Болниците ще плащат измислени осигуровки още няколко месеца

Най-рано през април може да бъдат променени минималните осигурителни прагове на медицинските сестри, лаборантите и акушерките. Това стана ясно след среща в министерството на труда със синдикатите и работодателите в здравеопазването.

Проблемът възникна в началото на годината, когато болниците с изненада установиха, че трябва да осигуряват лекарите и сестрите на една и съща заплата - минимум 780 лв. Причината е в новия класификатор на професиите, в който по погрешка докторите и сестрите са сложени в една група - аналитични специалисти.

Реалните заплати на по-нисшия персонал обаче са между 300 и 500 лв. и разликата до 780 лв. в осигуровките трябва да се покрие от болницата, което натоварва бюджета й. За да се справят с проблема и непредвидените разходи, шефовете на някои здравни заведения започнаха да преназначават медицински сестри на по-ниски длъжности, за да могат да ги осигуряват на определения за тях праг от 540 лв. Това обаче е нарушение на закона. Проблемът засяга около 20 000 души.

На срещата в министерството вчера е присъствал и управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Христина Митрева. Тя е съобщила, че до 11 март институтът ще събира предложения за промени в минималните прагове от всички браншове. След това, ако и другаде се установят подобни проблеми, надзорният съвет на НОИ трябва да предложи поправки в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Чак след това, за да влязат в сила промените, трябва да бъдат приети и от Народното събрание, обясни д-р Иван Кокалов от КНСБ. Според експерти април е твърде оптимистичен срок. Така болниците ще бъдат принудени около половин година да плащат изкуствено завишени заплати, и то заради недоглеждането на чиновниците, одобрили класификатора.

Иначе вчера е постигната договореност между синдикатите и работодателите в здравеопазването да бъдат върнати миналогодишните осигурителни прагове за сестрите, които са 580 лв. за старша в болница и 540 лв. за останалите. В доболничната помощ сумите са съответно 500 лв. и 440 лв.

В момента плащаме заплати и осигуровки на базата на увеличените прагове, обясни пред "Дневник" д-р Димитър Димитров, шеф на болница "Св. Анна" в София и председател на Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване. Ако не се направи промяна в класификатора, това ще струва 350 хил. лв. допълнително на лечебното заведение за една година.

Д-р Димитров уточни, че е за по-високи осигурителни прагове за сестрите и лекарите. Според него обаче преди всичко трябва да се осигури нормално заплащане - средна начална заплата 2500 лв. за сестрите и 5000 лв. за лекарите. По думите му частните болници са облагодетелствани и плащат по-ниски осигуровки, защото се водят самоосигуряващи се.
„Ако не се направи промяна в класификатора, ще ни струва 350 хил. лв. допълнително тази година”

Димитър Димитров, директор на болница „Св. Анна”


Семействата цепят стотинката
Мишел Гутсузян

Домакинствата продължават да свиват разходите и да влошават качеството на живота си, за да компенсират намаляващите доходи. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за семейните бюджети през четвъртото тримесечие на 2010 г.

Сравнението със същия период на 2009 г. сочи, че доходите от заплата, извънреден труд, допълнителни проекти, самостоятелна заетост, продажба или даване под наем на имоти са по-ниски. През октомври-декември миналата година всеки е разполагал средно с 924 лв., или с 36 лв. по-малко спрямо година по-рано.

За да компенсират изтъняването на бюджета си, домакинствата са теглили повече от спестяванията си, увеличават се сумите, получавани от роднини у нас или в чужбина. Интересен факт е, че през декември, когато се раздават бонуси и 13-а заплата, доходите са били по-ниски спрямо три месеца по-рано.

Въпреки намаляващите приходи през четвъртото тримесечие на 2010 г. домакинствата са успели да икономисат средно по 144 лв., като са свили разходите. Зад числата прозират следните факти - българите ходят по-рядко на лекар и зъболекар и купуват по-малко лекарства; пестят повече ток, парно и вода заради поскъпването им и за сметка на комфорта си; почти не купуват нови дрехи и обувки и не сменят обзавеждането.

"Основният фактор за по-ниските доходи е намаляването на работещите. Ако преди в едно семейство е имало трима заети, сега те може да са двама. Така дори и при увеличаване на заплатите и получаване на бонуси за Коледа статистиката отчита, че общият доход е намалял", обясни Георги Ангелов, икономист от институт "Отворено общество". Според него основният извод от данните на НСИ е, че домакинствата отлагат разходите и ограничават потреблението до най-необходимото.

"Хората ограничават потреблението, чакайки по-тежки дни", обобщи картината бившият социален министър Иван Нейков. "Спадът в доходите е не само заради ръста на безработицата, но и заради намаляването на заплатите в много частни предприятия или тези, които преминаха на половин работен ден", добави той.

Георги Ангелов отбеляза, че въпреки нарастването на акциза за цигарите домакинствата са харчили по-малко за тях. "Това означава, че или са намалили драстично пушенето, или купуват цигари без бандерол", смята икономистът. Според него през тази година ръстът на безработицата ще спре.

Според Нейков тази година няма да има положителна промяна в доходите и потреблението, защото правителството категорично отхвърли възможността да увеличи пенсиите и заплатите в бюджетния сектор.

"Увеличение на заплатите може да има само при нарастване на производителността на труда", каза той. "Интересно е, че при толкова милиони левове, хвърлени за квалификация на работещи и безработни, статистиката не отчита увеличение на заплатите. Това означава, че или обучението е било некачествено, или работниците са придобили умения, които не са нужни на работодателите", обясни Нейков.

По-малко пари, по-малко покупки

На фона на прогнозите, че България излиза от кризата, се оказва, че това далеч не е така. В края на миналата година хората са получавали по-малко приходи в сравнение с предходни години. Заплатите са били с 1.3% по-ниски спрямо година по-рано, а средният им размер е 924 лв. При пенсиите обаче има леко повишение. За година те са се увеличили с 3.6%, като средно са 283 лв. Доходите от самостоятелна заетост пък са се стопили с 16.9% през 2010 г. в сравнение с 2009 г. и достигат средно 55 лв. на месец.

Разходите също са намалели. В края на 2010 г. едно лице от домакинство е харчило 866 лв. Традиционно най-много разходи са направени за храна. На човек от домакинство се падат по 316 лв. за храна и безалкохолни напитки. Спрямо година по-рано това е ръст с по-малко от 1%. Разходите за здравеопазване са с най-голям спад -12.8% до 43 лв. на лице.

Слаби позитивни сигнали

В данните на националната статистика има и добра новина - общият показател на бизнес климата през февруари тази година се покачва с 2.7 пункта, като е с 9.3 пункта над най-ниската си стойност от две години насам. Подобрение има в промишлеността и строителството. В същото време обаче ситуацията при търговията на дребно остава влошена. По-малкото приходи, понижението при потреблението води след себе си спад от 1.1 пункта през февруари в бизнес климата в търговията на дребно. От НСИ посочват, че според мениджърите най-големи неприятности създават несигурната икономическа среда и финансовите проблеми. В същото време обаче анкетите, които се провеждат от НСИ, показват, че ръководителите на търговски предприятия са по-позитивно настроени за следващите няколко месеца.

Умножаване по 80

Тя е част от плана на Министерството на здравеопазването да промени процедурите по финансиране и доставяне на скъпоструващите лекарства. Досега те се осигуряваха от институцията чрез тръжна процедура. От днес една част от тях преминават към НЗОК, а друга част ще продължат да се доставят чрез търгове, които вече ще се провеждат не от здравното министерство, а от специализираните болници. Става дума за медикаменти за лечение на онкологични и бъбречни заболявания.

Лечебните заведения в страната, в които се лекуват пациенти с такива заболявания, са над 80. И докато досега Министерството на здравеопазването провеждаше един търг за доставката на лекарствата за всички тези болници, отсега нататък тръжните процедури ще се умножат по 80. Това сериозно притесни пациентските организации, които се обединиха около становището, че промяната само ще задълбочи досега съществуващите проблеми с доставките на скъпоструващи медикаменти.

А те се изразяваха в това, че търгът към МЗ често биваше обжалван от участниците в него и това водеше до забавяне на лекарствата. Налагаше се пациентите да прекъсват терапиите си за няколко месеца, което при по-тежките случаи води до сериозни последствия. Поради тази причина пациенти основно с онкологични заболявания се обръщаха към съда.

Прехвърляне на отговорност

За да прекрати поредицата от съдебни дела срещу себе си, министерството реши да промени процедурата, като прехвърли търговете, а съответно и отговорността по доставката на медикаменти към болниците. Това беше една от версиите на пациентските организации за причините, поради които институцията взе това решение. „Проблемът не е в това кой провежда търга, а в същността на процедурата. Тя е порочна и вреди на пациента", казва д-р Стойчо Кацаров, член на управителния съвет на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Организацията настоява всички скъпоструващи лекарства да преминат към НЗОК. Така те ще се доставят на принципа на лекарствата за домашно лечение. На същото мнение е Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. В декларация до здравното министерство тя настоя за премахване на тръжните процедури и незабавно преминаване към реимбурсен модел на заплащане - за преминал пациент. Засега обаче, изглежда, механизмът няма да бъде променен.

Основният аргумент за това е, че голяма част от болниците са доволни от новите правила. „Имаме ясни указания от МЗ как да проведем търговете, както и уверението, че са налични запаси от лекарства до финализиране на процедурите", каза директорът на онкологията в София доц. Здравка Валерианова. Според нея тази година пациентите с тежки диагнози няма да страдат от липса на лекарства.

Ако здравното министерство не промени сега действащата наредба, която урежда професионалните дейности на фелдшерите, те са готови да излязат на протест. Това заявиха вчера от Сдружението на медицинските фелдшери, бакалаври по медицина в България. Те дадоха срок на министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов до края на март да направи промените. От сдружението коментираха, че освен протестите ще бъдат заведени и съдебни дела в българските и европейските институции. В сряда фелдшерите предстои да се срещнат със здравния министър и да дискутират промените. „С тази наредба тотално се дискриминира професията фелдшер“, коментира председателят на сдружението Александър Александров. Той определи наредбата като недодялана и абсурдна, а според него от здравното министерство са решили да закрият цялата професия. Медицинските специалисти коментираха, че в малките населени места, като Симитли, Сатовча и др., около 80-90% от спешната помощ се осигурява само от фелдшери. Според наредбата обаче на тях им се забранява да оказват първа помощ на деца до 3-годишна възраст, като, от друга страна пък, им се позволява да дават съвети и наставления за кърмачета. Друг парадокс от нормативния документ гласи, че фелдшерите могат да поставят катетър на жени, но не им е позволено да поставят на мъже. Същевременно на тях им се дава право да извършват кръвопреливане на терен, което те са категорични, че се прави само в болница. Ако наредбата бъде нарушена, наказанието е една година затвор за фелдшера, извършил нарушението, обясниха още от сдружението. Оттам обявиха, че наредбата тотално отнема техните професионални права и заради нея не може да се урежда сключването на професионални застраховки, покриващи отговорността на фелдшерите по отношение на техните пациенти, ако нарушат границите на професионалната си компетентност.

Според въпросната наредба за професионалните дейности например фелдшерите не могат да поставят катетър на мъже, но имат това право, когато става въпрос за жени. Ако те сложат катетър на мъж, подлежат на санкция, а ако не му поставят - също ще бъдат наказани, защото отказват първа помощ.

Фелдшерите са прави да искат нормална регулация за дейността си, която да им осигури права и отговорности, адекватни на медицинското им образование. Самият факт, че тази професия съществува у нас, означава, че за нея трябва да има ясни правила.

Освен трудовите права на гилдията, които безспорно са важни, тук има и друг, много по-съществен проблем. За никого не е тайна, че фелдшерите работят основно в спешните центрове в страната. Много често те са част от екипите, които първи пристигат на мястото на катастрофа, инцидент, злополука. Затова противоречията и неяснотите около професионалните им задължения пряко рефлектират върху хората.

Парамедиците, макар и с различно образование, под различни звания и в различни ведомства, работят активно по цял свят. Ето защо е хубаво експертите от Министерството на здравеопазването и браншовата гилдия на фелдшерите да седнат на масата на преговорите и най-сетне да урегулират тази професия у нас. Но не със сухи теоретични правила, а съобразно реалностите в страната.


Няколко думи

Голямото пестене
Аида Паникян

Държавата пести от лекарства. Пести и от отговорността си. Затова умножава проблемите на болните на гърба на... болните.

Не знам друг начин, по който да охарактеризирам "преминаването" на лекарствата на трансплантирани, на пациенти с редки болести и на онкоболни от МЗ към НЗОК.

Така с Баба Марта идва голямото разтакаване на болните от кабинет в кабинет - в болници, здравни каси, институции. Мнозина вече имат проблеми с набавянето на различни нови документи, които се изискват, за да бъдат отпуснати лекарствата по новия ред. Този нов ред ще "иска" също хора от малки населени места всеки месец да пътуват до доктора в големия град, а може би още веднъж и до аптеката. Дали тайната надежда на държавата не е някой болен да не успее да окомплектова документите си и така да се "спестят" пари от лекарствата му? Цинично е, наистина. А мигар не е цинично да се разваля една що-годе работеща система?

Да не забравяме, че държавата, която по презумпция трябва да се грижи за здравето на нацията, йезуитски се отърва и от бремето на лекарствата за хемодиализа, като прехвърли отговорността за търговете на болниците. Тъй де - ако нещо се случи с някой пациент, нека болницата да понесе отговорността. На министерството ще му остане правото да отнема лекарските права на доктора, а защо не и лиценза на болницата? По-малко доктори и болници - по-малко проблеми. По-малко болни - още по-малко проблеми.

А и трябва да се пестят пари, за да се плащат обезщетенията на пациентите, осъдили МЗ за това, че не си върши работата.

Първо ти издават рецептурна книжка за лекарства, чиято стойност се покрива напълно или частично от здравната каса. След това отиваш при личния лекар да ти даде направление за изследвания, ако има. В противен случай, ако си в прилично здраве, плащаш си минимум 50 лв., а ако не си толкова добре, ще ти трябват повече изследвания и сумата отива нагоре. Като вземеш резултатите от изследванията, отиваш в консултативния кабинет на преглед да ти напишат протокола (той важи за 6 месеца). Носиш протокола в районната здравна каса. Там обработват документа до 10 дни, след което го вземаш и отиваш при личния лекар да ти напише рецепта. С нея отиваш в аптека за лекарствата. Тъй като става въпрос за скъпи лекарства, не във всяка аптека ги има, тъй като касата плаща на аптеките след около 60 дни... Тази "пътека" ще извървяват от днес нататък

над 500 български пациенти. Те са имали късмета да се появи подходящ донор и да им бъде присаден орган. Около 450 от тях са бъбречно трансплантирани.

От 1 март т.г. лекарствата си те ще получават не от МЗ, а през НЗОК. Гореспоменатата "пътека" важи по-скоро за живеещите в големите градове. Ако трансплантираният е сред късметлиите, които могат да работят, ще трябва всеки месец да си взема отпуск от 1 ден, за да чака при джипито за рецепта и да вземе лекарствата си от аптека. Но ако живее на село, трябва всеки месец да пътува до града при личния лекар, а ако в този град няма аптека, която да продава скъпите му лекарства, трябва да иде в друг, по-голям град. В сезона на грипа такова "пътешествие" може дори да се окаже фатално за живота на трансплантирания, чиято имунна система е потисната и вероятността да се зарази е многократно по-голяма, отколкото при иначе здрав човек.

"Ето, в офиса ни има пликове с лекарства на хора от отдалечени краища на страната, които не могат да пътуват. През зимните месеци ние от асоциацията вземаме лекарствата на някои от болничната аптека и им ги пращаме. Още повече, че голяма част от тези хора преживяват с инвалидна пенсия. А и от миналата година им орязаха добавките за пътуване...", тревожи се председателят на Националната асоциация на трансплантираните Боян Грънчаров. Той си спомня за случаи от преди много години на хора, преживели трансплантация, които са пътували през зимата, простудили се и починали. Досега тези хора са отивали в консултативния кабинет за преглед и за рецепта и на 500 м са вземали лекарствата си от болничната аптека.

Така изглеждат част от проблемите след присаждането на орган. И е трудно да се каже кои проблеми са повече и по-тежки - преди или след трансплантацията. Според статистиката на Изпълнителната агенция по трансплантации в момента над 910 души са в мъчително очакване да им бъде присаден орган. И едва 2842 са заявили приживе съгласието си да дарят органите си след кончината. На какво се дължат проблемите с донорството и с трудността да бъдат правени трансплантации у нас и дали тези проблеми са само с български адрес? В състезание с времето

са най-малко 12 000 германски пациенти, нуждаещи се от някакъв вид трансплантация. Едва около 14% от германците са заявили, че след смъртта си искат да станат донори, а в Испания те са близо 2 пъти повече, твърдят самите германци. Отделен въпрос е, че тези дни испански медии съобщиха, че и там донорите испанци рязко са намалели.

Защо се сравняваме с Германия? Защото законодателството в тази страна е сходно с нашето. За да има трансплантация, изисква се изричното съгласие на донора или на неговите близки, а това става само в 1 от всеки 7 случая. Всеки от нас чака средно 5 години орган за присаждане, докато един испанец чака средно 9-10 месеца, жалват се самите германци и искат законодателството им да се промени. Някои цитират Австрия, където всеки на практика е потенциален донор, ако приживе не е заявил несъгласието си. Във всяка държава в света има листа на чакащите за трансплантация. Твърди се, че единствената страна, в която няма листа на чакащите за присаждане на бъбрек, е Норвегия - там над 80% от хората на диализа получават шанс за трансплантация още в първата година. У нас законът предвижда нещата да са уредени почти като в Германия. Абсурдът обаче е, че след като изпадне в мозъчна смърт заявилият съгласието си да е донор, близките му са в правото си да откажат да дарят органите му, защото биват повторно питани дали те самите са съгласни с желанието на своя близък. И кой би им се сърдил, ако откажат? Изпаднали в шок от настъпилата току-що смърт на свой близък, мигар имат сили за спасяване живота на непознат? А хората, направили подобна стъпка, заслужават наистина преклонение. От друга страна, чакането за орган не е просто чакане на опашка за смяна на акумулатора на колата и не е просто някой близък на продавача да те предреди, възползвайки се от връзките си. Медицинските показатели за съвместимост трябва стриктно да се спазват. Самият Боян Грънчаров е преживял между 1600 и 1700 хемодиализи за 10-те години, в които е чакал бъбрек от подходящ донор. Когато обществото е болно, болните са още по-болни

Надеждите на болните и техните близки са "напомпени" от есента на 2009 г. от премиера Борисов, който тогава даде големи обещания на чакащите трансплантации. Очевидно смяташе, че присаждането на орган е като да се смени... фар на колата. Отделен въпрос е, че не се случи нищо от обещаното. Освен смяна на ръководството на агенцията. А тази смяна не донесе нищо по-добро на чакащите трансплантация. Все пак уреждането на донорството и трансплантациите е въпрос на държавна политика, а тя не може да се прави от институция с ранга на изпълнителна агенция, още по-малко от фонд (Център "Фонд за трансплантации"). И на обществен договор. Дори членството на България в Евротрансплант не помага кой знае колко на нуждаещите се от присаждане на органи. Преди дни здравните власти признаха, че през 2010 г. Фондът за трансплантации в чужбина е върнал в държавния бюджет около 4,7 от общо 5 млн. лв. (усвоени са само едва около 300 хил. лв.) и е изпратил за трансплантация един единствен пациент. В същото време болниците, в които се извършват трансплантации, се оплакаха, че МЗ бави парите им за вече свършена работа. И в цялата тази караница статистиката е неумолима: починали са 9% от чакащите

орган за трансплантация. Другите, които са кандидатствали за трансплантация в чужбина през фонда, са платили от джоба си по около 3 хил. лв. за изследвания... Директорката на фонда пък - София Мутафчийска, се оправда, че причина отпуснатите 5 млн. лв. за трансплантации в чужбина да не бъдат похарчени, е отказът на другите държави да включат българи в листите за чакащи... И все пак някои пациентски организации са убедени, че агенцията продължава да работи непрозрачно, не води адекватни регистри на донорите и нуждаещите се от трансплантации.

Малцина обаче си дават сметка, че за да има трансплантация, има още едно мъничко, но много значително условие: доверието. Доверието между лекар и пациент. А през последните месеци управляващите ни направиха доста, за да накарат обществото да вижда лекарите в сатанински образ.

Ала дали мислят така онези 910 души, които тихо чакат трансплантация, и онези над 500 вече трансплантирани, чиито нови неволи започват от днес заради поредното законодателно недоразумение.