03 март 2012 г. Тема: здравеопазване

Обикновено дежурните екипи в София са 19. Те трябва да отговарят на 431 повиквания на ден. Лекарите в столичната Спешна помощ са с близо 100 по-малко, отколкото има нужда, и цената на това са измерва с десетки хора на ден, които не получават помощта, за която плащат чрез данъците и здравните си осигуровки. Десетки хора, за които линейката пристига твърде късно, за да ги спаси от тежките поражения на инсулта или инфаркта.

Ситуацията изглежда отчайваща. Всъщност решението на проблемите не е непосилно трудно, нито изисква да се инвестират огромни суми пари. Основният проблем наистина е заплащането, но разликата между това, което получават лекарите в Спешна помощ сега, и това, което би направило работата там примамлива за повече от тях, не е толкова голяма предвид разликата в резултата.

"Трябва да си луд да дойдеш да работиш тук за 500 лв." Така един от лекарите - ръководители на екипите, д-р Светла Богданова обобщава накратко основния проблем в Спешна помощ. Срещу тази заплата те чака не само огромна отговорност за живота на стотици хора, но и често лошо отношение от пациентите, техните близки и цялото общество въобще. "Носят на ръце хора от 11 етаж, после ги псуват и обиждат", дава пример д-р Богданова. Кариерната перспектива за работещите в Бърза помощ също не е голяма. След здравната реформа през 1999 г. там може да се специализира само спешна медицина, което не привлича много млади кадри. Възможното кариерно развитие е от линейката в спешното отделение на голяма болница. Съчетано с ниската заплата, Спешна помощ е най-непривлекателното място за работа в здравната система.

"Ние сме с усещането, че сме оставени на доизживяване от 2000 г., докато се реши окончателно какво ще се случи със Спешна помощ. Допреди пет години имаше организирани курсове за всички работещи в линейките. Сега е практически невъзможно да работим и специализираме, защото трябва да сме всеки ден в болницата, а няма достатъчно хора за смените. Няма квалификационни курсове, ние преставаме да бъдем спешни медици и започваме да се отдалечаваме от новостите на спешната медицина", казва д-р Десислава Кателиева, председател на сдружението на работещите в Спешна помощ.

Текучеството е огромно. "Месечно идват около 2-ма до 3-ма лекари и си отиват 3-ма до 4-ма - относително е, но повече си тръгват, отколкото остават. Става въпрос за много подготвени лекари, със специалност, с умения за работа в сложни ситуации. От 30 напуснали колеги, с които поддържаме връзка, десетина отидоха в други лечебни заведения, но 20 отидоха в чужбина – Дания, Германия, Англия, Франция, а медицинските ни сестри отиват в Италия. Оттук излиза грамотен лекар със специалност, който в чужбина отива да работи в старчески дом или хоспис", коментира директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в София д-р Георги Гелев.

Разликата в заплащането на лекарите в Спешна помощ и тези на други места идва от това, че тази структура не се финансира от приходите от здравни вноски, както например болниците, а от държавния бюджет. Причината за това е, че услугата трябва да се предлага на всички, а не само на здравноосигурените. Бюджетът на Спешна помощ е част от този на здравното министерство и ефектът е, че парите са отчайващо малко. Моделът очевидно не работи - спешната помощ не може да оказва услуги на всички, които имат нужда. Решението е просто – трябва да се увеличат заплатите там. Не особено голямата разлика (на фона на парите, които се дават за здравеопазване) ще даде качествено по-добра спешна помощ. Вижте как в следващия текст.


Пари няма, лекувайте

Как "Линукс" може да помогне на "Спешната помощ"
Пари наистина няма. Според изчисленията на здравното министерство всеки българин отделя през бюджета по 10 лв. за Спешна помощ, докато разходите по едно повикване са 100 лв. За миналата година бюджетът на софийската Спешна помощ е 7.2 млн. лв. (през 2008 г. е бил 9 млн.). За цяла България пък той е бил 74 млн. лева. При условие че линейките поемат по около десет хиляди случая месечно само в София, всеки може да сам да си направи сметката колко пари не достигат и защо сегашната услуга е толкова мизерна, отсъстваща, обидна и за тези, които я дават, и за тези, които я получават.

Лекарите в софийската Спешна помощ получават средно около 500 лв. базова заплата. Д-р Красимир Йорданов, лекар реаниматор с 24-годишен стаж в Спешна помощ, с чиито екип прекарахме един ден миналата седмица, получава 600 лв. на месец. Дори и с всички надбавки и допълнителна работа (като абсурдната "охрана на медицинско мероприятие") доходите на лекарите едва достигат тези на шофьор от столичния градски транспорт. Което, съгласете се, е, меко казано, неадекватно. Мила Михайлова, сестрата в екипа на д-р Йорданов, взима 400 лв. "Всяка вечер се замислям дали пътят ми не е някъде навън... колкото и да не ми се иска", споделя Михайлова. Тя е майка на 11-годишно дете, пътувала е в чужбина и знае, че ситуацията тук не е нормална. Медицинската сестра е убедена, че евентуална заплата от 2500 лв. ("за да се почувстваш като истински човек") не е много за отговорността, която носи и условията, в които работи.

Много от медиците поемат и втора работа в частни клиники, кабинети или дори нещо, което няма връзка с медицината. При условие че имат 12-часова работна смяна в Спешна помощ, а след това трябва да я допълнят с 4-5 часа другаде, няма как да не са изнервени и уморени. За качеството на работата им няма какво да се говори.

Друг измерител за липсата на пари е броят на линейките и специалистите. В София дежурните екипи са 19, а във Варна - 7. В морския град има само един педиатричен екип, т.е., ако не, дай си боже, едновременно две деца имат сериозен проблем във Виница и Владиславово, "Спешна помощ" трябва да избира при кого да отиде.

Въпреки че не я финансира достатъчно, държавата не иска да се раздели с монопола върху Спешната помощ. Болница "Токуда" например от 2007 г. има Спешна помощ и такова отделение. Тя е и част от разпределението на София и още 9 области за инфаркти и сърдечносъдови заболявания и здравното министерство й плаща за това. Въпреки че са кандидатствали да дават дежурства и да поемат случаи и с други заболявания, до момента не са получили одобрение.

"Не се приема, че в частното здравеопазване може да има Спешна помощ, защото тя е изключително губеща. Ние обаче смятаме, че всяка голяма болница трябва да има спешно отделение и спешна помощ", смята д-р Николай Войсков, завеждащ спешното отделение на "Токуда". Средномесечно през отделението минават 1000-1600 пациенти в зависимост от сезона. Голяма част от тях идват сами, други с линейка. "Токуда" има сметка спешното й отделение да работи на загуба, ако пациентът бъде приет в нея и тя получи пари от здравната каса по клинична пътека за неговото лечение. Самите прегледи и изследвания се заплащат около минимум 40 лв.

Миналата година стана ясно, че за увеличаване на екипите на Спешна помощ, модернизиране на линейките, нормална връзка с полицията, 112, болниците и обучение трябват 60 млн. лв. (Според стратегията за Спешна помощ). Това би означавало 80% увеличение на бюджета на Спешна помощ за цялата страна. Много или малко пари са това? Само за сравнение, 60-те млн. лева са равни на сумата, която България се готви да плати за подновяване на лицензите си за ползване на продуктите на "Майкрософт".


112 - Имате грешка

Дали единният номер за спешни повиквания засили хаоса, или само го направи по-видим
Според хората, които работят в Бърза помощ, въвеждането на единния номер за спешни повиквания създава много повече проблеми, отколкото удобство. Диспечерите в 112 не са медицински специалисти, те просто пренасочват сигнала към Спешна помощ, където по-компетентни хора трябва да вземат решение какво да направят. Така има възможност да се загуби ценно време за реакция. Липсата на медицинска квалификация освен това прави по-трудно да се прецени кой случай е по-спешен от другия и съответно да се приоритетизира. Ходи се на всеки подаден адрес. Така, докато в единия край на града някой умира, в съседство Спешна помощ "спасява" някой с повишено кръвно. "Ходим за извънболничната помощ и довършваме болничната. Ходим на адреси, които не са за нас, а в това време няма кой да спаси нуждаещите се", казва д-р Десислава Кателиева, председател на сдружението на работещите в Спешна помощ.

Обикновено припаднали хора и катастрофи са с предимство пред хронични състояния и оплаквания на възрастни хора. Често обаче подадените от 112 сигнали се оказват недотам спешни. Затрудненото дишане се превръща в проблем с коленете. Болките в краката - в гъбички между пръстите. Според лекарите в Спешна помощ проблемът идва оттам, че диспечерите на телефон 112 не разпитват пациента в детайли. Координаторите на 150 пък много рядко имат пряк контакт с пострадалите.

Според Стоян Граматиков, изпълнителен директор на "Национална система 112", твърденията, че в центровете на 112 сигналите не се филтрират по спешност, са спекулативни. "Имаме договорка с Министерството на здравеопазването, според която за определени случаи, които трябва да се преценят от специалист медик, а те са по-голямата част, правим конферентна връзка със съответния център за спешна медицинска помощ, където се взима решение дали да класифицират този сигнал като спешен или неспешен", казва Стоян Граматиков. Изпълнителният директор на 112 казва, че има ясни критерии, по които се решава дали случаят директно да се класифицира като спешен.

"От централата на София-град обаче отказват да приемат конферентни връзки, защото не искат 112 да ги контролира. Тук всичко се записва. Основната причина е липсата на екипи на Спешна помощ. Искат ние да не приемаме сигналите, защото нямат свободни екипи, но ние не можем да си позволим това. Това е телефон за спешна помощ. С други служби нямаме такива проблеми", прехвърля вината Граматиков. Според него при телефон 112 един управлява системата, друг я контролира, докато при тел. 150 това е едно и също място. "Там сигналите се записват ръчно на картончета и могат да посочат което си искат време на подаване. Тук всичко е електронно, сигналът се регистрира автоматично и не може да се променя. Тази обективност изважда наяве някои проблеми на Спешната помощ, което не е много удобно за някои", твърди изпълнителният директор на 112.

Неразбирателството между двете системи обаче води до опасен хаос. Понякога се получава така, че 150 отказва конферентна връзка, за да не поемат отговорност за случая. 112 обаче го приема, защото не искат те да са отговорни, ако откажат на някого. В крайна сметка пациентът си мисли, че ще дойде линейка, и чака, без никой да му каже, че е по-добре да търси друг начин за придвижване до болницата.

Независимо дали проблемът е в диспечерите на Спешна помощ или в 112, сигурно е, че системата за приемане на сигнали за Бърза помощ дава дефекти. Да се поправи едва ли е много трудно, нито ще изисква непосилно много пари. При всички положения закъсненията на линейките струват много по-скъпо на здравната система от еднократната инвестиция в подобряване на координацията. В някои от спешните случаи бързата реакция може да предотврати много дълго и скъпо лечение.

Истинска реформа в системата за спешна медицинска помощ няма как да се случи без промени и в системата за приемане и реакция на сигналите по телефона. Тя трябва да мине през 112, но при всички положения е нужна и модернизация на диспечерските центрове на Спешна помощ. Това ще намали времето за реакция и ще улесни работата на лекарските екипи. И най-важното – ще спаси човешки животи.


От болница на болница и така до "Бакърена фабрика"
Някои от нещастните случаи в Спешна помощ се дължат на разкарването по лечебни заведения
Пътуваме с линейка на столичната Бърза помощ от адрес в "Овча купел" заедно с екипа на д-р Красимир Йорданов. Караме пациент с високо кръвно и световъртеж. Пристигаме във Военна болница, която е районната за квартала, и Спешна помощ е длъжна да заведе пациента в нея, освен ако не става въпрос за изключително спешни случи, които се карат до най-близката болница. Във ВМА прекарваме около 20 минути, за да разберем, че отпращат пациента към "Пирогов", където се е преглеждал миналата седмица и където съответно е цялата документация по случая. Няма нужда да отбелязваме, че ако имаше работеща система със здравни карти и електронни досиета на всеки пациент, разкарването (и задържането на един спешен екип) можеше и да бъде излишно.

"Понякога обикаляме по 4-5 болници и накрая си връщаме пациента вкъщи", тъжно отбелязва сестра Мила Михайлова, посочва линейката и допълва: "Тук обаче не пише "такси". Често в болниците няма места, някои отказват да приемат "по-неперспективни" случаи, за да не заемат място (по думите на лекар от Военна болница). Хора без здравна застраховка нерядко се отпращат заради евентуални допълнителни разходи за болницата.

"Ако пациентът е осигурен и "носи" със себе си хубава клинична пътека (начин за плащане от здравната каса - бел. ред.) няма проблем – инвазивните кардиологии например (в които се лекуват най-скъпоплатените от касата състояния като инфаркти) ни посрещат с отворени обятия. Но ако не е осигурен, социално слаб, от малцинствата (трябва да си плати за лечението) или тежко болен и болницата ще загуби от него, е истински ад – линейката се връща от първа, втора, трета болница, докато и ако някой се смили и един екип се блокира за 1-2 часа", коментира д-р Десислава Кателиева, председател на сдружението на работещите в Спешна помощ.

Едно от предложенията е линейките да минат към болниците. Това обаче едва ли ще реши проблема. Както отбелязват повечето медици в Спешна помощ, те служат за буфер, който не позволява болниците да се препълнят с пациенти. И всъщност спестяват пари.

Другата възможност е по-добрата организация. Просто всички болници да са длъжни да обявяват свободните си места за пациенти предварително, а Спешна помощ просто да избира най-близката болница, която да няма право на отказ. Рискът е някои болници да натрупат задължения, които не могат да управляват (те все пак са търговски дружества) или пък да започнат да хитруват. Но после държавата може частично да ги компенсира.

Това няма да реши кардинално проблема, но ще помогне да се случат две неща - хората със здравословен проблем да получават по-бързо адекватно лечение и в същото време да се освободи капацитет линейките да реагират на други спешни случаи.

Нелепостите в Спешна помощ за жалост са ужасно много. Службата играе ролята на национален консултант по много болести и често лекари са разкарвани в други градове с линейки, за да установят, че даден пациент трябва да бъде хоспитализиран. Често се налага за това да се използват две специализирани коли – едната да закара лекаря, а другата пациента. Така се губи ценен ресурс от време и екипи. А може да се реши значително по-евтино, ако на лекарят се плащат командировъчни да отиде със собствен автомобил (или друга служебна кола). Или поне цялата работа да се върши само с една линейка.

Друго нещо, което справедливо дразни спешните медици, са фалшивите повиквания, които им губят времето. Не е проблем поне веднъж някой полицай, вместо да осигурява кортеж за някой политик, да посети адрес, от който е направено безсмисленото обаждане.

Има и други абсурди, които на пръв поглед звучат дребно, но всъщност могат сериозно да затруднят работата на екипите. Ако им се случи да попаднат на объркан адрес например и вече са се качили на единайстия етаж, да кажем, те няма как оттам да се свържат с диспечерите, за да разберат дали пациентът е в съседната врата, на долен етаж или в друг блок. Трябва да слязат до линейката, да се свържат по радиотелефоните (древни Sagem, вече изпочупени) със Спешна помощ, които пък да върнат обратно към 112 за уточнения. Представете си, че няма асансьор.

Със същия успех лекарите и шофьорите могат да бъдат снабдени с уоки-токита, така че лекарят да може да говори с линейката и диспечерите, без да притичва. Средно добър комплект е около 50 лева, т.е. цялата столична бърза помощ може да реши досадния проблем за има-няма 1500 лв.

Още по-добре е към 112 да бъдат включени и личните лекари, така че, когато имат възможност, те да поемат неотложните, но неспешни случаи (каквото задължение всъщност имат). А ако си помечтаем, в момента, в който бъде въведена електронната здравна карта (да се надяваме в близките няколко десетилетия), диспечерите ще могат да правят това дори без да питат пациента кой е личният му лекар.

Можем да продължим още доста, но за щастие "Капитал" няма безкрайно много страници. Иначе картината щеше да стане още по-трагична.


Директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в София

Д-р Георги Гелев: Най-инфарктно е да се работи в Спешна помощ
Десислава Николова

Как се получи така, че в един ден в София, докато чакат Спешна помощ, си отидоха 9 души?

Всъщност те не са 9, а са 10. Най-важен е случаят с млад мъж на 39, който е чакал два часа, за когото писаха медиите, и още 9 души. Проверихме всички случаи – става въпрос за трима починали възрастни хора между 92 и 94 години, при другите случаи става въпрос за мъртво проверителство на тежкоболни хора, дали човекът е починал или не, a един млад мъж на 38 години се е застрелял и е починал на място. Мъжът, за когото най-много се говори, е бил самотен човек с алкохолна зависимост. Той е единственият човек, на когото реално сме могли да помогнем и за когото имаме вина за неизпратен екип в рамките на два часа. Не се оправдавам, проверихме всичко, точно в рамките на тези часове сме имали 122 повиквания и 23 екипа. Екранът ни е бил задръстен с повиквания, а малшансът е, че съвпада и с първия ден на виелиците и снеговалежа – 4 февруари, когато никой не излиза от къщи, защото преспите са натрупани и навън вали.

Когато има такава концентрация на повиквания, нашите колеги правят селекция и изпращат екип при най-рисковите. Приоритетно винаги са малките деца. Правилото е до 1-годишна възраст, но ние сме го разширили до 6-годишна възраст, защото има риск състоянието на детето бързо да се влоши. Приоритетни са хора, които са явно в животозастрашаващо състояние – припаднали на публични места, на работа, в офиса, на улицата, спешността там е от най-висок порядък. И когато по описание съответства на инфаркт и на инсулт. На тел. 112 не правят селекция, приемат всичко, което се подаде, и съответно то се препраща директно на нас, без да има уточнения в клиничната картина, тежестта, страда или не от болести, пил ли е лекарства или не, неща, които нашите диспечери, които са с медицинско образование, винаги селектираха и имат предвид, когато диктуват някакъв адрес.

По случая има административно наказани – диспечерите, които стоят пред екрана за диктуване, две служителки, включително и супервайзърът – лекарят - ръководител на смяната, но това не може да поправи случилото се. За този ден имаме 302 повиквания при 23 екипа за 12 часа.

От какво се получава забавянето?

В случая, за които говорим, сигналът на 112 е подаден в 13.53 ч. На нашия компютър той излиза в 14.05. Макар че при прехвърлянето от 122 към нас не би трябвало да има забавяне, приемам да има 2-3 минути разлика. Но 12 мин. са прекалено много за прехвърлянето. Не се оправдавам, ние сме отишли два часа по-късно. Но когато става въпрос за изключително спешно състояние, тези 12 минути са от съществено значение. В момента аз няма как да направя справка по отношение на това как е протекъл разговорът, какви са били въпросите, защото сървърите и записът е в МВР. От 27 страни членки в Европа само в 6 има унифициран телефон 112. Във всички останали съществуват и местните кратки телефони за връзка с пожарна, Бърза помощ, Гражданска защита, МВР. След като останалите се двоумят дали да унифицират напълно, значи има причина. При нас е унифициран от ноември 2011 г. Телефон 112 е изключителен, когато си в чужбина, за да имат всички европейски граждани яснота, че ще бъдат спасени, ако попаднат в беда. Но на Запад съществува паралелна структура и с местен телефон, в България той се закри, не мога да обясня съображенията.

Защо линейките кръстосват София като такси и се получава така, че не могат да настанят болни?

Не кръстосват само София, а цяла България. Това е организацията от 60-те години на миналия век и тя не се е променила, никой не мисли как да стане по-ефективно. Разкарването в София се случва всекидневно от врата на врата на болниците – с неосигурените, с представителите на малцинствени обществени групи, с тежкоболни, които колегите не приемат, защото няма места или защото са без осигуровки, или лечението им е скъпо. Опитваме се да помогнем на всеки пациент.

Имаме уникален ден в седмицата – това е петък и той е такъв за цялата страна.Тогава започват да ни викат за консултации и извозване на пациенти по всички областни градове, в които отговаряме. Тогава леглата са недостатъчни в болниците, защото няма достатъчно персонал през уикенда, тогава започват ексцесиите с ромите и клошарите, така се случва.

Тогава всички хора, които искат да заминат някъде, се сещат, че имат болни близки и родители, които трябва да бъдат спешно прегледани, за да са сигурни, че няма да му се случи нищо, докато ги няма.

Другото ни задължение е спешната републиканска консултация. Има специалности за цяла България, за които отговаряме – гнойно-септична хирургия, токсикологията, в голяма степен изгарянията, отговаряме за цяла Северна и Западна България за гръдна хирургия. Изключително тежко е с инфекциите, с детските болести – там отговаряме за цяла Западна България. И винаги в петък започва мисленето дали да прехвърлим пациента в София, защото не можем да го лекуваме повече, тогава караме доценти, професори. Това са чисто организационни, абсолютно решими проблеми, но без воля да се решат от съответните директори на болници.

Нека ви дам пример – имаме съмнение за менингит на дете. Трябва да закарамe до Гоце Делчев републиканския консултант, за да каже – да, менингит е, докарайте го в София и оттам да тръгне друга линейка заедно с моята линейка, която кара професора, за да бъде прието детето. Вместо да се вдигне телефона – пращаме ви линейка със съмнение за менингит, децата са осигурени от държавата, благоевградската каса ще преведе на софийската заплащането за лечението.

Достатъчно ли са екипите и линейките и как може да се подобри услугата?

Не. Имаме половината от необходимите лекари. Причината е, че нямаме необходимото финансиране, а сме най-сериозният буфер между личните лекари и болничната медицина. Нито медицинските центрове можаха да заемат своето място, унищожихме поликлиниките с техните неотложни звена, не създадохме нищо като аналог, има множество болници без спешни отделения.

Линейките бяха 68, преди няколко седмици бракувах осем от най-старите. Най-старата линейка сега е от 1998 г., а до онзи ден беше от 1994 г. На Запад животът на един такъв автомобил е седем години. В София на дупките линейка след 7-ата година е трудна за поддръжка. Един автомобил с оборудването струва около 100 хил. лв. плюс минус 10 хил. лв. в зависимост от апаратите.

В София трябва задължително да повторим структурата на МВР като разположение, за да може да се покрие градът. След като СДВР са счели за необходимо да има 9 районни, нашите местостоянки, ако не 9, трябва да бъдат поне 5, за да бъде скъсено максимално времето за стигане до пациента. В момента имаме 2 филиала – в Пета градска болница и в "Св. Анна". Там обаче не стои нито една линейка, а причината е, че нямаме достатъчен бой екипи. По аналогия с по-развитите страни София трябва да разполага с около 80 екипа, от които 20 реанимационни - лекар, сестра и шофьор. Останалите могат да бъдат лекар и шофьор или фелдшер и шофьор. Ние имаме 30 екипа, от които 10 реанимационни.

Изключително рядко е да са 23 екипа на работа, днес сме с 19. Според последното преброяване София е 1.370 млн., но според мен тя е не по-малко от 2 млн., като по време на силното строителство тя беше при всички положения над 2 млн.

Насищането с екипи може да стане, като се подобрят условията на труд и възнаграждение и се даде възможност за специализация каквото пожелаят лекарите, а не само спешна медицина. Тази възможност беше премахната през 2000 година. Трябва да се даде възможност за квалификация и да се изравни труда по категории с персонал с болничните служители. Катастрофалната разлика от 50 към 1 в някои заплати е недопустима за хора, завършили на едно и също място, получили специалността си от едни и същи екзаминатори, но работещи в две различни лечебни заведения с коренно различни условия на труд. Например 530 лв. е за току-що завършил лекар при нас, сметнете.

В Германия от трети курс студентите стажуват в линейките и това е перспективна идея за провеждането на част от стажовете и на българските медици.

Кой е последният ви новоназначен служител и как задържате лекарите?

За моя радост това е специалист невролог на 52 години и много се радвам, че това става на фона на катастрофално увеличилите се инсулти. Поне 15 столичани получават инсулт на ден, докато инфарктите са не повече от 5.

Но иначе тук текучеството е много голямо – месечно идват около 2-ма до 3-ма лекари и си отиват 3 до 4-ма, относително е, но повече си тръгват, отколкото остават. Имаме 90 незаети щата само за лекари. Как ги задържам – трудно, но за много от нас това е призвание. Имаме бюджет, утвърден от министъра, и на края на годината разпределихме като допълнително материално стимулиране част от заплатите за незаетите щатове. Това е. Лекарите получават средства, ако в извънработно време дежурят с линейка на концерти, митинги, т.нар. медицинско осигуряване на събития. Националните консултанти, които караме с линейки из цяла България за спешни случаи, получават стотинки, за да са на разположение.

Ще се реши ли въпросът с кадровия дефицит, ако на линейките се качат парамедици?

Парамедиците са част от англо-американската система на бърза помощ. Смисълът е да се отиде директно на повикването и ако то не е нещо за оказване на свръхспешна помощ като интубация, дефибрилация или някаква силно ограничена спрямо техните знания и възможности, всички пациенти се карат в болниците. Това на фона на нашето здравеопазване би означавало натоварване на всяко едно лечебно заведение с допълнителен процент прегледи, което ще дооскъпи обслужването.

Имаме близо 130 хиляди повиквания миналата година. Представете си да ги закарам всички в болниците, които имат спешни отделения – "Пирогов", ВМА, "Света Анна", Пета градска и "Царица Йоанна". Това прави по още над 20 хил. прегледа. Да започнем от хигиената, да минем през лекарския преглед, пълните изследвания, които са задължителни в болницата, повторното идване на болния до лекаря, който да му даде рецепта и указания, ако не е за приемане. Ние сме хоспитализирали 50 хил., ако сме с парамедици, ще бъдат всички, т.е. ще натоварим болниците с още 70 хил. пациента.

Вие май сте на поста от 1998 г. и никой никога не е искал да ви смени.

Вероятно не един работодател е искал да ме смени, но винаги съм успявал да докажа своя професионализъм, отговорност и винаги съм отстоявал каузата на Спешна помощ и винаги съм имал стремежа да правим всичко по най-добрия начин. Но все пак работата тук е доста непривлекателна. Например имам колеги в страната, които са на пенсионна възраст и кандидати за тяхното място няма. Все пак Спешна помощ е може би най-инфарктното лечебно заведение в София, друго такова е "Пирогов", но там все пак има достатъчно висококвалифицирани специалисти - професори, доценти, началници на клиники с възможност да си помагат един на друг. Съвсем различно е да управляват линейките.