" на Дянков за 2/3 мнозинство в парламента. Здравеопазването и науката например в ЕС при кризата не се редуцираха, напротив. И това обяснява защо повечето правителства в ЕС в последните две години намаляват внимателно и умерено държавните разходи. Фискалната стабилност им е скъпа, но опазването на страните и на хората им е по-скъпо. Докато България, изпълнявайки стриктно исканията на Световната банка и МВФ, се оказа отличник по финансово изстискване на собственото си население, което я доведе до положението на най-бедната страна в Европа. България закри училища и болници, театри, фалира стотици малки и средни фирми, съсипа науката и дори за квалификация на учителите си чака стотинки от еврофондовете. А сега ще лепне и една постна пица в Конституцията си.

При това трябва да се има предвид и още един фактор - размерът на БВП. България е с най-ниския Брутен вътрешен продукт в ЕС. Нашият Брутен вътрешен продукт на глава от населението е 40% от средния в ЕС-27. Изгледите да догоним останалите не са никак розови при почти пълната липса на наукоемки и конкурентоспособни производства. Ако фиксираме и най-ниския размер на публичните разходи от този нисък БВП, няма какво изобщо да коментираме. Едно можем да кажем - финансовата политика на държавата ни е неадекватна на реалния статус на населението. Нито една друга държава не е позволила геноцид над народа си чрез постигане на финансова суперстабилност.


1450 евро за асансьорен техник в Кипър
Италия е обявила места за 50 медицински сестри с 1500-2000 евро на месец.

Швейцария търси 30 домашни помощнички с 1300 евро чист месечен доход.
Стотици хиляди българи живеят и работят в Евросъюза. Чуждите бизнесмени са готови да им плащат торба пари особено ако са с висока квалификация и опит. Има различни легални начини да се търси работа в общността. Един от тях е чрез европейската мрежа за заетост EURES (“Юрес”).

В Кипър (Никозия) например търсят наши асансьорни техници за 1450 евро месечна заплата. Достатъчно е да знаят английски, да имат 2-3 години опит по поддържане и поправка на асансьори и завършено професионално техническо образование или университет.

В Ларнака плащат 1300 евро месечно на заварчик, като работодателят му го наема на постоянен трудов договор с 40 работни часа в седмицата. Между 700 и 900 евро месечно дава Испания за аниматори (хора, които се грижат за приятното пребиваване на туристите - б.р.).

В европейската мрежа няма оферта, в която да не е посочен видът на трудовия договор, начинът на заплащане, продължителността на работния ден, т.е. в нея не може да се промъкне работодател от сивия сектор - (виж някои от предложенията за работа на стр. 3).

“Юрес” е мрежа за сътрудничество между службите за заетост във всички страни членки на ЕС и страните по договора за европейско икономическо пространство и Швейцария. Тя e създадена, за да стимулира мобилността на работниците в рамките на ЕС с цел работа.

Всички страни въвеждат данни за работни места в европейския портал на мрежата независимо дали пазарът им е отворен само за някои държави.

30 европейски служби по заетост са членки на “Юрес”. България членува от присъединяването ни към ЕС през 2007 г. и свободните работни места за чужбина се публикуват на интернет страницата на Агенцията по заетостта - www.az.government.bg/eures.

Няма по-яко доказателство, че Европа излиза от кризата от това, че започва усилено да търси работници, твърдят юресексперти от нашата Агенция по заетостта. През последните две години, белязани от кризата, свободните работни места бяха основно в сферата на здравеопазване, хотелиерство и ресторантьорство и селско стопанство. В последните месеци обаче все по-усилено се търсят инженерни кадри от всякакви специалности - електроника, електротехника, машиностроене, информационни технологии, техници по охладителни системи и т.н. Наред с това Европа изпитва глад за всякакъв вид медицински кадри, не й достигат готвачи, детегледачи, болногледачи, санитари, шивачки, пекари, сладкари - ще рече има нужда и от висококвалифицирани кадри в техническата сфера, и от персонал в услугите.

В отделение по психиатрия с 80 легла и 20 дневни места, което обгрижва югозападните райони на провинция Рейнланд-Пфалц,

чакат асистент-лекар или спе­циалист по психиатрия или кли­нична психотерапия. Изисква се не само професионална квалифи­кация, но и разширено владеене на немски език. Заплатата се определя според тарифата в съ­ответствие с колективния трудов договор. Работното време е на смени или на пълен ден. Работо­дателят се ангажира да помогне и в намиране на жилище.


Славка РАДЕВА, началник-отдел „Юрес" международни спогодби в Агенцията по заетостта:
Глад за наши и инженери и медици
Соня ГЪЛЪБАРОВА

- Как да ползваме европейската мрежа за заетост „Юрес", г-жо Радева?

- Тя има два основни ин­струмента, с които подпо­мага мобилността на ра­ботниците в рамките на Европа. Първият е портал - база данни, в който и търсещите работа могат да я намерят, и работода­тели могат да намират подходящи работници. В портала има две бази данни - едната е от работ­ни места, които постъпват всеки ден по автоматичен път от всички служби по заетост.

А другата е с автобио­графии на търсещи рабо­та хора. Работодателите преценяват чрез коя дър­жава да обявят местата, ако имат офиси в различ­ни страни. Ако търсят ра­ботници в Чехия напри­мер, обявяват място там. В началото на месеца на

европортала имаше 17 224 регистрирани бълга­ри, които търсят работа. Вторият инструмент е ( мрежа от експерти, наре­чени юрессъветници, които работят в службите за заетост.

- А кой може да си на­мери работа чрез порта­ла?

- Всеки гражданин на държава, членка на мре­жата, може да създаде свой профил, който е до­стъпен за бизнеса. Ако работодател търси човек с определена квалифика­ция, получава информа­ция по автоматичен път, че има такова лице. Може да прегледа онлайн про­фила му и да се свърже директно с него, ако же­лае. Съвсем скоро млад готвач от Варна, който бе­ше насочен от юрессъветника ни там към евро­пейския портал, е напра­вил свой профил. Отворил е данните с предлаганите работни места.

Потърсил е работа за готвачи в Австрия, свър­зал се е с работодател.В рамките на три седмици беше поканен от него и вече работи в Австрия.

- Как в Европа оценя­ват нашите работници?

- Българите са желани. Преди време млад човек със семейство (офицер, освободен от армията), поиска помощ, за да на­мери препитание в чуж­бина. Съдействахме му чрез централата за меж­дународно посредниче­ство в Германия, за да по­лучи работно място в сферата на селското стопан­ство (той разбира от сел­скостопанска техника, кара трактори, комбай­ни). Започна като обикно­вен работник на полето, а вече е назначен на щанд, на който работодателят му продава продукцията си и прави всичко въз­можно да го задържи за постоянно.

Съпругата му също ра­боти вече там. Наши ле­кари и медицински сестри започнаха в Германия на постоянни работни ме­ста, като висококвалифи­цирани кадри. Проблемът е да им признаят дипло­мите за медицинско обра­зование, но колегите в Германия ни помагат мно­го в това отношение.

- Колко им плащат?

- Според офертите ле­кар за първа година, без опит и специалност, започва с около 3300 евро,а лекар със специалност -поне с 4300 евро, шеф на клиника - с 5500-6000

евро. Но освен заплата работодателите предла­гат и средства за възста­новяване на пътните раз­ходи, за професионално обучение (по около 1000 евро годишно), места в детски градини и т.н.

- Кога ще има евро­пейска трудова борса в България?

- Преди месец учас­твахме на трудовата бор­са, организирана от „Юрес" в Кипър. Такива борси ще се провеждат и у нас. Предстои да ги от­крием на 12 март в София, в хотел „Принцес".

Вече 15 държави са да­ли заявки за участие, сред които Германия Чехия, Швеция, Дания, Ве­ликобритания, Гърция, Италия, Румъния, Ирлан­дия и т.н. На борсата в Ки­пър стана ясно, че много чужди работодатели искат да наемат наши кандидати, защото са с добър професионален опит, точно и лоялни.


Линейките ни единствени в ЕС без норма за пристигане

Спешната ни помощ кретала по соцмодел
Качват парамедици в реанимобилите, лекарите само за извънредни случаи
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Системата на спешната ни помощ е остаряла и не отговаря на съвременните европейски изисквания, защото работи по система отпреди повече от 20 години. Това заяви министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов вчера по време на откриването на първото училище за парамедици, което изгради БЧК в партньорство в Германския червен кръст. Като основни проблеми в нея той очерта дефицита на персонал и липсата на достатъчно пари.

За разлика от останалите страни, в които има норматив за пристигането на кола – от 15 до 30 минути, у нас такъв норматив няма, заяви още министър Константинов. Като проблем той посочи и факта, че дори за леките случаи сега в линейката се качва лекар, при положение че достатъчно медици в центровете за спешна помощ няма.

Затова вкарването на парамедици в системата

ще я облекчи, а лекарите ще отиват само при особено спешните и с пряка опасност за живота болни, каза още д-р Константинов и подчерта, че такива кадри работят във всички системи на спешната помощ в Европа и в САЩ.

198 са филиалите на спешната помощ у нас, в тях работят 7000 души.

По думите на здравния министър парите, които държавата дава сега, не могат да покрият всички нужди. Затова според него

проблемът с безпаричието може да бъде решен

частично, като се предоставят някои дейности за финансиране на здравната каса, фондовете за доброволно осигуряване, бизнеса и неправителствените организации. Това обаче ще стане след откриване на дебати за широко обществено обсъждане след месец, когато се очаква да бъде готова концепцията за преструктурирането на спешната помощ.

Публично-частното партньорство е едно от решенията в тази сфера, каза председателят на БЧК Христо Григоров.

Вчера червенокръстците откриха

първото училище за обучение на парамедици

които ще работят в центровете за спешна помощ. Парамедиците ще са и хората, които ще търсят най-подходящата специализирана болница или клиника за настаняване на пациентите.

Парамедиците, които започва да обучава за такава работа БЧК, са хора без висше медицинско образование, които ще преминават двегодишен курс по специална програма – от обща медицина и спешна помощ до основни познания със законодателството в здравната област у нас. Те ще излизат с диплома за средно специално образование.

Медсестрите пак ще се осигуряват на старите прагове, обявиха вчера синдикати и работодатели. През януари внезапно се оказа, че трябва да плащат вноски върху двойно по-големи суми от реалните си възнаграждения. Тогава стана ясно, че причината е в новия Национален класификатор на професиите и длъжностите. Наложи се социалните партньори спешно да договорят и подпишат ново споразумение. Вчера те го депозираха в социалното министерство. Според документа медицинските сестри в извънболничната помощ ще се осигуряват на два прага ­ редовите върху 440 лв., а т.нар. ръководни кадри ­ върху 500 лв. заплата. В болниците също ще има два прага на осигуровките ­ 540 лв. и 580 лв. В края на януари, когато се разбра, че близо 30 000 сестри, рехабилитатори и лаборанти са преминали в друг клас на по-високо платени длъжности, се разгоря дискретен спор чия е вината и кой и проспал проблема.

Според КНСБ близо 200 000 човека са засегнати в различна степен от промените в новия класификатор.

Заради това работодателите са приканени да внесат предложения за промени до 11 март. След това те ще се гледат в Надзорния съвет на НОИ, за да се коригира в НС и бюджета на ДОО.

Панагюрската фирма ”Анкор” е завела иск срещу пазарджишкия Център за спешна медицинска помощ и претендира за 7605 лв., натрупани от неплатени превози на болни на хемодиализа до областната болница. Управителят на ЕТ ”Анкор” Ангел Ангелов се позовава на 4 фактури от февруари до април 2008 г. и пътни листове към тях, които били приети от счетоводството на „Спешна помощ” и оттам се съгласили да започнат доброволно плащане, но преди да се издължи към транспортния превозвач, спешното звено поискало да се замерят пропътуваните километри. Ревизията се натъкнала на нередности, като напр. това, че фирмата си е надписала километри за 5820 лв., а след като спорът стигна до Темида, тепърва съдебно-икономическа експертиза ще нищи реално пропътуваните километри по пътни листове. Общата дължина на маршрута съгласно подписания преди 3 години договор възлизала на 176 км. Ще се уточняват и датите, в които пациентите от панагюрската община са били докарани в областния хемодиализен център, кои са точно превозените, за да бъдат включени на диализните апарати, и за да се докаже точната дължима сума ще бъде разпитан и шофьорът на линейката. От здравното министерство категорично са отказали да съдействат за неразплатените фактури на пазарджишката ”Спешна помощ”, тъй като не е страна по спора. .

На фона на галопиращите нагоре цени на основните хранителни стоки българските домакинства се оказаха с по-ниски доходи през последното тримесечие на 2010 г. не само спрямо същия период на 2009 г., но и спрямо третото тримесечие на м.г. За този период те са разполагали с 924 лв. на член средно, докато за същия период година по-рано доходите им са били 960 лв., което ще рече с 3.7% повече. През третото тримесечие на 2010 г. пък домакинствата са имали 931 лв. на лице.

При дохода от работна заплата има отчетен известен ръст спрямо третото тримесечие и от 467 лв. средно на лице тя е скочила на 480 лв. Но в сравнение с последното тримесечие на 2009 г. има спад с 1.3%. Тогава домакинствата са си докарвали от заплата по 487 лв. на лице. В същото време на хората им е все по-трудно да печелят допълнително. Приходите на домакинствата извън работната заплата са паднали от близо 44 лв. през четвъртото тримесечие на 2009 г. на едва малко над 13 лв. през същия период на м.г. Намаление с 5 лв. е отчетено и спрямо третото тримесечие на 2010 г. Приходите от самостоятелна заетост също са намалели от около 66 лв. в края на 2009 г. до под 55 лв. сега.

Заради масовото пенсиониране в края на м.г. покрай старта на пенсионните реформи доходът от пенсии в българските домакинства е нараснал. През четвъртото тримесечие на 2010 г. те са участвали средно с 283 лв. на лице в дохода на семействата, което е ръст с 3.6%, или с 10 лв., спрямо същия период на 2009 г. Падането на тавана на обезщетенията за безработица не се е отразило положително върху дохода на домакинствата и приносът от тях дори е паднал от 6.20 лв. на лице в края на 2009 г. на 5.55 лв. Причината може да е заради тенденцията да се съкращават нископлатени работници без квалификация.

През последното тримесечие на 2010 г. статистиката отчете продължаване на тенденцията да се харчат спестяванията. Домакинствата са изтеглили близо по 40 лв. средно на лице от парите за черни дни, докато три месеца по-рано са харчили по 37 лв. от тях, а през последното тримесечие на 2009 г. едва 29 лв. Българите са изкарали и новогодишните празници на кредит, тъй като ръстът на изтеглените заеми е скочил от близо 8 лв. на човек през третото тримесечие на 2010 г. на почти 13 лв. през четвъртото.

Данните на статистиката показват, че явно заради ръста на цените при стоките от първа необходимост хората не могат да пестят от тях, но затова пък доста свиват разходите си за издръжка на дома - отопление, осветление и т.н., както и за здраве. За насъщния българите са дали по 316 лв. средно на човек в края на 2010 г. при 314 лв. година по-рано. Разходите за поддръжка на жилището обаче са паднали от близо 123 лв. през четвъртото тримесечие на 2009 г. на 117 лв. през 2010 г. Дадените за здраве пари пък са малко над 43 лв. през четвъртото тримесечие на 2010 г., докато година по-рано са били по 50 лв. на човек.

СПЕСТОВНОСТ

През четвъртото тримесечие на 2010 г. общият разход на лице от домакинство е 866 лв., което е с 18 лв., или с 2.1%, по-малко, отколкото през същия период на 2009 г. Спрямо третото тримесечие има ръст с 21 лв., но това е логично покрай празниците. За да се изхранват, хората са намалили консумацията на месо и плодове за сметка на тестените изделия, картофите, фасула.

Столицата ще определи няколко зони с национално значение, които ще развива цялостно. Първата е карето между булевардите "Пенчо Славейков", "Иван Гешов" и "България" и ул. "Георги Софийски". "Това е територия с национално значение, защото там са съсредоточени големи болници, национални медицински институции като Центъра по хигиена, Медицинска академия. Части от нея са занемарени, има сгради, които стоят над 25 г. на груб строеж, като паметници на започнатото и недовършеното в здравеопазването", обясни главният архитект на града Петър Диков.

4 големи подземни паркинга, три нови здравни заведения, хотел и общежитие са заложени в изготвения подробен устройствен план за тази зона. Зелените територии са изцяло запазени, твърдят архитектите и уверяват, че територията ще се използва за развиване на здравеопазването и няма да се строят молове например. Планът е предварително съгласуван с ръководствата на някои от болниците и със здравното министерство. "Оказа се, че има доста противоречие между самите болници и "собственическо" парцелиране. Грехота е ресурсът на това място да стои неизползван", коментира Диков. Идеята на новия план е първо да направи територията достъпна. По изчисления на администрацията в района работят около 10 000 души, отделно между 10-15 хил. са посетителите. "Там има няколко паркинга, които бръснат хората сериозно. И въпреки това няма къде да се паркира. Подземните паркинги могат да станат веднага с публично-частно партньорство", твърди Диков. На второ място планът цели да оползотвори неизползвания ресурс. Идеята е медицинският комплекс да се допълни с дейности, като се направят хотел и общежитие за здравните работници, докторантите, гостуващите лекари.

Подробните устройствени планове на западното направление и на района от бул. "Дондуков" и "Ал. Стамболийски" до бул. "Скобелев" също са на финала. До завършването на метрото през есента на 2012 г. трябва да са приключили цялостното обновяване на пространството около НДК и реконструкцията на подлеза. Той ще е единият от изходите на метрото и ще поеме голям поток от хора. "Пространството ще го направим градско, дружелюбно, защото в момента е мръсно и запуснато. Да не говорим, че е направено много парадно - със сив мрамор, че да отблъсква хората", казва Диков.