грамоти за отказ от цигари

Осем инспектори от Районната здравна инс­пекция в Кърджали бяха наградени с грамоти за то­ва, че от няколко години не са пипвали цигара. То­ва съобщи вчера здравна­та шефка Жени Стайкова.

След сутрешната цере­мония по награждаването всички тръгнали да прове­ряват как се спазва кате­горичната забрана за тю­тюнопушенето на обще­ствени места. До обяд бя­ха огледани 20 заведения, като не е констатирано ни­то едно нарушение.

Стопаните на кафенета, пицарии и ресторанти са махнали стикерите, по­зволяващи или огранича­ващи пафкането, и на тях­но място са залепили нови за забраната. Местната здравна инспекция е про­вела подготвяща кампа­ния през последния месец и на собствениците е било обяснено как да спазват закона. В РЗИ е открит те­лефон за сигнали за нару­шения, но той ще работи само през деня.

Лекари от университет­ската болница „Св. Геор­ги" в Пловдив са извадили 15-килограмов тумор от корема на 39-годишна пловдивчанка.

Екипът е бил ръководен лично от шефа на Клини­ката по акушерство и ги­некология проф. д-р Бла­говест Пехливанов.

Пациентката била приета по спешност с огромна миома, която за­емала целия обем на ко­рема й. Туморът е растял в продължение на години и е влошавал сериозно здравословното й съ­стояние. Преди да постъ­пи в клиниката, жената пробвала безуспешно различни методи на ал­тернативно лечение.

Накрая, когато вече не е можела да търпи пове­че болките и оплаквания­та, склонила да се подло­жи на операция. Па­циентката вече се въз­становява под наше на­блюдение, няма опас­ност за живота й, поясни проф. Пехливанов пред „Труд".


ГЕРБ се отказват от данъчната амнистия

Депутати се обявиха против идеята на финансовото министерство
ЦВЕТЕЛИНА ЙОРДАНОВА

Управляващите са на път да се откажат, от идеята за частична данъчна амни­стия. Това признаха депута­ти от ГЕРБ.

Преди около два месеца се разбра, че финансовото министерство готви законо­проект, с който длъжниците с просрочия за данъци и оси­гуровки да бъдат освободе­ни от лихвите по тях, ако платят задълженията си в рамките на т.нар. лихвен прозорец. Предвиждаше се той да продължи между един и три месеца. Така екипът на финансовия министър се надяваше да събере мини­мум 30-50 млн. лв. Аргумен­тът на управляващите беше, че в момента годишните лих­ви, особено по осигурител­ните плащания, са огромни -20% плюс основният лихвен процент на БНБ, който за юни е 0,14%. Така често се стига до ситуация, при която натрупаните лихви се оказ­ват по-големи от главницата

и правят дълговете несъби­раеми. При данъците годиш­ната санкция е по-малка -10% плюс ОЛП.

Опозицията и мнозинство­то от икономистите обаче предупредиха, че мярката ще има много повече нега­тивни ефекти, отколкото по­зитивни. Дори да има кратко­срочно положително влия­ние върху бюджета, предло­жението ще отблъсне ко­ректните данъкоплатци. „Ре­довните платци ще бъдат обезкуражени да си плащат

данъците, като видят, че дър­жавата награждава наруши­телите. Освен това всички ще разчитат на нова подоб­на отстъпка и крайният ефект ще е разрушаване на данъчната дисциплина", ко­ментираха икономисти. На­ционалната агенция за при­ходите също е против подоб­на мярка. Вероятно тези ар­гументи са надделели сред управляващите, които дават заден за мярката. Министер­ството на финансите също до момента не е представило никакъв законопроект по въ­проса, финансовият зам.-министър Владислав Гора­нов дори намекна, че се готвят мерки в обратната посока - към затягане на да­нъчната дисциплина чрез въвеждане на единно пла­тежно нареждане. Така дълговете към НАП ще се погасяват по реда на въз­никването им и няма да мо­же човек да стане изряден със здравните осигуровки например, ако не си е пла­тил социалните.

Целта на закона е фирми­те да осигуряват вложения в обекти, за които държава­та и общините нямат пари. Инвестициите ще се възста­новяват с приходите от обектите, от развиването на странична дейност в тях, плащания от държавата

или общината. На фирмите ще се гарантира възвръщаемост, която ще се определя в договора за всеки обект. Частни компании ще мо­гат да се привличат за инве­стиции в почти всички видо­ве публична собственост -инфраструктура, образова­ние, здравеопазване, со­циални, културни и спортни дейности. Това важи и за националните спортни обекти като стадион „Васил Левски". Тази възможност предизвика спор в парла­мента. Според Огнян Стоичков от „Атака"така от­падат гаранциите за без­платен достъп до спортните обекти на деца, ученици, студенти. Не се осигурява­ло и допускането на спорт­ни клубове, които не стопа­нисват залата или стадиона.


Пушачи и кръчмари се молят Борисов да смекчи забраната за пушене

След цигарите да спрем и семките, призова Мирослав Найденов
ВЕНЕЛИНА АНГЕЛОВА, ГАЛЯ ГОРАНОВА

Пушачи в парламентарната група на ГЕРБ чакат знак от премиера Бойко Борисов с надеждата до края на годината пълната забрана за пушене на обществени места да се облекчи. След като ден по-рано представители на управляващите намекнаха, че забраната може и да се поправи, вчера те допълниха, че се надяват Борисов да размисли, след като се видят резултатите от налагането на пълната забрана.

Член на ръководството на групата обясни пред "Сега", че до няколко месеца ще се пресметнат загубите и ползите от новите разпоредби и едва след това може да се реши какво да се предприеме. Той не скри обаче, че всичко зависи изцяло от едноличната воля на премиера. "След няколко месеца ще се види, че законът не работи в този му вид", заяви пък от парламентарната трибуна Корнелия Нинова от левицата, която също прогнозира поправки наесен. По думите й сегашните разпоредби ще останат само на хартия и са приети, "за да покажем пред Брюксел, че сме много праведни".

Първият ден след въвеждането на забраната в парламента премина в шеги и изявления пред медиите по темата. Преди началото на работния ден пушачите пред входа на Народното събрание не бяха малко, а заседанието започна с близо половин час закъснение заради липса на кворум. Депутатът от "Атака" Венцислав Лаков обозначи кошчето пред парламента с надпис "ПГ на ПУШАЧИТЕ" и поиска ръководството на НС да помисли за тента, която да пази парламентарните пушачи от дъжда. Часове по-късно някой вече бе успял да подпали кошчето. Проверка на "Сега" по стаите на парламентарните групи показа, че с мотива "да не се излагаме" забраната се спазва.

За разлика от депутатите министрите строго се придържаха към позицията на премиера Борисов, че "който пуши в заведение, е простак". "Дали ще се върнем крачка назад? Аз мисля, че не. Мисля, че в рамките на тези 6 месеца хората абсолютно ще свикнат с обстановката и няма да се налага никаква промяна на закона", коментира здравният министър Десислава Атанасова. Вицепремиерът Симеон Дянков пък лично се нагърби да проверява с полиция заведенията по Южното Черноморие, като обеща лично да спира пушачите и да им прави забележки. Дянков попари надеждите и да се заобиколи законът с пререгистрация на заведенията в частни клубове. "Ако трябва, ще променим закона, но и в частни клубове няма да се пуши и проверки ще има", заяви той.

Не толкова въодушевен беше министърът на културата Вежди Рашидов, който определи закона като "много лош", защото бил страстен пушач. "Преди, като замирише на пура или на лула в министерството, всички знаеха, че съм там, и бяха по кабинетите да работят. Сега не знам как ще се оправим, малко ме е страх", обясни той. Но обеща да пуши пред сградата на министерството, "измъчвайки се".

Земеделският министър Мирослав Найденов пък обяви, че той отдавна преследва пушачите в неговото министерство "като империалисти". "Крайно време е, в ЕС сме, да покажем, че сме европейци. Да спрем да пушим цигарите на закрито. Ако се отучим да белим и семките, нашето ще заприлича малко повече на Европа. Не знам някой да е умрял за това, че не е пушил, но много случаи има на хора, които са умрели, защото пушат", обобщи министърът, за когото всяка премиерска дума е закон.
РАПОРТ ДАДЕН

Още преди да е изпушила първата си цигара за деня, здравният министър докладва, че първите проверки са показали "съвсем малък процент на нарушителите, което е прекрасно". 70 здравни инспектори са били впрегнати в хайките срещу пушачи в София миналата нощ. До 11 часа вчера са били проверени 225 обекта и съставени 4 акта. В Пловдив са работили 30 екипа, проверени са 127 обекта и до вчера на обяд са съставени 2 акта. Във Варна 15 екипа са проверили 151 заведения и е съставен един акт. Атанасова благодари на медиите, че са обърнали сериозно внимание на темата и са запознали всички с влизането в сила на закона. И увери, че контролът няма да е кампаниен, а през лятото с повишено внимание ще се следи Черноморието.

След 2014 г. в целия ЕС би трябвало пушенето да е забранено в закрити помещения. Към момента обаче в повечето страни има приети забрани за цигари в заведения, на обществени и работни места, които в масовия случай са частични и не толкова тежки като в България. В Австрия например може да се пуши в дискотеки, барове и ресторанти, които обаче трябва да имат и зала за непушачи, но въпреки това законите не се спазват напълно стриктно. Във Франция забраните за пушенето също се неглижират и още има случаи на хора, които пушат в автобуси, офиси и метро спирки. В Дания забраната за заведения е частична. В Белгия пушенето е забранено и във всички барове, нощни клубове и заведения, но има специално обособени помещения за пушене, в които не се сервира нито храна, нито питиета. Подобни помещения има и в Естония, Финландия, Люксембург, Малта, Холандия, Словения, Швеция, Полша, т.е. по-студени страни, където излизането на открито през зимата може да е проблем.

В по-топлите страни като Кипър, Гърция, Италия, Испания пушенето е забранено навсякъде - в обществения транспорт, публичните сгради и във всички заведения. Това обаче важи и за Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Словакия. В Португалия и Румъния в заведенията има зали за пушачи и за непушачи или самите кръчми са разделени според това дали там се пали или не. В Англия и Испания пък има стаи за пушачи в хотелите.

В Германия всяка провинция сама решава дали и в каква степен да наложи забрани и затова в мнозинството провинции, с изключение на Бавария, пушенето в барове, ресторанти и кафенета е разрешено. Нещо повече - през февруари т.г. Федералният конституционен съд отмени забраната върху пушенето в кафенетата и ресторантите в Хамбург.

В Чехия пък пушенето в заведенията изобщо не е забранено.


Вази с цветя сменят пепелниците
МАРИЯ КОЙЧЕВА

В първите минути на новия ден заведенията в Студентски град бяха нехарактерно празни за четвъртък вечер - малкият петък на студентите. Навсякъде беше видно, че пушенето е забранено - нямаше пепелници, нямаше и хора. Вместо тях край масите се мъдреше нова придобивка - наргилета. А публиката зъзнеше навън и кълнеше. Разговорите бяха оживени и с ясен адресат. "Не само в заведение, ами и в общежитието!", дивяха се някои на пълната забрана. Други съжаляваха, че трябва навън да изпушат последната "дискотечна" цигара.

За едно заведение обаче явно глобата не беше проблем, а за пушачите - това беше ласкателство. В аквариума, който кафето изгради седмици преди забраната, се бяха събрали рояци хора и пушеха на воля, ехидно подсмихвайки се на несретниците от другите заведения. Към 1.30 ч. с тълпата се смесиха и инспекторите, които бяха в бойна готовност за първите глоби. Един от управителите на глобеното заведение коментира пред "Сега", че до глоба се е стигнало, защото статутът на направеното заграждение не е уточнен от общината. Инспекторите обаче имаха и друга причина да бъдат безкомпромисни - групата репортери отпред, също тръгнала на лов за нарушители.

Още в първите минути на забраната се намериха ловки начини за заобикалянето й. Особено в центъра на нощния живот - дискотеките. Там собствениците яростно се грижеха за спокойствието на клиентите си. В много от най-оборотните дискотеки охранителите не пуснаха проверяващите, докато не дойде управителят, разказват свидетели. Минути време за сервитьорките да скрият всички улики. Не липсваха и такива примери - пепелниците там, фасовете също, но нарушители няма. Тоталната забрана обаче тепърва ще развинти въображението на потърпевшите. Вази с вода и купи с бадеми вместо пепелници, есемеси до важни клиенти кога се пуши и кога не (иначе казано, кога има проверка и кога властите спят). И това със сигурност не е всичко.

Първата нощ от забраната се размина без пердах. И с надеждата у мнозина, че и тя ще отшуми като всяко чудо за 3 дни. С началото на работния ден пушачите се преброиха пред офиси и учреждения. А в София темата за пушенето най-сетне измести от разговорите земетресението.


България остава на опашката сред водещите икономики

След нас са само Аржентина, Украйна, Гърция и Венецуела
Румяна Гочева

Въпреки кризата българската икономика може се похвали с по-добра конкурентоспособност в сравнение с година по-рано. Страната се изкачва с една позиция до 54-то място в Годишника на световната конкурентоспособност на швейцарския Институт за развитие на управлението. България се "състезава" с 59 от водещите световни икономики. "Затова подобрението е важно, тъй като по-голямата част от изследваните икономики - 29, са регистрирали понижение в резултатите си", отбеляза Даниела Минева от Центъра за изследване на демокрацията, която представи резултатите.

Въпреки това подобрение обаче България остава една от най-неконкурентоспособните икономики в класацията. С по-ниска позиция от нас са само Аржентина, Украйна, затъващата Гърция и Венецуела. Анализът обхваща различни показатели, чрез които е измерен напредъкът на всяка отделна страна като икономическа ефективност, правителствена ефективност, бизнес ефективност и инфраструктура. У нас са похвалени износът, ръстът на БВП, балансът по текущата сметка и любимата тема на управляващите - ниският бюджетен дефицит. Все още обаче няма добри новини за административното обслужване, което би могло да се направи по-достъпно чрез е-управление, и безработицата, която за първите три месеца от годината е 12.9%. И макар че за първата четвърт на 2012 г. чуждите инвестиции са 236.8 млн. евро при минус 42.2 млн. евро за същия период на м.г, докладът отчита влошаване и по този показател.

Анализът ясно показва, че фирмите продължават да се чувстват несигурни за бъдещето си, а бизнес средата у нас е с най-слаби показатели сред всичките 59 държави, включени в него. Според шефа на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов най-сериозните проблеми на бизнеса идват от липсата на визия и реформи от страна на управляващите - особено в научно-техническата инфраструктура, образованието и здравеопазването. Ден преди публикуването на резултатите от анализа на швейцарския институт и ЕК даде незадоволителна оценка на реформите у нас.

- трудов пазар - 58 място

- управленски практики - 58 място

- отношение и ценности - 58 място

- ниски цени - 8 място

- международна търговия - 14 място

- фискална политика - 23 място

Одиторите са установили, че една дузина чиновници, начело със заместник-министър Василева, са си раздали стотици хиляди левове за участията в комисията по контрол на концесиите, въпреки че работата в нея е част от задълженията им по трудов договор. На практика те са създали истинска схема за печелене на пари, която обаче е разнищена от Сметната палата.

От анализа на протоколите и дейността на комисията за контрол на концесиите се разбира, че на първото си заседание (на 23 септември 2009 г.) след парламентарните избори въпросният орган приема правила за своята работа и график за провеждане на седем заседания до края на 2009-а. Графикът е одобрен от министър Караджова. Но в нарушение на Правилника за прилагане на Закона за концесиите и независимо от министерския параф комисията провежда цели 30 заседания, т.е. 23 повече от заложеното. Любопитното е, че 26 от тях са проведени в рамките на 13 работни дни, т.е. по две заседания на ден. Ще каже човек, че около концесиите на минерални води ври и кипи и се разрешават големи проблеми, щом на „експерите" им се е наложило да заседават така активно. Истинската причина обаче е съвсем друга и има съвсем ясни финансови измерения. Това се потвърждава и от факта, че на част от заседанията не се разглеждат и не се вземат никакви решения, свързани с контрола по концесионните договори.

На съвещанието от 1 декември 2009-а например се изнася информацията, че има одит от Сметната палата и в тази връзка се приема решение протоколите от заседанията на комисията да се съставят в два еднообразни екземпляра, като след одобряването им от министъра единият се предава в деловодството. Взетото решение всъщност преповтаря изискване от Инструкцията за организацията на деловодната дейност и документооборота в ековедомството. Само че за проведеното заседание на членовете на комисията и присъстващите седем служители от дирекциите за управление на водите и за финансово-счетоводни дейности са изплатени над 3400 лева. Още по-нелепото е, че при извършените документални проверки на издадените заповеди за командировка и законоустановен отпуск в Министерството на околната среда и водите, в администрацията на Министерския съвет и във финансовото министерство се е установило, че на въпросния 1 декември 2009-а заместник-председателят на комисията и трима от служителите на ековедомството са били в служебна командировка, а двама от членовете и друг чиновник от министерството - в отпуск.

Порочната практика не само че не спира през 2010-а, ами се и засилва. Така до 11 март същата година, в нарушение на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, комисията за контрол провежда шест заседания без утвърден от министъра график. Тогава такъв все пак е приет и според него от 19 март до 25 юни следва да се проведат общо осем заседания. Но непосредствено на следващия ден „комисарите" отново се събират, без да има какъвто и да е повод, освен разбира се, получаването на задължителните хонорари. В случая на тях и на присъствалите длъжностни лица са изплатени над 2900 лева.

Необезпокоявани от никого чиновниците успяват до края на полугодието да проведат общо 36 заседания, или четири пъти повече от броя в приетия график. Част от тях отново се провеждат в един работен ден, с по една точка в дневния ред.

До края на 2010-а комисията заседава още 32 пъти без утвърден график за третото тримесечие и в нарушение на графика за четвъртото, приет на 8 октомври. На 19 и 22 ноември, както и на 1 и 6 декември същата година екослужителите бият всички рекорди, като провеждат по три заседания на ден .

Според одиторите подобна практика е напълно немотивирана и необоснована, а разглежданите въпроси не показват необходимост от разделянето им и обсъждането им в две или повече отделни заседания.

„Прегледът на обсъжданите въпроси показва, че комисията разглежда

въпроси от оперативен характер, които са от компетентността на служителите и оперативното ръководство в министерството. Заместник-министър, главен секретар, съветник от Министерския съвет и директор на дирекция в Министерството на финансите са ангажирани с оперативни въпроси, свързани с концесионната дейност на министерството", пише още в одиторския доклад. С други думи, от бонусите са намазали не само хората на Нона Караджова, а и редица други. Изглежда, под вещото

ръководство на ГЕРБ комисията за контрол на концесиите се е превърнала в един вид касичка за „закъсалите" финансово държавни чиновници.

Общо за проверявания период длъжностни лица и служители от екологичното ведомство са получили 134 210 лв. - без никакво законово основание. „Изплащането на тези възнаграждения не произтича от Закона за концесиите или от правилника за прилагането му, а от правилата за работа на самата комисия за контрол, утвърдени от министъра на околната среда и водите.

Разпоредбата на чл.Ю от тези правила предвижда заплащане на възнаграждения за лица извън комисията, за сметка на разходите за концесионна дейност, без за това да има нормативно основание. Изплатената сума представлява допълнително материално стимулиране, получено без ясни критерии и конкретно изпълнени задачи", обясняват от Сметната палата. Освен това присъствието на такива служители на заседанията на контролната комисия е част от техните трудови и служебни задължения.

Със заповед на министър Нона Караджова от 14 декември 2010-а са изплатени бонуси на хора от ведомството й, без същите да са участвали в работата на контролната комисия и без въобще да имат отношение към концесионната дейност на министерството. „Участието на тези служители става без обоснована необходимост, ясни цели и мотиви за тяхното привличане, без определени ангажименти и задължения и без документи, които да показват какъв е техният принос за работата на комисията и контрола по концесиите. Изплащането на възнаграждения на такива длъжностни лица е без правно основание", изтъкват още одиторите.

Единадесетте членове на комисията пък са получили за работата си от 23 септември 2009-а до 7 декември 2010-а общо 204 720 лева. Само заместник-министър Ивелина Василева, която е председател на комисията, е взела 22 560 лв. за 94 заседания, на които е присъствала по протокол. Проверката обаче е установила, че Василева реално е участвала само в две трети от тях, тъй като през останалото време е била в отпуск, командировка или болнични. Така тя е получила неправомерно 6960 лева. По същия начин и останалите членове са били записани фиктивно в протоколите и са получавали пари, като най-много са взели Даниела Панкова (6 хил. лв.) и Весела Данева (4.5 хил. лв.). Общо неправомерно раздадените средства са 30 090 лева. Интересното е, че след връчване на проекта на одитния доклад на 19 януари 2012 г. членовете на комисията за контрол са върнали общо 7897 лв. от въпросните средства. От тях само Клементина Денева е възстановила всичките 1440 лв., които е получила. Впрочем освен нея едва още трима души са върнали пари - заместник-министър Василева се е разделила с 3840 лв. от споменатите 6960 лв., Весела Данева е върнала 2137 лв., а Валерия Герова - 480 от 960 лева. Останалите седем души очевидно са решили, че няма нищо нередно в това да получават пари за заседания, в които не са участвали.

На този фон е любопитно какви ли са ги вършили чиновниците от началото на 2011-а?