Ще спрат ли трансплантациите в болница „Лозенец"?

След проверката в бившата Правителствена болница от агенцията са предложили на здравния министър д-р Стефан Константинов да се пре­установи извършването на сърдечни и белодроб­ни трансплантации до по­пълване на броя на спе­циалистите по инвазивна кардиология, за да отго­варят те на медицинския стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

окачествиха това решение така: „ГЕРБ разпореди на своя министър да си гледа работата". И допълниха, че явно досега не си я е гле­дал.

Проектът, който беше одобрен, беше внесен от Менда Стоянова и група народни представители.

Преди това парламен­тът гласува друг проект, внесен от червените депу­тати Пламен Орешарски и Димчо Михалевски. В не­го се предлагаха две не­ща: първо, да се задължи Дянков да внесе в Минис­терския съвет предложе­ние за премахване на чл.74 на същото постанов­ление и, второ, кабинетът да премахне члена от пос­тановлението. Това проек­торешение беше отхвърле­но със 77 гласа „против", 39 „за" и 7 „въздържали се".

Първата част на пар­ламентарния контрол на 2 март бе посветена на ра­зискванията по питането на народните представи­тели Пламен Орешарски и Димчо Михалевски от ПГ на „Коалиция за България" към вицепремиера и ми­нистър на финансите Си­меон Дянков за политика­та на правителството и Ми­нистерството на финанси­те, свързана с допълнител­ното изземване на резер­ви от държавните предприятия.

Тежката финансова артилерия на червените Пламен Орешарски нап­рави сравнение между не­говата „епоха" и тази на Дянков. Той обобщи, че уп­равлението на ГЕРБ се ха­рактеризира с намалява­не на резервите и увели­чаване на дълга, докато при тройната коалиция ре­зервите са скочили от 4.4 млрд. на почти 8 млрд. лв., а дългът е паднал от 8 на 5 млрд. евро. Орешарски каза, че признава фискал­ните усилия на Дянков, но се усъмни в макроиконо­мическата му компетент­ност. Бившият финансист №1 коментира проекторе­шението на ГЕРБ с думи­те: „То казва само едно -г-н министър, задължава­ме ви да си гледате рабо­тата по изпълнението на републиканския бюджет". Орешарски постави конк­ретен въпрос на Дянков, на който той не пожела да отговори. „Как да се раз­платят предприятия с не-разплатена печалба от ми­нали години, при положе­ние че те нямат налични финансови средства да го направят?" Според черве­ния депутат малко фирми имат възможността да от­говорят на изискванията на финансовото минис­терство.

Синият Иван Костов

допълни питането на Орешарски с въпроса: „Как ще се платят тези па­ри, когато, и това е честа практика, те служат за обезпе­чения по взети кре­дити". Според него крайният резултат може да е дестабилизация на банко­вата система в страната.

Корнелия Нино­ва обогати серията от въпроси, като по­пита за колко годи­ни назад ще се из­земват неразпределените печалби и как при липсата на ликвидност предп­риятията ще пла­щат. Ако нямат средства да изпла­тят печалбите си към държавата, кредити ли да тег­лят, поясни питане­то си тя.

Синият Мартин Димитров прикани Дянков да обясни как ще плати 3 млрд. лв., от които 2 милиарда външен дълг и 1 милиард -бюджетен дефицит. Димитров е категорично против да се харчат сред­ствата от Сребърния фонд. Той цитира и становището на БНБ, откъдето са заявили, че ще коментират едва когато правителст­вото излезе със зако­нопроект за промяна на управлението на средс­твата във фонда, но де­ликатно са казали, че „подобно решение крие сериозен риск". Синият депутат настоя Дянков час по-скоро да обясни по каква схема ще на­мери средствата. Ако се забавим, ще пострада кредитният рейтинг на страната, което пък ще вдигне лихвените про­центи и ще затрудни до­пълнително гражданите и бизнеса.

Депутатът от ДПС Алиосман Имамов обър­на внимание на опасна­та тенденция към цен­трализиране на финан­сите в държавата чрез централизация на сред-

ства от НЗОК, Сребър­ния фонд, фискалния ре­зерв и печалбите на дър­жавните предприятия. Той призна, че приветства преследваните цели за повишаване на ефек­тивността на публичните разходи и финансовата стабилност на страната, но направи забележка­та, че това не е дясна политика, каквато прок­ламира ГЕРБ. „Българс­кият гражданин не може сутрин за закуска да си намаже филията с фи­нансова стабилност", ка­за Имамов и прикани Дянков да внесе яснота какво точно прави.

Червеният депутат Петър Димитров заби последния гвоздей, вкар­вайки в оборот метафо­рата „бонуси". Това били печалбите, които държа­вата искала да си събе­ре от държавните пред­приятия. Според Димит­ров иззетите пари са 630 млн. лева. Сметките му обаче показвали, че „10 млрд. лв. бонуси са събра­ни от българите и българската икономика".

Острието на ГЕРБ Валентин Николов му отго­вори, че държа­вата е собстве­ник на тези фир­ми и като всеки собственик иска да си прибере дивидента. „Ня­ма никакъв проб­лем, защо упрек­вате държава­та?, запита Нико­лов. На намеци­те на Димитров, че НЕК е декапи-тализирана за­ради АЕЦ „Беле­не", където са на-ляти320млн. лв., а „Булгаргаз" е натрупал 177 млн. лв. загуби за 2010,2011 г. и първото триме­сечие на тази го­дина (по прогно­зи), Николов от­говори, че НЕК плаща по дого­вор, подписан още от правител­ството на Симе­он Сакскобургготски, а „Булгаргаз" плаща цена­та на газа, подписана от БСП".

„Увеличават се рисковете на правителството да изпадне в ликвидна криза - поясни депутатът, - Необхо­дима е дискусия, за да може да се намерят решения на проблемите. Изборът на правителството обаче е друг - да харчим пари", каза още Михалевски. По думите щ управлява­щите искат да изхарчат всичко, „да изпразнят целия чувал, не той ще ни трябва и утре".

Предложението беше гласувано от Министерс­кия съвет и влезе в парла­мента още в края на миналата година, където забуксува. Избухналият скандал с допълнителните заплаща­ния, получени от висши държавни служители, нака­ра управляващите отново да вкарат в оборот тексто­вете, предложени от фи­нансовото министерство. Темата стана актуална, след като стана ясно, че бившият шеф на Здравна­та каса Нели Нешева и бив­шият директор на Агенци­ята по вписванията Виоле­та Николова са си разпо­редили да получат съответ­но 12 000 и 48 000 лв., а Николова е получила и още 25 000 лева.

След това пък БСП из­несе информация за полу­чените бонуси от членове на правителството. Гвозде­ят в програмата беше из­пълнението на премиера, който нареди на правителствено заседание минист­ри и заместник-министри, началниците на политичес­ките кабинети, областните управители и техните за­местници да върнат полу­чените пари до края на сед­мицата. Отправи и предуп­реждение, че ако това не стане, ще има уволнени.

Поправките в Закона за държавния служител ще премахнат понятието брут­на работна заплата и то ще бъде заменено с основна заплата с постоянна и про­менлива част, обясни през седмицата Искра Фидосова. По думите й работата на държавните служители ще се оценява на тримесе­чие. „Класът ще влезе под формата на такова възнаг­раждение, разписано по нов метод в наредба", обе­ща тя. Председателката на правната комисия изрази и личното си мнение, че заплащането на който и да е служител не може да бъ­де увеличавано с повече от 30 на сто.

Класът за прослужено време съществува и в час­тния сектор, а отмяната му за администрацията е ед­но от най-спорните в пред­ложението. В момента вся­ка година стаж води до увеличаване на заплатата. През ноември миналата го­дина, когато Дянков обяви идеята си, той се мотивира с необходимостта от пре­махване на дискриминаци­ята спрямо по-младите слу­жители. Тогава синдикати­те се обявиха твърдо про­тив, а министърът увери, че промените няма да дове­дат до намаляване на нито една заплата. По време на обсъжданията миналата го­дина финансовият минис­тър намекна, че е съгласен класовете да отпаднат и в частния сектор. Вицепре­зидентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов комен­тира за „БАНКЕРЪ", че син­дикалната организация не е променяла становището си по темата.

Прокарването на поп­равката идва в момент на все по-изтъняващи дър­жавни финанси. За времето от началото на годината фискалният резерв е нама­лял с 1.2 млрд. лв., което управляващите обясняват с плащания в земеделието и погасяване на външен дълг. Миналата седмица финансовият министър пък даде заявка, че иска да уп­равлява парите в Сребър­ния фонд по-активно.

Засега властта не е единна по темата за допъл­нителното стимулиране. Държавният глава Росен Плевнелиев се обяви за то­ва администрацията да по­лучава бонуси по ясни пра­вила. Според Плевнелиев справедливо е Нешева, ко­ято е управлявала 4 млрд. лева и е носела отговор­ност за тях, да получи до­пълнителните 12 000 лв., че дори и повече. Той обаче настоява, че е недопусти­мо някой сам да си раз­писва бонус.

финансовият министър също коментира, че Неше­ва си е вършила добре ра­ботата, но е станала „жер­тва на популизъм". Чий точ­но популизъм има предвид Дянков обаче не стана яс­но. Допълнителното въз­награждение на бившия ди­ректор на Здравната каса стана известно, след като от Синята коалиция я обвиниха, че е получила 30 000 лева. Тя обаче се от­тегли чак след като преми­ерът Бойко Борисов наре­ди ГЕРБ да поиска оставката й.

Вицепрезидентът Мар­гарита Попова възрази на настояването на Борисов за връщане на бонуси. „Аз не бих направила апел и не бих призовала хората, които съм оценила положително, на които съм да­ла допълнителни възнаг­раждения, да ги върнат обратно. Не бих направи­ла това". Тя предложи да се направи скала за въз­награжденията в публичния сектор в зависимост от позициите и да се прес­тане с раздаването на допълнителни стимули. Чле­нове от политическия ка­бинет на Попова в първи­те три месеца от минала­та година, когато тя бе ми­нистър на правосъдието, са получили над 37 000 ле­ва. Информация за допъл­нителните възнагражде­ния в правосъдното министерство излезе в „Па­раграф 22" още през ми­налата година. Сега ви­цепрезидентът призова вместо да се вземат ре­шения на парче, „включи­телно и такива, че парите трябва да се върнат", ре­формите в българската ад­министрация да бъдат за­вършени. Според Попова хората, които били допъл­нително стимулирани, са допринесли с добрата си работа.


Фармацията печели двубоя с държавата

Задава се най-много козметично намаление на цените на лекарствата
Може ли държавата да регулира цените на ле­карствата, като хване в ръцете си „юздите" на бизнес, генериращ коло­салния годишен оборот от 4.5 млрд. лева? Това е един от основните проб­леми, които правителст­вото трябва адекватно да разреши, за да потуши поне за малко огъня, за­палил здравната ни сис­тема. Управляващите за­явиха, че ще вкарат в действие „моркова" или „тоягата" в зависимост от ответната реакция на фармацевтичния бранш. Въпросът е дали те наис­тина са готови да дейст­ват с твърда ръка, или ще надянат кадифените ръка­вици, докато отшуми об­щественото напрежение? Защото, по един или друг начин, големите фарма­цевтични компании не са­мо трайно са се настани­ли на българския пазар, но и определят много от правилата в здравеопаз­ването ни. Пък и случаят е много деликатен и в ро­лята на „изгорелите" мо­гат да се окажат хиляди пациенти, нуждаещи се от животоспасяващи меди­каменти, болници, които ще останат без лекарст­ва и аптеки на ръба на фалита.

Първо, от тоновете из­говорени мнения и пис­мени становища така и не разбрахме

скъпи или евтини са лекарствата в България и дали изоб­що е необходимо да се намаляват цените? Пози­циите по темата бяха крайно поляризирани и явно обслужваха лобистки интереси. Здравният министър д-р Стефан Константинов само за ня­колко дни коренно про­мени възгледа си, а по­литиците го удариха на популизъм, вместо да се аргументират с факти.

Скандалът започна, след като една телевизия направи поредица от ре­портажи за медикаменти на „Софарма", продава­ни много по-евтино в дру­ги държави, отколкото у нас. Разследването й ус­танови, че ние плащаме за опа­ковка ампули за алергия 70 лв. срещу 25 лв. в Турция, медика­мент за високо кръвно в белг­радска аптека е 7 лв., докато це­ната му у нас е почти 20 лв., във Варшава 10 ам­пули „Бусколизин" са на цена под 5 лв., а в България не па­да под 16 лева. Вестник пък обя­ви, че въпросна­та компания из­точвала Здрав­ната каса с ле­карство за аст­ма, чиято цена се реферира с тази в Гърция, но там стойност­та му била 11.18 евро, а у нас -13.35 евро. От другия лагер „контраатакуваха" с данни, че аналгинът на „Софарма", кой то е най-продаваното лекарство в страната, стру­ва девет пъти по-малко, отколкото в Германия, а аспиринът и парацетамолът също са с по-ниски котировки от порядъка на 50 до 100 процента. Част от главните действащи лица във фармацията също застанаха от две­те страни на ба­рикадата и мне­нията им изглеж­дат „желязно" обосновани. Нап­ример председа­телят на Асоциа­цията на собстве­ниците на аптеки Николай Костов изтъкна, че по данни на Евростат (от 2009 г.)

цените в България са с над 30% по-ниски от средното ниво в Евросъюза, а оттогава е изте­къл патентът на над 20 оригинал­ни медикаменти и на пазара са нав­лезли евтини ге­нерични замести­тели. Председа­телят на Нацио­налната браншо­ва камара на тър­говците на едро с лекарства Влади- — мир Найденов пък каза, че производи­телите на лекарства сла­гат марж на печалба в рамките на 400-700% и за­това могат да си позво­лят да свалят ставките си.

Правителството изг­лежда тотално объркано в числата. Здравният ми­нистър Константинов първо заяви, че ако дър­жавата под натиск свали много цените на лекарс­твата, фармацевтичните компании могат да се из­теглят от българския па­зар и да се появи недос­тиг. А и единствено НЗОК можела да договори отс­тъпки за цените на меди­каментите, които плаща. Впоследствие Константи­нов „ревизира" позиция­та си, отбелязвайки, че фармацевтичните фирми ще направят намаления дори ако се наложи да бъ­дат принудени със зако­ни, като някои медика­менти трябва да поевти­неят от 50 до 75 процен­та.

В контекста на цено­вите дебати обаче не бе изяснено какво смята да направи кабинетът, ако фармацевтичният бранш откаже да приеме иска­нията му? Изглежда, уп­равляващите от ГЕРБ за­лагат на благоразположе­нието на големите компа­нии, без да са го­тови за спешна законодателна реформа или друг полезен ход при негативен развой на преговорите. Те с лека ръка от­хвърлиха възмож­ността да свалят ДДС при лекарст­вата под 20%, ко­ето май ще се ока­же излишна само­увереност. Пре­миерът Бойко Бо­рисов подчерта, че няма да се ли­ши от над 100-те млн. лв., влизащи от този налог в държавната хаз­на, финансовият министър Симеон Дянков също ка­тегорично отхвър­ли подобна въз­можност с моти­ва, че преферен­циалният данък в туризма не е до­вел до намаляване на це­ните в сектора. Всъщност последното не е точно та­ка и примерът е съвсем близо до нас. В Турция, в края на миналата година, се разгоря същият дебат и правителството в Анка­ра реши да свали ставка­та на ДДС за медикамен­тите, заплащани с публич­ни средства, от 18 на 8 процента. Именно за да се намали крайната цена и така да се защити инте­ресът на пациентите.

Да се заложи на кар­тата, че Здравната каса е голям клиент и като такъв задължител­но трябва да получава от­стъпки, е доста рисково начинание, и то с ограни­чени параметри. Съглас­но Закона за лекарстве­ните продукти в хуманна­та медицина касата не участва пряко във форми­рането на цените на илачите и не определя забо­ляванията, за които вади пари. Нивото на заплаща­не на медикаментите и конкретната им стойност са дело на Комисията по цените и Комисията по Позитивния лекарствен списък. Интересното е, че с решение на Върховния административен съд от юни 2008-а НЗОК получи забрана да определя или договаря цени на лекарс­твени продукти, която не подлежи на обжалване. Впоследствие законът бе променен и ведомството се сдоби с правомощия да преговаря за лекарстве­ни продукти от Позитивния лекарствен списък, но само за тези без аналог в България. Това обаче са само 188 медикамента от общо 1673, заплащани на­пълно или частично от ка­сата. В края на октомври тя изпрати искания за намаление до притежате­лите на лицензите за лекарствата от списъ­ка, но досега на отстъп­ки са се съгласили ед­ва 8 фирми за 19 меди­камента. Те са за лече­ние на тумори, диабет, астма, хепатит и бо­лестта на Паркинсон. Така касата ще спести 2.87 млн. лв., което е малка капка във фар­мацевтичното „море".

Правителството танцува върху тънък лед, като хем се опит­ва да запази общест­вения интерес, но без да раздразни големите акули в бизнеса за ми­лиарди. Изказването на министър Констан­тинов, че ако производителите на лекарства откажат да намалят цените на медикаментите, пла­щани изцяло или час­тично от касата, ще бъ­дат принудени да го направят след поредица от законодателни ш мерки, по-скоро е за­мазване на очите. Ше­фът на „Софарма" Огнян Донев вече отговори, че сваляне на ставките с 50% е невъзможно и това е рекламно политическо послание. В действител­ност големите фирми зна­ят, че „командват пара­да". Много от тях като единствен производител или вносител са в моно­полна позиция и нямат интерес да продават по-евтино. Това е валидно главно за чуждестранни­те компании, предлагащи скъпи оригинали без за­местители. За разлика от Турция, ние сме малък ев­ропейски пазар и не е чак толкова важен за тях. Пък и създаването на преце­дент с отстъпката може да доведе до подобни ис­кания и в други държави и така здравните гиганти ще претърпят колосални загуби. Ето защо те по-скоро ще се оттеглят от България. Ако го напра­вят, здравеопазването ни ще се изправи пред де­фицит на животоспасява­щи медикаменти, които министерството и „обез­главената" здравна каса няма да могат да запъл­нят в кратък срок. А това май тежи повече на кан­тара, отколкото общест­веното мнение.
НЗОК разплати над 43 млн. лева
Националната здравноосигурителна каса изплати над 43 млн. лв. на извънболничната помощ. Сродствата бяха дължими за месец януари. Личните лекари ще разделят 13 млн. лв., почти 15 млн. лв. ще отидат за специализи­раната помощ, а за медико-диагностична дейност са отпусна­ти 5.8 млн. лева. Зъболекарите, работещи със здравната каса, ще вземат 10.83 млн. лв. за дейност­та си. В касата са получили уверение от директорите на районните здравноосигурителни каси, че договорите с болниците ще бъдат сключени в определени­те по Националния рамков договор срокове. От своя страна лечебни­те заведения очакват да получат заработеното от началото на годината В първите дни на следващата седмица.

Касата се опита да разреши и възникналия проблем с протоколите за отпускане на скъпостру­ващо лечение. Те вече били подписани от временно изпълня­ващия длъжността управител на НЗОК доц. Марияна Василева, уверяват от ведомството. От Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания преди това бяха подали сигнал, че районните каси не приемат документите за животоподдържащи лекарства на хора в преддиализно и диализно състоя­ние, както и трансплантирани, защото нямали писмена заповед от централата за това. Така се създаде опасната ситуация пациенти да са изложени на риск и състоянието им да се влоши. Инжекция еритропоетин например, която се плаща на 100% от касата, надхвърля цена от 500 лева. Тя е непосилна за повечето възстановяващи се след трансплантация.

Кабели, платформи, сървъри, портали, регист­ри и какво ли още не е поръчвано и плащано през годините, без да остават ясни следи, за да може да се види днес какъв е ефек­тът от целия този напън. На практика срещу пари­те на българския данъкоп­латец са налице едва ня­колко недовършени и не­съвместими помежду си мрежи, дублиращи се оп­тични трасета и овехтял софтуер, поради което не е чудно, че хората не по­лучават кой знае какви електронни услуги от дър­жавата.

Компютри­зацията на чи­новническия апарат започна още през 1997-а, когато правителството на Иван Костов реши да създа­де Национална мрежа на дър­жавната администрация (НАМДА), която да се превърне в гръбнак на електронната комуникация между ведомс­твата, гражда­ните и бизнеса. Иначе основни­ят мотив бе съвсем бана­лен - да се спестят десет­ките милиони левове, които всяка година учрежденията плащат на раз­лични достав­чици (предим­но БТК) за те­лефони, факсо­ве и интернет. Нещата обаче не се случиха точно така. Типично по на­шенски, за да няма сърди­ти, наред с националната започнаха да се „плетат" и други ведомствени мре­жи - на МВР, отбраната, данъчните, митниците... Отделно държавните фир­ми, като НЕК и „Булгаргаз", също тръгнаха да опъ­ват собствени оптични трасета. Едва ли не всяка държавна структура влага милиони в създаването на собствена мрежа, само че стига до някъде и заради липсата на финансиране спира да я развива. Най-неприятното е, че изпъл­нителите на всички тези проекти са различни, из­ползваните технологии -също, дори софтуерът е не­съвместим. Нагледен при­мер е осъществяването на връзката между НАП и Агенция „Митници", която след близо тригодишни мъки все още я няма на 100 процента.

За да бъде излагацията пълна, при управление­то на тройната коалиция беше взето решението за изграждането на нова на­ционална мрежа, която се явява дубльор на започна­тата при Костов, но в по-съвременен вариант. Как­то може да се предполо­жи, въпросната Единна съ­общителна мрежа отново не бе интегрирана с Наци­оналната мрежа на дър­жавната администрация, което почти обезсмисли похарчените дотогава па­ри. Само че на по-късен етап „пропускът" дава въз­можност за плащането на допълнителни суми за свързването на двете сис­теми.

Това е и причината се­га България да има две на­ционални съобщителни мрежи, които стигат по различни пътища до едни и същи институции. А тъй като системите не са на-

пълно изградени, се нала­га ведомствата да ползват услугите и на частни опе­ратори. Казано с други ду­ми, въпреки потрошените стотици милиони ефектът от електронното управле­ние клони към нула. Това се вижда и от последния доклад за състоянието на администрацията, според който само изпълнителна­та власт ползва близо 150 хил. телефонни поста, ка­то плаща за тях над 28 млн. лв. на година. Същото е и с интернета, при все че по­добни услуги могат да са напълно безплатни за чи­новниците, ако минават през някоя от споменати­те вече държавни мрежи. Освен това липсата на единна и работеща плат­форма блокира усвояване­то и на десетки милиони от еврофондовете.

Има ли изход от тази „заплетена" ситуация? Ако вярваме на премие­ра Бойко Борисов, не са­мо има, но и електронно­то правителство трябва да се появи в пълния си блясък до няколко месе­ца. Това, разбира се, ня­ма да стане, най-малкото заради необходимото технологично време, но обявяването на е-услугите за приоритет на сегаш­ния кабинет несъмнено е стъпка в правилната по­сока. Стига зад тези ина­че благородни амбиции да не се крие само едно­то желание за разпреде­лянето на поредната порция държавни пари. А те няма да са никак малко -според Националната стратегия за електронно управление до 2015-а ще бъдат похарчени над 204 млн. лв., по-голямата част от които са по линия на оперативната програмна „Административен капа­цитет".

На първо време се предвижда Единната съ­общителна мрежа и Наци­оналната мрежа на дър­жавната администрация да бъдат свързани. За то­ва ще бъде обявена об­ществена поръчка, като прогнозните разходи са около 6 млн. лева. Изклю­чително любопитно ще е да видим на кой ще бъде дадена тази отговорна за­дача, защото никак не е без значение, че изпълни­телят на практика ще има пълен достъп до информа­ционния обмен на дър­жавните и общинските структури.

Не по-малко интерес­на ще е и развръзката в търга на Министерството на транспорта, информа­ционните технологии и съ­общенията за „Развитие на административното об­служване по електронен път". Победителите в по­ръчката за 15.5 млн. лв. без ДДС, която е разделена в пет обособени позиции, трябва да станат ясни до края на март. Съвсем не­отдавна в статията „Люта битка за парите от елект­ронното правителство" в. „БАНКЕРЪ" подробно опи­са как в случая партийни лобита и връзките в раз­личните ведомства ще са ключът към успеха, така че няма да е голяма изнена­да, ако отново станем сви­детели на неефективно прахосване на средства. Иначе проектът предвиж­да до март 2013-а да се създаде необходимата ин­фраструктура за електрон­на идентификация на гражданите и фирмите във всички административни звена, да се обнови пор­талът на е-правителство­то, към които сега има мно­го забележки, и да се свър­жат ключовите държавни регистри, така че чинов­ниците да получават необходимата информация, без да изискват купища доку­менти от хората.

Предстои също така да се направи анализ на нормативната уредба и да се предложат такива промени в нея, с които да бъдат регулирани всички електронни услу­ги.

Ръководеното от Ивайло Московски ми­нистерство обяви и още една процедура за надграждане на централните системи на електронното правителство. Този път проектът е за 12 млн. лв. и предвижда специална карта с електронен чип постепенно да измести сегашния документ за са­моличност. Очаква се тя да бъде въведена у нас през следващата пролет и да се издава на гражданите по желание. Иде­ята е чрез нея да се удос­товерява идентичността пред институциите и при използването на електронни услуги, предоста­вяни от администрацията и бизнеса. На по-късен етап картата ще бъде свързана с използваните в Европейския съюз сис­теми за идентификация и с европейската здравно-осигурителна карта. Дру­га от дейностите на про­екта е свързана с разра­ботването на платформа за текстови съобщения (SMS) между системата на електронното прави­телство, гражданите и фирмите. Чрез нея чинов­ниците ще изпращат уве­домителни и напомнящи съобщения и ще предос­тавя статистика в реално време за извършените транзакции. Ще бъде съз­дадена и централизира­на система за обществе­но допитване.

По-късно през година­та се очаква други около 3 млн. лв. да бъдат дадени и за е-правосъдие. Със средствата Министерство­то на правосъдие­то и Висшият съде­бен съвет трябва да осигурят оператив­ната съвместимост между информаци­онните системи в съдебната власт и единна среда за обмен на докумен­ти с държавната администрация.

След всичко ка­зано, естествено, възниква въпросът защо след толкова години и стотици похарчени милио­ни все още няма­ме действаща сис­тема на електроното управление? Единственото ра­зумно обяснение е, че управляващите и арми­ята от бюрократи просто не я искат. Онлайн услу­гите ще направят ненуж­ни десетки администра­тивни звена, плащането на рушвети ще се ограни­чи, а умишленото бавене на документи (винаги съ­пътствано с някакъв вид изнудване) също ще оста­не в историята.